Патрон

                     Проф. Иван Шишманов 



    Жизненият му път започва през 1862 г. от гр. Свищов. Семейната среда е особено благоприятна за ранното проявяване на литературни наклонности и културни интереси у будното момче. Бащата Димитър Шишманов е бил учител, а синът му Иван след като завършва педагогическо училище в Прага, едва 20-годишен, учителства в Свищовското класно училище, като бил едновременно и директор на основните училища в града. Жаждата за по-високо образование го отвежда последователно в университетите на Йена, Лайпциг и Женева. През 1888 г. Шишманов се връща в България и веднага е назначен на висша длъжност в Министерството на народното просвещение.
    През 1903 г. приема предложението да стане министър на просвещението. За около три и половина години той създава Народния театър, Рисувалното училище, Музикалното училище, Народния етнографски музей, Института за слепи, Училището за глухонеми деца, първата Детска забавачница у нас, Учителско-лекарския съюз, Археологическото дружество, Българската секция на ПЕН-клуба, “Сборника за народни умотворения, наука и книжнина”...

Още за професор Иван Шишманов.

    Професор Иван Шишманов 40 г. преподава литература и културна история във Висшето училище, което по време на неговия мандат като министър на просветата се превръща в Софийски университет.

20 г. е сред любимците на цар Фердинанд, който оценява ерудицията и качествата му. Не случайно на него е възложено възпитанието на бъдещият цар Борис.Шишманов избира за частни учители най-способните български учени: М. Арнаудов, Д. Агура, Шкорпил, Мърквичка.

    Няколко пъти е канен за министър, но отказва, пазейки се от политиката. При една криза в управлението Фердинанд го убеждава да заеме поста министър на просветата и това се  оказва Златен век за това ведомство. Министърът остава верен на своите принципи в живота: демократичност, толерантност, честност. В своята  дейност проявява ширококултурно мислене.

    Свидетелство са многото културни институти, които се откриват по негово време и грижата за българските писатели, които той изпраща в чужбина на специализация. Огромно е вниманието му към българското училище. Той  смята, че то трябва да култивира в учениците съзнание и морал. Въвежда в училище следните систематични внушения:

- любов към отечеството и народа;

- вяра в неговия гений;

- хуманизъм;

- толерантност;

- уважение на чуждото мнение;

- разбиране на понятията за законност и закономерност;

- грижи за физическото здраве;

- уважение и права на жената.