Великите физици

Галилео Галилей /1564-1642/: Той е първият човек, който открива луни в орбита над друга планета, откривайки четирите най-големи луни на Юпитер. Също така, че Венера има фази като нашата луна – първите практически, а не математически доказателства, че слънцето е в центъра на Слънчевата система. Откривател е и на Закона за махалото. През 1609 г. той изобретява първия телескоп.

През 1630 г. той доказва, че свободнопадащите предмети имат едно и също постоянно ускорение.

Исак Нютон / 1643-1727/: Той въвежда трите закона за движението, а през 1687 г. и закона за гравитацията. Една от най-революционната му идеи е, че движението на обектите в космоса става под влияние на същите физични закони, както и при обектите на Земята. Най-значимото му откритие в сферата на оптиката е разделянето на бялата светлина през призма и извличането на цветовете, които я съставят.

Майкъл Фарадей /1791-1867/: Той е известен с работата си върху магнетизма и електричеството. През 1831 г. открива електромагнитната индукция, а през 1839 г. изказва предположението, че съществува връзка между електричеството и магнетизма. Открива електромагнитната индукция, диамагнетизма и закона на електролизата, а също така и връзката между магнитното поле и светлината, което е показател за електромагнитната ѝ природа.

Джеймс Максуел /1831-1879/: През 1864 г. той публикува теорията за електромагнетизма, която доказва, че електричеството, магнетизмът и светлината са проява на един и същ феномен: електромагнитното поле. Може би не толкова популярни са приносите му към фотографията и по-специално откритието, че цветна снимка може да се получи чрез разделяне на светлината с филтри на червена, зелена и синя.

Вилхелм Рьонтген /1845-1923/: Той е първият физик, който създава и засича електромагнитното излъчване и т. нар. рентгенови лъчи. Апаратът, създаден от Рьонтген, е познат като рентгенов апарат. За това свое откритие получава първата Нобелова награда за физика през 1901 година. Той нарича лъченията Х-лъчи, тъй като тяхната природа е била неизвестна.

Нилс Бор/1885-1962/: Той напълно трансформира нашата гледна точка към атома и света. Осъзнавайки, че класическата физика не е нещо катастрофално - когато нещата са атомни или по-малки, той ремоделира атома, така че електроните заемат “разрешени” орбити около ядрото, докато всички други орбити са забранени. Създава и Модела на Бор, в основата на който е планетарният модел на атома, съчетан с квантови представи и предложените от него постулати.

Мария Кюри /1867-1934/: През 1896 г. тя допринася за откриването на радиоактивността /посредством изследването на рентгеновите лъчи/ и представя технология за изолиране на изотопи. Тя и нейният съпруг Пиер Кюри откриват радиоактивните елементи радий и полоний. Мария Кюри е наградена с Нобелова награда за физика през 1903 г., като по този начин се превръща в първата жена носителка на престижната награда. След 8 години получава и Нобелова награда за химия.

Дж. Дж. Томпсън /1856-1940/: На него се дължи откриването на електрона и изотопите и изобретяването на мас-спектрометъра. През 1906 г. получава Нобелова награда за физика за откриването на електрона.

Макс Планк /1858-1947/: Наричат го бащата на квантовата механика. През 1900 г. той представя своята идея за квантите, които представляват елементарно количество енергия, излъчвани от светлината. Той също така установява стойността на константата на Планк, която е основополагаща за квантовата механика.

Ърнест Ръдърфорд /1871-1937/: През 1911 г. той доказва, че по-голяма част от масата на атома се намира в ядрото му. През 1920 г. той открива протона. Считан е за най-добрия експериментатор след Майкъл Фарадей. През 1917 година той извършва първата експериментална ядрена реакция и ръководи групата, провела първото контролирано делене на атомно ядро през 1932 година.