Интервю с д-р Щефан Ланка

Предизвикващ  едновременно традиционната и алтернативна

гледна точка по въпроса за СПИН


От Марк Гейбриш Конлан

Декември 1998 г.

 

 

Докато повечето хора в САЩ и Западна Европа продължават да вярват, че така нареченият ХИВ (човешки имунодефицитен вирус) е основната причина за СПИН, яростните дебати ще продължават, дори и сред алтернативната СПИН общност, относно това дали ХИВ въобще съществува. Макар, че проф. д-р Питър Дюсбърг – всъщност единственият алтернативен СПИН теоретик с някаква значима публична репутация – продължава да настоява, че ХИВ съществува, но е безобиден, то други алтернативни СПИН изследователи и активисти, идват до заключението, че вирусът не съществува. Главните защитници на тази гледна точка са австралийската изследователка Елени Пападопулос-Елеопулос и нейните колеги, които твърдят, че ХИВ никога не е бил изолиран, съгласно критериите на Института Пастьор от 1973 г. и затова не е много сигурно какво е наречено „ендогенен ретровирус” – творение на генетичния материал на тялото, който изглежда и функционира отчасти като вирус, но не е инфекция, защото произлиза от самите клетки на тялото.

 

Д-р Щефан Ланка, немски изследовател, приема предизвикателството за съществуването на ХИВ и отива по-далеч. Той е вирусолог, но това е само част от неговите широкообхватни познания. Позовавайки се на опита си в морската биология, биохимията, еволюционната биология и вирусологията, той разработва изцяло нова гледна точка за ХИВ и СПИН. Той вярва, че всички така наречени ретровируси са всъщност творение на тялото; че хепатитът е по-скоро автоимунно разтройство (болест, при която тялото се атакува от компоненти на собствената си имунна система), отколкото вирусно заболяване; че СПИН няма нищо общо с имунната недостатъчност и затова би трябвало да се нарича Синдром на Придобит Енергиен Недостиг – СПЕН – защото неговата истинска същност е прекъсване на снабдяването с кислород към кръвта и/или тъканите.

 

Д-р Ланка направи обиколка на Западното крайбрежие през октомври (1998г.) и говори с H.E.A.L. – Сан Диего, на 20 октомври.  „При Зендер” го интервюираха часове преди това събитие.

 

 

Зендер: Бих искал малко информация за вашето минало – какво сте учили, в какво сте специализирали и най-вече как стигнахте до тези идеи относно СПИН.

 

Д-р Щ. Ланка: Започнах да уча Молекулярна биология през 1984 г., но скоро се отегчих, защото разбрах, че всичко, което трябва да се научи, за да вземеш изпитите са вече остарели, отживели доктринални схващания. Така, че се насочих към Екология, защото осъзнах, докато бях в различни страни, че можеш да провеждаш много важни изследвания, без големи апарати или много пари. Търсех възможност да упражнявам и молекулярна генетика в рамките на биологията, така че избрах да се преместя в Морска биология и извърших множество изследвания с електронен микроскоп.

 

Един професор по морска биология бе склонен да ми разреши да работя за него и междувременно, съвсем случайно, открих устойчива вирус-гостоприемник връзка. Точно в този момент разбрах, че това беше той. Най-добрият начин да правя смислени генетични изследвания е да имам една стабилна вирус-гостоприемник връзка, в която вирусът се образува в гостоприемника, но не го убива. Така вие можете наистина да научите как те си взаимодействат, как се образува генетичният материал на вируса и как той влияе на гостоприемника без да го изменя. Това е все още единствената устойчива вирус-гостоприемник връзка във вирусологията, освен в бактерия.

 

Бях доволен, че имам възможност да провеждам това изследване, но първо трябваше да убедя моя професор да се съгласи да финансира новите ми изследвания. Той каза, че е класически биолог и не би могъл да ме спонсорира като изследовател във вирусологията. Трябваше да намеря друг професор, склонен да ме ръководи и в същия ден открих един и вече имах собствена лаборатория. Можех да купя всички инструменти и големи апарати, ако работех допълнително, така че имах най-добрите условия, за да започна проучванията си. След една година изолирах вирус и го описах.

 

Когато започнах да правя изследвания с вируси, бе 1986, 1987 г., точно когато обществото в Германия и Европа започна да разбира за СПИН. Тъй като се предполагаше, че се причинява от вирус, аз бях автоматично определен за специалист в областта на СПИН.  Отначало това беше приятно усещане. Казвах на хората, каквото чувах от медиите и телевизията и не проверявах доказателствата, защото всеки беше убеден, че СПИН е вирусно заболяване. След това чух за грешките, които Робърт Гало (американски изследовател върху рака, който пръв идентифицира ХИВ като причина за СПИН) е направил и че той е подвел обществеността относно своя първи ретровирус (ХТЛВ-1, който Гало смятал за причината за СПИН през 1982 г. преди предполагаемото му откритие на ХИВ) и че е откраднал вируса от Монтание, както и други подобни клюки.

 

Когато започнах да уча молекулярна генетика, вече имах някакво критично становище, така че отидох в библиотеката, за да потърся литература върху ХИВ. За моя голяма изненада открих, че когато се говори за ХИВ не се има предвид вирус. Говори се за клетъчни характеристики и активност на клетки при много специални условия. Бях доста силно шокиран. Мислех си: „Добре, аз нямам достатъчно опит. Трябва да съм пропуснал нещо. От друга страна, онези хора са абсолютно сигурни.” Освен това се страхувах, че говорейки по тази тема с приятели или дори със семейството ми, те ще си помислят, че това е пълна лудост. Така че,  дълго време  изучавах вирусология – от края до началото и от началото до края –   за да съм абсолютно сигурен, че такова нещо като ХИВ няма. А за мен това бе много лесно, защото осъзнах, че цялата група вируси, към която се смята, че принадлежи ХИВ – ретровирусите – както и други вируси, за които се смята, че са много опасни, всъщност не съществуват.

 

Зендер:  Значи е било само в основата на това тълкуване, щом сте заключили, че това нещо, наречено ХИВ, което се смята за „ХИВ вирус” и се предполага, че е заразен, подобно на други вируси, които са утвърдени патогени, всъщност изобразява един феномен в тялото. Как бихте го описали и защо сте толкова сигурен в него?

 

Д-р Ланка:  Чудех се каква е била ролята на вирусите за еволюцията, защото не изглеждаше да имат някаква функция, освен да бъдат много опасни и да убиват други клетки. Затова се обърнах към еволюционната биология и открих, че първата жива генетична молекула е била РНК, а по-късно се е появила ДНК. Всеки един от нашите геноми, както и на висшите растения и животните, е продукт на така нареченото обратно копиране – РНК се презаписва в ДНК. Но аз вече бях осъзнал, че разбиранията на молекулярната генетика са доста доктринални.

 

В началото на 60-те години (на 20 век) се появи основният принцип на молекулярната генетика, който се подкрепя дори и днес и който е абсурден. Принципът твърди, че ДНК функционира по един неизменен начин; ДНК изработва РНК; РНК не може да бъде презаписана обратно в ДНК; РНК съществува само на базата на ДНК. Това беше и е основата на основния принцип на молекулярната генетика.

 

Открих, че този начин на мислене е следствие от изследване, финансирано от зърнопроизводителната индустрия на САЩ и така цялото съществуващо знание – а именно това на цитогенетиката преди Втората световна война – бива просто подтискано или дори оклеветявано като „мързелива наука”, защото се е осъществявала предимно в Европа. Този вид наука успешно доказва, че генетичният материал не е стабилен. Той е обект на промяна, което означава, че генетичният материал е обратно копиращ се – движи се и в двете посоки.

 

Това изследване доказва още, че вътре в клетката има голямо количество генетичен материал, дори повече отколкото в ядрото. Но тъй като молекулярната генетика и молекулярната биология са всъщност основани от физици, които смятат, че могат да обяснят цялата структура на атома само като се съсредоточат върху ядрото, когато навлязоха в биологията, те направиха същата  грешка – фокусираха се само върху ядрото на клетката и твърдяха, че то е отговорно за всичко (как е започнал животът, как се управлява и т.н.). Това е абсурдно, защото те пренебрегнаха същността на живота – образуването на енергия.

 

Докато изучавах еволюционните аспекти на биологията, бързо осъзнах, че обратното копиране е общо за всички форми на живот и всъщност е основа за всички висши живи същества. По-късно научих, че обратното копиране е механизъм на възстановяване за хромозомната ДНК. Но традиционалистите по молекулярна генетика все още са обвързани с основния принцип: „Няма такова нещо като обратно копиране от РНК към ДНК”. През 1970 г. , когато те откриха по биохимичен път, че има обратен поток на генетичен материал, не се отказаха от принципа, нито се опитаха да го променят. Вместо това, го нарекоха изключение от основния принцип на молекулярната генетика и го обясниха чрез предполагаемото съществуване на ретровируси.

 

Зендер: Извинете ме, но аз мислех, че сферата на ретровирусологията е започнала още през 1911 г. с Пейтън Роус и неговите експерименти с пилета. (Роус оперативно премахва ракови тумори от пилета в своята лаборатория, стрива туморите, храни с тях здрави пилета и наблюдава как при здравите пилета, които са яли стрити тумори, израстват такива тумори. Той заключава, че туморите може да са били причинени от инфекциозен агент, който се е пренесъл от болните пилета към здравите.)

 

Д-р Ланка: Ако погледнем назад, ще видим, че той е цитиран като единственият имащ нещо общо с ретровирусите. Това, което всъщност е направил Пейтън Роус е, че кръстосвал животните помежду им, така че генетичният материал ставал все повече и повече подобен. Когато генетичният материал при животните е твърде подобен, то тогава се наблюдава дори по-голям обмен между хромозомите, отколкото би се случило нормално. Често, при близкородствено кръстосване, двойките хромозоми губят информация помежду си. Тогава се наблюдават характерните хромозомни дефекти при животни, растения или човешки същества, изразяващи се в недъзи, които са добре проучени. Така, че поради тежката обремененост на пилетата на Роус, те са имали висок процент на естествена проява на рак.

 

Резултатите от това изследване не бяха цитирани повече от 20 години. По-късно някои хора се опитаха да спекулират с тях. В края на 60-те и началото на 70-те започнаха да мислят по този въпрос, тъй като молекулярната биология взе връх над съвременната медицина и се противопостави на съществуващите факти, че ракът се причинява от инфекциозен агент – от вирус, мутации или от вируси, причиняващи мутации. Те пренебрегнаха факта, че ракът има нещо общо с дефицита на кислород, което вече бе установено от Ото Варбург. Варбург  получил своята първа Нобелова награда, демонстрирайки как една клетка е в състояние да произвежда повече енергия, отколкото при процеса на ферментация, като използва кислородно дишане. И получил втората си Нобелова награда за доказване на факта, че ракът се определя от процеса на ферментация; че кислородно дишане не се случва при рак. И тези резултати просто се пренебрегват.

 

През 1970 г., когато доказаха, че обратното копиране се случва и откриха ензима, отговорен за това – обратна транскриптаза, принципът не бе отречен. Промениха го леко и казаха, че има изключение, което обясниха със съществуването на нов клас вируси, наречени ретровируси, чието съществуване те не могат да докажат по друг начин.

 

Когато бях напълно сигурен във всичко, което споменах преди, започнах да говоря. Бях поканен на много конференции по биология и морска биология, като на всяка от тях представях моите данни и факти. Използвах всяка възможност, за да говоря открито против ХИВ и бързо разбрах, че понеже бях отхвърлил ХИВ като обяснение за СПИН и не бях способен да го заменя с нещо друго, не бях способен и да обясня какво стои под етикета „ХИВ”, което ме накара да внимавам и да намеря хората, които бяха способни да обяснят какво точно става.

 

В началото ми помогнаха много някои от публикациите на Питър Дюсбърг, тъй като той беше авторитет, който задава много въпроси. Преведох някои от неговите статии на немски и ги публикувах в малко издателство. Но после, с времето, разбрах и за други специалисти, сред които и Хайнрих Кремер, известен немски лекар, бивш медицински директор на Германската федерална клиника за злоупотреби с лекарства, който ми помогна да разбера какво всъщност става.

 

Тъй като той беше натоварен с въвеждането на ваксината против Хепатит В в Германия и я прилагаше на своите пациенти, д-р Кремер контролираше и пускането ѝ на пазара. Той откри, че американската хепатит В ваксина е произведена със серум, дарен от мъже от гей общността в Ню Йорк сити, между 1978 и 1980 г. Тъй като знаеше, че тези мъже са имали безброй контакти и неизвестен брой  полово предавани болести, той се страхуваше да използва тази ваксина и вместо нея ползваше френската, която бе произведена от дарена кръв от общото население на Франция. Но през 1983 г. германското правителство го принуди да не използва повече тази ваксина. Казаха, че френската е заразена с „вируса на СПИН” и то по времето, когато никой не говореше за „СПИН вирус”, но американската била чиста. Той знаеше или поне беше предупреден, че това няма нищо общо с науката, а с факта, че германската медицинска система (най-вече в Германия) е фактически колония на американската система.

 

Скоро след това, през 1984 г., му бе казано да достави замразени кръвни проби от негов пациент, в Берлин, в новооткрития СПИН център, за да бъдат тестувани за „СПИН вирус”. Преди да пусне кръвните проби, той проверил какво е доказателството за точността и надеждността на ХИВ теста за антитела и си дал сметка, че този тест не е способен да открива вируса. Така работел и работи ХИВ тестът за антитела.

 

Зендер: Според моите разбирания, когато имаме тест за антитела, който е всъщност полезен, както например тестът за сифилис, се наблюдава силна или слаба реакция на антителата, което е кратно на броя на разрежданията на първоначалната проба, но въпреки това има реакция. Затова вие знаете, че не само има инфекция, но и как е отговорила имунната система на нея.

 

Д-р Ланка:  Аз съм напълно сигурен, че нито един тест за антитела в медицината има въобще някакво значение. Специално при теста за ХИВ е ясно, че антителата, които се изследват се срещат при всеки. Някои хора ги имат във високи концентрации, а други – в ниски, но само когато достигнете много високи нива на антитела (много по-високи, от който и да е тест за антитела) вие сте определен като „позитивен”. Това е вътрешно противоречие, защото при друг тест за антитела, по-ниското ниво дава по-висок риск от симптоматична инфекция. Но с ХИВ ви казват, че сте „позитивен” само, когато имате много високо ниво на антителата. Под това ниво ви се казва, че сте отрицателен.

 

Зендер:  Значи това е, за което д-р Роберто Джиралдо говореше пред H.E.A.L. в Сан Диего. Той каза, че когато се прави тест за ХИВ пробата се разрежда в съотношение 1:400 и ако това не се направи, всички проби ще излязат положителни.

 

Д-р Ланка:  Това е така. Колко абсурдно! Д-р Кремер го е знаел още през 1984 г. и бил доста обезпокоен за съдбата на своите пациенти, защото политиците поискали от него да постави под карантина вече белязаните с „ХИВ позитивен”, т.е. да ги отдели от останалите. Той отказал, защото там нямало инфектирано същество. Той знаел, че всеки прекарал хроничен хепатит или ваксиниран против хепатит В, ще даде „ХИВ позитивен” резултат. Така че за него било пределно ясно, че в болницата няма инфекция.

 

Той информирал медиите, които посетили болницата, за да се информират сами в подробности. Предоставил им всички доказателства и точно същите журналисти в ток-шоута, в Der Spiegel например, (едно от най-големите и популярни списания в Германия) публикували точно обратното. За него било ясно още от самото начало, че това е умишлено, играели си на война. Искали да има кръв и сексуална епидемия в противовес на доказателствата, които им били представени. По този начин той разбрал, че СПИН е създаден върху погрешно схващане. Тъй като имал вземане-даване с политическия елит, те му казали, неофициално, че са знаели, че не им пука, че това се правело с цел справяне с наркотиците и хомосексуалността.

 

Те дори се опитали да го убият, но се провалили, защото той има добра интуиция и успял да излезе от колата си преди гумата да избухне. След това научил от един служител, който силно го уважавал, поради работата му със затворници и наркозависими, че германското правителство провеждало тайно психологично разследване, опитвайки се да докаже, че той е душевно болен и все още е на поста си само, защото те смятали, че може да се самоубие. Когато разбрал това, той напуснал, защото не можел да мълчи по въпроса. Това не съответствало на етиката му.

 

Освен това аз срещнах и проф. Алфред Хейзиг от Швейцария. Той е основател на швейцарската кръводарителна система и е един от първите, който извежда продукти от кръвта, за да произвежда плазма за лечение на хронични болести. Бидейки негов колега и близък приятел, научих за далаверата около цялата индустрия с производството на кръв и криминалната мощ зад нея.

 

През март 1996 г. в Берн (столицата на Швейцария), Хейзиг, Кремер и аз се срещнахме за първи път. Стана ясно и какво се случва в областта на хепатита. Той няма връзка с вирус. Разбира се, има възможност да се обогатят определени видове протеини в кръвните продукти, които след това причиняват тежки автоимунни реакции, но САМО при силно стресирани (напрегнати) хора и никога при нестресирани (спокойни). Когато се научили да отнемат тези протеини от кръвните продукти или да ги разреждат, вече не се наблюдавали чернодробни проблеми. Разбрах това от него.

 

Зендер: Да не би да казвате, че всички форми на хепатит не са инфекциозни или само някои от тях?

 

Д-р Ланка:  Да, няма такова нещо като инфекциозен хепатит.

 

Зендер: Значи няма също и хепатитни вируси?

 

Д-р Ланка:  Да. Хейзиг винаги се е борил да бъде сигурен, че тези кръвни продукти се произвеждат само от тесен кръг донори, които са млади и здрави. Индустрията започна да произвежда кръвни продукти на базата на комерсиални кръводарявания, използвайки огромно количество кръвни проби, събирайки ги всички заедно, на едно място, защото така е по-евтино да се изготвят всички видове продукти.

 

Зендер: В тази страна нещата са дори по-лоши, защото кръводаряването е един от основните начини бездомниците да останат живи. В резултат на това, ние се снабдяваме с кръв от хора в обществото, които най-малко имат здравословен начин на живот.

 

Д-р Ланка:  Знам всички подробности. Проф. Хейзиг веднъж срещнал човек, отговарящ за индустрията, произвеждаща кръвни продукти и когато веднъж този човек бил пиян, почивайки на остров Фиджи след една конференция в Австралия, този човек казал на проф. Хейзиг, че те скоро ще унищожат държавните кръводарителски организации, разчитайки на доброволни кръводарявания, тъй като те им излизали много по-евтино, произвеждайки техни кръвни продукти, защото се занимават със страните от Третия свят и те са вече там, във всички затвори на диктаторите от Южна Америка и навсякъде другаде.

 

Когато Хейзиг чул за това, се обадил на няколко свои приятели – понеже бил водещата личност в бизнеса с кръвта – и в този момент там имало някои некорумпирани личности от СЗО. Така, по време на спешна среща и на бърза ръка, тъй като индустрията нямала време да подкупи членовете, които са решавали на тази среща, те решили, че позицията на СЗО ще бъде, че не се разрешава производството на плазма в Третия свят.

 

За да подпомогне търговията с кръвни продукти, FDA (американската агенция по храни и лекарства) одобрила, че едно лице може да даде до 50 единици плазма на година. Това означава, че човек може да дава два пъти седмично кръв и чернодробна плазма. И един слон най-вероятно няма да оцелее, нали? В общи линии, такава е ситуацията. А това, което направиха бе, че те промениха начина, по който третираха страдащите от хемофилия. Това започна в Калифорния.

 

До 1969 г. беше забранено да се дават съсирващи агенти на страдащите от хемофилия, докато имат вътрешен кръвоизлив. Ако им се даваха профилактично, щяха да се образуват антитела, тъй като тези кръвни продукти са силно замърсени. През 1969 г. индустрията започна да убеждава някои лекари (и първият беше жена лекар от Калифорния), да третират страдащите от хемофилия пациенти профилактично с такива съсирващи агенти, като по този начин индустрията печелеше доста. А разбира се, телата на тези пациенти образуваха доста антитела срещу тези продукти, нещо, което не било предвидено. Наложило се да използват по-високи дози съсирващи агенти оттогава, за да се надпреварват с антителата - така всъщност действат тези съсирващи агенти. Постоянно трябва да се увеличава инжектираното количество.

 

Оттогава насам, това е най-големият бизнес в индустрията с кръв. Никой не говори по въпроса, но това е поради факта, че всички страдащи от хемофилия завършват с хепатит. Ако инжектирате такова голямо количество чужди протеини и всичките замърсени, то тогава черният дроб, като централен метаболитен орган, е пренапрегнат и резултатът е чернодробни възпаления. Много от страдащите от хемофилия умират от хепатит, за който се обвинява несъществуващ вирус.

 

Зендер: Един от спорните въпроси, който се повдига в групите всеки път, когато говорим за теориите, че ХИВ не съществува или че ретровирусите не съществуват, или че тази или онази болест не е заразна изобщо, е че често хората казват, че е достатъчно трудно да накараш другите да мислят, че ХИВ може и да е безобиден. Би било твърде много да ги убедим, че той не съществува и дори по-трудно да се опитваме да ги убедим (ако разбирам правилно какво казвате), че от края на Втората световна война насам, всъщност всеки учен, работещ в тази област, е бил напълно отдаден на една изцяло погрешна теория и че всички изследвания са безсмислени и трябва да бъдат изхвърлени.

 

Д-р Ланка:  Това не е вярно. Преди СПИН имаше доста дискусии и писания относно ролята на вирусите в еволюцията. Биолозите еволюционисти вече бяха оспорили основния принцип на молекулярната генетика, но по този въпрос се мълчеше, защото всички те знаеха от опит колко бързо се ражда такава идея и колко могъща би била тя. Дори, когато някои мои колеги в университета, както и всеки в обкръжението ми, бяха абсолютно сигурни и убедени в думите ми, те пак мълчаха. Аз никога не получих подкрепа от повечето професори в университета ми. Разбира се, някои от тях ме харесваха доста и се опитаха да ме предупредят, когато прекалявах, когато бях заплашен от изгонване и т.н. Но никой от тях не го показа публично.

 

Зендер:  Кога смятате, че е поставено началото на тази грешка, която наричате принцип? Колко време е бил определяща парадигма?

 

Д-р Ланка:  Мисля, че това в действителност е започнало през 60-те, когато ретровирусолозите са били подкрепяни от президента Никсън в така наречената „война срещу рака”. Това е първият път, когато невероятно много пари се наливат в подобен род изследвания. Тези елитни школи се появили на бял свят, преобладавайки над всичко и разбира се, имали успех, благодарение на мас медиите, защото работели ЗА рака. Когато се потвърди, че ретровирусите са причината за рак, бе разработена и химиотерапия срещу него. Но скоро трябваше да се откажат от идеята, че ракът се предизвиква от вируси, защото видяха, че обратната транскриптаза (ензим) и обратното копиране се появяваха навсякъде, където гледаха. Откриха, че това е обща характеристика на всички форми на живот, особено за раковите клетки и всъщност това е компенсаторен механизъм (на възстановяване).

 

И така, тихомълком, бавно, но сигурно те спряха да говорят за онези причиняващи рак вируси, но излязоха с напълно нова идея за това какво причинява рак, казвайки, че това е слабата имунна система. Когато имунологията се появи на бял свят като отделна биологична дисциплина, хората твърдяха, че те са способни да определят силата на имунната система чрез измерване (определяне) броя на лимфоцитите в кръвния поток. Разбира се, хиляди изследвания са били проведени през 70-те, показвайки, че броят на белите кръвни телца няма никаква връзка с никоя болест или някаква възраст.

 

Но дори и така, те твърдяха, че ракът е резултат от случайна мутация навсякъде в тялото, а имунната система го подтиска. И когато Т4 клетките са извън порядък с нещо друго в имунната система, тя не може вече да подтиска рака. Това беше теорията за наблюдаващата имунна система, която беше грешна още в момента на оповестяването ѝ; защото те вече знаеха, че раковите клетки нямат специфични маркери на повърхността си – те имат еднакви протеинови маркери, както и ембрионалните клетки.

 

Зендер:  Човек не би очаквал имунната система да разпознае самите ракови клетки.

 

Д-р Ланка: Да, така е.  Навсякъде в тялото ни има множество ембрионални клетки. Такива са стволовите клетки. Когато нервните клетки се разрушат, от ембрионалните могат да се регенерират нови нервни клетки, защото те иначе не могат да се възпроизвеждат. Така, че ние навсякъде имаме ембрионални тъкани и ето тук идва мястото на еволюционната биология.

 

Сега трябва да ви кажа за основите на нашия живот. Процесът на ферментация не доставя достатъчно енергия за многоклетъчните организми и не позволява клетките да се видоизменят. Бактериалните клетки не се видоизменят, не са способни да образуват многоклетъчен организъм, защото нямат достатъчно енергия. Единствено наличието на фотосинтеза (използвайки енергията от слънцето материята се разпада, за да се получат електрони) позволява животът да продължи. Животът е управляван от силата на електроните и с фотосинтезата те се появяват от разпада на водата, като основният продукт е кислород.

 

Тази фотосинтеза била толкова успешна, че замърсила цялата планета. Водата, и евентуално атмосферата, били наситени с кислород. Едва когато бактерията се научила да използва кислород за образуването на повече енергия извън органичната материя, извън въглехидратната молекула, се е осъществила следващата стъпка в еволюцията. Животът се изправил пред кислородна катастрофа и оттогава насам имаме перфектно равновесие между кислородо образуващи и кислородо използващи бактерии, така те поддържат постоянно 20%-но ниво на кислород в атмосферата. Това е точно нивото, при което животът може да съществува. При по-ниско или по-високо ниво, това е невъзможно. Ние живеем в равновесие. Това е принципът на Гея, между другото.

 

Бактериите, които се научили да използват кислород, образували 20-30 пъти повече енергия на въглехидратна молекула, защото кислородът в края засмуквал, поглъщал толкова много електрони, които биха могли да се вземат от въглехидратите, за да се образува много повече енергия, отколкото би било възможно без мощните окислителни субстанции в края на енергийната верига. Този прелом в енергийната структура е основен за всички висши клетки и всички висши организми. Разбира се, с тази свръх енергия клетките биха могли евентуално да се променят и да формират многоклетъчни организми. А бактериите, които са изсъхнали, използвайки кислорода, са част от всяка една наша клетка и се наричат митохондрии. Така една висша клетка е продукт на сливане на няколко различни вида бактерии – спирохетите, които са донесли подвижността и митохондриите, които образуват много повече енергия от преди.

 

Тази свръх енергия е базисна за всички висши организми и ако ѝ пречите (ако не позволявате на кислорода да стигне до организма; ако кръвта е окислена от стимуланти или сулфонамиди; или ако транзитния път между кръвта и клетките е отровен с тежки метали, или недостигът на есенциални мастни киселини; или когато митохондриите в клетките са унищожени по време на гладуване, недохранване или антибиотици) тогава кислородът не може да бъде транспортиран от кръвта до клетките и клетките не са способни да образуват достатъчно енергия. Те или ще умрат в резултат на възпаление, или ще се превърнат в ракови, ако имат шанс да оцелеят. Когато клетката образува само ферментация, то това е рак, както Ото Варбург вече бе открил през 1940 г.

 

От самото начало се знаеше, че раковите клетки имат само ембрионален маркер на повърхността си. От биологична и еволюционна гледна точка е показателно, че една ракова клетка представлява снижаване към един ембрионален стадий. Тя се дели по време на липсата на енергия и чака, докато липсата свърши и продължава отново да се дели. Разбира се, ако липсата на енергия се задържи, клетката губи генетичен материал. Това бяха старите критерии за определяне на рака, когато клетките губят доста генетичен материал, защото в този случай губят и способността си за делене.

 

Зендер: С други думи, рак се случва, когато клетката е програмирана да работи като клетка много рано, през зародишното развитие, но се разграничава като полудяла.

 

Д-р Ланка:  Така е. Една ембрионална клетка преминава в едноклетъчно състояние и се държи като едноклетъчен организъм, подобно на бактерия. Тя губи способността да спира възпроизвеждането си, когато е в контакт с други клетки. Така, знаейки за еволюционната биология, вие сте в състояние да обясните всичко.

 

За да се обясни неуспехът с откриването на ретровирус, който директно да причинява рак, се твърдеше, че това може да се прецени по състоянието на имунната система, което е просто смешно. В журнала на Американската медицинска асоциация (АМА) от 28 август 1981 г. бе публикувано, че измерванета на броя на лимфоцитите в кръвта, е лишено от всякакъв смисъл, защото само няколко от тях се намират в кръвта. Имунната система се намира де факто в тъканите, а не в кръвта. Само в редки случаи или съвсем случайно някои от тях могат да се видят в кръвта. Ние вече сме провели хиляди изследвания, които доказват липсата на връзка между болест и здраве, между старост и младост, между Т-клетките, както и техните подкласове.

 

Но въпреки, че се е знаело, че тези тестове за Т-клетки са без значение, те са били пуснати на пазара. От 1977 г., започвайки в САЩ, е било възможно да се патентоват различни биологични единици или биологични изобретения, така че хората започнали да правят пари на гърба на биологията. Това определено е повратен момент, в който съвременната медицина и съвременната биология губят своята невинност. Теорията за наблюдаващата имунна система (убедеността, че ако се определи силата на имунната система, би могло да се разбере кога ще развиете рак), беше основата на СПИН, мнението за СПИН. Казваше се, че ако имунната ви функция е слаба, ще развиете всички вирусни форми на приспособими (опортюнистични) инфекции, както и всички форми на рак. А в интерес на истината, това никога не се случи. При СПИН никога не са наблюдавани приспособими инфекции, никога не се наблюдаваха и всички форми на рак, с изключение само на една – сарком на Капоси (тумор на клетките, които изграждат кръвоносните съдове, бел.прев.).

 

Зендер: Когато казвате „При СПИН никога не са наблюдавани приспособими инфекции”, какво точно имате предвид? Защото на практика всичко, свързано със СПИН се определя като „приспособима инфекция”.

 

Д-р Ланка: Това не е вярно.  Една приспособима инфекция е бактериалната инфекция, която се появява, когато имунните функции са подтиснати, когато имате имунен дефект или имунен дефицит. Това беше и все още е дефиницията за имунен дефект и имунна недостатъчност: когато бактериални инфекции се появяват в тялото ви, те се определят като заразни инфекции.

 

Такъв е случаят и при деца, родени с имунен дефект, които трябва да живеят под изкуствен чадър или пък хора в интензивните отделения, пациенти, които умират като мухи, защото са придобили имунен дефицит след операция, катастрофа, кръвопреливане или трансплантация, когато имунните функции са изкуствено подтиснати. Бактериалните инфекции се разпространяват навсякъде в тялото и се дължат на резистентност - катастрофа, която е медицинската предпоставка за това, защо „СПИН” е бил измислен, и определено те умират като мухи. Но всички тези придобити бактериални инфекции никога не са били част от дефиницията за СПИН.

 

Зендер: Спомням си един въпрос, който бе зададен на експертите по СПИН на една от първите срещи, в началото на 80-те: „Добре тогава, ако става дума за срив на имунната система, защо през цялото време не ги хващат настинки? Защо непрекъснато не са болни от грип? Защо нямат тези обичайни инфекции? Защо имат само онези наистина езотерични неща като PCP, KS, CMV, MAI и каквото и да е друго (пневмоцитна пневмония; сарком на Капоси; цитомегаловирус; вътреклетъчно инфекциозно заболяване, причинявано от микобактерии – Mycobacterium Avium Intracellulare, бел.прев.)?

 

Д-р Ланка: Така е. Единствените заболявания, срещащи се при хора със СПИН са онези фигуративни болести, в които специалистите са се специализирали. Това са едноклетъчни организми, които са се появили през еволюцията, когато не е имало толкова много кислород в атмосферата, колкото има днес. Така че те могат единствено да виреят в хора с намалени кислородни запаси. Затова се появяват там, дори и когато имунните функции са перфектни.

 

Най-вече при гъбичките, тяхната имунология, техният имунитет не е познат. Те си мислят, че имат същият имунитет като на бактериалните клетки, но еволюционната биология дава отговори и на тези въпроси. Гъбичките се появяват след животинските видове. Те създават ензими, които са дори по-способни да образуват енергия извън окисляването. Те се хранят от мъртва органична материя и това е и задачата им в еволюцията, в биологията – да рециклират. Без гъбички, нито едно растение не би израсло на земята, извън водата.

 

Зендер: Което обяснява защо, когато отглеждате гъби, ги слагате на топло, тъмно място и ги покривате с части от дървесина и растения.

 

Д-р Ланка: Да, още от 1965 г. е известно, че РСР (пневмоцитна пневмония) се причинява от гъбички - това беше и е най-важното, определящо СПИН заболяване. Ако обърнете внимание на факта кой се разболява от тази болест, ще видите, че това са хора, използващи стимуланти (попър). Какво представлява попъра? Нитрити. Можете да проверите във всеки медицински речник какво причиняват нитритите в тялото – окисляват кръвта. Това означава, че кръвта сама по себе си, не е способна да пренася кислорода и разбира се, първите клетки, които страдат от това са белодробните клетки.

 

Нитритите незабавно се преобразуват в азотен оксид (нитрати) в най-малките капиляри на тялото. Азотният оксид се образува от тялото в много малка концентрация, за да контролира регулацията на кръвното налягане. Той трябва да се обезвреди незабавно от тялото, тъй като във високи концентрации атакува доста агресивно и разрушава всичко. Ето защо „ядящите клетки” на имунната система – макрофагите – освобождават азотен оксид във високи количества при възпаление – за да унищожат и разградят бактериалните клетки.

 

Така че, ако вие редовно или от време на време приемате нитрити (което значи огромни излишни количества от азотен оксид), това означава, че сте започнали процес на самоунищожение в собственото си тяло и по-специално в белите дробове. Вие унищожавате белодробната тъкан и от тази мъртва органична материя ще се развият гъбични инфекции. Въпреки това, имунните функции са перфектни, защото тези пациенти подтискат бактериалните инфекции. Всички тези 60 различни вида белодробни заболявания, които познаваме, причинявани от бактериални инфекции, не се появяват, тъй като имунните функции все още са добре.

 

И така, имаме директен токсичен ефект, който може да се случи дори, когато детоксикиращата ви система не работи на клетъчно ниво, затова ще изпитате недохранване. РСР може да засегне и хора, страдащи от хронично недохранване, каквито имаме в Африка. По тази причина РСР не е част от СПИН дефиницията в Африка, защото се среща при гладуващи деца, а детоксикиращата система на клетките при децата е много слаба. Например през Средновековието, когато кладенците били отровени от изпражнения или мъртва плът по време на гражданските войни, са пострадали децата - ставали сини, когато пиели вода (затова било наречено „синята болест”), защото във водата имало много нитрити и нитрати, образувани от гнилостните бактерии, когато кладенците били замърсени, а знаем, че детоксикиращата система при децата е доста слаба.

 

Мога да предвидя, тук и сега, че хората, използващи Виагра ще получат сарком на Капоси след две-три години, защото Виаграта действа, като блокира неутрализацията на азотен оксид. Когато вземате Виагра, азотният оксид се натрупва, отпуска гладката мускулатура, така че кръвта нахлува вътре, пенисът еректира и мускулите се отпускат. Попърите действат по подобен начин, тъй като нитритите се трансформират в азотен оксид в най-малките кръвоносни съдове и така те се отпускат. Но докато попърите директно образуват азотен оксид, Виаграта предотвратява неутрализацията на оксида, който се получава нормално при процеса на регулация на кръвното налягане. Той присъства постоянно в много ниски нива, но ако се натрупа, вие сте в голяма опасност.

 

Ако кръвта сама се окислява и вътрешността на капилярите е разрушена от азотния оксид, какво може да се случи? Тези клетки ще се превърнат в ракови. Тъй като има много кислород, първите клетки, които ще претърпят този кислороден дефицит са вътрешният епител, капилярите, в които нитритите се трансформират в азотен оксид. А това, между другото, е дефиницията за саркома на Капоси – когато вътрешността на капилярите образува ракови клетки, които стават по-големи и се размножават. Това е хиперплазия, не форма на сарком, а истинска форма на рак, определяща се като сарком на Капоси. Той може да се появи дори и ако не приемате попъри, но пък клетъчната ви детоксикираща система не работи.

 

Зендер: И така, какъв е крайният отговор на въпроса „Какво е СПИН”?

 

Д-р Ланка: СПИН е енергийно-дефицитен проблем. Терминът „СПИН” е напълно заблуждаващ, защото няма нищо общо с имунния дефект или имунната недостатъчност. Съвсем ясно е, че се касае за енергийна недостатъчност, така че терминът „СПИН” трябва да се замести от термина „СПЕН” – синдром на придобита енергийна недостатъчност, а ние ще запазим понятието „СПИН” само за синдром на придобита интелектуална недостатъчност. СПЕН има рационална основа и е лечим. Има много възможни ефикасни лечебни методи, които да възстановят повредите, причинени от интоксикацията или липсата на кислород на всички възможни нива.

 

Тук също помага и еволюционната биология. Животните не могат да образуват три важни вида вещества, защото когато са се появили във водата, тези вещества вече са съществували. Това е друг аспект от еволюцията, защото те са израснали или са се развили в константна среда, където всички есенциални молекули са били налични. Животните сами не се грижат да създават трите важни групи молекули, затова те имат предимството да използват тяхната енергия. Сред веществата, които животните не могат да образуват са полифенолите, които са витамини. Ние познаваме около 5000 различни вида полифеноли, образувани от билките  (при всички растения, но най-вече при билките). Колкото повече растат, толкова повече полифеноли произвеждат. Между другото, тези полифеноли са естествени протеазни инхибитори. Животните също така не могат да образуват и сложни въглехидратни молекули, които изграждат основните тъкани и които формират до 80% от теглото ни. Тези тъкани образуват константната среда за клетките в тялото (и ако ги нямате, автоматично ще се разболеете).

 

Всяка клетка е заобиколена от тези основни тъкани, сложни въглехидратни молекули със закачени протеини. Всички нервни клетки окончават там, активирайки и дезактивирайки. Всички имунологични реакции се извършват там. Тези основни тъкани имат полукристална структура и работят чрез разкъсване, вибриране, много бързо, няколко хиляди пъти в секунда, с тази скорост всички биохимични реакции се ускоряват и т.н и т.н. Ако не знаете как работи животът на клетъчно ниво, няма да можете да разберете рака. Ако не знаете как е организиран животът на тъканно ниво, също не можете да го разберете, нали?

 

Ако тези вещества липсват в клетката, тя не може да поддържа средата си. Повърхността на клетките специално се нуждае от сложните въглехидратни молекули, за да предотврати навлизането на калций вътре в клетките. Ако тези вещества не са там, калцият навлиза в клетките, убива ги, което води до контролирана клетъчна смърт – апоптоза – това означава възпаление. Обикновено ние получаваме тези вещества от растенията. При спешни случаи, ако са изчерпани, можем да ги получим от говежди хрущял или агар-агар, по две пълни лъжици всяка сутрин. С това между другото, можете да предотвратите всички форми на артрит. И тези молекули също така са мощни протеазни инхибитори.

 

Изкуствените протеазни инхибитори могат да ви помогнат само за кратко време. След това те интоксикират клетките, тъй като не могат да се преработват. Тялото не може да се освободи от тях. Те образуват кристали и евентуално биха интоксикирали цялата клетка и целия организъм на всички нива, тъй като пречат на усвояването на протеините.

 

Вече сме стигнали края с леченията, защото не само разкриваме края със СПИН и предлагаме други условия, които всеки е способен да изпълни и би бил щастлив с това, най-вече специалистите по рака. Ние също предлагаме много мощно лечение, което да замени тези доста опасни протеазни инхибитори. Мисля, че това допълва представата за това какво всъщност е така нареченият СПИН и какво можем да направим.

 

 

Преведено от -  http://www.virusmyth.com/aids/hiv/mcinterviewsl.htm