СПЕЦИАЛНА БИОЛОГИЧНА ПРОГРАМА


МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА
 

 

 

 
Досега нашата академична медицина беше структурирана съобразно органите, които повече или по-малко са разположени един до друг. В Германската нова медицина съществува единственото разумно разпределение,  ориентирано към историята на еволюционното развитие и принадлежността към зародишния лист. Свързаните с вътрешния зародишен лист конфликти притежават и свързани с него мозъчни програми. В случай на конфликт се засяга огнището на Хамер в съответната част от мозъка, което влияе на свързания с тази област орган и се появява определено хистологично образувание.

 

Всички клетки, респективно органи, които са се развили от външния зародишен лист (ектодерма), в конфликтно-активната фаза показват намаляване броя на клетките, стопяване (некрози, язви) или при така наречените раково еквивалентни заболявания - само функционални нарушения, напр. парализа.

 

Раково еквивалентните заболявания се наричат така, защото не се наблюдават тумори или некрози в конфликтно-активната фаза, а загуба на функция в даден орган. Към тях спадат диабет, глюкагонна недостатъчност, увреждания на зрението и слуха, а също така и моторните парализи.

 

При моторните конфликти имаме известни трудности с дефинирането,  защото от една страна виждаме само функционално увреждане, под формата на моторна парализа, а от друга -  в мускула на засегнатия орган, който принадлежи към средния зародишен лист, се установява т.нар. мускулна редукция или мускулна атрофия.

 

Тъй като мускулът вече не се инервира, той атрофира – така сме си го представяли досега. Но също така би било възможно да става дума за по-голям процес, който – отнасяйки се до външния зародишен лист – представлява раков еквивалент, т.е. само функционално увреждане. Същевременно мускулът принадлежи към средния зародишен лист и се числи към управлявания от главния мозък тип, който образува некрози в конфликтно-активната фаза. С други думи, мускулните влакна загиват, което също бихме нарекли мускулна атрофия.

 

Тази широкобхватна система се наблюдава и при женската гърда, където ракът на млечните канали се ориентира строго, според управляваните от малкия мозък гръдни жлези, към лявата или дясната гърда.

 

Затова не се учудваме, когато се открива по-широкообхватна система между кортикалната моторна парализа, която причисляваме към външния зародишен лист и при т.нар. мускулна атрофия, която трябва да причислим към средния зародишен лист, който се управлява от медулата на главния мозък.

 

Това свързване, което бихме могли да наречем комплексен процес, е причината за неправилните диагнози "множествена склероза", чиито "демиелинизационни огнища" често засягат съответните мускулни групи и части от скелета, които приемаме погрешно като причина за моторните или сензорни парализи.

 

С моторния и сензорния коров център (кортекс) отдавна се свързват определени органи или инервации на органи. Също така е известна чувствителността на кожата и нейните програми за управление в сензорния кортекс на двете полукълба на главния мозък. За съжаление, тези знания се загубиха по странен начин, защото невролозите, неясно защо, търсеха МС винаги в бялото вещество (медулата на главния мозък), където наистина я намираха, в изобразените от скенера на мозъка или ЯMР "демиелизационни огнища" и тези малки плаки или глиозни уплътнения смятаха за причина за МС. Това естествено е грешно.

 

Вярно е, че пациентите, които имат моторна парализа, често страдат от сривове на самочувствието (органично-костни остеолизи). Когато най-накрая се справят психически със съществуването на парализата и разрешат или компенсират своя конфликт на самообезценяване, тогава тези малки глиозни огнища се откриват като остатък на тези костни програми в бялото вещество.  Следователно, можем да заключим, че МС никога не е съществувала в смисъла, в който ние сме я определяли.  Затова в Германската нова медицина днес не говорим вече за множествена склероза, а за моторни или сензорни парализи, които можем да причислим точно към хомункулуса в моторния и сензорен кортекс.

 

Съдържанието на конфликта е винаги конфликт на невъзможност да избягаш или невъзможност да следваш (крака), невъзможност да се отбраняваш или невъзможност да задържиш (ръце), невъзможност да се отклониш (мускулатура на гърба и раменете) или на не знаеш как да влезеш и излезеш (парализа на краката).

 

В конфликтно-активната фаза, започвайки с ДХС и в зависимост от интензивността на конфликта, моторната парализа се увеличава. Все по-малко или никакви импулси не се подават вече от моторния кортекс на главния мозък към напречно набраздените мускули. Може да са засегнати отделни мускули, мускулни групи или цели крайници. Парализата обаче не е болезнена. При по-продължителна парализа нараства опасността от вторичен конфликт, а с него и опасността от шизофренична констелация!

 

Един от най-честите вторични конфликти е диагнозата на лекарите: "Имате МС и никога повече няма да можете да ходите!" или нещо подобно. В резултат на това пациентът преживява вторичния конфликт не мога да ходя, който се затвърждава от вярата му в "диагнозата", която всъщност не е вярна, но остава като един вид постхипнотична енграма, което пък го прави трудно достъпен за терапия. Около 70 до 80 % от нашите т.нар. напречни парализи влизат в тази група. В подобни случаи трябва да се подходи детективски, да се разбере кога какви парализи са възникнали. Не може повече да наричаме всичко, което не можем да обясним, с понятието напречна парализа или притискане корените на нервите.

 

Едно малко момиче получило ужасен ДХС, когато му била поставена ваксина срещу едра шарка паравертебрално между плешките. Малко след това детето получило парализа и на четирите крайника. Лекарите предполагали погрешно, че става въпрос за тумор в прешленния канал, т.е. непълна напречна парализа. Така конфликтът се запазил, защото манипулациите били извършвани постоянно на едно и също място.

 

И децата, които се раждат с парализа са преживели вътреутробно тежък конфликтен ДХС, който е засегнал моторния или сензорния център.

 

Често в резултат на диагнозата „МС” първият конфликт става абсолютно безпредметен за пациента, защото тогава на преден план излиза неговото собствено заболяване. Но поради активния вторичен конфликт парализата се запазва.

 

Съществуват два вида парализи: моторни, които свързваме с моторния кортекс на gyrus praecentralis и сензорни, които свързваме със сензорния кортекс на gyrus postcentralis, като в този случай е блокиран пътя на аферентното предаване. Конфликтът се изразява в страх от невъзможността да забележиш или невъзможността да почувстваш, т.е. страх, че няма да забележиш навреме дадена опасност, което в природата е смъртоносно. Към това се прибавя и страхът от загуба на телесен контакт, респ. от конфликта, предизвикан от страха да не бъдеш изоставен (конфликтът да бъдеш изоставен, на загуба на контакт с членовете на семейството, стадото, ордата, племето и т.н.). Тези конфликти (с ДХС) предизвикват сензорна парализа.

 

Ако се стигне до разрешаване на моторния конфликт, кръговете в ОХ в мозъка преминават в оток, в резултат на което моторната функция по време на лечебната фаза привидно временно се влошава.  Освен това се появяват неконтролирани конвулсии. Винаги се стига до епилептичен припадък с мускулни спазми.

 

Кортикалните епилептични кризи  могат да се разпрострат върху цялата мозъчна кора и да предизвикат тонично-клонични спазми, прехапване на езика, пяна от устата и т.н. По своя характер епилептичната криза е шокова реакция на организма, който прави опит да се изстиска интра- и перифокалния оток в ОХ, защото в противен случай съответният контролен център ще бъде задушен изцяло от прекалено големия оток, което би означавало, че не може да се осъществява съответната функция. След тази епилептична криза  мускулната инервация се възвръща постепенно.

 

Епилептоидната криза след разрешаването на сензорния конфликт, се изразява в абсанс, който може да продължи дори дни наред, без да е налице истинска кома. Пациентите са частично контактни, могат да се хранят и след това се връщат в пълно съзнание, без да се прави каквото и да било, освен подаване на кортизон (за спадане на мозъчния оток).

 

Всяка една специална биологична програма има свой специфичен вид и форма на епилептоидна криза. При моторния конфликт това е, както казахме, типичният епилептичен пристъп, при сензорния конфликт - абсанс.

 

Съществуват обаче и други заболявания с моторни или сензорни сривове.

 

При т.нар. БОЛЕСТ НА ПАРКИНСОН например, конфликтът се явява като постоянно решение и никога не свършва. Тогава говорим за "висящо лечение", което отговаря на хронично рецидивиращ конфликт, при който разпределението на времето е различно. Това означава постоянно оздравяване, прекъсвано от кратки рецидиви на конфликта. Паркинсоновият тремор е форма на оздравяване, по-точно оздравяване на моторен конфликт на мускулатурата на ръката (да не можеш да задържиш нещо). Нощем пациентът редовно сънува своя конфликт, кратко, но интензивно. Оздравяването трае 23 часа и може би 58 минути, рецидивът на конфликта трае само 2 минути, но въпреки това оздравяването не бива завършено.

 

При  ПАРЕЗА НА ЛИЦЕВИЯ НЕРВ, т.е. при парализа на инервацията на лицевата мускулатура, в основата винаги е конфликтът "загуба на лице, да се изложиш" или "да бъдеш направен за смях". Често се определя погрешно като "мозъчен инсулт". След разрешаване на конфликта инервацията на лицевата мускулатура се възстановява. И тук съществува опасност от вторичен конфликт, тъй като поради парализата на лицето пациентът е убеден, че „е изгубил (привидно) лицето си”.

 

Разликата спрямо така наречения бял и червен инсулт е следната: Белият инсулт се получава като парализа при ДХС, обикновено в резултат на парацентрален конфликт. Пациентите са бледи, хладни, в симпатикотония. Следователно са в конфликтно-активната фаза. Червеният инсулт винаги означава, че пациентът вече е в лечебна фаза и парализата е резултат от отока в ОХ. В този случай ОХ може да се намира например в медулата, под кортекса и контролният център е засегнат само временно от отока. Пациентите са горещи, имат мозъчен оток, имат апетит, спят добре и много, следователно са видимо в лечебната фаза, т.е. във ваготония.

 

НАРУШЕНИЯТА В ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА, които обикновено се забелязват само, когато са придружени и от парализи, не се дължат непременно на ОХ в кортекса, както е случаят с белия инсулт (активно), а могат да са причинени от оток под кортекса, например в медулата и тогава са само временни (внимание - eпилепсия).

 

 

Още веднъж за повече яснота :

 

Парализи = моторен кортекс на gyrus praecentralis

Не се подава моторен код докато е налице конфликт.

Конфликтът представлява  „страх да бъдеш омагьосан”, страхът, че не можеш да избягаш или да се измъкнеш.

 

Нарушения на чувствителността = сензорен кортекс на gyrus postcentralis

Пътят на аферентното предаване е блокиран.

Конфликтът на сензорния център е конфликт на „страхът да не можеш да забележиш или да не можеш да почувстваш ".

 

 

Моторните и сензорни конфликти са раково еквивалентни заболявания. Те имат ДХС, имат ОХ, в конфликтно-активната фаза показват симпатикотония и в оздравителната фаза – ваготония и мозъчен оток. И двата показват в конфликтно-активната фаза функционални нарушения. При моторните конфликти с моторни парализи в оздравителната фаза винаги виждаме епилептичен пристъп, а при сензорните конфликти със сензорни парализи - абсанс.

 

Германската нова медицина не е религиозна доктрина, а представлява нов всеобхватен биологичен подход, който по правилата на природо-научните мисловни категории може да се докаже и репродуцира във всеки един случай и по всяко време. Самото мисловно разграничение между психика, мозък и орган е само академично фиктивно. В действителност, всичко е едно цяло и всяка частица не може да съществува пълноценно без другите.   

 

©  д-р Рике Герд Хамер

 

 

Преведено от - http://www.pilhar.com/Hamer/NeuMed/Sonderpr/ms.htm