BG поети и писатели


ПЕСЕН НА ПАРИЧКАТА МИ
Петко славйков

Ах моя царице,

сладка гълъбице,

сирота, горкана,

ти сама остана!


Други ти другари,

коя както свари,

изскочи, отиди

други свят да види.


Твойто мило братче,

сетнето петаче,

сега преди малко,

оплаках го жалко;

и то ма остави,

и тебе забрави.


Сега ти, горчица,

сама си самица;

цяла си сирмия

у празна кисия,

вардиш ти стените,

смишляш дни честити.


От други попарен,

на теб благодарен

за твоята верност

и достопримерност

похвала ти пея:

стихове ти лея:

- Радвай се, парице,

всесилна царице!

Зарад теб, парице,

зарад твойто лице,

що работи стават!


Царства и престоли

зарад тебе шават,

секи теб се моли,

тебе жертви коли.


Господ та не прави,

пак та секи слави:

блажена, честита,

цял та свят почита!


Ти на бой си дребна,

но си най-потребна;

няма си, безгласна,

но и тъй прекрасна;

слаба си, ухилна,

но и пак всесилна!


Вселена поклащаш,

сичко преобращаш,

земята раздигаш

и небето стигаш.


Нищо дарба нямаш,

пак звездите снемаш.

Радвай се, парице,

всесилна царице!


Ти патрици прогласяваш,

ти попове осветяваш,

ти безумни умъдряваш,

ти и старци подмладяваш,

ти и грозни разкрасяваш,

ти си, дет света управляваш!


И какво ти не направяш?


Родения за мотика

поставяш го ти владика,

направяш го и патрика.


Недостойния чрез тебя

висши длъжности обсебя.


Сичко с тeб са лесно върши

и затуй та секи търси.


Женско, мъжко теб обича,

старо, младо, след теб тича.


Мирски бил или духовен,

прост ли, частен ил чиновен,

първо и първо за теб пита,

че тъй длъжност изпълнява:

тебе тачи, теб почита

и на тебе се надява,

ти на сички господар си!


Зарад тебе патриарси

дозволяват, разрешават,

законите изменяват,

тайнствата препродават.


Зарад теб архиереи

пленят света кат злодеи.


За теб хитрите кадии,

както щат, лепят шарии.


Зарад тебе дипломати

работят с лъжи рогати.


Зарад тебе чорбаджии

стават страшни ееджии

и търговците, кярджии,

стават чудни айнаджии.


Зарад тебе и попови

измислеват молби нови.


Зарад тебе говедари

(по брадите докторати)

показват се кат лекари,

от Европа упознати.


Зарад теб са принуждени

и простаци неучени

философи да с'обаждат,

от Европа че дохаждат.


Зарад тебе моми млади

земат старци белобради.


Зарад тебе хубавици

земат мъже хухловци

и ергените вдовици.


Ах, за теб сa унижават

някои вяра да меняват

и родът си да продават,

живот и душа затриват,

само тебе да добиват!


Други са светци приструват,

бога ради се хортуват,

тез са постници показват,

а онези слово сказват,

проповядват, поучават,

само теб да получават.


Други, виж ги, любородни,

безкористни и свободни,

за ученье предстояват

и газети сочиняват -

уж парите не обичат

и за обща полза тичат;

и то сичко, що са трудят,

тебе в джобдже как да гудят.


Други пишат и превеждат,

гладки стихове нареждат,

пишат смешни календари,

трупат лъжи със товари,

се за тебе, о парице,

о всесилная царице!


Източник:  www.slovo.bg

Още: us.archive.org - "Избрани съчинения", Петко Рачев Славейков, 1901 год.

Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата.

 

И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

залага си и жената.

 

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

изяда си и месата.


Източник: www.slovo.bg


ХАДЖИ ДИМИТЪР

ХРИСТО БОТЕВ


Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

 

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

 

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

 

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

 

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

 

 Настане вечер – месец изгрее,   

 звезди обсипят сводът небесен; 

 гора зашуми, вятър повее, –        

 Балканът пее хайдушка песен!    

 

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

 

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

 

"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!"

 

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...

 

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!


Източникwww.slovo.bg


В МЕХАНАТА

ХРИСТО БОТЕВ


Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

 

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

 

Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, -

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, -

 

грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

 

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

 

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни -

крещим: "Хайде на Балкана!"

 

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

 

А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!

 

О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!

 

Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий... вий сте идиоти!


Не сме народ
Петко Славейков

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875


Народен
Петко Славейков

С идеали все боравих -
всичко друго смятах грях,
с тях и себе си забравих,
на света свят не видях.

Все за другите залягах,
трябва, казвах, тъй е ред,
свойте работи отлагах -
чуждите все по-напред.

Минах живот любороден,
със неволи бол и бол...
И личи, че съм народен -
гладен, жаден, бос и гол.

1875


Татковина
Петко Славейков

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума -
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.


ЖЕСТОКОСТТА МИ СЕ СЛОМИ
Петко Славейков

    И рекъл бях: "Аз няма веч да плача
за тежките на тоз народ беди!"
Ожесточен, пощада му не рачах:
"Да тегли - думах с яд, - нал тъй мъжди."

    Народ такъв, за друго недостоен
освен за мъки, нужди и тегла,
неучен род, безсмислен раб, спящ воин,
що чака той за тези си дела?

    За тоз живот, във прозебанье жалко
така мърцина влачен ден за ден -
теглото му бе изкупленье малко;
и не намери отзив то у мен...

    Но, майко, чух как богу дух си дала
преследвана, и то за моя грях,
размислих как невинно си страдала
за туй, нали, че твой син ази бях?...

    И поменах горката си невеста,
що прави с мойте клети две деца
без теб, без мен, неволница злочеста,
как тегли от безжалостни сърца!

    И в твойта смърт, и нейното страданье
познах теглото аз, на тоз народ
развредиха се мойте вехти рани
за неговът и наш злочест живот!

    Проклех и вси достойни за проклетства
и срам, и свяст притъпкали във прах,
виновници за всички тези бедства,
а заедно и себе си със тях...

    И вслушах се... И близо, и далеко
все пак тоз глас: "Ах, помощ иде ли?"
Въздъхнах аз и толкоз само рекох:
"О, спи ли бог? О, бог не види ли?"

Източник
www.slovo.bg

Comments