ВЕЧЕРЯ С ВЕНЕРА
(програмна творба)
    с поздрави за Фон Мазох

Вечеряхме с Венера в кожи,
в естествените - в нашта плът,
Вечеряхме с Венера голи
и ето, че дойде мигът:

Звучеше някаква балада,
изправихме се на крака,
горяха свещи и горяха
на клада нашите тела.

"Задочно може да започнем"
предложи ми с усмивка тя.
Какво ли точно е задочно
в контекста на една ебня?

Притисна се в гърба ми дръзко
прокара пръста си по мен
от гърлото ми чак до кръста.
Не беше пръст, а оксижен.

Облиза ушната ми мида:
"- Задочно как звучи?"
                                "- Добре."
Със този глас дори обида
не би ми прозвучала зле.

Тогава тя отпред излезе,
но с гръб към мен, а не с очи,
над масата гърди надвеси,
удобно се облакъти,

залости токчетата остри
дълбоко в мекия килим
и взря се в мен през рамо после,
невинна като херувим.

Размърда бутовете сочни
току пред погледа ми ням:
"Кажи ми сал, преди да почнеш,
не ми ли е гъза голям?"

Над тиквата ми светна крушка:
Задочно значело отзад!
А мен ми дай отзад да мушкам,
не зная по-голям рахат.

Отвърнах й:
                    "Тоз гъз прилича
на торта с форма на сърце,
със мек овал и еластичен
като сметаново парфе.

Не знам дали да го отпоря...
Дали? Или да го изям?
Но знам, че лесно се работи
на по-голям тезгях, мадам.

Разбра ли, мила ми, Венеро?"
И тя отлично ме разбра,
и стана то едно инферно -
дълбока адова ебня.

Тя диво стенеше, пръхтеше,
ловеше въздуха с уста,
а аз пък бях и груб, и нежен,
и масата се разкова,

и свещите заляха с восък
треперещите й ръце.
Прекъсна във  квартала токът,
земята взе да се тресе.

Тоз готин задник бе подложен
на най-бруталния пердах.
Ебахме се с Венера в кожи,
та кожата й чак съдрах.