Depression>>>

ПСИХОЛОГИЯТА И КОНСУЛТИРАНЕТО ДНЕС




  home            за автора              статии             медии             за консултация            тренинги             мнения  

 Deutsch        Русский        English



                                                 ДЕПРЕСИЯТА Е КАТО „СТАЯ В АДА”, „РЕВЯЩА БУРЯ В МОЗЪКА”

Тя е най-често срещаното психично разстройство, но добрата новина е, че се лекува


    Знаете ли, че много известни личности са страдали от депресия: Едгар Алън По, Уинстън Чърчил, Винсент Ван Гог, Наполеон Бонапарт, Ейбрахам Линкълн, Гогол, Чарлз Спържън. Вижте какво е споделил Ейбрахам Линкълн по този повод: „Аз съм най-жалкият човек на земята. Ако това, което чувствам, се разпредели поравно на цялото човешко семейство, няма да има нито едно весело лице на земята. Дали ще бъда някога по-добре, не мога да кажа; аз предвещавам с ужас, че няма. Да остана така, както съм, е невъзможно. Струва ми се, че или трябва да умра, или да се подобря”.


    За определяне, лекуване и преодоляване на депресивното състояние от гледна точка и на науката, и на Библията, разговаряме с клиничния психолог Петър Вълков – докторант по Клинична психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, психолог-консултант в Медико-дентален център „Орион”. От 2008 г е член на Българската християнска медицинска асоциация, а от 2010 – член на сдружение „Добро бъдеще и надежда”. Научните интереси на г-н Вълков са: стрес и психосоматична медицина; психологически аспекти на междуличностната комуникация; семейно консултиране и фамилна терапия; конгнитивно-поведенческа психотерапия; пневмопсихосоматика (взаимоотношение между дух, душа и тяло). Владее английски, руски, румънски и немски език. 


СТРЕС, ГЕНЕТИЧНА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТ, НАРУШЕНА БИОХИМИЯ В МОЗЪКА, СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ ОТ ЛЕКАРСТВА, НЕГАТИВНО МИСЛЕНЕ – ТОВА СА САМО ЧАСТ ОТ ФАКТОРИТЕ, ОТКЛЮЧВАЩИ ДЕПРЕСИЯТА



- Г-н Вълков, в днешно време много се говори за депресията, всеки трети казва „Аз съм в депресия” Наистина ли е толкова разпространена и имат ли представа хората за точното определение на това състояние?


- Да, наистина е разпространена. Това е най-често срещаното психично разстройство, но добрата новина е, че се лекува. 10 на сто от населението страда от депресия; жените страдат 2 пъти по-често от нея. Клиничното определение за депресията е следното: това е състояние, характеризиращо се с потиснато или тъжно настроение, понижаване на психичната активност, съчетано с различни соматовегетативни нарушения. Депресията е наричана „стая в ада”, „ревяща буря в мозъка”.



- Само стресът ли е причина за възникване на това състояние?


- Стресът е основен фактор за отключване на депресията, но има и други причини:
  • биологически – генетична предразположеност, нарушена биохимия в мозъка, недостатъчна физическа активност, странични ефекти от лекарства, неподходяща диета, телесни заболявания, мозъчни заболявания и други
  • психологически – стрес, погрешно, т.е. негативно мислене, научена безпомощност и други
  • духовни – пребъдване в грях, неверие, окултизъм и други. 
    Диагностичните характеристики за депресивно разстройство са дистимия (понижено настроение), анхедония (неспособност за получаване на удоволствие), астения (безсилие) - състояния, проявяващи се най-малко две седмици.

ЗАГУБА НА ИНТЕРЕС КЪМ ПОЧТИ ВСЯКАКВА АКТИВНОСТ ИЛИ РАЗВЛЕЧЕНИЕ, ЛИПСА НА ЕНЕРГИЯ И ИЗТОЩЕНОСТ, УСЕЩАНЕ ЗА НЕНУЖНОСТ И ВИНА, НАТРАПЧИВИ МИСЛИ ЗА СМЪРТТА – ТЕЗИ И ДРУГИ СИМПТОМИ СЪПЪТСТВАТ ДЕПРЕСИЯТА


- Съществуват ли определени критерии, по които специалистите поставят диагнозата „тежка депресия”? Т.е., какви са симптомите?

- Разбира се. Диагнозата депресия може да бъде поставена ако в продължение най-малко на две седмици се проявяват средно четири от следните симптоми:
  • Потиснато настроение през по-голямата част от деня 
  • Загуба или силно намален интерес към всички обичайни дейности през целия ден и почти всеки ден 
  • Липса на апетит и бързо намаляване на теглото или непрестанно желание за ядене и рязко покачване на теглото
  • Безсъница или прекомерна сънливост
  • Вътрешно или външно изявено неспокойствие или забавеност на реакциите
  • Липса на енергия и изтощеност
  • Усещане за ненужност, самообвинения, прекомерно голямо и неоснователно чувство за вина
  • Намалена способност за мислене и съсредоточаване, липса на твърдост при вземане на решения
  • Натрапчиви мисли за смърт (не само страх от умиране), желание за смърт, самоубийство и опит за самоубийство.
Тези симптоми се анализират и диагнозата се поставя само от специалист (общопрактикуващ лекар, психиатър, клиничен психолог).


- След като депресията е психично разстройство, тя проявява ли се и с физически симптоми? 

- Да. Почти винаги възникват и чисто физически симптоми, като:
  • главоболие, виене на свят, съхнене в устата
  • напрежение или стягане в областта на гърлото или гърдите
  • изпотяване, сърцебиене, нарушение на сърдечната дейност, болки в сърдечната област
  • стомашни болки, потиснатост, запек или стомашно разстройство, газове
  • често уриниране, болки в половите органи, нарушена сексуална активност
  • обща изтощеност и липса на свежест. 

ВАЖНО Е ДА СЕ РАЗГРАНИЧАТ ДУХОВНИТЕ ОТ ФИЗИЧЕСКИТЕ СИМПТОМИ


- Г-н Вълков, може ли категорично да се каже от специалистите какво причинява депресиите? 

- Има твърде много теории за това какво причинява депресиите. Едно можем да кажем със сигурност – външните и вътрешните причинители, свъзани с душата и тялото, не могат да се разграничат така ясно, както бихме искали. Те взаимно си влияят. И все пак разграничаването на духовните от физическите симптоми е важно, защото: първо, ако смятаме физическите симптоми за духовни, можем да държим хората морално отговорни за проявленията на тези физически симптоми и второ, ако приемаме духовните симптоми за физически, тогава можем да оправдаем греха или да имаме малко надежда за духовен ръст при човек с психиатрична диагноза. За да направим подобно разграничаване, трябва да си зададем два въпроса: заповядва ли или забранява Библията дадено поведение? И: може ли това поведение да бъде описано най-добре като сила или слабост?

ИМАЙТЕ ПРЕДВИД, ЧЕ ВИНАТА НЕ Е НЕПРЕМЕННО ГРЯХ, НО МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗНАК ЗА ДУХОВЕН ПРОБЛЕМ


- А вие можете ли да ни ги опишете все пак: кои са физическите и кои духовните симптоми?

- Физическите са: проблеми със съня, промяна в теглото, отпадналост, влошена концентрация на вниманието, емоционален спад, тъга – това си е вид болка и в нея няма нищо грешно. Духовните са: вина – тук искам да уточня, че вината не е непременно грях, но може да бъде знак за духовен проблем; мисли за самоубийство – и в това отношение непременно ще уточня, че не трябва да избързваме с осъждението – някои от тези мисли са следствие от желанието просто да се сложи край на болката; другите духовни симптоми са срам; страх; неблагодарност; непростителен дух; безнадеждност; неверие; гняв; завист.


- Г-н Вълков, вие сте първият мой събеседник, който обяснява такова болестно състояние и от гледна точка на Библията. Нима и библейските герои са страдали от такова състояние?

- Давид е бил в депресивно състояние, но в същото време изпълнен с надежда. Йов, Мойсей, Илия, Йона, Петър – и те са преживели някаква форма на депресия. От тази гледна точка депресията задава следните трудни въпроси: „Справедлив ли е Бог? Защо Бог мълчи? Защо Бог се скрива?” Вярата, която са имали всички тези Божии хора им е помогнала да излязат от депресия. Грехът, от друга срана, може да доведе до депресия и пример в това отношение са Каин и Саул. Бог ги предупреждава за опасните последици, ако не Го послушат но те не внимават. Такава депресия е способна да погуби и духовно и физически човека. Ето как изглежда схемата на греховната депресия: нараняване-гняв-отмъщение. Ето един пример. Иван е наранен от Георги. Иван изпитва чувство на гняв и мисли как да отмъсти на Георги. Но поради правни, културни или други съображения той не може да го направи. Вътрешната агресия, породена от непростителност и желание за отмъщение се насочва навътре, към себе си, което води до депресия. В подобни случаи в основата на такава депресия лежи грехът.

ПЪРВАТА МНОГО ВАЖНА СТЪПКА ЗА ПОМОЩ И ТЕРАПИЯ Е ВОДЕНЕТО НА РАЗГОВОР С БОЛНИЯ. НИЕ ТРЯБВА ДА МУ ПОКАЖЕМ, ЧЕ НЕ НИ Е БЕЗРАЗЛИЧЕН


- Време е да преминем към терапията. Как се лекува депресията?


- Според швейцарския психиятър Самуел Пфайфер, терапията може да бъде разделена на четири части:
  • разговор – тук включваме индивидуалното консултиране и по-точно „Консултирането като психологическа помощ”
  • практическа помощ и разтоварване
  • общо активиране и лечение на физическите заболявания
  • лекарства. 

    При леките психични разстройства може да не се предписват лекарства, но при тежките винаги трябва да се търси съвет от такъв специалист. Ще изложа няколко стъпки във воденето на разговор с изпадналия в депресия хора. Ние хората трябва да се научим да възприемаме сериозно човека с неговата болест и страдание като му покажем готовността си да бъдем винаги до него в тежкото му състояние. Необходимо е да покажем на събеседника и той да разбере, че не ни е безразличен. Нужно е да поговорим върху неговата житейска история и събитията, коита са предизвикали депресията. Човекът трябва да разкаже какво му се е случило. Възможно е имптомите на това състояние да са резултат на спотаен гняв, обида, жалост към себе си, чувство на вина или извършена от него безнравствена постъпка. Тук е уместно да се разкаже на този страдащ човек за пътя към мир с Бога. За това, че трябва да осъзнае своя грях, да се покае и ще получи прошка. Обръщането към Бога дава истинска надежда, ново мироусещане и умение да се победи депресията.
    Често хората изпадат в депресия поради неуспех или нещастие в семейството, например смърт на близък човек, проблеми с децата, загуба на работа и т.н. В такива моменти трябва да проявим съчувствие с простичките думи: „Да, разбирам как се чувстваш! Бог те обича и няма да те остави, Той винаги е до тебе”. Не е тайна, че искрената молитва към Бог помага. Понякога човек губи почва под краката си, когато си е поставил прекалено високи цели, които няма как да постигне. Неуспехът води към депресия. От нас се изисква да обясним на такъв човек, че ако някой нещо е постигнал, това съвсем не означава, че всеки може да постигне същото. Успехът и неуспехът не трябва да се измерват с човешки мерки.


ОТ 40 ГОДИНИ МЕДИЦИНАТА РАЗПОЛАГА С ЛЕКАРСТВА, СПОСОБНИ ДА ВЛИЯЯТ ВЪРХУ РАЗВОЯ НА ДЕПРЕСИЯТА



- В какво се изразяват другите етапи: практическата помощ; лекарствата? 


- Само разговорите не са достатъчни. Ние, които сме се заели да помогнем на депресирания болен, трябва да проявяваме гъвкавост, за да можем да „свалим” човека от висините на духовните обещания до „низините” на всекидневието. От чисто практическа гледна точка би било добре да го насърчим да помага на близките си, да поддържа добра физическа форма. Доказано е, че здравият организъм е способен да се съпротивлява и е по-слабо подложен на психически и физиологически страдания. Относно приема на лекарства – повече от 30 години медицината разполага с лекарства, способни да влияят върху развоя на депресиите. Приема се, че те въздействат върху нервните клетки и водят до равновесие на биохимичните процеси на мозъка. Въпреки това много въпроси все още не са получили отговор. В тази област са нужни нови изследвания.
    Чрез антидепресивните медикаменти лекарят се стреми да постигне следните цели:
  • уталожване на вътрешните борби и нервността
  • намаляване на осакатяващите страхове
  • преодоляване на тъжното настроение
  • възстановяване на пълноцениня сън
  • повишаване на защитните сили спрямо натоварванията във всекидневието
  • предотвратяване на повторна възможност за ендогенна депресия или маниакално-депресивна психоза. 



ЕДИН ОТ ТИПИЧНИТЕ ПРИЗНАЦИ ЗА ОПАСНОСТ ОТ САМОУБИЙСТВО НАПРИМЕР Е НЕЕСТЕСТВЕНО СПОКОЙСТВИЕ СЛЕД ПЕРИОДИ НА ТРЕВОЖНОСТ



- Г-н Вълков, искам да ви помоля да поговорим по-подробно за признаците, които показват възможен опит за самоубийство. Как може околните да разпознаят опасността от самоубийство на свой близък, изпаднал в депресия?


- За ползотворно консултиране на хора в депресия е особено важно навреме да се разпознае опасността от самоубийство. С такива хора трябва да се водят разковори като се задават специални въпроси, чрез които пациентът да разкрие своите мисли. Да, има признаци, които показват възможен опит за самоубийство:
  • предични опити или сигнали в тази насока
  • наличие на самоубийци сред роднините и близките
  • преки или непреки заплахи за възможен опит
  • конкретна представа или подготовка за самоубийство
  • неестествено спокойствие след спорове за самоубийство и периоди на тревожност
  • сънища за самоунищожаване, пропадане и катастрофи. 

- А има ли отличителни болестни симптоми в това отношение?


- Разбира се, че има и могат да бъдат разпознати:
  • начало или затихване на депресивни фази
  • признаци на безпокойство или раздразнение
  • продължително безсъние
  • кризисни периоди в биологичното развитие – пубертет, раждане, климактериум
  • тежко чувство за вина и обреченост на неуспех
  • продължителни или нелечими болести
  • налудничави мисли за подобни болести
  • алкохолизъм, зависимост от наркотици и медикаменти. 
Тук е мястото да спомена, че факторите, свързани с обкръжението също могат да подскажат за състоянието на болния от депресия човек. Такива фактори са:
  • липса на здраво семейство в детството
  • липса или недостиг на общуване – самота, изолация, любовни разочарования
  • липса на работа, излизане в пенсия, финансови затруднения
  • липса или недостиг на пълноценно общуване с Бог чрез молитва и четене на Божието Слово. 

НЯМА НИКАКВО СЪМНЕНИЕ, ЧЕ НЕГАТИВНИТЕ МИСЛИ ВЛОШАВАТ ПОЛОЖЕНИЕТО. ТОВА НАЙ-ЛЕСНО СЕ УСТАНОВЯВА ПРИ ЛЕКИТЕ ДЕПРЕСИИ


- Какво ще пожелаете и препоръчате на нашите читатели в заключение?

    Първо, че депресията е нормална реакция, която се появява почти при всички хора в определен момент от живота. Както казва една испанска поговорка, „Не всички очи плачат по едно и също време, но всички очи плачат от време на време”. Но ако описаните по-горе симптоми имат силен интензитет и пречат на човека да се справя с всекидневните си задачи, тогава трябва незабавно да се обърнете към специалист. Имайте предвид, че често хората дори не разпознават, че състоянието им се дължи на депресия, а отдават проблемите си на умора, на някакво житейско неблагополучие или на телесно неразположение.

    Второ, ако в най-общият смисъл, тревожността се отнася повече до бъдещето, то депресията касае повече миналото. Депресията е минало, наложено върху настоящето. Тя повдига въпроса: "Има ли нещо, което не можеш да простиш да другите или на себе си?"  Или пък депресията може по несловесен начин да казва: „Спри да се пренатоварваш! Почини си”, и учи човек да обуздава своите желания за все повече неща.

    Искам да завърша с това: не бива да се съмнявате, че Вярата може да окаже истинска помощ при превъзмогването на депресията. Християнската вяра променя мисленето в позитивна посока – тя дава надежда, утешава, насърчава и поражда у човека любов. Ако сте здрав и всичко в живота ви е наред – вероятно сте свикнали да гледате хоризонтално. Когато човек се разболее или под натиска на проблемите легне – погледът му се насочва Нагоре, откъдето винаги може да получи истинска помощ. 

(С някои промени интервюто е публикувано във вестник "Доктор", брой 10-17 дек. 2012 г. )
Comments