Канони от Четвъртия вселенски събор - Халкедон (451)

Канон 1

Признахме за справедливо да си останат в сила правилата, изложени от светите отци на всички досегашни събори.

Канон 2

Ако някой епископ за пари извърши ръкоположение и благодатта, която е непродаваема, обърне в предмет на продажба и за пари постави епископ, хорепископ, презвитер, дякон или друг някой броящ се в клира, или, воден от желание за гнусно обогатяване, за пари произведе иконом, екдик, парамонар или въобще на някоя църковна длъжност - такъв, ако се докаже, че е вършил това, нека бъде низвергнат и поставения от него по никой начин да не се ползва от купеното ръкоположение или производство, а да бъде чужд на достойнството или длъжността, която е добил за пари. Ако се окаже, че някой е посредничил в тази гнусна и беззаконна търговия, такъв, ако е от клира, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин или монах, да бъде предаден на анатема.

Канон 3

Дошло е до знанието на Светия събор, че някои клирици, от желание да се обогатят, вземали под наем чужди имоти, грижели се (повече) за частните си работи, занемарявайки служенето Богу, и, водени от сребролюбие, обхождали къщите на миряни и приемали да управляват имотите им. За това Светият и велик събор постанови: занапред от страх пред Бога никой, нито епископ, нито клирик, нито монашестващ, да не взема под наем имоти и да не се нагърбва с управление на мирски работи, освен ако, според закона, неизбежно бъде повикан за настойник на малолетни или епископът на града го натовари да се грижи за църковни работи, за сираци, за безпомощни вдовици и за лица, които имат особена нужда от помощта на църквата. Ако някой занапред дръзне да наруши това определение, нека бъде подложен на църковно наказание.

Канон 4

Ония, които истински и искрено прекарват монашески живот, нека бъдат удостоявани с чест. Но понеже някои, като носят за външност само монашеско облекло, разстройват църковни и граждански общества, самопроизволно обхождайки градове и осмелявайки се дори да съграждат манастири за себе си - затова постановяваме: никой никъде да не основава манастир или молитвен дом без знанието и позволението на епископа на града; монашестващите във всеки град и село да са подчинени на епископа, да пазят безмълвие, да се отдават на пост и молитва, като безотлъчно остават в ония места, в които са се отрекли от света, да не се бъркат и да не взимат участие нито в църковни, нито в граждански работи, като занемаряват работите на манастира си, освен само тогава, когато епископът на града по необходима нужда им позволи това. Също така да не се приема в манастир роб да встъпва в монашество без волята на господаря му. Който нарушава това наше определение, постановяваме да бъде отлъчен от църковно общение, за да се не хули името Божие. Епископът на града трябва да упражнява надзор върху манастирите.

Канон 5

Относно епископи или клирици, които преминават от един град в друг, постановяваме да останат в сила издадените относно тях от светите отци правила.

Канон 6

Никой решително да не се ръкополага нито за презвитер, нито за дякон, нито в каквато и да е църковна степен никак, освен с поименно назначение на ръкополагания при градска или селска църква, при мъченически храм или при манастир. Относно ръкополагани пък без изрично назначение, светият събор определя постановяването им да се счита недействително и никъде да не се допускат до служене за срам на оногова, който ги е поставил.

Канон 7

Определяме причислените веднъж към клира и посветили себе си на монашество да не постъпват нито на военна, нито на гражданска служба; а ония, които са се решили на това и не се връщат с разкаяние към оня начин на живот, който са избрали заради Бога, да се предават на анатема.

Канон 8

Клирици при сиропиталища, манастири и при мъченически храмове, според преданието на светите отци, нека са под властта на епископите от градовете и да не дръзват да отбягват да бъдат управлявани от своя епископ. А ония, които си позволяват да нарушават това постановление по какъвто и да било начин и не се подчиняват на епископа си, ако са клирици, нека бъдат наказани според правилата; ако са монаси или миряни, да бъдат отлъчени от църковно общение.

Канон 9

Ако някой клирик има съдебно дело с друг клирик, нека не подминава епископа си и не прибягва до граждански съдилища, а отначало нека се съди пред епископа си или, с позволение на същия, пред оня съд, който и двете страни си изберат. Който обаче постъпи въпреки това, да бъде наказан според правилата. Ако ли клирик има съдебно дело със своя или с друг епископ, нека се съди пред областния събор. Ако пък епископ или клирик е недоволен от областния митрополит, нека се отнася или до екзарха на диоцеза, или до престола на царстващия Цариград и пред него да се съди.

Канон 10

Не бива клирик в едно и също време да се брои при църкви на два града, т.е. при оня, за която първоначално е ръкоположен, и при тая, в която е минал, защото е по-голяма, от желание за суетна слава. Които вършат това, да бъдат връщани в църквите си, за които най-напред са били ръкоположени, и само там да служат. Ако някой е преместен от една църква в друга, такъв да няма никакво участие в принадлежащото на предишната църква, както и на зависещите от нея храмове, сиропиталища или странноприемни домове. Ония, които дръзнат след това определение на великия и вселенски събор да вършат нещо от сега забраненото, светият събор определи да се низвергват от степента им.

Канон 11

Определяме: ония, които са бедни и искат помощ, след като се установи бедността им, да ходят само с мирни църковни писма, а не с препоръчителни; понеже препоръчителни писма трябва да се дават само на лица, които са под съмнение.

Канон 12

Дошло е до знанието ни, че някои, въпреки църковните постановления, прибягвайки до властта, чрез царски укази, разделяли една област на две, за да бъдат два митрополита в една епархия. Затова, светият събор определи: никой епископ занапред да не дръзне да върши нищо подобно. Който се опита да стори това, ще бъде низвергнат от степента си; градът, който с царска грамота е удостоен с наименованието на митрополия, нека се ползва само с честта на такъв, също както и управляващият църквата му епископ - със запазване на собствените права на истинската митрополия.

Канон 13

Чужди и непознати в друг град клирици по никой начин никъде да не служат, ако нямат препоръчително писмо от своя епископ.

Канон 14

Понеже в някои епархии е позволено на четци и певци да встъпват в брак, светият събор определи: на никой от тях да не е позволено да взима жена друговерка; ония, които са добили вече деца от такъв брак и са успели да ги кръстят при еретици, нека ги довеждат в общение с вселенската църква; а онези, който не са ги кръстили, да не ги кръщават при еретиците, нито да ги съединяват в брак с еретик, иудеин или езичник, освен само в такъв случай, когато лицето, което встъпва в брак с православен, обещае да премине в православната вяра. Който наруши това постановление на светия събор, нека бъде наказан според правилата.

Канон 15

За дякониса да не се ръкополага жена, ненавършила четиридесетгодишна възраст, и то след грижливо изпитване. Ако след като се ръкоположи и след като известно време престои на служба, встъпи в брак, такава, понеже е оскърбила Божията благодат, нека бъде предадена на анатема заедно с този, който се е съединил с нея.

Канон 16

На девица, която е посветила себе си на Бога, а така също и на монашестващи е забранено да встъпват в брак. Ако се намерят такива, които вършат това, нека бъдат отлъчени от църковно общение. При това определяме местният епископ да има власт да проявява човеколюбие в такива случаи.

Канон 17

Във всяка епархия селските или колибарските енории да си останат неизменно под властта на ония епископи, които са ги имали, а най-вече ако в продължение на тридесет години те безспорно са ги имали под ведомството си и са ги управлявали. Ако преди изтичането на тридесет години е бил или бъде предявен спор за тях, тогава да се позволи на тези, които се смятат онеправдани, да се отнесат по тоя повод до областния събор, а ако някой е онеправдан от митрополита си, нека се съди пред екзарха на диоцеза или пред цариградския престол, както е казано вече. Ако пък по силата на царска власт се е основал или ще се основе някой град, редът на църковните енории да следва държавното и гражданско разпределение.

Канон 18

Ако образуването на съзаклятие или наговаряне, като престъпление, е напълно забранено и от гражданските закони, колко повече то трябва да бъде забранено да става в църквата Божия. Затова, ако се окаже, че някои от клира или монашестващи са се обвързали помежду си с клетва за съзаклятие или да коват интриги срещу епископи или срещу клирици, нека бъдат низвергнати.

Канон 19

Стана ни известно, че в областите не стават установените от правилата епископски събори, поради което много църковни работи, които имат нужда от уреждане, остават занемарени. Затова Светият събор определи: съгласно правилата на светите отци, във всяка област епископите два пъти в годината да се събират наедно, където определи епископът на митрополията, и да уреждат всичко, което се окаже нужно. А епископи, които не дойдат на събора, макар и да се намират в градовете си и да се радват на добро здраве и да са свободни от необходима и неотложна работа, нека бъдат братски смъмрени.

Канон 20

На клирици, определени към известна църква, е забранено, както вече постановихме, да преминават към църква в друг град; те трябва да се задоволяват с тази (църква), в която първоначално са удостоени със служение; изключение се прави само за ония, които са изгубили отечеството си и по необходимост са преминали в друга църква. Ако някой епископ след това определение приеме клирик, който е подвластен на друг епископ, определяме да бъде вън от църковно общение и този, който е приет, и оня, който го е приел, дотогава, докато преминалият в друга църква клирик не се върне в своята.

Канон 21

Клирици или миряни, които се оплакват срещу епископи или клирици, да не се допускат да се тъжат направо и без изследване, а предварително да се изучи общественото мнение за тях.

Канон 22

Забранява се на клирици след смъртта на епископа им да разхищават принадлежащите му неща, както това предписват и древните правила [70] . Ония, които вършат това, се излагат на опасността да бъдат низвергнати от степента си.

Канон 23

Светият събор се научава, че някои клирици и монашестващи, без да са натоварвани от епископа си, а някои, дори и отлъчени от него, идват в царствения град Цариград и дълго живеят в него, като произвеждат смущения и нарушават църковния ред, и дори разстройват домовете на някои. За това Светият събор определи: на такива, преди всичко да се напомни чрез едикта на светата Цариградска църква да се отстранят от царствения град. Ако безсрамно продължават същите неща, да се отстраняват оттам и въпреки волята им чрез същия едикт да се връщат по местата им.

Канон 24

Веднъж осветени със съгласието на епископа манастири, да си останат завинаги манастири; принадлежащите там имущества да се пазят и занапред никога да не се обръщат в светски жилища; тези, които допуснат да стане това, да се наказват според правилата.

Канон 25

Понеже някои митрополити, както ни стана известно, не се грижат за поверените им паства и отлагат поставянето на епископи, за това светият събор определи: поставянето на епископи да става в срок от три месеца, освен ако извънредна нужда не изисква да се продължи времето на отлагането. Който не изпълнява това, подлежи на църковна епитимия. При това доходите на овдовяла църква да се пазят непокътнати от иконома ѝ.

Канон 26

Понеже, както ни стана известно, в някои църкви епископи управляват църковните имоти без иконом, затова определяме: всяка църква, която има епископ, да има от средата на клира и иконом, който да управлява църковното имущество със съгласието на епископа, за да бъде явно управлението на църквата, та да се не пилее нейното имущество и да няма упреци срещу свещенството. Който не извърши това, да е отговорен пред църковните правила.

Канон 27

Ония, които отвличат жени, за да ги вземат за съпруги, или които помагат, или които са съгласни с отвличащи, светият събор определи: ако са клирици, да се низвергват, а ако са миряни, да се предават на анатема.

Канон 28

Следвайки напълно определенията на светите отци и признавайки четеното днес правило на сто и петдесетте боголюбезни епископи, събрани на събор в дните на Теодосий Велики, блажена му памет, в царстващия град Цариград, нови Рим, и ние така също определяме и постановяваме относно предимствата на светата църква в същия град Цариград, нови Рим, понеже на престола на древния Рим отците правилно дадоха предимство като на царстващ град. Затова, водени от същите съображения, сто и петдесетте боголюбезни епископи признали равни права на светия престол на новия Рим, разсъждавайки правилно, че градът, който е удостоен с честта да бъде град на царя и правителството и който се ползва с предимства, равни на древния царствен Рим, и в църковните работи трябва да бъде въздигнат като него и да бъде втори след него. На тези именно основания митрополитите на областите Понтийска, Азийска и Тракийска, а също и епископите у другоплеменни от поменатите диоцези, да се поставят от гореспоменатия свети престол на светата цариградска църква, т.е. всеки митрополит на поменатите области, заедно с епископите от областта, трябва да поставят епархийски епископи, както предписват божествените правила; а самите митрополити на посочените области, както се каза, трябва да бъдат поставяни от Цариградския архиепископ, след като се произведе, според обичая, и му бъде представен изборът.

Канон 29

Светотатствено е епископ да се понижава в свещеническа степен. Ако някоя основателна причина го отстранява от епископско действие, той не трябва да заема и презвитерско място. Ако без всякаква вина е отнето достойнството му, нека бъде възстановен в епископското си достойнство.

Канон 30

Понеже богоговейните египетски епископи, без да се противят на вселенската вяра, сега отложиха да подпишат посланието на светия епископ Лъв, като обясняват, че имали в египетския диоцез обичай нищо такова да не вършат без съгласието и разрешението на архиепископа си и молят да им се даде срок, докато бъде поставен нов епископ на главния град Александрия, намерихме за справедливо и човеколюбиво те да останат в същия сан в царствения град и да им се даде срок, докато бъде поставен архиепископ във великия град Александрия. Затова, оставайки в сана си, те или да представят поръчители, ако им е възможно, или чрез клетвено обещание да отстранят всяко съмнение.