Основно училище „Душо Хаджидеков“ е наследник и приемник на Новомахаленското. Данните категорично сочат, че за първи път то отваря врати, за да посрещне своите ученици в далечната 1870 година. В дописка от в.“Македония“ от 13 януари 1870 година е отбелязано: …“Читалището /в Пловдив/ открива училище в новата махала при църквата „Св. Петка“. В изследването на проф. Николай Генчев „Възрожденският Пловдив“ е посочено, че ….“Още в началото на 1870 година в гр. Пловдив е открито пето взаимно училище в новата махала, енория на църквата „Св. Петка“.
Мястото, върху което е построено Новомахаленското училище, заедно с материалите и средствата за изграждането и издръжката му са подарени от големия родолюбец и съратник на Левски - Душо Хаджидеков.
До 1904 година училището е самостоятелно, начално. С основаването на училище „Йоаким Груев" Новомахаленското става негов филиал.
Поради настаняване на бежанци от Беломорска и Одринска Тракия в сградата му през месец ноември 1915 година учениците и учителите от Новомахаленското училище заедно с помагалата и покъщнината са прехвърлени в училище „Васил Левски“.
През 1921 година училищната сграда бива освободена от квартируващите бежанци и на 23 ноември същата година, след ремонт, учебните занятия в нея са възстановени.Училището е самостоятелно, начално, с четири паралелки от І до ІV отделение.
Учители през учебната 1921/22 година са Спаса Д. Ботушарова, Мария Д. Тодорова, Тотка Д. Петрова и Злата Б. Грозева. Това са и първите сведения за работилите в училището учители, тъй като архивът от създаването му до 1915 година и съхраняван в НУ “Йоаким Груев“ е унищожен при наводнение.
На 17 януари 1922 година, както е записано в летописната книга от тази дата, …“училищното настоятелство в знак на признателност към пловдивския гражданин Душо х. Деков, който е подарил мястото, върху което е съградено зданието и материала, наименува Новомахаленското училище Народно първоначално училище „Душо х. Деков“.
Чирпанското земетресение на 14 април 1928 година /Велика събота/ разрушава сградата на училището на ул.“Мали Богдан“ до полуетажа, поради което учебните занятия са преустановени.
През 1929 година със средства на комисията по възстановяване започва строежа на новата училищна сграда на ул.“Богомил“32, състояща се от 6 класни стаи. По време на строителството учебните занятия с учениците се водят в училище „Васил Левски“.
На 25 ноември 1929 година е първият учебен ден на учениците от Първоначално училище „Душо х. Деков“ в новата сграда.
Два дни по-късно –на 27 ноември, към училището е разкрита и една група детска градина.
През учебната 1934/35 година със съдействието на училищното настоятелство към училището е изградена трапезария…“хигиенична, приветлива и обзаведена добре“ и собствена /училищна/ баня. В нея със средства на Митрополията се хранят и “26 бедни ученика от училище и 15 от училище “Г. Бенковски“.
На 27 март 1934 година в училището е изградена секция на Младежкия червен кръст, която в годините активно се занимава с благотворителна дейност.
С разрастването на квартала след 1936 година броят на паралелките от 4 се увеличава на 8, поради което учебните занятия се водят на две смени. Във времето до включването на България във войната в училището кипи живот. Организират се ученически екскурзии - Костенец, Дедево, Бойково, Куртово Конаре, Хисаря, Казанлък. Изнасят се театрални постановка - „Сляпото момиче“, „Златно сърце“. Отбелязват се Денят на цветята, Денят на залесяването, Денят на спестовността. Изнасят се сказки и реферати. Изграден е училищен хор.
На 2 март 1941 в сградата на училището са разквартирувани немски моторизирани авиационни част, поради което до края на учебната година занятията се водят на открито или в наети за целта частни квартири.
От 24 декември 1943 до края на учебната година учебните занятия са преустановени …“поради настъпили нови бомбардировки на гр. София и други градове в България“. Учениците са евакуирани по селата. С останалите в града обучението се провежда при „домашни условия“.
През учебната 1948/49 година Начално училище „Душо Хаджидеков“ е трансформирано в основно с 10 паралелки, шест от които в начален и 4 в прогимназиален курс. За 10 години броят на паралелките се увеличава на 14, с две групи детска градина. Това налага строителството на две нови класни стаи с отделен вход в южна посока, като продължение на основния училищен корпус.
През месец април 1960 година започва строителството на втори етаж на училището, който е завършен на 10 октомври същата година.Това позволява учебната 1960/61 училището да започне с 22 паралелки от І до VІІІ клас, 2 групи детска градина с общо 920 деца и ученици.
Две години по-късно с част от учениците на училище „Душо Хаджидеков“ се обособява 28 основно училище /сега СУ “Св. Паисий Хилендарски“/, което отива да учи в сградата на ІV-та гимназия.
С Указ №1005 от 19 май 1978 година на Държавния съвет по случай 100-годишнината от основаването му и за дългогодишна учебно-възпитателна дейност училище „Душо Хаджидеков“ е наградено с орден „Кирил и Методий“ І-ва степен.
С Решение 143 от 14.май 1999 година на Общински съвет гр. Пловдив по повод неговата 130-годишнина училище „Душо Хаджидеков“ е удостоено с Почетния знак на гр. Пловдив.
С Решение 178 от 20 май 2004 година на Общински съвет гр. Пловдив за принос в развитието на образованието в града Основно училище „Душо Хаджидеков“ е удостоено за втори път с Почетния знак на гр. Пловдив.
На основание Решение 194 на Общински съвет-Пловдив, , взето с протокол №7 от 17.05.2016 година, със заповед №РД-14-114 от 07.08.07.2016 година на Министъра на образованието и науката ОУ”Душо Хаджидеков” и ОУ ”Г. Бенковски” бяха преобразувани в ОУ ”Д.Хаджидеков” гр.Пловдив.
В двете сгради/на ул.”Богомил”32 и „А.Папазов”18 /с общо 42 класни стаи и кабинети се обучават над 850 ученика от I до VII клас, разпределени в 35 паралелки.
Историята на училището днес я пишат талантливите му ученици, ежегодно заемащи призово място в класациите за най-добри образователни резултати.