Страничка, посветена на алогизма, безсмислието, антинаучността и вредните последствия от Закона за защита на животните, чиято цел е неговата отмяна и по-нататъшното утвърждаване на здравия разум в свързаната с тази материя нормативна база

Законът за защита на животните се появи като резултат от усилията на една нагла група тарикати, които дълги години вече с успех точат обществен ресурс, злоупотребявайки със съвсем естествената за всеки нормален човек жалостивост към животните. Той противоречи не само на здравия разум, но и на цялото наше останало законотворчество в сектора, тъй като в основата му лежи антинаучната концепция за "правата на животните" и представата за индивида като ценност в целия животински свят, докато Законът за ветеринарномедицинската дейност, Законът за биологичното разнообразие, Законът за закрила на новите сортове растения и породи животни, Законът за лова и опазване на дивеча, Законът за животновъдството, Законът за рибарството и аквакултурите, и пр., съвсем правилно, се базират на представата, че обществена ценност при животните представлява само популацията, а индивидът може да е ценен само за неговия собственик/стопанин; здравият разум също ни води към извода, че единствено при човека всеки индивид представлява ценност. Разглеждането на всяко отделно взето животно като самостоятелен правен субект е очевидно безумие, което неизбежно поражда безброй парадоксални, нелогични, а и направо смешни ситуации (или по-точно - щяха да бъдат смешни, ако не водеха до преразпределяне на обществен ресурс в полза на природонедозащитните сдружения). В същото време, агресивността и апетитите на "борците за права на животните" ескалират, а практиката по прилагането на ЗЗЖ само доказа колко вредна измишльотина представлява. Днешният Международен ден на правата на човека - 10.12.2011 - е подходящ момент, за да поставим следното добро начало, с претенциите да дадем едно рамо на здравия разум в борбата му срещу невежеството, тарикатщината и обикновения идиотизъм Ще се опитам тук, чрез разглеждането текст по текст на Закона, да демонстрирам неговите безсмислие, алогизъм и антинаучност. Като висококвалифициран специалист, получаващ заплатата си от българския данъкоплатец (опосредствано през държавния бюджет), аз се чувствам длъжен да направя необходимото да го информирам за голямата заблуда, в която го вкарва съюза между "борците за права на животните" и недобросъвестни държавни служители. Цитирайте свободно всичко, което може да ви е полезно (или вредно) с настоятелна молба винаги да се споменава първоизточника. Ще се старая и да събирам колекция от подходящи линкове по темата, така че може и всеки да ми изпраща такива (в профила тук, или на kurtenkov_vet[at]yahoo[.]com; разбира се, ще бъда благодарен и за всякакви забележки или корекции по моето изложение, като, по желание, мога да цитирам и имената на евентуалните автори на евентуални поправки). Приятно четене и да не жалим мозъка си - той затова ни е даден - да мислим. А далавераджиите, които забогатяха на гърба на страданията на животните, трябва да бъдат натикани там, където им е мястото - в кучи **з.

Заглавието
Недоумение предизвиква още самото заглавие на закона. Защото всъщност ние си имаме закони, които да защитават животните. На първо място - това е Законът за биологичното разнообразие - именно това е законът, който постановява (в чл. 1) "опазването и устойчивото ползване" на "многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях" - а точно това и представлява защитата на животните. Що се отнася пък конкретно до домашните животни - там си имаме Глава седма от Закона за ветеринарномедицинската дейност, която така се и казва - "Защита и хуманно отношение към животните" - тя е достатъчно подробна и детайлна - и е посветена именно на защитата на животните - защо трябва да има някакъв друг, отделен закон с това име - изобщо не става ясно. Или по-точно - ясно е - но само от позициите на парадигмата на "борците за права на животните" - изключително симптоматичен факт е, че и до ден днешен те цитират много често като Закон за защита на животните не приетия от Народното събрание текст, а следния още по-малоумен вариант - http://blagotvoritelnost.start.bg/article.php?aid=15587 - който, без съмнение, заслужава специално внимание като едно безподобно доказателство за идиотизма на "борците за права на животните", но то е толкова очевидно, че никой не се нуждае от коментарите на специалист, за да го види. Разбира се, защитата на животните е предмет и на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за животновъдството, както и на редица други нормативни актове, свързани с всички изброени закони.

Член Първи (или - начеваме Положенията Общи - сиреч - Първата Глава)
По отношение на първата му алинея - вече се видя, че "защитата на животните и механизмите за нейното осъществяване" са си уредени в други закон; по-интересна е втората алинея, според която "защитата на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености" - ами не не се изразява в това "защитата на животните" - всъщност - вече стана дума, че защитата на животните се изразява най-вече в защитата на многообразието, на техните съобщества и местообитания, на екосистемите като цяло - тази обща постановка, разбира се, важи и за антропогенните екосистеми - с тази очевидна забележка, че при тях, много по-често, отколкото в естествените екосистеми, ни се налага да ограничаваме разнообразието, в името на опазването на здравето и комфорта на човека. Но нека дума по дума да разгледаме абсурдите, които поражда тази втора алинея:
- "опазване на техния живот" - безумие е да приемаме, че защитата на животните включва опазването на техния живот, при положение, че има страшно много видове животни, които ние целенасочено лишаваме от живот - използвани за храна, вредители, паразити и дори такива, които убиваме за удоволствие - но в типичния вариант ние защитаваме и тези видове животни - както заради непосредствената ни изгода, поради желанието ни да ги убием в точно определен момент (напр. - когато ще имаме най-добър икономически резултат от продуктите, получени при клането), така и заради мястото им в структурата на екосистемата, а и във връзка с някои съвсем специфични случаи (напр. - използването им в биологичната борба или като биологично оръжие);
- "здраве и добро състояние" - изразът вероятно е резултат от неправилен превод, понеже на български език понятието "здраве" включва и понятието "добро състояние" - очевидно опазването на здравето на всяко животно няма как да е наша цел (а за доброто състояние - да не говорим), най-малкото защото здравето и доброто състояние на едно животно почти винаги са за сметка на здравето и доброто състояние на други животни (напр. - като даваме на кучето си хапченце срещу чревни паразити, с цел поддържане на неговото здраве и добро състояние - ние всъщност директно работим срещу здравето и доброто състояние на други видове животни - а именно - населяващите храносмилателният тракт тении и глисти - които също са животни и според текста на обсъжданата алинея втора сме призвани да се грижим и за тяхното здраве и добро състояние - което очевидно няма как да стане - трябва да избираме - или кучето, или глистите; бих дал пример и с глистите при децата, но се страхувам, че в случая "борците за права на животните" няма за ме разберат - докато, когато става въпрос за здравето и добруването на кучето - ясно е, че всичко останало минава на заден план);
- "нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение" - към тези понятия ще се върнем по-късно, понеже те се развиват по-подробно нататък в текста на закона, но тук си струва да се обвържат с анализа на последващата част -
- "осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености" - ха сега де, според авторите на закона излиза, че ние трябва да се грижим по земното кълбо да няма гладни и бездомни животни!?! - да няма катерички без хралупи и вълци, които да си лягат гладни - оппа - ами вълците с к'во ще ги храним? - с моркови и зеле? - ама този закон да не би само за домашните животни да се отнася? - това не го пише никъде! - да не говорим, че храненето на един домашен питон няма как да не е жестокост спрямо храната - или може би трябваше по подтекста да се досетим, че законът се отнася само за животни, които стават за гушкане? - ако беше така - да го бяха писали в заглавието - и тогава нямаше да има проблем - "Закон за защита на животните, които стават за гушкане".
Член втори - Аха - да си дойдем на приказката - тук вече се появява магическото словосъчетание "неправителствените организации" :-))))) - какви са, що са, тия неправителствени организации - хич не се и пояснява - думичката е членувана - сиреч - то е ясно кои са - всички ги знаем... - и веднага блясва за какво е този закон - за да осигури манджа на една групичка хитрушковци.
Третият член е напълно излишен - естествено е, че обучението по защита животните ще се провеждат в организации/структури/звена, които имат кадри за това, а да не говорим и че думичката "други" в такива случаи обезсмисля целия текст.
Но ето, че в четвъртия член отново се появяват добре познатите ни организации на далавераджиите - този под, обаче, под по-конкретното название "организации за защита на животните" (така е като се мешат в едно текстове, преведени от различни езици), член пети пък е пряко очевидно следствие от ЗВД.
И така стигаме до член шести, където в първата алинея най-сетне се появява легендарното словосъчетание "нехуманно отношение към животните", а втората даже ни пояснява, че то според законотворците е "причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх" - ами не, не е това "нехуманно отношение" - самото понятие показва, че то няма как да е насочено към животното - целта на забраната да се отнасяме нехуманно към животните е добруването на човека - за получаването на по-качествени животински продукти (най-вече за консумация) и предотвратяване на отрицателни емоции за хората (и то не само на непосредствените свидетели). Прехвърлянето на нашите представи за "болка" и "страдание" върху кучето, кокошката, червеноперката, прешленестия червей и планарията, демонстрира едно свръхурбанизирано мислене и е вярно само в света на мултипликационните филми. Или - по научному това се нарича "антропоморфизъм" - на животните се приписват човешки черти. Това е напълно допустимо и разбираемо в детската възраст. Когато, обаче, законотворци действат под влияние на такива детински импулси - това не вещае нищо добро за общественото развитие.
Член седми надълго и нашироко ни разяснява какво е жестоко отношение към животните - веднага прави впечатление контраста с твърде краткото определение за понятието "нехуманно отношение", но това е бял кахър (просто винаги така се получава, когато един е превел едно, друг - друго - и после се прави механична сглобка на текстове):
- жестокост било да причиняваме стрес - стресът е ежедневие в промишленото животновъдство;
- "изкуственото осеменяване, което води до или създава опасност за увреждане здравето на животните" - няма такова изкуствено осеменяване (или, както казва един млад титан на науката от моята катедра - "артефициална инсеминация"), което да не създава такава опасност;
- "настаняването на едно и също място(...)на животни от един вид, когато това може да породи агресивност" - агресивността не е някакво свойство, присъщо само на "лошите" животни (както си го представят свръхурбанизираните борци за права на животните) - това е съвсем естествено поведенческо качество, а никой друг, освен собственика/стопанина не е по-заинтересован от това, от проявите на агресивност да няма вредни последствия за здравето и продуктивността на животните;
- "нарушаване на принципа на добрата практика по отглеждане на животни" - ах, тези малоумни същества, дето си представят отглеждането на животни като следване на някакви ясни и неоспорими правила! - тия "принципи на добра практика" съществуват само във фантазията им - всъщност, поразително е по колко много, даже страшно съществени неща по отглеждането на животните, няма единство между специалистите!
- "увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност към други животни и хора" - отново фрапираща липса на елементарна способност да се видят очевидни неща - има не една и две породи животни, които съвсем целенасочено се селекционират за повишаване на агресията и съвсем целенасочено се обучават в агресивност - включително и към хора - и това е нещо напълно в реда на нещата и само пълен идиот би могъл да иска да се откажем изцяло, примерно, от употребата на кучета за охрана, само зарад единия лозунг;
- "използване на строги нашийници" - ай стига бе - има си моменти, когато използването на строги нашийници си е тамън на място;
- "използване на помощни средства или приспособления, които целят да се повлияе върху поведението на животно, като му се причинява болка" - хъ - я да дойдат да ми покажат тия идиотчета как се фиксира крава, без да й се причини болка - или отново опираме до това, че те си представят ветеринарните и зоотехнически манипулации с животните, така както ги дават в детските филмчета - кравата много добре разбира, че й помагаме, усмихва ни се и сама ни се наглася така че да ни е по-удобно да работим - уви, милички, истината е доста по-различна;
- "използване на животни за филмови снимки, при които им се причинява болка, страдание, увреждане или стрес" - очевидно неизпълнимо - или по-точно - би следвало изобщо да се откажем от снимане на исторически филми с участието на сцени на конни сражения и др.под. - като човек, имащ непосредствени впечатления от работата на каскадьори с коне, отлично знам, че подобни сцени няма как да са удоволствие за конете;
- "принуждаване на животни към усилия, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес" - интересно, според детските представи на тия хора, участието на конете в състезания сигурно е върховно преживяване за тях!?! - или пък - гледането на 35-килограмови кучета в средностатистически апартамент?! (аха - кучето маха с опашка, като се върнем от работа - значи - всичко е наред - ам'чи - к'во друго му стова, освен да маха с опашка, бе!) - а гушенето на патици-мюлари, например - продължаваме да го правим - следователно - и този текст е очевидно неизпълним и не се изпълнява - и когато са го писали и гласували е било съвършено ясно, че няма да се изпълнява;
- "излагане на животни на температурни или други неблагоприятни атмосферни влияния, недостиг на кислород или ограничаване на свободното им движение, които им причиняват или стрес" - понятието "стрес" е нещо толкова широко, че е теоретично невъзможно да отглеждаме животни, без да им го причиняваме;
- "използване на живи животни за хранене на животни, с изключение на тези, чиято биология го изисква" - откровен идиотизъм - имах си хас някой да дава на кравата си живи мишки - но по-интересно е, че тук най-сетне авторите на този малоумен закон се изправят пред дилемата - че за да не бъдем жестоки към едно животно, трябва да сме жестоки към друго - те заявяват, че няма проблем да сме жестоки към гризачите, използвани за жива храна на домашно отглеждани влечуги - и това при положение, че гризачите са таксономично много по-близки до нас, следователно по разпространената сред борците за права на животните логика, би следвало да сме по-благоразположени към тях;
"отглеждане, използване и умъртвяване на кучета и котки за добиване на кожи и месо, за производство на храна, както и внасяне и изнасяне на кучешки и котешки кожи и месо" - ето я най-сетне и поантата на закона - да си дойдем на приказката - кучета и котки - същите тия хора, които хвърлят толкова много усилия, за да заличат границата между човека и животните, прокарват много рязка граница между кучета и котки от една страна (с леко предимство за кучетата) и всички  останали животни от друга - досега не съм чул (а и едва ли ще чуя) нито един разумен довод в полза на тази "вътреживотинска" дискриминация - и действително - защо от всички други животни (които стават за тая работа) може да добиваме кожи и месо, а само от кучета и котки - да не може????
- "излагане в магазини, заведения за обществено хранене и други увеселителни или питейни заведения на всички видове бозайници, примати, птици и влечуги и на опасни декоративни животни" - поредното доказателство за вопиющата неграмотност на борците за права на животните - приматите са бозайници - следователно - след като е казано "бозайници", няма защо да се повтаря "примати";
- "извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на насилие към животни" - WTF??? - тъй като в закона липсва определение за понятието "насилие", то излиза, че едва ли не абсолютно всеки що-годе реален коментар за животни може да се счита за жестокост - примерно - най-стандартни ловджийски коментари или популяризиране на дадена технология от промишленото животновъдство;
- "сексуално малтретиране на животни" - тази последна 23-та точка от ал.2 на обсъждания член ми е лоюбимата! - забележете - жестокост е само сексуалното малтретиране на животните - т.е. - когато е по взаимно желание - може :-D
Следва алинея трета от коментирания член седми, която ни пояснява в какви случай кълцането на части от животното е допустимо - специално внимание заслужава третата точка, според която това е така когато стерилизацията или кастрацията (за незнающите - това е едно и също; а мушмурочетата, писали закона, споменават и двете думички, щото в кучозащитническата литература се прави разлика между тях - тази разлика, разбира се, е ненаучна и лишена от всякакъв смисъл) е необходима за ограничаване на размножаването на животните - поредното безумие - от този текст следва, че когато кастрираме нерезчета, за да получим повече и по-вкусна сланинка - това е жестокост.
В осмият член от закона са изброени редица случаи, при които жестокостта към животните не е жестокост - точно като в един популярен виц от времето на реалния социализъм, дето един катаджия спрял Людмила Живкова за нарушение и й дупчил талона, след което чак се усетил коя е тя - и написал до дупката в талона: "Тази дупка не е дупка".
Член девети отново ни говори за ... да, познахте! - за кучетата. Задължава  министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната да определят с наредба правилата за обучение на кучета - защо точно на тях и само на тях бе, джанъм??!!?? - на Земята има още един милион и шестстотин хиляди вида животни - откъде-накъде винаги изкарвате кучето под черта?!?
Десети член понастоящем вече не съществува и така приключихме с първата глава на тъпото ни законче.

Глава втора, която ще ни учи как да отглеждаме и да се грижим за животните
И още в самото й начало ал. 1 от член 11 ни шашка с откритието, че един 15-, 16- или 17-годишен ученик няма право да си купи гупи, без съгласието на родител/настойник - без съмнение - световната хармония ще отиде на кино и ще настъпи световна екокатастрофа, ако допуснем някой безотговорен тийнейджър да си купи декоративни рибки. Ами защо тогава допускаме деца изобщо да влизат в рибарски магазини! - известно ли им е на борците за права на животните какви работи могат да се правят с една жива риба - http://pravda.bg/%D0%BC%D1%8A%D0%B6-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%83-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4/ - никакви деца без придружител в супермаркетите вече!
Втората алинея на същия член, която повелява какво следва да се прави "когато собственикът на животно не може да полага грижи за него" е общо взето логична, само че липсва най-очевидният вариант - че може да си го заколи и да го изяде (ако става за ядене), освен това изброяването е ненужно - достатъчно е да остане само че трябва да го предаде на "нов собственик".
Член 12 е нормален и логичен - просто препраща към спомената по-горе Глава седма от ЗВД - нали точно това казвам - че Законът за защита на животните е излишен, понеже си имаме тази глава от Закона за ветеринарномедицинска дейност.
Във фаталния член 13 авторите на закона правят немощен опит да разсъждават в правилна посока - а именно - че отглеждането на домашните животни следва да е максимално близко до естествените им потребности - но е спорно, доколко подобни изисквания следва да се закрепват законово - те би следвало да бъдат естествено следствие от изискванията на консуматора - т.е. - свободната пазарна игра да води собствениците/стопаните натам - а освен това, този член увисва във въздуха, защото е просто една декларация, приложението на която би било предмет на дълъг научен спор - най-малкото - ако вземем така любимото на авторите на закона куче - как би следвало да го отглеждаме в съответствие с изискванията на този член, при положение, че в научните среди изобщо няма единно мнение, относно това как точно са живели преките предци на този вид?
Член 14 най-напред ни уведомява, че собствениците на животновъдни обекти трябва да "осигуряват достатъчен брой гледачи с необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за животните с оглед на техния брой, вид, възраст и здравословно състояние" (сякаш не са точно те хората в най-, най-, най-голяма степен заинтересовани да правят това и без някои да ги задължава; впрочем, този въпрос е уговорен там, където му е мястото - в ЗВД, чл.150 - или пак сме свидетели на феномена, че има ли нормален текст в Закона за защита на животните - той е преписан от (или насочва към) Закона за ветеринарномедицинска дейност), както и да "организират първоначално и последващо обучение на персонала" - за какво точно обучение става дума - не е ясно - но първите две алинеи от чл. 13б от Закона за животновъдството достатъчно ясно и логично са изяснили въпроса с необходимата квалификация на лицата във фермите.
Алинея втора на същия член отново ни нарежда (този път - директно на гледачите в животновъдните обекти) да не причиняваме стрес и болка на животните; хубаво, ама - пак ще го повторя - това значи незабавно да закрием най-малкото цялото промишлено животновъдство - понеже то по презумпция е свързано със сериозен стрес за животните (чак след това ще разберем, че декларациите за правата на животните не стават за ядене). И що се отнася до причиняването на болка, също ще повторя - настоятелно моля поне един активен борец за правата на животните да дойде да ми покаже как се фиксира крава, без да й причиниш болка; нали точно затова дори един кльощав специалист като мен е в състояние да фиксира някое 550-килограмово чудовище - защото знам къде и как да го хвана, така че да му причиня такава несъразмерна болка, че то да стои достатъчно неподвижно, та да може аз или друг специалист да направим съответните манипулации.
Член 15 отново повтаря неща, дето ги има в ЗВД - и които са напълно правилни и логични; и повтарям за n-ти път - има ли нещо свястно в ЗЗЖ - то е от друг закон.
Член 16 (със своите цели шест алинеи), затова пък, отново ни кара да избухнем в див, неудържим смях.
Първата му алинея ни задължава, ако намерим болно животно, да информираме "приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното полицейско управление или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите." Представяте ли си - виждаме врабче, паднало от гнездото. Или дъждовен червей, гърчещ се по асфалта. Или дори за някакво по-ценно животно да става въпрос (макар че, според борците за права на животните, цитирам, "всеки живот е ценен"). Длъжен си да зарежеш всичко останало и да хукваш "да информираш". Ама кого, бе?!? Очевидно в случая се предполага, че всеки гражданин трябва да има не само излишно време, но и компетентността да знае в кой случай кой точно орган трябва да потърси (при това - непрекъснато да си има тефтерче с номерата, както и излишни пари/минути в мобайла). Дори когато става въпрос за нещо неизмеримо по-важно - храната на човека - хората не са достатъчно компетентни да знаят ако нещо със собствената им храна не е наред, към кого точно да се обърнат, та затова (съвсем правилно) различните звена, намиращи се на различно подчинение, бяха обединени в БАБаХ (ударението е на второто "а"). Не може да не се обърне внимание и на единственото число - "приюта" - сякаш в страната трябва да има само един приют - и той да е на "Четири зъба", разбира се... Цялата далавера да е за тях.
Следващите две алинеи на този член съвсем семпло задължават изброените в първата структури да "съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното" и незабавното му лечение след това - изключения не се допускат - червеи, планарии, хидри - дори и амеби (те също са животни) - има ли животно в беда - държавните и общински органи незабавно трябва да си зарежат работата и да осигуряват "спешна" (това пък какво значи? - нямаме такъв термин във ветеринарната медицина - това е механично прехвърляне при нас на термини от хуманната медицина) ветеринарномедицинска помощ и настаняване...
И ако досега сте успели да запазите самообладание, то четвъртата алинея ще ви довърши - "Чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин управителят на приюта предоставя информация за настанените в него животни с цел издирване на собственика или намиране на нов собственик" - тъй, тъй - на всички намерени животни - врабчета, червеи, амеби - ще им търсим нов собственик... с парите на данъкоплатеца, разбира се!
Петата алинея на обсъждания член препраща към петата глава, така че ще бъде коментирана там, а шестата е нещо като логично допълнение на втората и четвъртата.
Последните четири члена 17-20 от тази глава са кратички и общо взето нормални, ако не броим слабия антропоморфичен оттенък.

Глава трета, в която навлизаме в някои "Специфични условия за отглеждане и използване на животни" и ни предстои голяма веселба
Подробно трябва да се спрем още на първия Член 21 от тази глава - който ни забранява "внасяне, придобиване, продажба, притежаване и отглеждане на екземпляри от разред примати и на диви котки, с изключение на зоологически градини и спасителни центрове". Разбира се, тук пак можем само безпомощно да свием рамене в отговор на въпроса - защо извеждаме под черта едни животни и ги обявяваме за по-равни от останалите, но по-важното в случая е, че подобна забрана няма в повечето европейски страни - и, например, в Чехия, Словакия, Унгария (страни, всяка от които е много по-европейска от България и Бурунди взети заедно) си върви едно съвсем законно развъждане и търговия с диви котки - достатъчно е единствено да се представи документ, че животното е родено в неволя - и можеш да правиш с него каквото си искаш; и е съвсем логично да е така - под строга защита следва да са (и те са) единствено дивите котки в дивата природа, когато това е продиктувано от необходимостта да опазим съответния вид или заради ролята им за природното равновесие и туристическия бизнес. Съвършено никаква логика няма да забраняваме развъждането на определени видове в неволя. Но към този член ще се връщаме още неведнъж - и като подготовка за тези "връщания" - нека просто да се запитаме - а какво представлява едни цирк без лъвове, тигри и маймуни??!!?? Природонедозащитниците определено биха могли да заместят маймуните, но да ги научим да скачат през горящ обръч ще е трудно. 
Член 22 за n-ти път е илюстрация, че има ли свестни текстове в ЗЗЖ - те преповтарят други закони - в дадения случай - ЗБР (напр. - ал.2 на този член ни забранява да придобиваме и отглеждаме защитени видове животни - нещо вече забранено в чл.38, ал.1, т.6 и чл.47 от ЗБР). Член 22а е логично продължение на предния.
Членове 23-26 задължава цирковете да се регистрират като животновъдни обекти, след което препращат към един Регламент (http://eur-lex.europa.eu/Notice.do?val=413576:cs&lang=bg&list=413576:cs,&pos=1&page=1&nbl=1&pgs=10&hwords=&checktexte=checkbox&visu=#texte) и дават насоки относно придвижването на цирковете вътре в страната и отглеждането на животни в тях, но не става ясно какво търсят тези текстове тук - мястото им е в ЗВД.
След този кратък пристъп на нормалност, обаче, член 27 отново ни връща в Страната на глупаците. Неговата първа алинея забранява "използването на диви бозайници, включително видове от разред примати в циркове, вариетета и други увеселителни заведения". Най-напред - това вмъкване за приматите е очевидно ненужно (те също са бозайници), но големият шок идва като погледнем в Допълнителните разпоредби на закона определението за понятието диви бозайници - пар.1, т.4 ни уведомява, че това "са всички видове на клас Бозайници (Mammalia) с изключение на подивели екземпляри от одомашнени форми бозайници". Всички видове! - ни повече, ни по-малко (щом така е казано - включва дори и кравите и овцете - ясно е, че не това е била идеята на автора на текста, но ние трябва да четем (и изпълняваме) именно това, което е написал) - следователно, единствените екземпляри от бозайници, които могат да се използват "в циркове, вариетета и други увеселителни заведения" са подивели прасета, кучета, котки и коне (за други подивели домашни бозайници не се сещам) - странно, как си представят авторите на закона цирковете без маймунки, лъвове, тигри, камили, магарета, ако щете! - откъде накъде заради тяхното ку-ку ще унищожаваме един от най-чаровните елементи на цирковото изкуство! Да не говорим, че пак изобщо не стават ясни мотивите за тази забрана - ако приемем, че е неморално/непочтено да използваме животните за забава - то, защо забраната не важи за всички животни, а е само за бозайниците? Алинея втора задълбава това "неравенство" още повече - уведомява ни, че все пак има два вида, за които забраната от първата алинея не се отнася -  Афала (Tursiops truncatus), и Обикновен делфин (Delphinus delphis) - логиката тук вече е очевидна и е типичен пример за законодателен акт, посветен на решаване на конкретен проблем - просто ако този текст липсваше, би трябвало да затворим Делфинариума във Варна - явно даже за мушмурочетата, писали закона, това би било прекалено.
Член 28 има три алинеи, първите две от които дописват (необосновано, според мен, но проблемът е маловажен) член 134 от ЗВД, а третата отново предизвиква само недоумение, разпореждайки че "При използване на диви животни за филмови снимки организаторът осигурява присъствието на консултант етолог от списък, одобрен от министъра на околната среда и водите". Положих немалки усилия да се добера до споменатия списък (включително и чрез личните си познанства в МОСВ), ала те така и не се увенчаха с успех. Но това, разбира се, е малък проблем. Големият е, че изобщо не става ясно, като що ще рече, според малоумните автори на ЗЗЖ, понятието "етолог". Подобна думичка не съществува, нито в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления (http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/decree/pms_125-02_klasif_vobr_pr_napr.pdf), нито в Списъка на професиите за професионално образование и обучение (http://www.navet.government.bg/assets/cms/File/vqualification/SPPOO_01_12_2010.pdf), нито в Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България (http://www.mlsp.government.bg/class/store/listclass.asp) и нито дори в отменената вече Класификация на специалностите на научните работници в Република България (http://phd-center.bvu-bg.eu/index.php?Cmd=spec).
В  членове 29-31 се изброяват редица изисквания към собствениците на зоомагазини и служителите в тях - по-лесно би било направо да запишат - "Винаги контролните органи са в правото си да глобяват собствениците на зоомагазини". Мотивът за тези текстове е старата омраза на борците за права на животните към зоомагазините, към която ще се върнем по-късно (просто тези хора не могат да съществуват без непрекъснато да мразят - и колкото повече хора/групи от хора, и колкото по-силно мразят - толкова по-добре се чувстват).
Член 32 е посветен на транспортирането на животни, при положение че в ЗВД си имаме цял един обемен Раздел ІV (членове 161-9) от Глава седма, който така се и казва - "Транспортиране на животни".

Глава четвърта, със странното название "Животни-компаньони"
и тук не мога да не започна с две думи относително това странно название. Между другото, въпросът с терминологията в родните ветеринарна медицина и животновъдство е много сложен и объркан, така че в случая за малко ще изоставя задължителното иначе иронично отношение към борците за права на животните. И така - по време на социализма и в първите години на хаоса след това, за обозначаване на животинките, които хората гледат по домовете си за кеф, се използваше термина "декоративни животни". В интерес на истината, те тогава бяха на много, много заден план и се дипломирахме без почти никакви знания за тях (днес пък се намираме в другата крайност, когато на знанията и уменията, свързани със селскостопански животни, болшинството студенти гледат само като на неприятно задължение, което никога няма да им бъде от полза - а не са прави - но това е друга тема). Някъде към края на миналия век, с нахлуването на англоезичната терминология, започна епична битка в литературата между два термина - "животни компаньони" (вариант - "животни за компания") и "домашни любимци". Съответно, в зависимост от моментното превъзходство на един или друг титан на науката в административните структури, в нормативните документи намираше място единият или другият термин (титаните на науката, вообще-то, много обичат публично да се заяждат за употребата на един или друг елементарен термин, като правило - без изобщо да са наясно с въпроса в дълбочина - просто, чули са на някое друго мероприятие някой друг титан да начуква манерката на някого с тези думи - и съвестно ги цитират - за да видят всички колко са компетентни и начетени). В първоначално приетия текст на сега действащия Закон за ветеринарномедицинска дейност бе възприет термина "животни компаньони". Същият бе използван и в Проектозакона за защита на животните, само че - с тире ("животни-компаньони"). Но малко преди приемането на Закона за защита на животните, 40-то ОНС прие Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България (също глупав закон, между другото), с чиито преходни и заключителни разпоредби (пар.10, т.37) навсякъде в ЗВД думите "животни компаньони" се замениха с "домашни любимци". Законът за защита на животните, обаче, бе приет с термина "животни-компаньони" - и така, заради пословичната мърлящина на българският законодател, се получи едно разминаване, което съвсем естествено доведе и до поредица от обърквания. Преди да се върнем към безумията на ЗЗЖ, ще си позволя да добавя, че според мен спокойно можем да използваме едно към едно побългарения вариант на англоезичния термин - "компанийни животни" - но въпросът е второстепенен - или - щеше да бъде такъв, ако титаните на науката не използваха подобни терминологични обърквания да се заяждат и да се правят на важни. Но към терминологията ще се върнем отново при анализа на допълнителните разпоредби.
И така, член 33 ни уведомява, че "собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по Закона за ветеринарномедицинската дейност" - е, имах си хас да не беше така :-))))  (Ако бях малко по-заядлив, бих предположил, че това може да се тълкува като разрешение на собствениците на други животни (непопадащи в категорията "животни-компаньони") да ги отглеждат без да спазват изискванията на ЗЗЖ и ЗВД.)
Но именно следващият член 34 е най-често цитираният от мен като най-най-най-очевидна и безспорна тъпотия в ЗЗЖ. Първата алинея ни забранява да отглеждаме "кучета и котки в жилища в сграда - етажна собственост, на площ по-малка от: 1. за куче: а) от малки породи до 10 кг - 6 кв. м; б) за средни породи до 25 кг - минимум 8 кв. м; в) за големи породи над 25 кг - минимум 10 кв. м; 2. за котка - минимум 6 кв. м", следващата алинея мъдро съветва тази площ да "се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището" - ами как да стане това, като никъде не се посочва колко квадратни метра се падат на един човек, бре! Нещо повече - да допуснем, че в жилището не живее никой (освен кучетата, котките и бълхите), очевидно е, че при дадените норми се получава, че съвсем законно можем да отглеждаме безумни количества от тези животни - напр. - на едно стандартно жилище 66 квадратни метра се падат 11 котки! - или същия брой кучета до десет килограма плюс котки! - или три грамадни 35-килограмови кучета плюс още шест под десет килограма! - и т.н. - във всеки един от изброените случаи - тежко и горко на съседите (а и на всички от входа)... но нямат шанс - само да посмеят да предприемат някакви мерки - и веднага глутницозащитниците ще докарат пред входа нахъскана тълпа лелчета-идиотчета, плюс услужливи репортерки с къси полички, големи деколтета, високи токчета и още по-висока степен простотия и невежество. Третата алинея ни задължава да осигурим подслон на отглежданите на открито кучета, което е съвсем естествено и логично, затова пък четвъртата отново ни хвърля в недоумение, обявявайки че "на кучета, които се отглеждат предимно вързани, се осигурява 5 метра тел (въже) за свободно движение, както и ежедневна разходка" - и как да ги смятаме тези пет метра? :-) - нагоре, надолу, в кръг, или как? - та нали ако връзването е тип "тролей" с метър и половина въже за триметрова тел - това няма пет метра, но ще осигури на кучето по-свободни движения, отколкото ако е вързано просто с едно петметрово въже? - и какво значи "предимно вързани"? - три часа, пет часа, осемнайсет часа от денонощието? - а "ежедневна разходка" може ли да е просто едно кръгче по двора? - или непременно трябва някакъв див звяр да го караме до специално определени от кметовете места за разходка на кучета? Как, ангел да го вземе, да изпълняваме облечените в закон скудоумни прищевки на глутницозащитниците, след като изобщо не става ясно какво точно искат да правим?!!!?
Прочитайки първата алинея от следващия член 35 - "Собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места" - веднага би следвало да се зачудим, защо никой не санкционира нарушенията на този, сигурно най-често нарушаван текст от ЗЗЖ? Природонедозащитните организации, иначе толкова често цитиращи някои други текстове и призоваващи към спазването им и към непропорционално строги наказания за нарушителите им, изобщо не обръщат внимание на него. И за какво ни е такъв закон, дето се нарушава ежесекундно и никой няма намерение, нито да го спазва, нито да санкционира нарушаването му? - отговорът е лесен - за да има споменатите природонедозащитни организации какво да папат - друг смисъл този закон няма. При това, разбира се, в четвъртата алинея е предвидено изключение от ограниченията, посочени в първата, за ... познахте! - за кучета, разбира се! - както знаем, макар че според борците за права на животните всички видове на планетата са равни, все пак кучето е най-равното от тях. Та, оказва се, първата алинея не важи за "кучета - пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на инвалиди, по ред, определен от БАБаХ" (ако някой е чувал нещо за този ред - моля да го сподели - аз не успях да открия нищо по въпроса). Втората и третата алинеи са логични и могат да се сведат до напълно разумното положение, че собственикът не трябва да допуска неговото животно да безпокои, наранява, и пр. други хора. Петата алинея задължава всеки собственик на куче, отглеждащ го с цел развъждане, да се регистрира като животновъден обект и да заплати такса в общината. Следващата шеста и последна алинея изброява случаите, в които тази такса не се заплаща - изборът е така богат, че трябва да си абсолютен будала, за да тръгнеш да я плащаш; все пак си струва да кажа тук още две думи, заради популярното сред кучкарите ("кучкар" не е равно на "кучозащитник"! - "кучкар" е нормален човек, който просто има куче и/или обича кучетата) словосъчетание "лицензиран развъдник" - работата е там, че други развъдници, освен "лицензирани" не може да има - щом е развъдник - значи той има регистрация като животновъден обект - което именно ще рече, че е "лицензиран" да развъжда кучета; а изброяването в тази алинея убедително показва, че развъдната дейност в развъдници, които не са към БРФК, са точно толкова законни и точно толкова "лицензирани", колкото и тези, които са към БРФК.
Двете алинеи на член 36 са посветени на два изключително принципни въпроса и трябва да им отделим повече място. Според първата, "Собствениците на животни-компаньони осигуряват стерилизацията им, освен ако в случай на възпроизводство са в състояние да отглеждат новородените животни или да ги предоставят на нови собственици" - в случая опираме до един фундаментален конфликт вътре в общността на кучкарите, в която кучозащитниците са заели съвсем ясна и (в техен стил) също толкова войнствена позиция. Става въпрос за желанието на силно ангажираните с чистопородното развъждане, държавата да забрани развъждането на неродословни кучета - което в крайната си мярка означава именно стерилизация. Кучозащитниците, от своя страна са върли фенове на масовата стерилизация на кучета и котки и един от основните лайтмотиви в писанията им е колко щастливи стават тези животни, когато ги кастрират. Още в оформянето на текста, обаче, правят впечатление поне две големи недомислия - първо, той не се отнася само за кучета и котки - и би трябвало, примерно, всяко детенце, което си гледа хамстерче или гупи, също да осигури стерилизацията им (ако не изпълнява поставените условия); второ, понятието "стерилизация" не е обяснено в допълнителните разпоредби на закона и не е ясно какво точно се има предвид в случая - там фигурира само "кастрация" - поредното разминаване, което се получава, когато един е превеждал едни нормативни текстове от един език, друг е превеждал други нормативни текстове от друг език, а после механически са ги обединили под шапката "ЗЗЖ" - а точно по тази технология се правеше закона. Но по-важното в случая е изместването на проблема. Кой знае защо, в активната част на кучкарската общност са убедени, че държавата е длъжна да финансира тяхното хоби и да задвижва държавната машина в името на неговата регулация (подобни претенции имат комай само тия идиоти, дето правят незаконни гонки по Околовръстното - и те искат държавата да им строи писти, на които да се състезават), в т.ч. - и да осигурява чистопородно развъждане на кучета. Всъщност, за всеки човек с капчица здрав разум е ясно, че държавата следва да се намесва в хобитата на хората, само дотолкова, доколкото да бъде защитен обществения интерес - а обществен интерес от това, ще има или няма да има безпородни кучета липсва напълно. Породността няма нищо общо с изхвърлянето на кучета на улицата. Това изхвърляне, разбира се, би могло да се прекрати по административен път - чрез един изключително строг контрол върху развъдния процес при кучетата - но то би могло да стане само с едни изключително сериозни разходи на обществен ресурс и тотален контрол над работата на ветеринарните лекари, масови перманентни проверки по домовете, и пр., за да се контролира моментното физиологично състояние на всяко куче, и др.под. Очевидно е, че общественият ресурс не е неограничен и в този смисъл много по-добре би било да се използва в по-полезни за обществото цели, отколкото да следваме куку-то на една групичка хора, загубили връзка с реалността. Нещо повече - държавата всъщност е направила предостатъчно за регулиране на породното развъждане - най-вече чрез Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, Закона за животновъдството, а също и чрез някои други нормативни документи - в момента, в който започнем да развъждаме кучета за пари - кучето моментално става обект на животновъдното законодателство (и не напразно, който развъжда кучета, както стана дума преди малко, е длъжен да се регистрира като животновъден обект). Кучкарите, обаче, много обичат да изтъкват, че те работели за породите от най-чисти подбуди, не за пари - и затова от най-чисти подбуди, не за пари, те искат да бъдат ликвидирани (чрез стерилизиране) всякакви безпородни кучета, та да останат само техните свръхскъпи животни - само аз ли виждам тук противоречието? - да не говорим и че, ако ще остават само скъпите чистопородни кучета, ние автоматически лишаваме огромни слоеве от населението от правото да имат куче - това е една това тенденция от последните години - по-богатите слоеве от населението непрекъснато превръщат все повече и повече неща в лукс - разбира се, притежаването на куче определено не е толкова жизнено необходимо като образованието или посещението на културни мероприятия - неща, които от общодостъпни някога, днес вече наистина са лукс, но въпреки това, не виждам никаква логика нещо толкова обикновено и човешко като досега с кучето също да го пращаме в тази категория. Да не говорим, също така, и че оставянето на единствено чистопородни кучета и стопроцентовата стерилизация на всички други, всъщност ще ликвидира напълно породообразувателния процес в рамките на вида - едно очевидно безумие, в което кучозащитниците явно не виждат никакъв проблем. Втората алинея от този член освобождава собствениците на кастрирани кучета от ... таксата, за която стана дума в предния абзац, че трябва да се плаща от всеки, който отглежда кучета с цел развъждане - имах си хас! - като е кастрирано как ще го използва за тази цел (още ли не сте ми повярвали, че законът е писан от полуидиоти?)!, както и от ежегодната такса по Закона за местните данъци и такси - но то от нея са освободени толкова много категории собственици на кучета (чл.175, ал.2 от ЗВД), че требе да си пълен будала, за да я плащаш.
Член 37 е посветен на регистрацията на кучетата - единствено пак трябва безпомощно да свием рамене пред въпроса - защо точно кучето е някакъв привилегирован вид, та трябва с регистрацията му да се занимаване на законово ниво - за другите видове домашни животни това е оставено или на съответните асоциации по видове или по породи, или пък е уговорено в нормативни документи от по-нисък порядък (напр. - за чифтокопитните - в Наредба 61/2006 за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти, за пчеличките - в Наредба 27/2002 за идентификация и регистрация на пчелните семейства, и пр.).
Според член 38 БАБаХ "създава и поддържа национална електронна база данни за регистрираните кучета" - която ... не е готова и до ден днешен - къде сте видели държавен ветеринарен чиновник да свърши нещо както трябва? (допълнение - около година и малко след написването на този текст, прословутата база данни най-сетне заработи)
Член 39 освобождава от 
ежегодната такса по ЗМДТ собствениците на кучета с поставен микрочип за първата година от тяхното регистриране.

Глава пета - "Безстопанствени животни" - или - да си дойдем на приказката
Още първият член 40 от тази глава веднага хваща бика за рогата - или по-точно - кучето за ташаците. Уж главата се казва "Безстопанствени ЖИВОТНИ", но веднага изгражда стройната схема за присвояване на обществен ресурс покрай безстопанствените кучета - увековечавайки по този начин тяхното съществуване - първата алинея задължава общинските съвети да "приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им", петата алинея - за тяхното изпълнение да "приемат наредби за овладяване популацията на безстопанствените кучета", а последната шеста алинея се разпорежда организациите на кучозащитниците, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел да участват при изготвянето и изпълнението на тези програми и наредби - и така скелетът на кървавата далавера е заложен! Втората и третата алинея постановяват определени задължения в тази връзка, на кметовете на общини и на министъра на земеделието и храните, а текстът на четвъртата влиза в категорично противоречие със ЗВД - няма в последния понятие "подвижна амбулатория" - така че няма как в такова нещо законно да се извършват каквито и да са ветеринарномедицински манипулации.
Член 41 със своите пет алинеи е посветен на създаването и стопанисването на приюти за безстопанствени животни. Доразвива се заложената в предния член перфектна схема за източване на значителни обществени средства - вменява се като задължение на данъкоплатеца да финансира мръсния бизнес на кучозащитническите организации. Забележително е и недоглеждането, че, за разлика от предния, в този член се говори вече за "безстопанствени животни" (а не само за кучета) - вероятно идеята на авторите е била да обхванат и безстопанствените котки (допълнително перо за финансиране от общинските бюджети - а и за крънкане на пари от сълзливи лелки), но - това значи да включим още и безстопанствените врабчета, гълъби, стоножки, пеперуди ... а и амеби, ако щете! - те също са животни; и също са безстопанствени.
Член 42 е посветен на залавянето на безстопанствените животни и транспортирането им до приютите - при което се гарантират здравето и комфорта им (ал. 1), като е подчертано изискването за добра вентилация в превозните средства (ал. 2), но кой знае защо е пропуснато изискването да им се осигури подходяща културно-масова програма по време на транспортирането. Добре поне, че в петата (последна) алинея на този член изрично е отбелязано, че при залавяне нашийник се поставя само на кучетата - поставянето на нашийник на заловените безстопанствени врабчета, стоножки и (особено!) амеби, действително би било свързано с непреодолими трудности.
Член 43 съдържа мъдри напътствия към кметовете и представляващите организациите, стопанисващи приюти, явно изхождащи от презумпцията, че това са умствено увредени хора - само такива не биха се сетили, че животните ще имат нужда от ветеринарен лекар (ал.1, т.2) и друг необходим брой и вид служители (ал.1, т.3); също така, за по-сигурно два пъти е повторено едно и също нещо (в точки четвърта и пета от тази алинея) - смисълът на което е, че всяка ку-ку-леличка във всеки момент и по какъвто й хрумне начин може да се меси в нормалната работа на приютите.
Първата и третата алинеи на член 44 изброяват задължения на управителите на приютите, а втората е посветена на дневника, в който се вписват данните за настанените животни - идентификационния номер на нашийника (т.1; какъвто слагаме само на кучетата - а за некучетата графата празна ли ще остава?), дата и място на залавяне (т.2; а животните, които не са заловени, а просто са донесени от някого - за тях какво ще пишем - или - ще си измисляме, че и те са заловени?), име и адрес на собственика (т.5; а как е името и адреса на Столична община? - сигурно ... "Столична община").
Член 45 ни изброява в осем точки задълженията на ветеринарния лекар на приюта; за отбелязване са четвъртата (която го задължава да контролира дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията в приюта - О, лицемерие! - в приютите - тези гнезда на защитата на живота - специално ще контролираме стриктното избиване на живи същества - защото точно това представляват ДДД-мероприятията) и осмата - според която, при назначаване на евтаназия се съставя индивидуален протокол, който се подписва от ветеринарния лекар, от управителя на приюта и ... от трето лице - което, разбира се, не е някой от гледачите, счетоводителката, или местния пияница - а според допълнителните разпоредби на закона требе да е некой виден глутницозащитник - авторите на ЗЗЖ са си осигурили перфектна възможност да изнудват общинските служители, призвани да решават проблема; впрочем, в масираните им медийни изяви напоследък лесно можем да видим противоречието между техните критики за големия процент евтаназии по приютите и клетвите им как никога не са се разписвали за съгласие с евтаназия.
От член 46 разбираме, че в представите на кучозащитниците хората, които работят с животни не знаят, че кучетата ядат, пият вода и се нуждаят от ветеринарно обслужване - та в четирите му алинеи дават мъдри напътствия в тази посока.
Член 47 е кулминацията на закона, така че ще трябва да разгледаме по-обстойно осемте му алинеи. Но първо малко предистория. С приемането на стария ЗВД през 1999-та година, у нас законово бе възприета практиката безстопанствените кучета да се залавят - и ако до две седмици не ги потърси някой, който да поеме цялата отговорност за тях като собственик - те да се евтаназират. Благодарение на този метод в болшинството населени места у нас безстопанствените кучета бяха ликвидирани, а всички новопоявили се - улавяни веднага. От областните центрове такива бяха, например, Пловдив, Бургас и Смолян; това си струва непрекъснато да се подчертава, тъй като кучозащитниците непрекъснато повтарят лъжата, как чрез избиване не можело да се ликвидират безстопанствените кучета в големите градове - е, на практика го доказахме, че можем (и, разбира се, след забраната на евтаназирането и въвеждането на принципа "Кастрирай, върни и угоявай" - и тези градове пак се напълниха с безстопанствени кучета - за удоволствие на далавераджиите от природонедозащитните организации) - включително и във втория по големина град в България по времето на кмета Чомаков бе блестящо проведена акция по очистване на града (в чието осъществяване тогава и авторът на тези редове имаше своето скромно участие). В същото време, в градовете, в които в разрез със ЗВД, се прилагаше малоумния метод "Кастрирай, върни и угоявай" (например, Добрич), той не доведе до теоретично предполагаемото ликвидиране на безстопанствените кучета. Същото се отнася и за Столична община - малко след като сегашният премиер бе избран за неин кмет, в разрез с тогава действащото законодателство, на нейна територия започна систематичното прилагане на кастрационна програма - в качеството на прилагането й едва ли някой би се усъмнил, понеже авторството й принадлежеше на сегашният ни министър на земеделието и храните, също той я ръководеше през първите й две години; но, противно на теориите на кучозащитниците, според които след четири години от прилагането на програмата вече популацията би трябвало да е ликвидирана, то днес, шест години след като прилагаме принципа "Кастрирай, върни и угоявай", безстопанствените кучета в София са по-едри, по-охранени и по-зли от всякога. Но да се върнем към появата на този малоумен принцип в нормативната уредба. Съвсем естествен беше стремежът на кучозащитниците това да стане колкото се може по-скоро, тъй като всеки софиянец или варненец можеше да дойде в Пловдив и съвсем логично да се запита - защо са длъжни да търпят безстопанствените кучета в своите градове, при положение че техните съграждани от града под тепетата са се отървали от тази напаст. В случая непрекъснато се повтаряше още една лъжа - че приемането на закон за защита на животните било "изискване на Брюксел"; както казах още в самото начало на този текст - ние си имахме нелошо и напълно европейско законодателство в областта на защитата на животните, независимо че специален закон точно с такова име нямаше - но и никога не е имало "европейско" изискване за приемане на такъв закон. Още по-нагла лъжа е, че метода "Кастрирай, върни и угоявай" бил европейска практика - всъщност, в ЕС той се прилага само в Южна Италия и Гърция (естествено и у нас, а доскоро и в Румъния, но там в момента вървят законови промени и съответните процедури, така че не е много ясно какво ще стане) - във всички други страни от Европейския съюз прилагат строго принципа "Хвани и убий" - всяко безстопанствено куче се залавя - и ако в даден срок (две седмици до месец, обикновено) не се намери собственик - кучето се евтаназира. Нещо повече - лъжа е и че в миналото големите европейски градове се били изчистили от безстопанствени кучета по метода "Кастрирай, върни и угоявай" - всъщност, единственият сполучлив пример за прилагане на метода е от ... далечен Сингапур; а що се отнася до Европа - то в така любимия на кучозащитниците Лондон, непосредствено след Втората Световна война, безстопанствените кучета са ги разстрелвали с автоматично оръжие и са горяли труповете на големи купчини. И още една лъжа на кучозащитниците - че методът "Кастрирай, върни и угоявай" се препоръчвал официално от Световната здравна организация - за метода, действително, се споменава в едни препоръки на СЗО за борба с беса - но се споменава съвсем между другото, само като възможност - при това наред с други противоречиви препоръки - например - редом със споменаването на метода "Кастрирай, върни и угоявай", стои и препоръката кофите за боклук да са плътно затворени, за да нямат достъп до тях кастрираните и върнати на местата откъдето са взети кучета - без съмнение - изключително хуманен и последователен подход! - да кастрираш кучетата, да ги връщаш на улиците - след което да се стараеш да ги умориш от глад. Впрочем - и да не забравяме що за хора са експертите на СЗО - едни и същи хора се титуловаха като такива, препоръчвайки ни от името на СЗО да се ваксинираме с ваксини, производителите на които са им плащали в същото време тлъсти хонорари - http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2596711 - мисля, че след този скандал, трябва да мине поне половин век, та думата на СЗО да има някаква тежест. И още нещо свръхлюбопитно - това, което на басурмански е "stray dogs", на български го превеждаме по два начина - като "безстопанствени кучета" и като "скитащи кучета" - и ако по отношение на безстопанствените кучета си играем на хуманност и ЗЗЖ ни задължава да прилагаме принципа "Кастрирай, върни и угоявай", то по отношение на скитащите кучета, нашето законодателство е категорично - чл.40, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча повелява, че "Подивелите и скитащи кучета и котки в ловностопанските райони се унищожават". За отбелязване е и че през последните месеци (и то особено активно напоследък) общините тихомълком, но много интензивно избиват безстопанствените кучета - явно съвършено правилно разбирайки, че това е единственият начин да се отърват от тях. Толкова за лицемерието и лъжите на кучозащитниците. И чак сега минаваме към конкретните текстове на този член. Първата алинея повелява данъкоплатците да отделят средства за кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране на кучетата (защо само на тях??? - нали приютите са за всички безстопанствени животни - или отново опираме до това, че кучетата са по-равни от другите видове). Във втората алинея е уговорено, че обработените кучета се предоставят безвъзмездно на хора, които искат да им станат собственици (тук си струва да обърна внимание, че тези, които си взимат безстопанствени кучета направо от улиците, всъщност вършат закононарушение). Но най-възмутителното идва в третата алинея - именно там е уговорено прословутото "връщане по местата, от които са взети", където да са "под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50" - и към тези лица (или по-точно - задници) ще се върнем при тези членове. Четвъртата и петата алинеи са посветени на "временните приюти" (едно нововъведение, с което законодателят да де възможност на общините да заобиколят високите изисквания към приютите, които самият той е поставил), а в шестата е уговорено маркирането на кучетата, дето ще се връщат по улиците. Седмата и осмата са свързани с някои формални задължения на управителя на приюта.
Член 48 е пряко следствие от антропоморфния подход на кучозащитниците - те явно си мислят, че като обясниш както трябва на кученцата, че трябва да стоят само пред този блок или на тази улица - те и няма да мърдат оттам - понеже са записали, че не може кучета да се връщат "в дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до площадки за игра на деца, автомагистрали и летища" - ами че - на територията на целия столичен район Люлин (а същото със сигурност важи и за град Пловдив и за почти всички други населени места в България), аз не се сещам за място, дотолкова отдалечено от такива обекти, че да сме сигурни, че безстопанственото куче няма да отиде там. Впрочем, всеки може и лично да се убеди, че по изброените обекти е пълно с безстопанствени кучета - да, спазвайки закона, кучозащитниците са ги пуснали далеч от изброените обекти - но, колкото и да им е странно, кучетата се движат, обикалят и като правило много си харесват точно обекти, като изброените.
Член 49 е поредният съвършено безумен текст от малоумното ни законче - според него "Отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3"; най-напред, странно е, защо се говори за "животни", след като в споменатата алинея се говори само за "кучета" - но то е, както се казва, бял кахър - има цели четири много по-значими проблема. Първият е, че изобщо не е ясно, как ще се регулират взаимоотношенията между изброените "отговорни лица", "организациите за защита на животните" и общините (последните две явно попадат под определението "безотговорни лица", според авторите на закона). Вторият е свързан с понятието "обезпаразитяване" - доколкото не е прецизирано какво се има предвид в конкретния случай, то то би следвало да се разбира по най-широкия възможен начин, което автоматично прави този законов текст неизпълним на практика. И третият се отнася до реваксинирането срещу бяс - то е задължително всяка година, докато няма никакви научни доказателства в полза на ежегодните реваксинации. И накрая - очевидно няма никакъв начин да се осъществява контрол на това, дали отговорните и безотговорните организации ще изпълняват тези задължения - което прави този член поредният написан (и гласуван) просто ей-така нормативен текст.
Член 50 - и по-точно - втората от неговите всичко две точки (първата се отнася за заверяването на паспортите на безстопанствените кучета - което и само по себе си е доста спорна и хумористична процедура) е най-гнусният, най-отвратителен, най-безочлив, най-малоумен и най-противен текст в закона (дори и такъв виден ценител на черния хумор като мен, не може да го възприеме като смешен) - според нея, отговорните и безотговорни организации от предния член "вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни". Колко мозъчни клетки би следвало да има човек, за да разсъди, че няма как да се предотвратява агресивното поведение на кучетата към хора и животни - колкото и да е добричко, умничко, и пр. кученцето - щом край него мине каруца, или велосипедист, или човек се затича към спирката за да не изпусне автобуса, или някой се стресне виждайки в последния момент легналото куче, или просто деца рязко хукнат нанякъде - и в много, много още случаи - животинските инстинкти се задвижват - и - уви - много често с фатални последствия. Вопиющата наглост на кучозащитниците и пословичната им тъпотия така ярко блясва в тази точка втора от обсъждания член, че дори само нейното цитиране е достатъчно, за да зачеркнем целия закон. Нали кучетата са на улицата?! - как, как бе, обяснете ми как ще предотвратявате агресивното им поведение спрямо хора и животни???? Тук съм длъжен и да обясня нещо елемнтарно, добре известно на всеки истински кучкар - кастрацията води до известно намаляване на агресивността при мъжките кучета и до известно увеличаване на агресивността при женските - или - като цяло за групата - кастрацията не променя по никакъв начин, така да се каже, "съвъкупната агресивност". Впрочем и това намаляване при мъжките далеч не е такова, че те да престанат да бъдат агресивни - напротив - в случаи като изброените по-горе се задействат вериги от реакции, крайният резултат от които в много слаба степен се влияе от липсата на тестиси. И още нещо - та нали безстопанствените кучета като правило са на глутници (повече кучета - повече парички за "защитниците на животните") - а когато глутницата тръгне да атакува кон с каруца, или велосипедист, или каквото и да е друго нисше спрямо кученцата същество (котка, плъх, гражданин, земеровка, и пр.) - агресивното поведение се проявява в пълния си блясък и това че кучето е кастрирано няма абсолютно никакво значение.
Членове 51 и 52 препращат към ЗВД, следователно са нормални (за n-ти път подчертавам - има ли нормални текстове в ЗЗЖ - те са от други закони или препращат към други закони - "оригиналните" текстове са почти без изключение глупави и/или ненужни (или неизпълними)).
Член 53 обяснява какво трябва да се прави, ако в приюта попадне "регистрирано куче-компаньон" - което пак ни кара да се зачудим защо борците за равноправие на видовете така устойчиво прокарват идеята, че кучето е животно "пО" от всички останали - нищо не се казва, какво трябва да правим, ако в приюта попадне регистрирано представител от други животински видове - важни са само кученцата (впрочем и ако регистрираното куче е "некомпаньон" - пак законът го подминава).
Член 54 вменява поредните задължения на общините по обгрижването на безстопанствените кучета.
Член 55 илюстрира по прекрасен начин детските представи на кучозащитниците - появява се понятието "блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета", след което, видите ли, ще ги прибираме в приюти. Вече казах, че никъде в Европа, никога, това нещо не се е наблюдавало на практика - и така често повтаряната мантра от кучозащитниците - че "в Европа така са разрешили проблема" е стопроцентова лъжа  - в Европа навсякъде проблемът е бил решен с избиване. Но, забележете колко нелогична е и чисто теоретично тази представа - за "блокирането на раждаемостта" с последващо изтегляне в приюти - ами че - ако така или иначе ще ги изтегляме в приюти - защо тогава изобщо ще ги връщаме на улицата? Ако приемем, че наличието на кастрирани безстопанствени наистина заема място и пречи за изхвърляне на нови кученца (абсолютна глупост - основен лимитиращ фактор е храната, а не територията, а щом ще обгрижваме безстопанствените и ще ги храним - градовете може да поемат на практика безгранични количества безстопанствени кучета), то не би трябвало да ги прибираме в приюти; ако приемем, че сме успели да спрем изхвърлянето на кучета на улицата - тогава пък - защо ще връщаме безстопанствените там? И т.н. - може и сами да продължите - изобщо, тази твърде централна за кучозащитниците логическа схема с "блокирането на раждаемостта" е абсолютно нелогична и неизпълнима - и не е нужно да си някакъв велик специалист, за да го видиш това - достатъчна е просто способност да се извеждат елементарни логически връзки - нещо очевидно недостъпно за кучозащитниците.
В следващия член 56 далавераджийската пасмина се е погрижила за доходите си дори ако по някакво чудо безстопанствените кучета изчезнат (макар че - оставяме ли ги да си разиграват коня - това няма как да стане) - и са записали, че същите тези процедури по залавяне, кастриране, връщане по улиците, обгрижване след това, и пр. - ще ги вършим и с ... безстопанствените котки; изобретателността на кучотарикатите е наистина безгранична - те са способни да надминат и най-големите рационализатори в безскрупулната си алчност. Обзалагам се, че след това ще са наред и кастрационните програми за безстопанствените стоножки, земеровки, и т.н. - но винаги тези изключително добрички и благородни хора - борците за права на животните - ще са твърде активни и безпардонни в източването на обществен ресурс - всички винаги ще сме длъжни да им осигуряваме висок финансов и социален статус, защото те са толкова добрички и благородни - и всеки, който не прави каквото те искат е безчовечна твар, враг на живота.

Глава шеста - "Изпълнение и контрол"
Член 57 автоматично изхвърля от всякакъв контрол по прилагането на закона тези сдружения/лица, които не са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел - нещо, с което очевидно подмазващите се на кучозащитниците от всички ниво не се съобразяват - всяка невротична лелка е добре дошла в техните кабинети, стига да размаха като знаме някой кучешки или котешки труп. Правата по контрола по прилагане на закона на регистрираните по ЗЮЛНЦ организации пък, са изброени в следващия член 58.
Член 59 се опитва да разпредели контрола по прилагането на закона между министъра на земеделието и храните (съответно - чрез Българската агенция по безопасност на храните и чрез Изпълнителната агенция по горите), министъра на околната среда и водите и органите на местната власт. На пръв поглед това изглежда логично, понеже действително очевидно материята на закона "е подвластна" на различни структури. Всъщност, обаче, отговаря ли за нещо повече от един човек - това е все едно да се каже, че никой не отговаря (имам чудесен личен опит по мой сигнал за нарушение на ЗЗЖ, резултатът от който беше, че БАБХ и МОСВ просто си прехвърлиха едни на други отговорността и в крайна сметка не стана нищо - въпреки че нарушението беше очевидно - но за това ще разкажа по-късно).
Първата алинея на член 60 изброява някои права на контролните органи, а втората алинея, която задължава собствениците да осигуряват достъп "за оказване на неотложна помощ на животно, което е застрашено със смърт или тежко увреждане на здравето" е твърде спорна от гледна точка на конституционната норма за неприкосновеност на жилището (член 33 от Конституцията на Република България).
Член 61 е съвършено излишен.

Глава шеста - "Административнонаказателни разпоредби, Принудителни административни мерки" - ще се наказваме, а?
Първата алинея на член 62 веднага хваща бика за рогата (или кучето за ташаците - на кой както му харесва) - за жестоко отношение по смисъла на член 7 от закона глобата е от 500 до 1000 лева - и без хън-мън! - който си позволи да цапардоса магаре, което не иска да си тегли каручката - илядо лева глоба веднага (правилният подход според кучозащитниците е - да слезне от талигата и да му се помоли)! Втората алинея препраща за определени нарушения към наказанията по ЗВД, където глобите са доста по-малки. Третата алинея е логична. Затова пък четвъртата е излишна - действията, описани в нея, са подмножество на първата, а предвиденото наказание е същото. петата и шестата алинея са посветени на квалифицираните състави - съответно глобите скачат до две хиляди лева.
Член 63 е посветен на нарушенията на Глава трета от закона - там глобите скачат още повече - до 5000 лева (!!!!) плюс конфискация на животното - а това е сума, способна да затрие всеки дребен бизнес (т.е., чрез заплахата от такава висока глоба (очевидно - непропорционално висока за подобни нарушения), контролните органи могат да държат в малкото си джобче всеки собственик на зоомагазин).
Член 64 има две алинеи, втората от които препраща към Закона за биологичното разнообразие (значи - става), но затова пък първата влиза в дисонанс с предния член - понеже определя за нарушения на определен член от Глава трета строго определен размер на глобите, без да става ясно квалифицирания състав от предния член важи ли и за този случай.
Член 65 на практика е препратка към ЗВД, затова и и размерът на глобите е нормален (т.е. - доста по - нисък).
Член 66 въвежда едно много странно понятие - "лице, което е под негов контрол" - явно пак резултат от нескопосан превод.
Член 67 ни казва каква е отговорността за нарушаване на чл.60, ал.2 - а малко по-горе вече бе споменато, че това е всъщност антиконституционен текст.
Член 68, както обикновено в подобни глави от подобни закони, ни уведомява каква е глобата за всички останали неупоменати изрично случаи на нарушение на този закон - естествено, както знаем, борците за правата на животните не си поплюват - и тя стига до 1000 лева.
По силата на член 69 всички кметове, оставили кучозащитниците да си разиграват коня, трябваше в периода от 31.01.2011 до 22.11 с.г. да бъдат глобявани по 4000 лева за всяко безстопанствено куче - известен ми е един единствен случай на налагане на санкция по този член, а и тогава глобата така или иначе не бе платена; хайде сега някой да ми каже, че ЗЗЖ е работещ закон!
В член 70 е уговорено кой установява нарушенията и издава наказателните постановления по закона, а следващият член 71 съвсем логично препраща към Закона за административните нарушения и наказания относно свързаните с тези неща процедури.
В Раздел ІІ от тази глава ("Принудителни административни мерки"), членове 72-7577 и 78 са логични и на практика повтарят положения от ЗВД - специфичното е на практика само член 76, в чийто първи три алинеи има неизпълними напътствия как да се действа, ако се нарушава ограничението за броя на отглежданите животни, отглеждани в един апартамент (както коментирахме вече - съвършено глупаво оформено - съответно - и неподлежащо на контрол), а следващите му две алинеи поясняват къде да се пращат конфискуваните в полза на държавата животни.

Допълнителни разпоредби, в чийто единствен параграф ще се посмеем на множество тъпички определения
Както си му е реда, понятията са подредени по азбучен ред и започваме с "Блокиране на раждаемостта", което според глутницозащитниците е "спиране възпроизводството на популацията на безстопанствените кучета и регистрация на домашните кучета" - и двата момента тук са глупави - възпроизводството на популацията може да се спре и без никакви процедури по кастрация (в които именно е основният смисъл на блокирането на раждаемостта), а защо се обвързва регистрацията на домашните кучета с блокирането на раждаемостта на безстопанствените - то тайна великая ест!
Следва определение за "Болка, страдание и увреждане" - един истински шедьовър на маолумието - според
глутницозащитниците, това "е причиняването на смущения в здравето (физическо, нервномозъчно и социално) на животните. Това включва причиняването на болест, травма и физиологичен и нервномозъчен дискомфорт в момента на използването на животното или впоследствие (например след инжектиране на карциногени)". Поне да си бяха спестили текстовете в скобките - що са ги добавили - изобщо не е ясно (освен ако целта не е била да разсмеят читателите). Първо - като сме казали "физическо здраве", то няма защо да се споменава веднага след това изрично "нервномозъчно" - то е подмножество на физическото. Но още по-смешно е понятието "социално здраве". Словосъчетанието, което се употребява при човека, е "физическо, психическо и социално здраве"; глутницозащитниците  са се усетили, че е неуместно по отношение на животните да се употребява понятието "психическо", но не им е стигнал мозъка дотам да разграничат човешкото общество от условно наричаните "социални" структури при животните (примерно - при социалните ципокрили). А да не говорим и че, както селскостопанското производство, така и, примерно, отглеждането на кучета в апартаменти, по презумпция е увреждане на тяхното здраве и води до дискомфорт. Много любопитен е и текста във вторите скобки - защо точно такъв пример са избрали (и защо изобщо са посочили пример) - това е поредната загадка в този закон. Но тая работа с канцерогените е много объркана и глутницозащитниците навлизат в територии, за които нямат капацитет. Примерно, след въвеждането на задължителна ваксинация срещу бяс в някои щати на САЩ, там достоверно скачат случаите на един вид рак и се смята за доказана причинно-следствената връзка между двете неща (включително и е изяснен механизмът, по който става това).
Определението за "Вредна подкова" на пръв поглед е нормално, но всъщност, ако са последователни, борците за права на животните би следвало да са изобщо против подковаването (та то е нещо толкова неестествено!); да не говорим и че една от големите ми мечти в този живот е да видя как правозащитници обикалят циганските махали и санкционират собствениците на кончета с "вредни подкови" :-)
Затова пък определението под номер четири за "Диви бозайници" е връх на тъпотията - според него, това "са всички видове на клас Бозайници (Mammalia) с изключение на подивели екземпляри от одомашнени форми бозайници" - сиреч - според кучозащитниците - отглежданите по домовете кучета, котки и хамстерчета са... точно така! - диви - понеже те определено не са "подивели екземпляри от одомашнени форми".
Очевидно е и противоречието между това определение и следващото под номер пет определение за "диви котки" - като се комбинират двете, излиза, че подивелите котки у нас (трепят ги безпощадно във фазанариите - с всички възможни най-жестоки методи - ама глутницозащитниците  не смеят да кажат копче на ловджиите...) СА "диви котки", но в същото време... НЕ СА "диви бозайници" :-)
Но шестото поред определение наистина вече кърти миФки! - предавам го дословно - ""Диво животно" е всяко живо гръбначно същество, различно от човека, включително свободно живеещите, с изключение на домашните породи кучета, котки, коне, магарета, крави, овце, кози, свине, гъски, патици, кокошки, пуйки и други" - е, дори само това да беше - дори само то е достатъчно да се зачеркне целия закон! Първо, научаваме, че мъртвите същества не са диви животни (гениално!), второ, оказва се, че само гръбначните са животни (медузи, бръбмари и ланцетници загадъчно се оглеждат - а какви ли са те тогава - растения?), трето, научаваме че човекът не е диво животно (спорноооо... ако се съди по телевизионните изяви на родните глутницозащитнички), четвърто, удивени сме от вметката за свободноживеещите (че кое друго да е "диво", ако не свободноживеещото?!!!?) и пето - окончателно сме нокаутирани от откритието, че домашните породи (не "животни", а, кой знае защо - "породи") не били диви; впрочем, има и шесто - това "други" накрая. Та така :-)
Под точка седем фигурира дефиницията за "Добра практика при отглеждане на животните" - дълга и обстоятелствена. Тук опираме до един проблем, малко встрани от основната разглеждана тук тематика, но ще кажа и по него няколко думи, с надеждата, че няма да засегна ничии политически пристрастия (понеже въпросът си е точно политически). Работата е там, че даденото определение важи само за някой безделник-милионер. Гарантирам, че над 99% от отглежданите като домашни любимци и 100% от отглежданите селскостопански животни у нас, се гледат в нарушение на описаната дефиниция. И иначе не би могло и да бъде. Не може на това да си имаш домашен любимец да се гледа като на някакъв супер-лукс. А за селското стопанство да не говорим - ясно е, че там всичко се върти около печалбата - и иначе не би могло и да бъде - в това няма нищо, нито неочаквано, нито неморално. В края на краищата - нали точно това искахме - капитализъм. Ами - при капитализма е така - всичко се върти около печалбата - и не е ясно, защо селското стопанство трябва да е нещо различно от всяка друга човешка дейност. А относно контрола по спазването на въпросните "добри практики" - имам си една мечта - мушмуроците от глутницозащитническите организации да тръгнат по циганските гета да санкционират там за тяхното неспазване... тук ще вметна, че процентът на циганите, които се грижат както трябва за животните си е същият като при всички ни като цяло - просто, понеже кучозащитническите групи са пълни с гадости по адрес на циганите - струва ми се би било логично общественият им контрол да започне точно от гетата :-)
Осмата точка ни пояснява какво е "Животни, използвани за храна на животни" - и, естествено, е поредният връх на лицемерието на кучозащитнците - излиза че никакъв проблем няма да храним с едни животни други животни и те да късат от живата им плът, но огромен проблем е, когато искаме просто човешкия вид да може да се придвижва свободно в създадените от самия него местообитания - без да се налага да се оглежда непрекъснато за пазещи територията си помияри и да подскача между техните изпражнения.
Девето поред е определението за "Животни-компаньони" и то отново затвърждава двойния стандарт на кучозащитниците - само представителите на определени таксони имат право да влизат там... защо така, бе?!
Под точка десет е странното определение за "Кастрация" на кучозащитниците, което е много по-тясно от смисъла, който влагаме в това понятие във ветеринарната наука.
Следващото понятие "Мобилна амбулатория" е поредното фрапиращо противоречие със ЗВД - според последния тези мобилни амбулатории са абсолютно незаконни.
Точка 12 ни информира какво било "Овладяване на популацията" - вече коментирахме, че това пълно безсмислие - вижте по-горе за принципа "Кастрирай, върни и угоявай" - ние не искаме овладени популации бездомни кучета, ние искаме да няма популации бездомни кучета. И - разбира се - наглост е в това определение да се говори, както за "научнообоснованост", така и че се целяло освобождаването на улиците от тях - нищо такова не се цели - та нали то би било края на мръсния бизнес на глутницозащитниците.
Следва определение за "Поведенчески особености" - формално е вярно, ама да не забравяме, че човешкият вид е този, който чрез селекция насочва въпросните поведенчески особености при домашните животни.
Под номер 14 е определението за "Приют за животни", което е откровено глупаво - смисълът на тези приюти изобщо не е да се търси нов собственик на безстопанствените животни (както е казано в определението), а да не пречат те на хората вътре в населените места. Това че може покрай тази цел и да им се намери собственик, е отделен въпрос.
След това разбираме какво е "С цел развъждане" - определението определено е адресирано пак само за кучета и котки - както неведнъж видяхме, за борците за права на животни, тези два вида са все нещо по-специално - и това определение само го потвърждава за пореден път.
Следва определение за "Селскостопански животни" - горе-долу става, само това "или за работа" накрая е излишно.
Точка 17 - "Спасителен център" - изобщо не е това, което е написано - то е само странична възможност, в резултат на наличието му.
Според следващата точка, пък, "Строг нашийник" е нещо, което защитавало ларинкса???? - що пък точно ларинкса - не става ясно. Но, по-важното в случая е друго - че в закона изобщо липсва понятие "строг нашийник"!!! - то фигурираше в един от междинните варианти на проектозакона и впоследствие отпадна, ама забравиха да го махнат от допълнителните разпоредби :-)
Следващото определение за "Системно нарушение" е общоприето.
И чрез последното, двадесето определение - за "Трето лице" - борците за права на животните са си осигурили възможността да стопират когато си поискат нормалната дейност на приютите.

Преходни и заключителни разпоредби, или къде е заровено кучето
Първият §2 тук ни уведомява, че забраната за използване на диви бозайници в циркове и вариетета влиза в сила от началото на 2015-та, за тези животни, които са придобити преди влизането на закона в сила - веднага ще спомена, че точно преди година водих една много любопитна кореспонденция с МЗХ и МОСВ, по повод на широко рекламираните тогава лъвове на цирк "Балкански", в която те ми признаха, че три от животните са придобити СЛЕД  влизането в сила на закона, следователно незабавно трябваше да бъдат конфискувани в полза на държавата - е да де, ама настоятелните ми призиви да изпълнят закона останаха без последствие (разбира се, тази моя активност беше единствено с цел да демонстрирам какво безумие е ЗЗЖ - естествено че за мен никакъв проблем няма да използваме лъвове в цирковете - нещо незаконно, според тъпичкия ни закон).
Следващият §3 е очевидно погазен от страна на БАБаХ - текстът му задължава ветеринарните чиновници до 31.01.2009 да са изготвили националната електронна база данни за регистрираните кучета. Защо не я правят? - единственият отговор е - мързел (доводите, които се дават за да се оправдае забавянето оценявам като неуместни). Отделен въпрос е, че все не мога да разбера, защо заработването на тази система се обвързва с ликвидирането на безстопанствените кучета - тези, които разглеждат двата въпроса заедно да не би да си мислят, че малките кученца се раждат готови чипирани (или с татуировка)? А ако някой си представя, че е възможен такъв строг контрол на собствениците на кучета, че да се знае за всяка кучка във всеки един момент дали е бременна, кога е родила, колко е родила... Абе, не че не е възможно, ама изграждането на такава система за свръхконтрол би струвало огромни суми и би означавало специално за тази цел да се изгради една стройна репресивна система.
В §4 се поставят едни тримесечни срокове към общините, които си беше очевидно, че те няма да спазят - и, разбира се, не ги спазиха :-Р
Същото важи и за следващия §5 - според него, до 31.01.2011 трябваше вече българските населени места да са свободни от безстопанствени кучета - всички те трябваше до тази дата да са прибрани в приюти. Срокът си изтече, кучетата се множаха и чак през есента управляващите се сетиха, че няма да е лошо да удължат срока - и го направиха - това стана с §17, според който трябва да чакаме до 01.01.2016, за да имаме правото да се движим свободно по улиците.
В §6 пак има просрочени срокове, в §7 - пак си осигуряваме парички за мръсния глутницозащитнически бизнес, §§8-10 са за промяна на други закони, §11 възлага (логично) изпълнението на закона на министъра на земеделието и горите, а §12 казва откога влиза в сила.
И остана само да кажем, че в §18 има един срок който тече в момента и който също със сигурност няма да бъде спазен :-)

С това, днес (18.04.2012) приключихме прегледа на текстовете от самия закон, но ще продължим постепенно и с някои други материали, свързани с материята, както и с разглеждане на предстоящите промени в ЗЗЖ.

Популярни глутницозащитнически митове, които не са разглеждани в горните текстове:
- "Кученцата не са виновни!" - може би най-често срещаното възражение от страна на кучерастите - е, имах си хас да са виновни! :-) - виновни или невиновни могат да бъдат само разумни същества, надарени със свободна воля, едно животно по презумпция няма как да е виновно или невинно;
- "Непредизвикано куче никога не напада" - напротив - на практика ухапванията от безстопанствени кучета стават точно така - помиярчето си лежи спокойно, ти преминаваш покрай него също така спокойно - и след секунди усещаш зъбките му в крака си (между другото, това е типичното поведение на водач на глутница - но неграмотните кучерасти няма откъде да ги знаят тия работи);
- "Съсипваме природата и по този начин тя ни го връща, не заслужаваме да живеем, човешкият род трябва да се затрие, за да живее природата" - когато чувам/чета различните варианти на този довод, винаги питам кучерастите едно и също - след като те смятат, че човешкият род трябва да се затрие, защо не започнат със себе си? - нека дадат личен пример - иначе е твърде лицемерно (а на мен пък човешкият род ми харесва - при всичките си отрицателни качества и недостатъци, при всички гадости и жестокости, които е натворил пред историята - аз си го обичам човека и не знам (засега) в Безкрайната Вселена да има нещо по-прекрасно от него);
- "Не е етично отглеждането на животни заради нечия суета!" - популярна мъдра мисъл сред противниците на отглеждането на животни за кожи - всъщност, от една страна, огромна част от компанийните животни се гледат именно заради суета (примерно, подаващото се от чантата на нечия кифла йоркширче), а от друга - предпочитанието към естествени кожи много рядко може да бъде обозначено като "суета" (да не говорим, че добивът не естествени кожи е очевидно много по-екологичен, отколкото производството на изкуствени такива, което е сериозен замърсител).


Следва кратка рестроспекция на технологията, по която печелеха кучерастите в една бивша наша братска страна (всякакви прилики със ситуацията у нас са абсолютно случайни), преди да ги разпердушинят:
Прескачам първоначалния етап на хаос след падането на социализма и ще обрисувам накратко как стояха там нещата, вече по време на икономическата стабилизация. Естествено, най-възлова бе ролята на всевъзможните сдружения, сред които се откроиха "Осем кукички" и "Енимъл далаварескю" - по линия на вездесущото публично-частно партньорство, те печелеха твърде добре, източвайки обществени средства - държавата и местните власти им предоставяха безвъзмездно за ползване свои имоти, поемаха им комуналните разходи, плащаха им командировъчни, и др.под. Лидерите на тези сдружения винаги бяха добре дошли в кабинетите на управленците, а медиите им даваха често възможност за изява. С масовата достъпност до Интернет пък възможностите за далавераджийските схеми на гадовете станаха наистина безгранични. Примерно - продават бездомни кучета в Стара Европа, като разходите за транспортиране на животните дотам се поемат от сдружения от онези страни; въпреки това, чрез Интернет сдруженията от нашата бивша братска страна обявяват, че събират средства за заминаване на куценцата - и тъпанарите им дават (да не говорим, че бездомните кучета изобщо не са тяхна собственост, че да ти продават). И така се получаваше, че тарикатите прибираха в джоба си, както даренията за транспорт, така и платените за самите кучета суми. Разбира се, сериозни средства си докарваха кучерастите и от всевъзможни обществени поръчки (примерно - да преброят количеството бездомни хлебарки на територията на общината). А да не говорим за онзи легендарен случай, когато в една община за ползване на буса на "Четири зъба" им бяха изплатили толкова средства, с които можеха да си оборудват един приличен автопарк. Но, разбира се, за мен не по-малко интересна е ролята и на ветеринарните лекари във всички тези схеми. Естествено, те получаваха своя дял и от експорта на куценцата, и от обществените поръчки (примерно - за уж безплатните кастрации - които масово се надписваха), и от всички други далаверки на кучерастите, но след като усетиха какъв кеф е да се събират пари чрез Интернет, си изградиха и свои оригинални схеми. Най-елементарното - започнаха да коткат "събирачите" - и какво се получава - вижда поредната "събирачката" поредната мастия, примамва я, води я във ветеринарната клиника - там я настаняват, лекуват, чипират, и пр. - в резултата се натрупват някакви невероятни сметки за плащане - събирачката пуска из Интернет сърцераздирателни снимки, заедно с банковите сметки на ветеринарната клиника - и в резултат съответната ветеринарна клиника върви страхотен оборот с невероятни надценки. Това го правеха на доста места, но първенците безспорно бяха колегите от ветеринарна клиника "Дебелогъзо хрумване" - на тях това така им се услади, че също те първи се усетиха даже да си измислят такива случаи! - и да събират пари за несъществуващи кучета. Да де ама другите се усетиха и и те почнаха по този начин, но моите фенове от спомената клиника отидоха още по-далеч - те взеха и да си измислят случаи на варварско отношение към животните (котки със запалени опашки, кучета, обесени на държавното знаме, и др.под.), с което направо удариха конкурентите в земята. Много симптоматичен факт е, че далавераджиите подключиха към своята дейност и единната съсловна организация на ветеринарните лекари там - и по чисто административен път репресираха колегите, имащи смелостта да им се противопоставят, а пък в случай че в общественото пространство се появяваха някакви критикуващи ги мнения - громяха ги от името на единната съсловна организация. Също от ветеринарна клиника "Дебелогъзо хрумване" първи се усетиха да произвеждат всевъзможни дреболийки с ликове на кученца и котенца и да ги продават уж с благотворителна цел - никога няма да забравя, как се смях на техните презервативи с инициалите на WWF от едната страна и зайче - от другата; като видях, обаче, какъв оборот правят с тях - направо им завидях.
И как в тази бивша наша братска страна успяха да се справят с кучерастите-далавераджии? - велика история е, но за това ще ви разкажа, когато и на нашата улица изгрее слънце...


Следва текст, пуснат на 29.06.2015 в профила ми във Фацебуцето:

Кога причиняването на смърт на животно (не) е престъпление

Въпреки че борбата със завладялата Интернет тъпотия е безнадеждна задача, ще си позволя малко разяснения и по този очевиден въпрос – пък, който има уши да слуша, нека слуша.

В своята дейност човек ежедневно, ежеминутно, ежесекундно, причинява смъртта на огромен брой животни. Поради очевидното значимо икономическо, медицинско и етично значение на този факт, е нормално той да бъде регулиран в някаква степен нормативно. В същото време, налице е тенденцията професионалните правозащитници да вкарват в нормативната уредба все нови и нови щуротии, практически невъзможни за прилагане и вън от всякаква човешка логика, но пък който смее да им противоречи – веднага става жертва на мощната им кампанийна машина. Завлядалите телевизионните ни екрани кифли от трите пола денонощно ръсят безумни дивотии, в т.ч. – и употребяват думичките престъпление и престъпник за щяло и нещяло – включително и когато става дума за животни (особено фрапираща тъпотия е употребата на определението „невинни“ за животните – очевидно е, че за виновност и невиновност може да се говори само по отношение на същества, надарени с разум и съвест – каквото засега ни е известно само едно – човека). Така че, колкото и слаб да е шанса за възраждане на разумността – не бива да се изпуска.

Важна уговорка – в този материал не се визират възможности от типа да е налице престъпление, защото причинявайки смъртта на животни сте извършили престъпление против собствеността! (Да, колкото и да е странно за кучерастките мозъчета – животните са вещи.) Т.е., интересува ни само тази възможност, причинявайки смъртта на животно да е извършено престъпление по прокараните от професионалните правозащитници малоумни законови текстове, третиращи индивида при животните като обществена ценност (за нормалните хора е ясно, че единствено при човека всеки индивид е обществена ценност, докато при животните обществена ценност може да е само популацията).
Следва да се започна с факта, че за убийство на животни не може да се говори – убийството е отнемане на право на живот, а животните нямат права. Ето защо говорим не за убийство, а за причиняване на смърт на животно. Логично, причиняването на смърт на животно може да бъде законно и противозаконно. Противозаконното причиняване на смърт на животно пък, може да е умишлено и по непредпазливост. Първата категория изисква по-подробно обяснение, докато с втората нещата са по-лесни – ако по непредпазливост причините смърт на животно, то носите наказателна отговорност, единствено ако се отнася за мечка, видра, рис, тюлен монах, дива коза, делфин, афала, малък корморан, къдроглав пеликан, ръждив ангъч, орел рибар, черен лешояд, брадат лешояд, белоглав лешояд, белоопашат морски орел, далматински сокол, ловен сокол, сокол скитник, ливаден дърдавец, шипоопашата костенурка, черноврата стрелушка, леопардов смок. На пръв поглед списъкът е дълъг (22 вида, за да сме точни), но практическото значение на тази възможност е пренебрежимо малко – дет’ се вика – бих желал да се запозная с този, който по непредпазливост ще убие мечка :)

Ясно е, че по-обстоен анализ заслужава вторият вариант – кога умишленото причиняване на смърт на животно е престъпление.
Най-напред спокойно можем да изключим от тази възможност абсолютно всички случаи на умишлено причиняване на смърт на безгръбначни животни – престъпление може да има единствено при варианта, когато жертвата е гръбначно животно. (Чувам как облекчено въздъхнахте и отидохте в кухнята да изсипите охлювите във врящата тенджера.)

След което споменаваме, разбира се, най-вкусното причиняване на смърт на животно – клането – можем съвсем законно да го прилагаме не само при животни, които се отглеждат за добив на месо, но и при такива, отглеждани за добив на суровини (ето защо беше тъпотия твърдението на „Осем зъба“, че клането на норки било незаконно); също така, съвсем законно е клането с цел ликвидиране на заразни болести, както и при незаразни болести, ако лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно; много сладък вариант е, че е напълно законно и клането за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания – в който вариант никой не смее да им каже нищо за т.нар. хуманно отношение към животните, за да не засегне нежните им религиозни чувства.

По нататък, в съответствие със законовата логика, следва да разграничим понятията „умъртвяване“ и „евтаназия“. В интерес на истината, според мен това е малко изсмукана от пръстите разлика, но тя е традиционна във ветеринарната медицина, за да се подчертае, че да умъртвява животни има право всеки, докато да евтаназира – единствено практикуващ ветеринарен лекар.
И така, да умъртвяваме, абсолютно законно, гръбначни животни, можем при ликвидиране на заразни болести, при дератизация, при нападение на хора от животно и самозащита и при практикуване на лов и риболов. 
Всеки от тези варианти е интересен и заслужава по няколко думи. Възможността да избиваме животни с цел ликвидиране на заразни болести е дадена и тук, а не само при евтаназията, за да може при нужда това да го правят и медицинските, а не само ветеринарните власти (понеже „човешките“ лекари нямат право да евтаназират животни). Любопитен е следващият момент – съгласно малоумния Закон за защита на животните, не е престъпление единствено причиняването на смърт на гризачи при професионална борба с вредни гризачи (т.е.,всяка баба, която залага капан в мъзътъ, е престъпник; би следвало да се обърне към специализирана ДДД-фирма) – докато в Закона за ветеринарномедицинска дейност, който в случая е водещ, такова ограничение няма и – съответно – няма как избиването на вредни гризачи да е престъпление. За лова и риболова е ясно, като си струва изрично да подчертая, че унищожаването на подивели и скитащи кучета става целогодишно, без почивен ден. Важен момент е, че даденото право на всеки да умъртвява животни при нападение над човек от животно, няма нищо общо с института на неизбежната отбрана във взаимоотношенията между хора – не напразно и имената им са различни – те отразяват и съвършено различното съдържание на понятията – когато е налице нападение на животно над човек, изобщо не сте длъжен да се съобразявате с никакви „необходими предели“ и др.под. – просто умъртвявате животното по възможно най-бързия и безболезнен начин – освен това, ако неизбежната отбрана е допустима единствено докато е налице неподсредствено нападение, то имаме оправдателни съдебни решения за случаи, като това, след нападение от бездомно куче, да се прибереш, да вземеш законно притежавано оръжие, да се върнеш и да го застреляш – съвършено правилно в такива случаи съдът приема, че е налице самозащита, докато в подобен вариант за взаимоотношения между хора и дума не може да става за неизбежна отбрана, а това би било най-брутално убийство. При умъртвяването на животно, с цел самозащита или при нападение от животното над други хора, очевидно не е нужно и да се съобразяваме с изискването при неизбежната отбрана защитата да съответствува на характера и опасността на нападението – ние сме в правото си да приложим (включително и разтеглено във времето, както видяхме по-горе) методи на умъртвяване, които, примерно, едно куче, няма как да приложи (да речем, поради липса на достатъчно токсикологични знания – макар че кучетата доказано са по-умни от своите защитници).

Възможностите, при които прилагаме евтаназия, до голяма степен се припокриват с възможностите за умъртвяване – разликата е, че включват възможността да причиняваме смърт, не само при заразни, но и при незаразни болести (ако ветеринарният лекар прецени, че не си струва лечението), а също и че за да евтаназираме опасни за хората животни, не е нужно да чакаме нападение (което е необходимо условие при умъртвяването), а просто да преценим, че поведението на дадено животно представлява опасност за живота и здравето на хората или на други животни.

И накрая – дори и да не може да попаднете под никой от гореописаните варианти за законно причиняване на смърт на животно – идва на помощ възможността, случаят да бъде оценен като „маловажен“ – в края на краищата, в сравнение с човешките живот, здраве и добруване, няма как една животинска смърт да не бъде окачествена като „маловажна“ – и така евентуалната вероятност да носите наказателна отговорност за деянието автоматично отпада.

Смятам, този кратък преглед бе достатъчен, за да заключим, че има поне сто двадесет и пет сравнително законни начина да причиним смъртта на животно, така че е необосновано (да не кажа глупаво) да се прибягва до противозаконни такива. Очевидно е, че текстовете в Наказателния кодекс, станали популярни като „инкриминиране на насилието над животни“ са откровено малоумни и няма как да са работещи. Малка илюстрация – шест и половина години след въвеждането на наказателна отговорност за организиране или участие в боеве с животни, както и за отглеждане, трениране и предоставяне на животни за боеве, няма нито един осъден. Няма и да има. Защото правото на всеки човек да разполага със собствеността си както си иска, стига с това да не пречи на други хора, е най-най-най-основна предпоставка за човешкия прогрес и е тъпо да я жертваме заради нечии кукувщини.

Да но всички тия обществено вредни активности по защита на някакви измислени права на животните се превърнаха в един твърде доходоносен бизнес – една малобройна, но отлично организирана групичка тарикати, от една страна, имат стабилни позиции в партиите на статуквото и в кифленските ни медии, а от друга – успели са да се обкръжат с обръчи от фанатизирани кухи лейки. Като резултат – по темата имаме несвързани, но свръхпретенциозни брътвежи на същества от неизвестен пол по телевизионните екрани, които пък създават впечатление у политиците ни, че „гражданското общество“ стои зад тях и се чудят как да им угодят, разчитайки, че това им носи либуфта на електората. Равносметката – харчим огромен обществен ресурс (от повишаване цените на селскостопанските продукти, заради идиотски изисквания към технологиите, до нахапаните и изядени от помияри хора – необходими жертви в името на добруването на българския помияр) само заради бизнес-интересите на една нагла група тарикати и груповата терапия на психично болни кучофилки.

Ето защо, докато властта е в партиите на статуквото, а медиите – в ръцете на третия пол, не се колебайте да се възползвате от всяка възможност за законно причиняване на смърт на животно, когато това е продиктувано от здравия разум и обществения интерес; вярвайте в здравия селски инстинкт на българина и разчитайте на тихата съпротива на средния управленски ешалон срещу щуротиите на елита. Силиците на тая зловредна сган – професионалните правозащитници – е на привършване и тенденцията по света и у нас определено не е в тяхна полза – днес те ни натресоха спазването на правата на каракуди и стоножки, утре ще трябва да спазваме правата и на марулите и репичките, а после ни очаква да се съобразяваме и с правата на кристалите и чакъла. С тези хитреци не може и не бива да се води диалог – те просто трябва да бъдат натикани там където им е мястото – в кучи гъз.

А истинската защита на животните означава преди всичко опазване на естествените им местообитания, мониторинг на популациите диви животни и управление на еволюцията на популациите домашни животни; а тия работи не стават с „ах“ и „ох“,а със знания и разум.


Връзки по темата:
- предложения за промяна в Закона за защита на животните - http://www.animalprograms.org/uploads/8/3/8/8/8388532/otvoreno_pismo_do_ministyr-predsedatelja.pdf
- за веганистите и около тях - http://baidalai.org/?p=628, http://baidalai.org/?p=691 и http://baidalai.org/?p=707
- един гениален диалог, в който могат да се намерят готови отговори за едва ли не всички доводи на "борците за права на животните" - http://neverojatno.wordpress.com/2010/09/08/kuchelubci/
- от един блог, в който има и други материали - просто тези двата са съвсем кратички и ясни - като за природозащитници - http://www.kenanoff.com/blog/archives/2024 и http://www.kenanoff.com/blog/archives/2041
- по темата Карбовски е във вихъра си - http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-12-17&article=392883
- вече (от 05.04.2012) си имаме и група във Фейсбук, която се казва по съшия начин -  http://www.facebook.com/groups/324932437562693/ , заповядайте и в Клуба на младия екоталибан - http://www.facebook.com/pages/%D0%9A%D0%BB%D1%83%D0%B1-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BD/141991015930550, както и в по-отдавна съществуващата фен-страничка, громяща сексуалното насилие над животни - http://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8Against-the-Sexual-Abuse-of-Animals/159056450778856
- глътка здрав разум сред позмазващата се на кучерастията родна кифленска джюрналистика - http://www.banker.bg/komentari/read/sburkana-durjava



"Человек - свободен. Человек - вот правда! Это - огромно! В этом - все начала и концы. Все в человеке, все для человека! Существует только человек - все же остальное - дело его рук и его мозга! Чело-век! Это - великолепно! Это звучит... гордо! Че-ло-век! Надо уважать человека! Не жалеть, не унижать его жалостью... уважать надо! Выпьем за человека! Хорошо это... чувствовать себя человеком!"

No animals were hurt during the creation of this site!