Ароматерапия

ДОБРЕ ДОШЛИ В СВЕТА НА АРОМАТЕРАПИЯТА

" Тя първо се къпе и облива тялото си

с нежни благоуханни масла и амброзия,

Ветровете, парфюмирани, носят дъх на балсам

По небето, по земята и навсякъде във въздуха."

                                               Омир  

 

 

ЩО Е АРОМАТЕРАПИЯ






    Уханията успокояват, стимулират и ни омагьосват. Те действат върху тялото, душата и сетивата и внасят хармония и чувственост в нашия живот.
 
    Въпреки петхилядната си предистория едва през последните 20-30 години "ароматерапията" заема подобаващото й се място посредством възраждането на древната и могъща комбинация от етерични масла и масаж.
    Древните цивилизации използвали ароматичните масла в религиозни церемонии и за лечение.
    Древните гърци отделяли специални грижи за физическата си красота:  гимнастически упражнения, масажи,водни процедури, козметични средства. Стройното и атлетично тяло било естетически идеал на епохата. Считало се е, че външно красивият човек притежава и богата духовност. Хипократ, който се смята за баща на медицината, в своите трудове препоръчва за поддържане на здравето и красотата свеж въздух, разумно хранене, масажи, ароматни вани, кадене с благовонни растения. Той е автор и на много рецепти за поддържане на кожата и забавяне появата на следите на времето. Древногръцките красавици криели в косите си козя мас, омесена с екстракт от жасмин. Горещината разтапяла маста и благоуханната течност се стичала по косите, лицето и раменете им, изпускайки жасминов аромат.

        Достигналите до наши дни останки на римски терми са свидетелство, че те са били важна част от всекидневието и културата и на древните римляни. Наричали ги терми, защото ги строяли до извори с гореща минерална вода. И до ден днешен никой не е успял да ги задмине в умението да строят минерални бани. Къпането и грижите за красотата при тях били издигнати в култ. Облицовани с мрамор, с красиви мозайки по стените, със зали за обливане със студена, топла и гореща вода, басейни с минерална вода, стаи за по отмора, зали за спорт – римските терми били своеобразни клубове, в които посетителите се посвещавали на грижи за тялото си, пречиствали духа си и отморявали ума си. Приятен завършек на водните процедури били масажите с благовонни масла. В термите също така се предлагали храна и вино, водели се разговори и се обсъждали важни политически въпроси – с една дума, тези места били активни социални средища.

        Римлянките не пестели времето за грижи за себе си. Широко използвано козметично средство от тази епоха било магарешкото мляко. Жената на Нерон, Попея, ежедневно вземала вана с това мляко. Дори когато предприемала пътуване, я следвало стадо от женски животни. А преди нея гръцката хетера Фрина измислила крем против бръчки, което също било на основа на магарешко мляко. Клеопатра добавяла във ваната с  магарешко мляко смес от аромати, за да запази кожата си млада и хубава и омагьосвала мъжете с ухание на роза.

    В Египет са използвали кедър и смирна за балсамиране. Египтяните използвали парфюмите и за духовно просветление.
    В Китай използването на билки и ароматни вещества в медицината е документирано в текстове, датиращи от 2 хиляди години преди новата ера.
    Древната индийска наука за природна медицина Аюрведа прилага масла и смеси през последните 6 столетия.
   

    Повечето лекарствени субстанции ползвани от древните лечители са съдържали етерични масла. За облекчаване на раждането са влагали карамфилово масло, за здраво тяло – лимон, сандал, хвойна, за здрав дух – тамян, мира и т.н.

    В древен Вавилон ароматни масла са добавяли дори в строителните материали, от които са строили храмове. Ползвали са лимоново, кедрово и масло от мира, като така са обезпечавали дезинфекцията на вътрешността на храма.

    Благовонията били символ на богатство и скъп подарък. Например тамянът се ценял колкото златото. Той се ползвал широко в религиозните служби. Тамянът е растителна смола. Извличането на аромат от него ставало чрез изгаряне върху жар. От тая процедура се е родило името на парфюмерията „per fumum“ – от латински „чрез дим“.

    Ценни сведения за лечебните свойства на етеричните масла са достигнали до нас от знаменити учени от древността като Гален, Плутарх, Анакреон, Диоскорид. Трудовете им станали основа на европейската медицина и фармакология и съдържат множество описания на етерични масла с техните лечебни свойства. Например Диоскорид написва през първи век книгата „Същност на медицината“ в пет тома и не случайно първият том се нарича „Благовония, растителни масла, мазила, растения“.С падането на Римската империя използването на етерични масла в Европа се прекратило за столетия.

    В Индия, Kитай, Япония и арабските държави ползването на ароматните масла се развивало по собствен път. Именно арабите научили отново европейците на изкуството на екстракция на етерични масла. По време на кръстоносните походи това изкуство, заедно със знанията за етеричните масла отново проникнали в Европа.

    В ХVІ век в Германия физиологът от Страсбург – Браунцвайг публикува „Kнига за истинското изкуство на дестилацията“, в която описва 25 различни етерични масла. От ХV до началото на XVІІІ век са получени около 120 вида етерични масла, които намират приложение в медицинската практика и козметиката.
Благодарение на надеждното антимикробно действие етеричните масла се прилагали от векове за борба с инфекциите и епидемиите. Пример за това е английското градче Буклесбери. През ХVІІІ век жителите му се спасили от чумната епидемия защото градът бил център за производство на лавандула и въздухът бил наситен с неговия аромат. Известно е също, че средновековните френски парфюмери от центъра за производство на етерични масла в Грас боледували много рядко от чума, холера или туберкулоза.

    През ХІХ век натуропатията, както в производството, така и в медицината е изместена от химическите производства. Появяват се синтетични двойници на различни природни материали, включително и на етеричните масла. Но техният състав е толкова сложен, че химическото възпроизвеждане на всичките им компоненти ( над 500 ) практически е невъзможно. Произведените синтетични двойници само наподобяват истинските етерични масла.

    Терминът „ароматотерапия“ (дословно – лечение с аромати) е въведен за първи път от френският химик – доктор Рене Гатефос през 1928 година. Гатефос се е занимавал с изследвания на етерични масла за козметични продукти. Но наблюденията му доказали впечатляващите антисептични и лечебни свойства на маслата. През първата световна война той лекувал пациенти във военните болници и получил поразителни резултати при лечение на рани използвайки масло от лайка, тамян и лимон.

През 30-те години на нашето столетие всички прогресивни клиники в Европа започват да прилагат етерични масла при възстановяване на болни след травми, операции или остри патологични процеси. Появяват се многобройни публикации, книги и изследвания свързани с използването на етеричните масла за десетки, болести, между които такива сериозни заболявания като туберкулоза, диабет, рак и др.

В края на 60-те години научните обосновки за лечебния ефект на етеричните масла придобиват по точен релеф тъй като към базовите теории на Хипократ, Гален, Авицена, Хофман, Гатефос, Валне се добавят нови. Например теорията на Букбаер за механизма на белтъчния пренос на ароматите и идеите на руския академик В. Николаевски за приложението на етеричните масла в пулмологията и вредните производства.


    Какво точно представляват етеричните масла? Етеричното масло е това, което дава уханието на розовия цвят или на розмариновата клонка. Представлява течност под формата на малки капчици или сакчета в растенията. Молекулярната структура на етеричните масла прилича на тези на човешките хормони и това обяснява силното им въздействие върху човешкия организъм.

    Използването на етерични масла е наука и изкуство.Тези масла не са мазни , всъщност са силно летливи т.е. изпаряват се бързо. Всяко етерично масло притежава различни свойства и възможности за въздействие. Някои успокояват, други тонизират. Техните упойващи аромати са източник на истинска наслада и удоволствие. Те ни карат да се чувстваме вътрешно по-добре. Следващият път, когато сте тъжни или ядосани, отдайте се на приятното усещане, което доставя мирисът на едно уханно цвете или етерично масло и сами ще се убедите в простата сила на ароматерапията.

    Чудо е, че такава приятна и ефикасна терапия, древна колкото египетските пирамиди е останала скрита и безименна в продължение на почти 5000 години. Тук става въпрос за холистичен подход, при който не се използват токсични или силни лекарства и следователно няма нежелани странични действия.

    Ароматерапията е внимателна мануална терапия, чиято цел е да намали ефектите на стреса и да възстанови нарушеното равновесие между ума, тялото и душата.  Ароматерапията действа успоредно със силите на природата, а не срещу тях - затова е в състояние да доведе до истинско излекуване и в никакъв случай не е някаква форма на медицината, която потиска симптомите.

    Етеричните масла са динамични в много отношения. Те влизат в тялото, оказват своето действие  и го напускат по един лек и неангажиращ начин. Въпреки че не престояват в организма пов

ече от 3-4 часа, те отключват оздравителен процес, който може да продължи с дни или седмици. Те действат на няколко нива едновременно, като оказват влияние върху органи, функции, клетки и фина енергия. Оказва се цялостно въздействие върху организма, а не се лекува отделната болест; атакуват се причините, а не симптомите и често се спира развитието на болестта още в зародиша й, т.е ароматерапията е превантивна.
    Поради холистичния характер на ароматерапията в известен смисъл не е толкова важно от какво точно се оплаквате - все едно, ароматерапията може да ви помогне.     Ароматерапията оказва значителен ефект п
ри банални смущения, свързани със стрес, ПМС, депресия, безсъние, болки, смущения в храносмилането, инфекции, мигрени, кожни проблеми. Има ефект както при остри, така и при хронични заболявания.

    Ароматерапията се прилага и при деца, но се изисква внимание при деца под 5-годишна възраст.

    Ароматерапията е доста ефикасна по време на бременността и в следродилния период, въпреки че и тук се налага допълнително внимание.

    Всички масла са антисептични и предпазват от бактерии, вируси, гъбички, паразити, алергени и токсини. Те укрепват имунната система, улесняват зарастването на счупени кости, рани и изгаряния. Някои масла разтварят жлъчни камъни, други спомагат за лесно и безболезнено раждане, трети засилват паметта, четвърти прогонват тъгата и т.н. Те представляват идеално оръжие за борба срещу разпространението на вътрешно преносими инфекции.
    Етеричните масла са в изключителна степен универсални и могат да служат за различни цели. Те намират пълноценно приложение в козметичната терапия; като благоухания, повишаващи настроението; за ароматизиране на храни и тютюн; за производство на парфюми и др. Етеричните масла са синергични - те действат в хармония. Много важно правило е смесването на две до пет масла, тъй като действието на сместа е в десетки пъти повече, отколкото на съставните есенции.
    За съжаление с термина ароматерапия много често се злоупотребява с цел  увеличаване продажбите на всякакви продукти, като душ гелове, сапуни, лосиони, кремове, прах за пране, свещи. Фактът, че съдържат етерични масла, не означава, че носят ползата от същинската ароматерапия. Тези продукти винаги съдържат синтетични съставки и есенции, което блокира действието на маслата и на практика надписът ароматерапия на такива продукти не означава нищо. Ароматерапевтичните продукти са съставени само от натурални съставки.