Тръгнала с 31 доброволци, четата на Панайот Хитов от 1867 г. постепенно нараствала с присъединяването на хора от четите „Златна надежда“ и на Филип Тотьо, за да достигне до 48 четници. Тя преминала Дунав от Румъния, източно от Тутракан, близо до с. Пожарево, на 28 април 1867 г. Оттук маршрутът й бил: с. Белица — Побит камък — западно покрай Разград — с. Благоево — течението на р. Черни Лом (горното) — с. Пролаз на изток (Търговищко) — между Омуртаг и с. Камбурово — между селата Зелена морава и Горско село, Омуртагско — с. Тича, Котленско — околностите на Котел. До това място пристигнали на 10 май 1867 г., т.е. след близо 2 седмици поход. Все в околностите на Котел на 12 май станало и присъединяването на тулчанската чета „Златна надежда“ към П. Хитовата. На 13 май пък Цонко Петранов се отделил с 9 четници за изпълнението на специални задачи, свързани с общия план за движение и дейност на четата на П. Хитов. През Жеравна — Нейково — Ичера четата се запътила към Сливенския балкан и на 16 май стигнала до Сливен. До края на май и през юни 1867 г. четата на П. Хитов се е движила главно из Източна Стара планина, в Сливенския и Котленския балкан. През цялото близо тримесечно време на движението си по Балкана четата на П. Хитов имала чести сблъсъци с турски потери. След присъединяването на четата „Златна надежда“ към нея на 12 май още 2 групи от други чети се влели също в нея: на 28 май от четата на Тодор Харбоолу и през юли от разбитата чета на Филип Тотьо. На 21 юни 1867 г. четата пак се разделила на две. Жельо Чернев със 17 човека останал да обикаля из Сливенския балкан, а войводата Хитов повел другите 23 четника към Сърбия, все по билото на Стара планина. Минали по Троянския, Тетевенския, Златишкия и пр. балкан, като неведнъж се сблъсквали с турските потери, попадали в засади, пресрещали ги. В Сърбия ги задържали около месец в Княжевац, докато сръбското правителство реши въпроса какво да прави с четниците. После повечето от участниците в четата се включили в създаващата се Втора българска легия в Белград. Списъкът на четниците от Хитовата чета е почти изчерпателен, или възможно най-пълен, в сравнение с редица други чети. Участници: 1. Панайот Хитов — от Сливен. Войвода на четата; 2. Жельо Хр. Чернев — от с. Карапча, Ямболско — подвойвода; 3. Васил Левски — знаменосец на четата; 4. Иван Попхристов Кършовски (1839—1914) — писар на четата. Роден в Елена. Учител, журналист, а след Освобождението съдебен служител. Революционен деец. Участвал и в Първата и Втората българска легия в Белград, както и във въстанието на Никола Филиповски от 1856 г.; 5. Бойко Нешов Тончев (Ганчев) — от Копривщица. Участвал и в Първата българска легия; 6. Васил Николов Недялков (1840—1929) — роден в Карлово; 7. Вълко Янчев (Курте байрактар, дядо Курте) — роден в Кортен. Преди това бил и в хайдушките дружини на Бойчо войвода Цеперански; 8. Гани (Ганчо) Краят Шумналията (Край Ганьо) родом от Шумен. Убит през есента на 1867 г.; 9. Георги... — от Плевен; 10. Георги Попов — от Свищов; 11. Георги Иванов — от Котел (някъде отбелязано — Сливен); 12. Георги А. Чернев (1843—1868) — от Търново. Убит в Канлъдере, Севлиевско, като участник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.; 13. Георги Хаджииванов Тулчалията — роден в с. Турия, Казанлъшко през 1840 г. Жител на Тулча. Дошъл с четата „Златна надежда“, после останал с групата на Цонко Петранов. Убит като четник на Хаджи Димитър и Ст. Караджа в 1868 г.; 14. Димитър Димов — от Лясковец; 15. Димитър Николов Дишлията (Дишлийски, Пехливанина) — от Сливен. Предводител на самостоятелна чета в 1869 г. Участвал и в четата на Хр. Ботев, 1876 г. Заточеник в Сен Жан д’Акр; 16. Димитър (Петър) Тодоров (1847—1868) — от Сливен. Участвал и във Втората българска легия. Убит като четник на Хаджи Димитър и Ст. Караджа в 1868 г.; 17. Дянко Димитров — от с. Шипка, Казанлъшко; 19. Иван А. Зерделийски (1844—1931) — от Сливен. Участвал и във Втората българска легия; 20. Иван Георгиев Петров (1840—1914) — от Пазарджик. След Освобождението живял в Русе и Видин; 21. Иван Георгиев Сапунов (Черния, Иван- чо Тютюнджията), (1843—1911). Роден в Казанлък. След Освобождението живял в Айтос; 22. И... Д... — от Сливен; 23. Иван Колюв — от Стара Загора. Присъединил се към четата около Сливен, но престоял в нея само няколко дни. Бил пазач в руското консулство във Варна; 24. Иван Петров — от Лом. Дошъл от четата на Филип Тотьо; 25. Иван (Йово) Петрович (Черногореца). Роден в Черна гора, Югославия. Преди това бил в четата на Филип Тотьо; 26. Иван Русев Бъчовар (Фучеджията) — от Чирпан. Включил се в четата с група, дошла от Варна; 27. Иван Тодоров Капетан — от Търново. Участвал и в Първата българска легия от 1862 г. Загинал в Тетевенския балкан; 28. Илия... — от Сливен; 29. Илия Господинов (Гунчо войвода) — роден в Сливен. Обущар. Убит през 1868 г. като предводител — с Тодор Харбоолу, на самостоятелна чета; 30. Кольо (Никола) Петров Турчина — от с. Турия, Казанлъшко; 31. Кръстю (Кънчо) Попхристов Кършовски — от Елена, брат на Иван Кършовски. След Освобождението живял в с. Мустафа Бейлер, Балчишко, после изселено. Починал в 1899 г.; 32. Киро Мирчев — преди това в четата на Филип Тотьо. Присъединил се към Хитовата чета в Златишкия балкан; 33. Милан Лапчевич — от Крушевац, Сърбия. Преди това — в четата на Филип Тотьо; 34. Михаил Николов — от Търново; 35. Михаил Цонев — от Сливен. Участвал и в четата на Хаджи Димитър от 1864 г.; 36. Сава Ангелов Славчев — роден в 1843 г. в Свищов. Участвал и в Тулчанската чета „Златна надежда“ от 1867 г. и във Втората българска легия; 37. Стефан Йовчев — от Лясковец (по други сведения — от Копривщица); 38. Стоян Велков Софийски (Шопа, Кулаксъза) — роден в с. Желява, Софийско през 1842 г. Убит в 1873 г. като предводител (с Йордан Стоянов от Котел) на самостоятелна чета; 39. Стоян Петков — от Казанлък; 40. Тодор Донев Харбов (Харбоолу) — от Сливен. Предводител и на самостоятелни чети. Убит в 1868 г.; 41. Трендафил Андреев (дядо Трендафил) — от с. Върбица, Преславско; 42. Филип Тотьо войвода — от с. Гърците, Търновско. Предводител на много чети. Присъединил се към Хитовата чета в Златишкия балкан след разгрома на собствената му чета в 1867 г.; 43. Христо Градечанина (хаджи Сеид, хаджи Саид, хаджи Санда) — от с. Градец, Котленско; 44. Христо Петков Ботев (Генчович, Ганчович) Дряновски (1839—1868) — роден в с. Ганчовец, Дряновско. Бил и в четата „Златна надежда“ от 1868 г. Убит като участник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа в 1868 г.; 45. Христо Хаджи Йорданов Брадел — от Елена. Учител; 46. Цонко Кънев Петранов — от Котел; роден през 1817 г.; починал в 1905 г. в с. Медово, Поморийско; 47. Янко... — от гр. Тополовград; 48. Стефан Господинов (Хитрия, Топтанджията), (1841—1868) — от Сливен. Участвал и в други чети. Убит като четник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа. Не е доказано, но според някои сведения като участници в тази чета на П. Хитов се сочат и следните лица: 49. Венко Попов — от Карлово; 50. Видьо... — от с. Александрово, Казанлъшко; 51. Георги... — от Македония; 52. Деню Касев (Косев?) — от с. Шипка; 53. Дянко Карастоев — от с. Шипка; 54. Никифор... — от Севлиево; 55. Никола... — от Бесарабия; 56. Никола Кавалджиев — от Пловдив; 57. Димитър... — от Сърбия; 58. Калчо Мачев — от с. Шипка; 59. Стефан Бостанджийски — от Карлово; 60, Стефан Арабоолу — от Одринско; 61. Стефан Д. Орешков — от с. Шипка; 62. Стайко... — от Калофер; 63. Стефан... — сродник на Стефан Караджа; 64. Петко... — от с. Великово, Добричко; 65. Христо Бостанджийски— от Карлово; 66. Христо Петров. Димитров, Г. Княжество България, ч. 2, 254—256; Македонски, Хр. Н. Записки с. 229; Симидов, Ф. Прочутият Филип Тотьо войвода. С., 1979,407—416; Xитов, П. Моето пътуване по Стара планина и др. |
Чети >