Убийството в Катуница

От Катуница до Габрово

Събитията в с. Катуница към есента на 2011 г. и трагичния им завършек във вечерта на 23-09-2011 г. с жестокото, по особено мъчителен начин умъртвяване на Ангел Атанасов Петров отприщиха дълго натрупвани социални, обществени и правозащитни проблеми, които избухнаха неудържимо с многолюдни, гневни протести в много градове на страната...В основата бе неправдата, неравенството на гражданите пред закона и пред държавните и общински институции. Хората излязоха на улицата в памет на Ангел и в знак на съпричастност с българското население на с. Катуница, но те остро поставиха нетърпящия отлагане въпрос: „Докога дисциплинираните граждани, работливите данъкоплатци и съвестни гласоподаватели, които пълнят бюджетните приходи на държавата ще бъдат злепоставени от държавните и общински институции чрез системната търпимост и дори толериране на един от петте основни етноса в страната ни. Докога българи, турци, евреи и арменци ще бъдат неравнопоставени с ромите? Докога на тази част от българския народ ще бъде позволено да живее от социални помощи и детски надбавки, да краде ток, вода и всичко от каквото се нуждае? Докога равнините на Мизия ще бъдат оголвани без никакви горски участъци и дърветата в Западния парк на столицата ще бъдат подложени на тотална, безнаказана сеч от ромите? Докога българските партии ще се вмъкват в парламента чрез унизителното за нацията купуване на цигански гласове? Докога този етнос ще продава всичко, което може да се продаде- женска плът, деца, съвест, а напоследък и религиозна принадлежност? Докога правозащитните органи ще мълчат гузно пред зачестяващите и все по-нагли изстъпления на въоръжени цигански тълпи, които пребиват горски стражари, пребиват медицинските екипи на Бърза помощ, задето не са пристигнали на минутата, за да лекуват някой ром, който никога не е плащал здравни осигуровки или да извозят до родилното някоя ромка за да роди поредното, десето бебе, като всички разноски по нейните раждания са за сметка на останалите етноси? Докога все така снизходително управниците ни ще търпят всевъзможни цигански измамници и престъпници, самообявили се за цигански царе, барони и лидери, издигнали къщи-палати без да имат доказани доходи от честен труд ? Докога кметовете на столицата и голeмите градове ще затварят очи пред факта, че бизнесът в тези градове с цветя, гевреци, сладолед, крадени телефони, дини и пъпеши, фалшиви фактури, спекула с всевъзможни вносни китайски и турски стоки-боклуци е изцяло превзет от цигани, болшинството от които освен, че не плащат данъци върху приходите си, получават социални помощи, дърва за огрев, дарения от чужбина...? Докога държавниците и Светия синод на БПЦ, както и истинското българско, не вносно Мюфтийство няма да осъзнаят, че населението от този етнос безпроблемно и за няколко месеца може да премине от православието към протестанството, исляма, будизма и всякаква друга религия, стига някой да вложи необходимите финансови средства. След година те ще се превърнат в по-ревностни „вярващи” от основателя на съответната религия? Но ако в махалата се построи храм на будизма и започне щедро финансиране на встъпващите в тази вяра, скоро всички ще захвърлят бурките, ще обръснат брадите, че и главите си. Тяхната верска убеденост е съвсем еднаква, като убедеността им при избори за парламент или за местна власт, с малки изключения.

Не е за вярване, че е възможно от телевизионния екран роми безцеремонно и безнаказано да обявяват: „Ще сечем парка, като нямаме дърва през зимата! Ще крада, като нямам работа и осемте ми деца са гладни !”

Кога най-после политици и държавници ще застанат на предизборните митинги в ромските квартали и ще заявят високо, ясно и простичко на тези наши сънародници:

-Ти ще имаш работа, когато се образоваш и специализираш в някаква професия. А ти ще родиш толкова деца, колкото можеш да издържаш, да ги храниш, обличаш, да ги изучиш и им закупиш нормално жилище, както правят българите, турците, евреите и арменците на тази държава! А всички Вие няма да получите нито лев задето ще гласувате..., нито лечение без здравна осигуровка, нито безплатни жилища, както не получават и останалите български граждани!

На 23-09-2011г. фамилията на Кирил Рашков организира голяма въоръжена тълпа от мъже-роми, които предвожда. Целта е да преминат по улиците на Катуница, за да демонстрират етническо, властово и финансово превърходство над българите от селото и да им внушат страх и подчинение. Над 50 въоръжени роми заобиклят четиримата българи, оказали се на тротоара до едно кръстовище и започват да ги псуват, да крещят „Смърт гяури! Ще умрете! Ще те разпоря от краката до главата!- крещял особено нахъсания Нихат Ариф и размахвал сабя срещу Атанас Петров.... В критичния момент Веселин Христов, който говорел по мобилния си телефон високо съобщил: „Всеки момент пристигат полицейски екипи!”...

Участниците в престъпната тълпа отлично съзнавали, че вършат престъпление и затова хукнали да бягат, за да не ги свари полицията. При трескавото маневриране някои от колите са ударени, а предните два луксозни автмобила от колоната били изоставени в кръстовището...Последен останал микробуса на Йосифов, който изчаквал няколко от най-агресивните роми, между които споменатия криминален престъпник-рецидивист- Ариф, тъй като те пристигнали в Катуница с него...

Ангел Атанасов Петров застанал пред този микробус и заявил на шофьора му-Йосифов: „Чакайте да дойде полицията, да им обясните какво искате от нас!” Тогава озверялия Йосифов хладнокръвно форсирал двигателя и потеглил. 21 метра Ангел се опитвал да се спаси от прегазване, като се държал за основата на чистачките, но скоростта все повече нараствала и накрая той се изпуснал, паднал на асфалта и бил прегазен садистично, хладнокръвно. Циганина на волана, го гледал буквално лице в лице защото между тях било само ветроупорното предно стъкло. Микробуса е силно скосен отпред и затова разстоянието между двамата в тези секунди е било около 50 см. През цялото това време бащата на Ангел тичал край кабината на буса и крещял, умолявал Йосифов: „Спри! Газиш го, спри-и...”

Возещите се в буса свидетелствуват, че автомобила се разтърсил, „разтресъл”, както когато върви по неравен път. Всички в него съзнавали, че мачкат тялото на момчето, но никой не се намесил да спре убиеца на волана...

Беше време, когато основно задължение на разследващите органи бе да изследват условията и причините за настъпване на разследваното престъпление. Това изискване отдавна е изоставено. В изложението си дотук анализирах социалните и обществени процеси, които не само благоприятствуват, те буквално подклаждат, стимулират възникването на инциденти като случилия се в Катуница. Нека да направим равносметката от действията на правозащитните органи на държавата ни след него:

1/ След престъплението Йосифов пристигнал със своя червен микробус в двора на К. Рашков, очевидно за да докладва за прегазването. Малко след това според свидетели при Рашков се появили двама униформени полицаи, които му съобщили, че в Катуница червена кола е прегазила момче и се издирва, защото напуснала местопроизшествието. На тръгване полицаите минали покрай червения бус безмълвно, без да го огледат или проверят, престорили се, че не го виждат...

Йосифов е посъветван незабавно, независимо от умората му от дългия път, който изминал същия ден, да замине за Турция. Убеден съм, че циганския „цар” е планирал да ангажира съответните длъжностни лица, които са били на хранилка при него и да отърве Йосифов. Вероятно е щял да успее, но инцидента предизвика същинско всенародно възстание и Рашковите връзки се изпокриха в леговищата си, а Йосифов бе принуден след няколко дни престой в Турция да се върне обратно и още на границата е задържан.

2/ Прокуратурата не намери смелост да демонстрира най-после на ромите от Пловдив и от страната, че хулиганстващите тълпи повече няма да бъдат прикритие за безчинства и произвол. В наказатения кодекс има подходящ текст /чл.163 ал.2 от НК/ за наказване на всички участници в тълпата и по-сурово наказване на организаторите и предводителите на въоръжената тълпа... Столичани вероятно не са забравили как огромна циганска тълпа въоръжена с брадви, вили, лопати, ножове, вилня безнаказано в кв. Красна поляна преди няколко години около т.н. „виетнамски общежития“. Властта пак се стъписа. Престъплението в група е изпитан похват на циганите. В тълпата вината на индивида се размива, а властите се плашат при перспективата да съдят едновременно 20-30 или повече човека. Плашат се и от псевдогрижата за човешките права на евроатлантическите ни „покровители”- същите, които безцеремонно изхвърлиха нашите и румънски роми заедно с партакешите им и ни ги върнаха с указание да ги интегрираме, което на български означава- да ги издържаме. Плашат се и от реакцията на евроатлантическите и „хелзински” правозащитници, и най-вече от дежурещи „на повикване“ щатни протестори. Спомнете си ранобудната студентска окупация, палатковите лагери, богато снабдени с храна, напитки, плакати, мегафони и линейки, пълни с павета и парчета втвърдени метални пръски от доменните пещи. Няма да премълча, че правозащитните органи бяха здраво вплетени в дълголетни зависимости от финансовите потоци на цар Киро. Ще посоча с пример, който подозрително напомня за непреодолими зависимости:

3/ Асеновградска районна прокуратура образува ДП № 978/2011г. срещу неизвестен извършител, заканил се със смърт на Атанас Петров. Разследването е проведено в РУП-МВР гр. Асеновград. По преписката е привлечен в качеството на обвиняем многократно осъждания ром- Нихат Ариф, същия, който депозира лъжливи показания пред Пловдивския окръжен съд, че отгоре на това заяви на съда: „Българите лъжат!”. По-късно прокурор Савов издава постановление за спиране на наказателното преследване, като прекратява обвинението срещу Ариф с довод-недостатъчно доказателства. Това се случва при условие, че в РУП-Асеновград приключи ДП за убийството на Ангел Петров и в делото са налице категорични доказателства за деянието на Ариф?! Прокурора постановява, че закана за убийство е налице и спира делото, за да продължи издирването на виновното „неизвестно” лице.

През 2013г. в същата АРП е образувано ново ДП №524/2013г. проведено отново в РУП-Асеновград. Този път са събрани изобилни доказатества, че Н. Ариф е извършител на престъплението-закана с убийство и освен това е лъжесвидетелствувал по делото срещу Йосифов. Наблюдаващия прокурор е г-н Вълев, който внася обвинителен акт в Асеновградския РС. Но в залата на съда много странно /!/ вместо Вълев се яви прокурор Савов. Пострадалия от престъплениието Атанас Петров не бе конституиран, от председателката на съдебния състав, за да получи правото да участвува като страна в производството и безучастно наблюдавахме с него и още неколцина граждани на с.Катуница една възмутителна сцена на прекратяване на съдебното производство чрез превратното тълкуване волята на закона при смайващо единомислие между защитник, прокурор и съдия. Акта на г-н Савов за спиране се третираше като акт на прекратяване на призводството. Всъщност имало е само оттегляне на обвинението спрямо Ариф. Затова с чл. 225 от НПК законодателя оправомощава прокурора да предяви ново обвинение, ако се съберат данни за това. Законът не допуска образуване на ново прозводство за същото деяние, само ако преди това е имало такова производство и то е прекратено /чл. 24 т.6 от НПК/. Следователно им бе достатъчно да подменят глагола-спира с глагола-прекратява и доказано виновния многократно осъждан престъпник става недосегаем за правосъдието?! При това системата е така конструирана, че хем стореното е непоправимо, хем персонално отговорни за станалото не може да има! Стореното изобщо не оказва влияние и при служебното израстване и върху размера на заплатата..

Пловдивския ОС прие да разгледа жалбата на Петров, макар същия да не е страна по делото, а глава 21-ва от НПК предоставя правото на въззивна жалба само на страните. Изслуша нашите доводи с нескрита досада и очевидна предубеденост в правилността на случилото се в АРС. Последва очаквано отхвърляне на жалбата.

При неправомерното лишаване на пострадалия от процесуални права редно бе според мен да се признае определението на АРС за нищожно...

Депозирахме молба на Петров до г-н Цацаров на 19-09-2014г. с надеждата да приложи правомощията си, тъй като стана очебийно, че в малобройния личен състав на РП и РУП –МВР в гр.Асеновград, неколцината прокурори и разследващи или изобщо не знаят кой какво работи, или пък си уреждат междуличностните проблеми за сметка на гражданите. От Главна прокуратура получихме презрително мълчание. Защо ли?

Член 24 т.6 от НПК не допуска повторно обвинение на Ариф, ако е налице постановление на прокурор или определение на съд за прекратяване на производството.

Няма спор, че прокурор Савов в своето постановление борави неумело с правните категории и в действителност прекратява наказателното преследване срещу Ариф, поради недостатъчно доказателства, но изрично не прекратява производството срещу извършителя на заканата за убийство към А. Петров. Тъкмо затова указва в края на постановлението си да продължат издирвателните действия за намиране на извършителя на деянието и доказване на същото. Няма отговор въпроса: Защо съдията и прокурора не съумяха да разграничат понятието „снетож обвинение“ от понятието „прекратено досъдебно производство“? Възможностите са две:

Едната е професионална недостатъчност, другата е непреодолима обвързаност.

Прокурор Вълев и разследващия полицай са се заели достатъчно сериозно с казуса и събират изобилни и неоспорими доказателства, че именно Ариф е извършителя на престъплението. Както е редно и морално г-н Вълев внася в Асеновградския РС обвинителен акт срещу Ариф с две обвинения: Закана за убийство и лъжесвидетелствуване пред съд.

Накрая следва да се знае, че случилото се не подлежи на разглеждане от ВСС под никаква форма, включително и от т.н. Етична комисия, която си има формула: „Съдебните и прокурорски актове подлежат единствено на инстанционен контрол. „

В правния и обществен мир стоят без отговор въпросите:

- Кой, кога, как и за какво ще ползува изобилните доказателства срещу Ариф, събрани от прокурор Вълев с цената на много изразходвано обществено полезно работно време и държавни средства ?

- Господа магистратите дават ли си сметка за двупосочния отклик от този скандал всред гражданите на Столипиново и Катуница ? За участниците в бандата това е демонстративно поощрение да продължават своите безчинства. За гражданите на Катуница, на селата в Северозапада това означава, че хранениците на държавната трапеза, изкачили стълбицата на поета Смирненски са се ояли и вече чуват техните стонове и вопли като приветствени химни на възхвала и благодарност.

- Това ненаказуемо опрощаване на престъпления е ли част от понятието- „независимост на магистратите”, сиреч, независими ли са от закона ?

4/В годините на тоталитаризма органите на разследването и съда бяха задължени служебно да вземат мерки за обезпечаване вземанията на пострадалите. Последните можеха да участват в разследването още от първия му ден чрез свой адвокат. Демократичния тъмносин законодател изцяло и брутално отстрани пострадалия от участие в досъдебното производство под предлог, да се облекчи разследването, на което той пречел?! Според тази псевдодемократична философия пострадалия е пречка за собствената му защита от престъпни посегателства ?! Успоредно с това в НПК бяха въведени нови процесуални възможности за огромно облекчаване положението на закононарушителите. Така прокурора и защитника на обвиняемия могат да постигнат споразумение, да се пазарят насаме, без пострадалия изобщо да участвува и да им пречи. При това, ако пострадалия е наел адвокат, обвиняемият не се осъжда да възстанови разноските му по ДП, когато то се прекрати и преквалифицира по чл. 78-а от НК.?! Венец на грижата за престъпника е съкратеното съдебно следствие. Престъпника, независимо колко е гнусно престъплението му и колко е дълъг списъкът на предишните му престъпления, може да поиска и съдията не може да му откаже /!?/ тази привилигирована процедура. Задето ще се спестят две-три съдебни заседания подсъдимия получава огромна и гарантирана снизходителност, която не изглежда обществено оправдана, а напротив, тя е противодържавна и противообществена.

Пловдивския ОС отказа да уважи молбата на почернените родители на мъчително умъртвения Ангел да се наложи запор и възбрана върху имуществото и банковите сметки на подсъдимия Йосифов под предлог, че те не са посочили в молбата си точно описание и местонахождение на имоти, както и точните номера на банкови сметки на Йосифов. Надявам се да е добре известно в съда, който ни излъчи главен прокурор, че обикновените граждани не могат да издирят местонахождението на евентуалните имоти на обвиняемия и нотариалните актове за собственост, а още по-малко да узнаят номерата на банковите му сметки, докато за съда това е лесно и безпроблемно...

Иска ми се да вярвам, че на съдиите от ПОС е известно, че наказателния процес е служебен и прокуратурата и съда са служебно задължени и разполагат с всички законови правомощия да установят какви имоти и банкови сметки има подсъдимия?!

В Девинския РС представлявах пострадалите от най-крупната кражба в Смолянския регион през последните десетина години / към 120,000 лв./, извършена от четирима младежи изцяло по сценарии от американски екшън. Съдът отказа да конституира пострадалите от деянието като граждански ищци, като се обоснова, че не са внесли дължимата се държавна такса върху размера на иска. Районната прокурорка на Девин, както очаквах отнапред заяви, че участието на пострадалите в процеса ще го затрудни, въпреки, че тъкмо защото очаквах тази позиция вече бях заявил, че нямаме никакви доказателствени искания. Явен и грозен бе синхрона между районния съдия и районния прокурор срещу пострадалите и в услуга на опасните гангстери. За неюристите пояснявам, че служебното начало означава, че съда поема от своя бюджет всички разноски по делото. Пострадалите не дължат абсолютно никакви разноски или такси, а платения от тях адвокатски хонорар по силата на съдебния акт се възстановява от подсъдимия, разбира се, когато съдията изпълнява закона.

Независимостта и несменяемостта, иначе казано-недосегаемост, прогласени преждевременно, когато се предоставят на хора, неузряли, неготови за тази колосална привилегия се превръща и се превърна в бумеранг, който покосява справедливостта и законността. Що се отнася до Съвестта, тази правна и морална категория по своята обективна същност представлява способността на един индивид да се самоконтролира, самовъзпира, да притежава професионална и морална самовзискателност.

За жалост първото, което поглъща и унищожава съзнанието за недосегаемост са

тъкмо тези човешките качества. Така те отдавна напуснаха наказателния ни процес...

5/ При предявяване на матералите от ДП срещу убиеца Йосифов направихме искане да се изясни чрез допълнителна задача към седморната Комплексна съдебна експертиза кой детайл от пода на микробуса е предизвикал фаталното нараняване в тилната област на главата на Ангел. Лично аз съм убеден, че това нараняване е настъпило най-вероятно от задното ауспухово гърне или детайли по задния мост или задната броня и евентуален теглич. Това означава за казуса, че Ангел е изпаднал в несвяст едва в края на прегазването и дотогава е изживявал ужасни мъчения, страдания, ужас... Наблюдаващия прокурор намери за ненужно изясняването на този въпрос. Но пред ПАС нормално възникна въпроса дали смъртта на пострадалия е настъпила по особено мъчителен за него начин. Назначена бе СМЕ. Вещото лице –съдебен медик отговори, че при това фатално нараняване Ангел е загубил съзнание и следователно е могъл да изпитва болки и страдания само до момента на това нараняване. Медика не бе в състояние да определи конкретния детайл, което с лекота би сторила Комплексната експертиза от ДП, която прокурора отказа да запита. Така този съществен детайл остана неизяснен, поради неравнопоставеността на пострадалите от престъплението с държавния обвинител и със защитника в наказателното производство. Гражданина си наема опитен адвокат, но господството на прокурора лишава адвоката от възможност да допринесе за безупречността на обвинението и неговата доказаност.

Ние с колегата ми-адвокат Александър Мишев поставихме пред ПАС въпросът за ужаса, изпитван от пострадалия и неизбежния страх, докато микробуса го тика с ускоряваща се скорост и той в продължение на 21 метра се набира на ръце и отчаяно опитва да се спаси и да не попадне под автомобила. Медика и апелативния прокурор заеха становище, че изпитвания ужас е психическо преживяване, а само физическата болка и страдание според тях се включват в разбирането за „ особено мъчителен” начин на умъртвяване. Така този възлов въпрос остана недоизяснен, както се полага за конкретния казус, независимо от похвалните усилия на ПАС за задълбочено и всестранно изясняване механизма на причиняване на смъртта на Ангел, който пряко влияе върху убеждението на съда за характера, формата, тежестта на вината и размера на наказанието. Изначално не е комплексно изяснена от константната практика на ВКС, научната съдебно-медицинска, психиатрична и правна трактовка за приликата и отликата между съставните елементи на правното понятие-„особено мъчителен за пострадалия начин”. Физическата болка е вид усещане на нервните окончания, които се предават на главния мозък и неминуемо въздействуват върху психиката, освен върху сетивата. Доколко усещането за страх и ужас от възприемането на пряката и неизбежна заплаха за живота на човека може да се квалифицира само като психическо преживяване? Няма разумно оправдание разбирането изложено от ПАП и съдебния медик, че адския ужас от съзнанието за неизбежно предстоящата, настъпваща за него смърт не е форма на мъчение? Няма според мен нито житейска, нито правна, а струва ми се и медицинска логика в разбирането, че мъчението е налице само когато се въздействува върху сетивата, които човешкия мозък отчита за съзнанието ни като физическа болка ! Накрая многозначително показателно е обстоятелството, че при конкретния казус представителя на апелативната прокуратура така усърдно отстояваше теза в защита на подсъдимия Йосифов?!

В конкретния случай е установено още, че двутонния микробус с петима пътници в него блъска пред себе си Ангел и той се опитва с лявата ръка да се задържи за основата на чистачката, а дясната ръка отчаяно протяга настрани, защото в нея е повода на домашното му куче и дори в този миг се грижи за живота на животното. Краката му се плъзгат и запъват в асфалта, после костта на едната подбедрица изпращява и се чупи под напора на предната броня и едва тогава той попада под автомобила...търкаля се странично отдолу, поради което пътниците в буса чувстват, че буса се „тресе“, повдига се нагоре когато Ангел е с рамо към асфалта и с другото рамо към пода на буса, после буса хлътва надолу, когато мъченика е по корем или по гръб отдолу...

Тези обстоятелства ПАС отчете при определяне размера на наказанието и затова увеличи лишаването от свобода на подсъдимия с една година.

Изрично подкрепихме пред ПАС протеста на ПОП с искане да се увеличи наказанието с една година, тъй като неправилно ПОС прие, че Йосифов е упражнявал обществено полезен труд. Не се спори по делото, че този мъж няма фирма, не плаща никакви данъци, няма пенсионна, нито здравна осигуровка, от години системно пътува до Турция, закупува от там евтини стоки и ги препродава тук на много по-висока цена и така печели. Това на езика на закона се нарича-спекула и е престъпление с безспорна обществена вреда. Благодарни сме на ПАС, задето демонстрира държавнически подход при правораздавенето си.

Пред ВКС за съжаление настъпи необясним и неоправдан обрат, въпреки липсата на конкретизирани касационни оплаквания, основани на наличния доказателствен материал от страна на защитата на подсъдимия.

След като възприе фактическите и правни изводи на ПАС за обосновани, ВКС прие, че наложеното наказание е явно несправедливо, като поради липса на аргументи в подкрепа на снизходителността му прие повече от несъстоятелно и в ущърб на държавността, че Йосифов полагал труд за изхранване на семейството си...Така наказанието му-лишаване от свобода бе намалено с 3 години... Трябва ли да напомням, че когато някой извърши въоръжен обир на банка с отнетите пари също осигурява прехраната и лукса на семейството си! Следователно според ВКС е смекчаващо вината обстоятелство. Съкрушително...и необяснимо...

ПАС увеличи наказанието като прие, че подсъдимия не упражнява полезен за обществото и държавата труд. ВКС рязко намали наказанието, като акцентира на факта, че е изхранвал семейството си чрез спекулата. Вероятно този подход обяснява смелите изявления на млади роми по телевизиите: „Ще крада и ще изсичам дърветата в парка“, „Ще нападам старците в северозападните села, за да си изхранвам семейството!”

5/ Образувахме гражданско производство в Софийски градски съд с искове срещу ЗД- ДЗИ, застраховало микробуса на Йосифов по риска-Гражданска отговорност. Безпрецедентно некоректното поведение на представителите на ЗД е изключително любопитно и много, много показателно за състоянието на този огромен дял от гражданското съдопроизводство, а делата срещу ЗД са вероятно поне 1/3 част от всички съдебни граждански дела в страната.

Един граждански състав на Софийския апелативен съд демонстрира откровеното си презрение към мъката и чувствата на почернените родители и им присъди унизително мизерни обезщетения, като многозначително осъди ищците да изплатят „адвокатски разноски по компенсация“ на адвокатското дружество „Красимира Иванова- Явор Нотев“ в размер представляващ почти 40 % от обезщетението на майката и над 25 % от това на бащата... Безцеремонно и с небезобидна „слепота“ този състав прие, че Ангел Петров се е хвърлил върху предния капак на микробуса, макар това реално да не е възможно, защото този капак е отвесно разположен. Освен това със сила на присъдено нещо наказателния съд е приел за установено, че Ангел се опитвал за забави закононарушителите до пристигането на полицията, сиреч той защитава обществения правопорядък. Той стоял неподвижен на метър пред буса. По закон Йосифов няма право да потегли, но той съзнателно потеглил и с изключитгелна наглост и жестокост прегазил момчето. За този примитивен тип е обяснима постъпката. Как да си обясним скандалните злонамерени съчинения на съдебния състав на САС в грубо нарушение на чл. 300 от ГПК, който повелява, че присъдата по наказателното дело е задължителна за гражданския съд относно механизма на деянието, извършителя и вината. Тези, които ще четат тези редове нека да знаят, че в България няма реален механизъм да бъде наказан провинил се магистрат. Същото заяви наскоро по една телевизия зам. главния прокурор г-н Гешев.

Тогава замислете се уважаеми сънародници как ни изиграват, че в Народното събрание влизат бездейни и безидейни фигуранти с апетит на пирани!

ВКС отмени изцяло вулгарния въззивен съдебен акт, но за правния мир останаха да висят без отговор въпросите като:

-Как съдебния състав ще обясни своята нескрита неприязън към пострадалите от вандализма и беззаконието?

-Как ще обясни и своята подозрителна щедрост към ответното застрахователно дзружество?

-Как управляващото мнозинство ще обясни на гражданите, защо депутатите-адвокати вместо да се грижат за избирателите си се явяват в съда по дела срещу баснословни хонорари.

Може би прословутия Дани Кирилов ще ни обясни защо застрахователни дружества, които имат цели отдели от юристконсулти на щатна заплата, по делата с крупни искове наемат определени адвокати и им превеждат хонорари, непосилни за 95 % от българите. Пострадалите и техния адвокат, за да противостоят на ответника могат да сключат договор за правна помощ с хонорар реципрочен на този на ЗД, но ВКС побърза с тълкувателно решение № 6 да изиска от ищците реално превеждане по банков път на договорения хонорар, а когато нямаш пари, такъв превод е невъзможен. Така по исковете на родителите на Ангел Петров ние с адвокат Александър Мишев се явихме срещу хонорар от 12000 лв. защото и тази сума можаха да ни изплатят на части за две или три години, а ЗД преведе на споменатото адвокатско дружество общо 91,000 лв. хонорар. ВКС, за разлика от САС коригира странната щедрост и постанови, че на ответното ЗД се полагат адвокатски разноски за трите инстанции в размер на 40,000 лв. Следователно останалите 51,000 лв. се оказаха щедро дарение от ЗД към Адвокатското дружество....

Последвалите изменения в Кодекса за застраховането показаха, че парламента е силно ангажиран с осигуряване на почти феодално господство на застрахователните компании над застрахованите български автомобилисти, а още повече над пострадалите от ПТП граждани.

Но това е друга тема и ако има интерес, ще я представя отделно, за да узнаете как официално и съзнателно чрез съдебната процедура ЗД ежегодно биват обогатявани неоснователно с десетки милиони, а тези пари се отнемат от пострадалите от ПТП граждани, които впрочем биват обезщетявани твърде оскъдно.

Тогава ще узнаете, че масово лансираната от телевизиите „Асоциация на пострадалите при ПТП“ е всъщност част от системата за злепоставяне на бъдещите пострадали от ПТП и в тази асоциация няма пострадали, а само неколцина адвокати. Сигурно сте забелязали, че ръководството на тази асоциация, която по своята същност е алтернативна, неофициална адвокатура публично отстоява становището, че не са назряли условията съда да присъжда обезщетенията, предвидени в съществуващия вече осем години текст в Кодекса за застраховането.

Сигурно ще ме запитате защо телевизиите да лансират неформалната адвокатура завоалирана като Асоциация на убитите и ранени при ПТП ?

Отговора е прост: Едни от системните и щедри клиенти на телевизиите с поръчки за реклами са именно ЗД. А след като адвокатите от странната асоциация усърдно лансират идеи и проекти срещу интереса на бъдещите ищци /бъдещи пострадали/ срещу застрахователите, естествено е рекламополучателите да се съюзят с асоциацията, която пък чрез рекламирането й от телевизиите набира за асоциацията нови пострадали клиенти. Хонорарите, които усвоява асоциацията с помощта на ЗД и полицията са неподозирано солидни, затова има за всекиго по нещо. Полицията осигурява ежедневен достъп до служебния бюлетин на МВР за настъпилите през денонощието катастрофи с имена, адреси, ЕГН на участниците и пострадалите...Така преди загиналия от катастрофа да е изстинал, при близките му пристигат „костюмирани“ господа, за да предложат адвокатските си услуги, а напоследък дори предлагат да поемат погребалните разходи, които опечалените да върнат, след като получат присъденото от съда обезщетение, както и да броят на асоциирания адвокат 25 до 30 % от тоталната парична сума, преведена на близките на убития от ЗД.

Ето това е и причината полицията да забрави че съществува законната, официална адвокатура, която впрочем бавно, но явно се разгражда от разложителни процеси и отчуждение на ръководната върхушка от огромната маса на адвокатите на обикновените, редови българи.

Пресметнете, че МПС в България са около 3,250,000. Добавете и ремаркета, полуремаркета и колесари и ще станат 4,000,000 задължително застраховани ППС.

Ако приемем средна премия за сключване на застраховка от 300 лева /минимум!/

В началото на всяка година ние внасяме в касите на десетина основни ЗД , над един милиард и двеста милиона лева. Тези пари „работят“ за ЗД цяла година и носят доходи в неизвестни ни размери.

Информационните средства ни проглушават с рекламите на ЗД, но така и не ни информират:

- Колко милиона са постъпили при всеки застраховател по риска „Гражданска отговорност“?

- Колко пари е изплатил всеки на пострадали от ПТП и за материални щети ?

- Колко пари са изплатени за несвойствени разходи, като наемане на адвокати, срещу колосални хонорари, при наличие на щатни юристконсулти?

- Колко пари за годината са присъдени от съда, като „разноски по компенсация“ , които пари се отнемат от обезщетението на пострадалите българи чрез елементарна схема, която се оказва странно отстоявана от депутати, съд, правозащитни организации, правителство?! Няма медия, която да желае осветляването и премахването й.

Най-малко това засяга председателя на ВКС и ВСС и неговия председател-министъра на правосъдието.

- Колко са годишните печалби на ЗД и къде отиват тези печалби, като се знае, че почти всички босове са чужденци?

- Каква част от тези печалби се предоставят на полицията на страната, след като една от главните и ежедневни задачи на нейните служители е да следят и наказват собствениците на незастраховани ППС по риска „Г.О.“

В заключение няколко думи за моята професионална биография.

Правен стаж- 53 години. Пенсиониран следовател. Адвокат от 1992 г.

Запасен полковник. Създател на специализираната бланка на ”Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие”, утвърдена като официална и задължителна бланка при оглед на тежко ПТП от 1987 г. Конструирах уред за измерване наклон на път, автор съм на Методика за практическо обучение на практикуващите прокурори, следователи, разследващи полицаи и вещи лица по въпросите на решаващите, първоначални, неотложни и неповторими процесуално-следствени действия и способите за подбор, назначаване, ръководство, контрол и преценка на съдебната авто-техническа и комплексна експертиза.

Закупих със средства на бившите държавни застрахователни компании и въведох в практиката на следствието използване на уреди за чертаене на мащабни скици на всяко местопроизшествие /задължително!/, както и ползването на видеокамери за заснемане на по-сложните ПТП.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Днес в страната само в отделни окръзи се ползва задължителната бланка за оглед на ПТП, повсеместно вече не се чертаят мащабни скици, Огледите са повърхностни и формални. Направените фотоснимки се прилагат към делата като снимки за спомен, а не като Веществено доказателствено средство съгласно изискванията на НПК, което ги прави процесуално ирелевантни /негодни/. Въпреки това практиката продължава така и превръща процеса в унизителна самодейност.

Премахването на специализацията и липсата на специализирани магистрати доведе до невъзможност на същите не само да контролират качеството на съдебната авто-техническа експертиза /чл. 154 от НПК/, а най-често сме изправени пред неспособност на магистрата да разчете АТЕ и да осмисли правното значение на техническите изводи. Това е причината вече почти официално автоекспертите да решават изхода от делата за тежки ПТП и въпросите за вината и невиновността на участниците в ПТП, а юристите в съдебната зала да се престуват, че участват в съдебен процес.

Този обективен факт автоматически доведе до неуправляем произвол и корупция... Мога да посоча умопомрачителни примери на професионална недостатъчност, откровено престъпно стъкмяване на обвинителни доказателства и още по-откровено затваряне на очите от съда, включително от ВКС....Но няма на кого!

ОСОБЕН ОБЕКТИВЕН ФАКТ: Допреди 1990 -1992г. по наказателни производства за тежки катастрофи задържането под стража бе почти изключено. В редки случаи задържахме само водачи, предизвикали смърт и избягали от местопроизшествието, или тежко пияни, ако вече са наказвани за употреба на алкохол. При това разследването продължаваше до месец, рядко до два месеца. Днес законните срокове са официално елиминирани от председателя на ВКС, който ги обяви за пожелателни?! След това освобождавахме арестанта, или го превеждахме в затвора. Над два месеца се разследваха само дела срещу неизвестен извършител.

Днес задържането под стража е ежедневие. Стигна се до такъв куриоз, че телевизионните репортери или водещи при съобщаване за ПТП или някакво нарушение на обществения ред задължително завършват с фразата: „Лицето е задържано под стража и прокурора ще поиска от съда постоянна мярка“, или „Лицето не е задържано“

Заиграваме се на демокрация, но всъщност сме подвластни на собствената си непригодност за демократично поведение. Давате ли си сметка , че задържането в ареста е лишаване от свобода и отнемане на почти всички граждански права и гаранции на задържания, без да има законно постановена присъда на съд!

Не Ви ли се струва, че е доста подличко с такава лекота и непринуденост да питаме при всеки инцидент със себеподобен, дали е задържан и ако не е, започват нескончаеми коментари и съждения на гости в студиото на тема: „Безценния човешки живот“... Все в посока към-ареста, за ареста, защото задържания е някой си, непознат, далечен. Затова не само сме безразлични към него, но и някак почти се наслаждаваме, че е вкаран в ареста...Но иначе сме еманация на демократичността, въплащение на великодушието и толерантността, доколкото те са обект на разговор по тази тема. В ежедневието обаче под прикритието на грижата за правовия ред сме благосклонни към безразборното лишаване от свобода, което разбира се е грубо нарушение на правовия ред най-често.

При тоталитаризма за десетина дни незаконен арест на гражданин, следователя ако

не го уволняваха дисциплинарно, го понижаваха в длъжност, вземаха му една

звездичка от пагона и го наказваха с последно предупреждение за непълно служебно

съответствие. Сега, по дело в СРС продължило 7 години в съдебна фаза, и над 3 г. в

досъдебна,четиримата подсъдими бяха оправдани, а бяха изтърпяли две и половина

години арест. Нито един магистрат не бе наказан поне с мъмрене. А съда, включително ВКС обезщети бившите арестанти за всеки ден в който са били обвиняеми и подсъдими, под стража, или под парична гаранция като им присъди им по 1.73 лв. на ден. Циничен израз на неуважение и незачитане на човешките и граждански права и свободи на другия! Тържество на гадната шопска максима: „Я сакам Вуте да е зле!“

Точно когато ВКС обяви, че дори близък приятел на загиналия в ПТП може да предяви

иск за обезщетение на моралните му вреди, същия ВКС отказа на съпругите на двама

от незаконно малтретираните мъже да ги обезщетени за изтърпяните лишения, позор

пред съседи и приятели, живот като вдовици при живи съпрузи 30 месеца, лишаване

от мъжова подкрепа, ласка, секс... Нещо повече, ВКС, ІV Г.О. осъди нещастните

българки да заплатят на Прокуратурата юристконсултски разноски, сиреч да живеят

един месец без заплата задето са се осмелили да си въобразяват, че са европейски

гражданки и че имат някакви права и конституционни гаранции.

От текста дотук забелязахте ли, че всички така щедро обгрижвани от нас

Институции еднопосочно се стремят да злепоставят добрия гражданин-пострадалия, да го отстранят от участие в делото, да обогатят длъжника.ЗД за сметка на пострадалия

взискател, да облагодетелстват подсъдимия, като не присъдят той да изплати хонорара

за адвоката на пострадалия... Най-великия икономист на 20 век- Карл Маркс учи, че

Количествените натрупвания водят до ново качество. Системно натрупаните неправди,

системно търпяните страдания и несправедливости достигнаха отново до ново

взривоопасно качество, което избухна в Габрово. Напрежението буботи и в

забравените от Бога села на Дивия Северозапад, където мизерията е нечовешка, където

старците гаснат от изтощение и глад. В с. Владимирово един уважаван селянин си

позволил да направи забележка на поредните мургави мъжаги, които минавали край

домът му с тежко натоварена каруца с прясно отрязани дебели дървени стебла:

- Няма ли да спрете, вече и горичка не остана в полето...?

Същата нощ всички стъкла на двуетажния му дом са изпочупени. Каруците се

нижат една след друга, не спират и през деня, защото няма от кого да се боят. Имаше горски, но го съкратиха, тъй като вече няма гора. Той сподели, че съставял актове, а районния прокурор постановявал, че случаят е маловажен и циганите му се надсмивали

Прокурора забравя, че тези дървета имат жизненоважна роля за оцеляване на равнината, за снегозадържането, за спиране на суховейте, за развъждане на дивеча и птиците, за красотата на околната среда и за чистотата на въздуха... Бездушни и набирани без оценка за пригодност чиновници, вместо същински прокурори.

В асфалтовата база в селото, собственост на фирма на Васил Божков поради неспазване на никакви норми за безопасност на труда смъртоносно пострадал. електротехника. Откарали го в Центъра за СМП в Монтана. От там лекарите си позволили нещо, което за 53годишният ми стаж не съм срещал. Укрили от комп етентните власти, че при тях постъпва пострадал от трудова злополука. Когато след две седмици пострадалия починал, не съобщили на властите за тази смърт. Подхвърлили тялото му на ввъзрастните му родители да се оправят. На погребението не се явил никой от фирмата, никой не посетил умиращия в болницата... Веднага след транспортирането на тялото ръководството на фирмата разчистило местопроизшествието и заличили всички следи. Изобщо не съобщили на полицията за инцидента, убедени в липсата на последици и търсене на отговорност...

Едва когато след два месеца узнах за случилото се депозирах гневна жалба във ВКП и така бе образувано ДП. Делото приключи с осъдителна присъда срещу двама от ръководителите на обекта.

Но прокурора от МОП, наблюдсаващ ДП, който високомерно отказа да ме приеме за размяна на елементарна информация, не направи нищо, за да се потърси най-строга отговорност за престъпното поведение на ръководителите на фирмата и на шефа на ЦСМП. Впрочем, преди няколко години шефа на същия ЦСМП бе взел от специалния хладилник на съхранение на кръвни проби, заключен с катинар, кръвната проба на един самокатастрофирал полицай. Шефа на областната дирекция извършил неправомерно деяние за което този полицай знаел, затова началника търсел повод да го отстрани. Кръвната проба престояла неизвестно къде от петък до понеделник и късно след обяд пристигнала в лабораторията. Резултата се оказал положителен, макар че дежурния лекар в центъра при проведеното изследване констатирал и записал, че липсват данни и признаци за алкохолно повлияване на полицая. Същото констатирал и дежурния полицай за посещение на леки ПТП, началника на участъка и една селянка, която измила лицето на пострадалия мотоциклетист-полицай.

Полицая бе получил отпуск от тричленна лекарска комисия за срок от 30 дни. Но началника на служба „Човешки ресурси“ поговорил с един от лекарите и последния самоволно преправил цифрата 30 на 3 дни. Изписаното словом „тридесет“ си останало. Изпратили човек да съобщи на катастрофиралия, че трябва да се яви веднага, защото отпуска му е съкратен. Явил се и му връчили заповедта за дисциплинарно уволнение...

Съдебни състави формално провеждаха заседания, но не криеха своето предубеждение. Сагата приключи, малкия човек бе смазан от феодалите. В окръзите всеки шеф на институция е своеобразен феодал, а помежду си те си правят безнаказани услуги по модела: „Ти на мене, аз на тебе!“

Всички полицаи в Монтана получиха урок как могат да „оправят“ някого или да зачернят другиго.

След всичко това и особено след пародията в Пазарджишки окръжен съд и ПАС реших да се оттегля, за да запазя самоуважението си на юрист, офицер и мъж.

На вниманието на по-напредналите в тази материя представям молбата ми до ръководителя на Специализираната прокуратура и зам.главния прокурор г-н И. Гешев.

С най-добри чувства, в навечерието на светлия христянски празник Великден желая на всички българи и особено на младите да сте здрави, щастливи, работливи и любящи! Не забравяйте, че държавата не е абстракция, държавата е всеки от нас!

Когато гласувате изберете онзи, който ще успее да увеличи личното Ви благоденствие и сигурността на семейството Ви. А когато населението е богато и щастливо, тогава държавата му става могъща, независима, справедлива и грижовна.

Живота се дава само веднаж. Не позволявайте да Ви подлагат на нищета в името на неизвестно и несигурно бъдеще. Отстранете всеки, който предава отечеството ни и раболепничи пред чужди ценности, интереси и идеали.