Кирил Василев, 49 год. 

  Преди 20 години бях трансплантиран. От тогава аз водя нормален живот, работя и се чувствувам     пълноценно както в професионалното си развитие, така и в семейството. 

Елена Яворова- 6 г. 

Това е нашата дъщеричка Елена. Благодарение на чернодробната трансплантация направена й преди пет         години, живота ни е отново нормален, изпълнен с веселия смях на нашето здраво и щастливо дете. 

                                Семейство Елена, Диляна и Явор Тодорови 

Малката Александра, заедно със своето семейство, 2 месеца след извършената й трансплантация на черен дроб. Операцията е извършена по повод вродена липса на извън чернодробни жлъчни пътища от екипа на Доц. д- р Л. Спасов- Университетска болница " Лозенец ". Донор на черен дроб е нейната майка.

                                                                                 Стоянка Ананиева 

В моето семейство бъбречните заболявания оставиха  своя отпечатък , да съм съпруга и майка на трансплантирани. Аз познавам болката и радостта им и това ме кара да вярвам ,че животът може да продължи с усмивка.Щастлива съм ,че вече сме членове на WTGF. Целта на световните игри е да бъде показана победата  на човешките умения над безнадеждността и да се популяризира донорството.Нека с общи усилия да дадемшанс на трансплантираните в България да се включат в каузата.

Въпрос:Кой заплаща трансплантациите в България?

Отговор:Бюджетът на Министерство на здравеопазването поема всички разходи за органните трансплантации, което включва както самата операция, така и пред и след трансплантационното лечение.

Въпрос: Гарантирана ли е анонимността на донора?

    Отговор:Информацията за самоличността, медицинските данни и пр. на донорите, е служебна тайна и достъпът до нея е разрешен само по установения нормативен ред. Разкриването, разгласяването или разпространението на такава информация извън този ред се наказва по смисъла чл. 40, ал. 1 от ЗТОТК с глоби от 10 000 до 30 000 лв., доколкото деянието не съставлява престъпление и като такова не води до наказателна отговорност.

     Въпрос: Какво е отношението на религията към донорството?

     Отговор:Всички големи религии по света - източно православие, католицизъм, мюсюлманство, протестанство, юдаизъм и някои клонове на будизма, одобряват и поощряват даряването на органи. Противници на тази идея са хиндуизмът, шинтоизмът, както и някои секти.

     Въпрос: Какво става с тялото на донора след взимането на органите?

Отговор:Според българското законодателство след извършване на експлантацията се предприемат всички необходими мерки за възстановяване външния вид на тялото на починалото лице. Процедурата по вземането се извършва в стерилна операционна, в присъствието на различни специалисти и с изключение на един хирургичен шев външният вид на тялото се запазва.

Въпрос: Каква е разликата между мозъчна смърт и кома?

Отговор: Когато пациентът е в кома, неговият мозък все още се оросява от кръв, достъпът на кислород не е прекратен и това състояние е обратимо. При мозъчната смърт мозъкът не се кръвоснабдява, наблюдава се трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък при налична сърдечна дейност. Сърдечната дейност и дишането могат да бъдат изкуствено поддържани в течение на няколко часа, при което тялото запазва някои от видимите признаци на живот като дишане, топлина и цвят, но мозъкът е безвъзвратно увреден и напрактика човекът е починал.

     Въпрос: Гарантирана ли е сигурността на данните в служебния регистър на ИАТ, отнасяща се за съгласието или несъгласието на всеки български гражданин, изразил волята си пред семейния лекар?

 Отговор: Информацията за волята на лицата, относно съгласие или несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта, е тайна и достъпът до нея е разрешен само по установения нормативен ред. Разкриването, разгласяването или разпространението на такава информация извън този ред се наказва по смисъла чл. 40, ал. 1 от ЗТОТК с глоби от 10 000 до 30 000 лв., доколкото деянието не съставлява престъпление и като такова не води до наказателна отговорност.

Въпрос: Има ли опасност от злоупотреба с вече осигурените органи за трансплантация и има ли опасност по-богатият пациент да “изпревари” по-бедния?

Отговор: Не, разпределението на осигурените органи се извършва изцяло по медицински критерии и тяхното неспазване би могло да доведе до смърт на неподходящо избрания реципиент.

Въпрос: Могат ли непълнолетни да стават донори?

Отговор: Според българското законодателство не се допуска вземане на органи, тъкани и клетки от труп на лице под 18-годишна възраст освен с писменото съгласие на неговите родители, настойник или попечител.

Въпрос: Прави ли се наистина всичко за спасяването на живота на потенциалния донор?

Отговор: Работа и основна отговорност на лекуващите лекари и болницата е да установят и приложат всички възможни методи за лечение, с цел да спасят живота на пациента. Важно е да се знае, че лекарският екип, установяващ смъртта на пациента, няма нищо общо с екипа, който евентуално би участвал във вземането и трансплантирането на органите. Това изключва всякаква вероятност от злоупотреба. Едва след като всички възможни методи за реанимация са били в приложени и след единодушното установяване на мозъчна смърт е възможно да се пристъпи към разглеждане на възможността за донорство.

 Знаете ли, че вероятността някога дя се нуждаете от орган за трансплантация е по- голяма от тази да станете донор на орган.