ВАСИЛ ПОП ИВАНОВ - ЖИВОТ ОБРЕЧЕН НА БЪЛГАРИЯ.

Роденъ съмъ 1854 година 30-ий Януарий въ село Ново Село Троянска Околия Ловчанско Окръжие отъ православни родители : баща Попъ Иванъ, дядо Попъ Георги пре дядо Попъ Иванъ и ощи пре дядо Попъ Георги и ощи пре дядо Петко (нареченъ Първо) на негово име и днесъ се нарича кладенеца ,,Първов“ не далечъ от Попската махала сретъ селото до река Русица. Майка Стояна, дядо Драганъ, пре дядо Стоянъ сродникъ на прочутия Евлогия Георгевъ.

Началото  на учението ми при брата си Георгя Попъ Ивановъ въ село Ново Село въ 1866 година, въ гратъ Свищовъ при учителъ Александра въ Гръцката махала и при учителъ Никола въ махалата Саръ-Бою-Олу. Въ 1873 година си додохъ въ село Ново Село и живеехъ в дома на баща си, почнахъ занаятъ абаджия при Хаджи Филотей. Въ неговата стая и при него калугеръ свободно се говореше за освобождението на поробена България. Тамъ се планъ кроеше какъ да се набави оръжие и какъ тайна да се пази отъ турците и отъ шпионите. Съ предлогъ че идатъ на пазаръ разни тарговци та Стефанъ Пешевъ, Йонко Карагиозовъ, Дончо Фесчията, Цанката Дюстабановъ отъ гр. Габрово, Дядо Бачо Киро от Бяла Черкова, Василъ Левски от с. Сопотъ (Карловско) и други все са доваждали в стаята на Хаджи Филотея и са държели скаски за подготовката на въстанието. Тъй че съ показаните лица приказвалъ съм, слушалъ съм скаските имъ убедихъ се и решихъ се и най-после на 1-ий Май 1876 година слушателите и жилателите за свободата на Отечество България НовоСелчени и други  както Азъ също и мойте другари решающите взехме пушки и сабли въ ръце. Ази взехъ и знамето на рамо и тръгнахме за Дебнювския Буазъ. Като отидохме на Тотина поляна сабрахми се 285 души. Въ този случай за Войвода нарекохме Йонка Карагиозовъ. Ази предадохъ знамето на Илия Вуйчовъ Ивановъ а Ази отидохъ съ хората си като четникъ на Дебнювския Буазъ до Пенка Нищелката. Тамъ засякохме пътя съ дръви и камани а другите четници отидоха на назначени за тяхъ места. На втория денъ ний двама съ Карагиозовъ отидохме въ Градишкия Боазъ при Кравеничаните също и те бяха задръстили боазкия пътъ и четниците заели местата си. Ний съ Дяда Филя, съ Донча Фесчията, Гоча Куевъ и други наши другари се разговорихме по въстанието въ късичко и се върнахме по местата си при другарите си въ Дебнювския Буазъ. Въ това време и този денъ се почна пристрелката съ турците – башибозукъ и въ (не се чете) Дебнювски Буазъ до Пенка Нищелката стреляхме съ Черешовите Топове. Като престигна Цанката Дюстабановъ съ четата си распредилихме се между нащи воюващи и се продалжи до 11-ий Май 1986 година. Най (не се чете) като се рани Цанко Дюстабановъ въ ракъта при месноста ,,Бунарътъ” подъ Мара Гидикъ въ згоденъ моментъ надъ-вичерие Ц. Дюстабановъ сабра насъ воющите и каза: ,,Другари ний останахме излъгани - на насъ помощъ нема нито отъ Калоферъ нито Карлово и от никаде. Позволявамъ да се разпръснимъ и потърсимъ всеки за себе отделно защита на живота си и пр. и пр. Збогомъ". За щастие Ази се опазихъ отъ смъртъ и от дошмани.

Като дойде Руската войска презъ 1877 година Ази се вредихъ въ 32 Кони полкъ съ едно отделение одяхме изъ селата Плевенски и Ловченски гдето и които са бонтуваха и опорствоваха и най после преминахме презъ Троянъ (Балювската Стара Планина) Кърнаре – Кара Топрак по разни села че до въ Пловдивъ. По причина на заболявание Ази си утидохъ у дома. Въ късо време Ази се научихъ че мойте воюващи другари руснаци си заминали за Матошка Русия.

Слетъ Ази като оздравяхъ помислихме съ Илия Ивановъ Драгановъ (вуйчовъ ми синъ) да постъпимъ войници и на 1879 год. Май 29-ий постъпихме въ билетъ  №358 – 1879 год. е казано: въ походите билъ въ Восточна България въ село (не се чете) отъ 1879 год. до 15-ий юлий 1880 година. За прекратяванието разбойническите шайки, като капралъ, при командующий дружината капитанъ Питровъ. Друж. Адиотантъ Парлапановъ. Слетъ като си додохме отъ Шуменъ въ гр.Севлиево пратиха ме съ Поборническото знаме и го внесохъ въ палатите на Князъ Александра Батенбергский въ Ст. София при това получихъ за 3-я дружина отъ 6-ий Търновски полкъ новото знаме и го придадохъ въ гр. Севлиево. Следъ това уволниха ни въ запасъ за въ село Ново Село Севлиевско окръжие на 23-ий Септемврий 1881 год. № 715 на изходящий журналъ. Втори билетъ случайна мобилизация въ 1885 год. 6-ий Септемврий въ него е казано отъ В. Търново Търново Сейменъ Южна България от кадето на 2-ий Ноемврий до обевяване войната съ Сърбия заминалъ за Сливница презъ с. Саранбей, Ветренъ, Ихтиманъ, София и Сливница, участвовалъ въ сраженията на 10-ий Ноемврий подъ с. Драгоманъ, 11-ий подъ Царибротъ,на 15-ий Ноемврий привземанието на гр. Пиротъ, при отстъплението изъ гр. Пиротъ участвовалъ въ зимния нарядъ презъ село Берово, Вранча за гр. Трънъ кадето се е намиралъ до сключванието на мира. 19-ий Фивруарий 1886 год. походатъ отъ гр. Трънъ, 11 Мартъ 1886 год. до постоянното местоквартирование на полка въ гр. В. Търново 25-ий Мартъ 1886 година т.е. горното е преписано отъ допълнителния уволнителенъ билетъ – който е написанъ на 30-ий Юний 1887 година въ гр. В. Търново подъ № 2107 на исходящия журналъ Под. Командиръ на Полка Майоръ Н.Ч. И. Д. Полкови Адиотантъ Тончевъ. 

Въ 1881 година постъпихъ учителъ и писаръ въ с. Дебелцово Севлиевска околия до 1893 год., въ с. Бяла Ряка Севлиевска околия учителъ и писаръ до 1899 год. и въ с. Букорово Севлиевска околия до 1904 година. За всичко (23г.) двадесетъ и три години съмъ билъ учителъ и писаръ че даже и пявецъ въ черкова (помощъ на поповите) при всичко това въ 1904 – 1905 и 1906 год. страдахъ отъ очиболъ тъй щото напустихъ учителството и писарството започнахъ отъ части търговия и отъ части земледелие – че и до днесъ. Впрочемъ азъ като поборникъ съ пенсионна книжка №1026 дадено ми право да получавамъ пенсия 30 л. тридесетъ лева месично съгласно Височайший Указъ отъ 3.VI.1899 год. подъ №77 и си получавахъ редовно пенсията.отъ 30 лева до 10.IX.1925 год. на 11.IX.1925 год. става проверка при проверката се увеличи на 600 лева  тримесично съгласно протоколъ № 6 отъ 18.XI.1925 год. При една втора проверка пенсията ми се увеличава отъ 1-ий Априлъ 1926 год. на четири хиляди и петстотинъ (4500 лева) тримесечно съгласно протоколъ №8 отъ VIII.1926 год.на пенсионния съветъ при Дерекцията на държавните дългове подписалъ контролиоръ - Н.Ч. Колкото се отнася за преслуженото времи - не съмъ искалъ, защото предпочетохъ Поборническата пенсия и като поборникъ имамъ дадено ми кръстъ и мидалъ медни , като солдатинъ кръстъ и мидалъ сребърни отъ Сръпската война 1885 год. и златенъ кръстъ като Народенъ представителъ при избирането на Негово Царско Величество Ц.Ф. 1 – Царъ на българите въ 1886 г.

Показаното и нареденото въ кратце въ настоящото е верно.

Поборникъ Василъ попъ Ивановъ