"Звезди и бури", Г.Ребюфа"В наши дни малко неща излъчват дъха на първичното. Не съществува нощта, студът, вятърът и звездите. Всичко е обезличено. Къде е ритъмът на живота? Всичко се движи така устремено, всичко вдига толкова шум! Увлеченият в бързината човек не забелязва тревата по пътищата, цвета и уханието и, отраженията и, когато я милва ветрецът..." Откривайки този цитат си зададох много въпроси. Но не те са важните в случая, а онова което се ражда в ума след като биват прочетени тези редове. Веднага, може би, един борчески отпор, че това не трябва да е така......следва кратко осмисляне...и с леко наведена глава и мъничко тъга в гласа - признание, че Ребюфа все пак е прав. Сега, на прага на едно ново пътешествие, взимам решението да търся онова, което е вдъхновявало автора. То си е там - просто ще го открием, усетим, докоснем.............и оставим обратно на мястото му, за да може и друг да го познае. |  |