Новини

Възстановка на еснафския празник - Св. Спиридон, според пловдивската кондика

публикувано 10.12.2012 г., 9:57 от Огнян Драгойков   [ актуализирано 8.10.2014 г., 1:23 ]


        Регионален етнографски музей – Пловдив, Задругата на майсторите на народни художествени занаяти – Пловдив, ОП Туризъм - Пловдив и фондация Пловдив 2019 имат удоволствието да Ви поканят на поредното отбелязване на Еснафския празник Св. Спиридон (12 декември), от 10.00 часа в двора на РЕМ – Пловдив.

           

Денят на Св. Спиридон е известен в страната като „Денят на майсторите”. Почита се като закрилник на терзиите, грънчарите, керемидчиите, тухларите, обущарите, абаджиите, казанджиите и изобщо на всички занаятчии. Според няколко местни легенди самият той някога бил обущар, абаджия или грънчар.

 

За празника

В Пловдив по традиция Общото занаятчийско сдружение празнува на Св. Спиридон. В края на ХІХ в. етнографът Димитър Маринов отбелязва, че „всякой еснаф има в годината по един светец, който се счита за покровител на еснафа и занятието, и на деня на тоя светец празнуват. Когато се наближи този еснафски празник, чаушинът на еснафа, по заповед на устабашията ще тръгне от дюкян на дюкян с еснафската кутия, за да събира пари, които са нужни, за да се отпразнува службата еснафска.”.

„Туй празнуване някога е ставало така: На самия празник ще направят коливо, украсено и нашарено, и ще го отнесат в черква, за здраве”. Цялата процесия била съпроводена от музиканти и множество граждани. Празникът на еснафите се съпътствал от общоградски народни веселия.

„След като се свърши литургията, свещеникът ще прикади коливото и хляба, като спомене за здраве имената на майсторите и баш-калфите. През тия два дни всичките дукяни на тоя еснаф трябва да бъдат обезателно затворени и всичките майстори и калфи трябва да присъствуват на повечерието на двете св. Литургии, защото ако светецът не бъде почетен, той вдига покровителската си ръка от занаят, еснаф и майстори.”.

            Част от еснафския празник бил и т.н. тестир – провъзгласяването на калфите за майстори. Тук устабашията (най-стария и почитан майстор) се обръщал към издържалите изпита нови майстори, държал им напътствена реч, препасвал ги през рамо с червен пояс, защото който не е препасан с пояс, няма право да отваря самостоятелен дюкян”.

В чест на светеца, еснафът закупувал с общи средства жертвено мъжко животно, което се колело за курбан и всички сядали на обща трапеза или казано „в кратце”, КАНИМ всички майстори, гости на музея и пловдивските граждани на:

Празнично шествие от музея до съборния храм Св. Богородица” - 10.30 ч.

Празнична литургия в църквата Св. Богородица” - 11.00 ч.

Посвещаване в майсторско звание (тестерлик) на новоприетите - 12.00 ч.

Откриване на изложбата „Традиция и приемственост” - 12.30 ч.

ЗАДРУГАТА НА НАРОДНИТЕ МАЙСТОРИ – две десетилетия преход

публикувано 30.09.2012 г., 9:34 от Огнян Драгойков   [ актуализирано 30.09.2012 г., 9:51 ]

(Съобщение от г-жа. ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА прочетено на Осмата международна конференция „Народните занаяти – минало, настояще, бъдеще“ в АЕК „Етър“, IX 2012 г.)



Национално сдружение "Задруга на майсторите на народни художествени занаяти" (след последната регистрация в съда)  е правоприемник на националната организация на майсторите на народни художествени занаяти, създадена през 1967 г. Тази организация, с пръв председател проф. Христо Вакарелски, обединява занаятчии и упражняващи традиционни умения хора от цялата страна. Организацията е създадена с Постановление на ЦК на БКП и Бюрото на Министерския съвет. В него са записани задачите на тази самостоятелна творческа организация: да съхранява и развива народното, приложно творчество; да осигурява творческа и производствена самостоятелност; да осигурява материали и условия за производство. Държавата да съдейства за осигуряване на работни помещения, зали за изложби и т.н. Общото ръководство на Задругата се осъществява от Комитета за изкуство и култура.

Това постановление, с конкретни задачи към държавните и общинските власти, съдейства за бързото популяризиране и утвърждаване на ЗМНХЗ. В условията на планова икономика регламентирането, чрез постановление, на монополното положение на организацията в културния живот и на пазара създаде благоприятна среда както за развитието й, така и за всеки един от членовете й.

След две десетилетия Задругата наброяваше около 2000 души от всички райони на страната, с регионални структури във всички областни градове.

Третото десетилетие от съществуването на Задругата започна с тревожните очаквания на цялото общество за промени. Въпреки несъмнените успехи в развитието на организацията нейните членове бяха недоволни от контрола върху художествените качества и цените на изделията осъществяван от Комитета по култура, чрез системата на Държавната комисия за изкуство, архитектура и художествени занаяти. Членовете на организацията считаха, че голяма част от реализираната печалба на Задругата се изземва от висшестоящата организация - КК.

1989 - 1990 г. бяха началото на големите промени - преход към демократизиране на държавата и свободна пазарна икономика, диктувана от законите на търсенето и предлагането. Започна периодът на брутално първоначално натрупване на капитал, завоалирано от управляващите като „сполука за всички", „равен старт", „Швейцария на Балканите"' и други подобни. Това бе и началото на големите промени в организацията.

Комитетът за култура направи първата решителна стъпка - отказа се от грижите и

ръководството на всички творчески съюзи, в това число и на ЗМНХЗ. Държавната подкомисия за народни художествени занаяти, която оценяваше изделията на майсторите, престана да съществува. Прекъснаха се контактите и методическата помощ с Комитет по Култура, и с местните му поделения - регионалните музеи. Като ненужна вещ Задруга на майсторите беше изхвърлена от вниманието и грижата на държавната власт. Така се стигна до другата крайност - от непрекъснат тотален контрол до 1990 г. до нежелание за всякакви контакти след това. Постановлението, с което бе създадена Задругата, бе отменено поради смяната на политическата система. Задругата трябваше да получи законна регистрация според действащото в този момент законодателство, т.е. по Закона за лицата и семейството, а по-късно по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Всички тези неясноти по юридическия статут на организацията доведоха до значителни трудности. Все още, обаче, инерцията от доброто икономическо и организационно състояние от предишните десетилетия помагаше да се преодоляват неблагополучията.

Значителен удар върху състоянието на Задругата нанесе Законът за реституцията. Оказа се, че част от магазините са национализирана частна собственост, която бе възстановена след влизането на закона в сила. Оказа се, че председателите и управителните съвети в този период не са в състояние да запазят дори магазините, които са общинска собственост. Загубата на собствените магазини и невъзможността тази липса да се компенсира с други инициативи бе решаващо за кризата, в която затъваше Задругата.

Освен вътрешно-икономическата обстановка, която не благоприятстваше запазването и развитието на Задругата, особена роля за кризата на организацията имаше и нейното ръководство - председател и управителен съвет. Бурните години на прехода, непрекъснатите промени в закони и наредби изискваха от тях честност и лоялност към организацията, добри икономически и юридически познания, административен опит и т.н.  Изминалите две десетилетия, обаче, показаха, че Задругата не успява да излъчи или да привлече такива хора за ръководители. Напротив - оказа се, че след всеки нов мандат организацията излиза с все по-малко активни членове, с все по-малко изяви, с намаляваща икономическа активност, изчезване от традиционните места за популяризация и т.н. Прекъснаха връзките с Министерството на културата, Регионалните музеи, Панаира в Орешак и др. В тази ситуация на свободна конкуренция се явиха нови играчи - фирми, фондации и отделни предприемачи и бивши членове, които запълниха пространството освободено от Задругата.

Поредният грешен ход с много лоши последици за Задругата бе създаването на ООД „Български народни занаяти". Този ход, предприет без особена нужда за Задругата, доведе до сриване на доверието на майсторите в собствената им организация и до големи икономически загуби.

В този бурен период на преход Задругата се оказа привлекателно място за хора със съвсем различна подготовка и нагласа. Поради слабостта и незаинтересоваността на членската маса до председателското място се добраха хора, които нямаха за цел стабилизирането на организацията,  а точно обратното.

И така, след две десетилетия преход, Задругата навлиза в третото десетилетие след 1990 г. Мисля, че тези години дадоха урок на членовете на организацията.Свидетели сме на началото на стабилизиране на организацията. Изборът на отговорен Управителен съвет и председател  е част от този обновителен процес. Освен това членовете на Задругата, които държат на организацията, осъзнаха, че обединени и организирани са много по-голяма и значима сила.

В заключение искам да кажа, че преходът от планово към пазарно стопанство (т.е. капитализъм) за Задругата на МНХЗ се оказа неудачен. Тази организация, която през 80-те години имаше продажби колкото един завод изгуби и икономическа мощ и членска маса.

Все пак, изглежда, не всичко е безвъзвратно загубено. Последното отчетно-изборно събрание от май 2012 год. дава надежди за начало на излизане от кризата. Целта е икономическо и организационно стабилизиране, прекратяване на връзките с икономически субекти, които са донесли вреди на организацията, възстановяване на връзките с традиционните партньори на Задругата и полагане началото на нови инициативи.

ИЗЧИСТИХМЕ ЛИ ЗАДРУГАТА ЗА ЕДИН ДЕН?

публикувано 13.05.2012 г., 4:15 от Огнян Драгойков   [ актуализирано 8.10.2014 г., 1:29 ]

Голяма медийна инициатива дълго време ни приканваше на 12 май 2012 „Да изчистим България за един ден“. Добронамерено, но нелепо предложение, напомнящо ленински съботник. Разбира се, митологията описва един подобен случай за изчистване на Авгиевите обори от Херакъл, но се опасявам, че особеностите на бълтарската народопсихология не предполагат подобни подвизи.

По случайно стечение на обстоятелствата на 12 май 2012 год. се проведе отчетно-изборно събрание на Задруга на майсторите. Това събрание беше проваляно на два пъти през предходната година, което само потвърждава крайно нелицеприятното организационно състояние на сдружението. Явно имаше нужда от ден за "проветряване" и така стана, че той съвпадна с инициативата за почистване. Аналогията просто се натрапва, но ще оставя майсторите сами да си съставят мнение, след като се запознаят с фактите.

И така, поканата в Държавен вестник гласеше:

Управителният съвет на Национално сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти“ – София, на основание чл. 26 ЗЮЛНЦ свиква редовно общо събрание на 12.05.2012 г. в 10 ч. в София, ул. Алабин 38, ет. 4, Регионална занаятчийска камара, при следния дневен ред: 

1. Отчет на председателя на НС ЗМНХЗ за мандата; 

2. Финансов отчет; 

3. Приемане на промени и допълнения в устава; 

4. Избиране на нов управителен съвет; 

5. Разни. 

Регистрацията на членовете на общото събрание ще се извърши от 10 ч. 

При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ събранието ще се проведе същия ден в 12 ч., на същото място и при същия дневен ред и заседанието ще бъде редовно независимо от броя на явилите се членове.

Фактите са:

След проверка на кворума събранието беше открито с приветствие от  г-н Иван Влаев – председател на настоятелството на НЗК, но също така и член на ЗМНХЗ. След неговото изказване случаят беше използван и за кратък дебат за бъдещото взаимодействие между двете организации, което така или иначе е изрично изискване на Закона за занаятите. Но е добре работата да е партньорска, а не конкурентна. Събранието остана с впечатлението, че случаят е точно такъв и това е обнадеждаващо.

Събранието продължи по същество с точка първа от дневния ред: Отчет на председателя на НС ЗМНХЗ  Светозар Кунгалов. Събранието изслуша доклада, зададоха се уточняващи въпроси и се направиха много критични изказвания. По предложение на Цветанка Абаджиева събранието гласува, че не приема отчета на председателя за мандата.

По точка 2: финансов отчет; счетоводителят на Задругата – Росица Кирилова запозна събранието с конкретните цифри. Имаме нейното уверение, че ще предостави финансовия отчет за мандата за да бъде публикуван. В общи линии той е една стена на плача, тъй като задълженията на Задруга на майсторите към държавата са за над 20 000 лв. и отделно има задължения към частни лица за над 40 000 лв. От друга страна наличността в касата е повече от смешна. На това събрание най-бедна от всички присъстващи се оказа Задругата.

По точка 3: приемане на промени и допълнения в устава; работна група, представлявана на събранието от Огнян Драгойков предложи изменения и допълнения в Устава на НС „ЗМНХЗ“ и обясни логиката на своите предложения. Всяка една промяна беше гласувана поотделно, като за някои от промените страстите се разгорещиха. В крайна сметка се стигна до кардинална промяна на статута на организацията от юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза към юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Пълният текст на Устава на НС „ЗМНХЗ“, преди внасянето му в съда за регистрация, може да прочете ТУК.

По точка 4: избиране на нов управителен съвет; комисия по избора, оглавявана от Ангел Митрофанов организира процедурата и след тайно гласуване беше избран Съвет на майсторите в състав:

  • Ангел Митрофанов
  • Верослав Цветков
  • Елена Драмова
  • Иван Ангелов
  • Камен Пантелеев
  • Мариета Недкова
  • Магдалена Ангелова
  • Пламен Пеев
  • Борислав Петров
  • Величка Георгиева
  • Огнян Драгойков

Както и контролна комисия в състав:

    • Даниела Георгиева
    • Татяна Колева
    • Иванка Манолова

На първото си заседание новият Съвет на майсторите, по предложение, на регионалните центрове избра за председател на НС „ЗМХНЗ“ – г-жа Магдалена Ангелова. Новият председател на Задруга на майсторите отправи кратко приветствие към събранието, като благодари за оказаното доверие, което възнамерява да оправдае чрез активна работа за възраждане и укрепване на организацията. Дано!

По точка 5: разни; събранието разгледа следните въпроси:

  • Събранието реши и гласува да увеличи членския внос на Задругата от 24 лв. на 36 лв. годишно.

  • Събранието гласува решение за преброяване на членовете на Задруга на майсторите и обсъди методите за това.

  • Събранието беше запознато с проведените юбилейни изложби "45 години ЗМНХЗ" в градовете Пловдив и Русе и набеляза следващи изяви.

  • Делегатите от регионален център – Пловдив поискаха от събранието разрешение за откриване на клон в град Пловдив; същото направиха и делегатите от регионален център – Русе. Събранието разгледа исканията и гласува решение за откриване на клонове на Задруга на майсторите в градовете Пловдив и Русе.

  • Събранието беше запознато за пореден път с интернет сайта на Задруга на майсторите и беше гласувано да се събере необходимата за функционирането му сума под формата на доброволна парична вноска от членовете на сдружението.

  • Събранието беше запознато с проекта на Димо Димов за нова визия и текст на майсторските свидетелства издавани от ЗМНХЗ.

С това дневният ред на събранието беше изчерпан и то беше закрито. Както винаги, имаше недоволни и доволни от взетите решения, но само бъдещето ще покаже кои, всъщност, са прави. Събранието вдъхна известни надежди за възраждане на Задруга на майсторите след дълъг период на безвремие. Решенията са налице, остава майсторите не само да запретнат ръкави, но и да покажат на какво са способни. И за да не звучи това описание твърде оптимистично, в заключение бих искал да припомня думите от евангелието на Матея (7:19-20): Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. И тъй, от плодовете им ще ги познаете.

                                                                                                                                    O`Drag



45 години ЗМНХЗ

публикувано 6.04.2012 г., 22:38 от Огнян Драгойков   [ актуализирано 23.04.2012 г., 0:59 ]

И С ДУМИ:

    Както е добре известно ЗМНХЗ е създадена през далечната вече 1967 год. (Може да прочете интересен документ от онова време). Постановлението (№ 525е обнародвано в Държавен вестник на 10.IV.1967 год., което ще рече, че през пролетта на 2012 год. Задруга на майсторите навършва 45 години. Това е една достатъчно сериозна възраст и заслужава да бъде отбелязана подобаващо.

    Ето защо, когато видяха, че не се мисли в посока на изваждане на Задруга на майсторите от дълбока нелегалност, хората от Регионален център – Пловдив взеха инициативата в свои ръце. Със съдействието на ръководство на РЗК – Пловдив, Регионален център – Пловдив организира юбилейна, занаятчийска изложба – „45 години ЗМНХЗ“. Изложбата се състоя от 5 до 19 април 2012 год. в сградата на Областна администрация – Пловдив, под патронажа на областния управител  г-н. Здравко Димитров.

    За изненада на скептиците получи се внушителна изложба. Участваха между 50 и 60 майстора от Пловдив, София, Русе, Казанлък, Хасково, Асеновград и т.н., да не пропусна, но идеята е, че изложбата не само изглеждаше, но си и беше национална. Дотолкова, че спонтанно се роди идеята, че е добре да бъде видяна от повече хора и затова след Пловдив изложбата се мести в Русе. По-късно, може би, и в други градове.

    „Занаятите са живата история на нашето време, заяви при откриването патрона на изложбата  г-н. Здравко Димитров. Тяхното опазване е важно, защото чрез тях се съхраняват и предават на поколенията българските традиции не само като спомен, но и като жива практика. Прекрасните предмети, които майсторите изработват, в миналото са били неотменна част от бита на българите, а днес показват своеобразието на българската култура. В това пространство са правени много изложби, продължи той, но тази определено е най-красивата“ и обеща да подкрепя подобни инициативи на майсторите от Задругата и в бъдеще.

                                                                                                 (За повече впечатления може да посетите галерията)



Държавен вестник - бр. 28 от 5.IV.2011.

публикувано 5.04.2011 г., 23:40 от Огнян Драгойков

В брой 28 от 5 април 2011 година на Държавен вестник бе публикуван изменения Закон за занаятите. Тъй като наред с  ЗЮЛНС е основополагащ за дейността на ЗМНХЗ, не е лошо майсторите да се запознаят подробно с него.

Българските стари занаяти постепенно умират, твърдят етнографи

публикувано 17.02.2011 г., 3:17 от Огнян Драгойков   [ актуализирано 24.02.2011 г., 3:26 ]

16 февруари 2011| 16:15 | радио "Фокус" - Пловдив

        Българските стари занаяти постепенно умират. Това каза за радио "Фокус" - Пловдив Грозделина Георгиева, от Етнографския музей в Пловдив. Все по-трудно техните изделия си намират място на пазара. В града останаха малко тъкачи, като Елена Драмова и Маряна Димитрова, например. В Пловдив е и един от най-добрите медникари – Благой Попов. В момента той прави медни ракиени казани само, тъй като това е основно търсенето. Известен е все още и пловдивският ковач Димо Димов, останал единствен. От дърворезбарите се знае за Иван Ангелов, който е председател на Задругата. В Пловдив има и двама известни ножари, единият от тях е Кирил Колинов, който прави стари ножове, изработвал е такива на много видни личности. Има много бижутери и златари. Техните произведения са уникати, те са по-скъпи и в това е проблемът, каза Георгиева. Преди е имало магазини на Задругата, държавата поемала част от средствата и стоките на занаятчиите са били на достъпни цени, имало е и големи поръчки. Сега всеки се спасява сам, каза Георгиева. Всеки сам си търси пазари и има опасност занаятите да загинат. Именно затова в Пловдив ежегодно се организира  седмица на занаятите, за да се поддържа интереса към тях. За майстори на мартеници у нас не може да се говори, защото рядко има такива, които правят автентични мартеници, по стара традиция, с послания, без да са натруфени и пластмасови, от природни материали като вълна например, каза Георгиева. Тя посочи за пример произведенията на Маряна Димитрова. Занаятчиите вече губят и външния пазар, нямат организиран такъв, така както това е било едно време. Външният пазар е бил осигуряван и контролиран от държавата. Сега тя е абдикирала, смята Георгиева. Това е жалко, тъй като чужденците много харесват произведенията на нашите майстори, по този начин ние губим нашата автентичност. Навън нямат такива майстори и затова търсят българското. В социализма Германия редовно е правила поръчки на наши майстори и е осигурявала пазар за тях. След време нашите майстори ще ги търсим с лупа, каза Грозделина Георгиева. Тя посочи и някои занаяти, които вече са изчезнали, като правенето на плъст, например и като плетенето на беленица от царевична шума. Това нещо е голяма атракция, това са нашите традиции. Абаджийството и гайтанджийството също отмират, каза Георгиева.Цветана ТОНЧЕВА

1-6 of 6