Balkan Cultural Matrix 


Балканската матрица: социокултурни архетипи и модерни проекции 

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И  НАУКАТА

 

 ФОНД “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ

на тема:

 БАЛКАНСКАТА МАТРИЦА – СОЦИОКУЛТУРНИ

   АРХЕТИПИ И МОДЕРНИ ПРОЕКЦИИ

 

Съдържание на сайта:

- отчет за 2006 г.

- сборник "Балканската културна матрица и европейският проект"

- рецензия на сборника

- Д. Цацов. Национална идентичност и философска самобитност

- Н. Димитрова. Версии за българското месианство

- Н. Димитрова. Половото неравенство и женските образи в българскката междувоенна хуманитаристика POLOVOTO_NERAVENSTVO.doc

- Н. Димитрова. "Залезът на Запада" в българското културно пространство.shpengler.pdf

- Н. Богомилова.MONProectRezumeSadarjanieBogomilova.doc

-Рецензия на Нонка Богомилова за книгата на Нина Димитрова "Религия и национализъм"

- лични сайтове на участниците в проекта:

н.с. д-р Камелия Жабилова

ст.н.с. д-р Нонка Богомилова (лична страница)

ст.н.с. I ст. д.ф.н. Иван Кацарски (лична страница

ст.н.с. I ст. д.ф.н. Димитър Цацов (лична страница)

 

 Забавни страници:

- Когато и как се наливаха основите - снимки

- Картинки

 

 

       

 

Проектът е кандидатствал за финансиране пред ФНИ – “Национални научни изследвания” (Петнадесета конкурсна сесия)

                              

                            

 

 

Ръководител на колектива:

ст. н. с. ІІ ст. д-р Латьо Латев/

 

 

 

 

 

Cофия,  2005

  

 

            

 

 

 

     

                                        

                       ОПИСАНИЕ

      І. СЪСТОЯНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА ПО ПРОБЛЕМА

      Актуалността на изследването произтича от реалните проблеми, с които се сблъсква процесът на евроинтеграция в различни аспекти. В случая се има предвид трудността на съвместяването на социокултурните архетипи и стереотипи по линията национално – регионално – универсално и неизбежните сътресения при съприкосновението на националната ни културна идентичност с балканската и европейската идентичност. В досегашния процес на европейската интеграция вече се е наложила определена ценностна парадигма, според която запазването на националното културно своеобразие в този процес е един от приоритетите. Във фокуса на изследването са залегнали два важни проблемни възела, които имат трайно присъствие в съвременния хуманитарен дебат: идентичността и нейните измерения, и националното, неговата същност и начините за осмислянето му.

В сегашния процес на активни културни взаимодействия е особено важно осмислянето на онази културна матрица, чрез чийто мисловен, чувствен и ценностен профил нашата страна и регион участват в тях. Социалната и теоретичната  значимост на изследването е свързана с обосноваването на идеята за определящата роля на тази матрица – идея, на която не винаги се отделя нужното внимание в усилено разработваната днес парадигма за “интеграция”, “акултурация”, “приобщаване”, “догонване” по отношение на универсализирания социокултурен модел.

За разлика от  структурите в икономическата и политическата сфера в региона /на които са посветени повечето от изследванията по този проблем/, надграждани “отгоре”, по подобие на развитите образци, при културните архетипи взаимодействието и надмощието е въпрос на социална жизненост, доказваща се с работата, която те  вършат в реалния жизнен свят на индивидите.  Може да се очаква, че в тази сфера ще има по-скоро взаимовлияния, отколкото налагане на развити еталони над “примитивни” и “недоразвити” или “патологични” форми – често срещани идеи и  понятия в съвременния дебат по тези въпроси.

     Докато икономическата и политическата сфера са по-податливи на рационално моделиране и съотнасяне с образци, горепосочените културни архетипи обикновено действат на несъзнавано или подсъзнателно равнище и затова са трудно уловими и контролируеми; интелектуализацията и рационализацията на жизнения свят в модерността ги изтласкаха и маргинализираха още повече, лишавайки ги от културно-легитимно обговаряне; просветляването им днес би могло да стане чрез  връщане към изворните им форми,  все още непокрити с наносите на модерните рационални и медийни клишета. Поради това, че са свързани с колективна памет, чувства и нагласи, действието на тези архетипи е мощно и непредвидимо в епохата на масовата или демократичната култура; с тяхното действие са свързани такива явления като комунитарни ценностни нагласи, все още значимото място на моралната регулация заедно с юридическата; социално-статусни и възрастови преференции, етноцентризъм, отношение към другостта  и др.

        Иновационният характер на изследването се проявява в: 1. формулиране на нов проблем; 2. използване на натрупаните знания за решаването му и 3. откриване на нови закономерности, произтичащи от специфичната съвременна глобална ситуация, в чийто контекст се разглеждат горните въпроси.

    Специфичното място на  изследването сред многогласния  съвременен теоретичен дебат е свързано не само с ценността на философско-социологическата реконструкция на съществени елементи от българската национална идентичност, но и с анализа на специфични  социални нагласи и практики, от които ще зависи в твърде голяма степен бъдещето на новия ни  цивилизационен избор.

                         

        ІІ. РАБОТНА ПРОГРАМА

         Създаването на интегрална картина на социокултурните архетипи и техните модерни проекции в българо-балкански контекст е предвидено да се осъществи чрез реализацията на отделните авторови разработки върху конкретни подтеми, включени в общия проект. Изследването ще анализира различни равнища – национално, балканско, европейско, както и категории на българската идентичност, а също и на тяхната взаимообвързаност. Един от аспектите на изследването ще работи с текстове от областта на философията, културологията, историята,  и пр., които датират от междувоенния период у нас и отразяват промяната в настроенията относно “цивилизационния избор” – подема на национализма на различни равнища и в различни планове, новите лозунги за оценностяване на Своето и за съхраняването му от Чуждото, опитите за преориентация на културата към базисните ù самобитни елементи. Важна част от изследването е посветена на осмислянето на религиозния архетип и на  религиозните настроения в българското общество от хуманитаристиката между двете световни войни, тъй като в този период е налице по-развито теоретично разглеждане на тези явления. Ще се изследва и образът на народа в българското публично пространство в този период, интересен с това, че в него се доизграждат и установяват културни представи, които имат значение и днес за осмислянето на българската култура – когато тя все по-често е мислена в контекста на разширяващата се европейска общност. Такъв аспект ще допълни изследването на културната матрица, върху която се изграждат и която поддържа представите за българското, балканското, европейското.

        Друга част от разработката фокусира вниманието си върху материалния и социален статус на интелигенцията (от средата на 19 в.) в балкански контекст. Като цяло темата за интелигенцията в български и балкански контекст теоретично е слабо осветлена. От една страна, все още са широко разпространени остарели клишета за интелигенцията като представител и изразител на различни класови интереси. От друга страна, в българската историография преобладава крайният емпиризъм в трактовката на интелигенцията.; същевременно  съществуват  и историко-социологически изследвания на балканските интелигенции, които могат да послужат като основа за по-широки обобщения.

Следваща част от изследването е посветена на актуалното значение на исторически формираното възприемане на Европа /като събирателен цивилизационен образ/ у нас във връзка с предстоящото ни интегриране в новосъздаващата се европейска културна и квазидържавна /поне засега/ суперструктура. Мотивът за предприемането на такова изследване се основава на наблюдението, че първоначалното /възрожденското/ преориентиране на цялостните приоритети на българското общество към европейското цивилизационно пространство поради своята припряност произвежда един културен ейдос, който не само е изпълнен с идеализации, но съдържа и гротескни елементи. Но по-важното основание на този интерес е в това, че по силата на историческата инерция и на механизмите на традицията тази характеристика на възприятието на Европа у нас продължава да е валидна в голяма степен и в днешното отношение на нашата култура към европейската. Актуалният смисъл на изследването се заключава в разкриването на механизмите на историческата приемственост на този образ с цел да се посочат и пътища за промяна на нагласите, върху които продължава да паразитира той.

Значителен дял от изследването е посветен и на факта, че в самосъзнанието на българската хуманитарна интелигенция съществува една много специфична и устойчива епистема – елемент от българския самоидентификационен схематизъм, наречен (от Цветан Стоянов) Дионисиев комплекс. Регионалната /от гледна точка на православния културен ареал/ културна самоличност и шансовете на диалога ù със западната духовна култура ще бъде разгледан  и през  основните категории на паламизма. 

 

      

           ІІІ. ПРЕДХОЖДАЩИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ПРОБЛЕМА

 Всеки изследовател, включен в настоящия проект, е автор на самостоятелни разработки върху различни важни за бъдещето изследване проблеми – аспекти на идентичността; културни взаимодействия, религия и стопански етос, статусът на интелигенцията, отношението Църква – държава в православния свят, за и против европеизацията на българина и пр. Трима от авторите – Иван Кацарски, Нонка Богомилова и Нина Димитрова, са автори и в предишни колективни изследвания върху сходна проблематика – имат се предвид сборниците “Универсално и национално в българската култура”, С., МЦПМКВ, 1996; “Идентичности”, С., МЦПМКВ, 1995. Тези сборници, както и други конкретни разработки от страна на останалите автори, са първата стъпка към създаването на търсената цялостна картина на социокултурните архетипи в българо-балканския ареал  – “преди” и “сега”.

 

 

ІV. ЦЕЛИ, ХИПОТЕЗИ, ПОДХОД

         Целта на изследователския проект е да се разкрият основни пунктове на проблемната ситуация пред българската и регионалната /балканската/ културна идентичност във връзка с евроинтеграционните процеси и да се очертаят елементите на национално своеобразие в българската култура в съпоставка с балканската и европейската, както и перспективите на културното взаимодействие. Предвижда се целта на изследването да бъде реализирана чрез решаването на следните конкретни задачи:

              - разкриване на динамиката на културните феномени в изследваната сфера в течение на ХІХ - ХХ в.;

-             описание и анализ на ценностните нагласи, свързани с общността и  личността, и на визиите за основните елементи в жизнения цикъл – така, както са представени в балканската религиозна култура;

 

-             открояване на онези архетипни ядра на балканския културен комплекс,  които имат значими  проекции в социалния и в личностния жизнен свят днес;

-             анализ на проявата и влиянието на разкритите основни архетипи на различните нива на организация на социума и в конструирането на личностния жизнен смисъл;

-             въз основа на анализа изготвяне на препоръки към някои съвременни социални практики в балканския регион от гледна точка модерните проекции на изследваните архетипи;

-             отговор на въпроса валидна ли е теорията за значението и действието на архетипите, характеризиращи локалната култура, когато тя се намира в процес на интензивни културни взаимодействия, силно центробежни по отношение на  глобален, стандартизиран модел;

              Въпросите на българската национална общност могат да бъдат решавани не през, покрай, извън общобалканските проблеми, не чрез едно утопично надбалканско европейско решение, не чрез отказ, също утопичен, от балканска принадлежност и балканска идентичност, а чрез стабилно, самокритично и промислено балканско себеразбиране. Изхождаме от хипотезата, че балканската принадлежност е нещо, което трябва да бъде не преодолявано, а осмисляно, променяно в наднационалната общност на балканските национални и етнически групи.

Хипотези:

1. Ако в хода на оформянето на тази митология непрекъснато се появяват фигурите на Другия, с които Ние се идентифицираме, съотнасяме или разграничаваме, то в изследването е включена и проблематеката на другостта и нейните динамични ефекти върху формирането на “ние”–образа на българина и българското. Във функцията му на Друг предвиждаме да представим не две от особено съдбовните му форми – османския Друг и Европа, а  “най-близкия Друг” – Съседа, т. е. да изявим ролята на балканските народи в конструирането и “уплътняването” на българската идентичност.

 2. Още през XIX век в отделните балкански страни се формира интелигенция с различен социален статус, което намира израз в специфично съзнание и поведение. Това е най-важният етап, етапът на нейното формиране, който слага дълбок печат върху цялостното и по-нататъшно съществуване и активност. Предположението е за неочаквано значимите последствия на този факт за развитието на всяка от страните.

         3. Смятаме да изявим българския Дионисиев комплекс като елемент от прехода от традиционна към модерна българска идентичност.

          4. Очакванията са промените в религиозните умонастроения в българската хуманитаристика между двете световни войни  да са непосредствено обвързани с направения там т. нар. “цивилизационен избор”. 

               Основните подходи към изследването го представят главно като културологичен тип изследване.

 

                                     V. ИЗПОЛЗВАНИ МЕТОДИ

               Ще бъде използвано сравнително-историческо изследване, контент-анализ, дискурсивен анализ, историко-философски метод, както и прилагане на инструментариума от сходни на философията хуманитарни науки – история, литературознание, фолклористика, религиознание, етнография, антропология и пр.

                             VІ. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

Задълбочаване на познанието за архитектониката на българската национална идентичност и културната приемственост в контекста на съвременното развитие на националните и политически тенденции в Европа и на Балканите. Представяне на прогнози за влиянието на изследваните явления върху икономическите, политическите, юридическите измерения на течащите културни взаимодействия.

Идеите и изводите в проекта могат да бъдат използвани в следните направления:

-                     за лекционни курсове на магистри и докторанти от хуманитарните специалности – философия, социология, история, културология и др. (Потребител – научни работници, преподаватели, студенти/

-                     за експертни анализи, необходими в работата на парламентарни комисии, правителствени органи, неправителствени организации

-                     за нуждите на изследователи, работещи в сферата на идентичността, националното, културните взаимодействия и др.

             С цел по-широкото публично представяне на разработката се предвижда използуването на следните форми:

-                     подготвяне и публикуване на монографичен труд по темата на проекта

-                     създаване на интернет страница, съдържаща резултатите от работата по проекта

-                     провеждане на две конференции с международно участие

 

                          VІІ. ПЛАН-СМЕТКА

За първата финансова година – 4400 лв. общо

-         апаратура и оборудване – 300 лв.

-         консумативи, материали и образци – 500 лв.

-         Информационни продукти и услуги – 1300 лв.

-         Командировки – 1400 лв.

-         Заплращане на трудови възнаграждения… - 300 лв.

-         Копирни услуги – 200 лв.

-         Отчисления за Базовата организация – 400 лв.

             За втората финасова година – 6600 лв. общо

              За целия проект – 11 000 лв.

 

                          VІІІ. РАБОТЕН КОЛЕКТИВ

Ръководител:

Ст.н.с. д-р Латьо Йорданов Латев – ИФИ при БАН

Членове:

Ст.н.с. д.ф.н. Иван Борисов Кацарски – ИФИ при БАН

Ст.н.с. д.ф.н. Димитър Цацов Димитров – ИФИ при БАН

Ст.н.с. д.ф.н. Нина Иванова Димитрова – ИФИ при БАН

Ст.н.с. д-р Нонка Тодорова Богомилова – ИФИ при БАН

Д-р Камелия  Кирилова  Жабилова – ИФИ при БАН

Д-р Ивелина Димитрова Иванова – ИФИ при БАН

Людмил Спасов Петров – преподавател по философия

Лилия Леонидовна Сазонова – докторант към ИФИ при БАН

 

                            ІХ  ПРИЛОЖЕНИЕ

Избрана библиография на членовете на авторския колектив

          по проблематиката на проекта:

Богомилова, Н. Религията – дух и институция, София, 1999, Акад. Издателство “Проф. М.Дринов”

Bogomilova, N. Le role de la religion dans la Bulgarie contemporaine, in: La Bulgarie: une transition menacee, EDES, < xml="true" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:smarttags" prefix="st1" namespace="">Universite de Neuchatel, Switzerland, 1996

Bogomilova, N. L’Ortodossia in Bulgaria oggi. Atese e realta in: Religioni e Societa, N25, 1996 , Torino

Асенова, К. Ницше и българската философска култура. С., 2003, д-рска дисертация

Богомилова, Н. Национализацията на християнството и българският въпрос, в: Универсално и национално в българската култура, София, 1996 г.

Bogomilova, N. Religion and the Cultural-historical Archetypes  in: Facta Universitatis, vol.2, N6,1999, /University of Nis, R.of Yugoslavia, in English/

Bogomilova, N. The political and ethnic particulariczation of religion at end of millenium, in: Hriscanstvo, Drustvo, Politika YUNIR, 1999, NIS, Yugoslavia, pp. 37-46

Bogomilova, N. Bulgarische Orthodoxie nach der “Wende”. In: G2W Forum fur Religion and Gesellschaft in Ost und West 2002/30, Jahrgang N 2, p.19-24, на немски език -  изданието се публикува в Швейцария

Bogomilova, N.Eastern Orthodoxy: the New Age and The Old Myths. –In: Orthodox Christianity and contemporary Europe (Eastern Christian Studies 3,)2003 Leuven, Peeters, pp. 19-27

Bogomilova, N.The Religion and the  Global Changes in Bulgaria, in: Bulgaria and the Global Changes,   ed.V. Prodanov, Global Scholarly Publications, New York, 2004, рр.429-463

Богомилова, Н. Догонващото развитие като човешка драма: ролята на религията, в: Догонващото развитие, София, 2004 , с.178-193

Bogomilova, N. Some Present-day Problems of State-Church Relationships in Serbia and Montenegro, Macedonia, and Bulgaria: the Legal Texts and the Social-political Context, in:  http://www.policy.hu/todorova, 2004

Димитрова, Н. Православие и езичество в българската хуманитаристика между двете световни войни. – В: Религия и Църква в България. Социални и културни измерения в православието и неговата специфика в българските земи. С., 1999;

Димитрова, Н. Образи на човека (Антропологични идеи в българската хуманитаристика между двете световни войни). В. Т., 2003;

Димитрова, Н. Опити за националнокултурна самоидентификация на българина. – В: Универсално и национално в българската култура, С., 1996;

Димитрова, Н. Съпротива срещу Европа. – В: сб. От “Криворазбраната цивилизация” към криворазбрана европеизация”. С., Фабер, 2004

 Иванова, И. Интерпретативни подходи към българската история – 1920 – 1944 г. – д-рскя дисертация, 2005;

Иванова, И. Проектът за философия на българската история у Стоян Михайловски – Философски алтернативи, 2005, кн.. ¾;

Кацарски, И. Българският синдром. – Новият политически елит. София, 1994

Katzarski, I.Bulgaria in the Circles of Anomie. Neuchatel, 1998, 121 p. [в съавторство].

Katzarski, I. Bulgaria after 1997: Current Situation and Developmental Tendencies. Sofia, Sofiisk, Novini, 2000, 101 p. (в съавторство)

Katzarski, I.La democratie moderne sur le territoire bulgare. In: La Bulgarie: une transition menacee. Neuchatel, 1996, p. 95-132.

Katzarski, I.Transformations in the Social Structure of Bulgarian Society during the Post-Communist Period. In: Bulgaria in Global Processes. New York, GSP, 2004, 259-296 

Кацарски, И. Хибриди (Личности, общества, култури в процес на модернизация). В: От “криворазбраната цивилизация” към криворазбрана европеизация. София, Фабер, 2004, 7-14

Кацарски, И.Българският синдром. В: Новият политически елит. София 1994, 112-149

Кацарски, И.Какво не сме искали да чуем за генезиса на българската интелигенция? (Коментар). Философски алтернативи, 2004, кн. 3, 15-21

Кацарски, И.Към характеристиката на политическите партиои в България. В: Универсално и национално в българската култура. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия. 1996, 132-175

Кацарски, И.Етапи на модернизация и развитие на образованието в България. В: Догонващото развитие София, Фабер, 2004, 156-177

Латев, Л. Българската философска докторантура на немски език /1878-1945/. – Философски форум, 2001, кн. 1, с. 180-197;

Латев, Л. Европейската аура в българската /философска/ култура. – Философски алтернативи, 2004, кн. 3/4

Латев, Л. Философията на Ницше и българското й възприятие. – Философски алтернативи, 2003, кн. 5/6

Latev, L. Nationale und universale Atttitueden in der Bewertung bulgarischer Philosophie= - сб. Глобално и партикуларно, С., 1998;

Latev, L. Von der bulgarischer Spur oder von der nationalen Identitaet unserer Philosophie. – In: Philosophy betwwen Two Centuries. S., 2001

Петров, Л. Специфики на паламитското богословие. - Философски алтернативи, кн.4-5, 2004

Сазонова, Л. Самоубийството като факт на политическата реалност. - Философски алтернативи, кн.4-5, 2004

Цацов, Д.  Димитър Михалчев и философските традиции в България през ХХ век. С., “Марин Дринов”, 2004, 300 с.

Цацов, Д. Онтология на безмълвието. С., “Фабер”, 2003