Канони от Пето-шестия вселенски събор (Трулски 692)

Канон 1
При започване на всеки разговор и работа най-добрият ред е с Бога да се почва и с Бога да се свършва, казва Богословът. За това днес, когато и благочестието открито проповядваме, и църквата, която е основана върху Христа, непрекъснато расте и напредва, така че се въздига по-високо и от кедрите ливански - днес, когато поставяме начало на божествените думи, с помощта на Божията благодат определяме: да се пази чиста от нововъведения и изменения вярата, предадена ни от самовидците и служителите на Словото - богоизбраните апостоли, а така също и от триста осемнадесетте свети и блажени отци, които се събрали в Никея при бившия наш император Константин срещу нечестивия Арий и измисленото от него езическо другобожие или, по-добре казано, многобожие, и които чрез единомислие във вярата са ни открили и разяснили единосъщието в трите начала на богоначалното естество, не допускайки то да остане покрито с незнание, но да бъде ясно, като са научили верните да се покланят еднакво на Отца и Сина и Светия Дух, опровергали са и са отхвърлили лъжеучението за неравните степени на Божеството, като сринали и разпръснали детинските пясъчни градежи на еретиците срещу православието. Също така потвърждаваме вярата, проповядвана от сто и петдесет свети отци, които се събрали в този царствен град при бившия наш император Теодосий Велики, като приемаме богословските изречения относно светия Дух и отхвърляме заедно с предишните врагове на истината невежия Македоний, който неразумно дръзна да счита Господа за роб, и който разбойнически поиска да раздели неделимата Единица, за да не бъде пълно тайнството на нашата надежда. Заедно с тоя гнусен и бесноват против истината (Македоний) осъждаме и Аполинарий, тайноводителя на злобата, който нечестиво е изригнал, че Господ е приел тяло без душа и ум, като по този начин е прокарвал мисълта, че спасението е несъвършено. Също така запечатваме като непоклатима твърдиня на благочестието учението, изложено на двестата богоносни отци, които се събрали за пръв път в Ефес при бившия наш император Теодосий, син на Аркадий, проповядвайки, че единият Христос е Син Божий и че се е въплътил, признавайки безсъмнено родилата Го непорочно Приснодева истинска Богородица и отблъсквайки безумното разделение на Несторий като отхвърлено от Божия жребий - Несторий, който учил, че единият Христос е отделно човек и отделно Бог, и (с това) подновявал юдейското нечестие. Потвърждаваме още и вярата, православно написана от шестстотин и тридесетте богоизбрани отци в областния град Халкидон при бившия наш цар Маркиан, която гръмогласно възвестила по всички краища на земята, че единият Христос, Син Божий, се състои от две естества и че в тези две естества трябва да бъде славен, и която е изхвърлила из свещените огради на църквата, като нещо чудовищно и като язва, празномъдруващия Евтихий, който учел, че великото тайнство на нашето спасение станало привидно, и наедно с него - и Несторий, и Диоскор, от които единият бил защитник и лют привърженик на разделението, а другият - на смешението, и които от противоположни крайности на нечестието са се сгромолясали в една и съща бездна на гибелта и безбожието. Признаваме така също и приемниците си учим да признават като произнесени от Светия Дух изреченията на сто и шестдесетте богоносни отци, които се събрали в царстващия град на бившия наш цар Юстиниан, благочестива му памет, които съборно са предали на проклятие и са отхвърлили Теодор Мопсуетски, учителя на Несторий, Ориген, Дидим и Евагрий, които са възобновили езическите басни и отново са ни повтаряли в бълнуване и блуждаене на ума и в сънни видения преминаванията на някои тела и души, и които нечестиво са въставали срещу възкръсването на мъртвите, а също - и съчиненията на Теодорит против правата вяра и против дванадесетте глави на блажения Кирил и така нареченото послание на Ива. Обещаваме още да пазим непокътната вярата на светия Шести събор, свикан неотдавна в този царстващ град при нашия цар Константин, която доби още по-голяма сила от това, че благочестивият император с печата си укрепи постановленията на този събор за утвърждаването им през всички времена и която боголюбно ни е разяснила да изповядваме две естествени воли и две естествени сили във въплътилия се за нашето спасение единия Господ наш Иисус Христос, истинния Бог, като е осъдила с гласа на благочестието ония, които са извращавали правия догмат на истината, проповядвайки на народа една воля и едно действие в единия Господ наш Иисус Христос, като: Теодор (епископ) Фарански, Кир Александрийски, Онорий Римски, Сергий, Пир, Павел, Петър, бивши предстоятели в този богоспасяем град, Макарий, бивш Антиохийски епископ, ученика му Стефан и безумния Полихроний, като по такъв начин е запазила непокътнато общото тяло на Христа нашия Бог. Накратко казано, постановяваме да се пази твърда и до свършека на вековете непоколебима вярата на всички мъже, които са се прославили в църквата Божия и които са били светила на вселената, държейки словото на живота, а също така и техните богопредадени съчинения и догмати. Отхвърляме и анатемосваме всички ония, които те са отхвърляли и анатемосвали като врагове на истината и които напразно са скърцали със зъби против Бога и са се силили да въздигнат неправдата срещу Всевишния. Ако някой не се придържа и не приема гореозначените догми на благочестието и не мисли и не проповядва така, а се опитва да върви против тях, такъв нека бъде анатема по силата на по-рано изложеното определение на споменатите по-горе свети и блажени отци, и нека бъде изключен и заличен от християнския именник, като чужденец, понеже ние окончателно постановихме по никакъв начин нито да се прибавя, нито да се изхвърля нещо от определеното.

Канон 2
Тоя свети събор призна за прекрасно и най-желателно и това, от сега занапред за душевна полза и лекуване на страстите да останат твърди и непокътнати осемдесет и петте правила, приети и утвърдени от светите и блажени отци, които са били преди нас и които са ни ги дали от името на светите и славни апостоли. Но понеже в тези правила ни се заповядва да приемаме постановленията на същите апостоли, предадени чрез Климент, в които другомислещи във вреда на църквата отдавна са вмъкнали нещо лъжливо и чуждо на благочестието, което е затъмнило за нас боголепната красота на божественото учение, за това ние, за поука и за запазване на християнското паство, намерихме за нужно да отхвърлим въпросните постановления, като по никой начин не допускаме да се пораждат еретически лъжи и да се смесват с чистото и съвършено апостолско учение. Приемаме и всички други свещени правила, изложени от светите и блажени наши отци, именно: правилата на триста осемнадесетте богоносни отци, които са се събирали в Никея, също и на отците, които се събрали в Анкира, в Неокесария и в Гангри, освен това - и в Антиохия Сирийска и в Лаодикия Фригийска; - още и на сто и петдесетте отци, които се събрали в този богоспасяем и царстващ град, и още на двестата отци, събрани първи път в областния град Ефес, и на шестстотин тридесетте свети и блажени отци, събрали се в Халкидон, също и на събраните в Сердика и в Картаген, и още на събраните втори път в този богоспасяем и царстващ град през времето на Несторий, предстоятел на този царствен град, и през времето на Антиохийския архиепископ Теофил, също правилата на Дионисий, бивш архиепископ в главния град Александрия, на Петър архиепископ Александрийски и мъченик, на Григорий, бивш неокесарийски епископ и чудотворец, на Атанасий архиепископ Александрийски, на Василий, епископ на Кесария Кападокийска, на Григорий, епископ Нисски, на Григорий Богослов, на Амфилохий Иконийски, на Тимотей, бивш Александрийски архиепископ, на Теофил, пръв архиепископ на същия главен град Александрия, на Кирил, също Александрийски архиепископ, и на Генадий, бивш патриарх в този богоспасяем и царстващ град, още и правилото на Киприан, бивш африкански архиепископ и мъченик, и на бившия при него събор, което имало сила на предаден обичай в местата на поменатите в тоя събор предстоятели, и само у тях. И на никого да не бъде позволено да отменя и изменя гореозначените правила или да приема други, освен отбелязаните правила с лъжливи надписи, съставени от някои люде, които са се осмелили да търгуват с истината. Ако ли някой бъде изобличен в опитване да измени или изврати някое от изброените по-горе правила, такъв да понесе епитимия, определена от правилото, което е нарушил, и чрез това ще се цери от онова, от което се е препънал.

Канон 3
Понеже благочестивият и христолюбив наш цар предложи на тоя свети и вселенски събор да има грижата да направи ония, които се числят в клира и които и на други преподават божествените дарове, да са чисти и непорочни служители и достойни за мислената жертва на Великия Бог, Който е жертва и Архиерей, и да се очистят от онова черно петно, което са сложили върху им незаконните бракове, от една страна, а, от друга - тъй като по този въпрос се яви разногласие, а именно принадлежащите към светата Римска църква предлагаха да се спазва всичката строгост за правилата, а подвластните на престола на този богохраним и царстващ град - правилото на човеколюбие и снизхождение, за това ние отечески и боголюбно като съединихме и едното, и другото в едно, за да не оставим нито кротостта слаба, нито строгостта жестока, особено когато грехопадението, поради незнание, е обхванало не малък брой хора, по съгласие постановяваме: да се подхвърлят на каноническо низвергване ония, които са се свързали с втори бракове и до петнадесетия ден на изтеклия месец януари от миналия четвърти индикт шест хиляди сто и девета година са останали под ярема на греха, без да искат да се отрезвят от него. Колкото се отнася до ония, които са паднали в такъв грях на второбрачие обаче, преди това наше определение са познали полезното и са отклонили злото от себе си, прекъсвайки тази несвойствена и незаконна връзка, или на които жените от втори брак са вече умрели, или пък които сами са обърнали поглед към обръщане и се поучават на целомъдрие и в късо време са забравили предишните си беззакония - такива, били те презвитери или дякони, определяме, след като прекарат под епитимия определено време, да престанат от свещенослужение или действие, но да се ползват с честта на седалище и стоене, задоволявайки се с първенството и плачейки пред Бога да им прости греха на незнанието, защото несъобразно е да благославя другиго оня, който трябва да цери собствените си язви. А ония, които са имали една жена, но вдовица, също така и ония, които след като са се ръкоположили са встъпили в един незаконен брак, т.е., презвитери и дякони - такива, след като се отстранят от свещенослужение за известно време и след като изтърпят епитимия, нека се върнат в иерархическите си степени, но без да се произвеждат в друга, по-висока степен, разбира се, след като се разтрогне незаконното им съжителство. Но всичко това ние постановихме за ония духовни лица, които, както казахме до петнадесетия ден на месец януари от четвъртия индикт са изобличени в горните престъпления; а от сега занапред определяме и възстановяваме правилото, което гласи: който след свето кръщение е бил свързан с два брака или е имал наложница, не може да бъде нито епископ, нито презвитер, нито въобще в свещения чин ; така също - и другото правило: който вземе за съпруга вдовица или разведена, блудница, робиня или опорочена, не може да бъде нито епископ, нито презвитер, нито дякон, нито пък въобще в свещения чин.

Канон 4
Епископ, презвитер, дякон или иподякон, четец, певец или вратар, който се съвкупи с жена, посветила се на Бога, да бъде низвергнат от чин като такъв, който е осквернил Христовата невеста; а ако е мирянин, да бъде отлъчен от църковно общение.

Канон 5
Никой от свещения чин, който няма при себе си подозрителни лица, означени в правилото, нека не взима жена или прислужница, за да се предпази чрез това от натяквания. Ако някой наруши определеното от нас, да бъде низвергнат. Същото нека спазват и скопци, за да се предпазят от укор; а ония, които нарушат това, ако са от клира, да бъдат низвергнати, а ако са миряни, да бъдат отлъчени.

Канон 6
Понеже в апостолските правила е казано, че от произвеждани в клира безбрачни само четци и певци могат да встъпват в брак, затова ние на същото основание определяме: от сега занапред никой, ни иподякон, нито дякон, нито презвитер по никакъв начин не може да встъпва в брачно съжителство след като е бил ръкоположен; а ако дръзне да направи това, да бъде низвергнат. Ако някой от встъпващи в клира пожелае да влезе в законен брак, нека стори това, преди да бъде ръкоположен за иподякон, дякон или презвитер.

Канон 7
Понеже ни стана известно, че в някои църкви дякони завземат църковни длъжности и поради това някои от тях, проникнати от дързост и своеволие, сядат по-горе от презвитери, затова определяме: дякон, ако и да има достойнство, т.е. някоя църковна длъжност, да не заема място по-високо от презвитер, освен в случая, когато представлява патриарха или митрополита си в друг град по някаква работа, понеже тогава той ще бъде почетен като застъпващ мястото му. Ако ли някой с насилие или с нахалство дръзне да върши противното, такъв, като бъде лишен от степента си, нека бъде последен между всички в чин, в който се брои при църквата си, тъй като нашият Господ в учението Си, изложено от свети евангелист Лука от името на самия Господ наш и Бог, заповядва да не търсим предни места, като е казал на званите следната притча: “кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе, и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова мястото; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. Но кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе; защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лук. 14:7-11). Същото да се спазва и в другите свещени степени, защото знаем, че духовните достойнства или длъжности са много по-възвишени от светските.

Канон 8
В желанието си във всичко да спазваме онова, което са установили светите наши отци, и ние възобновяваме правилото, което заповядва всяка година да стават събори на епископите във всяка провинция там, където намери за добре епископът на митрополията. А понеже по причина на варварски нашествия и по други случайни пречки предстоятелите на църкви нямат възможност да свикват събори два пъти в годината, за това постановяваме: веднъж в годината, поне между светия празник на Пасхата и в края на месец октомври всяка година, да става събор на поменатите епископи в място, което, както по-горе е казано, избере епископът на митрополията. А на епископи, които не отиват на събор, макар и да се намират в градовете си, а при това се радват на добро здраве и са свободни от належаща и неотложна работа, братолюбно да се обявява мъмрене.

Канон 9
На никой клирик не е позволено да държи кръчма; понеже, щом като на такъв е забранено да влиза в кръчма, колкото повече не му е позволено да прислужва в нея на други и да се занимава с неща, които не му приличат. Ако някой извърши нещо такова, нека престане, или да бъде низвергнат.

Канон 10
Епископ, презвитер или дякон, който взима лихва, или така наречени стотни, или да престане или да бъде низвергнат.

Канон 11
Никой от числящите се в клира или от миряните не е задължен да яде безквасен хляб, предоставен от юдеите, нито да встъпва в сътрудничество с тях или при заболявания да се грижи за тях, както и да приема тяхното лечение, нито да се къпят заедно в баня с тях. А който дръзне да извърши това: клирикът да бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен.

Канон 12
Научаваме се, че в Африка, Ливия и в други места някои от тамошните боголюбезни предстоятели (на църкви) и след като са приели ръкоположение продължават да живеят заедно с жените си, с което стават причина за неприятности и съблазън за други. Като имаме голяма грижа всичко да устрояваме в полза на поверените ни паства, намерихме за добре, от сега занапред по никой начин нищо такова да не става. И това изказваме не за да се изоставя или извращава законоположение, а като имаме грижа за спасението и преуспяването на народа в по-добро, а, от друга страна, за да не допуснем някакъв укор срещу свещеното звание, понеже Божественият апостол казва: “всичко за слава Божия вършете. Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия, както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят. Бъдете мои подражатели, както съм и аз - на Христа” (1 Кор. 10:31-33; 11:1). Ако някой бъде забелязан, че върши това, да бъде низвергнат.

Канон 13
Понеже научихме, че в Римската църква било предадено във вид на правило да се задължават ония, които предстоят да бъдат ръкополагани за дякони или презвитери, да не се събират вече с жените си, за това ние, като следваме древното правило на апостолското благоустройство и ред, определяме: съжителството на свещенослужителите, щом то е законно, и занапред да остане ненарушавано, като по никой начин не се разтрогва съюза с жените им и не се лишават от взаимно в подобаващо време общение. Така щото, ако се яви някой достоен за ръкоположение за иподякон, дякон и презвитер, на такъв в никой случай съжителството му със законна жена да не бъде пречка за поставянето му в съответна степен и да не се иска от него при ръкополагане да дава обещание, че ще се въздържа от законно общение с жена си, за да не би по този начин да станем причина да се порицае от Бога установения и от Неговото присъствие благословен брак, защото гласът на Евангелието казва: “което Бог е съчетал, човек да не разлъчва (Мат. 19:6); и апостолът учи: “бракът е нещо честно у всички и брачното легло - чисто” (Евр. 13:4), и още: “свързан ли си с жена, не търси развод”(1 Кор. 7:27). Знаем още, че и събраните в Картаген, в старанието си да запазят чистотата на живота на свещенослужителите, са казали, че иподякони, дякони и презвитери, които се докосват до свещените тайнства, в определеното време да се въздържат от съжителките си. По такъв начин и ние ще запазваме от апостолите предаденото и от древността съблюдаваното, като знаем времето на всяко нещо, и най-вече на поста и молитвата; защото служещите на олтара, когато пристъпват към светинята, във всичко трябва да бъдат въздържани, за да могат да получат от Бога онова, което в простота измолват. А ако някой, въпреки апостолските правила, дръзне да лиши някого от свещени, т.е. презвитер или дякон, или иподякон, от съюз и общение със законната му жена, да бъде, низвергнат. Също и ако презвитер, дякон или иподякон под вид на благочестие изпъди жена си, да бъде отлъчен от свещенослужение, а ако упорства, да бъде низвергнат.

Канон 14
Правилото на светите наши богоносни отци да се спазва и в това, щото презвитер да не се ръкополага по-рано от тридесетгодишна възраст, ако и да е много достоен човек, а да се отлага, докато навърши речените години. Защото Господ наш Иисус Христос в тридесетата си година се е кръстил и е почнал да учи. Също така и дякон да не се ръкополага по-рано от двадесет и пет годишна възраст или дякониса по-рано от четиридесетата си година.

Канон 15
Иподякон да се ръкополага не по-рано от двадесетгодишна възраст. Ако някой бъде ръкоположен в коя и да е свещена степен преди определената възраст, да бъде низвергнат.

Канон 16
Понеже в книгата “Деяния на светите апостоли” е казано, че седем дякони са били поставени от апостолите и отците на неокесарийския събор в издадените, от тях правила, изрично са казали, че трябва да са седем дякони, според правилото, макар градът и да е много голям, позовавайки се на книгата “Деяния на светите апостоли” - затова ние, като сравнихме мисълта на отците с апостолския израз, намираме, че у тях не е било дума за мъже, служащи на тайнствата, а за служение на нуждите около трапезите. Защото в книгата “Деяния” е писано така: “В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби. Тогава дванайсетте апостоли , като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тази служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото. Това предложение се понрави на цялото множество и избраха: Стефана, мъж изпълнен с вяра Дух Светий, Филипа, и Прохора, и Никанора, и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите” (Деян. 6:1-6). Като изяснява това, учителят на църквата, Иоан Златоуст, казва така: “за удивление, как не се е разделил народът при избирането на мъжете, как той не е изненадал апостолите! Обаче трябва да се знае какво достойнство са имали тия мъже и какво ръкоположение са приели. Степен на дякони ли? Но такива е нямало при църквите! Длъжност на презвитери ли? Но нямало е още никакъв епископ, а са били само апостолите. За това аз мисля, че нито името на дякони, нито името на презвитери е било известно и употребявано”. На това основание и ние проповядваме, че горепоменатите седем дякони, съгласно изложеното учение, не трябва да се приемат за служители на тайнствата, а са лица, на които е била поверена уредбата на общи потребности на събраните тогава; за нас в тоя случай те са образец на човеколюбие и грижа за нуждаещи се.

Канон 17
Понеже клирици от разни църкви, напускайки църквите си, за които са били ръкоположени, преминали към други църкви и без волята на своя епископ били настанени при чужди църкви, чрез което проявяват непокорство, за това постановяваме: от месец януари миналия четвърти индикт никой клирик, от каквато степен и да е, да няма право без уволнително писмо от епископа си да бъде назначаван в друга църква. Който от сега занапред не спазва това и посрамява този, който е извършил над него ръкоположение, да бъде низвергнат и сам той и оня, който го е приел.

Канон 18
Определяме, щото клирици, които, поради варварски нашествия или по някаква друга причина, са напуснали местата си, щом като се премахнат причините или варварските нашествия, поради които са се отстранили, да се върнат отново в църквите си и без причина да не ги напускат за дълго време. А ако някой отсъства, въпреки настоящото правило, да бъде отлъчен, докато не се върне в църквата си. На същото да подлежи и епископ, който задържа такъв клирик.

Канон 19
Предстоятелите на църкви са длъжни във всички дни, а най-вече в неделни, да учат целия клир и народа в началата на благочестието, като избират от Божественото писание мисли и разсъждения за истината и в това се държат в рамките на установените вече граници и предания на богоносните отци; и ако правят тълкувания върху съдържанието на писанието, да го изясняват не иначе, освен както са го изложили светилата и църковните учители в своите творения, задоволявайки се в случая повече с тези творения, отколкото да съставят собствени слова, за да не би, при недостиг на учение в това, да се отклонят от смисъла и съдържанието. Понеже чрез учението на поменатите отци, получавайки познания, кое е добро и какво трябва да избере, а така също, кое не е полезно и от какво трябва да се отвращава, народът насочва живота си към по-добро и не изпада в незнание, а, възприемайки учението, се старае да отбягва злото и подготвя спасението си под заплашващия го страх от наказание.

Канон 20
Да се не позволява на епископ да учи всенародно в друг, непринадлежащ нему град. А ако се докаже, че някой върши това, да престане от епископство и да върши работата на презвитер.

Канон 21
Ако ония, които се окажат виновни в престъпления, противни на правилата, и са подхвърлени за това на окончателно и всякогашно низвергване от чин и поставени в реда на миряни, обръщайки се доброволно в покаяние, се въздържат от греха, поради който са лишени от благодатта и напълно странят от това падение, нека се стрижат по обичая на клириците. А ако не искат да сторят това доброволно, нека оставят косите си по обичая на смирените, понеже са предпочели връщането в света пред небесния живот.

Канон 22
Ония, които за пари са поставяни за епископи или в коя и да е степен в клира, а не заради примерния си живот, след като са били избрани и изпитани, заповядваме да бъдат низвергнати както те, така и ония, които са ги ръкоположили.

Канон 23
Никой епископ, презвитер или дякон, при даване на свето причастие да не иска за това от причестяван пари или каквото и да е друго, понеже благодатта е непродаваема и ние не за пари раздаваме освещението на Духа, което трябва да се дава без всякаква облага на достойни за дара. А ако се установи, че някой от клира иска някакво възнаграждение от такъв, комуто дава причастие, нека бъде низвергнат като ревнител на Симоновата заблуда и коварство.

Канон 24
Не се позволява на никого от свещения чин, а също и на монах, да отива на конски препускания или да присъства на сценични игри. А ако някой клирик бъде повикан на сватба, в такъв случай, щом почнат игрите, които имат за цел да примамват, нека веднага стане и си отиде, понеже така ни заповядва учението на нашите отци. Ако ли някой бъде изобличен в това, нека или да престане, или да бъде низвергнат.

Канон 25
Възобновяваме заедно с всички други и онова правило, което заповядва селски или колибарски енории във всяка църква неотменнно да остават под властта на ония епископи, които ги управляват, още повече, ако в продължение на тридесет години безспорно са ги имали под свое ведомство и управа. А ако в течение на тридесетте години по повод на тях е бил или бъде повдигнат спор, позволено е на ония, които се считат обидени, да заведат по това дело пред областния събор.

Канон 26
Презвитер, който, без да знае, е встъпил в нередовен брак, нека се ползва с презвитерско седалище, според както е узаконено от светото правило, като му се забрани всяко друго презвитерско действие, понеже на такъв е достатъчно опрощаването му. Не е позволено да благославя другиго оня, който трябва да цери собствените си язви, понеже благословението е преподаване на освещение, а как ще го даде другиму тоя, който го няма по причина на греха на незнанието? За това той да не благославя нито всенародно, нито насаме, нито да раздава тялото Господне на други, нито пък да извършва някакво друго служение, а задоволявайки се със свещенослужителско седалище, със сълзи да моли Бога да му прости греха, който по незнание е сторил. Прочее само по себе си е ясно, че такъв нередовен брак ще бъде унищожен и мъжът по никакъв начин вече не може да съжителства с оная, поради която се е лишил от (право на) свещенодействие.

Канон 27
Никой клирик да не облича неприлична дреха, нито когато се намира в града, когато е на път, а всеки да носи определеното вече за клирици облекло. Който извърши това, нека бъде отстранен от свещенослужение за една година.

Канон 28
Понеже ни стана известно, че в различни църкви във време, когато се донася грозде на жертвеника, по някакъв вкоренен обичай свещенослужителите, съединявайки го с безкръвната жертва, раздават по такъв начин и едното, и другото заедно на народа, определяме: занапред никой от свещения чин да не върши това, а да раздава на народа само приноса за оживотворяване и за опрощаване на греховете; гроздето пък свещениците да приемат като пръв плод и като го благославят отделно, да го раздават на ония, които го искат, в знак на благодарност към Подателя на плодовете, с които, по Божествено определение, телата ни се хранят и растат. Който от клира постъпи противно на това нареждане, да бъде низвергнат.

Канон 29
Правилото на отците от Картагенския събор заповядва, онова, което се отнася до светия жертвеник, да се извършва само от хора, които не са яли, с изключение само на един ден в годината, в който се извършва Господнята вечеря. Възможно е въпросните свети отци да са издали такава наредба по някои местни причини, полезни за църквата. Но понеже нищо не ни кара да напускаме благоговейната строгост, затова, следвайки апостолските и отеческите предания, ние определяме: да не се нарушава поста през Четиридесетницата в четвъртък от последната седмица, за да не се безчести с това цялата Четиридесетница.

Канон 30
Като желаем да устрояваме всичко за съзиждане на църквата, ние разсъдихме и относно това, да благоустроим свещениците, които се намират в църкви между другоплеменни. Заради това, ако те мислят, че трябва да се отива по-далеч от апостолското правило, което им забранява да изгонват жените си под предлог на благоговение и да вършат повече от установеното, като, по съгласие с жените си, се въздържат от взаимно съобщение, постановяваме, те да не съжителстват вече с тях и по такъв начин да ни дадат пълно доказателство за своето обещание. И това определяме за тях не за друго, а само поради малодушните им помисли, а така също и поради странностите и неустойчивостта на нравите им.

Канон 31
Постановяваме: свещенослужители, които свещенодействат или кръщават в домашни богомолни, да вършат това само с позволението на местния епископ. Затова, ако някой клирик не изпълнява горната наредба по този начин, нека бъде низвергнат.

Канон 32
Научаваме, че в арменската страна ония, които извършват безкръвна жертва, донасят на светата трапеза само чисто вино, неразмесвано с вода, и за свое оправдание се позовават на учителя на църквата Иоан Златоуст, който, в тълкуванието си на евангелието от Матея, казва така: “защо подир покръстването си Господ не пил вода, а вино? За да изтръгне из корен друга нечестива ерес. Понеже има някои, които употребяват в тайнството само вода, за това Той посочва, че употребил вино, и тогава, когато е преподавал тайнството, а също и тогава, когато, след възкръсването Си, не предлагал тайнствена, а проста трапеза, и казва: “от лозов плод” (Мат. 26:29), - а гроздовата лоза произвежда вино, а не вода”. Та от това арменците заключават, че учителят отхвърля употребяването на вода в свещеното жертвоприношение. По тази причина, за да разсеем заблуждението им, ние разкриваме мислите на учителя в православен дух. Понеже съществува лоша стара ерес на иропарастатите, т.е. водоприносители, които при жертвоприношението употребяват само вода вместо вино, за това тоя богоносен мъж, като отхвърля беззаконното учение на тази ерес, употребил горните думи, за да покаже, че те са противни на апостолското предание. Между това в църквата, над която му било поверено пастирско управление, той предал да се присъединява към виното вода, когато има да се извършва безкръвна жертва, посочвайки на съединението на кръвта и водата, което изтекло от пречистото ребро на нашия Изкупител и Спасител Христос Бог за оживотворяване и изкупуване от греховете на целия свят. Пък и във всички църкви, където сияели духовни светила, се пази този благодатен чин. Така и Иаков, брат по плът на нашия Бог Христа, на когото най-първо бил поверен престолът на Иерусалимската църква, и Василий, архиепископ на Кесарийската църква, чиято слава се разнесла по цялата вселена, са ни предали писмено тайнственото свещенодействие, като са установили на божествената литургия светата чаша да се съставя от вино и вода. И преподобните отци, които са се събирали в Картаген, са споменали буквално така: да не се принася в светото тайнство нищо повече, освен тялото и кръвта Господни, както и сам Господ е предал, т.е. хляб и вино, размесено с вода. Прочее, ако някой епископ или презвитер върши не според предадения от апостолите ред и принася пречистата жертва, без да съединява вино с вода, нека бъде низвергнат като такъв, който я извършва несъвършено и чрез нововъведения поврежда предаденото ни тайнство.

Канон 33
Понеже ни стана известно, че в арменската страна в клира се приемат само ония, които произхождат от свещенически род, с което постъпващите така следват юдейските обичаи, а пък някои от тях се поставят за свещенопевци и четци в божествения храм, без да получат църковно служителско постригване, за това постановяваме: от сега занапред да не се позволява да става въвеждане в клира с оглед на рода на произвеждания, а като се изпита, достоен ли е за приемане в клира, според изискването на изложените в светите правила определения, нека се произвеждат за свещенослужители на църквата независимо от това произхождат или не произхождат от посветени прародители.

Канон 34
Свещеното правило 18 ясно гласи, че щом като гражданските закони забраняват престъплението съзаклятие или наговаряне, толкова повече то трябва да бъде забранено в църквата Божия. Затова и ние се грижим, щото, ако се окаже, че някои клирици или монаси влизат в съзаклятие или готвят интриги срещу епископи или съклирици, да бъдат съвършено низвергвани от степента си.

Канон 35
Никой митрополит след смъртта на подвластен на престола му епископ не трябва да взима или да си присвоява принадлежащото му или на църквата му имущество, а то, до произвеждането на друг епископ, нека се пази от клира на църквата, чийто предстоятел е бил починалият, освен в случая, ако не остане никой клирик в тази църква. Тогава митрополитът да пази това имущество непокътнато и да го предаде цяло на епископа, който бъде поставен.

Канон 36
Като възобновяваме законоустановеното от сто и петдесетте свети отци, събрани в този Богоспасяем и царстващ град, и от шестстотин тридесет събрани в Халкидон, постановяваме: престолът на Цариград да се ползва с еднакви предимства с престола на древния Рим и в църковните работи да бъде въздигнат наред с тоя като втори след него; след него да се счита престолът на великия град Александрия, после Антиохийския престол и след него престолът на град Иерусалим.

Канон 37
Понеже в различни времена са ставали варварски нашествия и поради това твърде много градове са били поробвани от беззаконниците, така че на предстоятел на такъв град не е било възможно след ръкоположението да приеме престола си и да се затвърди на свещеноначалническо положение, та по този начин да извършва ръкоположения според приетия обичай, както и всичко онова, което е свойствено на епископ, за това ние, като спазваме присъщите на свещенството чест и уважение и като не желаем варварското притеснение в нещо да уврежда църковните права, постановяваме: да не подлежат на осъждане ония, които така са ръкоположени и не са се възкачили на престолите си по горната причина, тъй че те нека извършват и канонически ръкоположения в различните степени и нека се ползват с властта на предстоятели в кръга на правата си, както и всяко тяхно разпореждане нека бъде твърдо и законно, понеже от явяващото се поради необходимостта на времето ограничение да се спазва точността, не трябва да търпи изменения самото правило.

Канон 38
И ние съблюдаваме правилото, което са постановили нашите отци и което гласи: “ако по силата на царска власт се е основал или ще се основе някой град, редът на църковните работи да следва държавното и гражданското разпределение.

Канон 39
Понеже нашият брат и съслужител Иоан, предстоятел на остров Кипър, по причина на варварски нахлувания, за да се освободи от езическо робство и вярно да се подчини на скиптъра на най-християнската държава, по промисъла на човеколюбивия Бог и с грижите на благочестивия наш цар, се изселил заедно с народа си от споменатия остров в Хелеспонтската област, затова постановяваме да се запазят неизменни предимствата, дадени на престола на споменатия мъж от богоносните отци, събрани някога в Ефес, а именно новият Юстинианопол да има правата на Цариград и боголюбезният епископ, който се поставя в него, да има първенство пред всички епископи в Хелеспонтската област и да се поставя, по древния обичай, от своите епископи. Понеже и богоносните наши отци са постановили да се пазят обичаите във всяка църква, като епископът на града Кизик се подчинява на престола на поменатия Юстинианопол по примера на всички други епископи, подвластни на споменатия боголюбезен предстоятел Иоан, този последният и ще ръкополага, кога има нужда, епископ на същия град Кизик.

Канон 40
Понеже е твърде спасително приближаването до Бога чрез отдалечаване от човешкия шум, затова ние сме длъжни да приемаме не безвременно и без изпитание ония, които избират монашески живот, като и по отношение на тях изпълняваме предаденото ни от отците правило; поради това, обетът за живот по Бога трябва да се приема тогава, когато той е твърд, съзнателен и разсъдителен, след пълно развитие на разума. Така че оня, който възнамерява да приеме върху си ярема на монашеството, да не бъде по-млад от десет години, но и тук зависи от предстоятеля, дали той не ще намери за по-полезно да продължи времето му за встъпване и укрепване в монашеския живот; понеже, макар в своите правила Василий Велики и да узаконява, че оная, която доброволно се е посветила на Бога и избира девството, трябва да се приеме в реда на девиците, след като навърши седемнадесет години, обаче ние, следвайки примера на правилата за вдовиците и дяконисите, съответно с тях определихме тази възраст за избралите монашески живот на това основание, че ако божественият апостол и да предписва вдовица да се избира в църквата на шестдесетгодишна възраст (Тим. 5:9), но свещените правила са предали дякониса да се поставя на четиридесет години, понеже се видяло, че църквата, с божествената благодат, е станала по-яка и преуспявала, а верните - твърди и благонадеждни в изпълнение на божествените заповеди. Ето защо и ние, разбирайки това напълно съобразно с него, определихме: който има намерение да се подвизава в Бога, без отлагане да бъде удостоен с благословението на благодатта, тъй запечатана, че да му спомогне да не се бави дълго, нито да се колебае, а напротив, още повече да бъде ободрен в избора на доброто и утвърждаването му в него.

Канон 41
Ония, които желаят да се отстранят в затворничество в градове или села и да се съсредоточат в себе си, трябва по-напред да постъпят в манастир, за да свикнат с отшелническия живот на живеене и в течение на три години да се подчиняват на началника на манастира в страх Божий, и да изпълняват послушание във всичко, както подобава, и като изявят готовността си за такъв живот, да се изпитват от местния епископ, от все сърце и доброволно ли избират тоя живот, след това да прекарат търпеливо още една година вън от затворничество, за да се потвърди още повече склонността им; понеже само тогава те ще дадат пълно доказателство, че се стремят към безмълвие не заради суетна слава, а заради самото това благо. Ако след като измине това време останат твърди в решението си, тогава нека влязат в затворничество, обаче не им се позволява вече по своя воля да напускат уединението, освен само за обществено служене или полза, или по друга необходимост - вследствие на застрашаваща ги смърт, и то само с благословението на местния епископ; ония, които се осмелят да излязат от обиталището си без споменатите причини, трябва най-първо и против волята им да бъдат заключени в затворничество, а после трябва да се изправят с пост и други строгости, знаейки, както казва писанието, че: “никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие” (Лук. 9:62).

Канон 42
Относно така наречените пустинници, които, облечени в черни дрехи и с разпуснати дълги коси обхождат градовете, като се движат между светски мъже и жени и срамят обета си, определяме: такива, ако след като острижат косите си, поискат да приемат образа на другите монашестващи, нека се изпращат в манастир и да се причисляват към братята. А ако не пожелаят това, тогава съвършено да се изгонят от градовете и нека живеят в пустините, от които са получили и името си.

Канон 43
Позволено е на всеки християнин да си избира подвижнически начин на живеене и като напусне многометежната буря на живота, да постъпи в манастир и приеме монашеско пострижение, макар и да е извършил някакъв грях, понеже нашият Спасител е казал: “който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън” (Иоан. 6:37). А тъй като монашеският живот ни изобразява живота в покаянието, за това ние одобряваме оня, който искрено го избира и никакъв начин на живеенето му не ще му попречи да изпълни намерението си.

Канон 44
Монах, който е изобличен в блудство или взима жени за брачно общение и съжителство, нека подлежи на наказанието, определено от правилата за блудници.

Канон 45
Понеже ни стана известно, че в някои женски манастири ония, които предстои да бъдат удостоени с тоя монашески образ, биват довеждани облечени в разни копринени разноцветни дрехи и накити, изпъстрени със злато и скъпоценни камъни, и като пристъпят в такъв вид при олтара, снемат от тях богатото облекло и веднага се извършва над тях благословението в монашеския образ, като им надяват (скромно) черно облекло, за това определяме, това да не става занапред по никакъв начин. Защото неприлично е за оная, която по собствен избор е отхвърлила всяка житейска приятност, възлюбила е живота по Бога и непреклонно се е спряла на него, като е дошла в манастир, отново да си напомня чрез тая тленна и изчезваща украса за онова, което е предала вече на забрава, и чрез това да се разколебава и да се смущава душата ѝ подобно на вълни, които наводняват, и я тласкат натам и насам до такава степен, че нарядко поне да пророни сълза, и с това външно да покаже сърдечното си сломяване, а ако и да падне, както трябва, някоя малка сълзица, това да става не толкова от разположение към монашеския подвиг, колкото поради това, че напуска света и всичко, което е в света.

Канон 46
Ония, които са избрали подвижнически живот и са настанени в манастир, по никакъв начин вече да не излизат. Ако към това ги кара някаква неизбежна нужда, нека то да става с позволението и благословението на настоятелката, но не да излизат сами, а придружени от някои старици и от първенствуващи в манастира по нареждане на игуменката. Но решително им се забранява да нощуват извън манастира. Така също и монаси мъже да излизат, когато нуждата изиска, с благословението на онзи, комуто е поверено началстването. За това ония, които нарушават сега издаденото от нас постановление, били те мъже или жени, да се подложат на заслужена епитимия.

Канон 47
Нито жена да спи в мъжки манастир, нито мъж - в женски. Понеже верните трябва да бъдат свободни от всяко смущение и съблазън и да насочват живота си съобразно с благоприличието “и постоянно служене Господу безпрепятствено” (1 Кор. 7:35). А ако някой направи това, бил той клирик или мирянин, да бъде отлъчен.

Канон 48
Жена на произвеждан в епископско достойнство, след като се раздели с мъжа си по взаимно съгласие, щом той бъде ръкоположен за епископ, нека постъпи в манастир, отдалечен от местопребиваването му, и нека се ползва с издръжка от него. А ако се окаже достойна, нека се произведе и в достойнство на дякониса.

Канон 49
Като възобновяваме и това свещено правило, определяме: веднъж осветени с благословението на епископ манастири, завинаги да си останат такива, имуществата им да се запазят за манастира и никога едните да не могат да се обръщат в светски жилища, а другите никой да не посмее да предаде на мирски хора. А ако това досега и да се е случвало с някой от тях, определяме по никой начин то да няма сила. Ония пък, които дръзнат от сега занапред да сторят това, нека се подложат на епитимия съгласно правилата.

Канон 50
Никой клирик и мирянин занапред да не се предават на хазартни игри. Който бъде изобличен, че върши това, ако е клирик, да бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Канон 51
Настоящият свети вселенски събор съвършено забранява да се устрояват така наречените мимически представления и зрелищата им, а така също да стават зрелища с настървяване на зверове и скачания на сцената. Който пренебрегне това правило и се предаде на такива забранени увеселения, ако е клирик, нека бъде низвергнат от клира, а ако е мирянин, да бъде отлъчен от църковно общение.

Канон 52
През всички дни на светата Четиридесетница, освен в събота и неделя и светия ден Благовещение, става света литургия само с преждеосветени дарове.

Канон 53
Понеже родството по дух е по-важно от съюз по плът, а пък известно ни стана, че в някои места някои възприемници на деца от светото и спасително кръщение след това встъпват в съжителство с техните овдовели майки, за това определяме от сега занапред да не става нищо такова. А ако се установи, че някои вършат това след издаването на настоящото правило, такива преди всичко нека напуснат незаконното съпружество, а после нека бъдат подложени на наказание като блудници.

Канон 54
Божественото писание ясно ни учи: “да не пристъпваш до всеки свой ближен по своята плът, за да откриеш голотата му”. А богоносният Василий, в своите правила, изброил някои забранени бракове, пък по-голяма част от тях отминал с мълчание, като и с едното, и с другото ни принесъл полза. Защото, избягвайки многото срамни именувания, за да не оскверни с тия названия словото, той означил нечистотиите с общо название, с което ни е показал беззаконните бракове в общ вид. Но понеже поради такова замълчаване и непосочване изрично на незаконните бракове се е смесвало самото естество, затова ние намерихме за необходимо по-открито да изложим това и определяме: който от сега занапред встъпи в брачно общение: с дъщеря на брата си, баща и син с майка и дъщеря, баща и син с две сестри девици, майка и дъщеря с двама братя, двама братя с две сестри, да се наказват по правилото, което налага седемгодишно покаяние, след като, безсъмнено, бъдат разлъчени от незаконното съжителство.

Канон 55
Понеже ни стана известно, че живеещите в Рим постят в събота през светата Четиридесетница, въпреки предаденото ни църковно установление, светият събор постанови: и в римската църква да се спазва ненарушимо правилото, което казва: ако някой клирик бъде забелязан да пости в деня Господен или в събота, освен в едната (велика събота), да се низвергне, а ако е мирянин, да се отлъчи.

Канон 56
Научаваме се също така, че в арменската страна и в други места някои ядат сирене и яйца в събота и неделя през светата Четиридесетница. Затова постановяваме: църквата Божия във вселената, следвайки един чин, да пости и да се въздържа както от всичко заклано, така също и от яйца и сирене, които са плод и произведение на онова, от което се въздържаме. Ако това не следват - клирици да се низвергват, а миряните да се отлъчват.

Канон 57
В олтара не трябва да се донася мед и мляко.

Канон 58
Никой мирянин сам да не си преподава светите божествени тайни в присъствието на епископ, презвитер или дякон. Който дръзне да стори нещо такова, понеже постъпва против установеното, нека се отлъчи за една седмица от църковно общение, за да се научи по този начин, че не трябва да мисли “за себе си повече”, отколкото му се позволява да мисли (Рим. 12:3).

Канон 59
Кръщение по никакъв начин да не се извършва в домашна молилня. Ония, които искат да се удостоят с пречистата просвета, нека отиват в съборни църкви и там да получат тоя дар. А ако се установи, че някой не изпълнява установеното от нас - клирикът да бъде низвергнат, а мирянинът отлъчен.

Канон 60
Понеже апостолът възвестява, че “който се съединява с Господа, един дух е с Него” (1 Кор. 6:17), ясно е, че който се съобщава с демона, става едно с него чрез общението. Затова постановяваме: ония, които се преструват на бесновати и се правят, че вършат свойственото на бесновати, да се наказват по всеки начин и да се подлагат на същите суровости и трудове, на каквито биха се подхвърлили действително бесновати, за да се освободят от властта на демона.

Канон 61
Ония, които се обръщат към магьосници или към така наречените стоначалници, за да узнаят от тях не ще ли им открие нещо, каквото желаят, по силата на предишните за тях постановления на отците, нека подлежат на правилото, определящо шестгодишно покаяние. На същото наказание трябва да се подхвърлят и ония, които водят мечки или други животни за забава и съблазън на простите хора и които предсказват щастие, съдба, родословие и много други подобни неща - също така и тъй наричаните облакогонци, обайници, поставчици на предпазни талисмани и гадатели. Ония пък, които упорстват в това и не искат да се отвърнат и отклонят от подобни вредни и езически измислици, постановяваме да се изгонват съвършено от църквата, както и светите правила заповядват, защото: “какво общо има между светлина и тъмнина”, казва апостолът? Или: “какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или: “Каква прилика между Божия храм и идолите”! (2 Кор. 6:14, 15, 16).

Канон 62
Желаем съвършено да изхвърлим от живота на верните така наричаните календи, бота, врумалия и народния празник, извършван в първия ден на месец март. Също така осъждаме и отхвърляме общонародните женски танци, които могат да докарат големи вреди и съблазън; а така също отхвърляме и всички обичаи и игри, които са се вършили от мъже или жени в името на лъжливо наричани у езичниците богове по някакъв древен и чужд на христиняството обичай, и постановяваме: никой мъж да не облича женска дреха или жена - мъжка; а така също да не носи маски комични, сатирични или трагични - да не призовава името на гнусния Дионис, когато се тъпче виното в линовете, и да не върши смехории и безумства поради невежество или суетност. Затова постановяваме: ония, които, знаейки това постановление, си позволят занапред да вършат нещо от поменатото по-горе, ако са клирици, да се низвергват от свещен чин, а ако са миряни, да се отлъчват от църковно общение.

Канон 63
Заповядваме да не се четат в църквите различни разкази за мъченици, лъжливо съставени от неприятели на истината с цел да обезславят Христовите мъченици и да възбудят неверие у ония, които ги слушат. Анатемосваме ония, които ги приемат и им дават вяра като на истински.

Канон 64
Не подобава на мирянин да произнася речи или да учи всенародно, присвоявайки си по този начин учителско достойнство, а трябва да се покорява на реда, предаден от Господа, като слуша ония, които са получили благодат да учат и от тях да се поучава на божественото. Понеже в единната църква Бог е създал различни членове, според думите на апостола (1 Кор. 12:27), което Григорий Богослов като тълкува, ясно посочва ред в тях, казвайки: “братя, този ред да почитаме, този ред да пазим: тоя да бъде ухо, а оня - език: този да е ръка, а оня - нещо друго; този да учи, а онзи да се учи”; и малко по-нататък продължава: “който се учи, нека се покорява; който раздава, нека с радост раздава; който служи, нека с усърдие да служи; да не бъдем всички език, макар и да е най-близко това, нито всички апостоли, нито всички пророци, нито всички тълковници”; и малко по-долу дума: “защо се правиш на пастир, когато си поставен в реда на войниците”; и на друго място премъдростта заповядва: “не бързай с езика си (Екл. 5:1) не залягай да трупаш богатства, бягай от такива мисли” (Притч. 23:4). Ако някой дръзне да наруши това правило, нека се отлъчи за четиридесет дни от църковно общение.

Канон 65
Заповядваме: от сега занапред при новолуние да не се палят пред дюкяните и къщите огньове, които по някакъв стар обичай безумни прескачат. Който стори нещо такова, ако е клирик, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен, понеже в четвъртата книга на Царствата е написано: “съгради Манасий жертвеници за цялото небесно войнство в двата двора на дома Господен; прекара през огън сина си, гадаеше и врачуваше, набави си извиквачи на мъртъвци и магьосници и извърши много неугодно пред очите на Господа, за да го разгневи” (Царств. 21:6).

Канон 66
През цялата седмица - от светия ден на Възкресението на Христа нашия Бог, до новата света неделя - верните трябва без пропускане да прекарват свободното си време в светите църкви, веселейки се с псалми и химни и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в чест на Христа, слушайки четенето на Божествените писания и наслаждавайки се със светите тайни; понеже по такъв начин ние ще възкръснем и ще се възнесем заедно с Христа. За това, занапред в тия дни по никой начин да не стават конски надбягвания или някакво друго народно зрелище.

Канон 67
Божественото писание ни е заповядало да се въздържаме “от кръв, от удавнина и от блудство” (Деян. 15:29). На това основание ние подлагаме на епитимия ония, които от чревоугодничество по някакъв изкусен начин приготовляват ястие от кръвта на какво и да е животно и го ядат. И така, в случай че някой от сега занапред си позволи по какъвто и да било начин да яде кръв на животни, ако е клирик, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Канон 68
Никому не се позволява да провежда или изрязва, или да дава на книгопродавци, на така наречени мироварци, или на когото и да било другиго книгите на Стария и Новия завет, а също и книгите на светиите и на признатите наши проповедници и учители, за да ги унищожават, освен само когато някоя било от молци или от вода, или по друг някакъв начин стане негодна за употреба. Който от сега занапред се провини в подобно нещо, нека бъде отлъчен за една година. Също така да се отлъчи и оня, който купува такива книги, ако ги не държи за собствена полза или не ги даде другиму за полезна употреба и пазене, а дръзне да ги поврежда.

Канон 69
На никой мирянин да не се позволява да влиза в свещения олтар; но по някое твърде древно предание това в никой случай не се забранява на царя, когато той поиска да даде дарове на Твореца.

Канон 70
Не се позволява на жени във време на Божествена литургия да говорят, а според думите на апостола Павел те трябва “да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи” (1 Кор. 14:34, 35).

Канон 71
Ония, които изучават гражданските закони, не трябва да употребяват езически обичаи, именно: да не ходят в театри, да не извършват така наречените килистри или да се обличат в необщоупотребими дрехи, било то, когато започват или когато привършват учението си, нито пък изобщо докато продължава това им учение. Който занапред дръзне да стори това, нека бъде отлъчен.

Канон 72
Не е позволено на православен мъж да се съединява в брак с еретичка, нито на православна жена - с еретик мъж; а ако се окаже, че някой е извършил подобно нещо, бракът да се счита несъществуващ и незаконното съжителство да се разтрогва, понеже не трябва да се съединява вълк с овца и с Христовия дял - съдбата на грешниците. Който наруши постановеното от нас, нека бъде отлъчен. Но ако някои, докато са били още в неверие и не са били причислени към обществото на православните, са се съединили в законен брак и после единият от тях е избрал доброто и е прибягнал към светлината на истината, а другият остане в оковите на заблуждението, не желаейки да погледне на Божествените лъчи, и ако при това невярната жена иска да живее с верен мъж или обратно - неверен мъж с вярна жена, - тогава да не се разлъчват според Божествения апостол: “защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена от вярващия мъж” (1 Кор. 7:14).

Канон 73
Понеже животворният Кръст ни е открил спасението, трябва с всяко старание да се грижим да се отдава подобаваща чест на онова, чрез което сме получили спасение от древното грехопадение. Затова, като му отдаваме и мислено, и с дума, и с чувство нужното поклонение, заповядваме: съвършено да се изличават изображения на кръст, които някои чертаят по земята, за да не се оскърбява с потъпкване от ходещи знакът на нашата победа. Впрочем повеляваме от сега занапред да се отлъчват ония, които чертаят по земята изображение на кръст.

Канон 74
Не трябва да се извършват така наречените трапези на братолюбие в места, посветени на Господа, или в църкви, и да не се яде и постила легло вътре в храма. Ония, които дръзнат да извършат това, или нека да престанат, или да бъдат отлъчени.

Канон 75
Желаем, ония, които влизат да пеят в църква, да не употребяват безчинни викания, да не насилват естеството до крясък и да не въвеждат нищо несъобразно и несвойствено на църквата, а с голямо внимание и умиление да пеят на Бога, Който вижда тайното, понеже “свещеното слово учило синовете на Израиля да бъдат благоговейни”.

Канон 76
Никой не трябва да устройва вътре в свещените огради кръчмарница или да излага ястия, или пък да върши някаква дребна търговия; понеже нашият Спасител и Бог получавайки ни със Своя по плът начин на живеене, е заповядал да не правим дома на Неговия Отец дом на търговия. Той и на менячите разсипал парите и изгонил ония, които направили светия храм светско място. За това, който бъде изобличен в казаното, нека бъде отлъчен.

Канон 77
Не се позволява на свещенослужители, певци или монашестващи, както и на всеки християнин мирянин да се мият в баня заедно с жени, понеже в това е главният укор от страна на езичници. Който се провини в това, ако е клирик, да се низвергне, а ако е мирянин, да се отлъчи.

Канон 78
Ония, които се готвят за кръщение, трябва да изучават вярата и в петия ден от седмицата да дадат отговор на епископа или на презвитерите.

Канон 79
Изповядвайки, че Божественото раждане от Дева, като безсеменно, е станало без болки, и проповядвайки това на цялото паство, ние подхвърляме на изправление онези, които по невежество вършат нещо неподобаващо. А понеже се оказва, че някои след деня на раждането на нашия Бог приготвят хлебни печения и ги раздават помежду си в чест уж на родилни болки на всенепорочната Дева Майка, за това определяме: верни да не вършат нищо такова. Защото не е чест за Дева, която свръх ума и дума е родила по плът невместимото Слово, ако нейното неизказвано раждане се определя и представлява по примера на обикновеното и свойствено на нас раждане. Ако от сега занапред някой бъде забелязан, че върши нещо подобно, ако е клирик, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Канон 80
Епископ, презвитер, дякон или друг някой броящ се в клира, или пък мирянин, ако няма необходимата нужда или пречка, която да го кара за по-дълго време да се отлъчва от църквата си, а живее в града и в три неделни дни в течение на три седмици не дойде на църква - ако е клирик, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин, нека бъде отлъчен от църковно общение.

Канон 81
Понеже ни стана известно, че в някои места в трисветата песен след думите: “свети безсмъртни”, като допълнение прибавят: “Който Си се разпнал заради нас, помилвай ни” - нещо, което древните свети отци, като чуждо на благочестието, са отхвърлили от тази песен заедно с беззаконния еретик, който е въвел горните думи, за това и ние, като потвърждаваме онова, което по-преди светите отци благочестиво са установили, анатемосваме ония, които след това определение приемат или по друг някакъв начин прибавят тия думи към трисветата песен. Ако нарушител на това постановление се окаже някой от свещения чин, заповядваме да се лиши от свещеническо достойнство, а ако е мирянин или монах, да се отлъчи от църковно общение.

Канон 82
На някои свещени икони се изобразява посочвано с пръст от Предтеча агне, което било прието като знак на благодат, чрез закон, показвайки на истинското агне - Христа, нашия Бог. Като почитаме древните образи и сенки, предадени на църквата като символи и предначертания на истината, ние предпочитаме благодатта и я приемаме като изпълнение на закона. Затова, за да може и в живописните произведения да се представя на погледа на всички съвършеното, заповядваме: от сега занапред на иконите наместо старото агне да се рисува в човешки образ Агнето, което взело върху си греховете на света - Христос нашия Бог, та съзерцавайки чрез този образ висотата на смирението на Бог-Слово, да се напомня за живота Му в плът, за страданията и спасителната Му смърт, и станалото по такъв начин изкупление на света.

Канон 83
Никой да не дава свето причастие на тела на умрели, понеже е писано: “вземете, яжте” (Мат. 26:26), а телата на мъртви не могат нито да взимат, нито да ядат.

Канон 84
Следвайки каноническите постановления на светите отци, определяме и относно деца: всеки път, когато не се намерят достоверни свидетели, които да установят, че те действително са кръстени, и когато те сами, по малолетство, не могат да дадат нужния отговор, дали е извършено над тях тайнството на светото кръщение, трябва без всяко двоумене да се кръстят, за да не би подобно недоумение да ги лиши от такова очистване със светинята.

Канон 85
Приели сме от писанието, че “при думите на двама свидетели или при думите на трима свидетели става (всяко) дело” (Втор. 19:15). Затова определяме: роби, които се освобождават от господарите си, да получават това предимство при трима свидетели, които с присъствието си да дадат законност на освобождението и да засвидетелстват достоверността на стореното.

Канон 86
Постановяваме, ония, които събират и държат блудници за съблазън на душите, ако са клирици, да се отлъчват и низвергват, а ако са миряни, да се отлъчват.

Канон 87
Жена, която е напуснала мъжа си, ако отиде при друг, е прелюбодейка, според свещения и божествения Василий, който твърде уместно е привел из пророчеството на Иеремия следното: “ако стане жена на друг мъж, може ли тя да се върне при него? Не ще ли с това да се оскверни оная земя?”; и още: “който държи прелюбодейка, безумен е и нечестив”. Затова, ако се установи, че е напуснала мъжа си без причина, той заслужава снизхождение, а тя - епитимия; снизхождението към мъжа да се състои в това, че той остава в общение с църквата. Ако някой напусне законната си жена и приеме друга, според думите на Господа (Лук. 6:18), подлежи на съд за прелюбодеяние, понеже нашите свети отци канонически са поставили такива да стоят една година в реда на плачещите, две години да слушат четенето на писанието, три години да са в реда на припадащите и седмата година да стоят с верните, и по тоя начин да се удостоят със свето причастие, ако се каят със сълзи.

Канон 88
Никой да не въвежда в светия олтар никакво животно, освен ако някой пътник, застигнат от крайна нужда и лишен от жилище и гостилница, спре в такъв храм. Понеже, ако животното остане без покрив, може да погине и сам той, като го изгуби и вследствие на това се лиши от възможност да продължи пътя си, може да изложи на опасност живота си. Ние знаем, че съботата е за човека; затова спасението и безопасността на човека трябва да се поставят над всичко. А ако някой, както се казва по-горе, без припряна нужда е въвел животно в храма, ако е клирик, да бъде низвергнат, ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Канон 89
Верни, които прекарват дните на спасителното страдание в пост и молитва и сърдечно съкрушение, трябва да прекратят поста около среднощ във Великата събота, понеже божествените евангелисти Матей и Лука - първият с думите: “като мина събота, на разсъмване” (Мат. 28:1), а вторият: “много рано” (Лук. 24:1) - ни посочват дълбока нощ.

Канон 90
Богоносните наши отци канонически са ни предали, че не трябва да коленичим в неделни дни в чест на Христовото възкресение. Ето защо, за да не сме в незнание как да изпълняваме това, ние изясняваме на верните, че според приетия обичай, в събота след вечерния вход на свещенослужителите в олтара никой не трябва да коленичи до вечерта на следния неделен ден, когато след вечерния вход, като коленичим пак, по такъв начин възнасяме молитви към Господа. Понеже, като смятаме нощта след съботата като предтеча на нашия Спасител, оттогава духовно почиваме в песни и прекарваме празника от тъмнина в светлина, така че тържествуваме възкресението цяло денонощие.

Канон 91
Подхвърляме на епитимия за убийство ония жени, които дават церове, причиняващи недоизнасяне на плода в утробата, и ония, които приемат отрови, умъртвяващи плода.

Канон 92
Относно ония, които отвличат жени под вид на съпружество или които съдействат, или които помагат на отвличащи, светият събор определи, ако са клирици, да се низвергнат, а ако са миряни, да се предават на анатема.

Канон 93
Жена на отлъчил се и намиращ се в неизвестност мъж, която, преди да се увери за смъртта му, съжителства с другиго, прелюбодейства. Същото престъпление вършат и жени на войници, които през време на безизвестността на мъжете им встъпват в брак, както и ония, на които мъжете са в чужбина и влизат в брачно съжителство, без да дочакат завръщането им. Впрочем тук може да има известно снизхождение към такава постъпка, понеже има голяма вероятност за смъртта на мъжа. А оная, която, без да знае, е встъпила в брак с временно напуснат от жена си и после бъде изпъдена, когато се завърне при него първата му жена, е прелюбодействала, но несъзнателно. Затова на нея не се забранява брак, но е по-добре, ако стои така. Ако след известно време се завърне войникът, чиято жена по причина на дълговременното му отсъствие е отишла при друг мъж, той може пак да вземе жена си, ако иска, тъй като ѝ се дава прошка поради незнанието ѝ, а също и на мъжа, който е съжителствал с нея във втори брак.

Канон 94
Ония, които се кълнат с езически клетви, правилото подлага на епитимия; и ние определяме, такива да бъдат отлъчвани.

Канон 95
Ония от еретиците, които се присъединяват към православието и към дела на спасяваните, приемаме по следния ред и чин: ариани, македониани, новатиани, които наричат себе си чисти и най-добри, четиринадесетдневници или тетрадити и аполинариани, щом заявят писмено и прокълнат всяка ерес, която учи другояче, а не както светата Божия вселенска и апостолска църква, приемаме, запечатвайки ги, т.е. като помазваме със свето миро най-напред челото, после очите и ноздрите, устата и ушите, и запечатвайки ги, произнасяме: “печат на дара на Светия Дух”. За бившите павлиани, които после са се върнали във вселенската църква, е постановено без друго да бъдат напълно кръщавани. Евномианите пък, които се кръщават с едно потапяне, монтанистите, които тук се наричат фриги, и савелианите, които се придържат към учението за синоотечеството и вършат и други нетърпими неща, и всички други еретици - понеже тук има много такива, особено идващи от Галатската земя - всички от тях, които пожелаят да се присъединят към православието, приемаме като езичници, именно в първия ден ги правим християни, във втория - оглашени, после в третия ден ги заклинаме с трикратно духане в лицето и ушите, и по такъв начин ги оглашаваме и ги караме да отиват в църква и да слушат писанието, и тогава вече ги кръщаваме. Също така постъпваме и с манихеите, валентиняните и маркионтите и други подобни еретици. Несторияните пък трябва да дават писмено изложение на вярата и да предават на проклятие ереста си и Несторий, Евтихий, Диоскор и Севир и другите началници на такива ереси заедно с едномишлениците им, както и всички гореизброени ереси, и тогава да приемат свето причастие.

Канон 96
Ония, които чрез кръщение са се облекли в Христа, с това са дали обет, че ще подражават на начина на плътския му живот. Затова ония, които гиздят косите на главите си с изкуствено плетене и по тоя начин примамват слабодушните, отечески лекуваме с прилична епитимия, упътвайки ги като деца и поучавайки ги да живеят скромно, та като напуснат гизденето и плътската суетност, постоянно да насочват ума си към непогубващ и блажен живот, да прекарват в чистота и страх, и като очистят живота си, колкото се може да се приближават до Бога, украсявайки повече вътрешния, отколкото външния човек с добродетели и хубави и непорочни нрави, та по такъв начин да се отърсят от всички остатъци на порочността, произхождаща от демона. Който постъпи против това правило, да бъде отлъчен.

Канон 97
Ония, които или живеейки с жените си, или по друг някакъв начин, безразсъдно обръщат свещени места в обикновени, държат ги небрежно и с такова невнимание живеят в тях, заповядваме да бъдат изгонвани и от ония места при честните храмове, които са определени за оглашени. Който не изпълнява това, ако е клирик, да бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Канон 98
Който взима за брачно съжителство сгодена за друг, когато годеникът ѝ е още жив, нека се наказва като прелюбодеец.

Канон 98
Който взима за брачно съжителство сгодена за друг, когато годеникът ѝ е още жив, нека се наказва като прелюбодеец.

Канон 99
Според както се научихме, в арменската област имало обичай, щото някои, като сварявали вътре в светите олтари късове от месо, донасят някои части и ги разделят между свещениците, според юдейския обичай. Затова, за да запазим чистотата на църквата, определяме: не се позволява на никого от свещениците да приема определени части месо от тия, които го донасят, а да се задоволяват с онова, което желае да даде донасящият, но при условие това приношение да става вън от църква. Който не върши това така, нека бъде отлъчен.

Канон 100
“Очите ти нека гледат право, и клепките ти да бъдат насочени право пред тебе” (Притч. 4:25) - завещава премъдростта, понеже телесните чувства лесно предават впечатленията си на душата. Затова заповядваме от сега занапред по никой начин да не се позволява да се чертаят на дъски или на друго какво и да било изображения, които прелъстяват погледа, разтлеяват ума и влияят за избухване на желания за нечисти удоволствия. Който дръзне да направи това, да бъде отлъчен.

Канон 101
Великият и божествен апостол (Павел) нарича човека, създаден по Божий образ, тяло Христово и храм. По такъв начин той, бидейки поставен по-високо от всяка чувствена твар, получил чрез спасителното страдание небесното достойнство, и вкусвайки и пиейки Христа, изцяло се приспособява към вечния живот и с душа и тяло се причастява с божествената благодат за собствено осветяване. Затова, ако някой желае във време на литургия да се причасти с пречистото тяло и да бъде едно с него, нека пристъпи със сложени на кръст ръце и така да приема общението на благодатта. Понеже ние по никой начин не одобряваме ония, които, вместо с ръка, приготовят за приемане на божествения дар някакви вместилища от злато или друго вещество, посредством тях да се удостоят с пречистото причастие, защото предпочитат пред Божия образ бездушното и подчиненото на човешките ръце вещество. Ако някой бъде изобличен, че дава свето причастие на такива, които донасят подобни съдове, да бъде отлъчен както той, така и оня, който ги донася.

Канон 102
Ония, които са приели от Бога власт да връзват и развързват, трябва да обръщат внимание на качеството на греха и на готовността на съгрешилия да се обърне, и по такъв начин да дават подобаващ на болката лек, за да не би, като не се спазва мярка в едното и другото, да се излъжат в спасяването на болника. Понеже не е еднакъв недъгът на греха, а е различен и многообразен и прави вредоносни разклонения, от които повредата се развива и се простира нашир и длъж докато не бъде спряна със силата на лекаря, за това оня, който приема духовно лекарско изкуство, трябва, преди всичко, да обърне внимание на съгрешилия и да наблюдава към оздравяване ли върви, или, напротив, с нравите си привлича към себе си болестта, да гледа какво поведение държи и ако не се противи на лекаря и изцерява душевната рана чрез изпълнение на предписаните му церове, да му отмерва милосърдие по достойнство. Защото у Бога и у оногова, който е приел пастирско ръководене, цялото старание трябва да бъде насочено към това, да се върне заблудената овца и да се изцери ухапаната от отровна змия. Не трябва нито да се гони по скалите на отчаянието, нито да се отслабват юздите към разпуснат и небрежен живот, а трябва всякак и колкото се може или чрез остри горчила или пък чрез по-леки и благи церове да се противостои на страданието и да се полагат грижи да заздравее раната, опитвайки плодовете на покаянието и мъдро напътствайки човека, като го призовава към по-висша просвета. Затова и ние трябва да знаем и едното, и другото - и онова, което допуска обичаят, и по отношение на ония, които не признават съвършенството на покаянието, да следваме приетия ред, както ни учи и свети Василий.