Египетска митология

Царете-Богове

публикувано 3.11.2009 г., 9:01 ч. от mambo kakadu

В Египет отначало царувал владетелят на всемира, баща на боговете, Ра. Когато се уморил да властва над земята, тронът му бил зает от сина му Шу. Шу бил добър и справедлив цар, на неговите заповеди се подчинявали небето и земята, силите на долния свят, вятърът, океанът, планините и реките. Както се научил от баща си, издавал закони и наредби за смъртните.

Появилите се в началото от царуването на Шу синове на злото страшилище, на змията Апофис, врагове на боговете и хората, унищожили по пътя си всичко, превърнали градовете в развалини, изтребили хората. Шу укрепил стените на градовете, съюзил се с източните царе и разбил армията на Апофис. След това на египетската земя настъпил мир, името на Шу било почитано като на бог, никой не посмял вече да вдигне оръжие срещу него.

Един ден обаче Шу се разболял и в пищните палати настанала суматоха, тъй като по земята на двете империи се криели още много злосторници. Богът Геб сметнал, че е време да се вдигне срещу властта на Шу. Нахлул в царския дворец и започнал да обсажда с любовни предложения собствената си майка Тефнут. На пладне, докато боговете съпровождали Ра в неговия небесен път, Геб принудил майка си да приеме неговата любов.

Тогава над палата се спуснал мрак и избухнала ужасна буря, която вилняла непрекъснато седем дни и седем нощи. Нито хората, нито боговете можели да се видят един друг. Когато най-сетне се прояснило и небето утихнало, придворните намерили Геб на трона на неговия баща. Уплашени, те се явили пред трона на новия владетел, покорно коленичили пред него и зацелували краката му. След това Геб царувал 75 години, през което време баща му Шу останал на небето, за да не го сполети отмъщението на сина му.

Веднъж цар Геб тръгнал на път, за да обходи своите провинции. В храма на един северен град той се заинтересувал за съдбата на жителите. Народът с твърде голяма благодарност си спомнили за властването на Шу. Той бил укрепил техния град, победил синовете на Апофис, а победените – в образ на змии – нагодил върху своята корана. Геб със завист слушал похвалите за баща си и казал:

- И аз искам да украся короната си с такава змия. Завели владетеля в храма на змиите. В един сандък там пазели една от змиите Апофис. Геб веднага посегнал към нея, но змията се надигнала и изпуснала от гърлото си огромен пламък. Свитата на Геб била умъртвена, а самият цар получил страшни рани и едва се избавил. По съвета на главните сановници Геб накарал да донесат от храма на Ра главната змия, закрепил я на короната си и я държал там, докато напълно оздравели раните му.

След това свикал на събрание подвластните си богове и поискал от тях съвет как да подобри управлението си. Придворните учени извадили светите книги, прочели написаното в тях за баща му и предложили да следва примера на владетеля Шу. Геб послушал съвета, осигурил реда в провинциите на Долен и Горен Египет, укрепил градовете, построил храмове и започнал да напоява земите с водите на урегулирания Нил. Това било времето на царете-богове, на отколешния златен век.

Бог Ра пътува из долния свят‎‏‎‎‎‎‎‎‎‎‎‏‏‎‎‎‎‎‏‎‎‏‎‎‎‏‏‏‏‏‏‏‏‏‎‏‎‏‎‎‏‎‎‏‎‎‏‎‎‏‏‏‎‎‏‎‎‎‏‏‎‎‏‎‏‏‎‎‏‏‎‏‏‎‎‎‏‎‏‏‏‎‎‏‏‏‎‏‏‎‎‏‎‏‎‎

публикувано 16.10.2009 г., 12:13 ч. от Юлияна Шапкарова

Всяка вечер Ра като грохнал старец се качва в нощната си ладия, за да измине своя подземен път от голямата западна врата до източната, и в зори, възроден, се прехвърля в дневната си ладия. На носа на ладията стои на стража Сет и със страшното си оръжие пропъжда далеч враговете на бога-слънце. През 12-те часа на нощта пътят на Ра води през 12 станции, а по неговия път го съпровождат най-великите богове и богини. В първия час Ра преминава през портата на западния хоризонт, качва се в нощната си ладия и плава под земята, докато стигне до седалището на боговете на мъртвите. Тук той се качва в нова ладия. Корабът му се съпровожда от четири богато украсени ладии. В третия час стига до границата на една тайнствена империя. На това място започва царството на Озирис.

В петия и шестия час богът-слънце навлиза в тъмна местност. В пещерата на запад, където дори Ра не вижда, го упътват само гласове. В песъчливото корито на черните води живеят ужасни змии. Ладията може да се придвижи напред само ако се превърне в змия. В седмия час слънцето пристига в опасна зона: в империята на змията страшилище Апофис. Змията непрекъснато напада ладията на Ра, но страшната сила на Сет и неговият харпун едно след друго отблъскват нападенията й. Империята на Апофис свършва в безводно, пресъхнало корито. През него Ра може да премине само благодарение на вълшебната сила на Изис. Сега ладията стига до една огромна пещера.

Тук седи на трон Озирис, царят на долната земя, пред нозете му, вързани или обезглавени, лежат неговите врагове. След това Ра плава покрай гъсти пясъчни дюни, това са гробовете на боговете. Тук почиват творците – Шу, Тефнут и сам Ра в своите три образа. В осмия час всяка душа се провиква подир Ра. Сводът кънти също като че ли мяукат сто хиляди ранени котки, но гласът прилича понякога и на човешки плач. В следващия час пътниците на ладията слизат от нея, за да си починат. Тогава започва преобразяването на Ра, наречено хепер, в края на което като млад бог той се издига отново на небето.

В десетия час се спуска долу един огромен бръмбара, за да изтегли ладията на слънцето през тъмното гърло на една змия, дълга 1300 мили. Когато накрая Ра отново се подава ,той сам се е преобразил на скарабей, той е Хепер. Началото, бог на утринното слънце. А изоставеното му тяло почива в долния свят. В следващите часове богът Шу взема на скута си свещения бръмбар и излиза с него на горния свят през източната порта на долния свят. Слънчевите маймуни заобикалят Хепер и всяка заран с танци и весели песни честват младата светлина.

1-2 of 2