11 "б"

Крила, крила да имах! — та щях да бягам ази

от туй борбище шумно на страсти и умрази,

де моя дух под скърби прегъва се, кат’ роб;

та щях към вас да хвръкна, Родопи горделиви,

с гърди разширочени и с погледи стремливи —

опряни в ваший лоб.

Аз щял бих да се стрелна, в полета си чудесни,

сред облаците светли — селения небесни —

кораби без кормило, без шум, без капитан,

по волята на вятъра оставени да плават,

кат мислите поетски, що често обитават

ефирний океан!

Аз щял бих, о грамади, о снежни пирамиди,

върху кои орелът легло си волно зиди,

полека да се нося из ваш’те висоти,

над преспите ви бели простора да измирам

и сянката си будна с любов да я съзирам

по тяк като лети…

Аз щял бих тихо, плавно в лазура да се вея

и някъде да срещна душата на Орфея,

блудяща, като мене, из сините зари,

или да чуя, смаян, в стона на зефира

звук някой си останал от дивната му лира

в дълбоките гори …

В недрата на Родопите

Иван Вазов