За многото проблеми, когато няма пари

Дори лицата с най-ниско образование, членове на маргинални общности, могат да намерят препитание в страна с малко над минималното икономическо благосъстояние. Обратното, когато няма работа и прехрана дори за лицата с професии и с висше образование, най-необразованите няма как да стигнат до доходи.

Тази констатация е очевидна, но какво се случва на практика? Дори най-засегнатите не могат да спрат да се хранят, те трябва да се препитават ежедневно, да си хранят децата. Човек е изключително находчив и за да не остане гладен има две стратегии – или да търси законни доходи като еимигрира и напусне мястото или да търси полузаконни или направо незаконни начини за доход. Грабежите, проституцията, телефонните измами са класически примери за незаконен начин на доход, по-интересни са обаче полузаконните, които са още по-разпространени.

Много е интересен примерът за събирането на скрап. Ръждясали железа се товарят по каручки, за 100 килограма предадени за ден взимат 20 лева, с които се купуват хляб и лютеница. Като намаляха изоставените железа от дворовете на разтурените предприятия, вече за скрап тръгнаха кабели, уличните шахти, асансьорните спирачки, болтовете и крепежите по релсите. Със съответните последствия и разходи за възстановяване десетки пъти над цената на самия метал.

Какво предприе държавата? Поредица от мерки за въвеждане на ред в изкупуването, в работата на изкупвателните пунктове. Нищо не доведе до резултат, защото гладът е по-силен от всички мерки. Върховно управленско достижение е решението за забрана за изкупуване на метали от частни лица. По същата логика може да се забрани със закон ходенето по улиците след 22 часа с цел да се намали престъпността, тъй като в тъмната част на денонощието, оказва се по статистика, има повече престъпления. Разбира се и тази забрана ще отпадне, след протеста и затварянето на границите.

Ниското икономическо равнище в страната оголва и изостря множество проблеми, които като че ли стоят като скали във водата, но се появяват само при отлив. Време е управляващите да спрат да атакуват конкретните проблеми, които са по-скоро резултат, а не причина. Вдигането на икономическия стандарт в страната не може да се случи с магическа пръчка. Но има няколко прости стъпки. Първата е политиците да започнат да работят за националния интерес. Не може в България предприятията да плащат по-скъп ток, от тока произведен у нас и изнесен за Сърбия, където предприятията плащат по-ниски сметки – само и само няКОЙ да взима комисионните за износа. Не може България да построи на Русия Южен поток, като сега даде 3 милиарда, които за 20 години ще се изплащат с транзит, който не е сигурен. Не може от България да се изнасят тонове злато и други по-ценни метали, дървесина, а в хазната да влизат едва 100 милиона. С други думи, както казва баща ми, България по социалистическо време внасяше точно толко пшеница, колкото старите газки разпиляваха по пътищата от раздрънканите им карусерии.

16 юли 2014
Институт за социално предприемачество
www.sociale.bg