----------------------------------------------------

Панайот Хитов иска да подпали Цариград с плъхове

източник: 168chasa.bg, връзка към статията - линк

Първият, който замисля да опожари Цариград, е Панайот Хитов. Идеята му е смела, дръзка и необикновена. Първо трябва да се набележат най-важните места в града - казарми, тъмници, съдилища, "главни квартири". После да се хванат плъхове и на опашките им да се завържат фитили от кълчищени върви, напоени със сяра.

"Ще хванем 200-300 плъха и ще ги превърнем в запалителни бомби! Като ги пуснем със серни фитили на опашките и те започнат да бягат из Цариград, турската столица ще лумне!" - ентусиазирано обяснява Панайот Хитов пред събралите се революционери.
Идеята е приветствана с овации. Отколешна мечта на влашките хъшове е да отворят кървава рана в сърцето на султанската империя - Цариград, като го подпалят.
Идеята ври в много буйни глави, но първоначално мераците са по-скромни. Караджата замисля да "прецапа" Дунава, да запали Русе да завладее казармата и "догдето пристигне аскеря, да убеси, хванат жив, на русенския мегдан прочутия Мидхат паша". Филип Тотю пък планува да премине с 2000 души в България, да подпали турския квартал в Русе и да стори същото в другите градове по десния бряг на реката.
В главата на Ботев също гори пожар. Той бленува да обере богат карпатски манастир, да стегне "гигантска" чета, да премине Дунава и изгори Русе.
После променя плана - да стигне с параход до Свищов, да го съсипе, след което да се барикадира в севлиевските гори, където ще се държи, докато "европейците дойдели и признаели създаденото от него положение".
Първият, който замисля да опожари Цариград, е Панайот Хитов. Замисълът му е смел, дързък и необикновен. Първо трябва да се набележат най-важните места в града - казарми, тъмници, съдилища, "главни квартири". После да се хванат плъхове и на опашките им да се завържат фитили от кълчищени върви, напоени със сяра. След това да се запалят фитилите и гризачите да се пуснат по таваните на набелязаните сгради. Плъховете ще бягат по дупките, сярата ще капе и пали. Според Хитов "един плъх може да подпали едно здание от сто места, защото и в най-скришните места се провира". Хитов казвал на мнозина поборници, че ще пали Цариград, но използването на плъхове запазва в тайна.
На 12 август 1875 г. дейците от БРЦК провеждат в Букурещ извънредно събрание под председателството на Хитов. На него присъстват Ботев, Иван Драсов, Стефан Стамболов, Панайот Волов, Тодор Пеев, Драгой Шопов, Димитър Ценович... Стават дълги разисквания върху комитетската организация и народните работи. Взема се решение да бъде провъзгласено всеобщо въстание в България. В плана е залегнало подпалването на Цариград, но то не е записано в протокола. Съществуват много противоречиви мнения откога и от кого е тази идея, но тя е заимствана от Хитов. Иначе за авторството претендират Заимов, Иваница Данчев, Тодор Пеев и Павел Икономов, но те пропускат да споменат името на войводата. За главатар на мисията е определен Стоян Заимов.
Хъшовски бяс заиграва в душите на емигрантите. Замирисва на барут и кръв. За "цариградското дело" са потребни пари - от Букурещ записват 100 жълтици австрийски, от Браила - 50, от Болград - 50, от Крайова - 50, от Галац - 50. Общо 300 или 155 турски лири. Финансите са поверени на Тодор Пеев. На 19 август Заимов получава 15 турски лири и започва да сбира юнаци.Предвижда се от Браила за Цариград да тръгнат 10-15 души "палачи", а още толкова да се намерят в града на султаните. Известни са имената на Бенковски, Иваница Данчев, Асен Русалиев, Кръстю от Панагюрище и Кара Яни - грък от остров Самос.
На 21 август Централният комитет изпраща в турската столица Стамболов да се убеди "на място" как да стане опожаряването. Той престоява два дни в Цариград и потегля обратно. С писмо от 29 август, писано в Стара Загора, известява дейците в Букурещ, че намерил един черногорски капитан, предводител на 2000 души, които са готови да скочат на крак и да обърнат Цариград на прах, но са нужни 1500 турски лири...
В края на август Заимов изпраща първите 3-4 души в Цариград. Води ги довчерашният хлебар Гаврил Хлътев. В джоба си носи френски паспорт в който е вписан като Георги Бенковски. Той наема стая № 3 на втория етаж на хотел "Италия" и открива, че от прозореца "може съвършено свободно да се опушне всеки проходящ по главната улица". Така се ражда идеята да посегне върху живота на Абдул Азис, но Заимов пише, че не било писано той да погине от български куршум, без да обясни защо планът е изоставен. Вероятно тази героична притурка към действията на "палачите" е заимствана от житието на Тодор Каблешков - най-светлата и чиста личност сред революционерите. Той обрича себе си да бъде първата жертва на борбата. Така се родила у него мисълта да иде в Цариград и да убие султана един петъчен ден, когато отива на молитва, дълбоко убеден, че "това убийство ще даде сигнал на повсеместно изтребление на християните и ще предизвика впоследствие в тяхна полза намесата на Европа".
В началото на септември пристига и Заимов. Носи 100 лири и очаква още 200. Според уговорката, пожарите ще лумнат едва когато България въстане и Стамболов съобщи това по телеграфа с таен сигнал.
Докато чакат жълтиците, се набелязват обектите за запалване, оглеждат се газовите канали, "от гдето нощем дохожда светлина за царските сараи" и се търсят необходимите запалителни течности и прахове.
Времето минава, парите не идват. Заимов изпраща Бенковски в Букурещ "да са научи за работите" и да му извести телеграфически условно: "Купих 200 кожи и ги проводих за Цариград" (Получих 200 жълтици и ги пратих в Цариград), или: "Тука са не намират требуемите количества овчи кожи, няма да бъде, върнете се, Бенковски" (Пари няма, въстание няма да има върнете се). След два дни от Стара Загора Стамболов телеграфира на Заимов: "Не купувайте гьонове, търговията слаба", т.е. не действайте, въстанието тук е слабо. Спорен е въпросът дали такава телеграма съществува. По-вероятно тя е съчинена от Заимов, за да оправдае пред историята бездействието на цариградските "палачи".
Заимов разпуска "потайната четица" и изпраща момчетата с един английски параход, натоварен с желязо, за Галац, а самият той потегля с пасажерски за Браила през Сулина.
С много горчивина и мъка председателят на събранието от 12 август 1875 г. Хитов отбелязва провала на цариградската диверсия и смята, че ако не са го пренебрегнали, а потърсили за съвет, "нямаше напразно да се върнат онези, които бяха изпратени без мое дозволение. Все щяха някои места да запалят, поне за похвала. Но не знаеха начина на лесното хайдушко палене".

Как се става Бенковски
Паспортът, с който Гаврил Хлътев става Георги Бенковски, има интересна история.
Документът е издаден от френското консулство в Япония и принадлежи на полския революционер Антон Бенковски. Бягайки от заточение на остров Сахалин, той пристига в Токио, където му издават френски паспорт с името Георги Бенковски, с който потегля за Цариград. Минавайки през Диарбекир, се запознава със Заимов и му продава паспорта за 5 лири, а за себе си изважда турско тескере. Заимов използва документа при бягството си от зандана. Преди мисията в Цариград го дава на Хлътев и той става Георги Бенковски.

----------------------------------------------------

Левски до Панайот Хитов

източник: literature.actualno.com, връзка към статията - линк

Благодари му задето го извадил от болницата, дето би умрял, ако стои още. Иска му една жълтица да се разплати в частната къща. Кани го преди да си тръгне за Влашко да дойде да се видят. Ще го пита да започне в България едно намислено от него дело и го моли да одобри намисленото. Ако спечели с делото си, печели за цял народ, ако изгуби, губи само себе си.

"Г-н Панайоте[1]!

Премного ви благодаря, дето се потрудихте да ме извадите от болницата, защото ако бях стоял още няколко дни, наистина бих умрял. Така исто се трудите и за всичките ни събрани братя и сме длъжни да ви почитаме... Защото сте ни най-повече в началото на скупщината ни Главният войвода.

Вие се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен и се надявам да ми изпратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се варда да си изчислявам в ония да се рече, че се е харчило и за мен...[2] на всеки начин ще гледам да ви ги върна. То е достатъчно и предостатъчно само че се трудите.

Втори път ви моля да ми изпратите 1 жълтица за трошка, защото нямам вече, заемал съм от брат ми и от другите си приятели 40 гр. и мой хак 20 гр., и твой, [та] се набират 105 гр., без да съм дал ни пара за лековете на жената, а тя колко ще вземе, не зная.

Чул съм, че си щял да отидеш във Влашко. Аз от 67-мо досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак ми моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български да дойдете при мен или да ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, с ваше позволение, ако го намерите благосклонно и ще ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си. Ще ви помоля, ако отидете във Влашко, да дойдете да ви кажа или да ми позволите да ви пиша. И трето, ви моля както ви пиша по-горе, да не ме оставяте без трошка, защото откак съм отишъл в оная къща, не са се за­грижили да си купят нещичко за ядене. Все от мен. А оная жена, която ме лекува, тя има вече право да яде вече от мен,  защото всеки ден стои при мен – готви ми, мие паниците, вода носи чак от Дунава. А Панчувица не хваща нищо. Аз не зная как ще Ј се отплатя. Зато[ва] ви моля елате да се разговорите да Ј се плати честно, ако ме излекува. Затова моля ви ни най-малко да ви не дотегне, за което ще се трудя както ви пиша по-горе.

67: ий           Ваш знаменосец В. И. Левски"

В място.

Н. Б. II. A., п. 89, № 8037.
(Арх. Раковски)

[1]       Воеводата Панайот Хитов.
[2]       Не желая да се чувства платен агент.

----------------------------------------------------

Общината мълчи за къщата на войводата Панайот Хитов

25 Февруари 2008

90 години след смъртта на войводата Панайот Хитов, който умира на 22 март 1918 година в Русе, все още в града няма музей на негово име. Идеята датира отпреди 30 години и преди две години бе подета от вдовеца на внучката на войводата Бруно Жозеф. Сега обаче топката е изцяло в полето на общината, тъй като къщата на фамилия Хитови до Художествената галерия е общинска собственост. В момента тя е дадена под наем на фирма "Интис", чийто договор изтича през юни. След това местната администрация, при добро желание, би могла да я предостави за изграждането на музей на героя от национално - освободителното движение.
...
Русе има уникалния шанс да направи единствения в България музей на Панайот Хитов, тъй като в родния му град Сливен такъв вече не съществува след реституция на сградата. Войводата е живял там само 20 години, а от 1880 г. до смъртта си през 1918 г. живее в Русе. Тук е погребан с почести, а месец след смъртта му общината преименува улицата на негово име. Освен това от всички големи дейци на революционното ни движение на й- много лични вещи са останали запазени именно от Панайот Хитов.

източник: ruseinfo.net, връзка към цялата статията - линк

----------------------------------------------------
Допълнителни статии -

В четата на Панайот Хитов – 1867 год.

Тая чета преминала в България през Дунав и достигнала до Стара планина през Дели Орман. В нея имало отбрани стари хайдути и верни народни синове като дядо Желю, Васил Левски, Иван п. Христов Кършовски от  Елена и др. Между тях бил и Христо Дряновски. Истинското му  име било Христо Петков Генчев (Генчович),   роден   през 1838 год. в Дряново. На­всякъде бил известен като Христо Дряновски. В различните документи като негово родно място се сочи или с. Ганчовец, или гр. Дряново. Възможно е само да се е родил в Ганчовец, а да е отраснал в Дряново или пък семейството му да е пре­селено от Ганчовец в Дряново.

източник: дряново-да-бъде.com, връзка към цялата статията - линк

-----------------------------------------------------

Панайот Хитов се жени втори път на 44 години
Сръбкинята Екатерина Бранкович е майка на трите деца на революционера
Автор:ГАЛИНА МИНЧЕВА
източник: monitor.bg, връзка към цялата статия - линк


-----------------------------------------------------

Oбразът на прочутия войвода Панайот Хитов живее в съзнанието нi като ярко олицетворение на смелата въоръжена борба на българския народ срещу вековното иго на султанска Турция Бележит представител на хайдутското движение и активен участник в националноосвободителните борби, той заслужено се ползува с авторитета на пламенен родолюбец, със славата на легендарен войвода и народен закрилиик.

Роден през 1830 г. в хайдутския град Сливен, прекарал детство и юношество из дебрите и поляните на Стара планина с бащините си стада, той израснал силен, закален, с волен и свободолюбив дух. Още тогава той се сблъскал с тежката робска действителност, изпитал на собствен гръб безправието и униженията, на които били подложени съотечествениците му. Грубият произвол, грабежиму люта ненавистте и безчинствата на поробителите запалили в душата  срещу тираните и жажда да мъсти за поруганото име и чест на своя народ. Примерът на славните хайдути и войводи от Сливен пленявал въображението на юношата, укрепвал народностното му съзнание и гордост, засилвал готовността му да следва техния „страшен, но славен" път.

На младини Хитов сменял няколко занаята, но тежките робски условия, беззаконията и грабежите на турските властници не му позволявали да се отдаде спокойно на мирен труд.

През пролетта на 1858 г. П. Хитов напуснал родния си дом и тръгнал да „шета" по Балкана. „Моето сърце — пише по-късно той — търсеше свобода, търсеше честност, търсеше правда. Само Стара планина беше в състояние да удовлетвори моите желания." Той се включил в хаидутската дружина на сливенския войвода Г. Трънкин, а зимата прекарал с неколцина другари в емиграция — в гр. Браила.

На следната пролет Хитов с други българи емигранти преминал Дунав и достигнал до Стара планина. Откопали заровеното там от по-рано оръжие, за да отмъщават на „злодейските душици". Войвода отново им бил Георги Трънкин. Есента и зимата на 1859—1860 г.Хитов с един от другарите си прекарал в родния си край, укриван от верни ятаци. Но сърце юнашко не изтраяло да гледа как турски и татарски злодеи безчинствуват над беззащитното българско население. Той организирал няколко дръзки нападения, в които участвувал и бъдещият легендарен войвода Хаджи Димитър Асенов.

От април 1860 г. Хитов отново участвувал в голямата чета на Г. Трънкин, която бродила из обширен район — Шуменско, Търновско, Ямболско и др. В една от многобройните схватки, които четата имала с турските потери, загинал войводата Трънкин. Неговото място заел, единодушно избран от четниците, П. Хитов — вече зрял и опитен хайдутин. Младият войвода оправдал напълно доверието на своите другари. Той се отличавал не само с лична храброст, но бил разсъдлив, наблюдателен, умело водел дружината в боя. Не обичал да пие и пуши и водел строг живот на хайдутин — народен закрилник.

Водейки непрестанно борба с поробителите, влизайки в постоянен досег с народа, Хитов виждал колко големи сили трябва да се противопоставят на тираните, разбирал, че са нужни общите усилия на всички патриоти, за да се отхвърли чуждото робство. Поради това той укрепвал постоянно връзките си с доверени родолюбци в различни селища, търсел допир с български дейци в други краища на страната и в емиграция, установил връзка и с Г. С. Раковски, който по това време организирал Първата българска военна легия в Белград и се готвел да използува предстоящия конфликт между Сърбия и Турция за освобождението на българския народ.

Но настъпилият обрат в събитията осуетил плановете на Раковски и помрачил надеждите на Хитов и другарите му, които дълго чакали в Балкана вестта за започване на въстанието и за нахлуване на легията в България. Зимата четата на Хитов прекарала пак в България. Преследвана от потери, тя трябвало да маневрира постоянно. да се отскубва от засадите, които властта устройвала, за да залови смелия войвода. Терорът и строгите мерки срещу помагачите на четата не дали резултат. „Моите приятели бяха сиромаси, но сърцата им бяха много богати“ — пише в спомените си П. Хитов. Цялото лято на 1863 г. четата на Хитов, която се състояла от юначни, закалени в боевете люде (тя била по думите на самия войвода „избрана като заарска загария“), водела непрестанни схватки с неприятеля.

Настъпващата зима Хитов решил да прекара в Сърбия. След близо двумесечен труден преход по билото на Стара планина четата достигнала до Княжевац. Оттук четниците се отправили за Белград, а Хитов и Хаджи Димитър останали в гр. Крагуевац, където се намирал по това време известният български войвода Ильо Марков. Нодошла следващата пролет и неспокойната кръв на войводата отново закипяла. Той решил да събере чета между българските емигранти и да се озове отново в България, в дебрите на своя роден и любим Балкан.

Въпреки пречките, създавани от сръбските власти, група четници успели да навлязат за малко време в Западна България, след което отново се завърнали в Сърбия, където били задържани от властите в продължение на четиридесет дни.

В Сърбия Хитов останал и през цялата следваща 1865 г. Вътрешните и международните условия не били благоприятни за активна революционна дейност, а и войводата все повече схващал, че с четнически действия и с хайдутски начини на борба не ще се постигне голямата цел — освобождението на България. Това е времето, когато завършва първият етап от революционната дейност на П. Хитов.

Събитията и усложненията, които настъпили на Балканите от 1866 г., раздвижили отново българската емиграция. Оживена дейност развил Г. С. Раковски, който групирал около себе си много патриоти и създал в края на 1866 г. „Върховно народно българско тайно гражданско началство“ (ВНБТГН) с цел да централизира ръководството на освободителната борба, на въоръжените чети и да целенасочи тяхната бойна дейност.
П. Хитов не стоял настрана от това раздвижване. През май 1866 г. той напуснал Сърбия и се отправил за Влашко, гдето се свързал с Раковски и станал един от първите му помощници. Той го придружавал в обиколките му из различните румънски градове, обсъждал с него предстоящите действия, а при образуването на ВНБТГН станал един от ръководните дейци на тази организация. Съобразно с изготвения „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето“ Хитов бил определен за първостепенен войвода. Като се има пред вид, че в оня момент въоръжените чети били считани за главно средство в освободителната борба, провъзгласяването на Хитов за първостепенен войвода говори за високата оценка, която Раковски е давал на неговия патриотизъм и бойна опитност.

Набелязано било през 1867 г. в България да бъдат изпратени няколко чети. Поради липса на средства били подготвени само две малки чети — начело с П. Хитов и Ф. Тотьо — със задача да проучат положението в страната, настроението на народа и да подготвят бъдещото общо въстание. С материалната подкрепа на дейци от Добродетелната дружина Хитов формирал чета от 30 души и на 28 април 1867 г. преминал Дунав близо до Тутракан. За знаменосец на четата му по препоръка на Раковски бил избран Васил Левски бъдещият идеолог и организатор на българската националноосвободителна революция.

    Умело водена от своя опитен войвода, четата успешно минала Ду. нав н се отправила към Сливенския балкан. На редица места Хитов установил връзка с българи от различни селища и приел в четата си младежи, преследвани от турските власти. В Балкана на общо събрание на четниците бил приет „Закон за българското народио въстание, по който ще се управлява българската народна войска в 1867 г.“. В него се уточнявали задълженията на войводите и другите дейци, разяснявала се тактиката, към която трябвало да се придържа въстаннческата войска, установявал се вътрешният ред в четите и т. н. Създаването на този закон се налагало от обстоятелството, че четата се уголемявала постоянно от прииждащите млади патриоти, желаещи да участвуват във въстанието. А това изисквало да се създаде ред и дисциплина у бойците, да се приучат на тактиката, която щели да прилагат във въоръжената борба.
    Но скоро се заредили неудачи и идеята за въстание през това лято трябвало да бъде изоставена. Четата на Филип Тотьо, която преминала Дунав през средата на май, била открита и разгромена от турците край с. Върбовка. Разгромени били от потерите и някои групи от Хитовата чета, предвождани от помощниците му. Освен това и народът не бил подготвен за въстание. Поради това Хитов решил да се отправи на запад — към Сърбия. След труден преход, преследвана от потери, с които водила многократно сражения, преодолявайки вражеските засади, в началото на август четата се добрала до Сърбия.

Походът на четата на П. Хитов през лятото на 1867 г. от Североизточна България до Сърбия намерил силен отзвук в страната. Той бил една от най-ярките революционни прояви на българския народ през 60-те години на миналия век.

Следващите години Хитов прекарал в Сърбия, където получавал и известна материална подкрепа от сръбското правителство. Това обстоятелство го обвързвало до известна степен при набелязването на неговите политически планове. През тези години Хитов изпълнявал някои поръчения около формирането на Втората българска легия, срещал се с български революционери в Румъния, подкрепил инициативата за създаването на Българското книжовно дружество в Браила (сега БАН), започнал да пише спомените си за своята хай дутска дейност и т. н.

По това време великият апостол на свободата Васил Левски изграждал с необикновен революционен замах и дълбоко политическо прозрение вътрешната революционно-демократична организация, търпеливо подготвял народа за всеобщо въоръжено въртание, сплотявал под знамето на националноосвободителната революция всички патриотични сили, Настъпил нов подем и национолнореволюционното движение.

Тъй като Хитов не успял да преодолее напълно трите си тактическн схващания и продължавал да счита четите за главно средство за освобождение на страната, той не можал да оценн напълно делото, което вършел Левски, отнасял се резервирано към него и макар да му оказвал известно съдействие, не му отдал онова, на което бил способен

Своята дейност по това време Хитов насочил преди всичко към обединяване усилията на балканските дейци на задружни едновременни акции срещу султанска Турция. За тази цел той влязъл във връзка с босненски дейци, сръбски политици и стори български войводи Той подписал и специален договор с босненския революционер Перо Мата нович за едновременни въстанически действия в Босна и България. Опитите му да привлече без съдействието на БРЦК предишните си сърат ници в България за изпълнението на тези планове не дали резултат Постепенно Хитов осъзнавал, че верният път за освобождението на България е поет от революционната организация начело с Левски, и като честен и искрен патриот той решил да заработи съвместно е нея.
    В писмо от януари 1872 г. до Левски и съратниците му той изразил задоволството си от успехите на революционната организация, от изработения неин устав. Влошеното му здравословно състояние не му позволило да вземе по-активно участие в живота на революционната организация. Но тя оценила неговото положително oтношение и на общото събрание в Букурещ през пролетта на 1872 г. заслужилият войвода бил избран за член на БРЦК, при все че поради заболяване не могъл лично до участвува в събранието. Това показва, че Хитов проявявал стремеж да преодолее старите си хайдутски и четнически разбирания и да се приобщи към новите тактически и организационнн форми на борба.
    В годините след гибелта на Левски, когато националноосвободителн ото движение изживявало криза, П. Хитов развил оживена дейност и се очертал като един от най-авторитетните личности в движението. До него се отнасяли комитети от вътрешността на страната, той сам участвувал в заседанията на БРЦК в Букурещ, посещавал румънските градове и затягал местните революционни комитети, събирал средства за оръжие и т. н. В редица случаи той фактически се превръщал а ръководител на движението, което наред с други причини допринесло за известно отстъпление от тактическите схващания на Левски, за възвръщане в някои отношения към старите методи на борба. Това намерило израз и в изработените от Хитов през лятото на 1878 г. „Наставления как трябва ла се работи за освобождението на България"
    В тях се наблягало на необходимостта да се обучат във военно отношение повече хора, защото за освобождението били нужни мног» „юначни синове“. Дългият и горчив опит научил войводата да разчита преди всичко на силите на народа. „Всичко се очаква от нас самите" — изтъквал той.

В напрегнатите дни на лятото на 1875 г., когато в Босна и Херцеговина пламнало въстание и революционната обстановка на Бал каните се изострила отново, Хитов бил между първите емигрантски дейци, наред с Ботев и Стамболов, които подели инициатива за свикване на общо събрание, за обединяване на революционните сили и за незабавни въстанически действия в помощ на херцеговинци и босненци и за освобождението на България.

На 12 август 1875 г. П. Хитов председателствувал в Букурещ заседанието на представителите на революционните комитети, което решило единогласно да се вдигне в Българско въоръжено въстание. В негова помощ трябвало да бъдат изпратени няколко големи чети, предвождани от П. Хитов и други опитни войводи. Но недостатъчната подготовка в страната и бързото потушаване на опитите за въстание осуетили преминаването на външните чети, затруднено и от редица други обстоятелства.
    Важен дял в революционната дейност на Хитов заема 1876 г. — влязла в нашата история с въстаническата епопея, изпълнена с героизма и страданията на борещия се за свободата си български народ.
    Дейността на стария поборник по това време била съсредоточена в Сърбия — най-напред в преговори със сръбски официални лица за подпомагане и съвместни действия с бъдещите български въстаници, а по-късно в непосредствено участие начело на български доброволци в сръбско-турската война. Четата на Панайот Хитов, наброяваща над 250 души, водила упорити сражения в Салаш, Корито и други места. По-късно и другите български чети начело с Хитов, който бил назначен от генерал Чернаев за „главен войвода“, навлезли в Чипровско и Берковско, водили няколко боеве, но голямото числеао превъзходство на турските войски ги принудило да се оттеглят отново Заедно със сръбските части четите водили при Княжевац няколкодневни кървави сражения. И през август военните действия продължили. Българските доброволци проявили смелост и самопожертвувателност, умело и ловко командувани от своя опитен войвода, който получил и специална благодарност от сръбското командуване. В началото на септември Хитов бил натоварен с нова мисия — да набира и отправя български доброволци в Делиград за новосформираната „Руско-българека доброволческа бригада“.
    С болка и разочарование Хитов посрещнал неуспешния край на войната, виждайки, че и този път усилията и жертвите на народните борци не могли да строшат робския ярем, що тегнел от векове над народа, и надеждите за освобождение рухнали.
    Нов подтик за изпадналия в мизерия и отчаян патриот вляла настъпващата 1877 г., когато Русия започнала енергична подготовка за война с Турция. През април 1877 г. той се озовал в Букурещ и бил привлечен като сътрудник на полковник Паренсов, ръководител на руската военноразузнавателна служба. Със своя богат боен опит и добро познаване на местностите в България и особено на удобните места за форсиране на Дунав и балканските проходи Хитов бил ценен помощник на руското командуване. По-късно той издействувал разрешение и образувал голяма чета, разделена след това на по-малки групи, които действували в Хайнбоазкия район, Еленско и другаде. Тези групи подпомагали руските войски, изпълнявали разузнавателни задачи, водили партизанска война в тила на противника, помагали за подобряване на пътищата, по които минавали руските войски, охранявали българските селища от нападения на башибозушки шайки и т. н. Заради цялата си неуморна дейност по време на освободителната война старият народен поборник бил награден от руското командуване с орден и благодарствено писмо.
    След освобождението П. Хитов заемал някои административни служби, като не преставал да се интересува от обществения живот. Той взел живо участие в извършване на съединението на Северна и Южна България през 1885 г. и възглавил Сливенската волонтирска кавалерия, която се отправила към турската граница. След това Хитов застанал начело на голям доброволчески отряд, който се сражавал в защита на отечеството по време на Сръбско-българската война през есента на 1885 г. По-късно Хитов бил известно време народен представител, председател на Русенското поборническо дружество н т. н. Достигнал до дълбока старост, заслужилият революционер прекарвал дните си в освободена България скромно, чужд на кариеризма и ламтежа за лично облагодетелствуване. П. Хитов починал на 22 март 1918 г. в гр. Русе.
    Заслугите на П. Хитов не се изчерпват само с неговата пряка революционна дейност. Той дава и свой принос в развитието на българската литература. Неговата книга „Моето пътуване по Стара планина и живопис на някои български стари и нови войводи“ е увлекателен разказ за легендарната му хайдутска дейност и ценен извор за положението на българите под турско иго, бита на хайдутите, нравите на емигрантите“. Основателно академик Ст. Младенов пише, че „добрите представители на българската литературна история никога не ще отминат без внимание Панайот Хитов и неговата книга“.

Не бива да се забравя и друга голяма заслуга на Хитов към нашата история. Сам активен възрожденски деец, ветеран на освободителната борба, Хитов имал съзнание за историческото значение на делото, което той и другарите му вършели, и затова е съхранявал стотиците писма на съвременните дейци, запазил е за поколенията огромен брой документи за славната епоха на националноосвободителните борби. Грижите, които е положил в това отношение, говорят ясно за високото му гражданско и патриотично съзнание, за достойно изпъл мен дълг, който може да служи като образец за всеки обществен деец..

Верен син на българския народ, горещ родолюбец, Панайот Хитов израства от смел хайдутин и стихиен бунтар срещу изедниците до съзнателен революционер, до един от видните ръководители на българското националноосвободително революционно движение. Неговата любов към народа и отечеството, безстрашието и мъжеството му в борбата срещу чуждите поробители, които народът възпял н обезсмъртил в много песни, неговата скромност и честност, всеотдайност и безкористие в борбата го правят пример за поколенията. Затова споменът за личността и делото на този заслужил и бележит възрожденски деец, легендарен народен закрилник и борец против чуждата тирания ще се запази завинаги в паметта на признателното българско потомство.

НИКОЛАЙ ЖЕЧЕВ



Родолюбиви господа, действители за народното освобождение!

Уважаемото ви от 10 януари 1872 год. приех и разумех съдържанието му и твърде ми е драго, като гледам, че съществува Ц. Б. Комитет (което и по-напред съм знаял) и частни комитети във всичките окръжни български градове. Жално ми е, г-да, като съм от 3 месеца насам болен, но при всичко това аз се постарах да прегледам устава за освобождението, но като болестен не вярвам ни сам си дали съм можал да изразя подпълно мнението си. На забележванието ви, че съм българин — съм и желая да участвувам в народното дело, а гдето ме наричате „прочут войвода“, ще ви забележа да ми не приписвате такива качества, защото аз не съм достоен да нося такова име. . . Колкото че от писмата ми разбирате, че съм желал да участвувам в народното дело, то упътвам ви да се сетите на миналото, а не напред. Делата ми и времето ще покажат. Отдавна съм желал да видя таквъзи закон и твърде ми драго, като го видях (вижда ми се като слънце пред очите), и всякой човек праведен би се с него съобразил и желая да се съобразя според казванието ви непременно, но само когато видя в действие турен. Гдето съм писал на сливенци, не трябва да мислите, че съм имал някакво свое намерение, защото вие знаете, че има при вас хора от мене ръкомандувани, а тъй също и човекът, който носеше писмото, не е имал нещо, което да е противно на правителството ви. Ако бъда здрав, когато бъде събранието ви, готов съм да ида и да представя пред събранието мнението си. Както видите в закона, дал съм мнението си, колкото съм видял, че е нужно. И тъй в първий артикал [т. е. член] направил съм забележванне на . . .ви „Демократ, република“. Но не трябва да мислите или криво да разбирате, че съм противен на това, не! Защото никой не иде да поддържа тиранството, но за да се спечели и поддържа правата свобода, все-кой, който иде против тиранството, трябва да е желател на демокр. република. Но това ний не трябва да го явяваме и печатаме, а да го задържим за нас си, защото представете си околностите, сетете се та толкова династическите около нас правителства, които щом чуят речта дем. република, ще ни очернят пред другите правителстваа още и ще ни пречат в светите предприятия. Най-после сетете се що става с французкий народ, който е далеч от нас с просвещението си. Ний трябва тайно да утвърдим републиката, а не да ни чуе светът и явно да изповядваме това. Околните или съседните династии и превит. не ще могат явно да нападат на републиката ни, защото имат и помежду си републиканци, но могат с други начин да ни попречат. Защото в ръцете на династиите е оръжието и тий могат да ни спрат, щото трябва 100 год. повече да удари надире предприятието ни. Ний сега за сега трябва да се борим за свобода и равноправност и да унищожим тираните, туй трябва да говорим и за него да работим, пак това, като доспеем, да прогласим републиката. Това си мнение не налагам, но пак го оставям на вашето оценение.

Най-после, като ви поздравявам и желая ди видя с очите си това, което се работи, сам

Ваш.
Членовете градски на тайната полиция не трябва да предузимат никакво убийство, догде не се уверят, като видят печата от Централния комитет, на причината, че управителят може да има карес или завист но някого гражданина



Любезни и ми братя и дружина в Сливен!

Вий трябва да се съберете и да се договорите заедно с онези, които ви донасят писмото ми, и с тях заедно да кажете, че сте съгласни на едно мнение. Беше ми много чудно, като ми казаха, че не сте дошли, но сте казали, че аз ви знам; то е тъй и аз съм уверен, че вие всякога сте били готови, но сега трябва по други начин да се работи, ако искаме по-сигурно да постигнем целта си. За това не сме могли да напреднем, защото градовете не са били в споразумение помежду си. Знаете, че на 67 лето искахте да захванем работата, но аз не склоних за това, защото видях, че вий от Сливен мислехте, че щом вземем Сливен, ще падне Турското царство! Но не тъй, братя; трябва за един път и Сливен, и Търново, и Видин, и София, Филибе, Габрово и Ямбол, и пр., и пр. да се подигнат за един път. Затова ви моля да сте юнаци и както ви знам, че сте били искрени синове на милото ни отечество. Досега от нашия славни град Сливен никакво издайство и предателство не е станало и аз в толкова разстояние [време], като преживех се около Сливен и даде бог и зиме, и лете по тия мили предели, както ви е познато, с малка дружина пет-шест години, не можаха турците ни с низами, нито с казаци и потери — от турци и българи, — нищо, казвам, не можаха да ми сторят, и то защото имах добри приятели, а и добре се чувах, както и сами знаете. . . Но да оставим старото и да се захванем и да гледаме по-здраво и по-юнашки. Затуй ето сега ви казвам, че трябва да отберете от Сливен едного или двама и да дойдат с приносящия на това писмо заедно, който устно ще да ви разкаже где ще ви заведе, и да се договорите, аз ще очаквам отговора ви, ако кажете всички заедно да дойда — аз ще дойда, ако ли не, ще гледам да се захвана на друга работа. . .

Братя! Гледайте, както трябва да се работи, трябва план да се направи за събиране на пари и хора, а това лесно може да бъде, като имаме достойни мъже, т. е. юнаци. То може ето как: първо и първо всекой юнак трябва да си купи пушка и барут и да си направи фишеци, да бъдат измерени на пушката му и други войнишки потребности да има. Подир това да се гледа как ще да се сберат на едно място. А ето как най-лесно: да гледате около Петровден, защото е тогази пълна планината със стока, а вий, сливнелиите, да гледате да оправите да става панаирът два пъти, както е и по Гергиевден, да бъде и на Петровден, пък тъй на панаира най-лесно можем да се сберем и можем от всяко място да повикаме хора да дойдат с конете си и с оръжието си. Тъй ще наредим и по други места. Ето тъй, братя, като имаме достойни синове на отечеството, всичкото е лесно, т. е. такива хора, които освен отечеството да не жалят нито живот, нито имот! Защото който това прежали, той е готов да направи всичко. Братя, сливненци! Вий трябва да се запознаете с Шумен, който е най-опасен град за нашето освобождение. В него запалят и да изгори топханата с топовете, а и женхането, и то преди да захванем боя, и туй ще бъде голяма полза за нас. Още един такъвзи град има, а той е Битоля (в Македония), но и за него ще приготвим хора, та да постъпят по същия начин. Уверен съм, че вие и по-добри планове знаете, но не мога да замълча и да ви не напомня — извинете! Тъй също съм уверен, че знаете как ще приготвите селачите и пр., и пр. Друго, като ви изкарват по лов, трябва да се обучавате на нишан и да си приготвите фищеци, после трябва да гледате силитра и тукюрт да имате всекой път, че то лесно ще направим барут. Да даде бог това мое писмо да ви намери здрави и весели и с разпалени сърца. Юнак никога не трябва да се отчайва, защото юнашкий закон казва: че когато се не отчайва юнакът, той тогава добива дързост и левско сърце и излезва против неприятеля си свободен и побеждава го.

Като ви поздравявам иай-искрено, желая ви добро здраве.

Ваш съотечественик Панайот Хитов

Белград, 23 ноемирнй. 1871 год.




Моят баща беше горски човек — овчар и козар. Богатството му беше средно. Когато ми се изпълниха дванадесет години, баща ми ме взема със себе си и ме направи козарче. И така аз почти пораснах в гората при козите и се научих още от малък да иося пушка и да ценя човешката свобода. Нека ми бъде простено да кажа, че в нашето отечество само хайдутите, овчарите и говедарите са свободни хора. Тия хора барем на време са избавени от турското робство и от чорбаджийските насилия, а за една свободна и щастлива минута много българи са готови да пожертвуват всичкия си живот.

Из .Моето пътуване по Старо планина"





Печатът на Централния комитет трябва да се пази с два ключа — единият да е в ръцете на председателя, а другият ключ да е в единого от членовете. Само тогава да може да се вади, когато присъствуват всичките членове — това да не би в случай могло да се злоупотреби.

Може някой с намерение да се опие и да изкаже тайностите, то не следва ли че и той трябва при първо усещане да се накаже със смърт? Трябва и за това още да се предпазват и други от подобни случаи. Освен това работниците на р. Б. ком. да предпазвате от пиянството, даже и да имат наказание за това




Който е мой другарин, той нека остане при мене и да слуша моите съвети; а който не иска да ходи под моя байрак и да се повинява на моите заповеди, нека върви отсега накъдето иска. „А де щеме ние да зимуваме?" — питаха момчетата. „Защо се, мои братя, боите, когато цяла Стара планина е наша и когато старопланинските българи са народолюбиви, гостоприемни и чистосърдечни хора“ — казах аз. Моите думи убедиха момците, които едногласно приеха предложението ми.