Българските Дон Кихотовци

Contadores de visitas gratuitos 

 

Българските  Дон Кихотовци

b o z m a n

     Нека си припомним по какви причини чудатият хидалго влезе в световната история. Освен несъмнените литературни дарби на Мигел де Сервантес изразяващи се в блестящо слово, причината Don Quixote да заеме своя пиедестал са несъмнено неговите чудатости при възприемането на действителността. Казваме “чудатости” за да спестим по-точното медицинско наименование на проявленията на благородника развеселяващ читателите с крайно странното си поведение. Действията на Дон Кихот обаче са имали впечатляващо въздействие върху някои български творци, защото ще видим, че те многократно го надминават по изобретателност и да си го кажем на простонароден български – налудничавост.  

       В тази статия ще разгледаме някои публикации от списание Авитохол озаглавени “Нов прочит на българската древност”. В увода се споменава, че този том е “подходящ случай” да се припомни не само приноса на авторите, но и “този на неколцината дарители, благодарение на чийто средства и усилия  “Ави-Тохол” успя да извърви този не малък път”. Още се казва, че ”този момент е подходящ повод да им се засвидетелста заслужена висока оценка”. За авторите е ясно, те са упоменати под заглавията на статиите и най-отзад в съдържанието. Кои са “неколцината” дарители обаче съставителите пропускат да съобщят, като не става ясно как ще им засвидетелстват високата си оценка, като дори не ги споменават. Тук виждаме някаква подозрителна секретност върху която е изградено самото съществуване на списанието, защото не вярваме дарителите да са някакви злодеи от чийто споменаване на имената ще пострада светлото име на списанието или ще се задействат механизмите на Интерпол.

     Нека преминем към самите статии, като ще се убедите уважаеми читатели, че виденията на бедният Кихот са бледи сенки пред балканската еуфория от видения, която ще се развихри след малко. Разбира се ние няма да цитираме целите статии, тъй като това са 374 стр., но ще се спрем само на моментите в които нашите родни балкански творци с великите си прозрения свеждат световната слава на Мигел де Сервантес до нивото на провинциален писател. По реда на публикуването в разглежданият том:

                                                                                                                  

1. Българите и светът

(Фрагменти от лекция на Фанна Гринберг)

 

     Още в първите редове,  Ф. Гринберг самоуверено заявява:

“Всички опити на българите (дунавските) да излязат напред в рамките на панславянската доктрина са обречени на неуспех и могат да се възприемат по-скоро като трагикомични....”

     Ние не знаем къде се е обучавала тази г-ца/г-жа или са я обучавали, но нейните познания за “напред/назад” в областта на славянската доктрина са крайно спортни и сексапилни. На най-високо ниво при всевъзможни международни форуми,   цялата литература, която навремето се наричаше “църковно славянска” днес се индикира като “старобългарска”. И това е признато не от кого да е, а именно от най-авторитетната нация която защищава панславизма – руската. Кое е трагикомичното на учени като Академик Державин, Академик Лихачов и т.н. ние не можахме да схванем, сигурно поради вродена недосетливост. Нататък Гринберг продължава:

      Волжките българи също направиха много за разпространението на исляма, но приоритет в тази сфера винаги ще имат арабите, точно така, както в православието първенство над дунавските българи имат гърците и русите”.

      Виждате дами и г-да, че на Гринберг и липсва основно или начално образование по този въпрос, където се учи, кои са първите православни люде на Балканите. Тя дори не знае бедната, че първите православни в тази част на света са ромеите (веднага успокояваме арменците – те по това време не са в тази част ) и непосредствено след тях се нареждат готи, хуни, скити, българи и т.н. 200 г. след тях се появяват руските православни, а гръцки православни няма дори до  18 в. Доколко “гърците” се отъждествяват с “ромеите” е въпрос от ниска трудност,  който вече не е актуален за 21 в.

   Тъй като Иван Богданов заявил, че “между дунавските и волжко-камските вече няма пряка връзка” (като че ли някога е имало), това “изкуствено разделение” довело до несъстоятелните термини “прабългари” и “протобългари”.

     Тук попадаме на дълбока чудатост  по отношение на понятията на въпросната Фанни Гринберг. Термините прабългари и протобългари (като няма да коментираме доколко са удачни или не)   нямат никакво пряко отношение към българите от въпросните области, а касаят преди всичко едно времево разделение, една необходима времева разграниченост за индикация във времето на древните българи и днешните българи. Ние подозираме, че българската реч е тъмно петно в познанията на Фанни Гринберг, която пояснява, че “по този начин българите са превърнати в нещо разпокъсано и неустойчиво”. Ние разбираме, че такива термини са много подходящи за плетката или макрамето на Ф. Гринберг, но не можем да се съгласим, че такива термини могат да бъдат обект на научен изказ, че и на пропагандиране от въпросното списание Ави-Тохол. По нататък считаме за излишно да се бъркаме в плетаческите термини на Ф. Гринберг, като само ще споменем друг елмаз – бел. от редакцията:

“...населението което остава по старите земи на Волжка България, както се вижда от печата, е било считано от самите руснаци за българско”.

      Понеже на въпросния печат на Михаил Романов е написано “цар, господар и велик княз  Московский, Новгородский ... и Болгарский...” то шефовете на Ави-Тохол мъдро отсичат, че населението по Волга е българско.  По тази “науча методика” редакторите например могат да обявят М. Романов за цар на московци и на новгородци, но не и на руснаци. Ние например им предлагаме друг момент/тест от налудничавото кръщаване на историята. Да вземат едно атласче за 4 клас и там, където пише Латинска Америка, да обявят на всеслушание, че тази Америка е открита от латинците, принадлежи на Латинската империя, която е разбита  от Калоян и естествено поради тази причина е българско владение . . .

 

2. К-ави (кава-кана) Туохол (Авитохол)

Димитър Табаков

 

    Отиваме на стр.14, тъй като преди това Димитър Табаков се занимава с общи приказки за тохарите и техният език. Тук намираме заявлението:

От гледна точка на историята на българите свързана с Юех-Чин и Хсиюнг-Ну, все още много въпроси чакат своите отговори”.

  Също така може да се каже дълбокомислено, че “от гледна точка на историята на българите свързана с магнезиевият оксид и натриевият карбонат, все още много въпроси чакат своите отговори”.  Дори твърдим най-отговорно, че историята на българите е свързана по-органично и крепко с натриевият карбонат, отколкото с  Юех-Чин. Надолу Димитър Табаков продължава с патоса на хидалгото, когато вижда вражеска войска дегизирана като стадо овце:

 

Един от тях (от тези въпроси – б.м.) се отнася за произхода на династията на българите, Дуоло, на която са принадлежали българските монаси от К-Ави (Кава-Кана) Туохол (Авитохол) до Кхан Севар (153 – 737 г) и от Кхан Крум до Цар Борис Втори (802 – 973 г.)...

   Имаме два основни момента:

     1. Такива хора като монах К-Ави или Кхан Крум и т.н. изобщо не са упоменати в никакъв извор. Те същесвуват само в обърканото подсъзнание или надсъзнание на Д. Табаков.

 2. Вторият е в чисто теоретичен аспект – АКО тези хора ги е имало и са принадлежали към въпросната династия, ТО такъв въпрос не може да съществува, той като ще е напълно излишен. Тук ясно проличава пълната обърканост на Табаков кое съществува и кое  го няма на този свят.  

  3. Нататък Табаков уверено продължава “Именикът на “българските кханове”, един от главните и достоверни документи за историята на българите” . . . Ще се спрем само на това изречение, защото то много ясно ни показва какво е нивото на осведоменост на въпросният г-н Табаков “. Първо – става въпрос за  един вмъкнат лист в паметник наречен “Летописец елински и гръцки”. Този лист няма връзка с останалото повествование на паметника, като е станало пословично възклицанието на откривателя му Попов,, когато го вижда на съответното място: “Това пък какво прави тук ?”. Въпреки това, дори да няма връзка, той все пак си е писмен паметник, НО в него не само няма упоменат българин, куц или сакат, там няма и титла кхан, ках, хан и другите разновидности. Така, че този паметник е “Именник на български кханове”, точно толкова, колкото Пиер Папен, владетеля на Утрехските баронства и Тимонел Каркахонски са ваклите кочове в стадото наблюдавано от великият Хидалго. Малко по-нататък г-н Табаков открива, че “Именника” е бил преведен на славянското наречие, което е било включено в българския език. Как езикова подгрупа,  включваща над 150 млн. носители става “славянско наречие”, което е било “включено” в българския език ни отчайва и отказва от намерението да четем по-нататък словесните открития  на въпросният г-н Табаков. По добре да проследим подвизите на Брандабарбаран Болицки.

 

 

3. Произход и значение на името българи

Димитър Ил. Димитров

      Димитър Димитров заявява още в първото изречение, че ще следва принципа на Омелян Прицак : “ Романтичната представа, че племената могат да запазят своето “национално име” преди  да са влезли в движещото се колело на политическата система не е нищо повече от фикция”. Ние не знаем за този принцип на Прицак и доколко Димитров го цитира правилно, но твърдо можем да заявим, че това, което той дава като принцип на  Омелян Прицак е точно обратното на това, което наблюдаваме с “националните имена влезли в политическата система”. Примери – Самуил, доколко е арменец е спорно, но влизайки в римската политическа система става “ромейски дукс” и интерпретиран като “български цар” според българската политическа система; Симеон – “цезар” и “мизиец” стремящ се “към тиранство” (според многобройните упреци на Николай Мистик) според ромейската политическа с-ма и  “български цар” според българската; Император Тома, бивш магистер-милитум на Азия провъзгласен за император от Антиохийският Патриарх и наречен “скит по народност” в паметниците, “узурпатор” от ромеите и Тома Славянина от бълг.  историография,  Фердинант е австриец по народност, но и български цар и т.н. Гети, скити, хуни и др. губят своите “национални имена” и стават на ромеи. Като цяло, историята дава сведения за точно обратните процеси, на “принципа на Прицак”, народите СА запазили своите национални имена преди да влязат в системата и ги губят СЛЕД като са влезли в нея.  Как Димитров ще построи своят материал на един принцип гледащ историята обърната с краката нагоре е доста любопитно занимание.

На тази 20 стр. Димитров заявява:“Но в момента, когато тези народи престават да бъдат неорганизирани . . . .се поставят в китайски хроники – хунг-ну, българ, тохари, хей-чих.” Как “българ” СА поставени в китайски хроники се надяваме да разберем, дори по метода на художника Орбанеха от Ухеда, който толкова безобразно нарисувал петел, че трябвало да напише с големи букви под него “Това е петел”. Димитров обаче не пояснява как “българ” са поставени (като саксии на прозорец) в китайските хроники, нито в кой паметник “българи” участват във Великото преселение на народите. По нататък виденията му продължават:

... Степните райони на Евразия за хилядолетия са имали единна икономика, култура и бит и са били управлявани от различни клонове на един народ – именно “господарския народ” за който пише Херодот. Един от тези клонове е носил името “българи”.  Тук имаме много тънка манипулация, която не е присъща на Хидалгото, който заявява: “Аз съм на мнение, сеньор бакалавре  . . .че за да се съчинят историии и други книги са  необходими здрав разсъдък и зрелост в оценките”. Къде е здравият разсъдък на г-н Димитров за да заяви, че имало “клон с името българи”, не знаем – очевидно никакъв го няма, защото сведения за такъв клон витаят само в собствената му глава. Къде е зрелостта в оценките – също в небитието, защото с тънката манипулация, че Херодот е казал за “господарски народ” и залепената за него Димитровска измама за “български клон” може да се заблуди само Санчо Панса и то ако е сънен, но не и българският читател. По надолу г-н Димитров заявява:

 

 “...- има достатъчно доказателства, че името “българи” се появява много по-рано от  ІV – V в. (най-рано 1300 г. преди това и най-късно 700 г). . .”. Тъй като г-н Димитров още в началото каза, че поставя “фундаменталният  принцп”  на Прицак в основата на своето изследване и още на същата страница заявява, че това е явно ненаучна теория ( ..ако се върнем отново на принципа за формиране на националното име на проф. Прицак, ще проличи веднага явната ненаучност на тази теория) , то от това следва, че той заявява още на първата страница, че това изследване е ненаучна публикация. Каква е, ще упорстваме да проумеем, като четем по нататък г-н Димитров, като ще прескочим пасажите където информира какво е казал този или онзи и ще се спрем само на тези места, където г-н Димитров изяснява собственото си виждане на темата, а тя беше “ произход и значение на името българи”. На стр. 21 Димитров заявява:  “Името българи е съществувало доста преди хунг-ну и хсиен-пи да влязат в споменатите отношение” – т.е. преди да са записани в кит. хроники. Къде е споменато българското име обаче Димитров пропуска да упомене. До края на тази статия, Димитров не дава свой отговор, къде бе “произхода” на българи и къде е неговото значение – невероятно, но факт. Т.е. пише материал по който няма нито едно собствено виждане по въпроса. На това му се казва с пиратски жаргон “папагалски писания”. Нека обърнем все пак внимание на някои твърдения: “..И само въз основа на това значение на “ба”, “бал” можем да търсим народностното име българи...”.

       Нека опитаме и ние да потърсим народностното значение на името “Димитров” от “ди”, “дим”. “Ди” значи “от” – Ди Стефано – От село Стефано; дименсия – от мозъка и т.н. Мозък Стефановски кано цяло! Димитра – Произхождаща от Митра. От “дим”. Дим и Тров – дим и трева, Пушливко, Диваков, Димовец и т.н. Ето това е метода на г-н Димитров, от “ба” да намери българите преди 3000 г.  Тук заслужават внимание някои наистина свръх  Дон Кихотовски видения:

1. Стр.24 “ както видяхме, звучната съгласна Б китайците не могат да произнасят като Б и я заменят с П”. Това което Димитров “видя” са извадки на Гринберг от китайско- руски речник.

2. Ако Димитров, Гринберг и др. пишещи в Ави-Тохол бяха се потрудили да се информират за същината на китайския език, то в СУ функционира  образоветелен алианс минимум от 1986 г. , като има издадени учебни и речници.

3. От тези помагала би им станало поне малко ясно, “какво” е китайският език и, че на китайски НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЪЗПРОИЗВЕДЕ НИТО ЕДНА ДУМА ОТ НИТО ЕДИН ЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИК. За китайците фонетиката на европейските езици им прилича на “грачене на гарги”, както на европейците китайската реч прилича на “мяукане”.

4.Китайската реч и език  НЕ Е в състояние да възпроизвежда думи от чужди езици по тяхното фонетично звучене, защото сричките в тази реч са понятия, а йероглифите са сбор от срички. Дори китаец да чуе на китайски език непознат йероглиф, не може да го възпроизведе, ако не    знае предварително как се изписва. За значението му само може да гадае. Фоменковски ребуси от вида “стар” – звезда на анг.ез. и  “старуха” – “звезда но позастаряла”,  както и “етруски” – “это руские” са непознати за китайския език.

5.Както е успяла да забележи Гринберг “ба” има много значения, но те се различават помежду си по фонетичен изговор (което пък е пропуснала да разбере), като в китайската реч има 4 вида интонационни ударения – “изпяване” на сричката. Например “ма” при различните видове интонации значи “майка”, “сено/плява”, “кон” и “ругая”, така че “ба” – баща и “ба” – змей НЕ СА ЕДНИ И СЪЩИ СРИЧКИ и това е което Гринберг, Димитров и другите в това списание не могат да схванат.

6.Как пък китайците чули “ба” ама не могли да го произнесат, а произнесли “па” може да хвърли в продължителен смях всеки запознат дори бегло с китайския език и неговите основни постулати. Как пък Димитров заявява “виждаме равнозначност между отец и шаманизъм”  е същата равнозначност видяна от Рицаря на Печалният образ между великанските глави и меховете с вино.

7.Най-прост пример – с  йероглифа ЙО, който се “пее” по нисходяща-възходяща интонация. В самото му изписване участват графичните елементи (опростен вид на йероглифи при участие в комбинация с други такива)  на “имотен мъж”, “къща”, “мандарински меч”, “покрив на къщата”  и  “дъжд”, който вали над покрива, които отделно от този йероглиф си имат собствени йероглифи с нормална-несъкратена графология. И това е новият йероглиф в кит. писменост, докато старият е с няколко елемента по сложен. Всичко това значи “аз” и това “йо” няма нищо общо нито с Йога, нито  Йода, нито с Йорго от Бусманци.

8.В лат. източници българите са упоменати като bulgari, в гръцки – вулгарос, в старб. и нов. извори – блъгаре и болгаре; по какви причини Димитров и компания решиха, че точно чрез БА трябва да се търсят българските корени – само те си знаят или най-вероятно “неколцината” техни спонсори. За домашно бих препоръчал на Гринберг и г-н Димитров да напишат съчинение на тема “Йероглифа Йо и кравата Йо от гръцката митология” и да потърсят българското име. Особено препоръчително е за цялата авторска плеада на Ави-Тохол да потърсят българското име в любимеца на Дон Кихот - исполина Брандабарбаран Болицки – от него могат да “излязат” поне 23 и половина български племена.

 

 

4. Титлата цар – най-древната имперска титла в света

Дим. Ил. Димитров

     Навремето Димитър Съсълов беше изказал мисълта, че всички нещастия за българския народ произлизат от комплекса за малоценност на руския народ. Гениална мисъл!

    С тези изречения започва този материал и от него е видно, че не само Димитров, но и Съсълов отдавна са задминали Рицаря на Печалния образ в търсене на злите Великани. Несъмнено, исторически и хронологически погледнато  много са злините,  които причини  ( и продължава на причинява) геополитическата политика на Русия по отношение на България, но да се вменява комплекс за малоценност на един народ си е атропоморфен идиаотизъм, граничещ с идеи за ГУЛАГ, газови камери и други “технологии”  от този вид. Да се вменява групов комплекс за малоценност е като да се вменява групова недоразвитост  или групова “раса второ качество” – атрибути от арсенала на Дучето. Димитров продължава с патос:

 

Братята руснаци не можаха да простят на дунавските българи, че им дадоха език, за да се черкуват, букви, за да пишат и книги, за да четат”.

 Тук  да направим малка аритметика. Така наречените “дунавски българи” в цялото си историческо съществуване едва ли надминават 4-5 милиона. Почти толкова, колкото са и всички славяноговорящи от южната под-под-група. Как тази група от люде ще “даде” език на едно 40 -50 милионно население по това време – ІХ в. е трудно да си представим, след като българи никога не са завладявали тези територии, та да аналогизираме със  ситуация подобна на тази между индианците в Южна Америка и испано-португалските конкистадори. Как става това “даване” на езика Димитров не обяснява, а и едва ли някой може да обясни подобна налудничава идея. Как пък – да предположим – няколкото стотин ръкописни книги от манастирите на България “изтекли на север” са облагородили езиково 100 млн. руснаци също е трудно да си представим, защото само в Москва през ХІХ в. има 400 църкви и 150 манастира в околностите. Дали преди ІХ в. руснаците не са говорили някой Орионски език или този на извънземните от Марс  и с трепет са очаквали “дунавските българи” да им дадат  език !? Благородни рицарю, имаш верни последователи, които те надминават в щуротиите, като парламентарен мерцедес – магарешка каручка от Подгумер  . . .

     След като се спира на множество тълкувания на титлата “цар”, Димитров решава, че тя произхожда от древната титла “тсар”, чийто репити са цезар и кесар и недоумява: “Все пак как е стигнал той до отговарящата му титла – цар ? ”. За да успокоим Димитров ще му съобщим че Симеон никога не е стигал до тази титла, тъй като едва ли някога е тръгвал към нея. На монетите изсечени с неговият образ е написано “Василевс на ромеи и българи”, като е изключено тези монети да са сечени в монетарниците на КПол. По нататък продължава “Този изключително амбициозен монарх си е давал ясна сметка за положението на българската монархическа институция спрямо тази на византийските императори, затова не приема и уеднаквяващата ги титла (импераотор)”. Каква е тази “българска монархическа институция” ни е трудно да си представим, защото няма нито един писмен паметник указващ за такава. Е, след като я създаде тази монархическа институция с въображението на Рицаря на Бледия образ, защо тази институция му печата монетите с титла василевс, а не с титла “цар”, нито с титлата ”цръ” известна от старобългарските източници ? Такъв въпрос очевидно Димитров не може да си зададе, защото ще се разруши картинката която рисува тук. По  натакък с типичното за него безпредметно лавиране из историята – Ал-Амарна, Мойсей, Ромул и Рем и т.н. ала-бала приказки за делегиране на осведоменост изведнъж  изригва, когато говори за Саргон І :

 

 “Легендата за неговото раждане (на Саргон І – б.м.) . . .е била последователно отразявана . . . .и колкото и невероятно да звучи, в китайските исторически хроники, предаващи легендата на династическия род Ашина (Асеновци) ”.

  Изведнъж научаваме, че китайците пишат за Второто българско царство и неговата династия. Тези китайци ще са имало невероятно галактическо разузнаване – зад пустините Каракум и Казълкум не знаят какво има, но за събитията в район 3000 км по-нататък са отлично осведомени ! Дори Рицарят на Печалният образ възседнал летящият дървен жребец Клавиленьо не е бил толкова бърз в заключенията и съжденията си !   За Димитров не е от някаква важност какъв е йерархическият нивел на която и да е титла – за него е важно името на титлата и нейното фонологично подобие с други титли дори от другият край на света. Несъмнено полет зашеметяващо по- грандиозен от полета на Дон Кихот след взривяването на Клавиленьо... По нататък са типичните Фоменковски видения – Арпид зур – Арпат, български род водач на маджари,  Тзула напомняща Дуло; Ашина (Асена – ако не сте забравили) от ІV в. в Тибет и т.н. Следва поредната главоблъсканица “Произход на титлата сур/сор”, как древните не могат да произнесат “цар” поради афти в устата и го изговарят, и  записват  сор/сур ! Санчо Панса също говори за “Троица Гаетска”  защото по методиката на Димитров, завалийката не може да произнесе “Троица Гетска” !   

 

5. За българската азбука

Фани Попова- Мутафова

    Всеизвестно е, че въпросната дама борави съвсем произволно с източницте, като ползва сведения от трета и четвърта ръка, т.е. сведения от далечни потомци. Защо не ползва сведения за българите от най-ранните първоизточници, ние не можем  да отгатнем и затова тук само ще нахвърляме някои нейни словоизлияния. Подобни свободни съчинения в 4 тома в последно време сътвори и Стефан Цанев, така че ще се ограничим в обема на разглежданите сведения от Фани П.:

 

От въпросите на Бориса до папа Николай и от факта, че дори при цар Йоан Владислав в Охрид имаме един кавхан Тодор, може да се заключи, че тогавашните българи са били все още същите хунори, които ние познаваме от времената на Аспарух и Крум ”.

  1. Какви  хунори познава Фани П. ние не знаем, но пък знаем от съответните източници, че по времето Аспарух има българи  срещу К. Погонат (Теофан Изповедник), и при Крум също има българи (пак там).
  2.  Въпросите  до папа Николай не са запазени – откъде Фани П. знае за тях е тайна от приоритета на Рицаря на Печалният образ. В “Отговорите на папа Николай до запитванията на българите” има споменати някои въпроси,  НО пък те не са от Борис, а от княз който не е упоменат по име. Римските легати на пренията след VІІІ Вс. Събор съобщават, че въпросите до папа Николай са изпратени от княз Михаил. Как този Михаил, стана “Бориса” си позволяваме да предположим;  Фани П. ползва превода на  Академик Йорданов, който превежда гръцката дума “ворисин”, като “Бориша”. Както виждате дами и господа, последователите на Дон Кихот в българско са на “всеки километър”.

 

 “ Те излизали на бой с конска опашка на чело, в църква стояли с ленена шапчица на главата . . .

Ние недоумяваме как воините са поставяли конската опашка на челото си – дори Санчо Панса ползва юлар за магарето си за да му сложи нещо на челото. Навярно са имали някакъв специален туткал с който са я залепвали. Ако пък това е печатна грешка и вярното е “начело”, то се осмеляваме да забележим, че войн българин на кон, няма упоменат в нито един източник на тази планета. Ако Фани П. ползва източници от планетата на магьосника Маламбруно – не възразяваме и смирено продължаваме по-нататък. 

Още по времето на Аспарух, когато дойде в Мизия

 На планетата на Маламбруно може да има сведения, че Аспарух е идвал в Мизия, но на тази земя, в писанията на Т. Изповедник, където се споменава Аспарух, такова идване не е индикирано. В Мизия влизат “българи”  но не и Аспарух. Бревиарият на Патриарх Никифор пък изобщо не споменава Аспарух в тези събития. Това седение е като седемте кози на Санчо Панса -  две зелени, две червени, две сини и една пъстра !      

В манастира на Чивидале е намерено Евангелие, в което са написани имената на мнозина българи, които са посещавали обителта. Първият, който дошъл от България се наричал Сондоке, После следват имената на българския цар, на брат му Докс, Гавраил и др.”     

Безхаберието на Фани Попова по отношение на историческите извори е  покъртително и ако информиран по тези въпроси го вземе на сериозно, може да изпадне в нервна депресия или буен смях, който да го тресе от Димитровден до Малка Задушница:

  1. Евангелието в манастира на Чивидале не е “намерено”, а е сред най-почетните святи съкровища на този манастир, защото се счита за писано от самият  Св. Марко. Евангелието е там от от незапомнени времена.                  
  2.  Имената не са “написани” в Евангелието , а са дописани впоследствие в празни полета на паметника, т.е. те не са част от оригиналният текст на това Евангелие.
  3. Записано е “първите които дойдоха от България”, което се отнася за всички еднократно, а не че Сондоке е дошъл първи.            
  4. Никакво име на български цар няма в тези  дописки на полето на страниците – има две дописвания от по 4-5 реда на две страниници. Не само мястото на дописването, но и самата графология на дописването доказва, че това е късна работа. В самият синтаксис също съществува знака “пре” (същият който съществува и пред надписа “...канасивиги о муртагон...”, но се недовижда от българските историци – те са както се досещате с много слабо зрение по отношение на епиграфските паметници и с пребогата фантазия (проф. Дуйчев например), когато трябва да се съчини текст какъвто изобщо го няма в наличност. 
  5. Никакъв “брат му Гавраил” на царя няма изписан на паметника и т.н.

 

И до днес сърби и руси си служат с българската азбука, която доскоро беше и официална и за Румъния

   Тук Фани П. се срина до нивото на гимназистка и то оставачка. И трите азбуки – на сърби, на българи и на руснаци са различни  азбуки ! Техен първообраз е старобълкарската “кирилица”, която от своя страна е също различна азбука от упоменатите три последни. Да не говорим, че старобългарската азбука обслужва старобългарският език, който също е различен език от  съвременните български, сръбски, руски, украински, белоруски и монголски, които ползват варианти на така наречената “кирилица”. Самата “кирилица” в най-първоначалният си образ –   е запазена в писмен хърватски паметник, а не български – това е “Клоцовият сборник” написан на ъглова глаголица, т.е. хърватския вариант на глаголицата, а не българската “обла” глаголица и т.н. и т.н..

Не е ли по-добре Фани Попова да напише нещо от рода на “Властелина на пръстените”, наместо да паразитира върху материи, които са далече от тълкувателните й възможности ?                                                                                                                                                                                                                                                                            

 

 

   Прескачаме някои изотерични, изопропични   и откровено “магьоснически” материали с шамански произход, защото все пак  уважаваме чистотата на този преглед  на Ави-Тохол и не можем да се забъркваме в най-нелепите каши, които е публикувало изданието.  Няма да разглеждаме също така  материали, които не се докосват до  българската история по никакъв смислен начин, освен с безумията на Хидалгото.

 

 

6. Още някои данни за българите в Средна Азия от китайските летописи според Де Гроот

Димитър Д. Съсълов

    “В първата част на своята книга Die Hunnen der Vochristlichen Zeit   Де Гроот  споменава твърде накратко за българите – ПО-ЛЕ, име което той там чете БОР, като казва, че във втората част на книгата му това име ще се срещне записано и с други знаци – ПО-ЛИ ”.

 

   Така започва Съсълов, с вярата, че “по-ли” значи българи. Щом Дон Кихот  може да се самонарича Риналд де Монталбан, защо “по-ли” да не се разбира като българи !? Проста работа е това.

     По нататък Съсълов информира, че за “средината, за главната, за основната българска орда, която е съставлявала ядката на западното крило на Хунорската империя . . .в китайските летописи няма почти никакви сведения”, т.е. за българи няма никакви сведения, но щом Гроот казва, че има значи трябва да му се вярва, дори да са изписани като “кестени” или “боровинки”. Щом Идалгото е решил да убие  Великана Каракулиамбро, няма сила на света която да го убеди, че такъв няма в Монтиелското поле.

      Тъй като по-горе изложихме някои най-основни моменти от същността на китайската писмена реч, за които сме убедени, че Съсълов няма и най-малка представа, тъй като се каламбурничи за българското население по следният “научен” начин:

 ” ...другата българска орда . . .на запад от ПО-ЛИ на около 540 ли и която е записана от китайците със знаци ПО-ЛИ-ЕЛ, същите,  които Де Гроот чете БУ-ЛИ...”

   За Съсълов е нормално да каже “записана от китайците като “по-ли-ел”, но четена от  “ученият”  Де Гроот, като  “бу-ли”.  Това означава ни повече, ни по-малко, че Съсълов е безхаберен по материята, която разглежда ученият  Де Гроот. Какви са научните му обосновки, да цитира въпросната персона, след като няма ни най-малка представа за “знаците” на китайците ? Очевидно пълно  безхаберно папагалничене.  Ученият Де Гроот,  ако беше прочел “хубава си моя горо”, като “ Осман паша Йълдъръм”, Съсълов  пак  щеше му повярва !

 

   Нека завършим с невероятните каламбури надхвърлящи многократно природната невменяемост на Дон Кихот:

..Така в Танг-Шу 221 глава има едно съобщение”, в което се говори, че “големите ПУ-ЛУТ, които също се наричал По-ЛО отговаряли на едно име, което е отбелязано ПО-ЛО-ТИ и което Де Гроот чете (стр. 84) пак БОЛОР, но което би трябвало буквално да се чете БОЛОРИ и което в действителност предава по един от най-верните възможни начини с китайски писмени значи името БЪЛГАРИ”

 

    Ето това е фаталното в българската Дон Кихотовщина, чул-недочул Съсълов кой какво пише, нямащ и представа за какво става въпрос, тотално непознаващ материята на китайската реч,  измъкна по фонетично подобие от ПО-ЛО-ТИ търсеното от него БЪЛГАРИ. Лично за нас е странното, че от “по-ло-ти” не стигна до “кю-ло-ти”, което щеше генетично и текстилно да свърже китайските момци с нашите баби . . . Според методологията на Съсълов приложена към българската реч, петела трябва да носи име “ку-ку-риг”, овцата “ бе-е”, козата “ме-е” и т.н., “което в действителност ще предаде по един от най-верните възможни начини с български писмени знаци имената на споменатите животни и птици”. При славейчето наистина се затрудняваме да приложим “технологията Гроот-Съсълов” защото то сиротното винаги пее различни трели, но се надяваме, че в бъдеще именити български пуристи ще се справят и с този проблем.

     Продължаваме нататък с тихата надежда да открием сериозно четиво сред този сборник, различно от седемте кози на Санчо панса – две зелени, две червени, две сини и една пъстра !

 

  Прескачаме един тюрлю-гювеч материал на Ек. Димитрова и Димитър Димитров наречен “идентификация на българската руническа писменост и на глаголицата в ивдоевропейския материал”, който се състои в търсене на подобни щрихи в различини писмености и предполагаемо рунни знаци. Това е все едно да се търси сходсво между Луната и “медената питка”, между фигурите на клоните на Старият чинар и китайските йероглифи и т.н. Ако въпросните персони бяха “идентифицирали” поне един-единствен знак като български ( т.е. да носи българско значение) бихме казали “толкова могат –толкова направили” – въпросните автори дори и това  не са направили.

  Къде са моля техните прочити на древни и нови надписи ?  

 Такива  няма представени, което води този материал в областта на опити за търсене на смислена конфигурация в талаш от дърводелска работилница. А може и да има, нали, по Божия поличба да са подредени “знаците” на българите под краката на Светият Дърводелец. Тук не можем да не намерим паралели между свещеника, който увещава жандармите да не арестуват Рицаря на Печалният образ ако не са по-луди от него и издателите на списанието, които очевидно трябва да са по-невежи от невежеството на предлаганите четива, за да ги издадат.

 Както казва Санчо Панса -“в наше село става нещо много по-лошо от това за което се говори”.

     Трудът на Омелян Прицак за печенегите няма да разглеждаме, защото не ни интересува. Още повече, че когато Омелян Прицак цитира печенегите и евентуалната им връзка с българите според Константин Багренородни, никак не е забелязал, че точно последният пише за  Български архепископ точно по това време. Това не пречи на преводача Димитър Димитров да заяви “печенегите са били един винаги пренебрегван проблем в българската историография”. Е, след като Прицак не обръща внимание на “българският архиепископ” и “българските представители на приема в двореца на Константинопол” писани от същият този Константин Багренородни, от когото цитира печенегите-кангар, какъв фактор за българщината могат да бъдат печенегите, след като вече съществува българска църква и българско висше представителство в КПол ? Очевидно никакъв, освен като “пикантна подправка” на оформената вече българска общност.

 Следва материал – чудо !

 

7. Титлата канасубиги

Дм. Ил. Димитров

 

     Казахме материал – чудо, защото тук много ярко “лъсва, като тиган на слънце”, по израза на Санчо Панса историческата неинформираност  и неадекватна терминология  на въпросният Димитър Димитров.

В хода на нашето изследване за произхода и значението на българската владетелска титла ЦАР възникнаха редица въпроси свързани с титлите КАЙ САР, КИ САР, КАН САР и КНЯС . . .Тогава изказахме мнението, само ако се изследва произходът, значението и историята на друга имперска титла, носена от българските владетели - КАНАСУБИГИ

1.Преди да се появи изписа на титлата “царъ”, в български източници в продължение на векове тази титла се изписва като “цръ”. От ІХ в. в произведенията на Ч. Храбър, Константин Преславски  и десетките анонимни жития на светци до ХІV в. в превода на “Манасиевата хроника” на български. Тук се учудваме, че г-н Димитров не е чувал за “цръ”, пък заизвади от азиатски езици някакви маймунщини, които “заплю” да бъдат български титли. Май както Дон Кихот е “по-гол от голите” в хана, така и г-н Дмитров е “по-бос от босите” в историята.

2.Титлата “княс” представена от разстроеното подсъзнание на българският Дон Кихот, също е изписана в източниците като “кънясъ” (поясняваме на незапознати, че двете графеми Ъ се четат по еднакъв начин). Тя е такава дори в любимият му Уваров препис, който той прекръства на “Именник на българските ханове”. Ние разбира се знаем, кой е първият кръстник на Уваровият препис, но “дали кръстника е луд или кръстницата – все тая, да му мисли кръщелника” казва Тереса Панса.

3.След дълги странствания стигнахме и до титлата КАНАСУБИГИ. Защо г-н Димитров смята, че е титла, след като дори не може да прочете надписа за нас е трудно да проумеем. Дори Санчо Панса е достатъчно честен и заявява, че не може да чете, а г-н Димитров тихо и мълчаливо си словоблудства без да може да прочете “титлата”. Този термин се намира в надпис на гръцки език и ако ще се търси неговото значение, то трябва първо да се търси в езика, на който е изписана титлата. Има ли такова търсене от г-н Димитров ?  Не, няма такова търсене. “Не вижда птичката под носа си, а търси мухата на върха на дървото” отсича Санчо за случаи като този.

4.Надписа се състои от 11 графични знака. Всичкит тези графични знаци са два вида – първият е латинска анаграма, , а останалите – старогръцки букви. Първият знак е анаграмата , който е измислен през средновековието с цел книжовниците-преписвачи на книги да си спестят време – той не е графема/ буква, а анаграма – повтаряме за да се запомни. За тази и други такива анаграми  виж тук :  https://sites.google.com/site/runiistorianew/simvolni-abreveaturi Останалте знаци са графеми/букви от старогръцкият алфавит.Има и други надписи с  „КАНАСYБИГИ”  на които липсва анаграмата “пре”.

4.По някакъв начи да е изведено и доказано, че това е титла – няма такова нещо, всичко е в областта на категоричните мнения, голи като марсилски охлюви. Според знака “пре”, за който споменахме, че е пред всяко име в дописванията на Чвидалското Евангелие е предположително да е също пред име и в епиграфският паметник, който се цитира тук. Освен име, той може да е през прилагателно за качество – например “Пре-светлият и велик Муртаг-о”. Ако някой беше се загледал в “птичката под носа си” – старогръцкия, а не в мухата на дървото – тохарски, памирски и др. шармантни езици, би разбрал доста неща, но навярно няма воля за такова вглеждане, научен потенциал или “неколцината” спонсори не са склонни да видят такова виждане в дотираното от тях списание.

 

След установяването на републиканския режим в Рим . . .самата титла  “рекс” добива почти статута на неофицално забранена, ругателна дума. . . . Император е поставена на върха на държавната структура, допълвана при нужда от ЦЕЗАР, ПРИНЦЕПС и др. Резултат, напълно естествен и характерен за Римската републиканска институция..”

    Тук сме още на първа страница, и на първа колонка уважаеми читатели и г-н Димитров успя да натвори една планина измислици с което си спечели завистта дори на Рицаря на Печалният образ.

 

1. При покоряването на етруски, савири, умбри и други местни народи, Рим не е Република, а монархия, имаща за водач латинец, които има за съюзници, троянци, наполитанци и др.  Ами за тези събития пише още в “Енеидата” или Димитров не е чел подобни сектански произведения !? Рим става Рупублика векове по-късно, когато напълно завладява п-ва и цялото стопанство и пол. управление минава под едно център - римският.

2. Титлата “рекс” не само не е “неофицално забранена и ругателна дума”, но се ползва векове наред, като дори преминава в гръцкият език под формата “регес”. Тя е титулна индикация на военен водач, дори когато в Източната Римска империя гръцкият език заема водещо положение.

3. На върха на Рим, когато минава под имперско управление не е “император”, а “август” с която титла е означен първият диктатор-император на Рим – Юлий Цезар. Неговите двама наследника – Октаван и Антонии, също носят върховната титла “август”.

4. Личното име “Цезар” се приема от Октавиян като допълнение към официалната му титла  “август” от уважение към личността на Юлий Цезар и по-късно тази титла придобива статута на “заместник” на императора.

5. “Принцепс” не е титла допълваща върховната императорска титла, а съвсем отделна от нея, която се дава на хора свързани с императора по някакъв начин.

6. Титлите “цезар” и “принцепс” нямат нщо общо с Републиканския Рим, т.е. преди последният опит на Брут и Касий да запазят републиканското управление. Те се прилагат  в имперския Рим и имперския  КПол и т.н.

 

  Минаваме на втора колонка, първа стр.:

Това не пречи обаче на императора на Източна Римска империя (Византия) за да изтъкне “елинистични традиции”, да се окичи именно с тази нямаща нищо общо с елинизма титла ВАСИЛЕВС

   Тук се приписват на императорите на ИРИ грехове, каквито те всъщност не могат да имат. Още  Юстиниян Велики разтурва Атинската школа и от тогава термина “елинизъм” се приема за равнозначен на “езичество” – всички древни гръкоезични философи  са класифицирани като  “езичници” и книгите им изгаряни. В латински надписи, императора е “император на ромеи”, в гръцки надписи “василевс на ромеи”. Такава титла носи още Александър Македонски – василевс. Така, че елинизма има много общо с титлата василевс, тъй като тя е в езиковият фонд още на старогръцкият език, а какво се мъчели да изтъкнат императорите на ИРИ е в областта на виденията на Рицаря на Печалният образ.

 

Върхът в това твърде любителско отношение кък титлите във Византия е преводът на българската имперска титла (извършена без съмнение от гръцки писар) КАНАСУБИГИ с АРХОНТ

  1.Проблема е, че г-н Димитров не можа да представи нито едно доказателство в досегашните си писания (както в това, така и в по-горните) за наличие на “Българска империя”, където и да би била тя.  Според тези високопрофесионални и научни изявления на г-н Димитров и Симеон Велики е любител-графоман, след като сам се титулова на монетите си “ Симеон – василевс на ромеи и българи”. Добре, че се роди бай Митю да открие какъв шмекер е бил този Симеон. Няма съмнение, че и Симеон Велики е преписал титлата си я от Хеопс, я от Тутанкамон, точно както Михел де Сервантес Сааведра заявява, че преписва книгата си от арабски, от мавъра  Сиде Амете Бененхели.

2. Лично аз не съм срещал някой да е превел досега “канасубиги” с “архонт” по най-простата причина, че “титлите канасубиги” са крайно оскъдни – само две и то само на една личност – Муртаго, изписван на гръцки с окончание пред думата О-муртаг.

3. “Архонт” според всички речници и справочници има етимология “старейшина”, “водач на определена група, събрание или клан”, и т.н. и няма гръцки или латински текст в който термина “архонт” да излиза от тези рамки на разбиране. Какво е открил г-н Димитров в тохарските, памирски, бактрийски и др. езици е обект на изследване на специална комисия към ООН, която разглежда проявите на психични отклонения в посткомунистическите държави. Повод за това и даде спикера от БНТ, който изрева като балкански лъв “Бог е българин”. От тогава до ден днешен в списъците на тази комисия са повече от 3476 човека и то все от “научните среди” на България. С термина си, че архонт е “звание на лице с едногодишна магистратура”, г-н Димитров най-вероятно ще попълни този списък.

 

Какво знаем ние днес за българската титла КАНАСУБИГИ ? Почти нищо, няма консенсус по въпроса дали тя трябва да се пише като една, две или три думи

     Тук се присъединяваме към тъжната констатация на г-н Димитров, че не се знае почти нищо за този термин. Затова му прощаваме горните твърдения, че това е “българска имперска титла”, “имперската титла, носена от българските владетели”, прощаваме му всичко и няма да четем втора страница и по-нататък този материал от състрадание към ближния, като вземаме пример от Санчо, който се сопва на Рицаря на Гората: “ . . .не ме е страх да говоря пред един такъв . . .по-добре да не казвам какъв, но нека не разбутваме повече нещата”....

 

     Прескачаме и една работа на Георги Ламбаджиев, който по “методологията на Гроот-Съсълов” откри кодови връзки между български имена и такива от Азия. Любопитно е да видим все пак, как ги вижда тези връзки човека. Ето как – предаваме ги както са изписани:

ЯркЕНд – ЯсЕНово

КАрАраЛЪЙК – КАзАнЛЪК

ШЕЙОк - ШЕЙнОво

ДЕМиОк  -  ХаджиДЕМирОво

ТашиГанг – ГАброво . . . .

Нека сложим като поянта едно съждение, което не отстъпва по нищо на декларациите на Рицаря на Печалният образ, а по наше скромно мнение дори ги превъзхожда многократно:

В тази връзка е възможно след преминаване на прохода Шипка прабългарите да са се установили продължително време по пасищата край р. Сотледж въвеждайки ново меню сред местните жители – сутляш. От новото ястие, използвано по протежение на реката, вероятно се е образувало нейното име - Сотледж”.

    Чудим се само, дали при положение, че новото ястие се е ползвало не по протежение на реката, а напречно на реката, името на реката нямаше да е С-теж-лод  !? Което значи „сутляш за тежки лодки”.

 Не се учудвайте моля за неподредените графеми – реката е имала водовъртежи и сутляша не е могъл да се консумира в по-леки лодки, поради тези причини!

 

        

8. “Книгата на Енох” и Българският битов календар

д-р Светлозар Попов


За тази цел нека се спрем накратко върху отличителните особености на българският битов календар, такъв какъвто ни го представя писателят-историк Йордан Вълчев в книгата си “Календар и слово ”.

    Научаваме, че има “Български битов календар”. В кой исторически паметник го е забелязал този  календар “историка” Вълчев не е съобщено, което означава накратко, че този календар си е измислен от Йордан Вълчев. Разбира се, по тази даденост той може да бъде наречен както “български”, така и “битов”. Терминологията представена по-долу, като свързана с този календар е “игнажден”, “млада година”, “нов ден”, “единак”, “поляз”, полязов ден”, “еньов ден” и т.н. Изброихме толкова много наменования само и само за да покажем, че терминологията на този календар е само от новобългарски думи  понятия, употребявани след ХVІІІ – ХІХ в. в живият български език.

  Изведнъж Попов заявява:

 

Струва си накрая да обърнем внимание и на това, че българската седмица започва от неделята и следователно завършва в събота. Тогава разбираме защо точно сряда е среда на седмицата, а числителните наименования на дните – вторник, четвъртък и петък свидетелстват за това, че по времето, когато са наложени тези имена, българите вече са имали своя седмичен ден за почивка и това е била неделята.”

     Нещо му е объркана математиката и по-точно аритметиката на г-н Попов. Точно числителните редни, по-неделник–(след-неделника) е първият ден, вторник – втория, четвъртък и петък – съответно IV-ти и V-ти ден. При това статистически подавляващо съотношение от 7 дни 4 да бъдат числителни редни, които указват, че понеделника е първи ден, а не неделята, от останалите 3 дни – два от които са нарицателни; неделята, че не се работи, едно християнско разбиране за разлика от юдейското, съботата – понятие от предправославните течения и при тази статистика от 4 дни числителни редни, 2 дни сакрални наименования е доста трудно да се изведе твърдение, че сряда, е означавало – “среден ден” и то от 7 дни ! Значи когато почивали българите не броели дните – много удобно, а през зимата когато са работели само половин ден (докато нахранят добитъка и почистят оборите) защо не са ги смятали за половин дни ?

 

    Друго - къде е тази „българска седмица” в реалностите !? Такава няма нито в сегашно, нито в минало време – тя се намира само в книгата на Вълчев “Календар и слово”. Следващият пасаж е напълно налудничав по своето съдържание, ще го предаден накратко, защото всеки може да си направи справка от цялото съдържание на статията:

Като изхождат от значението и ролята на Полярната звезда . . .и също че китайското и наименование Тьен И отразява името на българския бог Тангра . . . Тачев-Вълчев обвързва времето, когато звездата Тьен И е изпълнявала ролята на Полярна звезда.


  Значи Полярната звезда се казва Тьен И по китайски, а Българския битов календар (ББК) е от време, когато Полярната звезда (Тьен И/Тангра) изпълнявала ролята на Полярна звезда ! Чудеса, за които не само Рицаря на Печалният образ, но и цяла Кастилия не могат дори да помислят !

  Според астрономията, нашата планета е в това си устойчиво положение близо 4 000 000 000 години, като през последните няколкостотин милиона години  се е появил и първият живот – планктона в Световният океан, когато кислорода и водорода започват да “преливат” над нивото на океана и да се образува атмосферата, започва образуване на земни спори и т.н. Според думите на Хидалгото Попов, ББК е отпреди всичко това – т. е. отпреди мин. 2 000 000 000 г.  - да предположим че Земята се е “клатушкала”, омаяна като ханъма на площад Таксим протестираща против Ендоган, докато си фиксира въртенето . . .пак ще попаднем на времена преди динозаврите.  Наистина впечатляващо. Ние сме чували, че руският слон е най-големият слон в света и че арменската уста е най-голямата уста в  света, но не бяхме и подозирали, че ББК е преди всичкият този “свят” ! “Човек цял живот се учи, но от това не става по сит” казва за такива случаи Санчо Панса.

 

   Ето какво казва според Попов и друг състезател от съседната писта, Академик Кирил Серафимов:

Той смята (К.Сер.), че за създаването му (на ББК –б.м.) са били необходми наблюдения правени в продължение на поне 7 - 8 000  г. .) ”

 Според историографската статистика, няма човешка цивилизация, която да пази каквито и да било данни за толкова години. Не само това, няма човешки писмен паметник, по-стар от 4 000 г. За  ББК обаче е дребна работа да просъществува, преди Полярната звезда да започне да сочи север.

   Понеже навлизаме в големите числа, където нулите могат да объркат всекиго, да си припомник къде беше ББК първоначално ? Беше в книгата на Вълчев и никъде на друго място. Голямо чакане е чакал ББК цели 7 000 години, та да бъде забелязан.

Попов продължава с описание на съдържането на книгата на Енох и на няколко страници, цитира няколко глави от “Книгата на Енох”, като продължава с патос:

За нас той (броят на дните в годината –б.м.) също е много интересен, тъй като ни отпраща директно към ББК, към триста шестдесет и четиридневната му година и решението с “нулевият” ден...

   

     За Попов книгата на Енох, създадена да предположим свободно преди 1500-2000 г.,  отпраща към вчера написаната книга на Вълчев !? Невероятно как книга от миналото ще отпраща към книга от настоящето – тук нещо Хари Потър е пипал с пръчката си. За всеки нормално скроен човек по Божи модел, текст от настоящето може да отпраща към текст от миналото, но обратното е “голяма магия” казва Дон Кихот, когато среща Рицаря на Луната.     В книгата на Енох дори годината има 12 месеца, точно както в ББК на Вълчев – чудеса; за които Санчо Панса би отсякъл, че Вълчев е преписвал от Енох и  . . . пунто.

   “Видно е, че така описаният в “Книгата на Енох” календар по нищо не се отличава дотук от ББК ” – продължава научно Хидалго Попов. Ами много просто Попов, Енох е преписвал от Вълчев – Санчо просто сквернослови и унижава българските вселенски открития. Но пък ние ще поздравим г-н Попов с думите на Санчо от писмото с което поздравява жена си в знак на добри чувства:

“ Сивчо е добре и ти праща много здраве “!

 Следва статията “Пътят на българите” на Димитър Димитров, в която термина българи съществува само в . . .заглавието на материала. Точно както почти цяла България знае за Дулцинея Тобоска от разказите на Дон Кихот, пък тя женицата се нарича Алдонса Лоренцо от Тобосо, така  в този материал за българите, Димитров всъщност говори на хунори, меропи  т.н. но пък българи не се откриват, което не е голяма грешка. То всъщност няма разлика – българи-хунори-сеньори-шофьори – все едно – все българи ! Лично мен особено ме впечатли “овцата на Яков” с 4 рога – сигурно от нейното мляко хунорите-българи са приготвяли новото ястие сутляш, което се е употребявало по протежение на реката, защото ако се употребява напреко на реката си е променяло вкуса. АКО имате търпението да прочетете всички крайно свободни разсъждения на Димитров, както по отношение на имената, така  по отношение на езиците, няма как да не останете с впечатление, че не само арменците имат най-големите усти. За компетентността вече говорихме – тя е от областта на магиите в Ави-тохол и затова много-много не я засягаме – да не стане някоя беля, пази Боже !

 

 

9. Древната царска институция и древнобългарското наследство

Весела Мл. Иванова

    Древният цар е имал названия: ФАРАОН, ИМПЕРАТОР, СИН НА БОГА, ПОСЛАНИК НА БОГА, ДВОЙНИК НА БОГА, ПОСТАВЕН ОТ БОГА ВЛАДЕТЕЛ

    Тук попадаме отново на твърде обърканата понятийна представа, характерна за омагьосият кръг на Ави-Тохол. “Цар” е поредна владетелска титла и то от “най-новите” и трябва да се намира там, където са “фараона”, “императора” и т.н. в цитираното изречение. След като разбрахме какви са познанията на Веселина Иванова още от второто изречение на материала, нека не задълбаваме, а да видим какви са познанията на г-ца/жа Иванова по отношение на йероглифите:

 

   “Думата “фараон” има египетски произход: от корен с консонанти P, R, N (беззвучната съгласна “р” преминава в беззвучна f )...

Решихме да видим от къде черпи сведения Веселина Попова за тези “преходи” и в бележките попаднахме на С. Игнатов. Това, което казва тук не е означено, като сведение от Игнатов, очевидно е нейно мишление и затова я поправяме:

1.       “Фараон” не е дума, защото думите се формират от букви и срички, а логограма. Някои ползват и наименованието пиктограма, като и двата изписа имат значение на конфигурация от символи и рисунки, дори има едно по-прецизно разделение, че пиктограмата е с преобладаващи “черти”, а логограмата с преобладаващи “символи/рисунки”, но и по двете класификации “фараон” не е дума.

(За по-любопитните читатели ще съобщим, че преди няколко часа, телевизионният канал „24часа” на Испания, съобщи за намерени хиляди пиктографски плочки в Северно Мексико, датирани на 4 000 г. пр. н.е.  Ние не се съмняваме, че те са отнесени там от прабългари и заровени за сведение на индианците, когато малко се цивилизоват и ги открият).

  1. Тъй като не е дума, “фараон” не може да има “корен”, “префикси”, “интерфикси” и т.н.
  2. Като цяло, логограмата “фараон” се представя от W.V. Davies (Reding the Past, p. 117; ISBN- 0-7141-8077-7) като pr’з.  Това е значело “голяма, велика къща”, но с развитието на египетския език в Новото царство започва да се отъждествява с pharaoh, която се предава на български като “фараон”.

Ние навярно бихме проследили съвсем точно как беззучната Р е преминала в беззучна F, но глупавата икономка на Дон Кихот е изгорила цялата му библотека, за да не пощурява повече от четене и така са пропаднали всички магнитни записи, твърди дискове и т.н. от времето на Новото царство на Египет. Зли езици говорят, че част от бакелитовите плочи със записи не са изгорели и сега са в частни колекции. Да се надяваме, че Весела Иванова се е добрала до такъв източник.

 

         “Освен това на египетски език йероглифите f.r = еф-ре с детирминатив за бог Ре     означава “син на Ре/Ра

  Ето какво съобщава по този въпрос гореспонатият W.V. Davies за надпис намиращ се в British Museum с транскрипция:

  Ntr  nft  nb  twy  nswt- bity  Mn-hpr-R`  rз R`  Dhuty-ms di  `nh   dt  

  The good god, lord of two lands, king of Upper and Lower Egipt, Men-kheper-Re, son of Re, Tuthmossis, given life eternally” -  Добрият Бог, Господ на двете земи, крал на Горен и Долен Египет, мъж- ? - Ра, син на Ра Тутмос  с даден (предаден му)  вечен  живот”

    Дейвис съобщава, че “син на Ре” се пише rз R`, не  f.r както информира Весела Младенова, като “син на Ре” представлява нарисувана гъска или патица, обърната наляво, като зад и над нея на нивото на главата и има нарисувано слънце – окръжност с точка вътре. Това е надпис на Тутмос ІІІ от ΧVIII династия с което ще приключим четенето на упражнениета на Весела Иванова по египетска реч. Тъй като решихме да бъдем по-щедри към читателите искащи да се образоват и ограмотят посредством текстовете на Иванова ще приложим още едно велико прозрение, още повече, че го срещнахме, като репит от други автори, които вече разгледахме:

 

Сред титлите на римският владетел личат титли, които са били опит за репродукция на титуловането на древните фараони:  . . . Цезар (Ка-сар) – Двойник на царя . . . .”.

    От времената когато Шамполион разчете египетските йероглифи чрез Розетската плоча (датирана 196 г. пр.н.е.) до ден днешен учените са единодушни по въпроса, че личните египетски имена изписани чрез йероглифи са оградени с елипса (хоризонтална или вертикална според разположението на логограмите), като най-известните от тях са –  Птоломей – ptolmes,  Клеопатра-cleopatra, Александър Велики – alksentrs  и т.н. В такива елипси се обграждат и римските имена и титли: Цезар – kesrs,  автократор – avtkrtr и т.н. Тъй като елипсите се употребяват както за имена, така и за титли при чуждите думи, е трудно да се определи, да не казваме невъзможно, какво е изписано с kesrs – името му или титлата приета от Август и след него.

  Несъмнено е едно - термина kesrs е отражение в египетската писменост именно на титлата кесар/цезар (независимо дали първообраза и е гръцкия или латинския език ) а не, че латинската  “цезар” е пострепит на някаква древна египетска титла. То кое ли не беше наопъки досега, та придиряме и за този термин, но  . . . да продължим.

   Следват характерните заигравки, които рагледахме по-горе по метода на “Гроот- Съсълов” заятова няма да ги разглеждаме. Виждаме обаче нещо много чудновато измислено и трябва да го споделим:

 

Пълният превод на титлата-название от медальона на Омуртаг има следният вид: КАН-ЕДЗУ-ВИГИ-ОУМУОРТАГ = “Двойник на небесният император” – Спасител от Бога Поставен (Владетел) - Омуртаг”.

  Можеше да се допълни без много усилия и “Близнак на небесният Повелител”, “Бог на Боговете сред Божествените” и т.н., но Веселина Иванова си е спестила този труд. За компенсация, вижда в надписа на медальона, не какво да е, а . . . китайски йероглиф. Виденията на Дон Кихот, как Рицаря на пламтящият меч разсича чудовища просто са бледа и мършава измислица на Сааведра, пред виденията на Весела Иванова. Очевидно, че това е медальон изработен от сръчни китайски ръце и носен от прадедите на Омуртаг от Манджурия до Балканите, венец на семейна слава и небесна власт . . .

  Малко опечалено авторката съобщава, че съставката ЕДЗУ е “непозната дума”, но творческият плам не я напуска и тя намира веднага древният корен на думата – И-ЕШУ-А, самият Господ Исус Христос, дами и господа ! Тук падаме на колене пред клавиатурата от умиление и смирено Богу молимся . . .

    Следващият материал на Светозар Попов “По дирите на Авитохол” ни прилича на друго заглавие от близкото минало “По дирите на безследно изчезналите”, защото след появяването си в подлистника на “Елински и римски летописец” името Ави-Тохол повече не се появява на авансцената и безуспешни са опитите на последователите на Дон Кихот да го открият и зад кулисите сред прахоляка на полиспасти и въжета – любимо място на помощният персонал да ухажва балерини и хористки.  Разходката на Попов из познати източници и писания не е нито оригинална, нито дава някакви непознати визии – един изцяло папагалски материал, който купира мнения от други автори без сам да знае какво търси. Твърде е вероятно господина да знае какво търси, но обширните му писания не дават нито един маркер за някакво търсене. Какво е намерил, вярвам сами можете да се досетите. За мен е намерил само държавата (по собствените му формулировки) Юе-бан и като ползвам метода на “Гроот-Съсълов” мога да изведа и генеалогията на колегите на Попов, които се смятат за наследници на хунорите от държавата “You Е-бания”.

   Следващият материал е “Паралели в българското и дагестанското народно изкуство” на Кирил Попов, много прилича на откритието на 4 годишно дете, че леката кола на съседите  има колелета, врати и прозорци, също като колата на баща му.

 

   Материала на Съсълов “Учение за върховното единство” ни напомня реферат на негър от пустините на Чад, решил да стане велик в племето си следствие на знания, които е добил по физика и дескриптивна геометрия след следване в НБУ:

“. . . Туптежните излъчвания на ВЕд (Върховно Единство – б.м.) са неизброими по посоки и естество. Стават винаги едновременно в две противоположни направления – при едно и също естество и при едни и същи присвоени им имена. От каквото и естество да са и в каквато и посока да са, излъчванията на ВЕд са първични начала и представляват всяко за себе си самостоятелни основни средища в присвоените им простори и времена. Също така туптежно ВЕд всмуква и поглъща обратно заедно с присвоените им простори, излъчени от него по-рано средища, когато присвоените им времена са се изпълнили. Обратното поглъщане означава пълно и безвъзвратно унищожение на погълнатите (заедно с всяка присвоена им особеност) заедно с всяко тяхно самостоятелно излъчено по-нататъшно средище. ВЕд може да излъчи отново (веднага след поглъщането или по-късно) еднакви на погълнатите средища в новоприсвоените им простори и времена – не обаче да заместят погълнатите, нито за запазване на някакво “равновесие”

   Тези “туптежни” поглъщания и изплювания много ни приличат на захапките на Сцила и Харидба, само в едно е разликата – двете грозни чудовища закусват с кораби, докато Върховното Единство не е ясно какво поглъща – навярно някаква първична субстанция от алхимичната лаборатория на Ави-тохол. Продължаваме същият цитат, защото е много забавен и много поучителен.

Способността на туптежните излъчвания и също така на туптежни обратни всмуквания е една от съществените особености на ВЕд

    Искаме да напомним все пак на г-н Съсълов, че подобни туптежни всмуквания имаше и моя милост при някои веселби с приятели, на каквито веселби, някои незапознати с трансцеденталната  наука колежки, наричат туптежните научни излъчвания с грозното име – повръщане.

Обаче както излъчванията на дадени самостоятелни средища, така и обратното им поглъщане не представляват някакво ”естествено” проявление  на тази способност или особеност на ВЕд, а волево проявление. Волемовостта, ако и не във всекидневният смисъл, е също една от особеностите на ВЕд. И докато последва обратно поглъщане, още от мига на излъчването му, всяко средище заедно с неговите собствени излъчвания бива обхванато, прониквано и просмуквано напълно и изцяло от ВЕд...”.

     Тук се съгласяваме изцяло с науката за Върховното Единство по собствен опит, ние дотолкова бяхме обхванати и просмукани от него още докато се запознавахме с особеностите му, че чак се простудихме. Затваряме прозореца откъдето нахлуват туптежни прониквания и просмуквания от средището на планината и продължаваме със следващият автор.

     През потопи, дарбазно-гвиргвинни жилища и хиндалски стъблове на прабългари едвам успяхме да запазим разсъдъка си и подкрепяйки се с чаша тъмна “малага”, продължихме безстрашно през парите на алхимическата лаборатория на Ави-Тохо-л, докато попаднахме на нещо, което даже и ние сме чували : 

 

10. Аз-буки-веди

Екатерина Димитрова

 Въпреки различията, двете Веди имат единна иманентна същност – и двете са плод на търсенията на изначалното мито-състояние на духа и отразяват редица общи принципи и феномени на един някога общ модел”.

     Нашите скромни изисквания ще бъдат да видим тези “общи принципи и феномени”, както и дали “Веда Словена” е действително древно съчинение, а не е като календара на Вълчев, от когото е преписвал Енох. Тъй като непосредствено по-надолу съобщава, за “патос, който съпътства откриването/записването на Ведите в XIX в.”, надеждите за древен произход на “Веда Словена” (ВС) се сгромолясват още в началото. Надеждата продължава да мъждука с факта, че индийските Веди не са кой знае колко по-стари – те са записани в XVIII в., като и двата записа претендират да са модели от най-дълбока древност. И Дон Кихот претендира да е Странстващ Рицар, но и на него не му вярват. Тези невярващи на чудеса са голямо зло за пишещата българска интелигенция.

 

Веда Словена не предлага типологично еднородна, дефинируема структура. Като всички универсалноп класически творби, тя има своя имунна система -  енигматичност и установяването на иманентната й същност е дълбоко имплицитен процес. Към това се допълва и фрагментността йв синхронен и диахронен аспект, както и наслагването но субпродуктни материали, под чиито влияние се разместват както дистрибуционните, така и интергационните елементи и в структурно и в качествено отношение”.

     Преведено на разбираем говорим език, това означава, че Екатерина Димитрова признава, че ВС е нееднороден, разновременен и неподлежащ на еднозначна квалификация източник. Много лошо нали, защото за индийските Веди такива квалификации не могат да се кажат. Първото сходство с индийският модел, което упоменава Димитрова е анонимността. С тежък език, наситен със специални термини все пак тя се домогва до нещо,  като намира, че анонимностите на двете творби са закодирани в “единението” на “индивидуалната душа” със “световния дух”. Ние обаче се боим, че тази класификация няма позитивен характер и праща доказателствата за единство на двете Веди в гори Тилилейски и Бискайски. Все пак нито индивидуалната душа, нито световният дух могат да бъдат “общия модел”, който се търсеше, поради крайно имагинерните същности на двете понятия.

    На следващата страница с присъщият си философски стил на писане, Димитрова разглежда някои аспекти от откъси на Веда Словена, ние съвсем основателно се заинтригуваме от развитието, наливаме си бира, съпругата ми добавя резенчена пушена българска скумрия за мезе, прелистване нататък и . . . огорчени забелязваме, че материала е свършил. Той свърши, преди да започне, а беше най-интелигентния такъв до този момент. Надяваме се Екатерина Димитрова да го довърши някой ден.

 

 

11. Символната система на древните българи

                                               Д-р Дориан Александров     

       Започваме с първото изречение на Алескандров:

Българската духовна култура има хилядолетна традиция, създавана и изграждана между Изтока и Запада, но притежаваща самобитен стил и специфични особености. Част от тази традиция е символната система на древните българи, която се е съхранила и запазила през вековете и която носи своите кодове и ключове за разгадаване на необозримото...

      Ние сме малко смутени и то най-вече поради своята необразованост. Бяхме чували, чели и видели за символите на йероглифите на китайци и египтяни, за символите в кодексите на маите и т.н., но за символна българска система не бяхме чували, по най-простата от простите причини – няма индикирани никъде по света български писмени паметници преди IX в. Ние разбира се  имаме такъв писмен паметник и то 1200 г. по-ранен от споменатия век, но засега само се радваме на българската литературна донкихотовщина и не го пропагандираме активно. Този наш паметник въпреки, че е записан с руни, притежава българска реч, докато за такава реч, българските донкихотовци могат само да мечтаят в опушената с магии и омайни пари лаборатория на Ави-Тохол.

 

Повечето от тези символи-знаци идват от предхристиянско време, от дълбока древност и вероятно са свързани с изчезнали цивилизации отпреди  Потопа

      Навремето египтяните казали на Соломон: “Вие елините сте като децата, знаете само за един потоп, а ние в нашите анали имаме записани няколко такива потопи”.

 

Символната система на древните българи, освен всичко друго, е и вид писменост, съхраняваща и предаваща на бъдните поколения своите духовни послания”.

     Преди да се говори за “символна система” на древните българи, би било хубаво да се упомене, къде в кои писмени или епиграфски паметници са упоменати тези българи. И второто, дококолко упоменатите в съответните паметници българи са свързани по какъвто и да е начин с тези символи-знаци. Тук засега не виждаме такова нещо и това прилича на описанието на кръвта на победените врагове в замъка, убити от Дон Кихот,  кръвната група и доспехите на убитите, като се пропуска да се конкретизира, че такива няма, а имаме налице само пробити мяхове с вино и спомената кръв е виното по пода...

 

В по-дълбоките пластове на изследване се ползват и различни методи на медиация, визуализация, психометрия, и радиестезични методи. Онези, които се опитват само с аналитично-логически способи да изследват тази материя, предварително са обречени на неуспех !

    Съвсем правилно Александров се досеща, че само аналитично-логически анализи са обречени на неуспех, но ние заявяваме, че анализите които той изброява трудно могат да се нарекат “изследователски методи” и как ще доведат до успех  е загадка.

1. Как с медитация ще се изследват знаци на нас ни е трудно да си представим, защото нито вземаме наркотици, нито се опиваме до безпаметност. Дори не сме чували накой да е разгадал знак чрез медитация, но изглежда Александров знае за такива хора.

2. Визуализацията е метод при който знаците са невидими и са били открити с чрез рьонтген лъчи, химическа обработка  и др. технически реставраторски средства. С такива методи например беше реставрирана бронзовата плоча на Botorrita IV от испански учени за 4 години. Наистина Санчо също ползва метода на визуализация и открива 10 златни ескудоси в сърцевината на тоягата от тръстика.

3. Психометрията е непознат метод за изследване на знаци спроед нас. Дали има такъв метод в напълнената с парапсихични пари лаборатория на Ави-тохол, не се наемаме да гадаем.

4. Радиестезията я споменахме, ще очакваме да видим, кои древно български знаци са открити с този метод, та да имам с какво да се похваля и аз пред испанците в  Кастилия де ла Манча, които конкурират арменците, ако не по големина на устите, то обезателно по време, когато нижат словесни синджири. Шестима кастилци могат да говорят 4 часа безспирно всеки един и в края на този разговор отлично знаят какво са казали другите петима – нещо крайно непознато и чудновато за българската вглъбеност и подозрителност.

 

Древните български символи са навсякъде около нас, трябва само да разгадаем техните послания

“ Щастливата съдба нарежда нещата така, както не сме могли и да мечтаем, защото погледни натам, приятелю Санчо Панса и ще видиш, че се показват тридесет, пък и повече грамадни великани, с които смятам да вляза, като отнема живота на всички до един”. – това казва Дон Кихот и “разгада” посланието на вятърната мелница. Не знаем само как Александров реши, че “древните български символи са навсякъде около нас,  чрез медитация или психометризация.

 Знаци на ТанграПо всеобщо мнение тези два знака служат за обозначаване на върховното божество на древните българи – Тангра (Тенгри).

    Чие е това всеобщо мнение ? – очевидно на лаборантите от Ави-тохол. Човека още не е казал кои са древните българи, но вече знае, кое е божеството им. Това дори дон Кихот не го може – той знае за Великаните, но дори не подозира кои са боговете им, докато специалистът Александров, не знае кои за древните българи (поне все още не ги индикирал), но знае, кое е божеството им. Виждате дами и господа, че българските донкихотовци са много по-напред в разтитието на болестта от болестта на хидалгото. Следва обяснение какво значи първият знак при китайци, етруски и т.н. писмености, но интелигентно пропуска да спомене какво значи  този знак в българска писменост, по простата причина, че в никоя българска писменост, този знак не значи нещо; нещо повече, изобщо няма такъв знак  в техният алфавит.

 

Вторият знак . . . означава душа изпълнена с очакване, човек с протегнати нагоре ръце, отправил взор към небесата ”.

      Хубаво, има протегнати нагоре ръце, макар и еднокрак, но как е отправил звор в небесата, след като няма глава ? Да не издребняваме, може очите му да са на върха на пръстите на ръцете . . .

 

    “ Този знак, обърнат обратно, в китайската йероглифика означава “огън” (атрибут на Тангра . . .)

      За Александров йероглификата е това, което беше и за Весела Иванова – тайна от Горната земя. Нагоре, надолу, настрани, за лаборантите от школата на “Гроот - Съсълов” това няма никакво значение  - психометрическо-медитационният  лаф-моабет да върви в лабораторията на Ави-тохол, предполагам това е изискването на “неколцината спонсори”. Виждате какви чудесии стават тук, а още сме на първа страница от материала на г-н Александров. Да прескочим тези видения и да видим по-нататък какво има.

 

Свастика и саувастика” на втора страница.

      Тъй като все още не се появиха древните българи, та да носят тези знаци, вилката и свастиката, а пък свастиката е разпространена като знак по цялото земно кълбо, очакваме и древните българи да са били пръснати по цялото земно кълбо !?  Или не ?

 

  Следват разделите “Мандала”, “Триквестер”, “Трилистник”, “плетеница дълголетие (Космическа костенурка), “Змей – дракон (вер, верени)” и т.н. рисунки и символи събрани от цялото земно кълбо. Къде са обаче древните българи, които са ги носили, изработвали, дарявали, продавали, изписвали, изграждали и т.н. ?

 Такива няма.

 По този медиационен метод за “древни българи”  могат да се нарочат половината земна популация по целият свят с изключение само на едно място – Балканите. Може да са преплували по вода, да са препускали, да са долетели със звездни коне, но задължително трябва да са дошли от там, откъде навярно са указали “неколцината спонсори” – Далечният изток, Япония, Малайзия (откъдето древните българи си донесли в торбичка името Батак), Корея, Тибет и т.н.

 

Ето с какво завършва Александров:

 Наше задължение е да търсим и да утвърждаваме тези исконно български символи, които са печати на духовното ни битие, и ни позволяват да надникнем както в миналото, така и в бъдещето – осъзнавайки настоящето

     За Рицаря на Печалният образ е проста работа да надникне в бъдещето и миналото, какво остава за Александров, като е прегледал и осъзнал тези “български символи” от българи дето ги няма никакви, да надникне в бъдещето ? Естествено, че ще може да надникне в което и да е бъдеще без проблеми.

 

12. За българското времечислене

Димитър Съсълов

 

   Продължаваме с несъмнено най-колоритния образ от групата на българските Дон Кихотовци, чийто мисли ще останат в пантеона на “Българската щуротия”, затова ще му отделим още внимание:

  “Но още преди Тенгри (звездата Тенгри – б.м.) имало несъмнено звездни вкупявания, които са служили като средище за определяне на туптежа на троенията на времената, било в нощта, било с помощта на предните от Колата, края на Ока и Овчарската, троенето на времената в годината, както и троенето на небосвода и въобще на просторите...

     Виждаме че туптежните троения стават през нощта, като през деня явно им е трудно да туптят. През нощта им помагат предните от Колата, но задните не искат да помагат, като помагат още и тези от края на Ока и Овчарската. Да проследим смисъла на това гениално изречение, обаче е извън нашите възможности.

 

     “Защото в ония далечни времена хунорското българско заведоведство е служило и като един от основните указатели на мисълта във всяко отношение...

       Тук се чудим дали г-н Съсълов иска да спомене науките заводоводство или звездоводство, които се учиха навремето  с металолеарните заводи и кравефермите в моменти на отдих  или споменава по невнимание една много тайна наука “заведоводство”, която е едно от скритите древни оръжия на лабораториите Ави - Тохол. Ако е последното, то Съсълов дава страшно оръжие в ръцете на враговете на България, които ще се възползват от това рано или късно и цялата отговорност върху това национално предателство ще легне върху неговите плещи, защото те ще октрият “постоянното средище на Вселената” – едно знание строго пазено от хуногорите-българи в течение на хилядолетия.

     По-надолу Съсълов продължава с термина “звездоведство”, но тайната наука вече е изпусната от бутилката и никакви преиначавания не могат да я скрият.

 

Троене на годишните времена: Идинак и първите дни на 5-я и 9-я месеци, представляващо особени удобства в устройството, управлението, стопанството и обучението, които ние не ценим, само защото не ги познаваме. Троения и във всички други времена, до денонощието включително.

     Това пряко указание за разделяне годината на „четирилетки” е отстъпление от едно друго разделяне на „петилетки”. Смятаме, че ако ще е “троене” на годината трябва да е на по 3 месеца, при което ще има и пълна приемственост от българското висше духовенство - епископите, които всички до един са доносници от времето, когато имаше „туптеж на петилетки”. Те с удоволствие ще приемат такова „троене” от уважение към келепира и Светата Троица.

 

 “Троенията в държавата и народа са запомнени с изрази като: третата част на България, първата България,, тритината от българския народ; а в рода: прав ок и ляво и дясно колена.

    Тук Съсълов е пропуснал да съобщи, че е запомнено троене и в спорта – “ляв прав” (много успешно използван от Форман, който дори на стари години нокаутира Майкъл Мурър точно с такъв удар – несъмнено прав потомък по мъжка линия на хунорите ) за разлика от шовинистичният “ъперкут”, “леви” и “десни” партии в политиката, “десен” в тъкачеството – изопачен безобразно, “ляв завой забранен” – пътен знак на КАТ, в математиката – трета степен и т.н. Да се знае, че всички тези термини са хуноро-български термини, запомнени от Троенето на Времената.

 

 Към полунощ първенецът-родоначалник, придружен от по-възрастни мъже излиза за наблюдение на звездите. Поклон към Средищната в мига Идинак. Бива поливан със студена вода и суровакан...

      Това е самата истина. Един път бай Кънчо така се напи от бакър с вино, че излезе придружен от други пияни на улицата и се строполи в мига Идинак с поглед впит с Средищната. Поливаха го със студена вода – не помогна. Оправи се едва когато жена му - леля Сийка, излезе с една кьостерица и го засурвака. После дълги години разправяше по този случай, че жена му била змия в глинена стомна. Разбира се беше объркал глинената чинийка със стомна, това е понятно след толкова взиране в Средищната. Има още неща по българското времечисление от автора, но ние смятаме да се върнем вече към нашето времечетение на книгата за българската мъдрост Ави-Тохол, пред която романа “Дон Кихот де ла Манча” е като песничката “Зайченцето бяло” сравнена с  “Клетниците”.

 

 

13. Писмени сведения за движението на племената берсили/версил/берчул/берзити/варсаци

д-р Лили Райчева

 

 

     “В представеното кратко изложение ще се отитам да хвърля светлина мърху открити писмени източници, даващи сведения за присъствието на българските племена берсили/версили/берчул/берзити/варсаци в Сев. Месопотамия и Сев.  Сирия от ср. на ІІІ до ср. На ІІ хил. пр.н.е.

      Ние ще  проследим дали някъде тези племена са наречени български или се следвата мантрата от психо-лабораторията на Ави-Тохол третината свят да се приема за български. Казвам третината, защо такъв е туптежа на световното българското времечисление, като останалите две третини са за арменците и евреите, които също се борят в тази насока.

 

   “Оскъдните сведения за присъствието на български племена в Сев. Сирия . . . .намираме в писмени източници, открити при разкопките на града-държава Ибла.. . . .През 1975 г. е направено най-крупното археологическо откритие – архивът на държавата Ибла, който съдържа 17056 плочки с шумерско клинописно писмо, написани на неизвестен език.

   S.B.F. Walker (Reading the Past, p.50) обаче уточнява, че около 20 % от този език са шумерски известни понятия. Останали понятия могат да се открият в семитските езици аморитски, акадски и иврит. По тази причина “неизвестният език” eblaite (иблейт/еблаит – зависи на какъв език предпочитате да го четете) е подреден в четивото на Британския музей в група с шумерските езици elamite, hittite, hurrian, urartian, ugaritic, old persian (еламитски, хититски, уриански, урартски, угаритски  старо персийски). В поместена по долу несръчно изрисувана карта, в коята надписите са на руски език и за която карта се твърди от авторката, че е “открита след 6-годишно търсене” има означен град Барсилла. Същият град, на карта на Walter, където са обозначени 46 древни селища, е изписан като Borsippa. Ние твърдим, че при всичките тези разкопки активно и водещо начало имат аглийски и френски археологически групи, както и термините от шумерски имат английско първозвучене при декодирането,  така че изписаното Borsippa по никакъв начин не може да доведе, до изписаното на руски Барсилла. Нататък в търсене на българските племена.  

 

   “Сведения за присъствие на българските племена барсили и техният град А-Барсил, както и оскъдни данни за града Дулу, както и сведения за връзките им с хуритския град Мари и северношумерския Киш”.

     Има дълго преразказване какво са свършили археолози през годините – тези работи ги пише дори в Уикипедията. По същата аналогия Лили Райчева може да назове за “български племена” и бившите обитатели на градовете SusuGodin Tepe, Isin, Larsa и т.н. от същият район, стига да бъдат изписани  на руска карта като Сузана, Годный холм, Изаура, Лариса и т.н. Къде е този град Дулу, обаче не можахме да разберем – твърде  вероятно да е вездесъщият Dur-Untash.

 

   “Каквито и да са били причините за раздвижването на тези племена в края на І хил. до н.е. ние виждаме на историческата сцена племената берсили/барсили  . . .

     Вече споменахме, че това име е руска измишльотина на шише водка „Андроповка” – градът изписан с кирилица има вида Борсипа. Освен това никак не е ясно, как са се казвали обитателите, защото това не е посочено в клинописните текстове. Името им е създанено по съвременна аналогия София – софиянци, Москва – москвичи.  По тази “Гроот-Съсъловска” методология нацистите също “произлизат” от града Nuzi (Наци), който е в същият район и е индикиран за същите времена.

За българи все още няма сведения.

    

По нататък материала “изяснява” как борсипанците, берсили според руската трактовка (вие вече се досетихте, дами и господа откъде са “неколцината спонсори”, нали, „но по-добре нищо да не казваме”, както решава тактично Санчо Панса) се заселват в Тракия, като преди това естествено са били стотици години край Каспийско море. На почивка и риболов ще да е било.

 

    “Ще цитирам само едно съобщение на Ибн Русте и Гардизи, арабски автори, според което българите се делят на три дяла: “Единият се зове Бурсула, другият Есегел, а третият – Булгар”.

      Много тънък момент.

1. Цитат, а не е посочено откъде е взет – ние предполагаме – от спонсорите, в подходящ превод на руски.

2. Не е казано също по кое време е изречен и изобщо има ли връзка с термина “бурджан”, защото ние твърдим, че нито в един паметник на арабски език няма термин “булгар” и репитите му.

3. Не е уточнено доколко и как термина borcippa-нци ще се изрече на най-новият семитски език – арабския и т.н.

 

 

    “Като се явяват едно от племенните подразделения на българските племена, племената берсили . . . се озовават в Приморски Дагестан далече преди преселването на основната маса български племена към Кавказ, Прикавказието, и Прикаспието, а по-късно и към Европа на запад

  1. Как “борсипанците” станаха “берсили” вярвам вече се подразбра от читателите, които още не са изпопадали от столовете от смях.
  2. Как измислените „берсили” след безкрайно скитане по “чужди земи” се заселиха в Европа стана ясно – след задължителен престой за травъл-агенциите в Прикавказието и Прикаспието, откъде при евентуална нужда делегирана от „неколцината спонсори” може да се лансира идеята, че са научили и руски език.
  3. Как “основната маса български племена” не можа да излъчи поне едно българско име, също стана ясно. Гроот – Съсъслов опитаха чрец ПО-ЛИ, тук пробата е с борсипанци, по нагоре – хунори, Димитров пробва с “ба” и т.н. Невероятни видения с невероятни пътешествия. В онази малка камениста равнина Рицаря на Печалният образ е толкова нищожен в своите видения, че чак взехме да съжаляваме вече сеньор Сааведра. Българската земя буквално блика от много по-велики таланти от  тези на неговия герой.

 

      

14. Писмени знаци на старите българи и връзката им с древните цивилизации

 

Боно Шкодров

       В 1905 г. Шкорпил поставя началото на събиране и публикуване на писмените знаци на старите българи”.

     Такова извление от Шкорпил “писмени знаци на стари българи” обаче не съществува, то е плод на Боновата пуризмомания. Шкорпил записва графемите на епиграфски паметници открити по българските земи, но да се приписват  тези паметници на българите без никакво изследване за тяхната българска идентификация си е от областта на виденията Дон Кихотовски.

 

В 1992 г. Петър Добрев разчита и установява фонетичното значение на голяма част от писмените знаци на старите българи. Той прочита и голяма част от надписите на старите българи

   Тук виждаме и нивото на подготовка на Шкодров по отношение на това “Що е българска реч”. Нека кажем и какво е за П. Добрев българската реч – той заявява, че “шо” значи Слънце, “ха” “чакай”, „хо” –нещо друго, може и някои от предните, вече съм я позабравил добревската-бактрийска реч и т.н. Ето тук има един сайт: http://www.gengo.l.u-tokyo.ac.jp/~hkum/bactrian.html  на действителен ориенталист по согдиански и бактриански езици Nicholas Sims-Williams в която дава сведения за тези езици. И на ум не му минава да ги свърже с германска, латинска или славянска група. От коя българска реч ги е научил тези думи ние само можем да се дивим, защото до ден днешен не съществува  българска реч с подобни дивотии.

 

Първата и най-важна задача – предмет на настоящето изследване е да се установи цялостната система от писмени знаци на старите българи и графичната форма на всеки отделен знак

    Когато  Шамполион “установи” системата на писмените знаци на древните египтяни през 1822 г. той публикува това “установяване” въд вид на таблица в коята на всеки йероглиф беше посочено съответствието спрямо гръцката азбука и демотическото писмо. Т.е. той публикува “декодер” за разчитане на йероглифите. По късно  през 1916 г. A. N. Gardiner публикува такъв декодер на протосинайските йероглифи спрямо египетските. След това американския учител W. F. Albright публикува през 1966 г. “декодер” между протосинайски, египетски, финикийски, старогръцки и латински. През 1990 г. Larissa Bonfante публикува в “Reading the Past” стр. 334,  декодер на етруски (с варантите на архаичната и по-нова графология) и неговото фонетичното съответствие на графемите му и т.н. Това са малка част от научните публикации по въпросите за “установяване” на непознати писмености и свеждането им до познати такива. Да видим какво ще предложи Шкодров, след като е декларирано под материала, че това е “Доклад от научна конференция “2000: Приносът на българите в световната цивилизация” – гр. София”.

 

В глава V на “Каменната книга на прабългарите”, П. Добрев установява неочаквани аналогии между прабългарската писменост и тази на древен Елам.”

     Онези преводни чудеса на П. Добрев горе, “шо, ха, доану” и др. са точно от тази книга. Според него това говорят знаците от “древната българска писменост”. Но някои много заблудени и объркани хора като  Β. Andre-Leicknam, C. Ziegler, C. Bermant, E. Chiera, A. Curtis, G.R. Drriver, R.B. Kent, O. R. Gurney, W. Hunz, S. N. Kramer, A. I. Oppenheim, G. Petttinato, E. Puech и т.н. и т.н.  вече доказаха пред целият свят с научни методи, че Еламската писменост е вариант на  шумерска изобразителна систева – клинописа. И тъй като последната и най-последна от тях е староперсийската система, АКО “шо, ха, доану” и т.н. е езика на древните българи, ТО тези българи са перси и нищо друго. Тези умозаключения изглежда трудно са стигнали по високо от пъпа на българските Дон Кихотовци.

    Може би тук е мястото да споменем и името на Навуходоносор, от оня “най-важен документ на старите българи” Уваровият препис, наречен “Именник на българските ханове”,  който е първи в списъка, от българската донкихотовщина. Ето и как е изписан Навуходоносор II чрез клинопис и клинописна транскрипция според S.B.F. Walker:

 

Стойности на клинописа: nabu-ku-du-ur-ri-usur LUGAL KA.DINGIR.RA

Транскрипция: Nabu-kudurri-usur sar Babili

Българска транскрипция: Набукудуриусур  шар Бабили.

Популярен превод на български: Навуходоносор, цар на Вавилон.                     

(в транскрипцията на латиница не съм означил някои ударения, тъй като ги нямам на разположение в този вид Word).

  Толкова по прабългарската писменост и еламския клинопис засега.

 

Някои иследователи на древни писмености са на мнение, че шумерското писмо е повлияло не само на еламското, но и на египетското и протоиндийско писмо” и малко по-нататък “...резултатите от сравнителният анализ на знаците от третото хилядолетие, свързани с писмените системи на шумери, акади, Елам, Египет, Мохеджо – Даро и Харапа . . .

     Ето тук си личи пълната боза в главата на Шкодров по отношение на език, писменост и графемни носители. Писмената система на Акадия, Елам, Шумер, Месопотамия, Асирия, Митани и т.н. очевидно е една – тя е клинопис ( cuneiform на англ. ез.). За него всичко е едно – “писмо”. И този материал е четен на “научна конференция”. Чудим се,  тази конференция да не е била някъде из кошарите на Мировяне или Подгумер, защото само овчари и говедари могат да предположат, че тези писания на г-н Боно Шкодров са наука.     

 

   “Броят на знаците еднакви с тези на старите българи е:

Шумери, Акади и Елам -35

Египет – 54

Мох. Даро и Харапа - 19

 Сравняването на клинопис с йероглифи е все едно да се сравняват сталакмит с колона на термити  и да се търси – какво да се търси, естествено да се търсят Великаните, за да се победят в страшен едноличен двубой от Рицаря на Печалният образ.

 

 

      “По времето на Цар Борис І вероятно е била извършена реформа на писмените знаци, като от 132 те са намалели на 59 знака в кирилицата”.

      Този човек Боно Шкодров - докладчик на научни конференции, дори няма представа, че кирилицата е сбор от букви, а не от знаци. Има препинателни знаци, пътни знаци, географски знаци, светлинни знаци и т.н. но да се каже, че азбуките са знаци и все едно да се каже, че Боно Шкодров е „нещо”.

 

     Направен е преглед на достъпните археологически материал, свързани с Южна Русия  и Кавказ, както и на руническите писмености като: германски, датски, шведски, и норвежки, англосаксонски и тюркски

 Тук вече не можем да издържим на правописа шкодровски и правим следните забележки:

  1. “Изяден” постфикса “и”, указващ мн. ч.
  2. След “като” не е нужно да се слага двоеточие.
  3. Пред съюз “и” не се пише запетайка.
  4. За главни букви, запетайки и др. – нямаме сили да ги изброяваме.

       Терминологични грешки. В Европа не съществуват германски, датски и т.н. рунически писмености. Писменостите, заедно с техните варианти са три – селто-иберийска, етруска и ФЮПАРК (абревеатура по името на първите 6 букви ). Това че руните са открити в Германия, Дания, Италия и т.н. не ги прави нито германски, нито италиански. Тези прости неща донкихотовската вихрушка в главата на Б. Шкодров не може да проумее.

 

Следва анализ на резултатите. Ние до тук не срещнахме някакво изследване, а ето че има и резултати от липсата на такова изследване. Да видим какви са те :

 

1. Старите българи са ползвали система от писмени знаци, които имат линейто-геометричен характер

    Велик и зашеметяващ резултат !   Като истински носител на рицарско достойнство не добавя от скромност – писани с ръце и гледани със очи, като през време на писането старите българи мъжествено са стояли на краката си....”

        

“2. Голяма част от знаците, използвани от старите българи, участват в писмените системи на древните цивилизации”

      Забелязвате дами и господа с каква жизненост са тези знаци, не само присъстват, но и участват. Сигурно организират останалите знаци в партийни ядки по местоживеене. Ние видяхме писмености от древни цивилизации, само, че за съжаление в тях няма термин “българи” за индикиране на народ. Това което заявява Боно Шкодров са голи приказки на облечен фантазьор или по-скоро на преоблечен.

 

3.Липсват исторически и археологически опорни фатки, които да доказват в кой период, от кое време и откъде старите българи са придобили за ползване писмената система от знаци .

    Дон Кихот също така се учудва и твърди, че липсват всякакви данни пронизаните от него Великани да са били наличните мяхове с вино, както твърди ханджията. Той пронизва Великани, и те нямат нищо общо с пробитите мяхове. Така и Боно Шкодров – той твърди, че е имало българска писменна система, а защо тези българи никъде ги няма в историята писана с “линейно-геометрични знаци” си е черна магия от враговете на България.

    Следва описание на “линейно-геометрични” знаци по “Чинията на Ной”. По една налична снимка на чинията с “тежина” към 1,5  МВ, ясно се виждат “линейно-геометрични” драсканици, които нямат нищо общо с писменост, а са по-скоро резултат от контакта на чинията с морското дъно – изработена от пясъчник и поради това с лесно нараняема повърхност  или от почистването на чинията. На снимката тя изглежда като изработена преди 2 г., а не престояла с векове на морското дъно. Така или иначе, нормална снимка на тази чиния с  указание на писмени знаци по нея  няма в наличност. Доколко ги има изобщо е дедективски въпрос за хора от класата на Поаро или инспектор Варнике.

    Следват десетина примитивни таблички сравняващи доколко едни знаци си приличат с други. Вярно е, че такива таблички могат да се ползват за логически тест или за изследване на психично болни за тяхната способност да възприемат еднакви обекти, но тяхната научната стойност е никаква. Нито има текст разчетен след подобно сравнение, нито има каквито и да било изводи, които могат да се ползват за някакви позитивни заключения. АКО в тези таблички бяха поместени снимки на дървета, които имат клони и “чатали”, и се сравняват - можеше да има по-голяма полза.

 

    Най-накрая Боно Шкодров пита с учудваща наивност:

Къде обаче е мястото на старите българи ?”.

 Невероятно нали, да пита за нещо,  на което дори сянката не се появи в “геометрично-линейните” писмености? Ние препоръчваме на Боно Шкодров с най-топли чуства, да пообиколи Добруджата в търсене на дяволчето Фют, като особено е внимателен около родната къща на Димитър Иванов Стоянов.  Вероятността да го намери е по-голяма от вероятността да намери “стари българи” в клинописите и йероглифите, които така и не разбра що за “геометрично-линейни” писмености са. В топ-листата на българските донкихотовци, Шкодров несъмнено заема личното, първо място.

 

 

 

15. Български шамански рог с рунически надписи

Райко Сефтерски

     Както и преди, така и тук ще ни интересува, как така шаманския рог бе познат от Райко Сефтерски, като български. За наше улеснение още в първите редове Сефтерскси казва:

 

Когато науката се добере до новооткрит ценен исторически паметник, най-често той бива наречен по местонахождението където е открит ... или ...наречен по името на неговият притежател, в който той е открит

   Много правилно – такава е световната практика. Защото тогава той не нарече рогът “ Рогът на Стефан Харитонов”, а го прекръсти на “български” и шамански ? Да не би “неколцината спонсори” нещо така, по телефона или на ухо . . .

   Следва външно описание на рога и прикрепените метални пръстени към него. Да минем направо към надписа. Преди търсенето се натъкваме и на нещо друго.

 

     “Музикалният рог на Ст. Харитонов” идва да подскаже и най-вероятно да потвърди твърдението на арабският писател Ибн Ан Надим (987 – 988г.) в книгата му “Книга за писменостите”, че...българите и тибетцте използвали китайска и манихейска писмености. . . .

     В края на Х в. Балканите са известни с многобройната си книжнина сътворена при използването на две писмености – кирилицата и глаголицата. За манихейска се приема староперсийската писменост, и за китайска – старият, сложен вариант на йероглифите.  Да се твърди, че това е книжнината на Балканите е крайно несъстоятелно. АКО приемем, че Ибн Ан Надим познава добре китайската и староперсийска писменост, то очевидно “българите” не са  “българите”  от Балканите, а някакви други. Кои са тези “българи” не се наемаме да гадаем, но че всички народи на Балканите  към края на Х в. – гърци, българи, сърби, хървати, словени и т.н.  – вече имат изградена нацианална самобитност почиваща изключително върху техните езици и християнска самобитност в обичаите, не може да се отрече.

      Райко Сефтерски не дава разчитане на надписите от рога, въпреки че се повтаря мантрата за Азиатската родина – предполагаме, че това го прави като реверанс към издателите, за да отпечатат материала му. Иначе за наша скръбна радост не се присъединява към ордата на българските донкихотовци, което е загуба  на “лекторат” за тях.

 

 

16. Коренът на злото

Екатерина Пейчева

     “Както християнският свят брои своето леточисление от раждането на Спасителя Иисус Христос и го нарича Нова ера, така и българската държава има своето ново начало като християнска държава и то е покръстването на българите от цар Борис в 866 г. (по Й. Вълчев).

    Много мършавичка е тази информация на Пейчева, а това,  че се позовава на Й. Вълчев си е неин фатален избор. Например тази информация за покръстването никак не кореспондира с широко известния текст на Анастасий Библиотекар – който присъства на тази “сбирка” - за пренията след VІІІ Вс. Събор през 870 г. На тези прения се спори, коя църква да е църква-майка за българската църква. КПолската църква не претендира с нито една сричка или възклицание, че българската църква трябва да е под нейна църковна юрисдикция следствие на покръстване, което би се разбирало от само себе си ако българите бяха покръстени от КПол. Това е мисъл от д-р Г. Ценов предадено от мен по памет и се оптвърждава дори от преводите на ГИБИ и ЛИБИ. Човек “цар Борис” също не съществува по това време – личността се нарича “княз Михаил”.

  По нанатък попадаме на мисли на Екатерина Пейчева с която тя не излиза извън рамките на компетентност на гимназиална ученичка – може и такава да е – не знаем това. Все пак, не считаме да влизаме в ролята на СОУ даскал и да обучаваме госпожицата. По-нанатък с патос се заклеймяват недъзите на българското общество и на цялото християнско общество като цяло. Ние сме съгласни с госпожицата, но искаме да и припомним, че самото християнство като религия играе крайно малка, да не кажа никаква роля в тази държава. Самите религии не играят и не са играли никаква роля и в миналото. Главните направления формирали всяка империя, държава, кралство и т.н. са били военната организация, икономическа стабилност -  производство или търговия и ресурси. Това са главните компоненти и до ден днешен, които определят просперитета на всяка държава – не спорим че може да има и други, за които сега не се сещаме. По тези три главни стълба, днешна България има класация три нули. Ако сме по прецизни можем да въведем отрицателни и имагинерни числа за доизясняване на дешната икономическа обстановката, но това е работа за математици и икономисти. Това обаче няма нищо общо нито с българското име, нито с българщината към днешна дата.

 

 

    

17. Къде е коренът на злото

Христо Маджаров

    Един общо взето критически материал, от който най-първо научаваме, че Пейчева не е г-ца, а г-жа. Но тъй като децата й се учат в Америка, няма да поправяме “мисис” обръщението по-горе, тъй като дамите в тази страна се обиждат когато ги наричат с тези остаряли термини и имат един – нещо средно между двата. По скоро ще се спрем на критиката на Маджаров.

 

   Факт е също, че  вашата редакция върши повече работа за българщината, отколкото официалните ни историци, преписващи византийски инсинуации в условията на задушаващата ни славянска прегръдка”.

      Факт е също, че славянството вече е гърмян патрон “Асо купа” и “неколцината спонсори” според нас изиграват вече вторият си коз -  “Асо пика” с насочване на българското обществено мнение отново в Азия, точно натам, накъдето сочеше и “Асо купа”.  Преди  “слявянството идваше от там”, сега - според Ави-тохол, българите идват от Далечният изток, но се поспирват за няколкостотин години, точно там, където до вчера се указваше славянството – Сев. Причерноморие. Народа е казал за такава рокада “Пременил се Илия – огледал се – пак в тия”.

 

   “Самият Кубрат е кръстен още на младини, когато е учил в КПол.

    Кубрат няма нищо общо с този град. Човека, който се  припознава за Кубрат се казва Кетрадес.

 

  “Синът му Аспарух е също християнин, което се вижда от оцелелите от пожара вещи на гроба му в село Вознесенка, Украйна”.

    Този гроб има общо с Аспарух точно толкова, колкото има общо Санчо Панса с губернаторството, което очаква като награда за службата си като оръженосец. Виждаме, че Маджаров има същата маршировка из манипулираната българска история, също като Пейчева; какво толкова не й харесва при това положение е тайна.

 

Щом цялото царско семейсто, образец за поданиците си е официално християнско, народът му не може да бъде езически

 Колкото Кубрат и Аспарух бяха християни, толкова са и царе. Още в първа колонка от първа страница на материала си, Маджаров се рее в просторите над кралство Микомикон, сътворено в безумното съзнание на Дон Кихот.

 

  Известно е, че той ( Телериг – б.м.) напуснал българският трон и се посветил на християнството, след като прочистил България от византийската шпионска мрежа. Следователно той е изповядвал истинското християнство и се е борил срещу политическото византийско такова. . .

       Това сведение е като от романа на   Ian Fleming  “Казино Роял”, като виждаме, че Джеймс Бонд е скромен труженик -  ж.п. стрелочник пред размаха на Телериг. Термина “политическо християнство” предполагаме ще влезе в аналите на българската Православна църква.

 

   Това е защото кан-Аспаруховото християнство не е от Византия, но това е друга история”

     Това кан-Аспарухово християнство е точно от вида на „Султан Абдулово юдейство” и на „Крал Артурово мюсулманство”. Виждаме че, поредният състезател от кръга Ави-тохол уверено се бори за втората позиция в колоната, където засега уверено води по точки Боно Шкодров.

 

        Съвременните българи учат, че са потомци на полуизчезнали траки, много славяни и шепа българи . . .”

      Аз също съм съвременен българин, но нещо не мога да си спомня да са ме учили не само  за “полуизчезнали” траки, но и за полуизчезнали динозаври, полуизчезнали инки и маи т.н. За сведение на г-н Маджаров, съвременни българи учат също в университети - български и чужди, а някои дори и преподават по исторически дисциплини, но съвременните българи много трудно могат да се съгласят с полупроявената осведоменост на полутандема Пейчева/Маджаров, нито с техните примитивно полупостроени и полудървени по съдържание изрази. С това завършваме прегледа на първа страница от критическият материал на г-н Маджаров и . . . да, познахте, продължаваме нататък.

   Прескачаме един умопомрачителен материал на д-р Владимир Христов – “Българи”, за да установим с голямо облекчение, че сме стигнали края на материалите на българските Дон Кихотовци. Вярно е че още в началото мислехме дали да не сменим името на материала, но сега сме уверени, че донкихотовци е най-мекото и най-обичливото, което може да употребим като епитет на авторите на Ави-Тохол, спонсорирани от  “неколцина спонсори”. Дали това е вродена лудост или дълбоко и фатално посткомунистическо невежество, сме затруднени да определим.

 Дълбоко сме убедени обаче, че подобни великолепни четива ще издигнат издателство Ави-Тохол поне на Тибетско ниво, спрямо кастилската  литература на Мигел де Сервантес Сааведра.

 

Край

Comments