За „старите” поети пред „новото” поколение ученици…

Елена Вързилова, учител по български език и литература в ЕГ „Иван Вазов”, Пловдив

Проектна задача: България в живота и творчеството на Иван Вазов

Безспорен факт е, че днес всички ние сме свидетели на най-голямата трансформация в човешката комуникация след появата на писмеността. Днешното поколение е поколението на дигиталната книга. И за пръв път в историята на човечеството сме свидетели на обърнат модел на знанието: младите „образоват” старите. Ако съвременният учител не приеме тази неоспорима реалност за своя, е обречен на провал в своята мисия да „ограмоти” учениците си в която и да е сфера на научното познание, защото децата днес не желаят да възприемат информацията по т.нар. „традиционни” канали. Ето защо пред нас – учителите – стои проблемът как да накараме учениците си да „чуят” онова, за което говорим в час. И моят отговор е: чрез техните любими „играчки”.

Като учител по български език и литература в средно училище, изправяйки се пред предизвикателството да разкрия творчеството на Иван Вазов пред единайсетокласниците, аз се оказах в ситуация, в която трябваше с „голи ръце” да руша „стените” от предразсъдъци на своите ученици спрямо личността и творчеството на Народния поет. Какво се наложи да преборя:

- ДОСАДАТА: Образователната ни система запознава ученика с творчеството на Вазов от най-ранна възраст. Но прави само това: ЗАПОЗНАВА, без да позволи на детето да го ОПОЗНАЕ и ОБИКНЕ.

- ТРАДИЦИОННОТО ЗА МЛАДОСТТА ОТХВЪРЛЯНЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ ОТ ДРУГИГО АВТОРИТЕТИ: Днешните ученици са изключително критични, скептични и високомерни понякога към наложени насила ценности и авторитети дори когато те наистина СА авторитети. Ако децата не оценяват правдиво заслугите на Вазов към народа и литературата ни, то вината не е у тях, а у нас - учителите, защото не сме им представили подходящите аргументи в защита на тезата си, че Вазов е един от великите българи.

- ЧУВСТВОТО НА МАЛОЦЕННОСТ, ПРИКРИВАНО ПОНЯКОГА С ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ: Речникът на съвременния българин е различен от този на българина в творбите на Вазов, а речникът на днешния ученик е на светлинни години от него. Вазов си служи с почти 50 000 думи, а днешният ученик?

- ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ ПОДХОД КЪМ ИЗКУСТВОТО: Трябва да променим нагласата на ученика към четенето на задължителната учебна литература, като поставим акцент на духовното ОБОГАТЯВАНЕ. На тази тема децата лесно пишат високопарни статуси във Фейсбук, смисълът на които обаче остава неоткрит за тях. Мисията на учителя е точно тази - “да отвори очите” на детето така, че то да се чувства ОБОГАТЕНО, прочитайки книга, посещавайки театрална постановка, излизайки от Градската художествена галерия.

Как всичко това да бъде свършено, без да се „хаби” от ценното и оскъдно време, определено от годишното тематично разпределение по предмета?

Мотивацията на учениците за работа чрез оборване на техните предразсъдъци е възможна с една страница, която много прилича на тяхната любима дигитална книга: това е мултимедийният текстови документ, публикуван в Google Classroom като задание за домашна работа, предхождаща уроците върху Вазовото творчество. Този документ включва линкове към:

- презентация на тема: „Урок по родолюбие” с акцент върху личността на Вазов и начина, по който народът го е възприемал приживе;

- филм в You Tube за Вазов от поредицата „Великите българи”, чрез който: учениците да избягат от наложените клишета за автора и от злоупотребите с неговия патриотизъм; да “приземя” Вазов - да го сваля от върха на пирамидата и изброявайки приноса му за нацията ни, постепенно учениците сами да го изведат отново на върха;

- разказ за живота на Вазов, направен от самия него – така сухите биографични сведения се превръщат в жива история, която ученикът запомня.

Към всеки един от линковете са свързани и въпроси към учениците, които целят поглед към личността и творчеството на Вазов от гледна точка на съвременността с цел всичко чуто и обговорено в материалите да бъде осмислено чрез опита и ценностите на „новото” поколение ученици.

Когато една голяма част от предразсъдъците у учениците рухнаха, обявих и проектната задача: България в живота и творчеството на Вазов, обвързвайки я с предстоящия за гимназията ни, носеща името на Патриарха, 60-годишен юбилей. За целта два единайсти класа разделих на 12 групи, на които разпределих цялото литературно наследство на Вазов.

Учениците разпределиха помежду си в групата конкретните творби, с които да работят. Всеки ученик получи задачата да изведе споменатото от Вазов място из България, извеждайки цитата от творбата, в която е посочено от автора. За целта за всяка от групите създадох споделен текстови документ с таблица в Google Disc, в която учениците да работят. За всяко посочено от тях място в България те трябваше да дадат в отделна колона и географското му описание и исторически факти, при наличието на такива. Учениците получиха разрешението да коментират в документа, защото написаното от тях е редно, преди да бъде включено в документа, да бъде проверено от учителя. Не бива да забравяме, че и големите ученици са всъщност като малките деца: търсят споделеност – не само в емоциите си, но и в отговорностите. Именно поради тази причина ясно заявих пред тях и своите отговорности по осъществяването на проекта. Освен проверка и корекция на написаното от учениците за себе си оставих и част от втората фаза от работата по проектната задача. Тук обаче заложих на изненадата: какво ще се случи със събраната от учениците информация, това запазих в тайна. Обявих награда за най-креативен ученик – онзи, който правилно предположи какъв ще бъде крайният продукт. И облозите не закъсняха – въпреки че никой не предположи правилно, състезателният елемент успя да внесе онази „закачка” в сериозната работа, от която децата имат нужда в училище.

Учениците разполагаха с два месеца за работа по поставената задача. Споделеният в Google Disc текстови документ бе оценен от тях като прекрасна възможност и за самостоятелна, и за групова работа. Всеки работеше в удобно за него време и от всяко едно устройство, което към момента му е на разположение. Учениците коментираха спорни моменти, обмисляха заедно варианти, редактираха си текстовете помежду си и получаваха бърза обратна връзка за написаното от тях. Възможността да бъде зададен краен срок за работа по задачата на самия документ и имейлите, които всеки от нас получи с предупреждението, че срокът изтича, не ни позволиха да забравим за проекта. Учениците свършиха своята част от задачата и дойде ред за моята.

В началото на своето изложение аз вече подчертах, че моят начин да заговоря на езика на своите ученици е като използвам онова, в което те смятат, че е силата им. Затова и посегнах към приложение, което е познато за тях, но го използвах по нестандартен начин - Google Maps.

Освен във Facebook, където всеки потребител може да посочи местоположението си, Google Maps е на разположение и в образователната платформа на Google. С него аз създадох два маршрута: „Жизнен път на Иван Вазов” и „По стъпките на Вазов из България: В недрата на Родопите”, като точките по маршрутите включваха обектите, посочени от учениците в споделените текстови документи. Към всяко място, отбелязано на картата, добавих и: информацията, която съответният ученик беше посочил в документа; хипервръзка към тематични страници из интернет и към клипове в You Tube. Когато ги представих пред учениците си, нито един от тях не опита дори да прикрие изненадата си и признаха, че заслужено печеля облога.

Работата на учениците обаче ще продължи и през летните ваканционни месеци. Задачата им е да отбележат в Google Maps всички останали места из България, които са посочили в споделените по групи документи, да добавят намерената за тях информация и да създадат подходящи за осъществяване маршрути под наслов: “По стъпките на Вазов из България”.

Каква е равносметката? Вместо дванайсетте творби на Вазов, които са включени в задължителната литература за ДЗИ, учениците опознаха творчеството на Патриарха в цялост, защото по време на работата си те споделяха впечатленията си от непознатите за тях творби помежду си. Тематичното разпределение на часовете ми остана непроменено – темите следваха своя предварително зададен график. Една голяма част от учебния материал бе пренаписана така, че да бъде „чута” дори и от „новото” поколение ученици. А аз… учителят… заредих себе си с онази удовлетвореност, която неминуемо носи всеки пробив!