Искам да видиш света през очите ми - обикновени очи на жена - много пъти разлюбвана, много пъти обичана… Но все още със сърце и душа.

Виж Земята измъчена, толкоз пъти погазвана, поругавана, палена… Виж - тя все още е истинска, обновена и жива е, а денят й - облян в светлина!

Виж морето бушуващо - колко битки познало е, колко сълзи е сбрало в едно… Но понякога, нежно и гладко притихнало, с Вечността е в невиждан синхрон.

Виж тревата посърнала, обгорена от сушата, уморено снишила снага, как умира в безмълвие, но с надежда пробудена, че напролет ще вдигне глава!

Чуй на вятъра порива! Виж го колко капризен е, как руши съграденото сраз - безпардонен и опитен, колко пъти надвива ни, но накрая превива глава!

Виж децата усмихнати, светлината в очите им и смехът им - прозрачен кристал! Преклони се пред Майката, посветила им дните си, за да има след живота следа!

Виж света през очите ми - той все още е истински, пък макар наранен, уязвен…Дай му шанс да пребъдне, въздигни го, обичай го! Отреден е и за теб, и за мен!