Езикова култура за всекиго


Материали по езикова култура от доцент д-р Борислав Георгиев 

Нов български университет



Как се проверява езиковата култура? 

Антропологизация на обучението по литература в средното училище, БНР, "Хоризонт", 12 плюс 3", 6 ноември 2006 г.

Колега,...(4 декември 2006 г.) 

За "трансформиращия" преразказ (БНР, "Хоризонт", ",2 плюс 3", 26 февруари 2007 г.)

Помощ, информират ни!, 19 март 2007 г.

 


 



 

Езиковата култура има за свой обект езиковото общуване. Неин предмет е усвояването на различни езикови и познавателни стратегии, чрез които се подобрява качеството на създаваните изказвания/текстове с оглед на тяхното по-лесно възприемане и разбиране и чрез които се оптимизират процесите за извличане и обработка на информация (на смисъла/смислите) от вече готови изказвания/текстове.

Целта на обучението по езикова култура е, от една страна, да се увеличи относителният дял на успешните изказвания и текстове, които човек създава, а от друга – успешно да се извлича, осмисля и обработва от страна на потребителя цялата информация, която е възможно да се съдържа в изказването/текста.

В началото на ХХІ век човек няма проблеми само с употребата на своя всекидневен език и с всекидневния език, който е средство за общуване в социалната и/или професионалната група, към която той принадлежи. Обикновено човек общува по-трудно с хора, принадлежащи към други социални/професионални групи, и в области, в които (за да се действа успешно) е необходима специална подготовка – включително и езикова.

От гледище на лингвистиката образованието представлява процес, по време на който човекът усвоява един или повече от един език със специално предназначение на енциклопедично равнище.

От друга страна, компютрите технически улесниха създаването и разпространението на големи по обем писмени текстове (книги, статии, дипломни и курсови работи), но същевременно и затрудниха авторите им. Коректорската институция и институцията на техническия редактор днес почти не съществуват и обикновено човек сам носи цялата отговорност за езиковото, правописното, пунктуационното и цялостното графично оформяне на своя текст. Но той най-често не знае как да извърши тази работа, защото не е бил специално обучаван за това. В резултат от това се появяват писмени текстове, съдържащи ценна информация и идеи, но зле оформени в езиково, правописно, пунктуационно и графично отношение, което силно намалява тяхната четивност.