Това е диалог между софист и скептик на тема "Смисълът на живота", домашна по философия. Писано е 23.06.08.

- Защо да спорим, щом като мога да ти докажа всичко. Две противоположни истини. Няма смисъл.

- Защо да спорим, щом като мога да ти докажа, че нищо не можеш да ми докажеш. Ние не знаем всичко, а щом не знаем висчко нашите изводи са грешни. Нашите предпоставки са грешни. Те не са пълни, точни, цялостни. Знанието няма край. Щом няма край и е безкрайно, значи нашите предпостваки са непълни и оттам нашите истини са непълни, не са валидни, никога не са били и няма да бъдат. Можем само да се лъжем и надиграваме и да търсим истината, общото, всевалидното, но няма да го намерим. Това което ще ми докажеш няма стойност. То е валидно само за твоя свят. То не е истина, а нейното отражение, ябълков сок, който потича от сокоизтисквачката.

- ...

Та сега малко бележки. Това най ми харесва. Първият е софист, в вторият е скептик. И те не спорят за смисъла на живота, а за това дали въобще има смисъл да се спори за нещо. Не знам дали доводите на скептика могат да бъдат оборени, но ми вдъхват сигурност.