Житейската философия „Никога не е твърде рано или твърде късно да учиш” е особено актуална днес. И напълно споделям мнението на проф. Пепка Бояджиева, че „в съвременния свят придобитите квалификации имат кратък живот и непрекъснато се нуждаят от обновяване, усъвършенстване и дори от отхвърляне.”

Живеем в динамично време, което почти ежедневно ни изправя пред нови предизвикателства, и непрестанното учене (в смисъла на съзнателно придобиване на знания и умения) се превръща в необходимост. Именно тази идея е заложена и в Националната стратегия за учене през целия живот 2014-2020 г. Стратегията работи с определението за учене през целия живот, използвано в Меморандума на Европейската комисия за учене през целия живот (2000), а именно: “всяка дейност за учене, предприемана през целия живот за подобряване на знанията, уменията и компетентностите”. Или казано по друг начин, ученето през целия живот предполага възможности за учене на всяка възраст и в разнообразен контекст – не само чрез традиционните форми в институциите за образование и обучение, но и на работното място, вкъщи и/или през свободното време. Разбирано като системен процес, то е насочено към самия учещ и неговите потребности за личностно и професионално развитие.