за Кюстендил

Кюстендил
Герб на Кюстендил
Кюстендил (България)
Red pog.png
Кюстендил
42.283, 22.683 (G)
Общи данни
Население 50 342 (ГРАО, 2010-12-15)*
44 532 (към 01.02.2011)[1] (НСИ)
Землище 18,72 km²
Надм. височина 527 m
Пощ. код 2500
Тел. код 078
МПС код КН (Кн)
ЕКАТТЕ 41112
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(СДС, Атака, ДСБ, …)
Адрес община

Кюстендил


Кюстендѝл е град в Югозападна България. Областен център на Област Кюстендил и административен център на Община Кюстендил. Намира се в близост до границата с Република Македония и с Република Сърбия. Балнеоложки и туристически център с национално и международно значение, археологически и архитектурен резерват, изходен пункт за туризъм и ски-спорт в планината Осогово.

Според преброяването през 2011 година, населението на Кюстендил е 44 532 жители.

География

Кюстендил е разположен в южната част на Кюстендилската котловина, в подножието на планината Осогово, на 527 метра надморска височина, по двата бряга на река Банщица, десен приток на река Струма. Южно от града се издига хълмът "Хисарлъка" - североизточно разклонение на Осогово. Разстоянието от Кюстендил до столицата София е 86 км, до границата с Република Македония е 22 км, до границата с Република Сърбия - около 30 км. Градът е важен шосен възел на пътя София - Скопие и ж.п.гара на линията София - Перник - Гюешево. През Кюстендил минава паневропейски транспортен коридор 8 (Вльора - Тирана - Скопие - София - Бургас - Азия).

През Кюстендил протичат две маловодни реки - Банщица и нейния приток - Колушка, като коритото на втората е изцяло покрито. На територията на града бликат множество топли минерални извори с лечебни свойства. Те са съсредоточени в разлома, разделящ планината Осогово от Кюстендилската котловина в една ивица дълга около 1 км и широка 200-250 м. Изворите (40 на брой) са каптирани в общ резервоар. Дебитът им е 35 л/сек. Минералната вода при каптажа е с температура 74° С - една от най-горещите в страната. Тя е бистра, безцветна със силен мирис на сероводород. Притежава доказани лечебни свойства за определен род заболявания. Кюстендилските минерални извори са благоприятни за лечение на дихателните пътища, на опорно-двигателния апарат и гинекологични заболявания. По своя химичен състав те са: хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви с алкална реакция.

Кюстендил е център на земеделски район с вековни традиции в областта на овощарството, поради което градът и околностите му са известни като “овощната градина на България”.

Множеството минерални извори в съчетание с умерения климат, прекрасната природа и богатото културно-историческо наследство са благоприятни предпоставки за развитие на различни форми на туризъм.

Климат 

Кюстендил попада в зона на преходно континентален климат със средиземноморско влияние (главно по течението на река Струма). Средногодишната температура е 11,2°С, при средна температура през януари -0,8°С, а през юли : 21,8°С. Лятото е топло и продължително, зимата е къса и мека до не много студена (само 30 дни с температура на въздуха 0°С), пролетта настъпва рано и устойчиво се задържа след първите дни на март, а есента е продължителна, топла и слънчева, като се задържа устойчиво докъм края на ноември. Валежите са умерено изразени - средногодишно 624 мм, като снежната покривка се задържа средно 42,1 дни през зимата. Поради умерено изразената облачност (средногодишно 55%) и слаба мъгливост (средно 22 дни през годината) продължителността на слънцегреенето е значителна - около 2200 часа годишно. Влажността на въздуха е умерено изразена, ветровитоста слаба. Температурният режим се характеризира с някои особености. Зимно време се наблюдават денонощни температурни инверсии, а през лятото в резултат на прегряване на атмосферния въздух максималните дневни температури са покачват до 35-37°С. През зимните и пролетните месеци в града се появява топлия и поривист вятър “фьон”, който предизвиква рязко затопляне на времето.

Религии

Кюстендил принадлежи в църковно-административно отношение днес към Софийска епархия. Градът е център на Архиерейско наместничество и на Кюстендилската духовна околия. В миналото Кюстендил е бил седалище на Кюстендилската епархия, като последната е закрита през 1884 година.

Преобладаващата част от градското население изповядва днес източното православие; има няколко християнски деноминации, свързани с протестантството, както и малка еврейска общност. През време османското владичество Кюстендил е имал предимно турско население, изповядващо исляма, но от многобройните джамии от това време, сега са запазени само две. Днес в града има действащи само християнски храмове.

История

Кюстендил е един от най-древните български градове. Градът има осемхилядна история на поселищния живот и повече от 1900-годишна градска традиция. В историята е известен с имената Пауталия, Улпия Пауталия, Пауталия Аврелий, Велбъжд, Константинова баня, Ълъджа, Баня, Коласия, Кюстендил.

Античност

Крепостта "Хисарлъка"

Присъствието на траките в Кюстендилската котловина датира от края на бронзовата епоха (втората половина на |II хилядолетие пр.н.е. Района се населява от тракийските племена пеони, агриани, дентелети и др. По името на най-голямото от тях цялата област се нарича Дентелетика. През V - IV век пр. н. е. привлечени от лековитите минерални извори траките основават селище.

След падането на Тракия под римска власт (45 г. от н.е.) римляните превръщат селището във важен търговски център и известен балнеологичен курорт, който наричат Пауталия (на лат. Pautalia). Пауталия е град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на обширна територия. По времето на император Марк Улпий Траян (98-117) през 106 г. от н.е. Пауталия получава градски права и добавя към името си представката "Улпия" (на лат. Ulpia Pautalia) . През периода от времето на император Антонин Пий (138-161) до император Каракала (198-217) градът сече собствени монети, които са богат източник на информация за градския живот.

След Миланския едикт от 313 г. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия — диоцез на Пауталийската епископия.

През IV век след зачестили набези на варварски племена е изградена крепостта на Хисарлъка, преустроена по време на византийския император Юстиниан I (527-565), тя е използвана до 15 век. Не е известно дали града пода под набезите на готи, авари, вестготи или славяни. След 553 г. името Пауталия не се среща.

Средновековие

Писмени сведения за града през време на Първата българска дьржава (VII-XI в.) не са запазени. Не е известно кога Велбъжд е присъединен към новооснованата българска държава, но вероятно това става по време на царуването на хановете хан Кардам (777-802) или Крум (803-814). През IX в. Велбъжд е вече български град, като след покръстването, при княз Борис I (852-89), се превръща във важен епископски център на Българската православна църква и остава такъв през цялото съществуване на Първата българска държава. Към края на X и нач. на XI в. Велбъжд се намира в границите на Самуиловата държава. Между изброените в апсидата на Преспанската базилика епископски тронове, подчинени на Българската патриаршия в Преспа, е и епископският трон на Велбъжд.

През 1018 г. българската държава пада под византийска власт и Велбъжд е включен в пределите на Византийската империя. В дадената от император Василий II Българоубиец (976 – 1025) грамота, където се потвърждават привилегиите на заварените от времето на царете Петър І(927-969), и Самуил (997 - 1014) български епископства, е споменат и епископът на Велбъжд, в чието подчинение освен самия град Велбъжд се числят още укрепените градове Сътеска, Германея, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог. Велбъжд по това време е важен духовен център. В епископските списъци от времето на император Алексий I Комнин (1081-1118) велбъждският епископ е споменат на трето място преди средецкия.


През 1204 г., при управлението на крал Калоян (1197-1207) Велбъжд е превзет от българската войска и отново става част от българската държава. И през този период градът продължава да е един от важните административно-стопански и епископски центрове. По това време той принадлежи към Прилепската или към Скопската хора (според Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II (1218-1241) от 1230 г.). За известен период от време, през царуването на цар Михаил II Асен (1246-1257), когато много родопски крепости и цяла Македония са завоювани от никейския император Теодор II Ласкарис (1254-1258), Велбъжд става пограничен град на българската държава. След смъртта на цар Иван Асен II и настъпилия временен упадък на българската държава Велбъжд за известно време е присъединен към Византийската империя от император Йоан III Дука Ватаций (1222-1254). През време на Втората българска държава Велбъжд се радва на голям икономически разцвет. В околностите му и по склоновете на планината Осогово се експлоатират различни рудни находища — главно за добиване на цветни метали и желязо. Значението на Велбъжд като духовен център е подчертано и от римския папа Инокентий III (1198 - 1216). Чрез своя легат, представител на апостолическата църква в България, той изпраща палиум на епископите Анастасий Велбъждски, Сава Преславски и на търновския архиепископ Василий Търновски.

Възползвайки се от неизгодното вътрешно и външно положение на България в началото на XIV в., сръбският крал Стефан II Милутин (1282–1321) нахлува по долините на реките Вардар и Струма и завладява Велбъжд, който за дълги години попада под сръбска власт и влияние. На 28 юли 1330 г., в битката при Велбъжд между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330) и войската на сръбското кралство Рашка, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански (1321-1331) българите претърпяват тежко поражение, а българския цар е тежко ранен и три дни по късно умира.

Към средата на XIV в. в Югозападна България се формира ново държавно образувание с център Велъбжд начело с фамилията на Деяновци (Драгаши). Родоначалник на Деяновци е севастократор и деспот Деян Драгаш. Владенията на неговите синове Йоан Драгаш и Константин Драгаш се простират между реките Вардар и Струма, а за столица е избран главният град на областта Велбъжд. При Константин Драгаш деспотството има голямо териториално разширение, но изпада във зависимост от Османската империя. Деспот Константин Драгаш загива заедно с Крали Марко /също османски васал/, сражавайки се на страната на Баязид I в битката при Ровине срещу влашкия владетел Мирчо Стари през 1395 година. Последен владетел на Велбъжд е Юсуф (или Стефан), вероятно помюсюлманчен син на Константин Драгаш. По името на Константин Драгаш след покоряването му от османските турци градът е наречен Кюстендил според практиката на османските завоеватели да назовават завладените градове по името на последния християнски владетел.

В Османската империя


След завладяването на Балканския полуостров, Кюстендил става административен център на Кюстендилския санджак, най-големият в провинция Румелия, който включва 14 каази (околии) : Кюстендилска, Радомирска, Дупнишка, Петричка, Мелнишка, Дойранска, Тиквешка, Велешка, Струмишка, Радовишка, Щипска, Кратовска, Враняшка и Кривопаланска.

Християнското население на Кюстендил е прогонено в околните села, избито и помохамеданчено. На негово място в града се заселват 60 турски семейства от гр.Кония, Мала Азия. Името Велбъжд се заменя с Константин-илли (Константинова земя) по името на последния му християнски владетел Константин Драгаш, което преминава в Кюстендил. Завладяването на града от османските турци води до бързия му упадък и за столетия напред той се превръща в провинциален османски град с преобладаващо турско население и ориенталски облик.

На два пъти градът вижда християнски войски. През март 1690 г. австрийският воeначалник Антонио Валерио Жич с войскови отряд от 2000 пехотинци и 100 конници прониква в района, разбива турците и превзема града. 46 години по късно - през 1737 г. друг австрийски отряд от 100 конници прониква до близкото кюстендилско село Перивол (сега Драговищица), разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля.

Възраждан

През Възраждането градът започва бързо да се развива и разраства, като една от причините за това е нарастване броя на християнското българско население. През 30-те години на 19 век от тук минава френският геолог Ами Буе, който описва Костендил като многолюден град с 5000 - 6000 жители българи и мюсюлмани. Има доста джамии, една часовникова кула и голям брой дюкяни, като преобладават оръженйниците и ковачниците. Има няколко бани с минерална вода

Започва строителство на нови църкви: "Успение Богородично" (1816), "Свети Мина" (1859), "Свети Димитър" (1866). Открива се килийно училище (1821), впоследствие взаимно училище (1849), основава се първото в района читалище (1869). Жителите на града вземат дейно участие в църковно-националната борба. В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода, една от малкото жени-войводи в българската история. През 1872 г. учителят Тодор Пеев основава таен революционен комитет. Кюстендил е освободен от руските войски на 29 януари 1878 г. (по нов стил).

Нова история

След Освобождението Кюстендил става един от значимите градски центрове на Югозападна България. През 1909 година е свързан с железопътна линия със София. В началото на ХХ век Кюстендил е провинциален промишлен и търговски център с развита лека и хранително-вкусова промишленост и овощарство. Градът се утвърждава и като курорт.

При избухването на Балканската война през 1912 година сто тридесет и двама души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В годините на Народната република в Кюстендил са построени големи индустриални предприятия като Кондензаторен завод, Оптикомеханичен завод, Трансформаторен завод, Завод за кухненско оборудване, Обувен завод, Винпром, Консервена фабрика, Завод за прежди и др. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси "Запад", "Румяна войвода", "Герена", "Бузлуджа".

Политика

Последните местни избори през 2007 година са спечелини от Петър Паунов. Съотношението след изборите в общинския съвет е както следва:

  • Коалиция "Кюстендил" (СДС, ДСБ, Земеделски Народен Съюз, Демократическа партия, Движение Гергьовден, ССД) - 8 съветници;
  • БСП - 8 съветници;
  • ГЕРБ - 6 съветници;
  • Коалиция "Обединени за Община Кюстендил" (НДСВ, ВМРО – БНД) - 4 съветници;
  • Коалиция "Инициатива за Кюстендил - ОСОГОВО"("Българска партия Либерали", "Граждански Съюз за Нова България") - 2 съветници;
  • Атака - 2 съветници;
  • Коалиция "За моя град" ("Новото време", "Български Демократичен Съюз "Радикали", "Съюз на патриотичните сили "Защита") - 2 съветници; и
  • 1 независим общински съветник, издигнат от инициативен комитет.
 
Comments