Защо му е на човека да гледа света в черно и бяло? Защо му е на човека да гледа света чрез цветове? Защо му е на човека да гледа света въобще? Защо човекът не си избере розовото и да бъде вечно щастлив? Защо човекът не затвори очи и не възприеме света чрез другите си сетива?

    Защо вместо да гледа и да вижда цветове, човекът не вижда чувства? Защо да не вижда звукове, думи, цифри? Защо вместо да си играе с фотоните човекът не затвори очи и не се отдаде на момента? Защо човекът трябва да отсъжда? Защо му е дадена тази потребност? Защо тя толкова много е свързана със зрението? Защо човекът трябва да поставя абстракции върху всичко?

    Защо човекът си мисли, че като постави определения на всичко света ще стане по-разбираем? Защо чрез бялото и черното, доброто и злото, надеждата и страданието човекът си представя света? Защо човекът твърди, че нещо е добро или зло? Защо човекът дели нещата присъщи на него в най-различни категории? Защо човекът си мисли, че разбира каквото и да е било?

    Защо не в червено? Защо не в зелено? Защо не в синьо и оранжево? Защо света да е в черно и бяло? Защо да не е в сиво? Защо не постави 254 нюанса между бялото и черното? Защо му трябва на човека да вижда/ възприема/ бъде част от света? Защо да не си създаде свой собствен свят? Защо да не бъде той не само черно-бял, но и малко жълтеникав?

    Защо не. Идеята, човек да си създаде собствен свят не е нова. Четирите стени са собствен свят. Самото подреждане на обектите е собствен свят, различен от хаоса. Защото без да вижда/ възприема света, човекът никога няма да бъде човек. Именно познаването на мястото си в света и разграничаването от него създава човешкото. 256 нюанса, много, но никога достатъчни, за да опишеш света, дори и той да е черно бял. Мъглявата логика (fuzzy logic) представлява точно това - степента на вярност на дадено твърдение може да варира между 0 и 1, между вярно и грешно, за разлика от класическата предикатна логика където всичко е черно бяло. Ако толкова ще се трудим светът да е в сиво, защо да не е направо цветен?

    Защото така му е по-удобно. По-лесно и по-приятно. Защото хаоса го плаши. Затова се поздравяваме. Затова си изграждаме стереотипи. Когато човекът почне да разбира истината за живота, вселената и всичко останало, то той би бил или прекалено стар, или прекалено луд. Добро и лошо няма. Има полезно и вредно. И то не за индивида, а за общността. Защото рамките, които си създава му помагат да вижда - те са като очила, чиито диоптър постоянно намалява. Ще дойде момент, след който човек ще махне очилата/ лещите и ще види пред себе си компютърен екран. Ще види прозорците на милиард програми и стар програмист. Ще види милиони редове от сорс код, милиарди логове и един огромен куп съобщения за грешки. - безкрай от 1 и 0. И тогава ще разбере, че на едно друго ниво, светът наистина е в черно и бяло, липса и наличие на ток.

    Заради самия себе си. За да не се измъчва постоянно, за да си улесни живота. Ако нямахме зрението светът щеше да бъде съвсем друг. Защото всичко това е в природата на човека. За да може на стария програмист да му е весело.

31.10.02008