Канони от Първия вселенски събор в Никея (325)

Канон 1

Който през време на боледуване е бил лишен от детеродните си органи от лекари или е бил скопен от варвари, да остане в клира; но ако някой, бидейки здрав, сам се е скопил, макар и да се е числил в клира, нека бъде изключен и занапред никой такъв да не се произвежда. Но, както е очевидно, това се отнася за ония, които преднамерено постъпват по такъв начин и които дръзват сами себе си да скопяват, така, напротив, правилото допуска в клира такива, които са скопени от варвари или от господарите си, стига да бъдат признати достойни в други отношения.

Канон 2

Понеже, било поради нужда или по други човешки подбуди, много неща са станали (в църквата), въпреки църковното правило, така че хора, които отскоро са преминали във вярата от езичество и за късо време са били оглашавани в нея, набързо са били кръщавани и веднага след кръщението са били ръкополагани за епископи или за презвитери - за това намерено е за добре да се признае, занапред нищо подобно да не става, тъй като и за оглашаването е потребно време и след кръщението е нужно по-дълго изпитание. Апостолското послание е ясно, като казва: “Да не е новопокръстен, за да не се възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола (1 Тим. 3:6). А ако с течение на времето се открие у някого някакъв душевен грях и се докаже от двама или трима свидетели, такъв трябва бъде изключен от клира. А който постъпи въпреки това правило, сам себе си ще подхвърли на опасност да бъде изключен от клира като такъв, който дръзва да се противи на Великия събор.

Канон 3

Великият събор без изключение забранява на епископ, презвитер, дякон или кой и да бил от клира да държи в къщата си съжителстваща жена, освен майка, сестра, леля или такива лица, които са свободни от всяко подозрение.

Канон 4

Епископ трябва да се поставя изобщо от всички епископи в окръга. Ако това е неудобно, било поради належаща нужда или поради далечен път, тогава поне трима да се съберат в едно място, като отсъстващите изявят писмено съгласието си и тогава да се извършва ръкоположението. Утвърждаването на всички тия действия във всеки окръг принадлежи на митрополита.

Канон 5

По отношение на тия, които епископите всеки в епархията си са отлъчили от общение - били те от клира или миряни, трябва да важи правилото, с което се постановява: отлъчени от едни да се не приемат от други. Нужно е обаче да се изследва да не би да са били отлъчени поради малодушие, разпра или поради някакво подобно неудоволствие на епископа. И за да може да се извърши надлежно изследване, намери се за добре във всеки окръг два пъти в годината да стават събори, за да могат всички епископи от окръга, събрани заедно, да изследват тия недоразумения и по такъв начин ония, които се окажат действително несправедливи спрямо епископа си, основателно да бъдат признати от всички, че са недостойни за общение дотогава, докато съборът на епископите не произнесе за тях някое по-снизходително решение. А съборите да стават - единият преди Четиридесетницата, за да може след прекратяване на неудоволствията да се принесе чист дар на Бога, а другият - около есента.

Канон 6

Да останат в сила древните обичаи, които са приети в Египет, Ливия и Пентапол, именно Александрийският епископ да има власт над всички тия места, понеже и Римският епископ има свои в това отношение обичаи. Така също и в Антиохия и в други окръзи да се пазят предимствата на известни църкви. Нека се знае изобщо, че ако някой е бил поставен без съгласието на митрополита за епископ, великият събор определя такъв да не е вече епископ. А когато при общ от всички избор, произведен редовно и според църковното правило, двама или трима, поради навик да спорят, почнат да се противят на това, тогава нека важи мнението на болшинството от избиращите.

Канон 7

Понеже се е утвърдил вече обичай и древно предание да се почита епископът, който е в Елия, за това нека и занапред му се отдава тази почит със запазване на митрополията и признатите ѝ права.

Канон 8

Относно ония, които се присъединяват към Светата вселенска и апостолска църква и които някога наричали себе си чисти, светият и велик събор постановява: след възлагане ръка върху им да остават в клира. Преди това обаче те трябва да удостоверят писмено, че ще следват догмите на Вселенската и апостолска църква, т.е., че ще бъдат в църковно общение както с второбрачни, така и с отпаднали през време на гоненията, относно които е установено и време за покаяние и е определен срок за опрощение. Изобщо те във всичко трябва да следват догмите на вселенската църква. За това там, където в села или в градове всички клирици се окажат само от тях, да си останат в същия чин. Ако ли там, където има епископ от Вселенската църква, някои от тях се присъединят към църквата, ясно е, че епископското достойнство трябва да принадлежи на епископа от православна църква; а оня, който се е именувал епископ у така наречените чисти, ще има презвитерска чест, освен ако местният епископ намери за добре да допусне и той да има участие в честта на това име (на епископ). Ако епископът не позволи това, тогава нека му се намери място на хорепископ или на презвитер, за да се види, че той е в клира; но не бива в един град да има двама епископи.

Канон 9

Ако някои без изпитание са ръкоположени за презвитери или макар при изпитание и да са изповядали греховете си, след тази им изповед са се намерили люде, които, въпреки правилата, са възложили върху им ръце, такива правилото не допуска до свещенослужение, защото светата вселенска църква изисква без друго непорочност (1 Тим. 3:2).

Канон 10

Ако някои отпаднали са били ръкоположени в свещенство по незнание или и със знанието на тия, които са ги ръкоположили, това не отслабва силата на църковното правило, понеже такива, след като се узнае истината, се низвергват от свещен чин.

Канон 11

Относно отстъпили от вярата не по принуда или по причина на отнемане на имот, или поради опасност или нещо подобно, както това се случи във време на Ликиниевото мъченичество, съборът реши да им се оказва милост, макар да не заслужават човеколюбие. И така, ония, които искрено се покаят, нека три години бъдат между слушащите писанието, като верни, седем години да припадат в църква, искайки прошка, и две години да участват с народа в молитвите, без да се причастяват със светите тайни.

Канон 12

Ония, които, призовани от благодатта към изповядване на вярата, са показали пръв порив на ревност, като са захвърлили знаците на военната служба, а отпосле, като псета, които се връщат на бълвотината си, са употребявали и сребро и с помощта на дарове са били възстановени на военна служба, такива десет години да припадат в църква, след като три години слушат писанието в притвора. Впрочем във всички такива случаи да се взима в съображение разположението и начина на покаянието. Ония, които със страх, сълзи, търпение или с благотворителност показват, че действително, а не само външно, са се обърнали (към вярата), такива, като изпълнят определеното време за слушане, могат да бъдат приети в молитвено общение, а епископът може дори и още по-снизходително да постъпи с тях. Онези пък, които равнодушно са понесли грехопадението си и само едно външно влизане в църква считат достатъчно за изправлението си, такива да издържат изцяло определено време за покаяние.

Канон 13

Относно такива, които се намират при свършека на живота си, нека се пази и сега древният закон и правило, а именно - умиращ да не се лишава от последното и най-необходимо напътствие. Ако пък намиращ се в края на живота си и удостоен с причастие пак остане между живите, такъв да се приема между тия, на които е позволено да участват само в молитва. Изобщо, който и да бил умиращ, който желае да се причасти, нека бъде удостоен със светите дарове след като бъде надлежно изпитан.

Канон 14

Относно оглашени и отпаднали (от вярата), светият и велик събор постанови: три години да са между слушащите писанието, а след това да се молят заедно с оглашените.

Канон 15

Поради многото смущения и безредия е определено съвършено да се унищожи обичаят, съществуващ в някои места, въпреки апостолските правила, нито епископ, нито презвитер, нито дякон да не преминава от един град в друг. Ако някой и след това определение на светия велик събор предприеме нещо подобно или допусне да се направи с него такова нещо, тогава разпореждането да бъде съвършено недействително и виновният да се върне в църквата, за която е ръкоположен като епископ, презвитер или дякон.

Канон 16

Презвитери, дякони или друг някой от броящите се в клира, които, нямайки пред очи страх Божий и не знаейки църковното правило, безразсъдно напускат църквата си, по никакъв начин не трябва да се приемат в друга църква и трябва всякак да се принудят да се връщат на местата си, или ако упорстват, нека бъдат вън от общение. Също така, ако някой (епископ) дръзне да привлече принадлежащ към ведомството на друг епископ и го ръкоположи за своя църква без съгласието на епископа, когото е напуснал причисленият в клира, ръкоположението да бъде недействително.

Канон 17

Понеже мнозина от причислените към клира, увлечени от жажда за богатство и лихварство, забравят Божественото писание, което казва: парите си да не даваш под лихва (Пс. 14:5) и като дават в заем, искат стотен прираст, светият и велик събор постанови да се низвергва от клира и да бъде вън от църковния чин такъв, който след това определение почне да взима лихва върху дадено в заем или да върши същото под друг вид, или да се ползва от половината на лихвата, или пък измисля нещо друго заради срамна печалба.

Канон 18

На светия и велик събор стана известно, че в някои места и градове дякони преподавали на презвитери евхаристия, въпреки че нито чрез правила, нито чрез обичай е предадено, ония, които нямат власт да принасят тялото Христово, да го преподават на ония, които Го възнасят. Също така стана известно, че някои дякони, дори и преди епископи, приемат евхаристия. Всичко това трябва да престане и дякони да не излизат вън от рамките си, като помнят, че те са служители на епископа и са по-долу от презвитерите, че трябва да приемат евхаристия по реда си след презвитерите, било когато тя им се дава от епископ или от презвитер. На дякони не е позволено дори и да сядат между презвитерите, защото и то е против правилата и реда. Ако ли някой и след това определение не се покори, нека бъде лишен от дяконство.

Канон 19

Относно ония, които от павлиянска ерес се връщат във вселенската църква, определяме всички те без разлика отново да бъдат покръствани. Онези от тях, които преди са били в клира, ако се окажат безпорочни и безукорни, след като бъдат покръстени, отново да се ръкополагат от епископ на православната църква. А ако след изпитанието се окажат неспособни за свещенство, нека се низвергват от свещенически чин. По същия начин да се постъпва и с дякониси, както и с всички причислени към клира. Казаното обаче се отнася за дякониси, които по облекло само се приемат за такива, понеже те нямат никакво ръкоположение, така че могат да се броят като миряни.

Канон 20

Понеже някои коленичат в неделен ден и в дни на Петдесетница, то за да има еднаквост във всичко и във всички епархии, светият събор постанови в поменатите дни стоешком да се възнасят молитви към Бога.