Билки, природолечение и биопродукти

Пробиотици в борбата с рака
Стевия
Люцерна
Босилек
Арника
Зеленият чай
Активни вещества в чайния лист
Зеленият чай
Рецепти за здраве от природата
Тайните на млякото
Солта като лечебно средство
Биологично активни точки на кожата
Глината-лек за гръбначния стълб
Комбиниране на глина и растения
Лечебните свойства на глината
Диетични фибри
Пробиотици: Ацидофилос и Бифидус
Значението на медта за човешкия организъм
Медта и медният сулфат
История на чесъна
Афродизиакът Босилек
Фредерик Хопкинс - "създателят" на витамините
Муира Пуама-Огън от Амазония
Ким и Кимион
Джинджифил - охраняван строго от дракони
Невен
Овчарска торбичка
Бял трън
Черна боровинка
Червена боровинка
Салвия
Иглика
Подбел
Блатен аир
Аир (Acorus Calamus)
Жиловлек
Бял равнец
Великденче (Veronica officinalis)
Кафе
Змийско мляко (Chelidonium majus)
Лайка (Flores Chamomillae)
Здравословен живот
Детоксикация на организма
Етерични масла
Алое

Пробиотици в борбата с рака

публикувано 14.03.2011 г., 2:23 от Юлияна Шапкарова

Пробиотиците могат да модулират физиологията на мастните клетки, твърдят учени от Ирландия. Те създали щам на Lactobacillus за производство на молекули (наречени конюгирана линолова киселина - КЛК), които при добавянето в храната на опитни мишки довели до промени в мастната им тъкан. Това показва, че бактериите могат да влияят върху метаболизма на клетките. КЛК е мастна киселина, която се изработва в различни варианти от различни бактерии. Един от типовете КЛК е свързан с понижаването на мазнините в организма на човека и животните. Освен това притежава способността да потиска клетките на рака в дебелото черво и да предизвика гибелта им.

Стевия. Stevia Rebaudiana

публикувано 29.11.2010 г., 2:57 от Юлияна Шапкарова

Многогодишно храстовидно растение, срещащо се в естествен вид в Парагвай и Бразилия. Ценността и се дължи на съдържащите се в нея сладки вещества наричани общо стевиозиди (в чист вид те са около 200 пъти по-сладки от захарта). Тя оказва общо тонизиращо действие, възстановява силите след нервно и физическо изтощение и намалява процесите на стареене. Стевията е незаменимо средство за болните от сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет (стевиозидите стимулират секрецията на инсулина). Многобройни изследвания доказват, че при редовно използване на стевия се намалява съдържанието на захар, радионуклеиди и холестерол в организма, подобрява се регенерацията на клетките и коагулацията на кръвта, прекъсва се нарастването на новообразуванията, укрепват се кръвоносните съдове и се нормализира кръвното налягане. Стевиозидите влияят положително върху дейността на черния дроб и задстомашната жлеза, предотвратяват образуването на язви в стомашно чревния тракт и го предпазват при прием на противовъзпалителни лекарства.
Те са изключително сладки и не съдържат калории, устойчиви са на висока температура и не ферментират. Не само не вредят на зъбите и венците, но ги предпазват от кариеси, парадонтоза и разрушаване на зъбния емайл, както и не предизвикват глад за въглехидрати. Стевията притежава и антимикробно и противогъбично действие, способства за извеждане на шлаките и солите на тежките метали от организма, подпомага нормализирането на обмяната на веществата. Ценността на стевията се дължи на съдържащите се в нея сладки вещества наричани общо стевиозиди (в чист вид те са около 200 пъти по-сладки от захарта), както и растителни липиди, полизахариди, витамини – А, С, В1, В2, Р, F, РР, В-каротин; флавоноиди – рутин, кварцитин, кварицитрин, апигенин и др.; микроелементи – калий, магнезий, цинк, мед, хром, селен, желязо, калций, натрий, аминокиселини и др. Многобройните изследвания доказват, че при редовно използване на стевия се намалява съдържанието на захар, радионуклеиди и холестерол в организма, подобрява се регенерацията на клетките и коагулацията на кръвта, прекъсва се нарастването на новообразуванията, укрепват кръвоносните съдове и се нормализира кръвното налягане.
Стевиозидите влияят положително върху дейността на черния дроб и задстомашната жлеза, предотвратяват образуването на язви в стомашно чревния тракт и го предпазват при прием на противовъзпалителни лекарства. Те са изключително сладки и не съдържат калории. Устойчиви са на висока температура и не ферментират. За разлика от синтетичните подсладители и захарта те не само не вредят на зъбите и венците, но ги предпазват от кариеси, парадонтоза и разрушаване на зъбния емайл, както и не предизвикват глад за въглехидрати. Спомага за нормализиране на кръвната захар; понижава нивата на холестерола в кръвта, спомога за изхвърляне на токисините. Стевията притежава и антимикробно и противогъбично действие, способства за извеждане на шлаките и солите на тежките метали от организма, подпомага нормализирането на обмяната на веществата (поради което е подходяща за включване в диети за намаляване на наднорменото тегло). Поради високото съдържание на макро и микроелементи, витамини и множество други биологично активни вещества, тя е подходяща за лица имащи оскъден и еднообразен хранителен порцион, приемащи недостатъчно пресни плодове и зеленчуци и хранещи се предимно с термично обработени продукти.

Автор: Надя Златева

Люцерна

публикувано 26.11.2010 г., 5:37 от Юлияна Шапкарова

Именно така наричали арабите растението в миналото. Люцерната е уникално растение от семейство Бобови. В качеството си на хранителна трева тя е известна още от древността – отпреди около 6-7 хиляди години. От своя естествен район на развитие – Югозападна Азия, тя е пренесена и разпространена в много страни по света от армиите завоевателки. Надземната част на люцерната оказва редица положителни ефекти върху човешкия организъм благодарение на високото си съдържание на биологично активни вещества, каквито са тритерпеновите сапонини, белтъците, стероидите, кумарините, флавоноидите, изофлавоните, антоцианите, витамините от група В, витамините Е, К и С, и дори рядко срещащите се в растенията витамини D2 и DЗ, пантотеновата киселина, каротеноидите, макро- и микроелементите (в това число и флуора), както и големите количества хлорофил. Приложение на Люцерната: В народната медицина тя се използва като растение, чистещо кръвта, а в тибетската медицина се прилага дори за профилактика на раковите заболявания и като противо-възпалително средство.
Люцерната отдавна се използва в билкови комбинации за общо укрепване и подобряване на зрението. Сапонините, влизащи в състава на люцерната, свързват холестерина и блокират неговото усвояване, като по този начин понижават нивата на холестерина в кръвта и възпрепятстват развитието на атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания, като исхемична болест на сърцето, стенокардия, инфаркт на миокарда, хипертонична болест, нарушения на мозъчното кръвообращение. Високото съдържание на витамин К осигурява антихеморагичната активност на люцерната, предотвратява кървенето и възникването на кръвоизливи, затова люцерната се прилага за профилактика и в комплексното възстановяване при лечение на различни форми хеморагичен синдром. Лечение на кръвоизливи, в следствие на тромбоцитопения – намаление на кръвните телца в кръвта и оттам кръвоизливи. Канадски изследователи доказали, че продължителната употреба на люцерна помага при някои форми на артрит. Резултатът се забелязва след двумесечен прием на 6 грама люцерна дневно след хранене, като това е най-ниската ефективна дозировка.
Има и диуретично действие, подпомага отделянето на солите на пикочната киселина от организма, което облекчава лечението на подагра. Люцерната е много богата на хлорофил, който е изключително необходим за профилактиката и възстановяването при анемии с различен произход. Благодарение на присъстващите в нея изофлавони, люцерната проявява естрогеноподобна активност (активност на женските полови хормони), затова тя е изключително подходяща за жени в менопауза и за профилактика на рака на гърдата. Освен това, люцерната повишава лактацията при кърмещите майки. Люцерната е едно от малкото растения, съдържащи флуор, който се натрупва в организма – най-напред в зъбите. Способства за формирането на зъбния емайл и предпазва зъбите от развитието на кариеси, има бактерицидно действие спрямо микроорганизмите, развиващи се в устната кухина и водещи до появата на кариеси и пародонтоза. Люцерната има леко слабително действие, свързва и неутрализира различни токсини в стомашно-чревния тракт.

Автор: Надя Златева

Босилек

публикувано 25.11.2010 г., 2:22 от Юлияна Шапкарова

Едногодишно тревисто растение с характерен аромат. Стъблото е 20—60 см високо, четириръбесто, разклонено от основата. Листата са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, 3—5 см дълги и 2—2,5 см широки, почти целокрайни или с редки зъбчета. Сьцветието е прекъснато класовидно, образувано от малкоцветни прешлени. Цветовете са бели, по-рядко розови. Тичинките стърчат навън от венчето. Плодът след узряване се разпада на 4 чернокафяви орехчета. Цъфти през юли и август. Използва се цъфтящата надземната част.  Съставки: Съдържа около 1,5% етерично масло с твърде разнообразен състав. Познати са няколко типа етерично масло — със съдържание главно на линалоол и метилхавикол или камфора и α-пинен или евгенол и др. В дрогата са установени сапонини, танини, органични киселини, флавоноиди и др. Босилекът се употребява като диуретично средство, при еластичен колит, като гаргара при заболявания на венците и при хрема. За трудно заздравяващи рани, пресните листа или етеричното масло се прилагат външно във вид на лапи и мехлеми, като противо-възпалително, спазмолитично, апетитовъзбуждащо средство. С босилека са свързани много поверия и легенди. В Индия той е "обречен" на бог Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия, която "убива с очи". В Египет се използвал при балсамирането на мъртвите.
По време на Римската империя, поднесен стрък босилек е бил знак за изразяване на любов. Билката се употребява за възбуждане на апетита, за лечение на хронични колити, гастрити и ентерити. Намира приложение и при кашлица и бронхиална астма. Препоръчва се при възпаление на пикочните пътища, при зъбобол, хрема ангина. Босилекът премахва главоболието, чувството за тревога, преумората. Отстранява безсънието, спазмите, възпаленията, симптмите на респираторните заболявания. Стимулира работата на мозъка, имунната система, храносмилането, менструацията. Противомикробното действие на босилковото масло в комбинация с евкалиптово масло се усилва 20 пъти. В Европа босилекът бил пренесен през IV век пр. Хр. от войниците на Александър Велики, връщащи се от Азия. Постепенно се разпространил по цялото Средиземноморие, а после и в целия свят. Особено много го ценят в Италия, Испания, Гърция, Грузия и Франция. Известно е, че босилекът е бил популярен още в Древна Гърция. Смятали за лош знак, ако расте върху гробовете. На остров Крит босилекът символизирал любовта, окъпана със сълзи. В Румъния и до днес се е запазил романтичен обичай - девойката подарява на момъка, който й е направил предложение за женитба, стръкче босилек, ако е съгласна да се омъжи за него. Това гарантира на двойката благополучие.
Православните балкански народи почитат босилека като символ на праведната душа, която с остаряването и повяхването на тялото благоухае по-силно. Босилекът се използва и при освещаването на водата. В този случай той е символ на благодатното благоухание на висшия свят, който чрез силата на Кръста пази водата. В средновековните английски книги за билките босилекът се споменава като растение, разпалващо страстта в жените и мъжете. Дори в пуританска Англия босилекът не бил забранен, тъй като по онова време докторите не познавали по-добро средство при простуда, кашлица и хрема. Предписвали го при стомашни проблеми, кожни раздразнения, както и при меланхолия и тъга. Прах от сушен босилек вдишвали при мигрена. За древните римляни бил символ на плодородието, любовта и семейното благополучие. В Италия съществувала интересна традиция - когато юношата искал да се жени, носел на гърдите си клонче босилек, за да потвърди сериозността на своите намерения. И до днес там босилекът е сред най-популярните и почитани ароматични треви.

Автор: Надя Златева

Арника

публикувано 24.11.2010 г., 2:42 от Юлияна Шапкарова

Арниката е многогодишно тревисто растение с късо, цилиндрично коренище, червеникавокафяво на цвят. От това коренище излизат голям брой тънки коренчета. Стъблото е високо и окосмено. Цветовете са жълтооранжеви, събрани в кошнички на върха на стъблото, като невена, но се различава от него. Цъфти през май-септември. Цялото растение има силна и приятна миризма. У нас е разпространена из цялата страна, но само като градинско растение. В диво състояние се среща във влажните горски поляни и високопланински ливади в Северна Европа.
Бере се след вдигане на сутрешната роса през юни-юли. Суши се на сянка. Изсушеното растение е с жълт цвят, слаб аромат и горчив вкус. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Цялото растение е отровно! За лекарствени средства се използват цветовете, които се берат без дръжките. Химичен състав. Цветните кошнички съдържат етерично масло. Коренището съдържа етерично масло, серни съединения, изомаслена и мравчена киселина, дъбилни вещества, инулин, восък, слизести вещества багрилни вещества, органични киселини, мазнини. От тях се произвеждат ценни лекарства.
Лечебно действие и приложение. - кръвоспиращо, маточно - стимулиращо и възбуждащо сърцето и централната нервна система. - прилага се при маточни кръвоизливи в следродовия период при недостатъчно обратно развитие на матката. Има благоприятен ефект при гръдна жаба и сърдечна слабост. - употребява се още при парализи, епилепсия, задух, бронхит, равматизъм, мозъчни, очни и кожни кръвоизливи при диабетици и др. - външно за компреси при рани, циреи, изгаряния, навяхвания, при ударено, за гаргара при зъбобол. - във ветеринарната медицина – за налагане при ударено, подкожни кръвоизливи, парализи.

Автор: Надя Златева

Зеленият чай

публикувано 15.11.2010 г., 5:30 от Юлияна Шапкарова

Чрез ферментацията и окисляването при производството на черен чай се променят или разрушават много от активните съставки, които имат благоприятно въздействие върху човешкия организъм (между другото катехини, витамини и т. н.). Тези процеси са напълно избегнати при производството на зелен чай. Според качеството си и страната, от която идва, зеленият чай се произвежда от събрани и изсушени на въздух листа. Обичайният производствен процес е така нареченото парене, при което прясно откъснатите листа се третират за кратко време с пара и след това се сушат. Краткото попарване е процес, който предотвратява ефективно ферментацията. Листата се събират в различни стадии на развитие и в различни сезони, което влияе върху съдържанието на кофеин, съотношението на активните съставки и аромата. Емпирично най-известните и доказани от научни изследвания лечебни действия на чая се отнасят само за зеления чай. Холандският лекар Николас Дивекс (1593-1674) оценява по достойнство чая в книгата си „Лекарството" със следните думи: „Нищо не може да надмине чая. Пиенето на чай държи човека далече от всички възможни болести и животът му се удължава. Чаят дава енергия, а за хората, които работят или учат до късна нощ, той е от голяма полза. Най-правилното е да се пият по 12 чаши чай всеки ден."
Това хвалебствие за чая може да бъде допълнено с много цитати от старите китайски и японски книги. Изследователите, лекарите и специалистите по природолечение се занимават непрекъснато с лечебните качества на чая, предимно на зеления чай. Съвременните научни резултати показват, че зеленият чай притежава следните лечебни действия:
— облекчение при проблеми в стомаха и червата,
— снижаване на нивото на холестерина в кръвта,
— укрепване на кръвоносните съдове,
— благоприятно влияние върху сърцето и кръвообращението,
— предпазва от артериосклероза и подпомага лечението,
— противовъзпалително действие,
— оказва благоприятно влияние за нормализиране на функцията на щитовидната жлеза,
— подобрява кръвооросяването и регенерацията на кожата,
— повишава специално умствената работоспособност и в известна степен физическите постижения,
— действа срещу депресивни настроения,
— благоприятства лечебния процес при заболявания на черния дроб,
— при продължителна употреба има антиревматично действие,
— действа срещу образуването на камъни в бъбреците и жлъчката,
— предотвратява кариеса поради идеалното си съдържание на флуор,
— има пикочогонно и пречистващо действие,
— действа като антиоксидант,
— отличен доставчик на желязо, флуор, важни остатъчни елементи и витамини.
Според най-новите изследвания на японски изследователски екип под ръководството на д-р Хирота Фуджики зеленият чай е ефективно профилактично средство срещу риска от рак. Старите, високоразвити култури на Китай и Индия са познавали една така наречена светлинна енергия и са я наричали Ци. Приемали са, че тази енергия е налице във всички естествени вещества и има лечебна сила. Модерната физика е по следите на тези финоматериални енергии, известни под името биофотони. Енергията, излъчвана от клетките, вероятно е отговорна и за целебните качества, които притежават активните съставки на лечебните растения. В зеления чай, за разлика от черния, тези „светлинни клетки" са „неувредени" и това е още едно от предимствата му. Следователно съществуват много и достатъчно убедителни причини да се върнем отново към познатото от хилядолетия прилагане на чайното растение — към зеления чай. Ако заменим с него кафето и черния чай, ще имаме също така „възбуждаща", но много по-здравословна напитка, на която можем да се наслаждаваме всеки ден.

Активни вещества в чайния лист

публикувано 11.11.2010 г., 3:52 от Юлияна Шапкарова

Основните активни вещества, които се съдържат в чайния лист, са кофеин (по-рано наричан теин), дъбилни вещества (флавоноли), теофилин, теобромин, мазнина, восък, сапонини, етерични масла, катехини, каротин, много витамин С, освен това витамините А, Вь В2, В12, Е и Р, флуориди, желязо, магнезий, калций, стронций, мед, никел и цинк, остатъчни елементи като молибден и фосфор плюс още триста отчасти ароматични субстанции. Количеството на основните съставки е различно според областта на отглеждане (височина, климатична зона) и степента на растеж. Съдържанието на кофеин е най-голямо в младите листа и пъпки. В по-старите листа се съдържат повече дъбилни вещества. Както всички сушени растения, които се използват в природолечението, така и чаят в специализирания език носи името дрога. При внимателно сушене активните съставки почти не се променят. Това е процес на естествено консервиране, което човекът е научил от природата. Ферментацията и окисляването обаче, характерни за преработката на черния чай, са биохимични и химични процеси, които водят до съответните промени в активните съставки на дрогата. Поради тази причина черният чай се различава значително от зеления по отношение на вкуса и действието.
Възбуждащото действие на чая се дължи на алкалоида кофеин, който е свързан с дъбилните вещества. Тъй като кофеинът се разтваря добре в гореща вода, почти цялото съдържащо се в дрогата количество отива в чая още в първите 1 -2 минути след приготвянето му. Следователно, когато оставите чая да кисне само минута или две, получавате напитка с високо съдържание на кофеин, който вече не е свързан с дъбилни вещества и се приема много бързо от организма. Кофеинът действа възбуждащо върху централната нервна система и мозъчните функции. При продължително киснене, след около 4-8 минути, във водата постепенно се разтварят и дъбилните вещества, както и другите активни съставки на чая. Дъбилните вещества имат свойството да предотвратяват поне отчасти резорбирането на кофеина в стомаха и червата. След продължително киснене чаят е с по-силен аромат, но съдържащият се в него кофеин е със забавено, респ. отслабено действие. Сигурно е обаче, че този чай не действа успокояващо, тъй като чаиният лист не съдържа успокояващи съставки. Най-приятният и полезен за здравето чай се получава чрез по-слабо дозиране (максимум една равна чаена лъжичка на чаша) и по-продължително киснене (4-6 минути), без добавка на захар или изкуствени подсладители.
Приеман в умерени количества, чаят действа възбуждащо, но не превъзбужда. По-рано се приемаше, че той повишава кръвното налягане, но това не е вярно. Трябва само да се внимава за количеството кофеин. Установено е, че когато човек пие кафе, действието на кофеина настъпва сравнително бързо, достига максимума си след около 30 минути и отзвучава за около 2-3 часа. Когато пием чай със същото количество кофеин, действието му е забавено, но трае по-дълго. Когато към чая е прибавена алкохолна напитка, например ром, действието на кофеина се засилва. Дори при всекидневно приемане на кофеин в естествени продукти не настъпват трайни увреждания. Хора с лабилна вегетативна система често реагират на високите дози с безсъние, вътрешно неспокойство и др. При по-възрастните хора обаче кофеинът може да улесни заспиването, което вероятно се дължи на подобреното кръвооросяване на мозъка и засилената сърдечна дейност. Доказано е, че при редовно пиене на зелен чай не възниква пристрастяване, нито настъпват увреждания на организма или психиката. Специално зеленият чай има антиартериосклеротично действие, освен това, за разлика от кафето, той е алкална напитка, която противодейства на преокисляването.

Зеленият чай

публикувано 21.10.2010 г., 5:43 от Юлияна Шапкарова

По отношение на историята, културата и лечебното действие чаят е едно от най-обаятелните лечебни растения. На пазара се продават различни видове черен и зелен чай. След водата чаят е най-разпространената напитка в света. Дори ескимосите обичат чай! В много страни пиенето на чай принадлежи към културата на нацията. В дзенбудизма то е неотменима част от религиозната церемония, а специално в Англия и в страните на Британската общност е отдавнашна традиция. Въпреки това хората знаят твърде малко за чая и за извънредно интересното чайно растение. Надали има друга напитка, която да се използва като ефективно лечебно средство и едновременно с това да се пие просто за удоволствие. Чаят, и по-специално зеленият чай, е напитка с богата традиция и хилядолетна история. Чайното растение е вечнозелен храст или дръвче. Последователно подредените листа са продълговато-яйцевидни, заострени и фино назъбени. Цветовете са бели, с пет листчета и приятен аромат. Плодовете са триръбести и леко вкоравени. Чайното растение се нуждае от тропичен или субтропичен климат и вирее до 2100 метра над морското равнище. Колкото по-голяма е височината, толкова по-ниски са чайните храстчета и толкова по-малки са добивите. Повечето специалисти но чая предпочитат вида Camelia sinensis. Зеленият чай произхожда предимно от този вид, както и от Camelia japonica в Япония.
В традиционните области, където се отглежда чай, листата се събират ръчно всяка седмица от специално наети жени. В модерните страни събирането става с машини. Реколтата се разпределя според качеството на стари и млади листа, които се разделят допълнително на много сортировъчни степени. От най-старите китайски писмени документи става ясно, че в Китай чаят е бил използван като лечебно средство още през 2700 година пр. н. е. Будистките монаси култивират чайното растение в манастирските градини и разпространяват чайната култура в Китай, Тибет, Индия и Япония. По време на ранната династия Хан (202 г. пр. н.е. — 1 г. от. н.е.) чайните растения вече се отглеждат в Сечуан и извън манастирите. Едва през шести век обаче чаят става истинска народна напитка, достъпна за всички слоеве от населението в Китай и Тибет. Чаят е не само важна съставна част на будистките дзен церемонии, но и е високоценен като лекарство. През 12 век от Китай в Япония са пренесени големи количества чайни растения, които се развиват толкова добре, че ботаниците отделят особен вид. Camelia japonica. И днес в Япония се произвежда изключително зелен чай. През 14 век по Пътя на коприната в Европа пристигат първите вести за екзотичната напитка. Португалците, които притежават най-добрите кораби и са способни търговци, доставят първите товари чай в Лисабон. С холандски кораби чаят отива във Франция и Холандия. През 1618 година китайският посланик в Москва подарява на руския цар Алексей няколко сандъчета с чай.
Дворът харесва непознатото питие и с това се слага началото на оживена търговия между Русия и Китай. Историческите документи свидетелстват за 200-300 камили, които през летните месеци постоянно били на път като чайни кервани между Китай и Москва. Руският народ оценява високо чая като топла, освежаваща напитка през студената зима. Самоварът, създаден по тибетски образец, скоро става част от всяко руско домакинство. През 1650 година известният губернатор на Нова Холандия в Америка, Питър Стювезант, изпраща чай на холандските заселници в Ню Амстердам, който по-късно получава името Ню Йорк. Макар че е обложен с високи данъци, чаят се разпространява бързо и в другите колонии. Първите пратки с чай пристигат в Англия едва през 1652-1654 година. Чаят е рядкост, екзотична стока, достъпна само за благородниците и богатите търговци. Когато Англия се намесва в търговията с чай, напитката става любима и на средните класи и страната преживява истински „чаен бум". Към средата на 19 век англичаните започват да садят чай в колониите си Индия и Цейлон (Шри Ланка). Преди това най-големите износители на чай са Китай и Япония, които търгуват със зелен чай, т. е. с изсушените, но неферментирали листа на чайното растение. Чер¬ият чай с „новите" си аромати се налага едва в началото на 20 век. В английските чайни плантации производството на черен чай все повече се усъвършенства. Тази нова английска чайна култура се разпространява бързо в Европа.

Рецепти за здраве от природата

публикувано 13.10.2010 г., 2:19 от Юлияна Шапкарова

Ще ви предложим някои съвети и препоръки как да поддържате здравето си с природни средства. При главоболие, мигрена или стрес е много полезен коктейлът от горещо прясно мляко и сурово яйце. Достатъчно е да попадне съвсем малко количество калций в гръбначния мозък, за да се успокои нервната система, да отмине повишената възбудимост (а млякото и яйцето са богати на калций). Това е валидно най-вече за децата, които са много по-емоционални от възрастните. Ако детето ви е раздразнително, нервно, често си гризе ноктите, включете в менюто му повече мляко, яйца, черен дроб, бъбреци, овесени ядки, ечемик, орехи, покълнали семена, зеле, цвекло, краставици, листа от глухарче — тези продукти са богати на калций. Белите петна по ноктите са сигнал за недостиг на калций. Известните руски лекари Ф. И. Иноземцев и Ф. Я. Карел съветвали при сърдечносъдова недостатъчност, бронхит, плеврит, бронхиална астма, гастрит, подагра, затлъстяване, заболявания на черния дроб и бъбреците да се пие по 0,5 л обезмаслено мляко на ден. Лесно може да се освободите от излишните килограми, ако в продължение на две-три седмици консумирате обезмаслено кисело мляко, смесено с обелки от цвекло. През този период е най-добре да промените изцяло начина си на хранене: за предпочитане са постните ястия. При изгаряния помагат млади листа от бъз, сварени в прясно мляко — поставят се върху пострадалите участъци. Млякото има силно диуретично действие, не дразни бъбреците, помага при отоци. Затова лекарите съветват при появата на отоци да се пие два дни 700 мл мляко (по 100 мл 7 пъти на ден) и 100 мл плодов сок или шипков чай, а преди лягане — 100 мл 20-процентов разтвор глюкоза. След два дни към менюто се добавят и 100 г млечна каша с масло, картофено пюре и едно яйце. След още два дни — омлет от две яйца или извара, месно суфле. Постепенно диетата може да се разнообрази, да се включат бял хляб, кюфтета от месо и риба, извара, плодове, зеленчуци. Така организмът изхвърля голямо количество вода и се подобрява дейността на сърцето. Диетата е създадена от руския лекар Ф. Карел през 1865 г., но и досега се използва при заболявания на черния дроб, задстомашната жлеза, бъбреците, при инфаркт на миокарда, затлъстяване, атеросклероза, хипертония. Млякото се препоръчва при язва, гастрит, стомашна невроза. Ако се усвоява трудно, може да се разрежда с минерална вода или слаб чай и да се приема на малки порции. Киселото мляко помага при хранителна и лекарствена алергия. Освен с майчино мляко е добре кърмачетата да се хранят и с краве мляко, подсладено с малко мед. Медът е богат на минерални елементи, крайно необходими за развитието на детския организъм. Сместа от яйца и мляко предотвратява ферментацията, преустановява газовете и болките в стомаха; тя е истински източник на енергия. Отлагането на соли в ставите и гръбначния стълб се лекува с мляко и сол — сутрин и вечер се мажат увредените места (в чаша мляко се слага 1 с. л. сол, вари се 15 минути). След три дни се отмива и отново се намазва. Процедурите продължават един месец, след което задължително се прави десетдневна почивка. При появата на неприятни усещания и болки не бива да прекъсвате лечението. Също така е възможно да се засили потоотделянето, но трябва да се къпете само през три дни. За да има резултат, е достатъчно да проведете 3 едномесечни курса. На вечеря по-често сервирайте извара — тя е изключително богата на калций. Хубаво е да използвате суров царевичен кочан за масаж на тялото — премахва сърбежите и снабдява кожата със златни йони. Ако страдате от недостиг на калций и настинките следват една след друга, пригответе си следния коктейл: 1/2 л горещо мляко, 1 сурово яйце, по 1 ч. л. мед и краве масло. Сместа се разбива хубаво и се пие бавно на малки глътки. Сексуалната активност ще запазите за дълго време, ако след полов акт пиете чаша горещо мляко със захар и три капки (не повече) вино. Според Аюрведа тази напитка удължава и живота.
При кашлица и склероза помага прясно мляко, в което са добавени 5 скилидки счукан чесън — приема се няколко пъти дневно. Компресът от прясна извара е много ефикасен при пролетен конюнктивит: вечер се поставя върху очите, а сутрин се отмива с черен чай или борова вода. Мазолите омекват, а фурункулите по-бързо узряват, ако вечерно време мажете проблемното място с мехлем от масло и сварен в мляко чесън (чесънът може да се замени и с печен лук). Хемороиди се лекуват с нагревки: 2 л прясно мляко, в което са добавени 4 глави лук, се поставя във фурната на слаб огън да кипне. Изсипва се в глинен съд, върху който може да седнете, и се завивате с одеяло. След нагревката хемороидите се намазват с детски крем, краве масло, олио — каквото имате подръка. Ако кожата ви почервенее, мажете възпалените места със сутрешната си урина. Най-добре е преди започване на лечението да вземете очистително.  Маски с извара върху главата облекчават състоянието на болния след инсулт. Млечните продукти успокояват нервната система, но задължително трябва да се консумират самостоятелно, не бива да се съчетават с друга храна. При белодробна туберкулоза могат да се използват следните рецепти: 1. Сипвате в тенджера ечемик или овес (да заеме 2/3 от обема), наливате прясно мляко и добавяте свинска мас. Вари се на слаб огън и постепенно се досипва прясно мляко. Пие се по една чашка три пъти на ден, а свареният ечемик (овес) може да се използва за компреси. 2. В горещо прясно мляко се разтваря кучешка мас и се пие няколко пъти на ден. Водянката ефикасно се лекува със сварен в прясно мляко магданоз: 800 г магданоз се заливат с мляко и се варят, докато течността остане наполовина. Приема се на всеки час по 1-2 с. л. При глисти помагат клизми с мляко: в 3 чаши мляко се сварява глава чесън. За една клизма е достатъчна 1/4-1/2 чаша от изстудената течност. Има начин да облекчим изхвърлянето на камъни от бъбреците и черния дроб: чаша конопено семе се залива с 3 чаши мляко и се вари, докато остане 1 /3 от течността. Пие се топло и на гладно. Курсът на лечение трае общо 10 дни, като по средата се прави петдневна почивка. След една година може да повторите процедурата. По време на лечението не бива да консумирате пикантни храни. За закуска ви препоръчваме вместо обичайните сандвичи да приготвяте плодова салата, която ще ви снабди с енергия, бодрост и красота. Приготвя се по следния начин: преди лягане заливате 1 чаша овесени ядки с 1 1/2 ч. чаша кисело мляко, добавяте и шепа сушени кайсии, чаена лъжичка мед и 3-4 ореха. На сутринта може да настържете 1 ябълка. През пролетта е хубаво да пиете в продължение на месец един път седмично чаша горещо мляко със супена лъжица смлян чесън. Така ще прочистите кръвта, ще подобрите зрението и ще придобиете свеж вид. При висока киселинност помага 1/2 чаша мляко, разредено с 1/2 чаша вода — пие се на гладно. В повечето случаи млечните продукти спомагат за нормализирането на храносмилателните процеси, но при някои хора млякото предизвиква запек. Задържането на фекални маси в дебелото черво повече от едно денонощие сигнализира за нарушение в двигателната функция на червата (спазъм, атония) или някакво механично препятствие (тумор или ръбец). Тези нарушения се дължат основно на неправилното и нередовно хранене, на консумацията на храни, бедни на целулоза. Появяват се главоболие, нервност, раздразнителност, апатия, световъртежи, неприятен вкус в устата. В такива случаи помагат кашите, зеленчуците, плодовете, ръженият хляб — те дразнят механично лигавицата на храносмилателния тракт. Киселото мляко, сладките плодове с извара също подобряват перисталтиката. Ако страдате от запек, трябва да избягвате консумацията на кафе, черен чай, какао, шоколад, дренки, нар, супи, макарони, червено вино, а също и гореща храна. Индийската медицина препоръчва при запек да се пие вечер преди лягане чаша топло мляко с 2 ч. л. топено масло; отделно да се правят клизми с мляко (за една доза е достатъчна 1 чаша мляко).
Клизмите са подходящи не само при запек (правят се два дена след като сте взели очистително), но и при подуване на корема, болки в долната част на гърба, подагра, главоболие, изтощение, повишена киселинност, ишиас. Не бива да предприемате такова лечение при паралич и кръвотечение от правото черво. В днешно време благодарение на неправилното хранене и злоупотребата с алкохол много хора получават възпаление на черния дроб. Симптомите са следните: остра болка в областта на черния дроб, тъмна урина, при повръщане се отделя зелена слуз, появява се горчив вкус в устата, сънливост, непрекъсната умора, киселини в стомаха. В такъв случай е редно да промените начина си на хранене. Крайно противопоказни са: зелето, бобовите растения, пържената и маринованата храна. Най-добре е да минете на млечно-плодова диета, като са допустими в малки количества мазнини, захар и скорбяла. Отделно може да правите следните процедури: 1. В чаша прясно мляко се добавят 4 с. л. настърган хрян, сместа се загрява, без да се кипва, прецежда се и се пие бавно в продължение на няколко дена. 2. Половин литър мляко се смесва с един литър бира и се пие по 1 чаша преди ядене. Млякото трябва да се затопля в сребърен съд. 3. Яжте по-често покълнало жито и извара с мед — съдържат много витамини от В групата. 4. Запарка от билката „змийско мляко" успокоява болките в черния дроб: 1 с. л. се залива с 1 л вряла вода. Пие се по 1/2 чаша 2-3 пъти на ден. В дебелото черво много често се натрупват токсини и ако не се изхвърлят навреме от организма, предизвикват запек и болки в тила. За целта е полезно преди лягане да се изпива по 1 чаша топло мляко с 1 ч. л. ленено семе. Същата смес помага и при астматична кашлица. Чаша топло мляко действа ефикасно и при безсъние. Консумацията на повече плодове, зеленчуци и мляко предотвратява образуването на песъчинки, камъни и запушването на пикочните пътища. Желателно е да се избягват храни, които повишават киселинността на урината: месо и тестени изделия. И млякото може да предизвика същата реакция при хора, чийто организъм не съдържа лецитин — фермент за преработка на млечната захар. При това положение е по-добре да се изключат от менюто млякото, изварата, кашкавалът, яйцата, зелето, грахът и какаото и да се наблегне основно на плодовете и зеленчуците. Запарката от бобови шушулки (25 г), трицветна теменуга, брезови пъпки, мечо грозде и царевична свила (по 20 г от всяка билка) облекчава изхвърлянето на песъчинките и камъните. Две с. л. от сместа се заливат с 3 чаши вода. Щом кипнат, се свалят от огъня и се запарват 30 минути. Пие се в продължение на 2-3 месеца по 3 с. л. З пъти дневно, половин час преди хранене. Желателно е да продължите да спазвате растително-млечната диета и след прочистването на организма. В Русия още от дълбока древност са използвали млякото като лекарство. При червен вятър, ухапване от тарантула или змия приготвяли компреси от извара. След раждането първо къпели бебето с току-що издоено краве мляко — за да бъде здраво, а лицето му измивали с майчино мляко — да не го болят очите, да има добро зрение и чиста, хубава кожа на лицето. За да не забременяват, жените кърмели децата си до тригодишна възраст. Млякото е не само ценен хранителен продукт, но и универсално лекарство. Разбира се, лечението с млечни продукти трябва да бъде строго индивидуално — не всеки организъм може да разгражда млечната захар. Не напразно диетолозите съветват млякото да се консумира отделно от другите храни. Тук сме се постарали да запознаем читателите не само с нашите методи на лечение, но и да обобщим огромния опит на съвременните и древните лечители. Много от предложените рецепти са признати от официалната медицина и са доказали ефикасността си. Накрая бихме ви посъветвали да прибягвате до химическите препарати колкото може по-рядко. Помнете, че всяка болест може да се предотврати с природни средства, положителни мисли и добро настроение!

Тайните на млякото

публикувано 29.09.2010 г., 6:19 от Юлияна Шапкарова

Млякото е един от основните хранителни продукти на нашата трапеза. То съдържа всички вещества, без които човешкият организъм не може нормално да функционира: пълноценни белтъчини, мазнини, въглехидрати, неорганични соли, витамини. Това е най-добрата храна при стомашно-чревни и сърдечни заболявания, при проблеми с черния дроб, бъбреците и задстомашната жлеза. Белтъчините на млякото успешно заменят белтъчините на месото и рибата. Недостигът на белтъчини в детския организъм води до такива заболявания, като: рахит, диария, понижени умствени способности, чупливост на костите, лесна раздразнимост. В прясното пълномаслено мляко има имунни тела, които унищожават редица вредни за човека бактерии. Специалистите по хранене съветват на вечеря да се консумират задължително млечни продукти: извара, сирене, кисело мляко. Те се усвояват по-лесно от прясното мляко и намаляват количеството на токсните. Млечнокиселите продукти трябва да заемат 1/3 от дневния порцион. 400 години преди нашата ера Хипократ — бащата на медицината, е казал: „Храната трябва да бъде ва¬шето лекарство и лекарството — ваша храна." Той използвал млякото за лечение на треска, малокръвие, подагра. Според Авицена (Абу Али Ибн Сина) млякото е най-подходящата храна за деца и стари хора. От древни времена млякото се използва като противоотрова — и в наши дни на работниците във вредните производства се предоставя безплатно мляко, тъй като то спомага за изхвърлянето на тежките метали. Организмът на някои хора трудно приема тази храна: подува се коремът, появяват се киселини, диария или запек. Обикновено освен към млякото подобна реакция при тях се наблюдава и към пресните плодове и зеленчуци. В такива случаи френският лекар-хомеопат Н. Шарен препоръчва да се приема дървен въглен или пепел от орехови черупки и костилки от праскови и кайсии (без ядките).
По принцип хомеопатите лекуват непоносимостта към млякото с дървен въглен — той има свойството да прочиства кръвта от вредните компоненти. Дървеният въглен помага и при метеоризъм (приема се по едно зрънце след хранене), а също така идеално прочиства водата за пиене. В. Востоков смята, че непоносимостта на възрастните към млякото се дължи на получена в детската възраст дисбактериоза на червата. Млечнокиселите продукти нормализират чревната флора, унищожават вредните микроорганизми и гъбички. Още древната индийска медицина Аюрведа учи, че човек трябва да удовлетворява с храната всичките шест вкуса: сладък, кисел, горчив, тръпчив, солен и лютив. Ако към млякото и производните му се добавят различни растения, всичките изброени вкусови усещания ще могат да бъдат задоволени. Еднообразната храна води до застой на кръвта и нарушена обмяна на веществата. Диетолозите от цял свят все още спорят дали млякото е полезно или вредно и как трябва да се консумира — самостоятелно или в комбинация с други храни. Х. Шелтон (САЩ) -— един от основателите на разделното хранене, препоръчва млякото да се приема винаги отделно; единствено изварата и млечнокиселите продукти могат да се съчетават със сладки плодове (пресни и сушени), зеленчуци, орехи. Повечето специалисти по хранене са на мнение, че: 1. Прясното мляко трябва да се консумира самостоятелно или с плодове и зеленчуци. 2. В никакъв случай не бива да се приема след друга храна, тъй като блокира отделянето на стомашен сок. 3. Преди да сварите млякото, може да изстържете на дъното на тенджерата моркови или цвекло — за добавка на повече витамини (съответно и вкусът ще бъде съвсем различен). 4. Суровото мляко е най-добре да се пие веднага щом се издои, а след него може да хапнете някакъв сладък плод. През пролетта ще подсилите имунната система със следната смес: 1 чаша овес се залива с 5 чаши вода и се вари, докато се получи гъста течност с консистенцията на кисел.
Прецежда се, след което се добавя същото количество варено прясно мляко и 4-5 с. л. мед. Приема се 3-4 пъти дневно по 1/2 чаена чаша. Зимно време за същата цел се пие чаша топло мляко, в което са добавени 2 скилидки счукан чесън. Тази напитка укрепва и прочиства организма, а също така подобрява съня. Заради радиацията в околната среда много диетолози в последно време промениха отношението си към млякото. Например Сара Шенън (САЩ) в книгата си „Храненето в атомния век" напомня, че в много страни в храната на животните се включват хормони и антибиотици, за да се повиши млекодобивът. Авторката смята млечните продукти за вредни, тъй като съдържат вещества, замърсяващи човешкия организъм. Пастьоризацията унищожава вредните бактерии, но наред с това разрушава витамините, магнезия и основната аминокиселина. Освен това млякото образува слуз, която понижава способността на организма да се бори с радиацията. Детският организъм до тригодишна възраст има нужда от повече въглехидрати — за развитие на мозъка и нервната система. Съставът на майчиното мляко напълно удовлетворява тези потребности. Според С. Шенън 25% от хората в света имат алергия към кравето мляко, защото в организма им липсват ферменти за преработката му. Академик Я. Д. Витебски, хирург-гастроентеролог, е твърдо убеден, че млякото има пагубно действие върху храносмилателния тракт. Той също смята, че за преработката на млякото са необходими специални ферменти, които се образуват в организма на новороденото още през първите 7 дни. При децата, страдащи от дисбактериоза, лактозата и казеинът не се разлагат напълно — стига се до образуване на пикочна киселина, която е благоприятна почва за размножаване на гноеродни микроорганизми и гъбички. Нашата цел е да разкрием някои от лечебните свойства на млякото и млечните продукти. Естествено, трябва да се има предвид, че замърсяването на околната среда и радиацията дават своето отражение и върху тях.

1-10 of 47

Консултация и терапия

Екотуризъм и отговорност към природата

История на китайската медицина

Нашето предложение