Карамфил

Карамфил

(Eugenia caryophyllata)

            Според историческите сведения за пръв път карамфилът е бил използван заради благоуханните му свойства още по времето на династият
а Хан в Китай. Тогава всеки посетител на императора е бил задължаван да поставя зрънце от него в устата си, за да не го притеснява с лош дъх.
     В Югоизточна Азия подправката е добила статут на панацея и до днес се смята, че лекува какво ли не - колики, гъбични инфекции и зъбобол са само някои от болежките, които се вярва, че може да победи.
    В Индия пък й се приписват свойства на афродизиак, докато в други азиатски култури се е давала на родилки, защото се счита, че засилва контракциите.
        Португалците засадили това растение на Молукските острови познати и като Островите на подправките, включени в състава на Индонезия и постигнали монопол за търговията с тази подправка за почти 100 г. През периода от ХVІІ до началото на ХІХ век карамфилът бил превозван с кораби до Европа. Конкуренцията водела до морски битки между португалци, испанци, холандци и англичани. Посред бял ден корабите пренасящи ценната подправка били нападани от пиратите. Били извършвани и грабежи на плантациите.
През 1790 г големият френски мореплавател Поавр след огромни трудности успял да открадне растението от Молукските острови и да го пренесе  на островите Бурбон / сега Реюнион/ и Мавриций, на които бил губернатор. Така възникнали карамфиловите плантации.
През 1818 г арабите пренасят семената на карамфиловото дърво на островите Занзибар и Пемба близо до източна Африка. Тук се развила известната в цял свят карамфилова промишленост. Тогава отсичат почти всички кокосови палми  на островите, за да ги заменят с карамфилови дървета.       
 Подправката се отглежда и в Мадагаскар, Занзибар, Индия, Шри Ланка, Френска Гвиана и Карибските острови.

Карамфиловото дърво е вечнозелено и достига внушителните размери от 20 метра. То има големи, овални листа и цъфти с аленочервени цветове в многобройни съцветия по върховете на клоните. Цветните пъпки първоначално са светли, но постепенно узряват до аленочервено и това е сигналът, че са готови за бране. Тогава те са дълги около 2 сантиметра и се състоят от дълга чашка, завършваща с четири разперени чашелистчета и четири неотворени венчелистчета, образуващи малко топче в средата.

Наред с индийското орехче и пипера той е бил много почитан в древен Рим. Толкова, че Плиний Стари веднъж се оплакал, че „не минава година без Индия да измъкне от Римската империя 50 милиона сестерции” за набавянето на тези подправки. През Средновековието карамфилът бил внасян от арабите през Индийския океан. След като превзема морската търговия с Азия, Португалия внася огромни количества от него в Европа, което още повече го популяризира, но не го прави никак достъпен - килограм от нея се равнявал на 7 грама злато. Карамфилът се използва за третиране на паразити, вируси, и най-различни бактериални инфекции. Най-често се ползва външно за третиране при зъбобол и възпаление на устата и гърлото. Дъвчането на карамфил освежава дъха. Карамфиловото масло е мощен антиоксидант и е полезен за регулиране на инсулина. Карамфилът помага да се предпази в ретината киселината docosaheraenoic, която намалява замъгляването на зрението и подпомага зрението в напреднала възраст.
Пробужда и прояснява мисълта. Укрепва имунната система. Афродизиак.

В кухнята карамфилът се използва в толкова много страни, че едва ли ще е възможно да изброя всичките. В Мексико например се съчетава с кимион и канела за ароматизиране на многобройните сосове моле. В Индия подправката е централна фигура в моголската кухня, където определя миризмата на северния вариант на гарам масала.

В зависимост от географската ширина карамфилът може да се използва за ароматизиране на печена риба, птиче и друго месо, да се включва в туршии и в топли напитки като греяно вино.

            Този карамфил не е цветето, което подаряваме на приятели и близки   с повод или без повод . Всъщност това са изсушените цветни пъпки на дървото Syzygium aromaticum от семейство Myrtaceae  които след изсушаване прилича по форма на цвят  карамфил, оттук идва и  името на растението. Тези цветове  съдържат рекордно количество ароматно масло, което достига 20%. Намира широко приложение в хранителната промишленост, козметиката и медицината  В стоматологията карамфиловото масло (или неговата главна съставна част ­ евгенол) се използва като антисептик и ефикасно средство срещу болката именно тези качества на маслото се използват при лечението на ревматизъм, артрит и инфекции на горните дихателни пътища. То регулира нивото на ненаситените мастни киселини, чиято липса води до стареене на организма .

Аромат: сладък, тръпчив, с плодова нотка.

Летливост: ниска

Действие: общоподсилващо, тонизиращо, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, газогонно, глистогонно, регулиращо храносмилането, затоплящо, стимулиращо менструацията, афродизиак, прогонващо насекоми и др.

Показания: зъбобол, възпаление на венците, нарушения в храносмилането, полова слабост, физическа и умствена слабост, за предпазване от инфекциозни болести, за прогонване на насекоми и др.

Противопоказно за епилептици, хипертоници, деца, кърмачки, бременни, както и за лица с индивидуална непоносимост към това масло. При обработка на устната кухина да не се използва, ако наскоро е обработван кореновия канал. Карамфиловото масло не се използва за вани. Употребата на етеричното масло изисква задължителна консултация с лекар или ароматерапевт. Вътрешен прием - под лекарски контрол!

Начин на приложение:

Аромалампа: 2 к. карамфил на 20 мл вода - за прогонване на насекоми, антисептично, афродизиак, за маскиране на неприятни миризми.

Инхалация: 1 к. карамфил и 2 к. евкалипт - бронхити, настинки, хрема - отпушва носа.

Студена инхалация: при главоболие и нервно изтощение - 2 к. карамфил или 1 к. лавандула, 1 к. гераниум, 1 к. карамфил, или 1 к. мента, 1 к. лавандула, 1 к. карамфил за 3-5 мин.

Жабурене: 3 к. карамфилово масло на 1 ч.л. сол в 200 мл вода при зъбобол и възпалени венци.

Масаж: при мускулно и нервно напрежение 2 к. карамфил и 3 к. лавандула на 50 мл базисно масло (бадем, пшеничен зародиш, кайсия, гроздови семена); при преумора - 2 к. портокал, 3 к. лавандула, 1 к. карамфил на 50 мл базисно масло (бадем, пшеничен зародиш, кайсия, гроздови семена).

Намазване: 5 к. в 30 мл базисно масло - при ухапвания от насекоми; при артрит, ревматизъм - 2 к. хвойна, 2 к. карамфил, 3 к. евкалипт, 1 к. мащерка на 30 мл базисно масло.

Други: при навяхване - компрес от 2 к. карамфил в 30 мл бадемово масло - успокоява болката.

Comments