Волжка България VII – XVI век

Историята на Волжка България е много интересна и поучителна, каквато е и историята на нашата Дунавска България. Това е история, съпътствана от много борби и войни с хазарите, с руските князе, с различните кумански, печенежки и пр. номадски племенни и други образувания. Територията й към XII-XIII векове се простирала от Северния ледовит океан до Каспийско море и до рика Об на изток.
В книгата са разгледани над 20 основни въпроса: език, антропология, духовна и материална култура, военно дело и т.н.
Още при първия им сблъсък с Волжка България, пълчищата на Чингис хан били разгромени. По мнение на някои историци, именно разгромът на неговите войски в този двубой бил причината за получения от завоевателя стрес и смъртта му четири години по-късно - през 1227 г. Монголо-татарите продължили опитите си да подчинят волжките българи с още няколко войни срещу тях и успели да сторят това едва към 1237-1240 г., когато и някои руски князе воювали със същата българска държава.
Доказателство за могъществото на Волжка България бил и разгромът на Хазарския каганат през 965-970 г., когато тя се съюзила с "черните българи", т.е. потомците на древните българи, водени някога от другия син на хан Кубрат - хан Батбаян и била подкрепена от ираноезичната държава Хорезм. И владенията на Хазарския каганат били присъединени към Волжка България, а не към Киевската Рус, както е отбелязано в някои руски летописи, защото през това време вниманието на киевския княз Светослав било насочено към Византия и Дунавска България, с които воювал и наскоро след това бил убит...
Авторът
(из предговора към книгата)

За автора:
Петър Чолов е роден през 1923 г. в с. Умаревци, Ловешко. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1949 г. и "Библиография и библиотекознание" през 1952 г. Работи в Съюза на народните читалища (1952-1962), в Дома на литературата и изсуствата при МНП (1963-1980), съветник на министъра на образованието и културата на Република Мозамбик (1981-1983), професор в колеж в Ангола (1988), професор по история в Университета в гр. Комрат - Молдова (1991-1996).
Автор или съавтор е на над 40 книги и стотици публикации и статии, посветени на българската история.

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк

В книгата „Волжка България и Европа. (Историко-културологични очерци)" се разглеждат ключови моменти от материалната и културна история на народа волжки българи, известни в Средновековието като „булгари". Историческият период, представен в книгата, обхваща времето от хан Котраг (VII-VIII в.) до времето на управлението на президента Минтимер Шаймиев. Повечето въпроси, засегнати или повдигнати в изданието, се свръзват с редица исторически и културни процеси в Европа, както и с историята и културата на нейните народи -дунавските българи, поляците, русите, украинците, шведите, италианците и др. Подчертава се значението на културния принос на волжките българи като връзка между Запада и Изтока, като носител на специфичния български манталитет и съзнание с определена футурулогична перспектива. В редица случаи се предлагат нови виждания относно някои исторически явления и процеси - съдбата на Казанското царство и мястото му в историята на Русия и Източна Европа, историческата мисия на Котраг и причините за разделянето на Стара Велика България, съвременните процеси в постсъветската империя, Волжка България и др. Разглеждат се такива явления в материална и духовна култура, като писмеността (Runica Bulgarica във Волжка България), монетосеченето, строителството и архитектурата, военното дело, държавното строителство, селското стопанство, екологичното земеползване и мн. др. при волжките българи. Представени са биографиите на някои изтъкнати волжки българи от XX век, като се подчертава техният принос в европейската култура. Книгата е богато илюстрирана и е съпроводена с нов превод на български език на съчинението на английския автор от XIX в. Едвард Турнерелли „Развалините на Булгар и древните българи".
Татяна Сагидовна Яруллина (ал-Булгари) е доцент, доктор по филология. Занимава се с широк кръг проблеми, засягащи историята, културата и езика на древнобългарския суперетнос, специално в този географски ареал, където сега живеят волжките, кавказките (балкарци) и сибирските българи, наричани несправедливо татари (казански и сибирски татари). Корените й тръгват от древен волжко-българси род, възлизащ към Бикчура-хан - улурбег на гр. Булгар, загинал в 1396 г. В рода й има няколко историци.
Т. Яруллина заема принципна позиция по отношение потомците на хан Котраг, последователно смятайки ги за представители на българския суперетнос в съвременния свят; и активно защитава правото на своя древен народ - волжките българи - да носят законното си име булгари / волжки българи. С това тя продължава културно-историческите традиции на своя род.
Тя е автор на повече от 90 научни и научно-популярни публикации, от които около 50 са по българознание, в това число преводът на "Историята на Волжка България" на Г. Ахмеров, книгата "Величието на Волжка България" и др. Издала е три стихосбирки на дунавско-български език и една езотерична книга (в съавторство с шуменските феномени) за българските контактьори. Главен редактор е на списание "Български хилядолетия", основано по идея на българския писател историк Гео Донев и посветено на интердисциплинарно българознание, българска тюркологияя и алтаистика. Член е на историческия клуб "Булгар-ал-Джадид" (гр. Казан), историческото дружество "Българска орда", Българското генеалогично дружество "Родознание", Международната академия по българознание, иновации и култура (МАБИК), Съюза на българските общности (СБО), Художествено-творческия клуб "Искри"

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк

Книгата на д-р Георги Владимиров предлага нов прочит на легендите и историческите предания на тези народи от Поволжието, за които се смята, че са наследници на волжките българи. Те ни връщат далеч назад в историята на втората средновековна българска държава, за да ни разкрият един малко познат за широката българска публика вълшебен свят на народното творчество, населен с митични змейове и великани, исторически герои и принцеси, вещи магьосници и прорицатели. Книгата представя уникалната култура и светогледа на волжките българи от ІХ–Х век насетне, съчетаващи езически представи и фолклорен ислям, просъществували в Средното Поволжие до средата на ХVІ век.
Доц. д-р Петко Христов

Българите във Волго-Уралския регион създават свои предания и легенди, в които влагат своя възглед за света, историята, създаването на големите градове на Волжка България, приемането на исляма, героичната борба срещу монголо-татарите и т.н.

В настоящата книга са събрани най-интересните произведения, достигнали до нас от древните ръкописи и устното народно творчество на татарите от Поволжието и Приуралието, башкирите, чувашите, в етногенеза на които волжките българи изиграват важна роля.
Проф. д.и.н. Гамирзан Давлетшин

източник: knigabg.com
връзка към статията - линк

Автор: Георги Владимиров
Издателство: Военно издателство
първо издание, 2007 год.
твърди корици, 176 стр.

Волжка България и Казанското ханство: Строително изкуство и архитектура
 

Автор: Георги Владимиров
Издателство: Тангра ТанНакРа
Народност: българска
първо издание, 2006 год.
меки корици, 89 стр.
 
С третата си книга за Волжка България д-р Георги Владимиров се очертава като водещ български специалист по темата. Тук той е избрал представителната страна на нейната материална култура — строителството и архитектурата. Тъкмо паметниците на архитектурата най-добре показват водещото място, което тази сродна нам страна и народ са имали през X-XVI век в Източна Европа.
Написана с ерудиция, книгата излага фактите от строго научни позиции. Тя ще допринесе за укрепване на връзките между потомците на волжките и на дунавските българи. - Проф. дин Рашо Рашев