за Перник

Перник
Герб на Перник
Перник (България)
Red pog.png
Перник
42.600, 23.033 (G)
Общи данни
Население 82 423 (ГРАО, 2010-12-15)*
Red Arrow Down.svg 80 191 (НСИ)
Землище 72,289 km²
Надм. височина 756 m
Пощ. код 2300
Тел. код 076
МПС код РК (Пк)
ЕКАТТЕ 55871
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Перник
Росица Янакиева
(БСП, БСД)
Адрес община
пл."Св.Иван Рилски" №1
п.к. 303
тел.: 076/684290; 076/602933
сайт: http://pernik.bg
e-mail: obshtina@pernik.bg


Перник


Пѐрник е град в Югозападна България в близост до град София. Той е административен център на Област Перник и Община Перник. Градът е най-големия в Западна България след столицата София. Член на ФЕКГ (Федерация на европейските карнавални градове), както и нейно седалище за България. През 2009 г. Перник официално е обявен за Европейска карнавална столица, заради своя международен маскараден фестивал Сурва, който е един от най-големите и пищни в света.

Според преброяването през 2011 година, населението на град Перник е 80 191 жители.

География


През град Перник минава т.нар. транспортен коридор 4, Tabliczka E79.svg европейски път E79 и железопътна линия, която съединява Централна Европа и Гърция.

Градът е вторият по големина град в Западна България след София. Разположен е на 30 km. югозападно от София, на 59 km. североизточно от Кюстендил, на 70 km. северно от Благоевград. Той е и най–големият град в България за добив на въглища.

Перник е важен транспортен център с удобни железопътни връзки за София, Благоевград, Кулата и Кюстендил. В градската част е развит тролейбусен и автомобилен транспорт. Пътническите превози се осъществяват предимно от общинската транспортна фирма.

През територията на града преминават автомагистрала Tabliczka E79.svg, много първокласни, второкласни и третокласни пътища. В региона се намира един от най-старите търговски пътища на Балканите - София-Солун-Скопие.

Град Перник се намира в югозападната част на България, разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 m, дължина 22 km и е заобиколен от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно от Черни връх и е сред най-големите реки в страната, с обща дължина от 290 km. Общата площ на града е 28 862 дка, включително с кварталите Бела вода, Изток, Тева и Калкас с население 93 424 жители. Населението на общината е 111 799 жители, от които 33 401 млади (до 25 години) хора.

Градът е стопански, културен и административен център на община с два града и 22 села, с обща площ 461,1 km2, което надвишава средната площ за община в България - 427 km2 Средно на 100 km2 територия са разположени 4,98 селища. Броят на хората в трудоспособна възраст е около 65 300 души, пенсионерите са 26 129. Жените са повече от мъжете - 56 835 срещу 54 964. Раждаемостта на 1000 души е 6,1%. Перник е и център на област Пернишка.


Климат


Перник е в умерено-континенталната климатична област, като само Витошкият склон е в планинската климатична област. Климатичните условия се определят от сравнително голямата средна надморска височина - 750 m. Характерна черта на климата са приземните температурни инверсии, особено през зимните месеци. Пролетта настъпва сравнително късно - към края на март и началото на април. Средната пролетна температура е +9°С. За лятото средната сезонна температура е 19,9°С. Най-горещият месец е юли - средно месечна температура 29,6°С. Абсолютният температурен максимум е 38,1°С. Есента е по-топла от пролетта, средната сезонна температура е 10°С. При западни и югозападни ветрове, които са преобладаващи, по северните склонове на Голо бърдо се наблюдава фьон, който е най-типичен през пролетта. Сравнително голям е броят на дните с мъгли през годината - 28,8 дни. През топлото полугодие те са 2,5, а през студеното - 26,3 дни. Валежите имат подчертано континентален характер. Те играят голяма роля в процесите на замърсяване и самоочистване на атмосферата от замърсители. Тяхното количество, заедно с относително ниските летни температури, е причина за по-слабите летни засушавания, отколкото в низините в Северна и Средна България. Средногодишната сума на валежите е 550-606 mm, като средните валежи по сезони са както следва: пролет - 162, лято - 165, есен - 152, зима - 128 mm. Най-влажен месец е май, а най-малко валежи падат през март. Относително високата сума на валежите е положителен фактор за само очистването на атмосферата, но намалява разсейването и довежда до значително по-високо натоварване на почвите и повърхностните води.

Релеф


Пернишката община е разположена в едноименната котловина, която се отличава със силно развито подножие и с преобладаващо развитие на високи тераси. Нейното дъно има хълмист характер и се отводнява от река Струма и река Конска. От север и от изток границата на котловината се очертава от южните склонове на Люлин и западните склонове на Витоша, разделени от Владайското дефиле. От запад се ограничава от Брезнишката котловина и Голо бърдо, разсечен от река Струма под местността Кракра.

Релефът на котловината е разнообразен. Южните склонове са полегати и голи, докато северните са по-стръмни и обрасли с растителност.

Водни ресурси


Река Струма определя състоянието на повърхностните води в района на град Перник. Тя е основен източник за питейно и промишлено водоснабдяване на града. В същото време е и водоприемник на всички отпадни води на "Стомана" АД, ТЕЦ Република и др. Оттокът на река Струма е регулиран чрез два язовира - Студена и Пчелина. Язовир Студена служи за осигуряване на общото водопотребление на Перник и за напояването на района. Язовир пчелина е вторичен утайник на река Струма. Подземните води на района на Перник имат преобладаващо дъждовно-снежно подхранване. В района има два основни минерални водоизточника - в кв. "Бела вода" и експлоатационни в село Рударци. Минералната вода в село Рударци се използва за балнеопрофилактика и се продава като трапезна вода.

История


Перник е разположен на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша и Люлин и планинския рид Голо бърдо. От най-ранни времена котловината е предоставяла благоприятни условия за живот. Тук е имало земя, годна за обработване, вода за пиене, безкрайни пасища, удобни места за строеж на жилища. Близките планини предоставят прекрасни условия за лов. От намерените археологични паметници може да се заключи, че първи прояви на живот в района са от 6 хиляди години преди новата ера. Селище има още от времето на тракийските царства. През римско време селището е заемало важно място по стратегическия път, свързващ Улпия Сердика (сега София) с Улпия Пауталия (сега Кюстендил).

Траки

Най - ранната история на Перник започва още преди цели 8 000 години. Първите сведения за поселищен живот в района на Перник датират от 6000 г. преди Христа /ранен неолит/. За живялото тук тракийско племе агриани споменава още Тукидит, когато разказва за похода на одриския цар Ситалк срещу македонците през 429 г. пр.н.е. Други тракийски племена в областта били граеите и илеите. Техният основен град се наричал Адева (Adeβa), върху чийто развалини е построен Перник. Тези земи били крайните в неговата държавна организация. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей. Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.

Славяни


През VII век в тези земи се заселват славяните, с името на чийто бог Перун се свързва името на града (въпреки, че в пернишко "Перяник" се е употребявало за шаферите, които носят байрака по време на сватбената процесия, а в трънско за тези, които носят перо в шапките си като символ на отличие). Точният произход на думата Перник е доказан от археолога Васил Миков, според който Перник идва от Перун с добавен суфикс -ик).[източник?] В началото на IX век неголямото славянско селище с многолетна история е включено в пределите на Дунавска България. Най-вероятно, още от създаването си, носи името Перник (Перуник, Периник). Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини - Перник. За пръв път това име се споменава през IX век.

Средновековие


По времето на хан Омуртаг селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м и обхваща над 4,5 ха. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главната улица. В нея са разположени административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927-970 г.). За пръв път през средновековието селището е споменато в житието на Свети Иван Рилски - пустинножителят „отиде в Перник и се настани в место каменно близо до река, наречена Струма, и тук си направи свое покоище“. Свети Иван Рилски е небесен покровител на българите, пазител на миньорите и покровител на града. В началото на XI в. селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Днес тя е една от най- големите исторически забележителности на града. Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини - Перник. За пръв път това име се споменава през IX век. Свързва се със славянския бог Перун. В края на Х и началото на XI век Перник е административен център на местния войвода Кракра Пернишки – “мъж, отличен във военното дело” според византийските летописци Скилица и Кедрин., играл важна роля по време на Първата българска държава. Особено голям е приносът на Кракра през 1004 г, когато той храбро защитава своята твърдина и спира настъплението на византийския император Василий II Българоубиец към Сердика. След продължителни бойни действия той отхвърля предложените му високи постове, нанася тежко поражение на византийските войски и ги принуждава да се оттеглят от неговата област. През 1016 г. Кракра Пернишки удържа нова, 88-дневна обсада и след многочислени загуби Василий II отново е принуден да се оттегли. Легендите за онова време твърдят, че кръвта от убитите византийските войни била толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. От там дошло и названието на местността - Кървавото.

През 1017 г. Кракра Пернишки събира голяма войска, благодарение на своите дипломатически умения привлича на своя страна печенезите и с тези обединени сили се готви да нанесе удар по Византия, за да освободи земите между Дунав и Стара планина от византийските нашественици. Коварната политика на Константинопол успява да подмами печенезите и те разтурят съюза. След смъртта на цар Иван-Владислав през 1018 г. Кракра счита по-нататъшната съпротива за излишна и с цел да запази живота на българите, се подчинява на византийците заедно с подвластните му 35 крепости. Славният живот на войводата е възпят през 1874 г. от Петко Рачов Славейков в поемата му “Кракра Пернишки”, която сюжетно е изградена върху някои действителни моменти от неговия живот. Днес Пернишката крепост е една от най-големите исторически забележителности на града. Перник влиза в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има своето важно стратегическо значение като център на административна област.

Турско робство


Създаването на османската империя и падането на България под турско робство (1396 г.) слага край на значението, което Перник има като крепост, вече не е и административен център. Неговият напредък се обуславя от природните богатства на околността. При мирен труд и усилена работа и главно поради факта, че в околността не са се заселвали турци, населението успяло да изгради едно добро благосъстояние. Особено е било развито скотовъдството. Според чешкия историк Константин Иречек, при своите нападения над Перник през 1690 г. граф Шенкендорф е отвел над 7 000 глави добитък. Това бедствие безсъмнено е накърнило жестоко икономическото състояние на местното население.

След Освобождението и нова история


Освобождението от турско робство заварва Перник като малко земеделско и скотовъдно селище с население около 1 000 човека, съставено от отделни махали – Средна махала, Варош и Пешова махала, разположени по двата бряга на Струма и в подножието на старата крепост. Изключителен тласък за бъдещото развитие на селището дават каменните въглища, лежащи в недрата на Пернишката котловина.

Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-XI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички „чернийо камък“. Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания.

С построяването на първите миньорски квартали по терасите на река Струма се слага началото на рударското селище Перник. Няколко десетилетия Перник е енергийното сърце на България.Град Перник е разположен в Пернишката котловина, която заема пространството между западните склонове на Витоша, южните склонове на Люлин и Вискяр планина, източните склонове на Църна гора и северните склонове на Голо бърдо. През нея протича р. Струма. Климатът е умерено континентален – пролетта настъпва късно, а есента рано. Надморската височина е между 700-750 м.

През 1869 г. по поръчение на османското правителство австрийския геолог Фердинанд Хохстетер извършва проучвания във връзка с проектираните строежи на ж.п. линии в европейските предели на империята. Той проучва и Пернишката котловина, която описва като “Църковски кафяво-въглищен басейн при западните поли на Витоша”. Първото практическо използване на въглищата става през 1873 г. от италианската комисия, която прокарвала трасето на ж.п. линията София - Кюстендил. В работата по прокарване на трасето участва и Иван Вазов.

През 1878 г. руски войници копаят въглища край с. Мошино за отопление на своите казарми. През 1879 г. правителството прави опит да експлоатира въглищните залежи, но поради липсата на подготвени кадри начинанието се проваля.

През 1891 г. са извършени проучвания на залежите край с. Перник. През м. юли 1891 г. Министерство на финансите издава заповед за експлоатацията им, като проектът за това е изготвен от инженерите Димитър Юрданов и Кънчо Садаков. Под тяхно ръководство на 17 август 1891 г. 114 работници започват добив на въглища в две местности около село Перник - местност Кулата (по известна като "старите рудници") и местност Бели брег. До края на годината са добити 8 429 тона въглища.

Експлоатацията на въглищата дава тласък за развитието на Перник. За първи път в България с монтирането през 1895 г. на минната сепарация и нужната за нея електрическа станция пламва ел. крушка за осветление. През 1893 г. е открита гара Перник от ж.п. линията София - Кюстендил. Разраства се строителството на минни предприятия – ТЕЦ 3 000 V, открита през 1918 г, ТЕЦ 6 000 V (по-късно ТЕЦ Перник) през 1929 г., което позволява да започне електрифицирането на Перник и околните селища.

С бързи темпове се благоустроява селището - строеж на административни сгради - Общинско управление, Дирекция на минната управа и др., жилищни квартали – Инженерния, Монте Карло, Твърди ливади и др., канализиране и водоснабдяване.

От 1892 до 1926 г. Перник бележи най-големия за България прираст на население – от 1 413 на 12 296 човека. Кипи обществен и културен живот – през 1919 г. е открит Работнически театър, създават се просветни и землячески дружества. Създадена е санитарна служба, през 1925 г. започва своето действие професионална пожарна команда. Перник добива облика на индустриално селище, подобно на много миньорски селища в Западна Европа. Съвсем естествено на 26 юни 1929 г. с Указ № 402 на цар Борис III Перник е обявен за град.

Превръщането на Перник в индустриално селище води до разкриването на нови промишлени предприятия. През 1931 г. с български и белгийски капитали започна строителството на фабрика за производство на плоска и куха стъклария Кристал, през 1933 г. започва изграждането на първото в страната предприятие за валцувани метали “Български железни заводи”, оборудвано с електродъгови металургични пещи, фабрика за сушене на плодове и зеленчуци, която през 1951 г. прераства в единствения завод на Балканите за производство на пектин.

В следващите години градът продължава своето индустриално развитие. През 1948 г. машинна служба при мини Перник и преобразувана в машиностроителен завод. В периода 1950- 1970 г. са започнали своята работа ТЕЦ Република, металургичен завод Ленин, завод за токоизправители, завод за заварочни машини, завод за феромагнити, завод за специални стоманени профили.

Развитието на града и неговото разрастване води до неговото културно и просветно развитие. През 1900 г. в Перник е имало малко селско училище. Сега в града действат 11 основни училища, Природо- математическа гимназия, Гимназия за изучаване на чужди езици, 5 среднообразователни училища, 6 професионални гимназии, едно спортно училище и един ВУЗ - Европейски политехнически университет. В общински комплекс Дворец на културата е съсредоточена дейността на школи и клубове по изкуства, художествена галерия Любен Гайдаров, универсална научна библиотека, камерен оркестър Орфей, духов оркестър, ансамбъл за народни песни и танци Граовска младост. Със своите постановки радва гражданите общинския театър Боян Дановски. Два младежки дома, исторически музей, център за работа с деца, ежедневно внасят своя принос за културното въздигане на града. Благодарение на своя фестивал на маскарадните игри, провеждан всяка година, градът ни има световна слава и е член на ФЕКГ(Федерация на европейските фестивалните градове), като от 2009 г. е нейно седалище за България и е официално обявен за Европейска карнавална столица.

Развитието на Перник като минно селище дава своето отражение на неговата архитектура. Разрастването на града и съвременната урбанизация водят до премахването на някои шедьоври, но има три акцента. Строежът на Минната църква започва през 1910 г. по идея на тогавашния директор на мината инж. Иван Симеонов, а нейното освещаване е извършено от епископ Варлаам в деня на минния празник 19 октомври 1920 г. Стенописите в храма са дело на художниците Никола Маринов, Дечко Узунов и Александър Поплилов. Над входа на храма има прекрасна многоцветна мозайка с лика на св. Иван Рилски, който е патрон на мината. 19 октомври от 80-те години на ХХ век е ден на града.

Срещу църквата е сградата на минната дирекция. Построена е през 1932 г. по проект на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Външно е оформена в неокласически маниер, а вътре се забелязват влияния на ранна готика. Часовниковата кула дълги години властва като височина над целия град. Сградата е разгърната в правоъгълна форма около вътрешен двор, който е разделен на две от централна част, в която са поместени парадното стълбище и тържествена зала. Леко изнесеният сводест главен вход с врати от ковано желязо и аркадите от бял камък целят да подчертаят не само характера на сградата, но и да служат при празненства. Часовниковият механизъм на кулата е система Бреге. Той е свързан с още 30 по-малки стенни часовници вътре в сградата и работи на електромеханичен принцип. Централното фоайе, централното стълбище и крайстълбищните кулоари са облицовани с пъстроцветни италиански мрамори и полиран гранит, а коридорите – с доставен от Чехия декоративен фаянс.

На 12 февруари 1957 г. е открит дворецът на културата. Той е по проект на арх. Александър Дубовик, който го е развил в класичен маниер, с едри, пропорционални и лаконични форми. Лицевата фасада е хармонична, изпълнена със симетрия и завършеност. Сградата е разположена върху площ от 4 250 кв. м. Изградена е с български строителни и облицовъчни материали. Корнизите и рамките на прозорците са от русенски камък. Квадратните колони във фоайето са облицовани с цветен жабленски мрамор. Декоративното оформление е наситено и с национални битови елементи. Странично под централната колонада са монтирани два малки барелефа – “Миньори” в изпълнение на Секул Крумов и Благой Илиев и “Металурзи” в изпълнение на Любомир Далчев.

Спортът и туризмът са на почит в Перник. През 1902 г. е създадено туристическо дружество, през 1906 г. ловците се обединяват в Ловно дружество. На 29 януари 1912 г. е основано колоездачно дружество, членове на което през Балканската война сформират доброволен колоездачен взвод, а през 1929 г. във Варна печелят “Купата на Царя”. На 30 септември 1923 г. е учреден минен спортен клуб, който от 1 септември 1924 г. е преименуван на гимнастическо дружество Юнак. Спортистите по волейбол и баскетбол на дружество за физкултура и спорт Миньор през 60-те и 70-те години на ХХ век като национални първенци многократно участват във финалите на европейските клубни турнири.

Религии

Църквата Свети „Иван Рилски“ пред сградата на общинската и областната администрация

Най-изповядваната религия в Перник и прилежащите му територии е източноправославието. В района не се срещат джамии, синагоги и католически или протестантски катедрали, а единствено православни църкви и параклиси:

Икономика

Минната дирекция

Пернишката икономика е много силно засегната от икономическата криза и причините за това са много: преход от централизирана към децентрализирана система на управление, забавяне на структурната реформа и най-вече на приватизацията, загуба на традиционни пазари и в същото време малък вътрешен пазар за мощности, които бяха разчетени да задоволяват пазара на СИВ.

В регионалната икономика са застъпени почти всички отрасли на материалното производство, като водеща роля има черната металургия („Стомана индъстри“), производство на електро- и топло-енергия („Топлофикация—Перник“), машиностроителна и металообработваща промишленост („Прамет“ („Феромагнит“), „Струма“, „Солидус“, „ЗГГМ“, „Минералмаш“), електротехника („Инкомс – токоизправители“), въгледобив и др. Нараства делът на леката промишленост (предимно шивашка), търговията и услугите. Значителна част от производствените фондове са преминали в частна собственост, в т.ч. и на чуждестранни фирми (предимно от Гърция): в металургията — „Виохалко“; в шивашката промишленост — „Блупойнт“, „Демо“, „Арахни“; в дървообработването — „Рапид груп“; в хранителната промишленост — „Мелбон“ ,"Сами-М"и др.

През последните години в града се построиха много магазини от типа хипер и супер маркети, а в най-скоро време се очаква да започне и строежа на първият за града търговски комплекс от типа МОЛ, който трябва да бъде изграден до 2012 г. Инвестицията е за около 16 милиона евро, а МОЛ-а ще отвори 400 работни места в Перник. Със започване на строежа се предвижда сградата да бъде издигната за година и половина. В проекта е заложено всичко съпътстващо този тип търговски центрове. На първия етаж е предвиден да се разположи хранителна верига, като най-вероятно това ще бъде "Пикадили". Марки като McDonald's, Burger King, KFC също ще намерят място в пернишкия МОЛ. Същото важи и за известните маркови бутици. МОЛ-ът ще има три кино зали мултиплекс с по 106 места, боулинг с осем писти, както и други развлекателни игри. Ще има и барове, които ще работят 24ч., а на покрива на сградата ще бъде разположен ресторант с открита зелена тераса от 900кв.м. Според собственикът, пернишкият МОЛ ще бъде единственият в България с толкова голяма тераса на покрива, от която ще се вижда целия град. Освен това ще бъде изграден и подземен паркинг с около 300 места. МОЛ-а ще се намира на гърба на Бизнес комплекс "Елена".

В процес на планиране – В периода 2010 - 2015 г. се планира изграждането на друг шопинг център в Перник - CITYPOINT. CITYPOINT е нова и атрактивна европейска верига модерни и удобни шопинг центрове в България. Фирмата планира изграждането на около 15 - 20 обекта CITYPOINT в страната до 2015 г.

Хипер и супер маркети в Перник:

  • Kaufland - бул."Шести май" № 1
  • Billa 1 - бул. Св. Св. Кирил и Методий №29
  • Billa 2 - кв. Изток, бул. Юрий Гагарин 1
  • Lidl 1 - ул. Г. С. Раковски, при кръговото на изчислитлния център, ЦГЧ (в строеж)
  • Lidl 2 - кв. Изток, бул. Юрий Гагарин №3
  • Plus Discount - кв. Изток, бул. Юрий Гагарин №3 През 2011г. магазина е ребрандиран на "ЛИДЛ".
  • T-market 1 - кв. Димова махала
  • T-market 2 - кв. Изток, ул. Благой Гебрев № 35А
  • CBA 1 - кв. Изток, бул. Юрий Гагарин до бл. 36
  • CBA 2 - ж.к.Мошино, ул.Рашко Димитров, бл.64 - 66
  • CBA 3 - ул. Искър 6
  • Penny market - бул. “Св. Св. Кирил и Методий” 39
  • Гризли 1 - кв. Дараците
  • Гризли 2 - кв. Проучване
  • Гризли 3 - кв. Изток, кооперативен пазар
  • Гризли 4 - кв. Изток, ул. "Лом" до бл.3
  • Гризли 5 - кв. Църква, бул. "Димитър Благоев" 35
  • Технокомерс - бул. “Св. Св. Кирил и Методий” 23, в бизнес комплекс Елена
  • Technopolis - бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 21
  • Техномаркет - кв.Изток, ул.Ленински Проспект 11
  • Явор - бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 21 (до Technopolis)
  • Мал Мук - кв. Църква, бул. "Владайско въстание" 1
  • Marden - жк. Тева, ул. Освобождение № 23

WebRep
Общ рейтинг
 
Comments