Канони от Седмия вселенски събор в Никея (787)

Канон 1

На всички ония, които са приели свещеническо достойнство, като свидетелства и ръководство им служат предписаните правила и постановления, които ние, с радост приемайки, заедно с богоявения Давид пеем на Господа Бога, казвайки: “В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство” (Пс. 118:14). “Правдата на Твоите откровения е вечна: вразуми ме, и ще живея” (Пс. 118:144). И понеже пророческият глас ни повелява да пазим на вечни времена Божиите заповеди и съобразно с тях да живеем, безсъмнено е, че те са несъкрушими и непоклатни, защото и боговидецът Моисей казва така: “Залягайте да изпълнявате всичко, що ви заповядвам: не прибавяй към него и не отбивай от него” (Втор. 12:32). И божественият апостол Петър, като се хвали с тях, се провиква: “В което желаят да надникнат Ангелите” (1 Петр.1:12); също така и Павел говори: “Но ако дори ние или ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде” (Гал. 1:8). Понеже това е вярно и ни е засвидетелствано, затова, радвайки се така, както оня, който е получил голяма печалба, с наслада приемаме божествените правила, изложени от всехвалните апостоли, свещени тръби на Духа, от шестте вселенски събора и поместно събралите се за издаване на такива заповеди, и от светите наши отци, защото те всички, просветени от един и общ Дух, са узаконили полезното и за това, които те предават на анатема, тях и ние анатемосваме; които предават на низвергване, тях и ние низвергваме; които - на отлъчване, тях и ние отлъчваме, които подхвърлят на епитимия, тях и ние подлагаме на същата, тъй като божественият апостол Павел, който е достигнал до третото небе и е чул неизказаните думи, ясно проглася: “Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате” (Евр. 13:5).

Канон 2

Понеже в псалмопението ние обещаваме на Бога: “Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово” (Пс. 118:16), затова спасително е и за всички християни да го спазват, а най-вече за ония, които са приели свещеническото достойнство. И за това постановяваме: всеки, който ще бъде въвеждан в епископска степен, без друго трябва да знае псалтира, та да може по този начин да настоява и целият му клир да го изучава. Също така митрополитът грижливо да го изпитва, иска ли усърдно и с изтълкуване, а не повърхностно, да чете църковните правила, светото Евангелие, книгата на божествения апостол и цялото Божествено Писание, да живее съгласно с Божиите заповеди и да учи поверения му народ. Защото, същността на йерархията ни съставят богопредадените думи, т.е. истинското познаване на божествените писания, както е казал великият Дионисий. Ако ли се колебае и не показва усърдие да върши и да учи така, да не се ръкополага, защото Бог е казал чрез пророка: “Понеже ти отхвърли знанието, и Аз ще те отхвърля от свещенодействие пред Мене” (Ос. 4:6).

Канон 3

Всеки избор на епископ, презвитер или дякон, вършен от светски власти, да е недействителен според правилото (Ап. 30), което казва: Епископ, който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископска власт в църквата, да се низвергне и отлъчи, както и всички ония, които се съобщават с него, понеже оня, който има да бъде произведен за епископ, трябва да бъде избиран от всички в областта епископи, според както е определено в правилата на светите отци в Никея, което гласи: “Епископ трябва да се поставя изобщо от всички епископи в окръга. Ако това е неудобно, било поради належаща нужда или поради далечен път, тогава трима поне, като се съберат в едно място, трябва да произведат избора, и то така, че отсъстващите да имат участие в него, като изявят писмено съгласието си и тогава да се извършва ръкополагане. Утвърждението на всички тия действия във всеки окръг принадлежи на митрополита”.

Канон 4

Проповедникът на истината, божественият апостол, великият Павел, като прави нареждане във вид на правило до Ефеските презвитери, пък и до цялото свещенство с всичката смелост казва: “От никого не поисках ни сребро, ни злато, ни-то дреха... С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: по-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. 20:33, 35). Затова, научавайки се от него, и ние определяме: по никой начин епископ от низка корист да не измисля предлог на мними грехове и да иска злато, сребро или нещо друго от намиращи се под властта му епископи, клирици и монаси, понеже апостолът казва: “неправедници няма да наследят царството Божие” (1 Кор. 6:9), и още: “не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата” (2 Кор. 12:14). Затова, ако се окаже, че някой, с цел да изтръгне злато или нещо друго, или поради някоя собствена страст, отстранява от служба или отлъчва някого от подчинените му клирици, или затваря честен храм, за да няма в него свещена Божия служба, такъв, понеже се настървява и на безчувствени предмети, наистина сам е безчувствен и трябва да се подхвърли на същото наказание, на каквото е подлагал другиго: “и злодейството му ще падне върху темето му” (Пс. 7:17), като на престъпник на Божията заповед и на апостолските постановления. Защото и върховният апостол Петър заповядва: “Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно... и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото; и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата” (1 Петр. 5:2, 3, 4).

Канон 5

Смъртен грях е, когато някои, като съгрешават, не се поправят. Но по-лошо от това е, когато безсрамно въстават срещу благочестието и истината, като предпочитат мамона пред покоряването на Бога и не изпълняват Неговите устави и правила. У такива няма Господа Бога, ако не се смирят и не изтрезнеят от грехопадението си и те най-вече трябва да пристъпват към Бога и със сломено сърце да измолват опрощаване на тоя си грях, а не да се гордеят с неправедно даване, понеже: “Близо е Господ до сломените по сърце” (Пс. 33:19). Затова, ако някой се хвалят, че са поставени в църковен чин срещу даване на злато, възлагайки надежди на този лош обичай, който отчуждава от всяко свещенство безсрамно, дръзко и с укорни думи, безчестейки по този начин избраните от Духа Свети за добродетелен живот и поставените без всяко даване на злато - такива, които така постъпват, най-първо нека се свалят на последната степен на чина им, а в случай, че продължават да вършат същото, нека бъдат поправяни чрез епитимия. Ако се окаже, че някой е извършил това при ръкоположение, тогава нека се постъпи съгласно апостолското правило, което гласи: “Епископ, презвитер или дякон, който е получил това си достойнство за пари, нека бъде низвергнат и (сам) той и оня, който го е ръкоположил, и нека бъде напълно изключен от общение като Симон влъхв от мене, Петра” (Апостол. пр. 29); така също - и съгласно второто правило на светите наши отци в Халкидон, което постановява: “Ако някой епископ за пари извърши ръкоположение и благодатта, която е непродаваема, обърне в предмет на продажба и за пари постави епископ, хорепископ, презвитер, дякон или друг някой броящ се в клира, или, воден от желание за гнусно обогатяване, за пари произведе иконом, едикт, парамонар, или въобще на някоя църковна длъжност - такъв, ако се докаже, че е вършил това, нека бъде низвергнат и поставения от него по никой начин да не се ползва от купеното ръкоположение или производство, а да бъде чужд на достойнството или длъжността, които за пари е добил. Ако се окаже някой да е посредничил в тази гнусна и беззаконна търговия, такъв, ако е от клира, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин или монах, да бъде предаден на анатема”.

Канон 6

Понеже има правило, което постановява два пъти в годината да стават във всяка област канонически издирвания чрез събора на епископи, а преподобните отци на Шестия събор, имайки предвид мъчнотиите и материалните затруднения за пътуването на събиращите се, са определили веднъж в годината неотклонно и без всяко извинение да става събор, за да се поправят погрешностите, за това и ние възобновяваме това правило и признаваме за подлежащ на отлъчване оня властник, който би се осмелил да забрани свикването на събор. Ако ли някой от митрополитите пренебрегне да изпълни това не по необходимост и насилие и не по някоя уважителна причина, такъв да подлежи на епитимия, съгласно правилата. А когато стане събор по канонически и евангелски въпроси, тогава събраните епископи трябва да се грижат да се спазват божествените животворни Божии заповеди, понеже: “В тяхното спазване е великата награда” (Пс. 18:12) и “заповедта е светило, и поуката - светлина, и назидателните поуки - път към живота” (Притч. 6:23). При това не се позволява на митрополит да иска от епископ нещо от онова, което носи със себе си, или добитък, или друго нещо. Ако бъде изобличен в такава постъпка, четворно да върне взетото.

Канон 7

Божественият апостол Павел е казал: “Греховете на едни човеци са явни и ги предварят в съд, а на някои отсетне се явяват” (1 Тим. 5:24), понеже след допусканите грехове се явяват и други. След нечестивата ерес на клеветниците на християнството, последвали и други безчестия, защото те не само лишили църквите от украсата с пречисти икони, но са изоставили и други някои обичаи, които трябва да се възобновят, та по такъв начин да има сила и писаното законоположение, и неписаният обичай. Затова, ако някои честни храмове са осветени без мъченически свети мощи, определяме: да се извърши в тях полагане на свети мощи с обичайната молитва. Ако от сега занапред се окаже някой епископ, който освещава храм без свети мощи, да бъде низвергнат като такъв, който е престъпил църковните предания.

Канон 8

Понеже някои от иудейско вероизповедание, заблудени, замислили да похулят Христа нашия Бог, ставайки за християни само лице, а всъщност, тайно отхвърляйки Го, скришом спазвали съботите и извършвали и други юдейски обичаи, за това определяме такива нито да се приемат в общение, нито да става моление с тях, нито в църква да се приемат, а открито да са си иудеи, съгласно тяхното изповедание, и децата им да не се кръщават, нито да им се позволява да купуват или наемат роби. А ако някой от тях с искрена вяра се обърне и се изповядва от все сърце, като отхвърля тържествено иудейските обичаи и дела, та чрез това да изобличи и поправи и други, такъв да се приема и децата му да се кръщават и грижливо да се наблюдават, за да изоставят иудейските обичаи. Ако ли не бъдат такива, тогава по никой начин да не се приемат.

Канон 9

Всички детински басни, бесни глуми и лъжливи съчинения против пречестните икони трябва да се предават на Цариградската епископия, за да се пазят при другите еретически книги. А в случай, че се окаже някой да скрива такива (книги), ако е епископ, презвитер или дякон, да бъде низвергнат от чин, а ако е мирянин, да бъде отлъчен от църковно общение.

Канон 10

Понеже някои клирици, като напускат енориите си, въпреки постановленията на правилата, отиват в други енории, а най-вече в този богоспасяем и царстващ град, където се настаняват у светски властници, в домашните църкви на които извършват богослужение, определяме по никой начин да не се позволява на такива да бъдат приемани в някоя къща или църква без съгласието на собствения им и на Цариградския епископ. Който стори това и упорства да се завърне, нека бъде низвергнат. А ония, които вършат това със съгласието на гореспоменатите началници, не трябва да приемат върху си мирски и житейски грижи, понеже то е противно на божествените правила. Ако пък се окаже някой да заема светска длъжност у така наречените велможи, нека или да я напусне, или да бъде низвергнат. По-добре е да отиде да учи децата и домашните, като им чете Божественото писание, понеже за това е и получил свещенство.

Канон 11

Понеже сме задължени да съблюдаваме всички божествени правила, ние трябва така също да спазваме напълно неизменно и онова (правило), което заповядва във всяка църква да има иконом. И ако всеки митрополит поставя в църквата си иконом, добре прави, а ако не, тогава се дава право на Цариградския епископ той да назначи иконом при тази църква. Такова право се дава и на митрополит, ако подчинени нему епископи не поискат да поставят икономи в църквите си. Същото това да се спазва и в манастири.

Канон 12

Ако се установи, че някой епископ или игумен е продал на светска власт, или е отстъпил на друго лице нещо от доходните имоти, принадлежащо на епископия или на манастир, такава сделка е недействителна, според правилото на светите апостоли, което гласи: “Епископ да се грижи за всички църковни вещи и да разпорежда с тях така, като че Бог ги надзирава. Но не му се позволява да си присвоява нещо от тях или да подарява на свои сродници принадлежащото на Бога. А ако са сиромаси, нека им даде като на такива, обаче под този предлог да не продава принадлежащото на църквата” (Ап. 38). Ако поставят за мотив това, че земята не донася никаква полза и че причинява загуби, в такъв случай полетата да не се дават на местни властници, а на клирици. В случай пък, че с хитрост или измама властник прекупи земята от клирик или от земеделец, в такъв случай продажбата да бъде недействителна и продаденото да бъде върнато на епископията или на манастира, а епископът или игуменът да бъде изгонен - епископът от епископията, а игуменът от манастира, като такива, които разпиляват онова, което не са събрали.

Канон 13

Поради бедствието, което е постигнало църквите, вследствие на нашите грехове, някои свети храмове, епископии и манастири били разграбени от хора и обърнати в обикновени жилища. Предвид на това, ако ония, които са ги завладели, поискат да ги върнат, за да бъдат възстановени в старото си положение, тогава добре е сторено, а ако не искат да ги върнат, заповядваме такива да се низвергнат, ако са от свещения списък, а ако са монаси или миряни, да се отлъчват, като отлъчени от Отца и Сина и Светаго Духа, и да отидат там: “дето червеят им не умира, и огънят не угасва” (Марк. 9:46), защото са се противили на гласа Господен, който казва: “и дома на Отца Ми не правете дом за търговия” (Иоан. 2:16).

Канон 14

Известно е на всички, че редът е неразделен от свещенството. Затова угодно на Бога е, когато се спазва точност в свещените производства. А понеже виждаме, че някои, като са приели в детинството си подстригване за четци, без да получат епископско ръковъзлагане, четат от амвона в църковно събрание, нещо, което е несъгласно със свещените правила, заповядваме от сега занапред да не става това. Същото да се спазва и за монаси. На всеки игумен се позволява да подстригва четец в своя манастир, ако, разбира се, сам той е презвитер и е получил от епископ игуменска власт. Така също и хорепископи могат, според древния обичай, да произвеждат четци с позволението на епископа си.

Канон 15

От сега занапред да не се назначава клирик в две църкви, защото това е свойствено на търговията, на долното своекористие и е противно на църковния обичай, тъй както сам Господ казва, че: “Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре” (Мат. 6:24). Затова всеки да постъпва според думите на апостола: “Всякой да си остава в званието, в което е призван” (1 Кор. 7:20), и да остава в една църква, понеже всичко онова, което става в църковните работи, заради низка корист, отчуждава от Бога. За задоволяване на потребностите в живота съществуват различни занаяти и който желае, може да си добива чрез тях необходимото за тялото, както и апостолът казва: “За моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце” (Деян. 20:34). Това впрочем да става в този богоспасяем град, а по други места, където има недостиг от хора, да се допуска изключение.

Канон 16

Всеки разкош и гиздене на тялото са чужди на свещеническия чин и положение. Затова епископи или клирици, които се гиздят със светло и разкошно облекло, трябва да се поправят, а ако упорстват, да се подхвърлят на наказание. Така също и ония, които употребяват благовонни масла. А понеже, “както горчивият корен, като никне високо, вреди” (Сир. 6:25 - слав.), така и ереста на християнохулниците е сложила нечисто петно върху православната църква, и ония, които са я приели, не само се гнусили от честните икони, а отхвърляли и всяко благоговение, отвращавайки се от хората, които живеят благочестиво, като в тях се изпълнило написаното: “На грешника страхът е омразен”, - за това ония, които се заловят, че се надсмиват над просто и скромно облечени, нека се изправляват с епитимия. Защото в древно време всеки свещен мъж се е задоволявал с неразкошно и скромно облекло, тъй като всичко, което се взима не за употреба, а за кичене, подлежи на обвинението в суетност, казва Василий Велики; те не са носили и разноцветни дрехи от коприна и не са слагали по краищата на дрехите си никакви пришивки от друг цвят, защото са чули Божиите думи: “Които носят меки дрехи, са в царските палати” (Мат. 11:8).

Канон 17

Някои монаси от любоначалие и непокорство, като напускат манастирите си, се залавят да строят молитвени домове, без да имат необходимите средства за довършването им. Затова, който дръзне да върши подобно нещо, нека му се забрани от местния епископ. А ако има потребното за довършване, в такъв случай предприетото да се доизкара докрай. Същото да се спазва и за миряни, и за клирици.

Канон 18

“Не ставайте съблазън” (1 Кор. 10:32), казва божественият апостол. А присъствието на жени в епископии и в манастири е причина на всякаква съблазън. Затова, ако се окаже, че някой има за някакво служене робиня или свободна, било в епископия или манастир, подлежи на епитимия, а ако упорства, нека бъде низвергнат. Ако ли се случи да има жени в домове (принадлежащи на епископия или на манастир) извън града, и епископ или игумен поиска да отиде там, в никой случай жена да не прислужва, докато са там епископите или игуменът, а трябва до заминаването им да са отделно, на друго място, за да няма одумки.

Канон 19

Гнусното сребролюбие до такава степен е овладяло водителите на църквите, че някои от наричаните благоговейни мъже и жени, забравяйки Господните заповеди, са изпаднали в заблуда и приемат за злато ония, които встъпват в свещен чин и в монашество. И по този начин, както се изразява Василий Велики, става “непотребно всичко, на което началото е нечисто”, понеже не може да се служи на Бога и на Мамона. Затова, ако се каже, че някой върши подобно нещо, ако е епископ, игумен или от свещен чин, трябва или да престане, или да бъде низвергнат, съгласно второто правило на светия Халкидонски събор, а ако е игуменка, да се изгони от манастира и да се изпрати в друг манастир на послушание; същото това се отнася и за игумен, който няма презвитерско ръкоположение. А относно онова, което родителите дават на децата си във вид на зестра или наследство, както и собствени вещи, които ония, що ги донасят, ги обявяват, че ги посветяват на Бога, ние сме определили те да останат, според както са обещани, било че донеслият ги остане в манастира, било че излезе, освен ако за това бъде виновен игуменът.

Канон 20

Определяме отсега занапред да няма двойни манастири, понеже това служи на мнозина за съблазън и укор. Ако някои желаят заедно със свои сродници да се отрекат от света и да се предадат на монашески живот, тогава мъжете да отидат в мъжки, а жените в женски манастир, понеже така се благоугажда на Бога. А всички съществуващи досега двойни манастири да бъдат управлявани съгласно устава и заповедите на светия наш отец Василий, който законоустановява това така: “Монаси и монахини да не живеят в един манастир, тъй като съвместното им живеене дава повод за подозрение в прелюбодеяние. Монах с монахиня или монахиня с монах да не дръзва да беседва насаме, нито да нощува монах в женски манастир, или монахиня да яде с монах насаме. И когато мъж донесе на монахиня необходими за живеене неща, игуменката на женския манастир да ги приема извън вратата заедно с някоя стара монахиня. Ако се случи монах да пожелае да види някоя своя сродница, съвсем малко и накъсо да говори с нея в присъствието на игуменката и да побърза да я напусне”.

Канон 21

Монах или монахиня не трябва да напуска манастира си и да отива в друг. Но ако това се случи, нека му се окаже гостоприемство, обаче не бива да се приема без волята на игумена му.

Канон 22

Велико дело е да се принася на Бога и да не сме роби на желанията си, защото: “ядете ли, пиете ли - казва апостолът, - всичко за слава Божия вършете” (1 Кор. 10:31). И Христос, нашият Бог, в Своето Евангелие е заповядал да се унищожават зачатъците на греховете. Понеже Той наказва не само прелюбодеянието, а е осъдил и всеки помисъл за извършване на прелюбодеяние с думите Си: “който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си (Мат. 5:28), оттук нека се научим да пречистваме помислите си, понеже: “всичко ми е позволено, но не всичко е полезно” (1 Кор. 10:23), както ни учат апостолските думи. Всеки човек трябва да яде, за да живее, и на ония, които живеят в света и съжителстват с жени и деца, не се забранява на мъже и жени да ядат заедно, стига да възнасят благодарност на Оногова, Който дава храната, и да не се допускат до трапезите им някакви срамни измислици или сатанински песни, нито китари и блуднически извивания, върху които пада пророческият укор, който казва: “На техните пиршества има и китара, и гусла, и тимпан, и свирка, и вино; а към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце” (Ис. 5:12). Ако между християните се окажат такива, нека се поправят, а ако не се поправят, спрямо тях да се прилага канонически постановеното от бившите преди нас. А които имат тих и еднообразен живот, понеже са обещали пред Господа Бога да имат върху си монашески ярем, те да седнат и да мълчат (Плач Иер. 3:28 - слав.). Но и на ония, които са избрали свещенически живот, не е напълно позволено да ядат насаме с жени, освен заедно с богобоязливи и благоговейни мъже и жени, та и това общение на трапеза да води към духовно назидание. Същото трябва да се спазва и между сродници. Ако ли се случи на монах или на мъж от свещен чин при пътуване да няма потребното и по необходимост поиска да отпочине в гостилница или в някоя къща, разрешава му се да стори това, понеже нуждата го изисква.