Психология на прошката

публикувано 23.02.2012 г., 1:39 от Dr. Petar Valkov   [ актуализирано 15.03.2012 г., 3:06 ]

ПСИХОЛОГИЯТА И КОНСУЛТИРАНЕТО ДНЕС


home              за автора              статии             медии             за консултация               тренинги               мнения

русский          english


ЗАЩО ДА ПРОЩАВАМЕ? 

Какво казва психологията и християнската вяра за прошката?


„Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам?  
До седем пъти ли?  Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем. Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.  И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.  И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга. Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема. Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга. А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало. Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе? И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си”
Ев. според Матей 18:21-35

Всеки от нас е имал ситуации в живота, когато сте били виновни и сте искали прошка, или когато други са ви засегнали и са искали прошка от вас. Там, където има реални човешки взаимоотношения, там възникват и конфликти, вина и там има нужда от даване и вземане на прошка. Изследванията показват, че тези хора, които са простили на терористите, извършили атентат на 11 септември 2001 г., имали по-ниски нива на стрес, откривали по-лесно смисъл в живота, имали по-добри адаптационни умения, отколкото тези, които не искали да простят или са се двоумили да простят или не (Rhoades, G., и съавт., 2007). 

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ПРОСТИШ? 

Според Българския тълковен речник (изд. Наука и изкуство, 2005), да простиш означава: 
1. Да престанеш да се сърдиш някому или да искаш, да търсиш отплата, наказание за нечия вина, грешка, простъпка. Показателен е случаят с Йосиф в Библията (Битие 50:15-21), който престана да търси възмездие, но прости напълно братята си, които го продадоха в робство в Египет;
2. Преставам да търся дълг, отказвам се от някакво вземане, опрощавам. 

Текстът, който прочетохме, може да бъде разделен на 4 части:

1. Прошка без ограничение (ст. 21-22);
2. Прошката има висока цена (ст. 23-34)
3. Прошка от сърце. (35 ст.) 
4. Както ние постъпваме с хората, така и Бог ще постъпи с нас (ст. 35).

1. Прошка без ограничение (ст. 21-22).

 Петър задава въпрос и после сам си отговаря на него. Съществувало равинско учение, според което човек трябва да прощава 3 пъти на този, който го оскърбява. Ап. Петър мисли, че постъпва великодушно, тъй като взима учението на равините за трите пъти прошка, умножава ги на две и добавя още един път за да стане числото на пълнота седем и това е достатъчно. Но Иисус му отговаря, че числото на прошката трябва да бъде до седемдесет пъти по седем и чрез примера със царя потвърждава, че християнинът трябва да прощава на всеки всичко, без ограничение. 

2. Прошката има висока цена (ст. 23-34)
Талантът е най-голямата парична единица по онова време, равна на 6 000 динария. Един динарий – една надница. Сто динария – 2500 лева в наше време (ако надницата е 25 лв.). Един талант: 150 000 лв. Общо 1 млр. 500 млн. лева. Сумата, която е дължал втория слуга е приблизително 1:60 000 от сумата, която била простена на първия слуга. 164 383 години трябвало, за да ги изработи парите!
Разликата в дълга, за която казва Исус, е достатъчно голяма и нищо, което могат да ни направят хората, не е по-голямо от дълга, който Бог ни е простил на нас.  Защото нашите грехове станаха причина за смърт на Господа Иисус Христос. И „защото няма такива хора, които сами да не бъдат виновни в нещо и затова да имат право само да наказват и да не прощават”. (Толстой). 

На нас ни е простено много повече, отколкото някога някому трябва да простим (стих.32-33). Ако ние не показваме милост, а търсим справедливост, то ще получим също справедливост, а не милост, „защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда”. Яков 2:13

3. Прошка от сърце. (35 ст.) 

Ако някой не прощава на някой друг от сърце, това означава, че неговото сърце още не е преживяло прошка от Бог. В Библията под сърце се разбира центъра на нашата личност: разумът, чувствата и волята . Ние трябва да прощаваме от сърце, т.е. цялото ни същество да участва в прошката, а не само устата.

4. Както ние постъпваме с хората, така и Бог ще постъпи с нас (ст. 35).

В нашия живот, за да получиш нещо, трябва да дадеш. Никой в магазина не ти дава стоката, преди да си му дал парите. При Бог обратно: Той първом дава. Той ни дава първия прошка. След това ние трябва да дадем. Ние не можем да дадем, ако не сме получили, а ако сме получили и не дадем, ще ни бъде отнето всичко, което сме получили (пример с царя от притчата). Ако не простим – гняв и вечни мъки!


ШЕСТ ПРИЧИНИ ДА ПРОЩАВАМЕ

1. Защото Бог ни е простил много повече и Той иска ние също да прощаваме.

 „Претърпявайте си един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие”. Посл. на ап. Павел към Колосяните 3:13

2. За да ни прости Бог

"И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви" Ев. според Марк 11: 25-26

3. Прошката е проява на любов. 

Който пребъдва в любовта, пребъдва в Бог: Йоан 4:16 „И ние познаваме, и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него”. Когато прощаваме, любовта става взаимна: и този, на когото прощаваме ни обича повече, и ние самите започваме повече да го обичаме (Лука 7:42-43). Няма любов без прошка и няма прошка без любов. Прошката е висша проява на любов. „Ако искате да се научите да обичате, научете се първом да прощавате” (А. Вампилов).

4. За по-добро здравословно състояние. 

    Враждебността играе основна роля при липсата на прошка и затова има гибелно влияние върху здравословното състояние. Липсата на прошка провокира враждебност, която увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания. Враждебността е пряко свързана с многобройни здравословни проблеми. Най-вреден е ефектът на враждебността върху сърдечно-съдовата система (Kaplan, 1992; Williams & Williams, 1993). Установено е, че прошката намалява гнева и враждебността (At-Mabuk et al. 1995). Описани са много начини, чрез които намалявайки гнева и враждебността, можем да повлияем върху физическото здравословно състояние. Липсата на прошка води до повишен риск от инфаркт и хипертензия (повишаване на артериалното кръвно налягане) и удар.

    Установено е, че липсата на прошка може да влияе негативно върху имунната система. Има значително количество литературни източници за това как негативните емоции (липсата на прошка е една от тях) са свързани и могат да причинят нарушения във функциите на имунната система (тежко се скарват, после се разболяват). Липсата на прошка води до свръхотделяне на кортизол, което има вредни ефекти върху здравословното състояние, по-специално върху сърдечно-съдовата и имунната система и върху познавателните и умствените способности.

    Прошката предотвратява свързаните със стреса заболявания. Това повдига въпросът за физическите механизми, свързани с прошката. Очевидно, прошката оказва влияние на душевното здраве и свързаните с него процеси. Например хората, които често прощават имат по-добро душевно здраве, и са по-малко склонни към самоубийство. 

5. За да имаме добри взаимоотношения с приятелите и семейството.

 Хората, които прощават е по-малко вероятно да имат конфликтни взаимоотношения с брачния си партньор или приятели. Също така те по-често разрешават конфликта изцяло, изоснови за разлика от хората, които не прощават лесно (Fincham., 2000). Прошката може да увеличи социалната подкрепа или да подобри съпружеските взаимоотношения. Прошката може да играе ролята на едно от най-добрите умения в междуличностните ни взаимоотношения.

6. За да имаме мир със себе си.

 Когато човек прости, той придобива мир и спокойствие. Вместо гняв и враждебност, които изхвърлят хормони на стреса в кръвта и разрушават физическото и психично здраве на човека, той изпитва психичен комфорт, по-добро самочувствие и ведро настроение. Ще дам един личен пример. 
  
    Преди време в едно обменно бюро бяха ме измамили с известна сума пари. Отвън с големи букви беше написан официалният курс на валутата, която исках да обменя, а вътре, в страни - значително по-нисък курс. Бележката, която аз подписах, доверявайки се на надписа отвън, беше написана по нечетлив начин. След като разбрах за измамата и след като ми отказаха да върнат операцията, аз се възмутих. Вътре в мен бушуваше недоволство, изпитвах яд, гняв и огорчение спрямо служителката в това чейндж бюро. Обадих се на сътответните служби, за да направят проверка и да се предотвратят подобни измами с други хора. Но вътре в мен аз не можах да се успокоя. Сърцето ми туптеше ускорено, усещах прилива на адреналин и други хормони на стреса. Изпитвах силни чувства на гняв и враждебност. 
    Изведнъж ми хрумна следната мисъл: "Защо не простиш на тези хора, които те измамиха?" Бях вече практикуващ психолог тогава и знаех за справянето с негативни емоции, като гняв, и за силата на прошката. В следващия миг си казах: "Въпреки измамата и причиненото оскърбление, решавам да простя на тези хора!" Знаех, че аз също не съм безгрешен и, като всеки човек, в определени моменти също имам нужда другите да ми простят. 
    Нищо не беше се променило наоколо, но вътре в мен настъпи пълна промяна. Вървях по Витошка (булевард в центъра на София, бел.авт.) и изведнъж чух, как птичките пяха, а горе в синьото небе видях яркото слънце, което светеше и като че ли топлеше сърцето ми. В душата си усетих отново мир и спокойствие, които бяха изместили гнева. Аз бях свободен! Аз отново се радвах на живота! Защото аз простих от сърце: с разума си и волята, а чувствата на мир и спокойствие дойдоха вследствие на прошката. „Да простиш означава, да пуснеш затворника на свобода и да откриеш, че този затворник си бил ти самия”, пише Луис Смидс.


ПРОШКАТА В КЛАСИЧЕСКАТА ЛИТЕРАТУРА


Темата за прошката е само преоткрита от психолозите, но тя е добре позната в класическата литература. Великият писател и психолог по призвание Фьодор Достоевски описва блестящо прошката във всичките й нюанси в своето гениално произведение "Унижените и оскърбените". Като психолог и консултант, аз се възхищавам на познанието, което Достоевский е имал за човешката душа. Бих искал всеки, който изпитва трудност да прощава, да прочете това произведение. 

„Слабият не може да прости. Прошката е атрибут на силния” 
Махатма Ганди





ИЗВОД

    Даването и вземането на прошка е изключително важно за психичното благополучие на хората.Над 50% от болните в психиатричните клиники веднага биха си тръгнали здрави, ако простят от цялото сърце на своите обидчици.
    Според мен, думата „да простя” идва от думата „прост”, но не в смисъла на глупав и необразован човек, както днес се употребява най-често, а в смисъла на не горд, незлоблив, ненадменен човек. Именно гордостта е най-често срещаната пречка, за да не можем да простим на някому. „Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените”, Притчи 11:2. 
    Прощавайте на здраве: духовно, психично и физическо!

Клиничен психолог, консултант

Comments