ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНОТО.

ПСИХОЛОГИЯТА И КОНСУЛТИРАНЕТО ДНЕС


home              за автора             статии             тренинги            за консултация         мнения           русский          english



ГЛАСОВЕ ОТ ОТВЪДНОТО. 

Какво казват науката и Библията за преживяванията, близки до смъртта?
Статията е публикувана в сп. "Прозорец", бр.1 (35), 2011


    „Аз умирах. Чух как лекарят ме обяви за мъртъв. Докато лежах на операционната маса в голяма болница, започна едно силно, пронизващо бръмчене в главата ми. В същото време усетих да се движа бързо по един дълъг, тъмен тунел. Тогава изведнъж открих, че съм извън физическото си тяло. Като страничен наблюдател гледах как лекарите отчаяно се опитваха да съживят моето тяло. Скоро след това се срещнах с едно „същество” от светлина, което направи бърз преглед на целия ми живот и ми помогна да оценя моите предишни дела. Накрая разбрах, че моето време да умра още не беше дошло и че трябваше да се върна в тялото си. Аз се съпротивлявах, тъй като преживяването след живота ми хареса. Но по някакъв начин отново бях съединен с моето физическо тяло и продължих да живея.”
 
   
 Повечето хора описват така своите преживявания, близки до смъртта (near-death experiences). В средата на XX в. медицинските знания достигнаха до такова ниво, че стана възможно да се извеждат хора от състояние на клинична (възвратима) смърт. Според изследвания, направени от Галъп сред американското население, около 15% от съживените хора споделят, че са имали преживявания, близки до смъртта.  Техните разкази превърнаха темата за смъртта в още по-вълнуваща и пълна с въпроси. Защото, както пише П. Рогозин, често, когато посрещаме хората, идващи на този свят, се питаме: „Откъде и за какво?”, а когато ги изпращаме: „Защо и къде?” 

Какво представляват тези преживявания, близки до смъртта?


    Някои изследователи  описват 9 техни общи характеристики:
1. чуване на звуци като бръмчене;
2. усещане, че човек се намира извън физическото си тялото;
3. усещане за пътуване през тъмнина или тунел;
4. усещане за издигане в небето;
5. среща с хора, често починали близки;
6. среща със светло същество (Бог, ангел);
7. преглед на живота;
8. чувство на мир и липса на всякаква болка;
9. нежелание за връщане обратно в тялото.

В какви ситуации възникват преживяванията, близки до смъртта?

- В състояние на клинична смърт и в кома. Повечето речници определят смъртта като „край, прекратяване на живота” . Днес под общоприет клиничен критерий за смъртта в медицината се разбира „необратима загуба на функциите на организма като цяло” . Но наред с необратимата (например мозъчна) смърт в медицината има и обратима, клинична смърт. Тя е своеобразно преходно състояние между живота и смъртта, започва от момента, в който се прекратяват дейността на централната нервна система, кръвообращението, дишането и има кратка продължителност - 3-6 мин. След това обикновено настъпват необратими промени в главния мозък или човекът се съживява. Повечето преживявания, близки до смъртта, се случват в състояние именно на клинична (обратима) смърт, а не на биологична смърт. Затова при тях не може да се говори за „възкресение” и връщане на душата в тялото (възможно е тя никога да не го е напускала). 
- По време на спиритични (окултни) сеанси или ритуали като гледане в огледало или в съвременния му вариант – психомантеум, медитация .
- При дълбоко психическо и физическо изтощение. От някои разкази на хора с преживявания, близки до смъртта, става ясно, че те биха могли да се дължат на крайно физическо и психическо изтощение на организма. 

Причини за възникването на преживявания, близки до смъртта

    Най-често срещаните могат да се обобщят в две групи:
1. Физиологични (и биохимични). 
    Към тази група спадат преди всичко интоксикацията с психоактивни (наркотични) вещества, черепномозъчната травма, хипоксията (кислороден глад) на главния мозък. Един от препаратите, оказващи влияние на психиката, е кетаминът. Той често се използва като анестетик в хуманната и ветеринарната медицина. По време на оперативна или следоперативна намеса с прилагане на кетамин дори без предозиране „умиращите” могат да видят „тунел” или как „отиват” някъде, срещат се с близките си. Кетаминът неслучайно се нарича още диссоциативна (разделяща) наркоза – той нарушава връзките между различните участъци в мозъчната кора. Най-характерните ефекти от кетамина са схващане, загуба на усета за пространство, усещане за откъсване на тялото и духа . Но според д-р Муди (парапсихолог и психиатър) преживяванията, близки до смъртта, не са халюцинации и илюзии, защото, първо, имат удивителна прилика, второ, хората не са психотични и, трето, поразително наподобяват картините, описани в много древни и езотерични текстове, напълно непознати за изследваните обекти .
В такъв случай причината за тях трябва да е друга, различна от вече споменатите. Той по-скоро говори точно за това, но го приема в положителен смисъл.
2. Духовни и окултни
    Случаите на преживявания, близки до смъртта, които се описват в книгите и филмите днес, твърде много наподобяват изпитваното от шаманите, жреците и медиумите. При по-обстойно изследване могат да бъдат открити много съответствия с някои древни източни представи за смъртта и задгробния живот, особено с тибетската „Книга на мъртвите”. А д-р Муди в послеслова към своята нашумяла и в България книга „Живот след живота” пише, че като възпроизвежда метода на древните гърци за извикване на мъртви, той е помогнал на няколко стотици хора да осъществят пряк контакт с привидения на свои починали близки, които изглеждали като живи.                     Д-р Муди, д-р Елизабет Кюблер-Рос и техните съмишленици приемат интерпретация на задгробния живот не поради някакви научни факти и доказателства, а защото самите те участват в окултни практики („окултен” от латински означава „таен, скрит“ – тук влизат сферите на вълшебството, магоьсничеството или свръхестествените явления ).

Светогледи, които стоят зад преживяванията, близки до смъртта

    Зад всички случаи на преживявания, близки до смъртта, се крие определен светоглед – система от вярвания и възгледи за околната действителност, за живота, човека и Висшата реалност. Защото, както отбелязва д-р Мартинез, „не съществува практика, която да не е теоретично подкрепена” . Внимателният психологически, философски и библейски анализ разкрива следните възможни светогледи, които стоят зад разказите за преживявания, близки до смъртта:
1. Хуманизъм.  Съвременният хуманистичен светоглед се отнася доста доброжелателно към отвъдния свят, защото представата за него е приятна, а не мъчителна, там се допуска „ръст”, „развитие”, а не се очаква крайно решение на съд. Преживяванията, близки до смъртта, според хуманистичния светоглед дават още „един шанс” на човека да се подготви за висшата реалност, защото неговата вечна участ не се определя според поведението му по време на земния живот. Така преживяванията, близки до смъртта, се оказват нещо добро, защото намаляват страха от смъртта, съдействат за духовното развитие, водят до любов, мир, усещане за смисъл и цел в живота. Но според изследователите подобни субективни преживявания на границата на смъртта не служат като доказателство за живота след смъртта.
2. Ню ейдж и окултизъм. За съжаление, почти всички съвременни „научни” изследвания на преживяванията, близки до смъртта, са свързани по един или друг начин с теософията на Елена Блаватска (духовен водач на Ню ейдж) и нейното учение за астралната плоскост, както и с някои древни езически практики. По-голямата част от „проповедниците” на такива преживявания днес се занимават с окултизъм. Главен източник за техните знания е не толкова опитът на другите, колкото собствените им преживявания на изследователи на „духовете”.
    Например д-р Мелвин Морз (цитиран в „християнския” филм „Феноменът Лазар”) използва въведения от него метод „виждане от разстояние” (remote view), което е модифицирана форма на ясновидство. В своя сайт той пише за т. нар. „Божия точка” („God Spot”), която се използва за преживявания извън тялото, за молитва, духовни видения и медитация. Чрез тази „точка” медиумите придобиват достъп до нужната им информация” . 
    Д-р Муди също не скрива своите връзки с окултизма. Вдъхновен от древните гърци като оракули на смъртта, той създава специална камера за медитация (психомантеум), която дава възможност за контакт с мъртви роднини и близки, усещане за излизане от собственото тяло и преживявания от предишния живот . За един християнин този психомантеум не е нищо друго освен модерна, псевдонаучна форма на гледане в огледало с цел общуване с мъртвите.
    Друг учен, д-р Елизабет Кюблер-Рос, известен изследовател на психологията на умиращия и на преживяванията, близки до смъртта, признава, че е била посещавана от нейния дух ръководител Салем и от двама негови спътници Анка и Вили . Сред окултните кръгове се знае, че подобни духове ръководители (които всъщност са демони) не се появяват на всеки, а само на напредналите в медиумните способности.
3. Богословието на личния опит, характерно и за харизматичното движение (Дж. Макартър ). Поддръжниците на този светоглед изоставят вярата в интелектуалното и историческото съдържание на библейското послание и се доверяват на субективните, антропоцентрични (насочени към човека) преживявания, особено на тези, които са близки до смъртта. Хората, които са виждали рая или небето, са „радостни”, „щастливи”, „доволни”. Ако някои виждат „Христос”, то е само за да получат удоволствие от „разговора” си с Него. Елементът на божественото и страхът на човека пред Бога в подобни преживявания, за съжаление, отсъства. Така вместо да отразява записаните в Библията божествени откровения, християнството се превръща в сбор от субективни, често фантастични преживявания. А Библията или се нагажда към тях, или напълно се пренебрегва.

Какво да кажем за християните, които са имали преживявания, близки до смъртта?

    Трябва да бъдем много внимателни при интерпретацията на тези „видения на небето” и на „Иисус”, които имат някои християни по време на клинична смърт. Такива преживявания обикновено предизвикват еуфория или чувство, сходно с „успокоението” и „мира” при съвременните спиритични и харизматични практики, а не дълбоко благоговение, страх от Бога и покаяние, които са предизвикани от Неговото присъствие. 

Какво казва Библията за преживяванията, близки до смъртта?

    В Библията не намираме никакви доказателства за такива преживявания. Въпреки това някои автори цитират свидетелството на ап. Павел за пренасянето му в третото небе като пример за преживяване извън тялото (II Кор. 12:1-5). Но никъде в новозаветния текст не пише, че Павел е умирал, когато е видял небето, и е възкръснал след това. Бог е създал човешкото същество като едно цяло (Бит. 2:7) и съгласно Библията всяко отделяне на душата и духа от тялото категорично се свързва със смъртта . От своя страна Бог е създал по удивителен начин човешката психика, която е напълно способна да преживее във вид на видение небето и Божията слава според волята на 
Бога, какъвто е именно случаят с ап. Павел (II Кор. 12:1). 


Не може ли Бог да изпрати някого в ада и да го възкреси, за да ни разкаже той колко страшно е там?

    Всеки истински християнин вярва, че Бог и днес се намесва по свръхестествен начин в живота на хората, като ги изцелява от неизлечими за медицината болести. Библията казва, че всичко е възможно за Бога, включително да възкресява от мъртвите (Мат. 19:26). Но, както отбелязва Дж. Макартър, за разлика от случаите на възкресения в Новия Завет, които обикновено стават сред тълпи скептично настроени, невярващи хора, съвременните „възкресения” се осъществяват или при затворени врати, или на големи религиозни сбирки, където тълпи хора безумно очакват да видят поредното „чудо”. Много е лесно в подобни ситуации да се изфабрикуват различни „възкресения” или „изцеления” .
    Освен това е погрешно да вярваме, че Бог може да изпрати някого в ада и после да го върне само за да ни разкаже колко е страшно там, първо, защото самата Библия ни учи, че адът е твърде ужасно място. Не са нужни допълнения към нейния текст, за да се убедим в това. Второ, „ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят” (Лука 16:31). Днес в определени християнски среди се появяват много свидетелства на хора, които твърдят, че са се завърнали от ада. Например героят на един филм, наскоро нашумял сред християните в България, без всякаква критичност на разума и разбиране на Библията твърди, че „ангелът” му казал да се върне обратно на Земята, за „да бъде последното предупреждение за това поколение” . Често хората в XXI век могат да се уподобят на книжниците и фарисеите (учените по онова време!), които молят Иисус за чудеса и знамения. Отговорът на Господ е, че друго знамение няма да им се даде освен Неговата смърт и възкресението Му (Мат. 12:39-41). 

Какви са възможните изводи?


- Хората днес предпочитат да вярват повече на измислици, отколкото на достоверни учения. Ап. Павел предупреждава Тимотей, че в последното време хората ще се интересуват повече от басни, отколкото от Божието Слово (II Тим. 4:1-4). Увлечението от духовни басни е един от най-големите проблеми на съвременното християнство.
- Преживяванията, близки до смъртта, са ракетата носител за идеите на Ню ейдж. Изследвайки трудовете на Юнг, Муди, Кюблер-Рос, Монро, Морз и други автори, можем да проследим ясно очертанията на една нова световна религия: наукообразна (не научна!), съдържаща елементи на християнството, юдаизма, будизма, хиндуизма и окултна по своята природа, наричана още Ню ейдж. Основната идея на тази нова религия, подкрепена с истории за преживяванията, близки до смъртта, е, че няма никакво значение в кого вярва човек и дали е вярващ изобщо - всички накрая се срещат с „Иисус” и с „ангелите”. Хомосексуалистите също се срещат с Иисус, когато „умрат”. Всъщност религията и сексуалната ориентация нямат никакво значение, ние всички сме деца на Бога. Няма значение какво име използваш за висшата сила - Бог, Аллах, Велик Дух или нещо друго, тя е все една и съща .
- Изобилието от разкази за преживявания, близки до смъртта, в научни книги и списания може да се определи като симптом за сливането на науката с окултизма. Това, което е било преди област на действие за шамани, врачки и гледачки, днес е предмет на научни изследвания. Учените (Юнг, Кюблер-Рос, Муди и др.), като изследват окултните явления, навлизат в сфери, контролирани от свръхестествени сили. Във връзка с това А. Мелников пише: „Осланяйки се единствено на своя интелект, без защита от Бога и без Неговата помощ, те [учените] неизбежно стават обект на влияние на демонични сили . 
- Никога преди на човечеството не са били давани толкова потресаващи и ярки доказателства за това, че има свят извън видимия, материалния. Окултните практики днес потвърждават още веднъж реалността на духовния (демоничния) свят.
- Бурно обсъжданите преживявания, близки до смъртта и „извън тялото”, не приличат на истинските преживявания на другия свят, които са имали Божиите хора чрез видения и откровения. 
- Би било проява на крайност да причислим всички преживявания, близки до смъртта, към някакви измислици, халюцинации или да ги определим като идващи от Сатана. Имаме обаче сериозно библейско и научно основания да смятаме, че именно това е в основата на по-голямата част от такива преживявания. 

    Нека Бог да ни даде повече мъдрост, за да различаваме доброто от злото, истината от лъжата и да ни помогне да следваме доброто и истината! Защото, както пише Били Греъм: „Преживяванията, близки до смъртта, не са основа на вечните истини, нито основание на нашата увереност в живота след смъртта. Те могат да бъдат опасно заблуждаващи и трябва да се изследват в контекста на Божието Слово.” 

 
докторант по Клинична психология















Comments