Мариета Недкова

 

МАРИЕТА       ЙОРДАНОВА       НЕДКОВА

 

Родена на 04.08.1966г. в София в семейството на занаятчии.

          Баща: Йордан Николов Костов – майстор – художествена обработка  на кожа и плъсти – член на Задруга на майсторите от нейното създаване, а също и на Занаятчийската камара. Награден през 2000г за общ принос към занаятите.

 

            Майка: Анастасия Райнина Костова – ръчно плетиво – член на ЗМНХЗ, участия и награди от много изложби в страната и чужбина.

 

             Мариета Недкова е член на Задруга на майсторите от 1987г и на Занаятчийската камара, от нейното създаване. Притежава майсторско свидетелство за народните художествени занаяти: художествена обработка на кожа и художествен текстил.

           Работи с читалище „Н.Й. Вапцаров – 1922г”-София по проекти за занаятчийско обучение, където ръководи любителския клуб „Занаятчийница”. В школата към читалището се занимават деца от началните класове, средношколци и възрастни, с интерес към приложните изкуства.

       

  


Българско Национално Радио http://www.bnr.bg/radiobulgaria/emission_bulgarian/theme_obstestvo/material/marieta_200206.htm

Общество

Мариета Недкова съживява и съхранява старинен занаят

Мариета Недкова е сред малцината занаятчии, посветили време и сили за възстановяване на старинен занаят, който води началото си от дълбока древност. Изделията, които тя прави, се наричат плъсти. Чрез специална технология на налагане на вълната се получават ефектни стенни пана, килими, шапки и дрехи.

За Мариета заниманието с този занаят е ежедневие, на него се учат и двете и дъщери, а също и група ученици, които посещават ателието на младата майсторка в столичното читалище “Никола Вапцаров”. Макар и да е завършила престижна математическа гимназия в София, Мариета решава, че заниманията с приложни изкуства и занаяти ще й донесат много естетическа наслада и ще й бъдат в помощ при възпитанието на децата в семейството. Така вече 10 години занаятчийската и преподавателската работа изпълва ежедневието на майсторката.

Мариета Недкова 

“Плъстите, това е вид нетъкан текстил - обяснява Мариета Недкова. - Наименованието идва от думата сплъстявам, а това е способността на вълнените влакна да се сплъстяват, след като бъдат намокрени. Знаем го от собствен опит, при дрехите е крайно неприятно, но пък това свойство на вълната е в основата на нашия занаят. Ние не използваме прежда, а само фино разчепкана вълна, част от нея е и боядисана. Това е технология, дошла още от прабългарите. Те са си служели с нея при направата на юрти, подложки за седла, дрехите им също са били подплатявани по този начин. Това е сравнително лесен занаят, защото за него не са необходими специални инструменти за работа. Може да се упражнява навсякъде, вероятно затова е бил толкова разпространен в Европа и Азия. У нас най-много майстори на плъсти е имало в историческия град Копривщица, където още можем да видим постелки и дори преградни стени в къщите направени от плъсти. Това е много добра изолация от студ и влага, а освен това са имали и обредно значение. Подарявани са за сватби и кръщенета” - разказва Мариета Недкова.

 

Днес, макар и майсторите на плъсти у нас да се броят на пръстите на едната ръка, всички те се придържат към традиционната технология и черпят вдъхновение от образци, запазени в музеи и частни домове.

“Тук вълната може да бъде нареждана по всякакъв начин, така че цветовете да се преливат, орнаментите да се припокриват и може да се рисува с цветни вълни както с бои” - описва работата си майсторката. Това дава богата възможност за творчество. Аз лично изработвам предимно стенни пана, нищо не може да внесе толкова уют в българския дом както естествените материали, използвани в плъстите. Правят се и килими на същия принцип, особено подходящи са за детската стая, не само защото добре изолират, но са и леки като материя. Много ми се иска да си предам занаята на повече хора, за да не бъде загубен и да не отмре с времето. Освен това едно нещо, колкото е по-познато, толкова то става по-търсено на пазара. Аз преподавам в едно софийско читалище и там обучавам деца, а и по-възрастни в тънкостите на занаятите. Няма ограничения, всеки може да ни намери и да опита сам да направи модел от плъсти. Идват гости и от чужбина, много от тях държат на изделията от естествени материали. Интересното е, че този занаят е бил разпространен в цяла Европа. Много се харесват нашите пана и килими. Така е, защото като българи ние сме много свободолюбиви хора и по свой вкус използваме всевъзможни символи, възприети от нашата култура и съхранени през вековете” – думи на Мариета Недкова, възстановила и запазила старинния занаят плъсти.

 

Гергана Манчева

Публикувано на 20 Февруари 2006 в 16:41 BG

© 2003–2004 Българско Национално Радио. Всички права запазени


ą
scan0002.jpg
(2330k)
Мариета Недкова,
Mar 7, 2010, 2:25 AM
Comments