Денят на детето

( пиеска по "Патиланци" от Ран Босилек)

Моника: Патиланчо;

Адел: баба Цоцолана;

Мирела, Йоанна: патиланки 

Моника:

Драги ми Смехурко,

От черква се върна баба Цоцолана. Моята дружина пред нея застана.

Мирела:

— Какво ново, бабо?

Адел :

— Деня на детето днес цял свят празнува. Навсякъде днеска децата царуват! Днеска няма глъчка! Днеска всичко може!

Йоанна:

— Ех, игра ще падне! Патилански празник днес е, то се вика. Чухте ли, другари! И за нашто царство днес часът удари!

Мирела:

— Зарадва ни днеска баба Цоцолана! Дано така бъде, както пред нас рече!

Йоанна:

— Днескашният празник за чудо и приказ нека да остане! Казвай що да правим, бате Патилане!

Мирела:

Патилан  тозчас измисли. От чичо Захари измоли за малко сивото магаре. Впрегна го в колата, покачи децата.

Моника:

— Хайде, дий, мой Сивчо! В полето, в гората! Да си отиграем, както ний си знаем! С цветя да напълним догоре колата, с цветя да накичим из града децата!

Мирела:

Стигнахме в полето. Влязохме в гората. Тичахме, играхме. Смяхме се, крещяхме. И цветя набрахме. Помниче и здравец, момини сълзици, синчец и иглика — късахме и с радост пълнехме колата.

Йоанна:

И венци овихме, глави патилански със цветя покрихме. А едно момиче със божур челото на Сивчо накичи.

Мирела:

— Браво, патиланке! Добре, че се сети. Скоро цветя дайте! Венци изплетете! Като млада булка Сивчо украсете!

( Сивчо се превърща на цветно магаре.)

Моника:

—    Да вървим, другари!

Мирела:

Поехме със песни по главната улица и отвред събрахме из града децата. Наизлезе вънка мало и голямо.

(Пред къщи ни среща баба Цоцолана)

Адел:.

—    А, бре, Патилане! Откъде намери толкоз дечурлига, че не ми ли стига твоята дружина!

Моника:

— Жива да си, бабо! Радвай се и смей се! И от всички баби най-много гордей се!

Йоанна:

 - Патиланска баба! Така ти се пада! Сред тия юнаци вечно ще си млада! Ура! Да живее баба Цоцолана!

Всички:

Ура, да живеят смехът и игрите! Като днес да бъдат всички дни честити!

(И на ръце взехме баба Цоцолана, с цветя я покрихме. И пак смях и песни, пак игри чудесни…)

Адел:

Тъй весело мина денят патилански!

Поздрав най-сърдечен!

 

Патиланска мода

Мими: Патиланчо;
Ема: баба Цоцолана;
Роси, Никол, Кати: бабините внучки

Мими:

Драги ми Смехурко,

Да ти се похваля. Нов занят зная, със машинка стрижа. Никак се не мая. Докато си баба шапката премери, аз остригах мойте славни патиланци и черното яре на съседа Байо. Ти ще се почудиш, как съм се научил и, главно, машинка отде съм получил. Свидливичка пада баба Цоцолана.

Ема:

Ти няма да ходиш в бръснарница вече, бръснар да те стриже! Много скъпо струва. Машинка ще купя. Аз бръснар ще стана.

Мими:

И каквото каза, тозчас го направи баба Цоцолана. Тя мене острига. А мойта ръчица, щом машинка хвана, неостриган косъм нийде не остана.

Роси:

— Бабо, бабо, знайш ли? Ще станем момчета! Днес ще ни острижат. Ще идем и трите.

Ема:

—    Къде?

Никол:

— При бръснаря Яне.

Ема:

— Туй няма да стане! Къде ще вървите? На нашта машинка трябва да извадим по-скоро парите! Почвай, Патилане!

Кати, Никол, Роси:

 — Не, не щем! Не може!

Роси:

— Нас ще ни острижат „а ла гарсон“, бабо. Патилан не знае! (а ла гарсон значи, когато бръснарят някое момиче като момче залиже).

Ема:

— Вие какво знайте? От бръснар по-харно мой Патилан стриже! Хайде, Патилане!

Мими:

— Тъй, а, патиланки? Патилан не знае! „А ла гарсон“ що е при моята мода! Отсега нататък тя света ще смае! Навред ще се пръсне и вечно ще трае! Моми, момци, булки — всичките ще казват: „Я ме острижете а ла Патиланчо!“ И моето име вред ще се прослави!

Кати:

— Стига, Патилане! Стига с твойта мода, че смях ни задави!

Роси:

Баба Цоцолана за младост и хубост душата си дава. С рязана косица човек по-млад става. Днес стригани ходят и по-стари даже.

Ема:

Аз ще си я рязна, ала тая пуста съседка омразна, дето не помине, там няма да каже. Па нека си казва. Ех, да има някой, както съм заспала, тъй да ми я резне! Нека да се чуди който ще тогава!“

Мими:

„Става, бабо става“ — (на себе си казва!)

Никол:

Легна да подреме баба Цоцолана. Със коса си легна, а без коса стана.

Роси:

Ала не посмея майстор Патиланчо свойта нова мода точно да приложи, защото си знае, баба Цоцолана как ще го наложи.

Мими:

И аз я подстригах ни тъй, нито инак.

Казано купешко, а ла таралежко.

Кати:

Но доволна беше баба Цоцолана,

Никол:

че както кроеше, тъкмо така стана.

Мими:

Хайде стига вече. Поздрав най-сърдечен от мен и от мойте славни патиланки!

 Ваш приятел вечен:

Весел Патиланчо