История‎ > ‎

Когато се наливаха основите...

        Представям на Вашето внимание оригиналния доклад (доколкото ми е известно), с който се обосновава нуждата от създаване на Задруга на майсторите и се набелязват някои мерки за подпомагане работата на майсторите. Той предхожда и е причината за издаване на Постановление на Министерски съвет № 525   от  10.IV.1967 год. 

        Както често се случва в историята, написаното звучи изненадващо актуално. Трябва просто да се абстрахираме от  идеологизирания  до глупост социалистически новоговор, изпълнен с понятия като: ЦК на БКП; другаря Тодор Живков; решенията на IX конгрес на БКП за по-нататъшното издигане на културното равнище на трудещите се; промкомбинатите и трудово­производителните кооперации с верижно-промишленото производство и други подобни и доводите изведнъж си идват на място и става смислени...

 


 

 

 

 

        ДО      СЕКРЕТАРИАТА НА

        ЦК НА БКП

 

        ДО      ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  НА

        МС – др. ТОДОР ЖИВКОВ

           

 

 

 

            Д  О  К  Л  А  Д

 

 

ОТ       ПАВЕЛ МАТЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ  НА

            КОМИТЕТА ПО КУЛТУРА И ИЗКУСТВО


И         ПЕТКО ТОДОРОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ

            НА КОМИТЕТА ПО ТУРИЗЪМ 



ОТНОСНО:   създаване на Съюз на майсторите 

на народните художествени занаяти

и по-нататъшното подобрение

на производството и търговията със сувенири 

 

 

Другари,

 

Народните художествени занаяти са били винаги пазители и продължители на най-добрите творчески традиции на нашия народ. Векове наред по една строга приемственост от поколение на поколение в тях са се пре­давали както националната орнаментика и тоналност, така и писаните и неписани етични закони на нашия занаятчийски еснаф.

Българският народ е създал забележително по художествена стойност, обем, форми, мотиви и оригиналност творчество в областта на художе­ствените занаяти, което представлява една от най-ярките прояви на неговия гений. Това неоценимо художествено наследство може да бъде неизчерпаем източник на идеи, композиционни решения и форми на съвременното ни изкуство и битова уредба.

В епохата на отоманското владичество, народните художествени занаяти бяха основни носители на нашата материална култура и на цялата нейна естетика. Техните майстори, организирани в еснафските занаятчийки задруги представляваха цвета на българската интелигенция от онова време. Занаятчийският еснаф е бил винаги неразривно свързан с борбите на народа ни за свобода и независимост.

В народните художествени занаяти се съхраниха най-добре демократичните принципи на българското приложно изкуство. Благодарение на тези демократични принципи то устоя през вековете на много чужди влияния. И дори днес, когато е в упадък, то все още е носител на нашата материална култура и отражение на духовната същина на народа. Със своите достойнства то въздейства на възпитанието на трудещите се в патриотичен дух, способства за култивирането на висок естетически вкус. То би могло да  бъде днес сигурно средства за борба срещу безвкусицата, която напоследък    все повече нахлува в областта на художествените занаяти и приложните изкуства, особено след излизането на 23-то постановление на МС от 15 май 1965 година.

В последно време обаче, по ред обективни причини народните художествени занаяти замират и започват да губят своя облик. Жизнеспособни художествени занаяти, които все още получават обществена подкрепа са, само, килимарството и грънчарството. В някои трудово-производителни кооперации и промкомбинати те са прераснали в промишленост и са достигнали високо техническо развитие, но продукцията им е типизирана, ограничена по асортимент и постепенно губи връзка с най-добрите наши традиции в тази област.

Под формата на народно изкуство се произвеждат редица предмети, които не всякога следват типичните народни традиции и изменят характера на народното творчество.

Народното златарство (техниката на филиграна, изчукване, гравиране, емайлиране ) е силно западнало и на изчезване под голямото влияние на чужди модели и на пресована техника.

Бакърджийството и кованото желязо са загубили своята първична самобитност. Художественото ножарство в Костенец, Асеновград, Габрово и други селища не получава никаква подкрепа.

Същевременно мнозина от майсторите на народните художествени занаяти си отиват. Други поради липса на елементарни условия за практи­куване на занаята сменяват професията си. Трети, които не можаха да скъсат със своето изкуство и майсторлъка си, отидоха в промишленото производство, в промкомбинатите, в трудово-производителните кооперации и фонда за творческо подпомагане при Съюза на българските художници с надежда, че ще предадат своя опит на по-млади кадри. Вместо успешно внедряване на националните творчески традиции обаче, промишленото производство на предмети на народните художествени занаяти се отрази отрицателно. При всички предим­ства, които това производство има, оказа се, че в областта на художествените занаяти то не може да замести ръчното, поради своята специфичност. Високите норми, водят до шаблонизиране на предметите на художествените занаяти. Промишлено-верижната продукция унищожава художествената им стойност и обезличава тяхната самобитност. Това се наблюдава в промком­бинатите и трудово-производителните кооперации, а в някои случаи и във фонда за творческо подпомагане при Съюза на българките художници. Производство на предмети на народните художествени занаяти в трудово-производителните кооперации организирано при нормиран работен ден, е приело характера на промишлено-верижна продукция и е загубило напълно битовите и националните особености на народното творчество. Майсторите, които работят там, губят сили и своя творчески облик, опошляват вкуса си. Същото явление се наблюдава и в някои ателиета на фонда за творческо подпомагане при Съюза на българските художници, където характерът на производството и приетите норми не стимулират пълноценно индивидуалната изява на отделния майстор. Създаването на производствени работилници и ателиета с големи производствени и търговски планове съдейства за появата на тенденции, които нямат нищо общо с чистите чувства и стремежи на истинските народни майстори. Тези от тях, които остават извън всякаква колективна производствена организация, не могат да се снабдяват с материали, не срещат подкрепа от никого и не разчитат на сигурно изкупуване на продукцията си, не се зачита трудовият им стаж.   

От изнесеното до тук става ясно, че народните художествени занаяти, се намират  в тревожно положение. Промкомбинатите и трудово-­производителните кооперации не могат да се грижат резултатно и постоянно за съхраняването на уникалните образци на народното изкуство, тъй като преди всичко гонят печалба. Има случаи, когато някои търговски организации без да се допитват до компетентните органи, изнасят в чужбина неповто­рими халища, накити, монети, бакъри, икони и други. По такъв начин нашата национална културна съкровищница обеднява.

В бита ни нахлуват лоши модни влияния и ден след ден изместван от него националния ни текстил, везбите и великолепните ковани украшения. Младото поколение се възпитава в лош вкус и антиестетични забежки по чуждото.

Очевидно нито едно от споменатите ведомства не е в състояние да възроди народните художествени занаяти, нито да импулсира майсторите за истинско творчество. Назряла е необходимостта да се намери най-подходяща форма и начин за тяхното организиране, за да могат да базата на индивидуалния творчески труд да се възродят нашите народни художествени занаяти, а техните майстори да предадат опита си на по-млади кадри.

В търсенето на начини и форми за тяхното организиране бе проучен опитът на Съветския съюз и някои други социалистически страни (Унгария, ГДР и Полша). Проучванията показаха, че във всяка една от тези страни въпросът за организацията на народните художествени занаяти е уреден по различен начин, според специфичните условия и предпоставки.

Явно е, че у нас въпросът също трябва да се реши с оглед на специфичните ни условия и според особеностите на народните ни художествен занаяти, което не изключва и използването опита на някои социалистически страни.

За да се запази нашето национално приложно изкуство и да се даде тласък на вековните ни традиции в областта на художествените тъкани, везбите, кования метал, резбата, керамиката, златарството, народните инструменти и други най-уместно ще бъде да се създаде самостоятелна творческа организация на майсторите на народните художествени занаяти.

За разлика от всички ведомства и предприятия, които се занимават с производството на предмети на художествените занаяти върху принципа за верижно-промишленото производство, членовете на тази организация ще произвеждат изключително на ръка. Всеки изработен предмет из областта на  народните художествени занаяти ще носи  белезите на ръчната изработка и индивидуалния творчески почерк на своя създател. По такъв начин в един и същи жанр на народните художествени занаяти ще се получи голямо  разнообразие благодарение на запазената творческа индивидуалност на автора. Тази продукция ще представлява значителен интерес за вътрешния и външния пазар. С по-нататъшното развитие на България като туристическа страна и с повишаване на вкуса на трудещите се този интерес непрестанно ще расте.

По подобие на старите български занаятчийски сдружения от преди освобождението, тази организация ще има първа и единствена цел възраждането и развитието на нашето народно приложно изкуство; издигане моралния облик на неговите майстори, както и създаване на приемственост. Това е възможно да стане само при условията, които една самостоятелна творческо-производствена организация ще създаде на своите членове.

Главните условия в случая се свеждат до следното:

Предоставяне възможност на отделния майстор-творец, неограничен от нормирано работно време и от налагане на чужди модели и орнаментика да предава своя опит на двама или трима ученици.

Чрез своя съюз майсторите на народните художествени занаяти ще заживеят пълнокръвен творчески и обществено-организационен живот посред­ством своята организация. Те ще се включат в общите усилия на народа за изграждането на новата социалистическа култура и ще отговорят най-добре на задачите, поставени в решенията на IX конгрес на БКП за по-нататъшното издигане на културното равнище на трудещите се. В своят съюз майсторите на народните художествени занаяти ще намерят необходимите условия за запазване на старото наше наследство в областта на художествените занаяти и за възраждане на народните творчески традиция. На съюза ще се даде въз­можност да снабдява централно своите членове с материали, да развива ръчно производствената им  дейност и да се грижи за пласмента на техните произведения,

С оглед на горното, молим Секретариатът на Централния Комитет на Българската Комунистическа Партия и Министерският съвет да приемат следното

 

            П О С Т А Н О В Л Е Н И Е:

 

1. Да се създаде „Съюз на майсторите на народните художествени занаяти“, със  задача – създаване условия за по-нататъшно развитие на художествените занаят, възраждане на народните творчески традиции и подобряване качеството на ръчно произвежданите художествено-битови предмети и сувенири.

2. Възлага на Комитета по туризъм при Министерския съвет, съгласувано с Комитета по културата и изкуството, да утвърди инициативен комитет, който да подготви и организира до месец юни 1967 г. учредителен конгрес на съюза.

3. Министерство на финансите да отпусне на Съюза на майсторите на народните художествени занаяти, след неговото учредяване, субсидия в размер на 50 000 лева и безлихвен заем за 2 години  до  300 000 лева за първоначалната му дейност и за подпомагане, членовете му в производствената им работа

4. Снабдяването на Съюза на майсторите на народните художествени  занаяти с необходимите количества суровини, материали и съоръжения да става по планов ред чрез Държавния комитет за планиране.

5. Членовете на съюза осъществяват своите творчески замисли самостоятелно или колективно и могат при развиване на производствената си дейност да приемат на работа до 3 ученика, на които да помагат за усвояване на съответния художествен занаят.

6. Изпълнителните комитети на народните съвети да оказват съдействие за осигуряване на подходящи помещения и за подобряване усло­вията за работа на членовете на съюза.

7. Президиума на Народното събрание да издаде указ за изменение на чл. 4, буква "б" от Закона за създаване на фондове за творческо подпомагане на хората на изкуството в следния смисъл: от членовете на Съюза на майсторите на народните художествени занаяти да не се събира 5 % върху цената на продадените художествени-битови предмети; този процент да постъпва  в полза на специалния фонд на Съюза на майсторите на народните художе­ствени занаяти.

8.  Общественото осигуряване на членовете на съюза да става по реда на Наредбата за осигуряване на културните дейци и адвокатите.

9. Възлага на Министерство на финансите да обсъди и внесе проекто-разпореждане в Министерския съвет, с което да освободи от данък оборот ръчно произвежданите изделия на майсторите на народните художествени занаяти, членовете на съюза им.

10. Министерство на Финансите да внесе в срок до 1.VII.1967 год. предложение в Министерския съвет с оглед облекчаване данъчните тежести по отношение прогресивно-подоходния данък на майсторите на художествените занаяти с цел създаване на стимулиращи условия при тяхната творческа дейност.

11. Комитетът по туризма при МС да организира откриването в София, Варна, Бургас, Пловдив и други туристически обекти в страната, на изложби-базари и магазини за продажба изделията на майсторите на художествените  битови занаяти и на приложното изкуство.

12.Към народните съвети да се създадат художествени съвети с представители: на Съюза на майсторите на народни  художествени занаяти, на отдел "Култура", отдел "Просвета", управление "Местна промишленост" и управление "Търговия и изкупуване" към Окръжните народни съвети, представител на Окръжните групи на Съюза на българските художници, от Съвета на потребителя и други специалисти, който художествен съвет да преглежда и одобрява всички експонати на майсторите на художествените занаяти и на предприятията и организациите заминаващи се със сувенирно производство.

Тези художествени съвети да се свикват и ръководят от Председа­теля на Комитета за съдействие и развитие на туризма при народните съвети.

Забранява се на търговските организации, предприятия и други да закупуват или да извършват продажби на сувенири и предмети с художествено-битов характер, които не са прегледани и одобрени от художествените съвети при народните съвети.

13. Изменя и допълва точка 1, ал.1-ва на 12О-то РМС от 9.IV.1964 (?!) год. в следния смисъл:

Към Комитета по  туризма при МС се създава Междуведомствена коми­сия от представители на: Министерство на вътрешната търговия, Министерство на финансите, Министерства на архитектурата и благоустройството, Комитета по културата и изкуството,  Държавен комитет за планиране, Комитета по труда и работната заплата, Държавен комитет за наука и технически прогрес, Комисията по цените при МС, Централния съвет на ТПК, Управление "Народни съвети" при МС, Съюза на майсторите на народните художествени занаяти и Съюза на българските художници.

Решенията на Междуведомствената комисия са задължителни за изпълнение от всички ведомства, предприятия, съюзи и организации занима­ващи се с производството и търговия на сувенири и предмети с художествено-битов характер.

Комитета по културата и изкуството съвместно с Комитета по туризма при МС в срок до 15.VI.1967 год. да внесат в Министерски съвет предложение за награждаване по реда на Указа за ордените, медалите и почетните звания на заслужили деятели – майстори на художествено-битовите занаяти и приложното изкуство.

Комитета по културата и изкуството, съвместно с Комитета по туризма при МС да изготвят и утвърдят устав и правилник за устройството, задачите и дейността на Съюза на майсторите на народните художествени занаяти.



Comments