Сексуална профилактика

Журнал за сексуално образование и култура

Езическо творчество

За Природата с любов

Вашият стил на живот е наш приоритет!

Вълшебният свят на приказките

Само фантастичното има изгледи да се окаже действителност

Поведенческа терапия

Когнитивно градинарство
Когнитивна психотерапия-историческа справка

Как когнитивна психотерапия разбира човека
Черно-бяло мислене
Опитът от детството в когнитивна терапия
Основен подход в когнитивна терапия
Техники в когнитивна терапия
Положителни черти на когнитивна терапия
Отрицателни черти на когнитивна терапия
Поведенческа терапия-историческа справка
Как поведенческата терапия разбира човека
Как поведенческата терапия описва психологичните проблеми
Тревожност, удовлетворение, загуба на социални способности
Основен подход в поведенческа терапия
Техники в поведенческа терапия
Положителни черти на поведенческа терапия
Отрицателни черти на поведенческа терапия

Когнитивно Градинарство

публикувано 19.05.2009 г., 10:04 от mambo kakadu



Да отгледаш вярата в Себе си - когнитивно градинарство

 Автор: Орлин Баев (когнитивен градинар)

Да си вярваш! В Себе си! Да отгледаш крехката потулена в сянката на страх фиданка на Вярата си - в Себе си! рядко достига до нея слънце - едва се промъква през бурените- ригиден характер, засенчили листата и. Бледа и крехка е тази фиданка - вярата в Себе си! Пълзят в корените и ларвите на комплексите на личността, кълват я птиците на "важното" обществено мнение, наранява я вятъра на всяко по-отговорно житейско събитие. .. Как да я отгледаме тази крехка божествена фиданка, да я свържем със Светлината на Себе си? Самата тя е сгъстена светлина! Нужно е да приложим малко когнитивно психологическо градинарство. Как?

1) Свързвам се със специалист градинар - наричат ги още психотерапевти

2) Разрешавам на градинаря да извърши щателен оглед на психичната ми градина, да прегледа многото завързани и преплетени коренища - комплекси от ранните ми години, от които с все сила се извръщам, макар че са увили жилките си около гушата ми. Помагам му в огледа и спирам да извръщам поглед от слабостите си - взирам се в тях спокойно. Осъзнавам. Продължавам да осъзнавам. Разбирам реалната си ситуация. Но и започвам да поглеждам към слънцето.

3) Градинарят продължава да ме тормози като нарушава навика ми да страдам и ми връчва градинарски инструменти - лопата за самоанализ и проследяване връзките между средата и комплексите ми - преобръщам всичко и вадя страховете си на бял свят. Разбягват се ларвите на страха и вината, червените буби на срама, чудя се да рева ли или да викам. Често правя и двете.

Вижте още >>

Когнитивна психотерапия - историческа справка

публикувано 3.05.2009 г., 3:23 от mambo kakadu



Когнитивната психотерапия представлява разработка и разширение на поведенческата терапия. Тя се развива основно като следствие на систематичното изследване на мислите и вярванията (известни катокогнитивни елементи) на тревожни и депресирани пациенти. Най-важните фигури в този процес са Бек, Кели и Елис, но в действителност изследванията на Бек довеждат до появата на когнитивната терапия и на нейният най-важен основен принцип - когнитивното преструктуриране . Резултатите, които получава той, показват, че тревожните и депресирани пациенти непрекъснато мислят за неща, които влошават лошото им настроение.

Това съвсем естествено довежда до развитието на терапия, която включва промяна на унищожителните мисловни процеси, за да подобри състоянието на пациента.Когнитивният модел е разработен главно за работа с тревожност и депресия и не е замислен да служи като цялостно обяснение на човешката психика или катомултифункционален инструмент за промяна на поведението. Поради тази причина тя е доста по-различна от повечето други терапии и макар че такова ограничение може да изглежда като недостатък, то позволява на когнитивната терапия да остане тип терапия, която много лесно се насочва към определени трудности.

Как когнитивна психотерапия разбира човека

публикувано 3.05.2009 г., 3:21 от mambo kakadu   [ актуализирано 3.05.2009 г., 10:01 от Юлияна Шапкарова ]



Действията на човека се разглеждат като продукт на когнитивните (познавателни) процеси, влияещи върху разбирането, което всеки индивид прилага към дадено събитие или чувство, както и върху решенията, които взима в последствие. Когнитивната терапия се основава на даден умствен модел, като по този начин се различава от поведенческата терапия, която не се опитва да обясни процесите, контролиращи ученето.

Когнитивният подход може да се разграничи и от психоаналитичните идеи, тъй като няма вяра в несъзнатото действие - когнитивните елементи са осъзнати мисли. В когнитивната теория наблюдаваме следното: Индивидите се разглеждат като самоопределяща се и активна действаща сила, която може да контактува със средата на хората и вещите, както в логически, така и в емоционален план. Контактите се основават на решения и преценки, до които човек достига посредством това, което неговите сетива му казват за заобикалящата го среда.

Резултатите от когнитивните процеси са на разположение на съзнанието във формата на мисли и образи, които при определени обстоятелства могат да се променят. Бек смята, че поведенческият отговор на определена ситуация се определя от интерпретацията на ситуацията, която прави човек. Например ако приеме нещо, което го унижава, той може да се ядоса; ако го заплашва, той се опитва да избяга, а ако го възбужда, той става сексуално активен.

Препоръчваме още:
Как поведенческа терапия разбира човека
Основен подход в поведенческа терапия
Техники в поведенческа терапия

Черно-бяло мислене

публикувано 3.05.2009 г., 3:18 от mambo kakadu



Когато преобладава "примитивното" мислене - т.е. "черно-бялото" детско мислене се появяват грешки в логическата обработка на информацията у човека. Бек очертава шест начина, по които става това:

Произволно заключение - Автоматично се извежда заключение независимо от действителното състояние на реалността: "Не ми трябва да гледам какво е времето, ясно е, че вали, това е така, защото ми се иска да се разходя."

Селективно отделяне - Фокусиране върху един единствен елемент на господстващата среда и пренебрегване на другите аспекти. По този начин цялата личностна вселена се извлича от една единствена звезда. Например: "Вали, значи всичко днес ще върви наопаки."

Прекалено обобщение - Вземат се едно две изолирани, но вероятно травматични събития и въз основа на тях се формира едно общо правило, което се прилага към всички ситуации без значение дали отговаря нареалността: "Оказва се, че хората, които харесвам, винаги са двулични."

Надценяване и подценяване - Непрекъсната грешка при оценката на истинската важност на събитията и действията: от мухата се прави слон, а от слона - муха.

Персонализация - Събития, които не са свързани с човека, се интерпретират като отнасящи се до самия него: "Виж пожарна кола. Сигурен съм, че къщата ми гори."

Абсолютизирано, дихотомно мислене - Всички събития и усещания се интерпретират като черни или бели, добри или лоши, страхотни или безсмислени.

Депресираният човек ще припише отрицателниинтерпретации върху самият себе си. Депресивните хора показват много от характеристиките описани по-горе. Ситуацията се влошава и се превръща в порочен кръг, защото, както забелязахме, тези когнитивни изкривявания на реалността отхвърлят всичко, което подкопава основните предположения за отрицателно отношение към Аза. Щом веднъж започне подобно действие, депресивният човек започва да постига своето гибелно предсказание. Той се отказва прибързано, научава другите да мислят лоши неща за него и се превръща в отблъскващ партньор.

Опитът от детството в когнитивна терапия

публикувано 2.05.2009 г., 6:17 от mambo kakadu



Когнитивната теория за разлика от поведенческата приема ранния опит на индивида за начална точка на много изкривявания на реалността от живота като възрастен, особено в случаите на депресия. Отрицателните случки, смущения, както и преобладаващите емоционални чувства на носителите им предразполагат детето към определени проблеми. Например човек, чиито родители са хора, на които е трудно да се угоди, може дапорасне като личност, вярваща, че винаги трябва да се справя добре, ако иска да спечели одобрение. Такъв човек има склонността да избягва ситуации, от които се страхува, че може да му донесат провал.

По този начин ограничава своите собствени варианти. Трудността може да е латентна, докато животът, който отказва да следва изкривените правила на индивида, му представи реални ситуации, към които не може да се приспособи чрез избягване или постигане на максимално добри резултати. Примери за това са сработването между партньорите в брака, отглеждането на децата, постиженията в професията, реализирането на целите и придобиването на нови умения. За основа на психологическите разтройства когнитивната терапия приема отрицателното изкривяване на информацията, която е на разположение в заобикалящата ни среда.

Например ако човек не успее да постигне своя лична цел - да кажем да получи работа, или е загубил свой партньор, или се е провалил на някоиизпит - това ще доведе до характерното черно-бяло мислене, което обикновено приемат децата: "Аз съм безполезен, няма смисъл да мисля по този въпросът". Адаптивният отговор би бил този, при който премисляме какво се е объркало и решаваме дали да да пробваме още веднъж или да се откажем или вместо това да разгледаме първоначалната си цел в по-реалистична светлина. Това изисква човек да има добро разбиране на реалния свят и известен опит в усещането, че има смисъл да поеме отговорността за нещата, които му се случват.

Основен подход в когнитивна терапия

публикувано 30.04.2009 г., 6:56 от mambo kakadu   [ актуализирано 1.05.2009 г., 4:19 ]



Според когнитивната теория психологическото нарушение и най-вече депресията започва с погрешната обработка на информацията. Това довежда до грешни разбирания, които след време водят до неразрешими или непреодолими фрустрации  Терапията се опитва да поправи първоначалните грешни интерпретации и да измени разбиранията, като освободи пациента, позволявайки му да живее по-пълно в света на реалността. Модерната когнитивна терапия включва добре разработена програма за разрешаване на проблемите, която е сравнително близка до поведенческата терапия:

  • да се разберат цялостно проблемите на пациента;
  • да се изгради терапевтична стратегия, която да отговаря на индивидуалните нужди на пациента;
  • да се използват поведенчески техники за засилване и завършек на индивидуалните системи на когнитивна терапия, известни като когнитивна намеса;
  •  да се оценява редовно ефикасността на терапевтичната намеса;

Техники в когнитивна терапия

публикувано 30.04.2009 г., 6:53 от mambo kakadu   [ актуализирано 1.05.2009 г., 4:19 ]



Има много терапевтични стратегии. Ето някои от тях избрани поради най-честото им приложение.

Оспорване на основните разбирания. Валидността на маладаптивните познания е твърдо, но внимателно поставено под въпрос. Изследват се определени доказателства, които са за и против разбиранията на лицето, за да може познанията да се уравновесят с реалността.

Разпитът на Сократ. Терапевтът стимулира пациента да разисква с него, за да може клиентът сам да усети резултата от логическия поглед върху личните си произволни изводи и изкривени познания.

Разграничаване на автоматичните мисли. Терапевтът помага на пациента да се научи да прекъсва отрицателните и автоматични чувства, които първоначално изглеждат неделими от причиняващото ги събитие. Това може да е действително събитие, например забелязването на щастлива двойка или появата на мисъл от типа на: "Нямам си мой личен приятел/приятелка", която води до извода: " Аз съм грозен/а, така че какъв е смисълът да се опитвам..."

Проверка на реалността. Някое доказателство за маладаптивни познания, основани на автоматичните мисли, отново се подлага на кръстосан разпит, за да се провери дали ще издържи на логическа проверка. Например тук се поставя под въпрос логиката на автоматичното мислене : "Еди-кой си не ми се обади, въпреки че му оставих съобщение - ясно е, той очевидно не ме харесва", последвана от потискащи чувства. Какви са фактите, които подкрепят такива разсъждения? Вероятно никакви.

"Де-катастрофиране". Сценариите на "най-лошите случаи" се разглеждат от терапевта и пациента и се установява, че всъщност можем да се справим с тях, когато се изправим срещу тях с вдигната глава. Пример за това би бил човек, който разваля своите и чуждите социални събирания, като се опитва да направи всичко идеално. Страхът, че може да забрави нещо, го обезкуражава. Терапията помага на пациентите да разберат податливостта си на влияние от "най-лошитеслучаи" и реалното очакване какво никога не би могло да се случи.

Преимущества и загуби. Тази техника просто включва изброяването на списък от преимущества и загуби, отнасящи се до някое трудно решение или начин на поведение. Целта на когнитивната терапия е пациентът да осъзнае маладаптивните или объркани мисловни процеси, които го водят до себеразрушително поведение и депресия. Пациентът и терапевтът заедно изследват разсъжденията на пациента, за да проверят дали ще издържат на логическа проверка. Ако не издържат, за него става все по-трудно да се придържа към тях и изборът започва да навлиза в живота му на места, където никога преди това не е съществувал.

Положителни черти на когнитивна терапия

публикувано 30.04.2009 г., 6:52 от mambo kakadu   [ актуализирано 3.05.2009 г., 10:34 ]



Както поведенческата терапия, така и когнитивната обикновено се осъществява в кабинета на терапевта. Целта е да се подобрят депресивните чувства и разсъжденията на пациента и да се променят отрицателните му разбирания за него самият и за света наоколо. Чрез разсъждение върху мисловните процеси се разкрива тяхната нелогичност и се тълкуват като по-безвредни и по-малко поглъщащи целия живот на човека.Когнитивната терапия е сравнително лесна за разбиране и използване. Добре разработена за прилагане при депресия, която няма широка биохимична основа. Често дава много добри резултата при лечение на депресия.

Отрицателни черти на когнитивна терапия

публикувано 30.04.2009 г., 6:51 от mambo kakadu   [ актуализирано 3.05.2009 г., 10:36 ]



Резултатите и не винаги запазват положителния си характер за дълги време, което може да ни доведе до извода, че по-скоро връзката с терапевта, а не самата терапия води до намаляване на симптомите. Рядко дава резултат при всичко друго освен освен при депресия. Цената е сравнително ниска. Добре разпространена. Ангажираност - Нормалната ангажираност на терапията е около осем сесии, след което следва преглед и допълнителна среща. Ясно е, че всеки, който сериозно е решил да подобри състоянието си ще присъства на всички сесии. Обучението е почти винаги на много високо ниво.

Поведенческа терапия-историческа справка

публикувано 28.04.2009 г., 5:54 от mambo kakadu   [ актуализирано 1.05.2009 г., 3:42 ]



Поведенческата терапия се оформя през 50-те години на 20-ти век, макар че възниква малко по-рано. В началото на века се установява, че детските фобии и нежелано поведение биха могли да се изменят с помощта на техниките, описани по-долу. Въпреки това едва в края на 40-те години се приема цялостен научен подход, който заедно с по-голямото разрастване на медицинската професия помага на поведенческата терапия да заеме своето заслужено място като ефективна терапия за справяне с определени проблеми.

1-10 of 17