home‎ > ‎

Тинейджърската възраст: въпроси и отговори (част I)

ПСИХОЛОГИЯТА И КОНСУЛТИРАНЕТО ДНЕС


home              за автора              статии             медии             за консултация               тренинги               мнения

русский          english


ТИНЕЙДЖЪРСКА ВЪЗРАСТ: въпроси и отговори (част I)


Всичките въпроси са съставени от редакторите на предаването „Така го правят жените”, BBT. Въпросите и отговорите се различават от интервюто с психолога Петър Вълков излъчено по телевизията  BBT от 14 ноември 2011 г.

Ключови думи: трудната възраст, пубертет, тинейджър, родител, самооценка, момчета, момичета, секс

1. Според Вас в съвременните семейства има ли проблем в комуникацията между родителите и децата? На какво се дължат те?

    
Съгласно научните данни, дефектите в общуването са възможно най-често срещаната причина за семейни разногласия (Collins G., 2007). В разпадащите се семейства 77% от съпрузите посочват като първопричина трудностите в общуването. За сравнение, проблемите в сексуално отношение са посочени само от 38% от съпрузите (Макдауел Д., 1996). Трудностите в общуването засягат особено децата-тийнейджъри, предвид нормативната криза, в която се намират.
    Там, където има добра и ясна комуникация, където родителите и децата дискутират проблемите си, трудностите намаляват.
    Разумните родители преминават на принципа на по-равностойно положение, все повече преговарят, но същевременно не позволяват на юношата да надделява. Той трябва да се пита: „Къде отиваш”, „какво ще правиш”? „С кого ще се прибереш”...
    Практиката показва, че причините за проблеми с децата-тийнейджъри често са разстроените взаимоотношения между съпрузите. Всеки тийнейджър има нужда от родители, чийто брак е изпълнен с разбирателство, взаимно уважение и любов.
    Така че главната задача на родителите – да създадат едно сплотено и щастливо семейство. Първата задаче тук е изграждането на добри отношения между самите съпрузи и чак след това изграждане на едни доверителни, изпълннени с любов и приемане отношения между родители-деца.
    За съпрузите е изключително важно да осъзнаят колко е важна сърдечността и доверието в техните отношения, защото именно те ще бъдат основата на доверителни отношения и на близост с техния тийнейджър. Защо това е толкова важно? - На тази възраст децата-тийнейджъри се връщат назад със сърцето си и преживяват наново всичките конфликти, които някога са срещали в живота си, особено минали конфликти с родителите.

2. Кога най-често губим връзката с детето си и то спира да ни се доверява?

Причините детето да не доверява на родителите си трябва да се търсят много по-назад, още в детството. Хвърлено от ранна възраст в детска градина, а преди това – в детската ясла, детето преживява незаличима травма. Още тогава, в тези важни формативни години, връзката между майка-дете става несигурна и непълноценна. С други думи, каквото се фотографира в детството, това се разпечатва в тийнейджърската възраст. Пълноценното време и тясната връзка между майката и детето до 6-год. възраст е основа на едни добри отношения в по-късна възраст. 

3. Тинейджърската възраст ли е най-критичната в това отношение?

    В юношеската възраст тийнейджърът се подготвя да стане възрастен човек, да се отдели от родителското семейство и да стане самостоятелен. В обществото се говори много лошо за тийнейджерите: „пере ги пубертета”, „друснал ги е хормона” и т.н. Истината е, че голяма част от юношите не влизат в дълбоки конфликти с родителите. Това показват изследвания с големи извадки в САЩ, Англия и България.
    Тази възраст е критична, защото през този период тийнейджърът си задава най-малко 4 важни въпроса, на които отчаяно търси отговор:
1. Кой съм аз? На по-ранен етап, децата се идентифицират с родителите си, братята и сестрите, но през пубертета започват да имитират възрастни, на които се възхищават и които често са техния ”кумир”. Късният пубертет е едно време, през което те търсят да открият себе си.
2. Как да живея заедно с другите? (изграждане на близки отношения, как да се впиши в обществото, да разкъса близката връзка „родител-дете” и да получи по-голяма независимост от тях)
3. „Къде ми е мястото” – избор на професия,
4. „В какво вярвам?” Те търсят идеал, задават трудни въпроси относно вярата, религията, подлагат на съмнение авторитетите, които определят „кое е добро и кое е лошо”. Накрая техните възгледи за света и за вярата в Бог не са толкова далеч от вярванията на родителите, колкото родителите може би са се притеснявали.

4. Тинейджърите днес различават ли се от тези от предишните поколения?

    Струва ми се, че днес е много по-трудно да отглеждаш деца и особено да възпитаваш тийнейджъри. Още от една ранна възраст детето се откъсва от семейството (тръгва на ясла, детска градина, а после и на училище) и през по-голямата част от времето то се намира под влиянието на чужди хора: възпитатели, учители, връстници, съседи, телевизия, интернети и компютърни игри.
    В България се копира Западния културен модел. Много хора вече не смятат въздържанието от сексуални контакти преди брак за нещо свято и почтено. Семействата, които възпитават децата си на подобни ценности, са под атака на държавните политики. В училищата се раздават презервативи и, естествено, момчето престава да мисли за предстоящото контролно, а къде и с кого да използва тези „гумички”. Същото се отнася и до „нормализирането” на хомосексуалните отношения, наркотиците, проституцията. Тези изкушения са вповече за един подрастващ младеж.
    Дали тийнейджърите се различават от тези от предишните времена? Още мъдрият Еклесиаст е казал: „Не думай: "защо предишните дни били по-добри от сегашните?", защото не от ум питаш за това” (Еклесиаст 7:10). Проблеми винаги е имало, само че може би не са били толкова глобални, колкото са днес, благодарение на технологиите.

5. Колко често търсят Вашата помощ за проблеми с деца точно в тази възраст?

    Търсенето на психологическа помощ е изключително важен момент, ако родителите забелязват, че нещата излизат от контрол с техния тийнейджър. Не случайно, най-търсените фрази, чрез които посетителите попадат на моя сайт, са: „проблеми с тинейджъри”, „психология на тинейджъра”, „общуване с тинейджъра” и др. Имал съм пациенти, които не са прочели нито една книга за брака и за възпитанието на децата, преди да дойдат в кабинета. Хората днес учат по 15-20 години, за да придобият професия, която ще работят още 20-30 години, но не отделят нито час, за да се подготвят за брак или родителство, което оказва влияние върху целия техен живот и бъдещите поколения.
    Имал съм и друг случай на майка с две деца, която се консултира при мен във връзка с по-големия син. Той беше в късния пубертет и пушеше марихуана. Тази майка имаше нужда най-вече от психологическа и духовна подкрепа. Нерядко в такива случаи родителите са склонни за всичките проблеми на своя тийнейджър да обвиняват себе си. Това е неправилно. Дори в християнската вяра Бог, който е пример на идеален Баща, е имал синове, които са се разбунтували против Него („Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ говорил, казвайки: Чада отхраних и възпитах; Но те се разбунтуваха против Мене” Исая 1 гл.2 ст.).

6. Пубертетът се проявява по различен начин при момчетата и момичетата. При момичетата ли има по-голяма опасност да се затворят в себе си и да спрат да споделят и да крият от родителите си?

    Като цяло, за по-голямата част от тийнейджърите е свойствено затварянето в себе си, особено през ранното юношество. Тогава те споделят повече със своите връстници и все по-малко със своите родители. Има и още един факт: темпераментът на човека изиграва също своята роля. Интровертите са по-склонни към затваряне в себе си и към депресии, а екстравертите – към агресия.
    Интересни са половите различия при тийнейджърите. 
    Момчетата обикновено са по-буйни в тази възраст, отколкото момичетата. Те могат да се опитат да премахнат симптомите на депресията с крадене, лъжа, сбивания или чрез други антисоциални действия.
    Момичетата се опитват да излязат от състоянието на депресия чрез по-малко буйни начини, но в резултат на вредното влияние на медиите, насаждащи култа към силата, тяхното поведение започна да се променя в последните години. Често момичетата се опитват да се справят с депресията с помощта на безразборен секс. Страданието, причинено от депресията, намалява по време на физическата близост. Тези взаимоотношения обаче свършват и тогава нещастните деца се чувстват още по-ужасно. Те са още по-потиснати отпреди, тъй като мнението им за себе си рязко пада. Депресията и ниската самооценка често са причина за това, момичето да не се грижи много за избора на партньор.
    Започвайки от пубертета, общата самооценка на момичетата е съществено по-ниска от тази на момчетата. В редица изследвания е установено, че самооценката на момичетата по-силно корелира с оценката на привлекателността на тялото, отколкото с неговата ефективност. При момчетата е обратно – водещ критерий за самооценката е ефективността на тялото.
    За да бъде по-отворено за разговор с родителите си е много важно безразделното внимание от страна на бащата към момичето през пубертета

7. Какви са нещата, които ги тревожат?

    Според много психолози проблем №1 в тийнейджърската възраст е самооценката: от кого е приет, от кого – не? Защо е ценен и ценен ли е изобщо?
    Другото нещо, което ги тревожи, са конфликтите в семейството. Конфликтите на родителите отиват в кръвта на детето. Нагледен пример за това е покачването на кръвната захар у детето, което наблюдава зад едностранно стъкло как се карат родителите му. Ако има конфликти в съпружеската субсистема, те не бива да се пренасят в родителската субсистема. 
    Никога не бива да подронват авторитета на другия родител и да не се критикува другия родител пред децата. Това води до синдром на отчуждаване на детето от този родител. То може да започне дори да мрази част от себе си.



Comments