► Бален ларп


Тази страница ще ви представи
Пролетния бал на дон Делгадо,
състоял се на
17.04.2010 г. край София.


Художник: Mellindor


Балният ларп беше едновременно забавление в ренесансов стил и ролева игра.
Играчите трябваше да разплетат интригата на една история
за любов, отмъщение, демони и, разбира се, убийства.


Действието се развиваше в пищна зала, където участниците можаха за няколко часа
да се потопят в една прекрасна и тайнствена атмосфера.


 



Играта започва с една мистериозна покана,
получена по пощата (всъщност e-mail),
която беше придружена от две уж подслушани истории.

 
 


Въведение І: Гробарят


Сполай ти, любезна гусдарке, за щедрата жълтица. Мъдро си сторила, задето ме питаш, че сал мойта побеляла брада остала е да помни що се случва из нашего града отподир десет, двайсет, че и пейсет годин назаде. Зная аз тая история, зная и тогова, за който ме разпитваш. Поканил тей, викаш, на бал? Не е чиста таз работа, помни ми думата. Ей що народ съм заровил, все с тез двете ръце – защото знай, че аз тоя занаят, гробарския, от малък го върша зер – ала нивгаш не съм съгрешавал против законите божии. Сигур затуй по-ясно видят старческите ми очи, ако и да съм полусляп вече, как дяволът пръста си в тая история въвира.

Ала прощавай ми старческото бръщолевене, любезна ми господарке, аз виждам, знатна дама си ти, не мож дълго слуша някой си прошляк. Веднага ще ти скажа каквото си рекла да научиш.

Имало веднаж у нашего града един дон беден, ала от знатен произход, що се с някаква девойка страстно залюбил. Петнайсе ли годин оттогази, шеснайсе ли, и у мене поменът не е тъй ясен, както нявга, ала толко ще да е. Силно любил донът свойта дама, ала сърце изменчиво имала тя, както се и видяло отподир. А остави туй, но и от богато семейство тя произходяла. Неин татко, както навярно ще да знаете, бил самият кмет на града, господар наш и до днеска. Той е, да ме прощавате за силните думи, честолюбив человек, и не можел да търпи едничката му щерка да пристане на голтак някакъв, та провел некои разговори с известний банкер, що и сега е първи данъкоплатец, да сгоди неговия син за свойта дъщеря, и тъй двете силни семейства още да укрепнат свойте две състояния. Пари и власт – кому се не ще такова благо? Та строга бащина повеля към щерка си тоз кмет отправил, да прави, струва, ала да прекъсне тя всякви връзки със голтака. Изпървом плакала девойката, тръшкала се и се молила, но...

...дошел при нея годеникът,
атлазни рокли й донесъл,
със скъпи дарове обсипал,
със скъпоценности накичил.
И ахнала оназ ми фльорца,
та контила се много време.
Подучвана от свойта дойка,
любовния обет зарязла
набързо сватбата стъкмили
за другия се тя венчала.

А туй като дочул младежът,
що още страстно я обичал,
във ярост кипнал и заклел се:
тогоз лъстив мазник да хване,
па за ревера да го стисне
и на дуел да го покани.
Че тъй си влюбеният мислел –
излъгаха те мойто птиче,
невинна я в кафез плениха,
насила другом ще я дават.
Отишел той, запасал меча,
катбуреносен облак мрачен,
със свой приятел секундантин
банкерский син в дуел да бори.

Такива нравите тогава –
а и до днес така остават,
че щом си с кръв на благородник,
предизвикателство такова
не можеш току-тъй отхвърли.
Ала и друго има – знаеш,
такъв законът досега е,
дуелите са забранени
под страх от тежко наказание.
Но не помислил – луда младост!
На място тихо и потайно
и със другари – секунданти,
се двамата младежи сбили.
Синът банкерски бързо паднал
и нямал време да помоли
за милост даже – с яд съсечен,
издъхнал той със смъртна рана.
С ей тез ръце съм го погребал.
Напет и бляскав бе младежът,
от сой, и знатен, благороден –
без време тъй да си отиде!

Нататък ще разкажа кратко,
че старческият глас запада
от тези спомени нерадни.
Предал се младият убиец 
и стражата го във килия
студена хвърлили да чака
присъдата си. Съдията,
мъж честен, бързо го осъдил
града веднага да напусне
и във изгнание да бъде –
за цял живот. Да не припарва
не бивало младежът вече
във границите на града ни,
в противен случай го очаква
да го постигне смъртна казън.

Ала богатият родител –
бащата на младежа знатен
за отмъщение роптаел.
Във сговор с кмета и жена му
с пари подкупил командира
на стражата; а дамаджана
със вино дал на тъмничаря.
В потаен час, във късна доба
нахълтали двамина с маски
в оназ килия, във която
будувал младият убиец.
Аз зная най-добре, защото
посред нощта ги спуснах в гроба:
разбрал, че смърт са му скроили,
младежът люто се сражавал
със меча, грабнат от ръцете
на пратените му убийци.

Отворена била вратата
и вино пиел тъмничарят,
та лесно младият избягал –
наметнал парцалива дреха
и с меч, по който кръв се стича.

Никой не знае къде отишъл младият човек. Някои разправят, че се прославил в битка, а други – че се замогнал с търговия. А кой го знай, може и с пиратство да е забогатял.

Тука тая история полека-лека се позабрави. Кметът си кметува, жена му все тъй дава приеми, банкерът е най-богат измежду всинца околовръст, а кметската щерка много скоро след бягството на бившия си възлюблен взела, че се почувствала много самотна, та пристанала на онзи негов приятел, дето бил секундантин на злополучния дуел.

И какво мислите? Подир десет годин някогашното момче, понастоящем мъж в разцвета на силите си, сега се завръща и кани всите люде от висшето общество нашего града на бал. Не е чиста тая работа, любезна гусдарке, помни ми думата! Не му е чиста работата и лоши работи имат да стават. Ако не ти е невъзможно, недей ходи там, че бог знай какво е намислил тогоз...


 


Въведение ІІ: Съдията

 

Здравейте, госпожо, здравейте! С право идвате при мен да питате за тези неща - нали съм съдия по тези земи, та нищо важно не минава покрай мен току-тъй! Дон Делгадо? Да, познавам го, от малък още. Добро момче, възпитано, начетено. Майка му и баща му умряха когато беше още млад и оттогава сам-самин се справя с имота и ратаите си. Добре, че умен и добър излезе, не се разхаймани като други младежи тия дни! Работеше, управляваше си имението, нищо, че не печелеше много. Всички много го обичаха - и простите хора, и благородните люде.

 Едничък лош късмет извади той, че се залюби с щерката на кмета. Казвах му аз, че от туй нищо добро няма да излезе, но то младо слуша ли? Не беше той за тая ми ти госпожица! Вярно, знатен род имаше, на племенника на краля трети братовчед се падаше, ала... род пари не дава.

 А, аз и родителите на неговата възлюбена познавам. Уж горди хора, уважавани, ала за една торба пари щерка си продадоха! Пък то пустото му девойче и то не можа да изтрае да се позамогне Делгадо, та да й поиска ръката подобаващо. Веднага скочи в ръцете на оногова, на банкерския син! Така му се падаше на измамника!

 Леле, какви ги говоря! Това вино, дето ми го донесохте, госпожо, така ми обърка езика, че се забравям! Лошо стори Делгадо, че уби момчето, то е ясно! Туй не е хубаво, дуелите са забранени тъдява и като го хванаха, право пред мене го докараха за съд. Горкото момче! Много го обичах, видите ли, пък и на родителите му бях приятел като бяха живи. Спестих му въжето, по човешки се отнесох. "Тая нощ, му казах, ще те водят в затвора, а утре да си взимаш една торба и дим да те няма. Едничък син беше онзи на банкера и лют е бащниният гняв! Най-добре и от кралството се изпарявай, иди в Светите земи да се биеш, там и слава има, и съкровища. И момичето ще забравиш, ще видиш."

 Ядоса се Делгадо, настоя, че бил в правото си да убие банкерския син заради срама, с който го покрил. Ала как да му обясня, че което е право невинаги е закон? Повторих му, че на идния ден стражата ще го изпроводи извън града и си рекох, че всичко е приключило.

 А пък тя каква стана! На сутринта чух, че в килията му влезли двама души и се опитали да го убият. Горкото момче! Как е станало не ми го побира умът, та нали шефът на Гилдията на убийците беше личен приятел на баща му? Заедно на лов ходеха, гостуваха си всяко лято... даже помагаше на Делгадо, когато остана сам на света! Ала сигурно Банкера и Кмета имат пръст в тая работа. Щях да ги питам, видите ли, ала на стари години паметта ми не е така добра, както преди. Пък и дарение направиха, да си постегнем съдилището - как да се разправям с тях при тоя случай?

 Та, за Делгадо ми беше думата. Заколил убийците, дето трябвало да му видят сметката и избягал нанякъде. Чувах от време на време, че го виждали из Светите земи, а веднъж даже до мен стигнаха слухове, че бил умрял.

 Ала ето на, лъжливи били. Всеки знае вече, че дон Делгадо се завръща, пречистен и разкаян. Позлатил, казват, банкера и кмета заради греховете си и всички му простили. За вината му отпреди толкова години вече никой не се и сеща.

 Та, ако ви е поканил на бала, госпожо, идете! Нищо страшно няма, и нищо подозрително, каквото ще да говори оня слабоумник гробарят. Цялата околия ще бъде на тоя бал, най-знатните люде, а чувам, че донът бил поканил и някакви артисти да ни забавляват. Това ще бъде събитието на годината, помнете ми думата!


Илюстрация: Cindy Nyan






Играчите трябваше да изберат роли измежду споменатите в някоя от историите - или сами да си съставят персонаж, който подхожда на така описания сетинг.

Те се справиха отлично и изглеждаха великолепно в своята роля.
Представяме ви някои от снимките, заснети от Bodwen и Sed, като ги придружаваме с кратки бележки. Играчите ще представяме като персонажите, чиято роля те са изиграли.

Отдясно на снимката виждате някои от прекрасните дами на бала, включително някогашната годеница на споменатия Делгадо, нейната майка - доня Алкалде, вдовица на кмета, и 15-годишната дъщеря, която сама вече се оглежда за подходящ жених.
 


Балът има и други знатни посетители - например един пратеник на Кралската прокуратура, дошъл под прикритие и може би по работа.

Вдясно от него е седнал солиден представител на Търговската гилдия, който би желал да проучи слуховете за богатството на дона с оглед на евентуалните бизнес аспекти на едно бъдещо сътрудничество.
 
 

Вижте и един сериозен господин: аристократ, братовчед на самия крал и изтъкнат сановник с важни административни функции. Той е тук, за да изрази своето задоволство от завръщането на Делгадо, но и за да го поразпита за това-онова.
Учтивостта си е учтивост, но държавният интерес е на първо място.
 


А ето го и самият дон Делгадо, който поздравява своята стара познайница и някогашна годеница и свитата й.

Забележете как се усмихва.
Не смятате ли, че крои нещо?
Дали е така, ще узнаем по-нататък.
 
 

Междувременно гостите биват посрещани от самия Делгадо.
 
 

На бала те могат да се насладят на великолепната трапеза,...
 


...да обменят светски клюки,...
 
 

...да пофлиртуват...
 
 

...или просто да се отдадат на аристократична и пленителна меланхолия.
 


Ала идиличната атмосфера на това бляскаво събиране е нарушена.

Един от гостите се явява с различна, при това някак зловеща маска. Той не продумва и дума, но със странни жестове като че ли се опитва нещо да каже на другите.
Нещо се случва. Нима е ням? Може би е попрекалил с алкохола?

Придружава го една дама, за която се узнава, че е сред приближените на дон Делгадо...
 
 

...които впрочем, макар поотделно да изглеждат твърде елегантни, заедно са някак странна пасмина...


 
 

...И нещо май се наговарят.
 
 

По-късно и самата доня Алкалде се явява с особената маска и лишена от дар слово. Навсякъде, където срещне дон Делгадо, достопочтената доня като че ли напира да го удуши със старческите си ръце. Донът се отмества от пътя й и със снизходителна усмивка коментира отлежалото вино, което явно зле е повлияло някои от гостите.

Но други също се явяват със зловещата маска... И все така безмълвно, ала яростно те сочат към дона...
 


...който, видно без да се тревожи, се забавлява пред очите на всички...
 


...а изобличителните знаци от хората с бели маски посреща с неуместно веселие.
 


Докато представителите на властта се опитват да изяснят какво се случва и каква е ролята на загадъчния дон в него...
 


...отделни гости провеждат свое собствено разследване, като разговарят с неговите приближени,...
 
 

...с други гости, които като че ли поназнайват нещо...
 
 

...или дори със самия дон.
 



И сякаш за да се надсмее над всички, донът поднася поредната си изненада - поставя пиеса!

Пиесата описва събитията отпреди петнадесет години, като хвърля скандална светлина върху някои от тях.

Текста на пиесата можете да изтеглите оттук.

Автори:
- gadina_prokleta (сценарий, текст и редакция);
- Mellindor (кукли, декори, текст на сцена ІІ).


Видео с допълнения текст, на пиесата, както беше изпълнена на Таласъмия 2013: тук






Пиесата разбунва духовете.
Дамите от кметското семейство демонстративно напускат залата, а вдовицата на съдията плисва чашата си в лицето на дона.



 


Пратеникът на краля открива своите карти и като се позовава на властта, която му е дадена, поставя на Делгадо ултиматум веднага да обясни какво се случва тук, под страх от затвор и може би палач.

...Малко по-късно обаче кралският братовчед е смълчан и с бяла маска, изпод която очите му хвърлят мълнии.
 


И ето че и Делгадо разкрива своите карти.
Оказва се, че неговите спътници са въоръжени! Един от тях затръшва вратите на залата, където гостите остават пленени...



 


...и донът излага своите безумни условия за възмездие.
Той предизвиква своите гости на шахматна партия, от която зависи животът и свободата им.

Ако излъченият от тях представител загуби... Делгадо ще получи своето отмъщение над елита на града.
Залогът, от друга страна, е донът да се откаже от мъст и да се предаде на правосъдието.

Негов опонент се престрашава да бъде представителят на Кралската прокуратура - който всъщност се оказва дама!

 
 

Делгадо нарежда шахматната дъска, като кой знае защо иска всеки от гостите, който не носи бяла маска, да надпише името си в основата на някоя от белите фигури, отредени на неговия опонент.

Другото му странно желание е неговата бивша годеница да бъде надписана на бялата царица.

За себе си Делгадо оставя черните фигури.
 


Не след дълго цялата ужасна истина се разкрива!
Всеки път, когато фигура, надписана с нечие име, бива взета от Делгадо, един от тримата му зловещи спътници демостративно убива носителя на името, и минути по-късно последният се завръща в залата... безмълвен и с бяла маска.

Залата се изпълва с бели маски...

...С призраци.

 


Кулминацията настъпва, когато в опита си да запази повече от своите фигури и така да спаси невинни хора от смърт, пратеничката на Кралската прокуратура пропуска да съзре черния офицер, който дебне нейната царица.

Със сатанински смях Делгадо изземва пистолета на своя спътник Азазело, прави своя ход с офицера... и безжалостно прострелва своята бивша годеница право между очите.

Оттам нататък партията шах тръгва по най-зловещия уклон надолу.
Всеки шах е дамоклев меч над главата на опонента, но и на всеки присъстващ в залата.
 


Спасението идва неочаквано.
Оказа се, че няколко млади дами са намерили дневника на дон Делгадо, а в него, освен някои зловещи намеци, е поместено указание и къде да бъде намерен един много особен... договор.
 


С разкодирането на дневника и намирането на договора Делгадо бива разобличен. Тълпа от жени - живи и мъртви, се нахвърлят върху му и го удушават с голи ръце.

През това време демоничните му спътници, които са извършили безброй злини в негово име, с тънка усмивка само наблюдават смъртта му.

 
 

А сетне изчезват...

...ала...

...едва ли с празни ръце.
 





Организационен екип
Mellindor
Sa'amfira (Шу)
gadina_prokleta


Фотографи
Sed
Bodwen