Показен магазин

или за мавзолеите на социалистическото потребление
Изследване на Пламена Фотева

NB! Материалите не могат да бъдат ползвани без съгласието на авторите. Цитирането е с позоваване към автор(к)ите и към тази страница.

Настоящият текст ще се опита да хвърли светлина върху един малко изследван, но много познат феномен на българското социалистическо всекидневие от началото на ‘70те години на
XXв. до края на Режима през 1989г., а именно една специфична част от потреблението и търговията на социалистическата държава – показните магазини. Предназначението на тези уникални по вида и идеята си търговски обекти в системата на социалистическото (само)задоволяване е един от елементите, които имат ключово значение за още по-пълното разбиране на специфичните потребителски отношения в рамките на плановата икономика, организирала и регулирала снабдяването със стоки и услуги на българските граждани почти половин век. Всъщност, идейният тласък, довел до написването на този текст, дойде от самото наименование на този вид магазини – показни. За човек, прекарал едва две непълни години от живота си под зорката грижа на социалистическата държава подобно загадъчно име не може да не предизвика естествен интерес и най-вече да провокира въпросa какво тъкмо и собствено се показва в тези толкова загадъчни топоси на потреблението. Още тук ще призная, че ако има въпрос, на който не успях да отговоря нито от името на държавната политика, нито от позицията на интервюираните потребители е именно този. Усещането, че това наименование е абсолютно самоподразбиращо се и безвъпросно се запази и потвърди от изясняването на функцията на магазините, които както се оказа в последна сметка, са създадени именно с идеята да показват едно идеално лице на неосъществилия се (но осъществяващ се в заявка) комунизъм.

§  Методология, документално проучване, интервюта

Целта на изследването е да открие, срещне и сблъска двете основни позиции в системата на социалистическото потребление и да изведе основните линии на пресичане, отдалечаване и разминаване между тях. От една страна водещата парадигма на Държавата и преизпълняваната чрез постоянни (но де факто никога нереализиращи се) призиви за осторожност и мобилизираност план-програма на икономиката. Тя се задава от идеологическия център и се разпространява до всички предприятия, дружества, съюзи и организации и заетите в тяхната система работници, отговорни за строгото и точно сбъдване на директивите и решенията, периодично вземани от ЦК на БКП и въвеждани чрез различни постановления и разпореждания през подчинените й министерства. В случая, за който става дума, тази централна роля играе Министерство на вътрешната търговия и услугите, което през по-голямата част от изследвания период е съсредоточено в изпълнение на програмата за шестата и седмата петилетка по предначертания път към окончателната победа на комунизма. Другата страна на изследването следва да се изгради около проведените интервюта, допълнени от някои спомени, събрани от сайтовете За прехода,  http://zaprehoda.blog.bg/, Детството, http://detstvoto.com/ и Аз живях в социализма, http://www.spomeniteni.org/.
Документи За съжаление, проучените броеве на редовния бюлетин „Търговия и услуги” (за периода 1968-1978г.) и Информационния бюлетин на същия отдел, както и в Информационния бюлетин за Центъра за проучване на пазара (1970-73г.) към въпросното министерство преизобилстват със сведения за различни клонове на търговията, но никога и по никакъв повод не споменават за съществуването на магазини с подобен специфичен статут като показните. (...) За сравнение, на много места се споменават различни категории заведения за обществено хранене – лукс, I и II категория и т.н., но магазините за хранителни стоки са упоменати само в качеството им на такива, като единствените отлики между тях са в площта им (която определя номенклатурата на предлаганите стоки) и постепенното преминаване в края на ‘60те години от малки специализирани магазини към по-големи и добре уредени магазини с гондоли за самообслужване и с повече типове стоки на едно място.
Това, разбира се, важи основно за големите областни градове и най-вече за столицата София, доколкото в провинцията и малките градчета и села спецификата на потреблението е от доста по-различен тип и е обект на отделни изследвания. Допълнително проучените периодични издания, които биха могли да допринесат с някаква информация – в-к „Тракийски плод”, орган на Булгарплод, Пловдив (излязъл в две годишнини, 1976-77г.) и списание „Жената днес”, водещото (и единствено) специализирано женско списание с няколко произволни годишнини от посочения по-горе период, също не дадоха особено ценна информация за показните магазини. Единственото споменаване на някакъв тип магазини изобщо беше свързано с инициативата по създаване на магазини към заводите и предприятията, които предлагат само стоки от собственото си производство, което може да се открие под форма на реклама и в двете посочени издания. 
Интервюта За да се изяснят особеностите на потребителската позиция, специфичните тактики за справяне и проблеми в снабдяването с определени стоки, както и отношението към наличните и усещането за недостиг и дефицит и да се допълни твърде недостатъчната и оскъдна информация, открита в официалните документи, бяха проведени осем полуструктурирани интервюта с десет респонденти. Респондентите са представители на сравнително разнообразни социални групи и професии, жители преди 1989г. както на София, така и на няколко по-големи областни града (в повечето случаи споделящи опит и от двете си местожителства), осем от тях на възраст между 45-55 години, доколкото в хода на проучването стана ясно, че представителите на тази възрастова група имат най-много и конкретни спомени, свързани с потреблението, защото през ’70те и ’80те години са били на възраст, която е предполагала активното им участие в снабдяването на домакинството със стоки за всекидневна употреба и почти плътното припокриване на отговорите им позволява в голяма степен обективна и изчерпателна интерпретация на феномена. Като любопитно и важно допълнение към тези интервюта може да се отбележи и разговорът, проведен със Софийка, 86г. от Плевен, тъй като тя е била дългогодишен отговорник в Нармаг за домашен текстил в Плевен и сподели и потвърди много от предположените в другите интервюта и открити в официалните документи взаимоотношения между продавачките вътре в системата на търговията и нерегламентираните канали на обмен на дефицитни стоки. В същото време опроверга наличието на особен строг контрол и надзор от страна на институциите, който е заявяван многократно до ниво постановление на МС, но очевидно без особена ефективност.
  • Особености на социалистическото потребление и неговата идеология; стратегии и тактики 
Специфичната вътрешна логика на плановата икономика, съчетана със социалистическата идеология на комуналния строй предполага особен тип затворена, самозадоволяваща се система, която трябва да достигне до такова равнище на обществени и стопански взаимоотношения, че да преразпределя всички блага по равно между членовете си и всеки да има всичко необходимо до степен на пълна победа над бедността и нищетата. Разбира се, утопичността на подобна система се опровергава от самата действителност, в която „отварянето” за външни взаимодействия и влияния се оказва неизбежно, както и пораждането на вътрешни противоречия, напрежения и разслоение на социалните групи по различни признаци, които винаги и неизбежно се оказват в конкуренция една с друга и едни от тях – с по-голям достъп до благата от други. Все пак, в една доста устойчива привидност, социалистическата идеология се запазва в потреблението поне като шапка, която задава общите положения. Те обикновено се свеждат до това, че наличните стоки наистина се разпределят по равно (достъпни са в кварталния магазин) и всеки притежава жизнения минимум, който е достатъчен, за да се притъпи чувството за живот в постоянна криза. В такава ситуация по неизбежност количествените измерения надделяват над качествените – важното е потребителите да получат най-необходимото и това би трябвало да задоволи напълно техните потребности, както и да премахне нездравословното желание за постоянна неконтролируема консумация – пагубна последица от развалата на капитализма. Никак не е изненадващо обаче, че в много случаи гражданите не получават друго освен по равно от нищо – дефицитът и недостигът – перманентни или спорадични, на определени стоки и блага стават правило, а не изключение за социалистическото потребление. Друг парадокс на системата е, че поради неправилно планиране често се случва да има свърхпроизодство на определена стока, която не се потребява, а в същото време абсолютна липса на друга, която е особено търсена. Свидетелства за подобни случаи могат да се открият навсякъде, но само като илюстрация бих споменала комичния случай от в-к „Тракийски плод” , в който в отговор на читателско запитване защо в Асеновград няма мъжки гуменки 45 размер, редакторът в типичната стилистика заявява, че е вярно, че този размер гуменки е дефицитен, но за сметка на това всички магазини в града са изключително добре заредени с гуменки номер 42, а освен това заводът за гуменки няколкократно е преизпълнил плана си.
В такава система на икономически отношения е трудно да се говори за общество на консумацията, тъй като тя е практически невъзможна – потребителите де факто не диктуват логиката на производството (както това се случва в условията на свободен пазар), а потребяват наличното.
Подобни изводи са изглежда общосподелими и отличителна черта на всички икономики отсам Желязната завеса, както свидетелства и проучването на Кристина Ферхервари за Унгария (една,  в сравнение с България, доста по-добре стоково обезпечена страна). Подобно отслабване на пазарните отношения с тенденция към постепенното им отмиране е изразено дори и в отсъствието на думи като „клиент” и „консуматор” в официалната документация, свързана с търговията и услугите в НРБ – Държавата особено умело успява да подмени неудобната и непасваща на идеологическите й цели терминология на пазара с далеч по-отвлечени понятия като „потребител”, „култура на потребление”, „мрежа от услуги” и пр.
На фона на така описаната ситуация, социалистическата държава се принуждава от време на време и по специални поводи като 9 септември и най-вече Нова година да внася глътка екзотичен, рационално неоправдан консуматорски лукс за своите труженици под формата на цитрусови плодове, Кока Кола и поантата на социалистическото благоденствие – кубинските банани. Тъй като ресурсите са ограничени обаче тези стоки, традиционно дефицитни и трудно откриваеми през останалата част от годината, не могат да достигнат до абсолютно всички в държавата. Внасяното количество е твърде малко и то се разпределя от центъра (столицата/ „номенклатурата”) към периферията (провинцията/обикновения необлагодетелстван гражданин) с твърде слаб отзвук колкото по-далеч от централната част на големите градове се намира съответното населено място. Тук идва мястото на сложната система от връзки, познанства, роднински, приятелски и всякакви други взаимоотношения, почиващи върху размяната на услуги, натуралната размяна и облагодетелстването под различна форма от някакъв служебен пост, която се изгражда като устойчив и добре сработен механизъм през целия социализъм, а както доказва Джералд Крийд дори и след неговия край в първите години на демокрацията в България. Действието на тази мрежа се доказа напълно в проведените интервюта, а по косвен път и от официалните документи. (...)
  • Особеният случай с показните магазини
В така описаната ситуация остава да се разгледа частният случай на показните магазини, които хармонират и кореспондират като по учебник с всички елементи на социалистическото потребление и от позицията си на стратегически обекти пораждат определени тактики на поведение, но в същото време стоят и като малко неестествена цветна кръпка на постоянно издишащото планомерно снабдяване със стоки. Това им донякъде двусмислено положение ги прави интересен за изследване феномен, който е засегнат твърде неравномерно – прекалено слабо в идеологическото говорене и прекалено силно в спомените на респондентите. По тази причина защитаването на определени тези е възможно най-вече през информацията, получена от проведените интервюта, макар и да не се ограничава само и единствено до тях. 
(...)
Системата от връзки, социален капитал и размяна на услуги може да бъде проследена на много нива – между близки и далечни роднини, чрез умишлено търсене на подходящи връзки извън кръвната линия (например избор на високопоставен човек за кум или кръстник), между колеги на работното място, по съседство и т.н.
Употребата на връзки варира според населеното място и специфичните му особености – жителите на столицата са обвързани с роднините си на село, от които се сдобиват с определени блага (както Дж. Крийд показва с множество примери в „Опитомяване на революцията”), от своя страна жителите на малките градчета и селата пътуват до по-големите областни градове за сдобиване с дефицитни стоки или за търсене на по-голямо разнообразие от наличните. Всички разчитат на пътуващите в командировка и в чужбина (както споменава един от респондентите, жител на Варна, моряците са били едни от основните „вносители” за града на стоки на лукса и други трудно откриваеми в България стоки), които от една страна могат да осигурят определена желана стока, а от друга да се сдобият с валута, която да препродадат, от особена важност са връзките с продавачи и работещите в търговската мрежа, особено за снабдяване с хранителни стоки. Изброяването може да продължи още, но основната линия на взаимоотношенията е ясна – неформалното обвързване и нестопанската размяна са залог за много по-добро справяне и оцеляване в безкрайно ограничения и свит пазар на стоки и блага в рамките на социалистическото потребление. Както  може да се предположи при такъв тип икономически отношения парите и монетарната размяна имат много по-малка стойност от размяната на услуги, тъй като ако се предположи, че голямата част от населението разполага с приблизително еднакви парични ресурси, то от значение за сдобиването с определени желани стоки са не именно наличието или отсъствието на средства (може да се спестява, стига да има какво да се купи), а създадените обвързващи и задължаващи взаимоотношения, които обикновено са от взаимна изгода за всички.

Накрая е важно да се разгледа и вътрешната саморегулация на потребителите и преразпределението на наличните блага с цел „да стигне за всички”. То се извършва не само чрез вече описаната система от връзки, която е едновременно видима и латентна, а чрез ограниченията в количеството на самите опашки за „пуснатата” дефицитна стока, която се изчерпва много бързо и винаги е недостатъчна, за да задоволи всички купувачи (често това дори не е нищо повече от обикновен хляб в по-малките градове или санитарни материали в аптеката). Такива случаи се цитират най-вече с превърналите се в символ на дефицита банани и цитрусови плодове, които се появяват само около Нова година, но могат да бъдат свързани и с други хранителни стоки или стоки за ежедневна употреба. Натуралната размяна също е в постоянно обръщение. Огромните опашки, които се вият пред магазините, сами съобщават за наличието на въпросния желан продукт и вестта се разпространява бързо. За да успеят всички да се доберат до него, самата опашка, а и продавачите налагат ограничения от например 2 кг портокали или банани на човек, което също поражда различни тактики на справяне – задейства се познатата система от връзки или членовете на едно семейство се нареждат като непознати на опашката, за да получи накрая домакинството повече от ценната стока. Тази система на вътрешно преразпределение създава особен тип отношение към стоките, което е обратно по знак на консуматорското, но има не по-малка сила от него. Предмет на отделно изследване е как и какво се разбира за ценно в ситуацията на социалистическо потребление. 
  • Заключение

Като обобщение на казаното дотук и приведените примери, може да се очертае една по-пълна картина на социалистическото потребление, което само по себе си е изключително обширно и интригуващо поле за изследване. Показните магазини като елемент от тази система и специални представителни топоси, „лицето” на държавната политика в областта на търговията и попълването на материалния свят на гражданите със стоки и вещи, разкриват още едно от много места на сблъсък между стратегиите на Държавата и тактиките на потребители, които те изграждат като отговор на постоянния недостиг. Въпреки че потребителите само потребяват, а не диктуват логиката на плановото производство, тяхната роля никак не е пасивна – те постоянно подриват и заобикалят опитите за унификация чрез собствени хитрини, изобретателност, социални връзки, отношения на взаимоизгода, превръщане на личния труд в основен капитал от нестопански тип (под формата „услуга за услуга”), договаряне и снабдяване, възползване от всяка налична възможност. Тази система, полувидима, полуфлуидна е разбира се, известна на държавната машина, но тъй като самата тя не може да обезпечи нерационалното, според собственото й разбиране, желание на гражданите да притежават различни стоки, а често не се справя и с елементарното снабдяване, не й остава друго, освен да допуска тези нерегламентирани отношения като само привидно приема различни рестрикции срещу тях. Показните магазини на фона на така описаната цялостна система на социологическото потребление, са витрина на социалистическата държава, която чрез тях от една страна доказва, че стоките в НРБ наистина са най-качествените, а от друга показва едно възможно бъдеще, което престои да бъде осъществено при победилия комунизъм. Като резултат обаче обществената тайна, която всички потребители споделят, особено в последните години преди падането на Режима е, че стоките в НРБ са предимно с некачествени или напълно отсъстват, а качеството и разнообразието са на високата цена на лишаването от опеката на държавното планово производство и излизането на свободния пазар, където собствеността не е идеологически подсигурена, а се спечелва, всеки магазин е показен, а бананите зреят през всички сезони. 

Пълният текст на курсовата работа е в прикачения файл тук долу (Pokazen magazin.pdf).


Ċ
Valentina Gueorguieva,
27.01.2010 г., 1:42
Ċ
Valentina Gueorguieva,
27.01.2010 г., 1:40
Ċ
Valentina Gueorguieva,
27.01.2010 г., 1:37
Ċ
Valentina Gueorguieva,
27.01.2010 г., 1:45
Ċ
Valentina Gueorguieva,
18.02.2010 г., 6:53
Ċ
Valentina Gueorguieva,
27.01.2010 г., 1:39
Ċ
Valentina Gueorguieva,
27.01.2010 г., 1:39
Comments