Watch Al Jazeera English online

Islamic Calendar for 2009 (1430 H.)


Австрия е единствената страна от стара Европа, заедно с Белгия, която е дала на исляма статут на официално призната религия.orientbg




Свещеният храм Кааба в Мека
 

MuslimChannels.tv

MuslimChannels.tv
Мюсюлмански TV

Islami muzik TV



 
 
 
Свещеният Коран и неговата мъдрост


   В свещената книга на мюсюлманите е вложен автентичният Дух на нейния първоизвор-Началото на всички начала и крайната цел на житейския път-Единия,Всеобхватния Аллах,Създателя на всички Творения,"нашия Бог и вашия Бог",без разлика в религиите,убежденията и съдбите.Дълбините на Корана са сякаш бездни от кристална мисъл,която заблуждава лекия поглед с привидната си достъпност,но с навлизането в нея будният ум разкрива нови и нови хоризонти,които са само частица от Майката на Книгите-всеобхватната небесна Книга.Тази вековечна мъдрост не е застинала,тя притежава свойството да диша,одухотворява,пречиства,избистря съзнанието,вълнува чувствата,вдъхновява въображението и не престава да изненадва  и възхищава както специалистите,така и непредубедените читатели,с вложената в нея сила на духа,с тайнствените кодове,неведоми за човешкото прозрение,с лаконизма и многозначността на редовете и дори на междуредията,на интонационните полета и на отделните звукове.Затова повече от всяка друга книга Коранът е непреводим.При неговото трансформиране от арабски на чужд език се предава само съдържанието,но не и вътрешната му енергия.Неслучайно ислямската традиция разглежда ниспославането на Корана като чудо.

   Понякога неговите съставни елементи напълно погрешно биват наричани стихове,а всъщност са знамения (айят)-свръхчовешка изява на Божията воля и мъдрост в потвърждение на Неговото Всемогъщество.

   По времето,когато Мухаммад-последният от пратениците на Аллах-чул гласа на Божия дух Джибрил (Гавриил),който му разкрил Посланието на Аллах,арабската култура процъфтявала,особено риториката-поезията и ораторското изкуство.Красноречието се ценяло наравно с умението да се воюва-и в бедуинските племена,и в центровете на изтънчена цивилизация-предислямските княжества и големите градове-Мека,Медина,Таиф.Сякаш за да подчертае чудото на низпославането,Божията промисъл се въплатила в неподражаемо Слово,което само по себе си е доказателство за неговия извънземен произход.Тя избрала за Свой Глас не някоя знаменитост-поет,оратор или богат търговец,а скромния Мухаммад-сирак,беден,неграмотен.Бедният бил дарен със съкровищата на духа,неукият-със знание,което и до днес смайва просветените умове.

   "Пратеникът на Аллах",Аллах да го благослови и с мир да го дари,е роден в Мека около 570 г. в знатно семейство от племето Курайш-владетелите на града и тогавашните стопани на общоарабския храм Кааба.Баща си не помнел,шестгодишен изгубил и майка си,след три-четири години-и дядо си Абду-л-Мутталиб,и израснал под грижите на чичо си Абу Талиб.Прехранвал се като пастир,после придружавал керваните на търговката Хадиджа.25-годишен,той се оженил за нея и въпреки че била с петнадесет години по-възрастна и два пъти остававала вдовица,до нейната смърт запазили взаимната си обич и уважение.Мухаммад се радвал на почит сред своите съграждани,които ценели неговата честност,разумност и мъдрост.Наистина,отличавал се с траен интерес към религията,усамотявал се и се отдавал на съзерцание в една пещера край Мека,увличало го беседването с християнски монаси и юдейски равини,но все пак бил обикновен земен човек,в началото-не съвсем подготвен за великата си мисия.

   Хадиджа първа му повярвала и го подкрепила,след като-около 40-годишен,на 26 срещу 27 от месец Рамадан 610 г.-започнал да чува таинствения глас на архангел Джибрил и от страх треперел,изпотявал се,получавал халюцинации,изпадал в безсъзнание,сякаш обзет от болест.Не било лудост,нито епилептичен припаък,нито истерия.Предполагал,че го терзае зъл дух.Но постепенно схванал смисъла на чутите думи и повелята да стане посредник мецду Аллах и хората,да им съобщи неизменната истина-да посочи достоверните слова,разкрити от предходните религии,да отхвърли лъжите и изопаченията в тях,да разграничи правия път от заблудата,да предупреди съгрешаващите и да благовества искрените във вярата.

   Имал авторитет на солиден и уравновесен мъж,но подобно на останалите Божи пратеници в началото го разбирали малцина.Курайшитите посрещнали проповедите му с присмех,наричали го "луд поет","магьосник","гадател".От една страна-трудно им било да скъсат с традиционните си езически вярвания,а от друга-в Корана,който осъжда алчността,лихварството,гнета чувствали заплаха за своята политическа и икономическа власт.

   Знаменията,които изричал под формата на римувана,ритмизирана проза (садж) донякъде напомняли стихове и жречески предсказания,но той не притежавал поетична дарба,нито си поставял художествени цели,просто предавал откровението на Аллах,без да се намесва в него.Най-убедителното доказателство в потвърждение на този факт е съдържанието и съвършенството на Корана,недостъпни дори за виртуозите на красноречието.Заблуда е да смятаме Посланието на Аллах за литературен паметник,въпреки че в него е вложено високо словесно изкуство.Заблуда е също да го разглеждаме като компилация на предходните религиозни учения,въпреки общия първоизвор и близостта на тези учения.
   Коранът е низпослан на части и сякаш е "спуснат"-без предшественик и следовник в арабските традиции,но върху фундамента на религия,която в древни времена изповядвал монотеистът Ибрахим,а после била забравена и подменена с езичество.Както твърди известният египетски историк Джауад Али,базирайки се на автентични текстове.арабите от епохата преди Исляма са познавали и почитали Всевишния Аллах и са смятали,че със служенето на своите божества те спечелват Неговата благосклонност.Оттук и понятието "съдружаващи"-такива,които го съдружават с идолите.

   В тежък за него момент,когато починали най0близките му хора-съпругата Хадиджа и чичо му Абу Талиб,Мухаммад срещнал търговци от Ясриб (Медина),които приели Исляма и му се заклели във вярност.В резултат на тяхната подкрепа около 200 мюсюлмани,наречени преселници (мухаджири),напуснали Мека и се установили в Медина заедно със самия Мухаммад.Нощта срещу 26 юли 622 г.,наречена "Нощта на могъществото",когато се извършил този исторически акт,се смята за начало на ислямското летоброене (хиджра,"преселение").

   От онова време е запазен устав на мединската мюсюлманска общност,който свидетелства за гениалността на Мухаммад като политик и стратег.В този ценен документ се формулира идеята за единството на мюсюлманите-мухаджирите (дошлите от Мека) и ансарите (мединските или съмишлемици),наред с друговерците-юдеите,християните и езичниците,които можели да запазят своите убеждения.

   Противно на разпространената погрешна представа за "войнствения дух" на Исляма,от началото на неговото възникване до днес в класическите си постановки и на практика той строго се придържа към принципа за верска търпимост и отхвърля всяка агресия,която не е породена от агресия.Освен че подчртава общия корен на религиите и почита предходниците на Мухаммад в пророчеството,Ислямът призовава към обич и мирно съжителство между хората,към грижа за децата и родителите,за немощните,сираците,вдовиците,клетниците.След като възприели идеите на Корана,някои юдеи и християни се опитали да ги наложат и на синовете си,и тогава било низпослано знамението "Няма принуждение в религията!"Насила наложен,Ислямът е невалиден.Но за разлика от христиснството,което проповядва,ако те ударят по едната буза,да обърнеш и другата,той определя граници на търпението-ако някой проявява упорство във враждебността,трябва първо с благи думи да бъде убеждаван,после,ако продължи-леко удрян,а ако започне да убива-и убиван.Ако се откаже от злосторството-и мюсюлманите са длъжни да престанат.

   Обаче началните страници на ислямската история са изпъстрени с растяща враждебност и неразбиране от страна на друговерците,затова и благият призив на Корана за мир,кроткост и единение на хората,разделяни от родови междуособици и социални конфликти,отстъпва място на по-строг и рязък тон.

   Освн езичниците,като коварен враг на Исляма се изявили юдеите,уплашени за своето благосъстояние и за престижа си на единствени "божи избраници".В книгата на Аллах те са наречени "лицемери",защото привидно се съгласявали с Мухаммад,но в двйствителност му се подигравали и замисляли лукави планове.Нещо повече,с действията си те разпалвали племенните и религиозните вражди,с което всъщност подкопавали мединското единство.Това двуличие на юдеите наложило мюсюлманите да преустановят връзките си с тях и да се разграничат,което се ознаменувало от едно особено важно решение-промяна на посоката за молитви от Йерусалим към общоарабския храм Kааба в Мека.

   В началото християните проявявали съпричасте към идеите на Корана и дори се отъждествявали с тях,но съперничеството и някои теологически различия постепенно охладили възхитата им.Ислямът не приема отделни християнски догми,които противоречатна  основополагащите го принципи,преди всичко -схващането за троицата и представата за Исус Христос като Божи син-той е само един от знатните пратеници на Аллах.Жизнеутдвърждаващ,в определени граници съобразен с човешките потребности и слабости,Ислямът отхвърля християнското монашество.,което той тълкува като човешка измислица.

   Обръщането на посоката за молитви към храма Кааба,създаден от арабския праотец Ибрахим,всъщност означава обръщане към символа на арабското единство и определянето на Мека за ислямска столица.Но тя била все още център на враждебни действия срещу Пратеника на Аллах и неговите привърженици.Меканските кервани-основният източник на благополучие за жителите на града,представлявали опасност за мюсюлманите с постоянните си набези срещу тях.Затова с усет на гениален стратег и военачалник Мухаммад насочил своето внимание към премахване на тази заплаха.

   Две години след хиджра от Мекка към Сирия потеглил голям керван начело с Абу Суфян-богат търговец и виден противник на Исляма.Мухаммад бил принуден да го спре,но меканците научили за намеренията му и подсилили охраната.Въпреки това,при важния търговски център-кладенците Бадр край Медина-се разгоряла битка,в която 300 мюсюлмани успели да разбият 800-те охранители на кервана.

   На следващата година меканците направили лагер при планината Ухуд край Медина и като опустошавали посевите,накарали жителите на града да го напуснат.В ожесточено сражение с цената на много жертви мюсюлманите отблъснали атаката.

   С разпространението и нарастващото влияние на мюсюлманската общност се увеличавала агресивността на нейните противници.Пет години след хиджра Абу Суфян повел към Медина огромна армия,която трябвало да завземе ислямската твърдина.По съвета на един перс Мухаммад повелил около града да се изкопае защитен ров.Така обсадата продължила около двадесет дни и завършила с неуспех за вражеската войска.

   По време на езическия месец за поклонение хадж през 628 г. Мухаммад заедно със свои съратници потеглил към Мека,за да направи ритуалния обход на Кааба и да извърши жертвоприношение в знак на почит към Ибрахим.Това трябвало да подчертае,че мюсюлманите са автономна общност и в същото време-че тачат арабските традиции.В долината Худ айбия край Мека ги спрял курайшитски отред.Мухаммад преговарял с тях и постигнал споразумение за десетгодишен мир,като гарантирал безопасността на меканските кервани,а в замяна си издействал правото на тридневен престой в Мека,за да изпълни заедно с хората си религиозните обреди.

   През 630 г.с аргумента,че е нарушено апоразумението при Худайбия,Мухаммад повел към Мека 10-хилядна бедуинска войска и влязъл в града без бой,като не позволил да го опустошат и запазил привилегиите на курайшите.Посетил Кааба,повалил кумирите и обявил храма за ислямска светиня.

   През 632 г.,три месеца преди своята кончина,за пръв път и последен път Пророка,Аллах да го благослови и с мир да го дари,изпълнил цялостния хаджийски ритуал (т.нар. "прощално поклонение"),дотогава посещавал Кааба само извън свещените несеци (т.нар. "частицно поклонение",умра).Чувствал се все по-изморен и на 8 юни 632 г. починал от плеврит.

   Смъртта му изпреварила събирането в едно на низпосланите коранични текстове и постепенно възникнала опасност от неточности и забрава.Съществували отделни несходства в устните версии на Свещената книга,а и записите на някои негови откъси допускали макар и незначителни,но все пак различия поради несъвършенството на арабското писмо по онова време (липсата на диакритични знаци).Около 633 г. Омар ибн ал-Хаттаб,близък съратник на Пророка и бъдещ втори халиф,убедил тогавашния водач на мюсюлманите Абу Бакр да организира съхраняването на кораничните знамения.Въпреки че се колебаел да вземе решение по въпрос,който не е обсъждан с Пратеника на Аллах,Абу Бакр възложил на младия Зайд ибн Сабит,бивш секретар на Пророка,да събере наличните източници на Корана.Повелята била реализирана с изключителна добросъвестност и така бил съставен автентичен вариант,преписи от който били разпратени до Басра,Куфа и Дамаск,всички останали екземпляри впоследствие са унищожени.През X в. текстът окончателно бил приет,потвърден от авторитета на седен известни богослови,всеки от които е работил с по двама опитни четци.

   Коранът съдържа 114 сури (т.е. "откъси" от Небесната книга),с малки изключения подредени по обем-от дългите към кратките.Всяка сура е съставена от знамения айят,общият брой на които варира от 6206 до 6238.Те се поделят на мекански и медински според мястото,където са низпослани.

   Заглавието на всяка сура е съдържаща се в нея ключова дума,иначе сурите са съвкупност от теми,които не са подчинени на композиционни стереотипи и не слвдват правилата на формалната логика.Обаче те съставят сложна сплав от идеи,обединени в цялост,която придава завършеност и значимост не само на отделната мисъл и на детайла,но и на отделния звук.

   Както заключава германския арабист Готхолд Вейл,а след него и Теодор Ньолдеке,в зависимост от лексиката и стила меканските сури могат да се класифицират в три групи:

   1)най-ранни ,кратки по обем,с висок стил,смела образност,отчетлив ритъм,белязани от иносказателност,наситени със заклинания,които се основават на природни явлвния,и с призиви човек да помисли за своето спасение;

   2)сури по-дълги и с по-спокоен тон,в които заклинанията отстъпват място на известието,че това е послание от Аллах,и на заповедта:"Кажи!",с която Аллах се обръща към своя раб Мухаммад.Над предсказанието за Страшния съд  постепенно започва да доминира идеята за единибожието.Дават се и някои предписания,които по-натам придобиват повече яснота и се универсализират,разказва се за пророците-предшественици на Мухаммад;

   3)третата група мекански сури обединява  около 1500 знамения,т.е. близо една четвърт  от Корана,в която преобладават сказанията за пророците и за наказаните от Аллах народи.Заклинанията  изчезват.

   Мединските сури са низпослани след Преселението (хиджра),когато Пратеника на Аллах,Аллах да го благослови и с мир да го дари,се изявява не само като проповедник,но и като законодател,политик,дипломат и дори  военачалник.Разширяването и утвърждаването на Исляма го изправя пред нови,по-сложни задачи и пред необходимостта от цялостна теория,която да разреши  глобалните проблеми и да даде ключ за отговор на всеки частен въпрос.Затова,наред с меканските теми,мединските  сури уточняват  богословски и юридически проблеми,които впоследствие биват разяснени  от Пророка  и неговите завети (хадиси) и от мюсюлманското право (шариат) и теология (фикх).

   В мединските сури преди всичко се полагат основите на ислямския култ-петте му "стълба"-изповядване на вярата,молитва,говеене,задължителна милостиня и хаджийство.

   Всеки встъпващ или встъпил във вярата е длъжен да я засвитетелства с формулата "Няма друг Бог освен Аллах и Мухаммад е Неговият Пратеник".Това е израз на намерението и решимостта в посвещаването на Аллах.

   Значителна роля се отрежда на петте задължителни всекидневни молитви-при изгрев слънце,по обед,следобед,при залез и вечер.Най-важното изискване за тях е пречистването,измиването или изкъпването,освобождаването от всяка скверност,защото,по думите на Мухаммад,"чистотата е половината от вярата".

   Говеенето е задължително през месец Рамадан (всеки ден от изгрев до залез слънце),както и като опрощение за извършен грях,при даден обет и някои други случаи.Ислямът проявява разбиране и освобождава от говеенето всички онези,за които то е непосилно или би им навредило (възрастни хора,бременни,пътници и т.н.),а също-дава възможност за поправяне на допуснатите отклонения от предписанията.

Важна постановка на Корана е изискването всеки мюсюлманин,придобил определени блага,да заделя средства за милостинята закат,която се схваща като пречистване на богатството.От приходите на заможните се взима определен дял,част от който се разпределя между бедните,а друга се използва за общественополезни начинания.Като синоним на закат в Корана се употребява милостинята садака.

   Дълг за всеки заможен мюсюлманин,способен да издържи пътуването до Мека,е поне веднъж в живота си да извърши поклонението хадж,което може да направи и друг вместо него.В този ритуал Ислямът вижда,от една страна,стремеж към благоволението на Аллах,а от друга-проява на единение и сплотеност на ислямаската общност.

   Mединските сури съдържат и редица юридически предписания,които се тълкуват от законодателството шариат-за семейните отношения,прелюбодеянието,наследството,криминалните престъпления и т.н.Ислямът е строг спрямо онези,които сеят развала,но проявява разбиране и учи своите привърженици да не злосторват.Най-вярната илюстрация на това е един от достоверните завети на Пророка Мухаммад:"Аббас ибн Шархаби разказва:"С помощта на баща си пристигнах в Медина.Влязох в една нива,откъснах няколко класа и изроних зърната.Дойде стопанинът,взе дрехите ми и ме наби.Тръгнах да търся Пророка,за да му се оплача.Пророка попита стопанина:"Защо постъпи так?"А той отговори:"Пратенико на Аллах,този човек влезе в моята нива,открадна класове и изрони зърната."А Пророка рече:"Бил е невеж,а ти не си му посочил какво трябва да прави.Бил е гладен,а ти не си го нахранил.Върни му дрехите!"И Пратеника на Аллах нареди да ми дадат една мяра жито."Ясно е,че ислямското законодателство не се ограничава в рамките на десетте божи заповеди,а ги доразвива,като влага в тях висша справедливост и образец за човечност.

   Правните въпроси съставят един от двата основни тематични дяла на Корана.Вторият дял обхваща теологичните принципи на Исляма (от арабски "ислам"-"отдаване"),които включва три елемента-вяра,добродетелност и подчинение пред Аллах.Това е преди всичко себепосвещаване и служене на Аллах освен Когото няма друг Бог.Без да изчерпва необятната му и недостижима за човешкото въображение природа-израз на абсолютното съвършенство,Коранът разкрива неговите свойства,които се съдържат в Неговите имена,сто на брой:Той е Първия и Сетния,и Явния,и Скрития,и Всемилостивия,и Милосърдния,Опрощаващия,Всезнаещия,Премъдрия,Всемогъщия...( 99-ТЕ ИМЕНА НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ)В свещеното послание Божията същност се изявява под формата на  "Аз" или "Ние",но винаги това е Единият,Всевишния Аллах.

   Aллах е сътворил ангелите,които не се големеят и не престават да Му служат,и не се изморяват да Му отдават славослов.В Корана неведнъж се оборва измислицата,че ангелите са дъщерите на Всевишния,защото Той не е раждан и няма потомство.Четирима от тях,наречени " приближени",се открояват по своите функции:Джибрил,вестоносецът на Аллах,който съобщава Неговите  послания;Микал,надзорникът,който наблюдава света и следи за дъжда и растенията;глашатаят,който протръбява с мълниите и ще протръби в Съдния ден;и ангелът на смъртта,който прибира душите на покойниците.Всеки ангел е натоварен с определени задължения-някои са пазители на човека,следват го и отпред,и отзад,записвайки неговите деяния,други се грижат за Рая,придържат Трона на Аллах,разпитват мъртъвците в гроба и т.н.Ангелите са невидими,но се явяват на Божите избраници.Пророка се е срещал с Джибрил,който дошъл при него в образ на човек със снежнобели одежди,без следи от пътуване по тях,със смолисточерни коси.Показал му се и в истинския си вид-"с шестотин криле,покриващи хоризонтите".

   Когато Аллах сътворил човека "от звънлива глина,от менлива кал",Той накарал ангелите да му се поклонят.Но сатаната Иблис отказал да направи това,защото е създаден "от огъня на зноя преди".Заедно с Адам и Ева той бил прогонен от Рая заради своето високомерие и защото ги подмамил да вкусят от забраненото дърво.Враг на хората,той е получил от Аллах разрешение да ги подлага на изпитания,като ги отклонява от правия път,и повечето от тях му се поддават,защото човек е колеблив,слаб,припрян,страхлив,скъперник и най-вече-неблагодарник,т.е.неверник.

   По повод на човешките постъпки ислямските богослови разясняват теорията за предопределението,защото,от една страна,Той е Творецът на всяко нещо,всичко става според Неговата воля,и листец не пада без Неговото знание,и още до сътворението на света всички малки и големи дела са записани в Книгата на съдбите и се съхраняват,а,от друга,на божите твари се предоставя свобода на волята.Аллах не възлага на никоя душа повече,отколкото е способна да понесе.На хората се дава пример за добродетелност,който те могат да следват,но както става ясно от човешката история,повечето хора избират привидно леките пътища."Стръмнините" към истината и праведността се извървяват докрай от малцина.Никой не знае тайните на своята съдба и предопределението  не оневинява грешниците,ако търсят в това оправдание.

   Човекът е неблагодарник,защото е забравил добрините на Аллах,Който е създал за него света в шест дни,и от небето,което било дим,създал седем небеса.Всичко на земята е Негово дело,което доказва могъществото и мъдростта на Божията промисъл.Негово творение са и безплътните създания-джиновете,които в Корана обикновено се споменават заедно с човека.Те населяват земята и долните небеса,някои от тях се прокрадват до границите на седмото небе,за да подслушат разговорите за ангелите,които ги прогонват с камъни-падащи звезди.

   За да се вразумят хората,Aллах избира измежду тях пратеници ,които да им разкрият истината,но малцина се вслушват в предупрежденията.Някои народи са унищожени  заради тяхното непокорство-адитите,самудяните,мадйанитите,всеки-по различен начин.Но Аллах е абсолютната Справедливост,Той не ощетява никого,а само въздава за греховете и престъпленията,и прави това едва след като предупреди неведнъж и Неговият зов не бъде чут,и хората продължат да сеят развала.На някои от пратениците на Аллах е низпослал писания:Тората-на Муса,"с напътване в нея и светлина",Евангелието-не това,което познаваме,а друго,цялостно писание,низпослано на Иса,сина на Мариам,Псалмите на Дауд,писанията на Ибрахим и Муса,и накрая Свещеният Коран-на Мухаммад.Но хората са забравяли част от Божите напътствия или са ги изопачавали,затова всяко ново писание,идва да потвърди и допълни истините на предходните,и да коригира неистините.Коранът е последното универсално и лишено от вътрешни противоречия Писание,което Аллах е низпослал с обещание за защита от промени и изкривяване.

   Коранът ще пребъде до Съдния ден.Когатп архангелът-глашатай протръби с Рога първия път,природата ще помръкне,хората ще побягнат в ужас.При второто протръбяване ще издъхнат и ще останат така четиридесет години,след което ще се изсипе порой и ще се протръби с Рога за трети път -знак за възкресението и Страшния съд,който ще продължи хилядолетия.Хората ще застанат пред Господа на световете голи ,ще ги обжарва слънцето,което после ще угасне.Аллах ще ги разпитва поотделно и ще мери техните постъпки,не ще пропусне нито добро,нито лошо,дори да е с тежест и на прашинка.И на всеки ще връчи книга за делата му-който я получи в десницата,той е вършил праведни дела,а в левицата-тези са обитателите на Огъня.После ще тръгнат по моста Сират,тънък като косъм,остър като меч,който минава над Ада и води към Рая.Тогава Мухаммад ще се застъпи за общността.Останалите,обременени от своите грехове,ще изпаднат в пламъците на бездната.

   Адът,който е подвижен,в Корана се нарича "Огъня" или "Геената" (джаханнам) и обхваща седем кръга,в последния от които се намира дървото Зокум (цветовете му са главите на сатаните),котел с кипяща смола и бездънен кладенец.

   Над Рая ("градина",джанна) хвърля сянка дървото Лотос,сред дарените с неговата благодат ще текат реки,а отделните градини ще плават по морета,които се разливат над небесата.За праведниците ще има прохлада и храна,каквато пожелаят,и всякакви плодове,и ще утоляват жаждата си от извори с кристална вода,от реки с мляко,мед и вино,което не помътва разума и не поражда празнословия.Тези наслади само приличат на земните радости,но са недостижими за човешкото въображение (Над Градините се извисява Тронът на Аллах).

   Между Ада и Рая се намира пазено от ангели пространство,наречено в Корана "Стените".Там стоят хора,които все още не са влезли в Рая,защото са извършили колкото добри дела,толкова и грехове.По волята на Аллах те предстои да се присъединят към обитателите на небесните Градини,когато и ще изчезне необходимостта от съществуването на това временно обиталище.

   От казаното дотук става ясно,че в призива към добро с цел да се регулират човешките взаимоотношения и да се предотврати развалата,както и в представата си за Съдния ден и отвъдния живот Ислямът не се различава особено от останалите религии.В действителност той идва,за да потвърди истината в техните послания.  

Цветан Теофанов,Превод на Свещения Коран.

*
hits counter