XXI век сме, а все още ползваме остарели методи за "демокрация" - протести, избори, референдуми, стачки. При сегашната система има няколко големи партии с много пари, които си купуват най-гледаните медии и рекламното им време, организират си диспути само помежду си, като разиграват театъра, че са алтернативни една на друга - десни и леви, етнически и националистически. Карат се помежду си толкова реалистично, че почти всички хора им вярват и се разделят според предпочитанията си за една или друга идея. Опитват се по всякакъв начин да скрият, дори с убийства (разкритието, че ДПС е превело на Атака голяма сума пари), че се управляват от едно и също място - офицерите от ДС от времето на тоталитаризма. С така наречената "партийна дисциплина" при гласуванията реално сега в парламента има точно 4 депутата, всеки с различен брой гласове, които представляват може би 25% от хората с право на глас, ако няма фалшификации на изборите.
Все още се оставяме някой да ни лъже, че ще свърши нещо вместо нас, а след като го изберем да ни представлява, той започва да прави каквото си иска и ние започваме да си губим времето да протестираме, за да си подаде оставката. Предлагам мнозинството от българите да се обединят около чл. 1 ал. 2 от сегашната конституция:
"Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция."
Надявам се, че няма нормално мислещ пълнолетен българин, като изключим офицерите от ДС и олигархията, който да не е съгласен с тази алинея.
Техниката и интернет свързаността толкова напреднаха, че всичко това вече е излишно. Вместо да се харчат пари за бюлетини, избори, референдуми, плакати, реклами, предизборни студиа, спонсориране на партии, разходи за парламент, депутати, апартаменти, транспорт и охрана за тях и т.н., всичко това може да се направи по електронен път на един държавен сайт.
Хората по протестите искат промяна на системата, но исканията са разнопосочни - мажоритарни избори, пренареждане на предложените листи, намаляване на броя на депутатите на 120. Във филмите "Искаме ли Пряка Демокрация в България?" http://www.youtube.com/watch?v=vFGL0vY6Clc и '"Смяна на системата" означава ...' http://saprotiva.org/smyana-na-sistemata-video/ се показват всички недостатъци на сегашната "демократична" система за управление - представителната демокрация, като по-добрата алтернатива е пряката демокрация:
Всеки ще може да гласува пряко за всяка алинея от всеки член от всеки закон, като избира от предложените до момента изречения или предлага ново такова. С други думи, смяна на сегашния парламент с е-парламент - всичко, което сега правят народните представители в парламента, ще може да го прави всеки български гражданин по всяко време. Ще има и избор за това кой закон от приетите от парламент да се постави на дневен ред преди другите (приоритет) или може да се предлагат и нови законопроекти. Когато се избере такъв закон, той се обсъжда в рамките на един месец и се гласува за всеки негов текст. Обсъждането става online (като цяло за закона и отделно за всеки текст), по телевизия, радио, вестници и т.н. След приемането на закона по новия начин, той ще може да се променя непрекъснато. Разбира се, може да се приеме и втори и трети закон и т. н. на дневен ред в рамките на същия месец. Президент (ако е необходим) и премиер ще се избират по същия начин. Премиерът пак ще си назначава министрите в кабинета.
Ще кажете, че хората трябва да ходят на работа, а не по цял ден да се занимават със закони и решения. Така е, затова смятам, че най-добрата алтернатива е комбинацията от двете - представителна и пряка демокрация:
Хората могат да си изберат представител, който да гласува вместо тях, както е в момента, само че разликата е, че този представител не е задължително да е от някоя партия, събрала (или купила) определен брой подписи, а може да е всеки друг български гражданин по ЕГН - например възрастни родители могат да упълномощят дъщеря си или сина си, които от своя страна могат да упълномощят някой, който иска да се занимава с това като професия (политик). Това упълномощаване не е неотменимо за 4 години. Ако видите някоя вечер след работа, че вашият глас е подаден неправилно според вас за определен текст на член от закон, нищо не ви пречи да промените това веднага, като упълномощаването на вашия избраник спира да важи за конкретния текст. В някой момент може да решите, че вашият избраник прави прекалено много неправилни за вас гласувания и да решите да го смените. Тогава системата ще ви предложи няколко други политици с най-близките до вашите гласувания, като ви показва разликите с всеки един от тях. Разбира се можете и да не изберете нито един политик, а да решите вие да станете такъв.
За реализиране на тази идея трябва:
1. Въвеждане на електронното гласуване.
Всеки български гражданин получава електронен подпис (най-добре в личната карта, както са кредитните карти с чип и картите за електронен подпис) и с него си гласува когато и за каквото си поиска. Ако си няма компютър и интернет в къщи, във всяко кметство ще има таблети (с пропорционален брой на жителите, обслужвани от кметството), работещи само с електронната държава.
2. Отпадане на тайната на гласуване.
Никой не може да ме убеди, че ако гласувам електронно, вотът ми ще остане таен. От 6-ти клас (1985 г.) се занимавам с компютри и съм наясно как работят и какво може да се прави с тях. Всичко зависи от програмата, която изпълняват, а хората няма как да са сигурни каква точно програма се изпълнява на компютрите, които използват за гласуване. Ползата е, че нищо няма да може да се фалшифицира. Всеки по всяко време от всякъде, без да се легитимира, ще може да изтегли списък с имената на хората, гласували пряко или чрез представител за и против определено решение, текст, закон и да намери името си в него.
3. Създаване на софтуера за е-парламент.
Разбира се, трябва да има заплати за политиците - хората, които не са упълномощили никого да гласува вместо тях. Финансирането им ще идва от определен процент от държавния бюджет, който ще се отделя за приемането или промяната на поставения на дневен ред закон. Този бюджет се разделя на броя текстове в приетия закон (приетите закони) и на общия брой подадени гласове за всеки текст. Така се определя цената на един глас за един текст. Всеки политик получава толкова пари, колкото е заработил в зависимост от представляваните от него хора.
Системата може да се ползва и за местната власт - общински съвет, кмет, като тук ограничението за гласуване ще е по постоянен адрес. Ако някой си смени адреса, неговите гласове се изваждат от всички актове на старото населено място. По същия начин при смърт или отказ от българско гражданство гласуванията на човека (само личните, ако е бил политик) се премахват от цялото законодателство на страната и избор на президент/премиер/кмет.
Отмяната на текст от закон или смяната на президент, премиер или кмет ще става, ако в продължение на един месец друг текст или кандидат за президент/премиер/кмет се задържи с повече гласове от текущия.
По този начин ще отпаднат много излишни разходи за: парламент, депутатски апартаменти, избори, референдуми, ЦИК (РИК, СИК), бюлетини, чували, висене по опашки за предаване на резултатите, социологически проучвания и т. н. Със спестените пари спокойно ще може да се финансира новата система. Освен това всичко ще бъде прозрачно - кои точно хора кога за кой текст са гласували пряко или чрез кой техен представител, кой политик колко пари е спечелил от своята работа. Всеки ще може по всяко време да си проверява всичко и измами не могат да стават. Ще отпаднат и политическите кризи - парламентарна, президентска/правителствена/кметска (веднага ще има нов).
Kогато се постави на дневен ред някой закон, "политиците" ще имат право да гласуват до определен момент, който е преди момента на окончателно приемане на закона, за да имат възможност упълномощителите да проверят какво е гласувано от тяхно име и да го променят.
Идеята е напълно осъществима поради няколко причини:
1. България беше една от най-технологично напредналите държави в бившия СИВ и има (все още) достатъчно кадърни програмисти и компютърни специалисти за реализирането й.
2. Интернет комуникациите са достатъчно развити в страната и могат да достигнат до всяко кметство и почти всяко домакинство на приемлива цена.
Аз избирам комбинацията от представителна и пряка демокрация, а вие?