Методика на Иван Пеев

                                                                            


Творческото дело и личността на професор Иван Пеев имат голямо значение  за българската музикално-педагогическа наука и практика и за  музикалната ни  култура въобще. Неговият принос е в областта на развитието на музикалния слух, без който е немислимо  изграждането на всеки професионален или любител музикант, дори слушател.  Името на професор Пеев се свързва най-вече с насочената към формиране и усъвършенстване на музикалния слух и мислене  дисциплина солфеж. По мое мнение, именно разностранната дейност на професора е причина понятието „солфеж” да стане част от културата на българите. Многократно ми се е случвало в разговор с непознати хора когато спомена, че съм учителка по солфеж да чуя: „О-о, това е трудно...нещо там  пеете по ноти...”

Но името на Иван Пеев срещаме и сред диригентите на Пловдивско певческо дружество, сред основателите на Софийската филхармония, на музикалното училище в Пловдив и Югозападния университ „Неофит Рилски”- Благоевград, сред преподавателите в Интерната за даровити деца, известно е активното му участие в подбора на ученици и даването начален тласък на музикалните училища в Плевен, Бургас, Котел, т.е. делото на Иван Пеев наистина  се простира върху много широка плоскост и е многоизмерно.

След изучаване на българските и чужди постижения  в  областта на музикално - слуховото възпитание и обучение и като се опира  на собствения си педагогически опит професор Пеев създава българска система от методи на работа за формиране и целенасочено изграждане на слуха, която обобщава  в ненадминат до днес брой учебници и теоретични разработки. Обхватът на системата му е извънредно голям и включва практически пособия за активно  педагогическо въздействие от  най-малките деца до студентите в музикалната академия. В системата му се включват  курсове за изучаване на българските фолклорни интонации и метроритми, техниката на солфежиране и различните видове диктовка - всички с методически указания - както и уникалната Методика на солфежа. Едновременно с всичко това професор Пеев  възпитава кадри, които да реализират идеите му и изучавайки резултатите той непрекъснато я усъвършенства.

Първият ми спомен за професор Иван Пеев е от 1960 година, когато аз, тогава ученичка в седми клас се явих на приемен изпит за новооткритото  Музикално училище „Панайот Пипков”- Плевен и той извършваше слуховата проверка.  Следващата  беше  урок по солфеж на учителката ни Павлина Цонкова за защитаване мястото й на „щатен преподавател”. Съвсем заслужено тя  успя,  не само защото беше отлично  подготвена, амбициозна и отдадена на работата си, но и защото  като  последовател на професор Пеев ревностно се придържаше към неговите слухово–възпитателни изисквания. По време на пет годишното обучение свикнахме да виждаме професор Пеев в училище, тъй като той редовно го посещаваше и следеше отблизо работата по солфеж и теория на музикалните елементи.

След постъпването в Музикалната академия имах щастието да попадна в групите на професор Пеев. Макар  често сърцето ми да се е свивало от  неговата строгост и взискателност,  аз съм   безкрайно благодарна за всичко, на което ме е научил. Той успя да внуши, че без  концентрация на вниманието и паметта не може да се постигне  аналитично възприемане на музикалните образи. Заниманията по солфеж под негов контрол бяха изпитание за  нашата музикалност, воля и амбиция. Нямаше нито една „празна” минута,  редуваха се анализи, творчески дейности, солфежиране и записване на музикални примери  в различни стилове и с различни трудности. Професор Пеев не допускаше компромис в нито едно отношение: в точността на интонирането и възпроизвеждането, в запомнянето, в теоретичните обяснения, в емоционалната обагреност  на солфежирането. Строгост и взискателност  се излъчаваха от  гласа, погледа, думите, действията му. Занимание след занимание той ни  учеше  да бъдем упорити, взискателни, загрижени за бъдещето на поверените ни млади музиканти, да не преставаме да се усъвършенстваме, да бъдем творци. С времето разбрахме, че зад  строгия поглед и строгите думи  стои човек с добро и отчивчиво сърце към  студентските ни проблеми - многобройни факти, от най-дребно внимание до професионално насочване и помощ  подкрепят  това твърдение.

 Солфежът има задача да помага за формиране и  усъвършенстване на музикалния слух и мислене, посредством слухови анализи, пеене по ноти и записване на музика с ноти. Обучението по солфеж е важно и нужно при соловото и хорово пеене. Нека обърнем специално внимание на факта, че  системата на солмизация, окончателно наложена от Гвидо д”Арецо през 11 век., която е в основата на обучението по солфеж, възниква именно във вокалната музика като система от разнообразни упражнения  за четене на нотите с глас.  Във вокалната музика  осмислянето на интонацията и контролирането на музикалния звук се постига  изключително трудно и  по тази причина при пеене, повече  отколкото при свирене, е необходим  развит музикален слух. Докато при клавишните инструменти височнината на тоновете е  предварително зададена, а  при струнните и духовите тя се запомня в голяма степен и двигателно, то при пеенето ако няма ясни представи за мелодичните съотношения и цялостния процес на интониране, като се започне от най малките елементи (тонове, интервали, гами, акорди) и се стигне до сложните елементи на музикалната структура, не може да се реализира каквото и да е музикално построение. Към тази цели се насочват педагозите, занимаващи се с обучение по солфеж. Освен отличен музикален слух, висока степен на научна и методическа подготовка те трябва да са изключително прецизни, търпеливи и  взискателни, за да успеят да изградят у младите музиканти  сигурни и трайни представи за  звученето и сложните взаимовръзки на  музикално-изразни елементи, без да убиват в тях любовта и интереса към музиката като изкуство на  звучащите емоции. Към тези цели се стреми и професор Иван Пеев.

Моите впечатлния  за него като наш учител мога да обобщя така: изключително отдадена на работата си личност, истински професор – задълбочен  изследовател, творец, с цялостен поглед върху състоянието на дисциплината  солфеж  в  страната в конкретния исторически период, с настойчиво желание  за усъвършенстване на преподавателите по солфеж и непрекъснато повишаване активността на музикалния слух, дори съимерване с  високите постижения, които по онова  време съществуват в Съветския съюз.

След десетилития работа с учебниците и помагалата създадени от Иван Пеев  се убедих, че той притежава и голяма музикално-творческа дарба. Създадентите от него етюди-солфежи,   поместени в многобрайните му учебници надхвърлят качествата на дидактични упражнения. В тях проличава мелодическия  талант на техния автор, умението му да използва различните музикални структури, да показва взаимосвързаността на елементите, обиграването на  дадения изразен елемент не снижава качествата на музикалните пиески, всяка от които  е изградена в рамките на определен жанр. По тази причина не ми беше трудно при честването 90 годишнината на Иван Пеев в Плевенското училище да организирам концерт, в който много мелодии от поредицата „Начални солфежи” прозвучаха  като пиеси, изпълнени от учениците на различни изструменти или изпяти като песни, с поставен към тях текст. 

Песните, създадени от Иван Пеев също за целите на музикално-слуховото усъвършенстване, са близки до детската чувствителност,  дидактичното начало в тях не е натрапчиво и неведнъж някои от тях съм включвала в концертни програми („Кой е прав”, „Когато звънне първото звънче”,4 част, и др.; „Приспивна” от  2 част на „Начални солфежи” със съвременен аранжимент дори е в репертоара на ВГ „Радиодеца”). Съпроводът  е както с пиано така и с цигулка – напомняне за блестящата „цигулкова младост” на професора.

През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век  в страната ни съществува широко развита мрежа от любителски хорове, детски музикални школи, средни музикални училища и две музикални академии, в които обучението по солфеж, провеждано по методиката и учебниците на професор Пеев и съмишлениците му дава  високи резултати. Професорът успя да направи така, че голям брой солфежни дейности да навлязат и в масовото училище. Той не противопоставя слуховото възпитание на инструменталното свирене, напротив, главната му цел е постигане на осмисленост, аналитичност, дълбочина, трайност на музикалните възприятия и свързаните с тях процеси и трудности при  изпълнението на музика. В това отношение той се доближава до големия реформатор на нотната система Гвидо д’Арецо, който в далечния XI в. споделя, че счита за истински музикант този, който умее да създава и анализира музиката, да се ориентира в нейната структура и особености,  а не този, който като птица  издава звуци, без да знае защо го прави. Крайната цел на цялостната дейност по солфеж, онова, заради което се  анализира, солфежира и записва  музиката е издигане нивото на музикалния слух и мислене, изграждане на умения за слухова ориентация, на интелектуално обхващане и в крайна сметка  „разбиране” на езика на музиката, който като всеки език е средство за общуване между хората.

В какво конкретно се състои приносът на професор Иван Пеев за българската музикално-педагогическа наука? Защо неговото име се свързва с дисциплината солфеж много по-често отколкото имената на други професори, автори на учебници, авторитети? Кое е онова, което отличава дейността му от тази на останалите му колеги?

1.Иван Пеев  изучава задълбочено общата и педагогическа психология, психологията на музикалната надареност, на индивидуланите различия, музикалния слух, музикалното възприятие, памет и мислене. На тази основа той изследва логиката и управлението на учебния процес по солфеж, на учебните методи и подходи в него, които трябва да превърнат психичните процеси усещане възприятие, представа, памет, мислене  в музикално усещане, музикални възприятия, музикално-слуховимузикална памет, музикално мислене, върху които се формират и развиват множество сложни способности като музикалния слух, ладо-тоналностния и метроритмичен усет.  Поради особеностите на обществения живот в България по негово време той се опира преди всичко на изводите на съветските учени психолози - Павлов, Теплов, Запорожец, Галперин, Гарбузов и на утвърдени български имена (Г.Пирьов).  Дисциплината солфеж е практическа дисциплина, подобна на свиренето на инструмент и  в основата й лежи слуховото овладяване на музикално-изразните елементи, които от своя страна са в основата на създаване на музикално-художествените образи. Високата степен на абстрактност на тези елементи, както и сложните им взаимовръзки в различен музикален контекст задължително изисква познаване на редица  нервно-психични процеси и реакции, за  да се достигнат добри резултати в процеса на слухово възпитание и обучение. 

Тук ще отворя скоба и ще дам конкретен пример:  Искаме нашите възпитаници да запомнят интервала чиста кварта, да могат да го разпознават слухово, за го изпяват чисто и да го записват правилно. За коя чиста кварта става дума? За тази от до, от до диез, ре,  ... или си? Във възходяща или в низходяща посока? За чистата кварта, която започва от първа или друга степен?   Която звучи в първа или във втора ... или в малка октава? За тази, която започва на силно време или на слабо време или на част от време? Която се изпява или изсвирва на някакъв инструмент? Във всички тези случаи  чистата кварта е различна и в същото време притежава константност, която позволява да се изгради представата за нея. Срещала съм  колеги, които бързат да постигнат резултати, аз самата също съм допускала  грешки в младите си учителски години. С времето се научих да съм търпелива към младите, особено към децата, тъй като музикалните феномени, с които се занимаваме по солфеж  не са толкова лесни за възприемане и разбиране, колкото на  възрастните ни се струват! По тази причина всеки, който се занимава със слухово-възпитателна работа  -  учител по солфеж, диригент на хор – трябва да има и сериозни научни познания по психология, като се започне от усещане, възприятие, представа и се стигне до същността на вниманието, паметта, мисленето, въображението и  творчеството. Без тези знания учебната работа по солфеж е аматьорска и с непредвидими резултати. Със своя интерес и отношение към психологичните основи и предпоставки на  слуха професор Пеев ни дава пример за сериозно и задълбочено отношение към работата, стотици учители по солфеж и музика през последните 3 - 4 десетилетия го следват и резултатите  не случайно са на много високи.

2. Иван Пеев съумява да събере на едно място и обобщи почти всички известни по негово време методи, техники и дейности за работа по солфеж в една подробно развита система за педагогическо въздействие. В обобщен вид тя е представена в труда „Методика на обучението по солфеж”, но също така  ценни са мислите, изложени в увода към трите пособия за изучаване на едногласна, двугласна, тригласнна и четиригласна диктовка, както и обясненията и насоките, разположени  в различни места на поредицата „Начални солфежи” и  в многобрайните му статии. Изискванията за организация работата на учителите и самоподготовката на учениците са научно обосновани,  формите на дейност не просто се изброяват, а се обяснява защо дадената е целесъобразна и какви биха били негативните резултати ако се извършват различни от предлаганите педагогически въздействия. В съответствие с господстващите  по негово време научни  и естетически възгледи Иван Пеев полага лада и тоналността  в основата на цялостното формиране и развитие на музикалния слух.  За целта се предлага извънредно богата скáла от дейности, които включват ладови упражнения, показващи най-разнообразни привличания, интервалови упражниния, при които интервалите се осмислят както като най-малката структурна единица в интонацията, така  и като елементи на ладовия и хармоничен строеж. Ладовият усет се изгражда и усъвършенства на базата на изучаване на тоналностите,  през които учащите се „преминават” плавно и последователно, като започват от основните До мажор и ла минор и достигат до тези със седем знака.  В това направление учителят и ученикът осъществяват спираловидно движение, което  според концепцията на Иван Пеев се  преминава на три нива: от първи до седми клас, в средното  музикално училище и в  академията. Всеки път се започва като че ли отначало, но се добавят все нови и нови знания и препятствия пред слуха, които учител и ученик  преодоляват в съвместната си работа на основата на описаната  методика. Метроритмичният слух също се развива по линията ”от простото към сложното”.

Майсторството на Иван Пеев се проявява както в селектирането на солфежния материал из творчеството  на композитори, представящи различни стилове, така и в намирането на подходящи за възрастта на учащите песни, в баланса между едногласнни и многогласни примери и най-много в създаването на авторски примери, които както вече стана дума умело илюстрират изучавания музикално-изразен елемент, показват го многократно в различен контекст, поставят го във  взаимовръзки  с други елементи, показват различни страни на неговата изразност.

Професор Пеев казаше пред нас, учителите по солфеж. ”Всяка работа по развитието на музикалния слух дава резултати, но целенасочената работа води до най-високи успехи”. Системата е така подробна, че в първите години на  учителя много неща се струват излишни и претрупани. Но се появяват проблемите и  става ясно, че той трябва да се залови здраво за нея, да изучи същността и последователността на формите на работа  за развитие на различните музикални  способности ако иска заниманията му да са резултатни. Отново в съзвучие с възгледите на Теплов за основните музикални способности Ив.Пеев набляга преди всичко върху дейностите за развитие на мелодическия слух, ладо-тоналностния и метро-ритмичен усет и музикално-слуховите представи, за което предлага многобройни упражнения, степенувани по трудност. Целенасоченото, умело ръководено от учителя въздействие върху  слуха на ученика е според него в основата на извеждането на слуховите възприятия и анализи на нови нива при възприемане и интерпретиране на музикалните явления.

3. Иван Пеев заедно със своите  колеги и съмишленици Трендафил Миланов, Асен Диамандиев, Здравко Манолов създава учебници, с които  учителите и учениците  да работят по неговата методика. Учебниците на професор Пеев и съавторите му „Систематичен курс по солфеж”, Начални солфежи”- части от 1 до 8, „Солфежи на народностна основа”, „Курс за изучаване на едногласна дииктовка”, „Курс за изучаване на двугласна диктовка”, „Курс за изучаване на тригласна и четиригласна диктовка”  освен че съответстват на възрастта на учащите се и определена програма са съобразени  и със собствената му методика. Поредицата „Начални солфежи’- части от 1 до 8 в продължение на десетилетия е база за работа по солфеж преди всичко в средните музикални училища, също така и за Детските музикални школи, в които допреди две десетилетия се занимаваха хиляди деца и младежи. Подбора и подреждането на музикални материал и методическите указания към различните теми свидетелстват, че Иван Пеев съвсем точно оценява ролята и значението на детските и народни песни, които с достъпността на своята мелодия и словесен текст увличат децата и улесняват последващото солфежиране и анализи. Използваните народни и авторски песни, поместени  от първа до седма част онагледяват различни музикално-изразни елементи и  немалка част са създадени от Иван Пеев със специални дидактични задачи, което по никакъв начин не снижава   художественото им  ниво.  Подробно изследване заслужават стотиците етюди - солфежи,  чрез които дълго, търпеливо и ползотворно учителите по солфеж развиват слуха  и естетическите критерии на учащите се.  Налага се мнението, че децата и студентите харесват тези солфежи, изпитват удоволствие да ги пеят, не се уморяват да поправят интонационните неточности, заучават ги без много усилия наизуст.  Създадените от Иван Пеев солфежи могат да бъдат наречени според мен „мелодични етюди” (Парашкев Хаджиев има сборник за пиано с това заглавия), докато подобни солфежи от други автори бих оприличила на технически упражнения. Всеки солфеж на Иван Пеев има свое настроение,  характер, авторът умело съчетава своята фантазия с дидактичната задача, която си е поставил. В етюд от 12 или 16 такта  осем или девет пъти се среща интервал септима, увеличена кварта или алтерована четвърта степен, без да се създава впечатление за неизразителност, сухота, липса на въображение,  досада. Например той включва  избраната алтерована степен в  диатоничен и  в хроматичен полутон, тя се достига със скок,  прозвучава в различни октавови групи. С лекота и естественост Иван Пеев извършва  тонални отклонения, енхармонични модулации, смяна на метричната пулсация, формообразуващи похвати, които са естествени за големите структури, но той доказва, че са възможни и в песенните форми. За тези, които познават много отблизо пособията от поредицата „Начални солфежи” би трябвало да предизвика удивление  въпроса: ”Как Иван Пеев стимулира творческата си енергия за създаване на тези прекрасни вокални миниатюри?”   При създаването на песни текстът  е този, който води фантазията, но нима е възможно  определен изразен елемент да има  силата да определи характера и своеобразието на всички тези мелодии? Създадените от Иван Пеев  солфежи и диктовки сочат, че може. 

Тук искам да спомена, че професор Пеев не се счита за композитор, творческите задачи, изпълнявани в часовете той  държи да се наричат „съчиняване на музика”, а не „композиране” като казва (цитирам по памет): „Ето, и аз пиша музика, но не се наричам композитор...това е съчиняване на нещо, което е необходимо за обучението....Например в една  тема от Бетховен  трудно ще открием, да кажем четвърта повишена степен, повече от един път. А децата трябва да чуят четвърта повишена многократно, при това в музикален контекст. Затова аз създавам тези солфежи”.

В осма част, която вече  не се нарича „Начални солфежи”, защото е ясно, че слухът  е  далеко от началната си точка, Иван Пеев помества едногласни и многогласни етюди създадени с техники на музиката на 20 век, които включват сложни и различни от класико-романтичната стилистика интервалови движения с много алтерации, неочаквани тонални отклонения, метрични модулации, остри хармонични звучения, засилена хроматизация на гласовете, излизане от звучността на класическата мажоро-минорна тоналност.

Във всичките си учебни помагала Иван Пеев показва, че отделя  внимание за възпитание на слуха по отношение метро-ритмичните и интонационни особености на българската фолклорна музика. Най-изчерпателно и задълбочено този подход  е представен в двата свитъка на сборника „Солфежи на народностна основа”, където  на преден план отново излиза педагогическата целесъобразност при подбора и подреждането на материала. Слуховото възпитание започва  с До мажор и ла минор, с простите размери, с несложни ритмични групи и се достига до седемзначните тоналности, сложните неравноделни и променливите размери, хетерометричните редици, усложнения метро-ритъм, овладяването на старинните ладове и модулативните отклонения. Характерните особености на българския метро-ритъм, ладовост и мелодика, хармонични подходи  са представени изчерпателно, съобразно възрастовите  нагласи на учащите им в предговора на учебника и в „Систематичен курс по солфеж” и в трите части за изучаване на диктовката, при което Иван Пеев представя своите концепции както чрез подбирането на  примерите от творчеството на конкретни български композитори, така  и като самият създава прекрасни дидактични образци, с ясното желание да бъде полезен на слуховото възпитание на подрастващите. 

 4. Иван Пеев сам извършва дейност по подбор, квалификация и контрол над учителите по солфеж във всички средни музикални училища в страната и в голяма част от детските музикални школи. Той почти ежегодно организира научно-практически конференции, на които определени учители представят разработки по теми из областта на методиката и практиката на обучението по солфеж и теория на музикалните елементи, наблюдават се уроци в различни класове, в дискусии се обменят  мисли. Трайни са спомените ми от подобни творчески срещи в Бургас по проблемите на творческите опити на децата, в София- за ранното музикално обучение, в Пловдив  - за връзката между обучението по солфеж и теория на музикалните елементи.

Във времето, когато Иван Пеев работи, дейностите на институциите са строго регламентирани и рядко се допускат неписани в правилници и разпоредби форми, но той  си позволява да възлага на  избрани от него студенти от втори курс да водят упражнения по солфеж в първи курс. Сред тези единици бях и аз - професорът ми поставяше темата предварително, беседвахме върху плана на заниманието и той наблюдаваше провеждането му. Така  навярно е стигнал до идеята да стана учителка по солфеж в училището в родния ми град и беше човекът, който проведе трудния изпит, за да стана щатен учител.  С вълнение разгръщам подарената ми от професор Пеев книга „Курс за изучаване на тригласна и четиригласна диктовка” надписана от него така: „На колежката Донка Добрева - с пожелание да достигне върховете на солфежната методика”.  Истинското опознаване  на  методиката и творческото дело на Иван Пеев стана в четирите десетилетия работа като учител по солфеж и теория на музикалните елементи с деца, ученици и студенти, след ежедневното боравене с неговите учебници, след задълбочено вникване, изучаване и усъвършенстване принципите на неговите метдически и психологически изисквания и въздействия.

Подчертавам, че винаги  се наричам учител, а не преподавател. Да уча, да обучавам, да довеждам някой, който не може до състояние да може, след всеки урок младите да излизат с нещо, което преди това не са знаели и можели  -  в това виждам своята  задача и смисъл на педагогическите ми усилия. Стремя към  опознаване психологическите особености на всяка  възраст, към задълбочено  изучаване на психологията, следене  новостите в обучението по солфеж и Теория на музикалните елементи в колкото е възможно по-широк периметър, познаване физиологията на слуховия и гласов орган, търпелива и целенасочена работа свързана с достатъчно онагледяване (особено при музикалната диктовка).   Следя с интерес как и в каква степен се усвояват знанията и уменията от възпитаниците ми. С времето се научих да гледам на  методиката на професор Пеев не като на  някаква  догма, а като на врата, през която трябва да въведа учащите се в сложния и абстрактен свят на музиката. И тогава започах да внедрявам в нея елементи, които са съобразени с надареността, възможностите, интересите на конкретния тип учащи се. Как да се приложи познатата методика към лице, на което липсват „първите седем години”, а  се е записало студент по музика и трябва в най-кратък срок да достигне дадено ниво. Налага се музикалната фраза се изсвирва не два, а много повече пъти,  (понякога се свири и наблюдава  само едно метрично време)  всеки път с различни обяснения, за да може да се създаде ориентация в конкратната звучност. Положих сериозни усилия  да открия каква друга логика съществува в квинтовия кръг, освен тази на чистите квинти, докато стигна до откритието „гамите да се изучават на основата на звукореда”, един практически подход, който дава отлични резултати в педагогическата практика. (Подробности  в статията „Нов метод за изучаване на гамите в работата по солфеж и теория на музикалните елементи”, сп. Музикални хоризонти, бр.2/2002 г, автори Светла Ангелова и Д. Райчева). Разработих десетки тестове по ТМЕ и методика за оценяването им, които се прилагат успешно в АМТИИ-Пловдив.  Методиката и учебниците на професор Пеев са за мен  опора  и  стимул за размисъл и педагогическо творчество и  ще изброя основните линии, които следвам:

- даден урок да не прилича на предишния; цялото „учебно време” да е запълнено със солфежни дейности

- при всякаква възможност да се използват песни

- сериозно внимание при полагане основите на дадена дейност, навик или умение

-пеене, слушане и записване на музика в различни стилове, размери, тоналности регистри, на употребяваните в практиката 4 ключа.

-  много онагледяване -  особено при диктовите.

- премėрено използване на интонационни „акробатики” при пеене и записване както и на самоцелни технически упражнения

- не се поставят задачи, за които предварително се знае, че резултатът ще е лош- проверява си и се оценява степента на можене, а не на ”неможене”; възпитаване на увереност и задоволство от добре свършената учебна работа; „затрудняването” на учащите се се постига чрез усложняване взаимовръзките на елементите  и използване музика от различни стилове и жанрове.

- отдаване предпочитание на изработване на солфежите, на пеенето наизуст и транспонирането (по подобие на свиренете на инструмент); пеенето „а прима виста” се прилага след достатъчно натрупани слухови, зрителни и вокални навици 

5. Като създател и ръководител на катедрата по музика. в Югозападен университет  - Благоевград, в последното десетилетие от живота си професор Иван Пеев осъзнава значението на музикалното възпитание за формирането на  личността, поради което пренасочва усилията си от солфежното обучение към масовото музикално възпитание, което обхваща   всички  ученици от българското училище. Със своята богата и ползотворна дейност  Иван Пеев започва широкомащабно въздействие върху теоретичната и практическа подготовката на учителите по музика. Той  инициира издаването на поредицата книги „Въпроси на обучението по музика”, като пише най-значимите материали за нея и е съставител  на всеки том. Неговите идеи се включват в учебниците по музика, което значително ги обогатява. Зад великолепните успехи на  бългрски детски хорови колективи,  разпространяващи  музикално-певческото изкуство у нас и в много страни по света през 60-те, 70-те и 80-те години стоят и постиженията на учителите по музика, които възприели  методическите и педагогически виждания на Иван Пеев оформят и развиват музикалния слух и вкус на  младите хора по това време.

Разностранната  и богата творческа дейност на Иван Пеев трябва да се разглежда  и оценява на фона на обществения живот на страната ни през периода приблизително 1950-1990 година. По това време живота на обществото, в това число и на училището,  се ръководи  на основата на безброй  нормативни документи. Дисциплината, стигаща понякога до крайни форми, е над всичко. Взискателното музикално обучение и възпитание, опиращо се преди всичко на системата на професор Пеев дава много високи резултати. Държавата отделя голямо внимание на музикалната култура, съществуват много симфонични оркестри, оперни и музикални театри, девет музикални училища, детски музикални школи почти във всяко селище, стотици любителски  хорове от различни видове, за които се организират национални фестивали и които често представят „социалистическото изкуство” зад граница.. За цялата тази  „музикална машина” са необходими стотици добре подготвени специалисти, професията „музикант” е много престижна, престижно е  личността да се изявява като част от  художествен колектив.  В тези условия  системата на Иван Пеев  се прилага безотказно и резултатно. Но с настъпването на промените след 1989 г. нещата се изменят коренно. Без  подробности да споменем, че  все по-малко млади хора имат стимули да се занимават с класическа музика,  че любителското изкуство придоби  различни форми, че най-талантливите млади музиканти  осъществяват музикалното си образование навън, че у нас към професията учител по музика се насочват  често и случайни хора, без музикален и артистичен талант.  По тези и други причини името, учебниците и принципите на професор Пеев, според мен, засега остават малко встрани. Вероятно след години, когато обществения живот се избистри, когато „връщането назад” се преодолее, ще се намерят педагози, които да преоткрият методиката на нашия професор, да я адаптират, доразвиват  и  прилагат съобразно своето време така, както правехме ние.

Дотук говорим преди всичко за педагога и учения Иван Пеев. Докато се подготвяше този материал потърсих сведения в Интернет за дейността му и освен в познатите учебници,  в спомените на различни негови студенти изненадващо за мен името му се появи и сред създателите на Софийската филхармония. Знае се, че Ив.Пеев е цигулар и то много добър. През 1932 г. той завършва Инструменталния отдел на Музикалната академия, бил е ученик на  Тодор Торчанов. Ето част от текста, в който се съобщава за създаването на Филхармонията: „Със съдействието на ректора на Академията - Димитър Хаджигеоргиев, - се сформира Академичен симфоничен оркестър в края на 1928. ... в състав от 65 музиканти. В него участват 32 студенти, 28 солисти и педагози, 5 души извънредни оркестранти. Концертмайстор е Михаил Балкански. Първата репетиция се провежда на 18 декември същата година под диригентството на С. Попов, през април и май 1929 се изнасят първите концерти в Пловдив и Стара Загора... В състава на оркестъра постъпват музиканти, които впоследствие стават важни фигури в музикалния живот у нас: Васил Стефанов, Васил Чернаев, Петър Христосков, Стефан Сугарев, Стефан Магнев, Кирил Вапорджиев, Янко Янков, Атанас Маргаритов, Филип Кутев, Владимир Аврамов, Димитър Обрешков, Иван Кукудов, Иван Пеев, Марин Големинов, Стефан Сертев, Трендафил Миланов и др.”  По това време Иван Пеев е на 21 години - един от тези  32 студенти, за които се говори по-горе.

Написването на настоящето изложение стана повод да се разровя в спомените, учебниците по солфеж и тетрадките с развити уроци. Благодаря на организаторите за поканата. И други мои връстници и колеги навярно щяха да напишат мислите, които изложих пред вас. Няколко поколения прекрасни и успешни учители  по солфеж сбъднаха пожеланието на професора „да достигнем върховете на солфежната методика”. Имало е такива звездни моменти, в които съм се чувствала на върха заедно с тези, които уча..  Всички, които сме общували  с  професор Иван Пеев го помним  прекалено взискателен и строг, образец на дисциплина и безкомпромисност, но добронамерен.. Не е ли такава и самата музика – порядък от най- висш тип, който поражда порядък. С какво може да се направи компромис в нея без да й се навреди? - С височината? С трайността? С емоцията? Като млади ние, после и учениците ни, не съзнавахме, че взискателността, самодисциплината и  желанието за усъвършенстване  са в основата на онзи музикален слух, който по-късно дава свободата  не само да се наслаждаваме  на музиката, но и да я разбираме като специален език,  както и да я създаваме.

100 годишнината от рождението на професор Иван Пеев и настоящата конференция са  достоен повод  да се замислим и преклоним пред живота и делото на един неуморен творец, когото съдбата е определила да бъде първотворец на няколко важни събития от музикалната ни история..

                                                                 

                                                                Автор Донка Райчева


Материалът е написан за конференция по повод 100 години от рождението на Иван Пеев, организирана от Катедра Музика при Югозападен университет-Благоевград ; март 2008 година.

 


ВИЖ ОЩЕ. . .

_________ РАЗПОЗНАВАНЕ НА ГАМИ_____________________


____________РИТМИЧНИ ДИКТОВКИ_______________________

 

____________ТЕОРИЯ ЗА ПЕВЦИ­­­­____________________________

 

_________ ИНТЕРВАЛИ, ТОНОВИ РЕДИЦИ_________________

 

____________СУПЕР МУЗИКАЛНА ИГРА_____________________