Един млад живот угасна завинаги

публикувано 5.03.2011 г., 7:20 от Gergana Gergana   [ актуализирано 5.03.2011 г., 7:31 ]

    На 26.02.2011 г.се навършват шест месеца от внезапната и трагична смърт на Румяна Алексиева.
С раждането си човек идва на този свят с плач,но Руми плака и когато го напусна.Всеки родител иска да прегърне своето дете,да усети топлината и биещото сърце,но сега,ние ще прегръщаме гробът и студен.Липсва ни много и страдаме. Мъката е непоносима,а споменът вечен. В разцвета на своята младост и физическа сила,без да е имала някакви минали заболявания или хронични такива.Поради лекарско безхаберие,небрежност и нечовешко отношение на лекари от САРИЛ към УМБАЛ-Плевен.Един млад живот угасна завинаги.Румяна Алексиева 1990-2010 г.В епикризата пише: СТАТУС ПРИ ИЗПИСВАНЕТО: В стабилизирано общо състояние.Ориентирана,контактна, адекватна,афебрилна.Приема течности и храна per os.Хемодинамика-стабилна-АН 120/80 мм/Hg.Ефективно спонтанно дишане.Вертикализирана.. ЛАБОРАТОРНИ ИЗЛЕДВАНИЯ : HB-127 Er-3.95 Whc-17 Het 0.37 Tp-285 K-4.3 Na-137 C1-101 Giu-5.9 Urea-3.2 Creat-36 PT-81% ASAT -43 ALAT-59 TBil-58 TP-67 Alb.-31 GGTP-238;Кръвно газов анализ-в норма. ИЗХОД ОТ ЗАБОЛЯВАНЕТО: С подобрения. ПРЕПОРЪКИ ЗА РЕЖИМ И МЕД. ЛЕЧЕНИЕ: Домашно-амбулаторно. ПРЕПОРЪКА към ОПЛ: Контрол на чернодробните функции и грижи за декубиталната рана. Дата:25.08.2010 г. Нач.клиника:
 Д-р В.Цветков. Румяна Алексиева преживя един ден.На 26.08.2010 г.в нечовешки мъки и болки,задушавайки се...Румяна почина. ВЕЧНА И ПАМЕТ!
Това е историята:
Въпроса се касае за Румяна Алексиева на 20 години от гр.Плевен.На 27.06.2010 Румяна вдига висока температура-41градуса.Призоваваме Бърза помощ,но те отказват да дойдат и ни карат да се обърнем към ДжиПиТо.На 28.06.10 Румяна посещава личния си лекар и поставената диагноза е АНГИНА. Назначена e медикаментозна терапия в къщи. Температурата не спада и вечерта се налага да извикаме СМП. Пристигналият лекар потвърждава диагнозата ОВИ. На следващият ден Румяна няма температура,но няма и апетит,всичко повръща,дори и като пие вода и се повдига.В следствие на това поради остри болки в стомаха(слънчевият сплит) , на четвъртия ден се налага да извикаме СМП.Лекарят я прегледа и каза,че организъма на пациента е обезводнен и трябва да я откараме в Спешно Отделение за подсилване със системи. В СО и направиха обстоен преглед и освен гастрит и дуоденит , не констатираха нищо друго.Направено бе ПКК,Кр.зах.,КАС и Рентгенова снимка, изследвания които са отбелязани в листа,който ни дадоха да предадем на личният лекар.В заключение:Обективно състояние БО,няма данни за остро хирургическо заболяване Тъй като бяха и инжектирали дезипам от СО я отведох ме в заспало състояние(изнесох я на ръце).Лекаря ни каза,че така ще бъде около два дни(омаяна).Румяна в това състояние изкара 24 часа .Извикахме личният лекар,а той от своя страна БМП и я откараха в Спешно Отделение-Плевен.На ново изследвания,рентгенови снимки,скенер,кръвни изследвания и не можеха да уточнят диагноза,направиха и лумбална пункция и също не констатираха диагноза.Назначиха я в инфекциозно отделение,а от там понеже е получила гърчове я местят в САРИЛ към УНБАЛ-Плевен.Приемат я в състояние на кома с неизяснен произход.Нима това не доказва,че не са на ясно за какво ще я ликуват и ако е била още в самото начало в кома,защо не я вкараха направо в интензивно отделение,а я държаха почти целият ден във спешното?От там тръгват мъките както на Румяна,така и нашите.Лекарите не ни дават информация,лаконични са.Отговарят:Не знаем,ще чакаме,че бог ще реши и т.н.Падал съм на колене,целувал съм им ръцете за да я спасят,а те казваха, че правят всичко необходимо.Когато излезе от кома не ни казаха,че долните и крайници са парализирани,това ни го съобщи тя.След комата Румяна се чувстваше добре,хранеше се помнеше всичко.Държаха я заради краката,но горкичкото разви пневмония,по късно д-р Димитров от САРИЛ решил да направи някаква централка (централен венозен катетър),тъй като нямало вече място(вени) къде да поставят системи,но за съжаление и пробива левият бял дроб и получила пневмоторакс.Тя не им се сърдеше- казваше: те без да искат,те ще ме излекуват,но уви стана обратното.Не и повярваха,че не и достига кислород.Мислиха ,че тя се глези, само за да я аспирират и я изписаха.
 На предният ден преди да я изпишат я заснех с личният си телефон.Сами преценете дали не е изоставена,как ще се оплаква ако не е така.Не казвам, че не са я лекували , но не знаеха от какво и всеки консулт доказва,че не са на ясно за болестта и.Казваха,че постоянно и се назначават нови скъпо струващи антибиотици,но те се делят на групи и ако помагат за едно,то вредят на друго.Замина си едно прекрасно същество от този свят,в такъв момент, в който животът и предлагаше своите блага.Трябва ли да се обръщам към световните медии за да се види безсърдечието на лекарите и журналисти в родината ни.Не се боря за пари и слава,а искам само лекарите да кажат:,,Да сбърках ме в преценката си,не трябва да се ръководим от лични подбуди и интереси,преди всичко здравето и грижата на пациента та дори да не получа заплатата си."Когато я изписаха,аз зададох въпрос на лекаря д-р Любенова: Докторе,та тя не може да диша,не е ли за друго отделение където ще се полагат адекватни грижи?Тя ми отговори, че никой не я искал в отделението си. Попитах я има ли нужда да закупя кислороден апарат и тя каза,че нямало такава нужда ,пък и да има, не мога да си позволя да го закупя. Румяна до края си , казваше,че не и достига въздух. Горкото дете. НЕКА БОГ ПРОСТИ!!! За да се уверите моля прегледайте това,видеото е показателно и само по себе си говори за случилото се.Да не се гледа от хора със слаба психика и непълнолетни!
    Дами и Господа,ще се опитам на кратко да Ви опиша житейската история на Румяна Алексиева,за неизживяно детство и несбъднати мечти.Във времето на новата история на България,тогава,когато хората излизаха по митинги за да се борят за по добър живот,за равноправие,за свобода на словото и печата,за вдигане стандарта на живот,за хуманно отношение и пр.Януари месец 1990 година,се роди едно от децата на България,което неволно стана връстник на прехода към по-добър живот.Мама и тати кръстиха новият живот с името Румяна.Но още като бебе,съдбата не беше благосклонна към него.Едва навършило годинка,смъртта отнема баща и.Останало сираче,то е обградено от любовта и грижите на мама и баба,но липсва бащината.Когато се запознах с майка и,Румяна бе на четири години.За възрастта си бе доста интелигентно любеобвилно,скромно и чувствено дете,но се усещаше,че и липсва бащината любов и топлина.При срещите ни,тя все ми задаваше въпроса:Ще ми станеш ли тати?Да,аз и станах тати .През 1997 година ни се роди дъщеря.Румяна се радваше много,че си има сестричка.Връщаше се от училище и отделяше цялото си време на сестричката си.Въпреки,че живеехме в преход,бяхме бедни,но това не ни пречеше да живеем в мир,любов и хармония.Работих само аз и малката Румяна съзнаваше,колко ни е трудно да се грижим за тях.Никога не злоупотребяваше да се глези и да иска неща които са не по-силни за нашият бюджет.Казваше,нека има за сестричката ми.Дори от закуската си в училище носеше на сестричката си.Никога не казваше искам това,искам онова и т.н.Виждайки нейните връстници да са задоволени,тя не им завиждаше.Обичаше животните и децата,не веднъж е донасяла в домът на пострадали котенца и кучета жертви на нечий злосторник и се грижеше за тях и ги лекуваше.Имаше хамстери и така ги бе приобщила,че те също живееха в хармония.Котката спеше в аквариума с хамстерите,играеше си с тях без да ги наранява,кучето също спеше сгушено с котето и когато си играеха,то подскачаше от страни и лаеше без злоба по котето да не нарани хамстерите.Румяна обичаше и децата,като имаше контакт с някоя майка с малко дете,тя веднага искаше да поеме детето в скута си,да му се радва.През 2001 г. започнах работа във фирма с добро заплащане и стандарта ни на живот започна да се повишава.Парите ни стигаха за всичко и въпреки това,Румяна продължаваше да бъде скромна.Купих и мобилен телефон за да има и тя като други деца,Но тя вместо да се радва се упрекваше,че заради нея правим излишни разходи.Бе свикнала да живее скромно,без излишни капризи.Дори когато от училище ходиха на екскурзии,то горкичкото не показваше разочарование,че не е с другарчетата си.Всичко това съм наблюдавал,упреквал съм се,че не мога да подсигуря на децата си достойно съществуване и затова като се усетих по силен,бързах да наваксам всичко от което са били лишавани.започнах да им купувам хубави дрешки,да ги глезя без те да искат това от мен,купувах ме повече неща за Румяна,не защото бе по-голяма,а защото да не се почувства пренебрегната,че не ми е истинска дъщеря и така тя се превърна в нашето голямо глезено дете.И въпреки всичко тя не желаеше да бъде така.Казваше:Стига бе тати,това са излишни разходи. Само два пъти съм чувал да иска настоятелно нещо от мен,когато бе на 17 години ми каза:Тати,ще те помоля само за едно,като навърша 18 години и стана пълнолетна искам да ми купиш кола! Естествено изпълних желанието и.Другото за което настояваше/когато бе в отделението на САРИЛ/ бе молба която не можах да изпълня,а тя бе : Тати вземи ме на ръце и ме изкарай за малко на вън,искам да видя хора,да видя природата,омръзна ми да гледам през прозореца керемидите на един покрив.! Продължи образованието си и бе силен ученик,записа се в икономическа паралелка с тенденция в бъдеще да следва икономика.В училище се бе запознало с нови приятели и всички я обичаха и знаеха колко скромна и добра натура е.Тя рядко излизаше с приятели,от училище се прибираше в къщи,не обичаше да ходи по заведения и купони.Съученичките и идваха в къщи и с големи увещания я карахме да излиза с тях.Те имаха гаджета,нашата Румяна все още не.По късно се запозна с едно прекрасно момче,излизаха заедно,но тя предпочиташе да е повече в къщи при семейството си.През 2007г. Ни се роди още едно прекрасно момиченце,за съжаление не бе момче от което имахме нужда,но децата са си деца, независимо от техният пол.Румяна пак бе щастлива и всеотдайна на малката си сестричка.Обграждаше я с такава любов и грижа,че всеки би завидял.Любовта на Румяна бе толкова силна към всеки член от семейството ни,че сякаш тя бе наш родител.Бе всеотдайна.Няма такова същество равна на се беси.Чиста душа човешка.Сравнена с Ангел в човешки образ,без омраза и злоба,без предразсъдъци,без завист,а изпълнена само с добродетели,човек с любов и загриженост към всяко живо същество.Нямаше щастливо детство,не успя да реализира и мечтите си.Остави след себе си светъл спомен за нейният скромен кратък живот и голяма болка в сърцата ни.Тези които я познават, знаят,че всичко написано за нея е самата действителност.

Нека почива в мир!

СБОГОМ РУМИ!!!

 

Велизар Иванов

    
Comments